Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 05 [HEVC.1080p].srt) Свали субтитрите

Sousou no Frieren a.k.a. Frieren: Beyond Journey's End - Season 1 (2023) ([OtakuBG] Sousou no Frieren - 05 [HEVC.1080p].srt)
Фрирен. Трябва да намериш Ореол и да говориш с Химел.
„В най-северния край на континента...“
Пристигнах на мястото, което хората на тази земя наричат рай:
Ореол - земята, в която душите намират покой.
Душите на мнозина се сбират там,
където и разговарях с приятели, с които се борих рамо до рамо.
Съжалявам, че те моля.
Пътуването ще бъде дълго.
На нас ни отне десет години.
Разбирам.
Ще следваме по стъпките на групата на сър Химел.
Точно така.
Приключение от едва десет години.
Една стотна, а?
Фрирен, няма ли да останеш в кралската столица?
Ще продължа да пътувам.
- Сама?
Така е лесно и удобно.
Няма да вземеш чирак?
Пътешествията са по-хубави, когато имаш с кого да разговаряш.
Ще си загубя времето. Дори да го обуча, скоро ще умре.
Фрирен, взаимоотношенията не се въртят около това.
Именно такива са.
Приключението ми с вас не трая дори една стотна от живота ми.
Май наистина го бях казала.
Чудно нещо, а?
Какво?
Тази една стотна те промени.
До нови срещи.
Да, доскоро.
За мен е половината ми живот.
Времето, прекарано с вас.
И ще става още повече.
Като че ли от приказка една:
знак, че историята е към края си.
Едничък откъс из пътуване,
о, твърде дълго...
За злото всеобятно, някога покрило
с мрак земята ни...
И спомените за пътуване мимолетно
с героя, който го срази.
ФРИРЕН: ОТВЪД КРАЯ НА ПЪТУВАНЕТО
Приказката приключи.
И героят се унесе в сън.
Оставяйки земята ни век на мир и покой.
Времето тече безпощадно,
спомените хорски заличава...
Дори следите на живота негов, ето, ръжда покрива.
И пак, твоите думи и желания, и кураж...
остават вътре в мене
и там живеят.
Не ли един път избрахме? О, да, тогава...
Защо неусетно сега желая да разбера причината
зад сълзите, от очите ми преливащи?
Ето, пак сега, мина ли пак по пътя заедно извървян,
Дори теб да те няма, ще намеря каквото търся.
ЕПИЗОД 5: ПРИВИДЕНИЕ НА МЪРТВЕЦ
Слушай, Ферн.
От сега нататък, трябва да слушаш Фрирен и да бъдеш добричка,
в противен случай...
- В противен случай?
Призракът ми ще те преследва.
Сър Хайтер, значи ли това, че ако съм лоша, ще ме посетите след смъртта си?
Захитряла си. На кого си се метнала?
Връщам си думите.
Ако си добричка, може да склоня да те посетя.
Почти пристигнахме в селото.
РЇСЃРЅРѕ.
Какво?
- Нищо.
28 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ. ОБЛАСТ ВИЛЕ, СРЕДНИТЕ ЗЕМИ.
Запътили сте се към прохода, нали?
Не ви съветвам да минавате.
Мнозина вече изчезнаха.
Чудовища ли има?
Слуховете разказват за призраци.
Други казват, че са ги видели лично.
- Може да са немъртви.
Знаете ли как изглеждат тези призраци?
Уви, не. Но ако сте любопитни, може да разпитате.
Накратко,
хората виждали призраци на мъртви роднини и познати.
Някои твърдят, че призраците им говорили.
Това не е дело на немъртъв.
Не е ли?
Немъртвите са трупове, контролирани чрез магия,
подобно на зомбита и скелети.
Обаче тези призраци имат вид на живи.
Няма как да е съживен труп.
Дело е на съвсем друг вид чудовище.
Явно имате представа за виновника.
Никак не е приятен. По-добре да го избягваме.
Потегляме рано сутрин.
Милейди, селяните имат нужда от помощ.
Вече звучиш като Химел и компания.
За разлика от вас, аз съм добричко момиче.
Щом искаш да помогнеш, няма проблем.
Така или иначе ще минем през прохода.
Около това място селяните изчезват безследно.
Колкото до улики, имаме доста.
Има следи от магия.
Именно. Каква магия според теб?
Илюзорна магия.
Веднъж четох по магическа екология, че има чудовище,
което създава илюзии, за да подмами плячката си.
Айнзам.
Дори сред подобните си чудовища,
то е особено хитро и алчно чудовище, гладно единствено за хора.
Примамва хора, като им показва привидения на мъртви.
И това има ефект?
Привиденията са на хора, които са близки до сърцето им.
Обаче илюзиите на Айнзам не са заплаха за маговете.
Мана с висока концентрация - нападателна магия - лесно разваля илюзията.
Значи просто трябва да стреляме по мъртвите?
Ще можеш ли?
Разбира се. Защото знам, че не са истински.
Аз застрелях привидение на учителката ми, умоляващо ме да пощадя живота й.
Но бях свикнала да чувам да моли за живота си,
така че не изпитвах особена вина.
При всички положения, не е приятно.
Как така сте свикнали да чувате учителката си да моли за живота си?
Падна мъгла.
Близо сме.
Ако ти се яви привидение, застреляй го без колебание.
Ферн.
Ето го. Привидение на мъртвец.
РЎРїРѕРєРѕР№РЅР° СЃСЉРј.
Мога да го застрелям.
Станала си чудесен маг.
Реших да те посетя, защото беше добричка.
Спомените ми...
- С право избра пътя на мага.
Използва спомените ми срещу мен.
Отвратително нещо.
Да посегне на най-ценните ми спомени...
Ферн.
Не ме чува, а?
Значи този път е Химел?
Смятах, че отново ще видя учителката.
Значи ли това, че съм се променила?
Фрирен, стреляй.
Точно така. Това би казал Химел.
И така, проходът е безопасен.
Милейди Фрирен...
Видях привидение на сър Хайтер. Имитация.
Да.
Отиваме да видим истинския.
Защото сме се запътили към Ореол.
Права сте.
28 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ХИМЕЛ ГЕРОЯ. КАНЬОН РИГЕЛ, СРЕДНИТЕ ЗЕМИ.
Това ли е дракон?
За първи път виждам такъв.
Погледни гнездото.
Виждаш ли онзи гримоар? Него търся.
Не се променяте.
Но защо е тук?
Драконите градят гнездата си с предмети, носещи магия.
Това е слънчев дракон.
Погълнал е немалко приключенци. Най-добре ще е да го отстраним.
Внимавай да не удариш гнездото.
Добре.
Милейди, това не го одраска.
Разбира се. Драконите са дебелокожи.
Нямаме избор. Да бягаме.
Най-после му избягахме.
Лети доста бързо.
Надали ще го бием
Помислих си, че ще умра.
- Да се връщаме.
Ако го повторим няколко пъти, евентуално ще го убием.
Имаш право.
Маговете не бива да си играят на гоненица с дракони.
Явно ще трябва да наемем другар.
Авангард?
Да. Търсиш си някой, нали?
Близо до каньона Ригел има един воин на име Щарк.
Мини да го вземеш на пътя си към северните земи.
Той е моят чирак.
И добър воин ли е?
Толкова е спокойно, че не бих си помислила, че дракон гнезди наоколо.
Така е.
Милейди, каква магия съдържа онзи гримоар?
Магия, която ти позволява да виждаш през дрехи.
Наистина събирате всякакви магии.
Това ми е хобито.
Но има практичен елемент.
В зависимост от дрехите, може да разкриеш скрити оръжия...
Пътешественици, може ли да чуете молбата ми?
Сър Щарк желае да ви срещне.
Явно не трябва да го търсим.
Преди три години онзи дракон нападна селото.
Но тогава се появи сър Щарк.
Той не отстъпи пред страховития дракон.
След дългото им спречкване, драконът си тръгна.
Оттогава, понеже той остана тук,
драконът не ни е нападнал и можем да живеем на спокойствие.
Значи бихме могли да победим дракона с помощ от сър Щарк.
Надявам се да е така.
Мислиш ли, че ще стана силен воин като теб?
Можеш! Но работата на воина е далеч от благородна.
Бабо!
Вие ли раздразнихте дракона?
Не му досаждайте твърде много, иначе ще застрашите селото.
Драконите са далеч по-страшни, отколкото си мислите.
Белегът на челото ми е от борба със сенчест дракон...
Не е толкова страшна рана.
Учителят ми ли ви праща? Кои сте вие?
Фрирен Мага.
Бабче, ще ни оставиш ли насаме?
Спокойно. Те са приятели на учителя ми.
Учителят ми сигурно е бесен.
Избягах, без да му кажа нищо.
Щарк, защо още не си победил дракона?
Нямаш причина да стоиш в селото.
Преди да ви отговаря, ще ми кажете ли какво искате?
Ако идвате да ме пратите при учителя, забравете.
Искаме да се присъединиш към нас като авангард,
но преди това ще се радваме, ако ни помогнеш да победим дракона.
Искам гримоара в гнездото му.
- Защо?
Само хоби. Нямам конкретна причина.
Става дума за слънчев дракон.
Не се биеш с нещо такова без сериозна причина.
Еха!
Прав си.
Някога имаше един глупак, който похвали магиите ми.
Това достатъчна причина ли е?
Похвалил те е, а?
Това е абсурдно.
- Нали?
Не ми пречи да ви съпътствам.
Учителят ми ви заръча да ме вземете, нали?
Обаче първо трябва да се погрижа за слънчевия дракон.
Честно казано, сам е трудно да се справя.
Фрирен, ти можеш да го победиш, нали?
Ако го занимаваш за тридесет секунди, непременно.
Ясно. Тридесет секунди, а?
Наистина ли няма друга опция?
Какви ги говори този?
Разбрах работата.
Щарк, колко опит имаш в борбата с чудовища?
Нула! Помогни ми, Фрирен!
В началото се изправих срещу дракона!
Но толкова ме хвана шубето, че се вцепених!
Онова нещо накълца сградите като зеленчуци!
Сам човек не може да се бори с него!
Когато си помислих, че е решил да ме пощади...
Незнайно защо, драконът престана да напада селото и се превърнах в герой.
А селяните са толкова добри към мен!
Още си млад. Яж на воля!
Щарк, покажи ми новото си тайно умение!
Не мога да си тръгна и да искам!
Милейди, този не става. Нека намерим друг.
Не ме оставяйте!
Не, той може да се бие с дракона. Знам, че може.
Смятам, че му трябва повече от насърчение...
Щарк, давам ти време до утре сутрин.
Обмисли го внимателно.
Би трябвало да разбираш, че не можеш да продължаваш така.
Срещнали сте сър Щарк?
Чудесен младеж, нали?
Той винаги хвали готвенето ни.
Хората наистина харесват сър Щарк.
Е, има вид на галантен.
- Галантен?
Далеч повече ми приличаше на страхливец.
Не мога да го отрека.
Но и ти при първата си битка с чудовища...
Добре, няма да го споменавам.
Колко по-сладка и нежна беше, когато беше малка.
Впрочем, защо драконът не напада това село?
Знам ли? Може от каприз, а може и...
Какъв беше този звук?
Сигурно беше Щарк.
Ако ти е интересно, можеш да го посетиш. Аз си лягам.
И добър воин ли е?
Той беше единственият избягал, когато селото му беше нападнато. Страхливец.
Същият като мен.
Затова му набих всичко, което знам.
Вече е човек, способен да се бие за чуждото благо.
Ясно. Значи е добър воин.
Това е резултатът от тренировките ти, а?
Хей, добре ли си?
Чуваш ли ме?
Минавайки по безлюдния релсов път...
Със сълзи премного,
а с желание да се усмихвам.
Хванала съм се за спомените, желала да запазя ярки...
Далеч по-важни мен от сбогуванията...
И искам да ги превърна в думи...
Уж обикновени, а толкова специални...
Ето, ако нямах тези очи,
толкова неща нямаше да видя.
Но защо преливат така?
Затова! Дори да се преродя,
аз пак ще избера това място, да!
Затова! Когато пак те срещна,
непременно няма да те пусна далеч от мен!
Дори да нямам обещанията...
Дори да имам дни на самота и блуждаене...
Тези сълзи са наред, слънцето пак ще изгрее!
Шепна песничката ни, за да си дойдеш у дома...
Онази гадна жена...
- Не е ли малко опасно?
Сигурно е разочарован от мен.
- Разделихме се с гняв.
Ръцете му треперят.
- Даже треперят еднакво.
Аз съм Щарк, героят на селото.