Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 16 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 16 [HEVC.1080p].srt)
Ей, Зайн!
Онзи магьосник каза, че ще ни направи снимка!
Снимка? Какво е това?
Не му мисли, просто ела.
Легендата ни започва сега!
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване, о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов ето, ръжда покрива.
И пак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
ЕПИЗОД 16: ДЪЛГОЛЕТЕН ПРИЯТЕЛ
29 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ ОБЛАСТ КЛАР, СЕВЕРНИТЕ ЗЕМИ
Наистина ли е силен воин?
Той е джудже, бранило почти 400 години селото, към което пътуваме.
Колко дълго живеят джуджетата?
Около 300 години.
Казва се Дядо Фол.
Той е мой дълголетен приятел.
Исках да си поговоря с него, преди да си отиде.
Това не е смешно.
Но наистина малцина са хората, които могат да разговарят с вас за миналото.
Подобни отбивки понякога не са толкова зле.
Може да се задържа за 9-10 години.
- Не повече от седмица.
Това ли е селото?
Дядо Фол.
Мина много време.
Какво ще кажете? Не изглежда ли като стар, опитен воин.
Стар е меко казано.
Напомни ми, коя си ти?
- Даже не е с всичкия си.
Аз съм, Фрирен.
Рђ, РІСЏСЂРЅРѕ.
Още ли се преструваш на сенилен?
Повечето убити в боя умират заради непредпазливост.
Това е най-голямата слабост както на демони, така и на човеци.
Не можеш да станеш, нали?
Дори най-опитните воини могат да претърпят тежки рани,
ако не опитват да се предпазят.
Ако бях изтеглил меча си, щях да съм те осакатил.
Още разчиташ на мръсни номера.
Фрирен.
Добре си ни дошла. Чувствайте се като у дома си.
Почакай, Фрирен.
РќРµ РјРѕРіР° РґР° С…РѕРґСЏ.
Щарк, тренирай с него, докато си тук.
- Добре.
Този е страшен старец.
Свободни сте да ползвате тези дърва за огрев.
Искам да остана около десетилетие. Ще ни намериш ли работа?
Милейди, не повече от седмица.
Разбрах, де.
Селото ни е малко.
Никой друг не би се хванал за работата, оценявам го.
Така или иначе нямаме друго належащо.
Никога не бих предположил, че Дядо Фол имал приятели.
Досега не съм виждал да разговаря с някого толкова весело.
Вече не е с всичкия си.
Даже му е трудно да поддържа разговор.
От много години брани селото от чудовища и демони,
но никой не знае защо.
Той е като наше покровително божество.
През цялото време е бил сам, а?
Една седмица мина като нищо, а?
Как се справя Щарк?
Хората се развиват бързо.
Подобрил се е, бих казал.
РЇСЃРЅРѕ.
Беше ми много хубаво, Дядо Фол.
Наистина съм ти благодарна в момента.
Благодарение на теб можах да опозная Химел и приятелите ми.
Дядо Фол, защо защитаваш това село?
Много стара история е.
Няма повече значение.
Никой не би заложил живота си в името на нещо без значение.
Само защитавам селото, което жена ми обичаше.
Тя беше човешка жена.
Още държа на обещанието, което й дадох много отдавна.
Но повече от това няма да кажа.
Даже не мога да опиша ни лика, ни гласа, ни дори очите й.
Този спомен е само за мен.
Нелепа приказка.
Толкова години спазвам някакво обещание, дадено на покойните.
Прав си.
Но аз съм уверен - тя се радва, че спазваш обещанието си.
Химел, ти си добър герой.
Не се и съмнявам, че ще сразите Краля на демоните.
Жена ми копнееше да види мирните времена, идещи след поражението му.
Ще съхраня спомена за великия герой Химел в бъдещето.
Оценявам го, но няма да се наложи.
Вече имам Фрирен и Айзен в дружината ми.
Аз няма да живея колкото елф.
Тогава ще остане за Фрирен.
Тя ще съхрани спомена за нас в бъдещето. Нали така?
Не ми пречи.
Тъй значи.
Благословен си с добри другари.
Тогава, Фрирен, по-късно
трябва да ти покажа ослепителните пози, които измислих.
Може би ще размисля.
И накрая нямах нужда от ослепителните му пози.
Похабих си паметта за него.
Още ли помниш лицето на онзи герой?
Разбира се.
А гласа му?
Не ме обиждай.
Спомням си всичко.
Заради Химел реших да опозная хората.
Както ти имаш причина да браниш селото,
той е важен за мен.
Разбирам. Причина, а?
Повече не мога да си спомня.
Ни лика й, ни гласа й, ни очите й.
Но продължавам да браня селото заради нещо важно.
Знаеш да разказваш шеги, Дядо Фол.
Впрочем, накъде сте се запътили?
Към земята, в която душите намират покой, Ореол.
Къде е това?
Енде, където е замъкът на Краля на демоните.
Тъй значи.
Най-сетне отивате да сразите Краля на демоните.
Дано това да въдвори век на мир на земята.
Дядо Фол, Кралят на демоните вече е...
Какво?
Ще съхраня и спомена за теб в бъдещето.
Няма да е лошо нещо.
Радвам се, че те срещнах в последните си мигове.
Каза същото нещо преди осемдесет години.
Довиждане, Дядо Фол. Грижи се за себе си.
Фрирен.
Сънувах жена ми.
РЇСЃРЅРѕ.
Може би, защото ти и аз си спомняхме за миналото.
До нови срещи.
29 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ ПО ПЪТЯ РОА, СЕВЕРНИТЕ ЗЕМИ
Питаше ли го нещо?
РўСЉСЂСЃСЏ РЅСЏРєРѕРіРѕ.
Още помниш защо идвам с вас на пътуването ви, нали?
Не е ли, за да пътуваш със сладка какичка?
И това е важно, да.
Но целта на пътуването ми е това.
Да срещна отново приятеля ми, който потегли преди десет години.
Наистина беше така.
Снимка? Тези са редки.
Един маг, който посещаваше селото ми преди години я сне.
Разбра ли къде е отишъл?
Пътувахме из главните пътища на северните земи.
По пътя срещнахме мнозина, които са го виждали.
Вероятно можем да продължаваме на север.
Но това е било преди десет години, нали?
Изненадан съм, че някой изобщо го помни.
Има доста уникално име. Оставя силно впечатление.
Какво му е името?
Воина Горила.
РђС…Р°.
А истинското му име?
Истинското му име?
Наистина ли сте били най-добри приятели?
Всички в селото го наричаха Воина Горила.
Всъщност той ги накара да го наричат така.
Как се стигна до това?
Впрочем, аз съм Жреца Козя брадичка.
- Никой не е питал.
Да не са те наричали така още преди да имаш брада?
Наистина ли продължаваме този разговор?
Така или иначе, добре е, че разпознават името Воина Горила.
Той определено би се наричал така.
Звучи като странен тип.
- Да, такъв и беше.
След като прекосим този каньон и вървим около седмица,
най-сетне ще пристигнем в магическия град Ойсерст.
Беше наистина дълго пътуване.
Защо гледаш мен?
Този път не съм се провинила.
Може ли преди това да спрем през едно село?
Пътят се разклонява тук.
Става. И ние бихме искали да си починем.
Преди десет години, оттук минавал ли е някой, наричащ себе си „Горилата“?
Наистина го попита това.
Имате предвид сър Воина Горила?
- Изумен съм, че го знае.
Остави доста силно впечатление, затова го помня.
Уби чудовище, което обикаляше край селото.
Знаеш ли накъде тръгна след това?
Накъде ли...
Сър Горила беше близък с инатата баба, живееща горе на платото.
По-добре питайте нея.
- „Ината баба“? Доста особен прякор.
Аз съм инатлива женица.
Няма току-така да ви кажа.
Даже сама се определя като инатлива.
Какво да сторим?
Ще сторите няколко задачи за мен.
Първо, доставете това писмо на Нагел, ковач в съседния град.
Все едно ни прати по задачи.
Напомня ми на пътуването ми с Химел.
Правели сте подобни неща?
Ежедневно се случваше да помагаме на хора със задачите им.
И всеки път се оказваше трудно търсене или лов на чудовища.
Не ни урочасвай.
Както и да е, да видим как можем да я направим по-отворена.
Тази баба просто отказва да отвори сърцето си.
С основание я наричат „ината“.
Съжалявам. Химел или Хайтер биха я накарали да се отвори за половин ден.
Но дружината ни има само нехаризматични членове.
Това е последното.
Излъскайте статуята на героите в каньона.
Последвайте ме. Ще ви упътя.
Коя е статуята на героите?
Каменна статуя на герои, които според легендите спасили света отдавна.
Само толкова знам.
Те са забравени и безименни герои.
Селото се грижи за статуята поколения наред.
Забравени герои, а?
Впрочем, ти не си ли Жреца Козя брадичка?
Как знаеш?
Стигнахме.
Жрец и воин.
Доста е стара.
Малко приличат на сър Зайн и сър Горила.
Сякаш разпознавам воина.
Това е Крафт.
Наистина!
- Досущ като него е.
Да започваме ли тогава?
Зайн?
- РЇСЃРЅРѕ.
Значи този мъж се казва Крафт.
А този?
- Така, не знам.
Разбирам.
Каква е тази статуя?
Не приличат ли на нас?
Според вожда, те са древни герои.
Но никой не помни даже как се казват.
С нас няма да стане така.
Отказвам да бъда забравен.
Ще стана незабравим герой като Химел.
И най-великите герои ще бъдат забравени някой ден.
Дори Химел, който срази Краля на демоните,
не може да избяга тази участ.
Може би сте прав. Наистина е невъзможно.
Смяташ ли, че ако тренирам, ще стана едър като него?
Воина Горила.
От днес нататък, това е името ми.
Защо?
Ако искаш да станеш незабравим герой, ти трябва запомнящо се име.
Наистина е така.
Тогава ти ще се наричаш Жреца Козя брадичка.
Харесва ми!
Козя брадичка наистина ще ти отива.
Най-сетне свършихме. Много работа беше.
Ако беше бронзова, можехме да ползваме магия.
Помолих и Горилата да я излъска,
обаче не се справи толкова добре.
Силата му е да се бие.
Но името му остави впечатление.
Горилата много говореше за теб.
Каза, че двамата ще станете герои, чиито имена ще се помнят винаги.
Разбра ли накъде е отишъл Горилата?
РўСЋСЂ.
Търговски град в средата на северните земи.
Това е далеч на север оттук.
В противоположната посока от Ойсерст.
Да.
Какво ще правя сега?
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Един по един влезте с мен в съседната стая.
- Аз съм виновен за всичко.
Защото посредничеството е работа за жреца.
- Карате ме да се изчервявам.
Чаровен съм, когато показвам загриженост, а?
- Май не е толкова зле.
На добър час.