The Shootist (1976) Свали субтитрите
ЛОРЪН БАКОЛ
СТРЕЛЕЦЪТ (1976)
Името му беше Джей Би Букс,
и имаше чифт еднакви пистолети 45-и калибър,
с антични чирени от слонова кост, които си струваше да бъдат видени,
но не беше разбойник. Всъщност, известно време
беше служител на закона.
Г-н Букс беше известен много преди да се запознаем.
Предполагам, че славата му
бе причина някой все да го преследва.
Пустошта го бе научила да оцелява.
Той живя и работи сам.
Кредото му гласеше:
Няма да позволя несправедливости и обиди към мен.
И никой няма да ме закача.
Аз не правя на другите тези неща и изисквам същото от тях.
Участват още: РОН ХАУЪРД
БИЛ МакКИНИ
ДЖЕЙМС СТЮЪРТ
РИЧАРД БУУН
ДЖОН КЕРЪДИЙН
СКАТМАН КРОДЪРС
РИЧАРД ЛЕНЗ
ХАРИ МОРГАН
ШЕРИИ НОРТ
ХЮ О'БРАЙЪН
Музика ЕЛМЪР БЪРНСТИЙН
Сценарист: МАЙЛС ХУД СУОРТАУТ и СКОТ ХЕЙЛ
Режисиран от ДОН СИЙГЪЛ
Спри на място!
Дай ми портфейла си!
По-внимателно с това оръдие, г-не.
Хвърли ми портфейла си!
Слушам, г-не, а ето и нещо в добавка.
Ти ме уби.
Не, но цяла зима ще имаш колики, глупако.
Дай ми портфейла.
Само портфейла.
- Едва шавам.
Ти ми проби дупка в стомаха.
Благодаря ти много.
- Нима ще ме зарежеш тук?
Съвсем ясно е, че ти щеше това да направиш с мен.
Махай се от пътя ми.
Господинчо, по-добре си намери друго препитание.
Това не е за твоя пищов.
1901 г. 22 ЯНУАРИ
Хей, г-не, искате ли вестник?
- Да, ще си купя, синко.
Кралица Виктория е умряла.
Ето парите.
- Благодаря.
КРАЛИЦАТА Е МЪРТВА ДА ЖИВЕЕ КРАЛЯТ
Стой. Хей!
Ей, ти! Ей, дъртак,
разкарай това лайно от пътя.
На мен ли говорите?
- Да, на теб, тъпо копеле.
Дръпни се, или ще ти оставя един хубав спомен.
О, ама много извинявайте.
Дий!
Мой човек. Пробвай се!
Стига, Джей, не си хаби патрона за старчока.
Изглежда съвсем изтощен.
Дий.
За това си прав, синко.
Доктор Хостетлър.
Джон Бърнард Букс.
- Спомни си.
Вестниците ми напомнят от време на време.
Кога беше, преди 15 години ли?
Единственият път, когато бях улучен...
И то тук - в кръчмата Акме.
- Уби двама.
Голям късмет извадих, че ти беше наблизо.
Вторият за малко да ми види сметката, както изскочи изневиделица.
Ти май имаш физика на вол.
Ще видим. Затова съм дошъл.
Преди десетина дни, в Крийд, Колорадо,
не се чувствах добре, та отидох при хирурга там.
На другия ден яхнах коня
и тръгнах да диря теб.
Какво каза колегата ми в Крийд?
Прегледай ме и ще ти кажа.
Нямаш ми доверие.
- Докторе, ти ми спаси живота.
Нямаш вяра в професията ми.
В моята професия, ако си много доверчив,
няма да празнуваш много рождени дни.
А на мен ми харесва тук.
Добре, ще те прегледам.
Свали си дрехите, да останеш по бельо.
Сега аз, ако ще търся нещо,
трябва да ми кажеш какво те боли.
Абе, боли ме, докторе,
доста надолу, дълбоко в гърба.
Не е постоянно, но от време на време, внезапно.
Болят те лумбалните прешлени?
- Здравата.
Хубаво, като си готов,
легни по корем на масата.
Е?
Букс, през два-три дни
трябва да казвам на мъже или жени нещо, което не искам.
Практикувам от 29 години
и още не знам как да го правя добре.
Защо просто не го кажеш направо?
Добре.
Имаш рак в напреднал стадий.
Това ли ти каза колегата в Крийд?
Да.
- Но ти не му повярва.
Не.
- На мен вярваш ли?
Не можеш ли да го изрежеш, докторе?
Ще трябва да те изкормя като риба.
А какво можеш да сториш?
Ами просто
почти нищо не мога да направя.
Ако, когато болката стане непоносима,
мога да ти дам нещо.
Искаш да кажеш, че аз...
Да.
Мамка му!
- Съжалявам, Букс.
Каза ми, че съм як като бик.
Даже биковете умират.
Колко ми остава?
Два месеца, шест седмици, по-малко.
Не може да се каже.
Ами какво мога да...
Какво ще мога да правя?
Отначало всичко каквото ти се ще.
А по-късно няма да искаш.
Колко по-късно?
- Ще почувстваш кога.
Трябва да понамалиш темпото и да си починеш малко.
Намерил ли си стая да отседнеш?
Не. Току-що пристигам.
Може да питаш вдовицата Роджърс.
Тя има къща на тази улица.
Приема наематели. Приятна жена е.
Има нужда от пари.
- Ще попитам.
Моля те за услуга. Не казвай никому, че съм в града.
А, няма, но ако исках да мина незабелязан,
мисля, че нямаше да се разхождам с това.
Свих го от публичния дом в Крийд.
Вярно ли?
КВАРТИРИ
Здравейте.
Това ли е къщата на Роджърс?
Да.
Мамо!
Кажи на майка си, че един изтощен старчок търси стая.
Добър ден, г-не.
- Добър да е.
Д-р Хостетлър каза, че може би вие ще ми помогнете.
Много мило, от негова страна. Да, г-не, имам една свободна стая.
Чудесно.
На долния етаж, отзад. Осем долара за седмица
или два долара на ден, ако сте за малко.
Няма да оставам дълго.
Момче, свали всичко от коня ми
и го внеси в къщата.
Гилъм с удоволствие ще свърши това.
Можете да ползвате всекидневната, и телефона.
Другите ми наематели са на горния етаж.
Двама железничари и един учител.
Ще ви представя на вечеря.
Кухнята.
И банята.
- И аз помислих, че е това.
Имаме течаща вода,
също и в умивалника тук.
Хубаво пиринчено легло. Надявам се, че няма...
Нали не гъделичка?
- Разбира се, че не.
Много е удобно. Ще ям ей тук.
Храната се сервира в трапезарията.
- Ще ви платя допълнително.
Добре, нали сте за малко.
По този костюм има доста от природата.
Бих искал да бъде изчеткан, преди да е съмнало.
Аз ще взема дисагите.
Шалтето го оставете отвън - няма да ви трябва.
Нещата ми са увити в него. Ще трябва да ги измия.
Имате ли плевник?
- Нямаме.
Момче, заведи коня ми.
- Казвам се Гилъм.
Не "момче", а Гилъм Роджърс
и не обичам да ми заповядват.
Имаш право, Гилъм Роджърс.
Ще бъдеш ли така добър,
да заведеш Олд Долар в платената конюшня
и да се погрижиш да му дадат двойна порция овес?
Добре.
Май си човек, свикнал да заповядва.
Предполагам, че това е мой лош навик.
Не запомних името ви.
- Не съм го казвал.
Толкова ли е важно?
За всеки, който живее под моя покрив - да.
Е, добре. Казвам се. Хикок -
Уилиъм Хикок.
Откъде сте, г-н Хикок?
- Абълийн, Кензъс.
И какво работите там?
Щатски шериф съм.
О, това е хубаво.
- Не, не е.
Радвам се, че няма да стоите много, г-н Хикок.
Не съм сигурна, че ми допадате.
- На малцина допадам, г-жо Роджърс.
Мозес, къде скри уискито този път?
Третото чекмедже отляво, Гили.
Гили, я ми донеси очилата.
Какво правиш, по дяволите?
- Внимавай с приказките, момче.
Джей Би Букс е в къщата ми.
Ей!
- Казвам се Букс.
Разбрахте ли всички?
Па!
Бум!
Той е в дома ми.
Мамо!
Мамо, трябва да ти кажа нещо.
- Затвори вратата.
Какво е станало?
Кой мислиш е...
- Гилъм, пак си пил.
Знаеш ли кой е той?
- Да, Уилиъм Хикок.
Щатски шериф от Абълийн, Канзас.
Мамо, Дивия Бил Хикок е бил застрелян, преди да се родя.
Този тук е Джей Би Букс.
Убил е 30 души.
Гилъм, върви си в стаята. Хайде.
Лягай си, преди да си разбудил къщата.
Лека нощ, мамо.
ДЕН ВТОРИ, 23 ЯНУАРИ
- Влез.
Господин Букс?
- А, дрехите ми.
Благодаря ви, гос...
Наистина сте Джей Би Букс.
Така е.
Как разбрахте?
- Синът ми.
Почти не съм мигнала, заради вас. Настоявам да напуснете.
Невъзможно е.
- И защо не е?
Не възнамерявам да кажа.
Значи няма да си тръгнете.
- Няма.
Това ли е окончателното ви решение?
- Г-жо Роджърс, имате хубав тен,
когато се карате.
Централа, свържете ме с офиса на шерифа.
Благодаря.
Влезте, шерифе.
Казвам се Тибидо, Шериф Уолтър Тибидо.
Казаха ми, че сте... Джей Би Букс.
Вярно са ви казали. Седнете.
- Няма да сядам.
Дишайте спокойно, шерифе.
- Вие сте по-близо до пистолета
си, отколкото аз - до моя.
Букс, Карсън сити е пълен с лудаци.
Студено ли ви е на главата?
- А?
Букс, Карсън сити е пълен с лудаци,
които душа дават, да се прославят като ваши убийци.
Ще привлечете неприятностите, като нужник - мухи.
Проверих съобщенията, преди да дойда тук,
но не намерих нищо, за което мога да ви задържа,
но искам да напуснете града
незабавно днес.
Може би не съм съвсем склонен.
Тогава, кълна се, ще ви склоня.
Мога да упълномощя, колкото искам хора.
Ще ви прогоним или ще ви изнесем с краката напред,
и съвета ще ме подкрепи. Вие си изберете кое, г-н Убиецо.
Нали ще е вашето погребение.
- Да, скоро ще е.
А?
- Не мога да си тръгна.
Не можеш?
- Ще умра тук, в тази стая.
Ха! Доста е неубедително.
Бих искал да сте прав. Ще повярвате ли на д-р Хостетлър?
Това е неговата присъда.
Не думай!
Не думай!
Честно казано, Букс...
Когато влязох, бях доста уплашен.
Знам на какво е способен човек като теб, когато го притиснат.
Питах се кой ще ме замести,
дали градският съвет ще даде на жена ми пенсия,
и дали ще вали сняг на погребението ми.
Извинявай, ако не изглеждам тъжен, но не мога.
Много приказваш.
- Колкото си искам.
Хостетлър колко ти дава?
- Не знае. Искам една услуга.
Дължа ти я или на Хостетлър.
Това, че съм тук, може би е новина,
но умирането си е моя работа.
Не го разгласявай, моля те.
Добре, само не се мотай много с умирачката.
Бъди благороден и успокой всички -
гледай да е по-скоро.
Повече не си желан тук. Изчезни!
Денят, в който те спуснат това, което ще направя на гроба ти,
няма да мине за цветя.
Доносниче проклето! Откога стоиш там?
Само минавах.
- Шпионираш ме
и ще те прикова на дърво.
- Не, г-не, аз...
Вече си казал на майка си. Пред кой друг си плямпал?
Джей Коб. Добре ли сте, г-н Букс?
Не понасям тарикатите.
Ако искаш да ме видиш,
почукай на вратата ми, по мъжки.
Сигурен ли сте, че сте добре? Ако има нещо,
което мога да сторя за вас, само кажете.
Голяма чест е, че сте отседнал при нас.
Майка ти не е съгласна.
- Тя не знае как се чувства един мъж.
Вие сте най-известната личност, посещавала града ни.
Когато бях момченце, чух за престрелката ви в кръчмата Акме.
Не съм очаквал, че ще се запозная с вас.
Да бъдеш мъж, не е само да държиш пистолет.
Нямаш ли си работа?
Тъкмо отивах към мандрата на Коб.
Помагам на Джей с доставките понякога.
Той беше "симпатичния" господин, с който беше вчера.
Къде е майка ти?
- Мисля, че е в кухнята.
Ами довиждане, г-не. Много ми е приятно, че се запознахме.
Довиждане.
Г-жо Роджърс, аз се надявам да ми простите,
че се представих за Хикок.
Тогава мислех, че е забавно,
но, като размислих -
не беше добра шега, затова се извинявам.
Така и трябва. Единственият начин
да покажете, че съжалявате, е да си тръгнете.
Това не мога да направя.
Г-н Букс, вие сте известен човек, без всякакъв характер и приличие.
Вие сте един убиец.
- Зависи от кой край на пистолета си.
Излъгахте ме, направихте ме на глупачка.
Използвахте ме. Тази къща е всичко, което имам.
Ако наемателите ми научат кой сте, ще напуснат.
Имам рак.
Ще умра от него.
Знам какво ще си помислите,
че ще си вземете белята с мен.
Няма да е така. Вие само ще ми носите ядене,
а аз ще имам грижата за другите си нужди.
Обещавам ви да не бъда бреме.
Г-жо Роджърс, аз съм в затруднено положение.
Ще ви се отплатя.
Мога да ви плащам 4 долара на ден за стаята.
ДЕН ТРЕТИ 24 ЯНУАРИ
А, г-н Букс.
Много ми е приятно да се запозная с вас. За мен е чест.
За какво сте искал да ме видите?
- Казвам се Дан Добкинс.
От вестник "Утринен зов" съм.
- Г-н Добкинс, седнете.
Благодаря. Таз сутрин отпечатахме,
че вие сте гост на г-жа Роджърс и се радвате
на здравословния ни зимен климат, и тъй нататък.
Видяхте ли статията?
- Не.
На първа страница е, уверявам ви.
- Купих си вестника, като пристигнах.
Още чета за смъртта на кралица Виктория.
Какво мога да направя за вас?
Точно затова съм тук.
- Е, и аз така реших.
Трябва да разберете, г-не, че вие сте най-прочутия стрелец в наличност.
В наличност?
Който все още е жив.
- Благодаря.
Да, а репутацията ви е от национален мащаб.
Моята статия замина по жицата тази сутрин.
Всеки по-значим вестник ще я публикува, но ще искат още,
особено вестниците на изток. Между нас казано, г-н Букс,
с вас можем да направим Карсън сити известен.
Г-н Добкинс, много заобикалки използвате.
Да, г-не. Ужасно много бих искал
да напиша серия от случки с вас.
- Серия?
Да. Колко дълго ще бъдете сред нас?
Не толкова, колкото бих искал.
Ами тогава, можем да започнем още днес, сега и утре да продължим.
Разбирате ли, толкова много евтини измислици са писани за стрелци,
че искам да напиша една истинска история,
докато сте на разположение, преди да ви се е случило нещо.
Искам да кажа, надявам се, че няма.
- Продължавай.
Искам да опиша професията ви реално.
Може да се каже, статистически.
После ще задълбая в психологичната страна.
Какво ви насочи към насилието най-напред?
Кръвожаден ли сте по природа?
Умислен ли сте, след като извършите делото,
или толкова дълго сте виждал смъртта,
че сте свикнал с това? Смъртта на другите?
Собствените ви изгледи?
- Лапни го, сякаш лапваш цица.
А си шавнал и г-жа Роджърс
ще чисти мозъка ти от тапетите.
Стани. Назад.
Отиваме към главния вход.
Да не си трепнал или дори кихнал.
Г-н Букс, какво правите, за Бога?
Г-жо, ситуацията е деликатна.
Вън.
Обърни се. Обърни се!
Наведи се!
- Слушам, г-не.
Добкинс, ти си любопитна мижитурка
и ако пак дойдеш тук контешката...
Това беше много просташко.
Може би.
Г-н Букс?
Сам ще се погрижа.
Всяко нещо по реда си, д-ре.
За малко да забравя да ви питам. Колко ви дължа?
Ти си сродна душа, Букс.
Повечето питат това накрая, ако въобще се сетят.
Ами, да видим. Четири долара за първите две посещения
плюс един за сегашното.
Какво е това?
- Викат му Лауданум,
разтвор от опиум и спирт.
Опиум ли, това може да стане навик.
Ами безусловно в пристрастяване.
Какво е на вкус?
Просто отвратително, ужасно,
но е най-силното болкоуспокояващо, което имаме.
Колко да пия от него?
Ами, колкото се наложи, когато се наложи.
Мисля, че е добре да започнеш с една супена лъжица.
А по-натам?
- Не знам,
но мисля, че една сутрин ще се събудиш и ще си кажеш
"Ето ме в това легло и тук ще си остана".
Хостетлър, искам да знам.
Освен, ако не настояваш,
предпочитам да не говоря за това.
Искам да знам.
Добре. Ще има засилване на болките
в долната част на гръбнака, хълбоците, слабините.
Искаш ли? Да продължавам ли?
Болката ще стане непоносима.
Никакво лекарство няма да помага.
Ако имаш късмет, ще губиш съзнание,
а дотогава ще крещиш.
Аз съжалявам. Не исках да описвам с подробности.
Следващият път аз ще дойда в г-жа Роджърс.
Ти само се обади по телефона. Само ми телефонирай.
Има още нещо, което ще ти кажа.
И двамата имаме доста общо със смъртта.
Аз не съм храбрец, но ти трябва да си.
Хайде стига, това не е съвет.
Дори намек не е.
Просто нещо, над което да помислиш,
докато си още с ясно съзнание.
- Какво?
Няма да умра от смърт, като току-що описаната.
Няма ли?
- Не, ако имах твоя кураж.
Благодаря.
Влезте, г-жо Роджърс.
- Г-н Букс, аз...
Започнах да разпознавам чукането ви.
Четях за старата кралица Вики.
Май си е надживяла времето.
Може да е била старомодна,
но никога не е губила достойнство, нито си е продавала пистолетите.
Остана горда докрай и си отиде подобаващо.
Ей такава жена искам да си намеря.
Г-жо Роджърс, страх ли ви е от мен?
Честно казано - да.
- Защо?
Всичките тези оръжия и характера ви.
Май се страхувате от прекалено много неща.
Понякога вдовиците са такива,
но съм сигурен, че корсетът ви е доста колосан.
Г-н Букс, дойдох да ви питам какво можете да ядете,
дали ще можете да ядете това, което сервирам?
Не, не сте.
- Бих искала да престанете
да ми противоречите.
- А аз пък - да кажете,
каквото мислите.
Добре тогава.
Извинявам се за суровите неща, които казах и направих.
Съжалявам и ще направя каквото мога за вас.
Благодаря ви. Аз...
Цял живот бях твърде горд
да приема помощ, от когото и да е.
Предполагам ще трябва да се науча.
Бихте ли поседнали за малко? Моля ви.
Какво е това?
- Лауданум.
Лекарството на д-р Хостетлър.
- Към него се привиква, нали?
Г-жо Роджърс, бихте ли се разходили
сред природата утре с мен?
Не мога, но благодаря.
Моля ви, пак помислете. Няма да е за повече от час - два.
Не. Оценявам поканата, но не.
Не искате да останете насаме с мен ли?
О, не е това, уверявам ви. Просто съм вдовица
само от година. Хората ще...
- Хората!
Ако трябва да атакувам състраданието ви, ще го сторя.
Искам пак да изляза навън и да погледам дърветата,
езерата, хълмовете и небето.
А не ми харесва да ги гледам сам.
Омръзна ми от самота в последно време.
Съжалявам. Пък и всеки момент може да завали сняг.
Откак се нанесох тук,
се дразним един друг и се извиняваме.
Да видим можем ли да се държим по-добре.
Дявол да го вземе, желая да пояздите с мен.
Извинете езика ми.
Ще ви придружа.
- Радвам се.
Утре в 10:00?
Бихте ли накарали г-н Гилъм Роджърс да изприпка до конюшнята
и да наеме най-добрия кон и кабриолет, които имат?
Да.
- Много съм ви задължен, г-жо.
Добър вечер.
Двойката е умряла карта. Осмицата е печеливша,
а прекрасната дама - губивша.
Егати късмета! Стават седем поредни загуби.
Пулфърд, Джей Би Букс е при Г-жо Роджърс.
Това е вчерашна новина.
- Чух, че умирал.
Умира?
- Мой приятел го научил
от шерифа Тибидо.
- Старият Букс сдава багажа.
Неприятна новина. Можех да го убия.
Ха! Друг път.
Можеш да си тръгнеш оттук по два начина, приятел.
Незабавно или мъртъв.
Господа, залагайте. Поставете залозите, господа.
Пазете се!
43. 44. 45.
46. 47. 48.
Право в сърцето!
- Ей, Пулфърд!
Повече от 24 метра!
Ура!
- Ура!
ДЕН ЧЕТВЪРТИ 25-ти ЯНУАРИ
Много сте представителна, г-жо.
Мозес трябваше да изчисти прахта от кабриолета. Каза, че рядко го наемат.
Така ли?
- Да.
Обикновено само за погребения.
Благодаря ти, Гилъм. Оценявам това.
Искам да нацепиш тези дърва докато се върнем.
Мамо, щях да ходя. Да, госпожо.
Дий.
Това е красота!
Малко е студено тук. Искате ли да вдигнем гюрука?
Не, благодаря.
Добре ли сте?
- След минутка ще бъда.
Мога ли да ви помогна?
- Доста съм се упражнявал.
Защо не се омъжите отново?
- Моля?
Мисля, че ме чухте.
- Това не е ваша работа.
Нямам време за учтивости, г-жо Роджърс.
Първо, никой не ми е предлагал.
И второ, аз обичах съпруга си, и още го обичам.
От какво умря?
- Смятат, че от удар.
Намерили го отпуснат на бюрото му.
Бил е късметлия.
- Беше на 41 години.
Успя ли да ви остави някаква сигурност?
Стопанството и къщата са мои,
които построи със заем от банката, а имам и Гилъм.
А той ви ядосва.
- Да, така е,
особено, когато се оплаква, че му е скучно и се нуждае от развлечения.
Аз не бих го съдил строго.
Всеки млад мъж сеща нужда да подразни от време на време.
Опитвам се да се го убедя, но не мога.
Мога само да му бъда майка. Не това иска той.
Както казах, това можеш да промениш.
Нямаш ли си достатъчно свои грижи?
Имам няколко, но в общи линии си прекарах страхотно.
Кажи ми какво значи "Джей Би"?
Джон Бърнард. А твоето?
- Бонд.
Това е забележително име за жена.
Приятно ми е, Бонд.
- Приятно ми е, Джон Бърнард.
Да тръгваме ли? Дий!
Добро утро, г-жо Роджърс!
- Г-н Суийни.
Майк Суийни?
Джон Бърнард Букс, поласкан съм, че ме помниш.
Някъде тук ли живееш сега?
- Ранчото ми е в подножията на запад.
Изглеждаш точно както ги помня Суийни -
долен и противен.
Ччух, че си в града
за съвсем кратко.
- Вярно е.
Отбий се. Ще си поговорим за едно време.
За доброто старо време.
Можеш да си донесеш луксозната възглавница,
и хазяйката ти също е добре дошла.
Моят проблем обаче е, че тя никога не приема поканите ми,
а сега, довиждане и на двама ви.
Изненадан съм какви приятели имаш.
Този човек не ми е приятел. Точно обратното.
Откъде го познаваш? Не го. Имах вземане-даване
с брат му Албърт веднъж.
- Какво се случи?
Точно това ме притеснява, Джон Бърнард -
мисълта за жертвите ти.
Мен ме притесняваше оцеляването.
Бонд, мисля, че не съм убивал човек, който не го е заслужавал.
Разбира се, само Бог може да прецени това.
Господин Букс!
Господин Букс?
Господине? Ранен ли сте?
Не.
Но те са.
Обади се на шерифа.
Уби ги и двамата. Влезли са през прозорците,
стреляйки с пистолетите.
- Загърни си халата.
Толкова е бърз, че ги уби и двамата.
Джон Бърнард Букс в престрелка у нас. Адско копеле!
Няма да търпя подобен език в дома си.
Извинявай, но това е забележителен ден.
Къщата ни вече е историческа. Имай го предвид.
Няма с какво да се гордееш.
- Обичам този старец.
Гилъм! Добре! Време е да узнаеш.
Той умира.
Кой?
- Господин Букс.
Не го вярвам.
Болен е от рак.
Лъжеш ме. Той щеше да ми каже.
Но не ти е казал! Каза на мен.
Умира.
Мамо.
Мамо.
ДЕН ПЕТИ 26 ЯНУАРИ
Разбираш, нали?
- Това е последното.
Благодаря, г-н Хъчинс.
Положението ми на учителка и на госпожица -
длъжна съм да се преместя другаде.
Разбира се. Извинявам се.
- Готови сме да тръгваме!
Довиждане.
Искате ли кафе?
- С удоволствие.
Познавахте ли онези двамата?
- Не.
Те със сигурност ви познаваха.
- Кои са те?
Бен Шуп - него си убил,
докато се опитвал да изскочи през прозореца. Другият се казва Нортън.
Двама негодници, но не са тъдявашни.
Дори не съм ги чувал.
- Адска нощ.
Спалнята ти прилича на кланица.
А, г-жа Роджърс. Ще сложа постови отвън за през нощта.
Това ще струва на данъкоплатците 3 долара на нощ
и по 10 долара на труп за погребение.
Смърт и данъци, Букс. Да те опазим,
за да умреш от естествена смърт ще ни струва бая пара.
Няма нужда от постови.
Ще ви бъда благодарна, шерифе. Благодаря.
Аз не мога да опиша колко много съжалявам
за снощната случка.
Няма полза. Двама души са мъртви.
Отбранявах се.
Как се чувствате - все по-зле от ден на ден?
От километър си личи, че си добър човек.
Така си е. Слушай сега, може би мога да ускоря нещата.
Чете ли за престрелката от по-предната вечер?
Не.
- Как? Голяма стрелба е било.
Пулфърд - крупието на "Фараон", изстреля един куршум при стрелбата,
право в сърцето, от разстояние 25 метра и 7 см.
Може би ще пратя тук него, да поиграете на "Фараон".
Направете го, шерифе.
- Букс, 1901-а година е.
Край на старите дни, но не го знаеш. Имаме водопровод, телефони, лампи.
До година ще електрифицираме и трамвая,
и започнахме да павираме улиците.
Трябва да се отървем от още някои неща.
А отървем ли се и от хората като теб,
тук ще стане рай.
С две думи, надживял си времето си.
С две думи ли - ти не би могъл да го кажеш и със сто.
Ти си най-приказливото копеле, което съм слушал.
Може да съм приказлив, но поне не съм свадлив.
Като ми дойде време да умра, няма да го проточвам.
Просто ще си умра. Ти какво се мотаеш?
Тибидо.
Вече не се плаша.
- Шуп и Нортън - също.
Не би застрелял полицай.
Кое ще ме спре - страхът от смъртта ли?
# Джон Бърнард Букс лежи и гние в своя гроб
# Джон Бърнард Букс лежи и гние в своя гроб
# Джон Бърнард Букс лежи и гние в своя гроб
# А конят му все още на воля галопира
Мозес? Искаш ли алъш-вериш
с глас от гроба?
Господин Букс! Истинско удоволствие е
да четкам коня ви! А още по-голямо удоволствие е
да върша работа за вас! Ще заповядате ли в офиса ми?
С удоволствие.
Насам, моля.
Да, господине.
Чакай да видя къде си сложих очилата,
че не искам да направя някоя
финансова грешка.
Да, г-не.
Ето ги, г-н Букс. 1, 2, 3, 4, 5.
Сто долара.
- Това са много пари, Мозес.
Кого трябва да... За какво ми ги даваш?
За какво ли? За коня ви.
За коня ми ли? Аз искам да го продам,
но само седлото ми струва повече от това.
Но г-н Букс, вие се съгласихте.
Кога?
- Когато изпратихте Гили...
Тоест г-н Роджърс каза тази сутрин,
че за 100 долара ще се съгласите.
Ще трябва да си поговоря с г-н Роджърс.
Що се касае до коня - струва три.
300?
- 300.
Може би ще мога да дам 200.
- Може би ще можеш и повече,
щото ще получиш повече, защото е моят кон.
Три.
- 250.
Три, и ще дам и седлото като бонус.
Ами моята сметка?
- Добави я в цената.
Г-не, аз не бъкам от пари.
Мозес, цял ден ли ще се пазарим?
Г-н Букс, вие сте най-известния човек, когото съм виждал
и сте втория в пазарлъците.
- Кой е най-добрия?
Ето ме тук.
- Тогава да захващаме пазарлъка.
Да захващаме пазарлъка. Добре.
Да захващаме пазарлъка.
1, 2, 3, 4.
Ето двеста. 200.
Двеста са там.
20, 40, 60, 80, 90, 295.
Не.
296?
- Не.
97?
98?
- Продадено.
Значи успях?
Г-н Букс, значи аз съм най-добър в пазарлъка.
В целия свят, Мозес.
- Да, г-не.
Гилъм!
Гилъм!
Къде го Гилъм?
- В бараката за дърва.
Подходяща е.
- Защо?
Вие не се бъркайте.
Гилъм!
- Тук съм.
Ще ти искам сметка.
- Господине?
Опитал си се да ме измамиш, а Мозес се е опитал да измами теб.
Съжалявам.
- Радвам се, но това
не обяснява нищо.
Ами, тя...
Плака на рамото ми тази сутрин.
Заради вас.
Трябваше да я успокоявам.
А после наемателите се изнесоха.
Стаята ви е в безпорядък
и сега мама се притеснява, че ще загуби къщата.
Просто реших,
че може би ще пожелаете да направите нещо,
за да й се реванширате.
Реших, че може би ще искате да продадете коня си, след като сте...
След като съм какво?
Умирате.
Как разбра това?
Мама ми каза.
Май научавам последен в града.
Не смяташ ли, че трябваше да ме попиташ
преди да опиташ да продадеш коня ми?
Да, г-не. Така смятам.
Но първо исках да видя, дали Мозес ще иска да го купи.
Не съм конекрадец.
Емоциите на човек могат
здраво да го оплетат понякога.
Напоследък действах грубичко, Гилъм.
Явно съм се изсилил.
Но, синко, не съм си и помислял, че си конекрадец.
И се надявам да удържа достатъчно време
за да ви се реванширам.
Господине, мислите ли...
Ще ми дадете ли урок по стрелба?
- Урок по стрелба?
Един мъж трябва да знае как да ползва пистолет -
да го използва разумно.
Обаче ще кажеш ли на майка си?
Ами трябва ли?
Хайде, ще взема нещо, с което да стреляме.
Красиво нещо.
Виждаш ли дървото отляво с раздвоения ствол?
Ти се цели в дясното. Прицели се добре
и му забий пет куршума.
- Защо не шест?
Ударникът се държи на празно гнездо за безопасност.
А, ако ще се стреляш с някого?
Зареди шест, ако инстинктът ти подсказва така.
Не прибързвай.
Добре стреляш, Гилъм.
Хей, г-н Букс, моите попадения са почти като вашите.
Добре се справи. Къде се научи да стреляш така?
Джей Коб ми даваше да се упражнявам с него при езерото,
когато не е в затвора.
Онзи ден е разбил ченето на някакъв продавач.
Хубав работодател си намерил.
Това е временно, докато си намеря нещо подходящо.
Да.
- Много ми се ще да го видя
срещу Джак Пулфърд.
Чухте ли какво е направил Пулфърд?
- Чух.
Г-н Букс.
- Да?
Как успяхте да убиете толкова много хора?
Живял съм най-вече сред природата,
и живеех по свои правила и закони.
- Какви закони?
Няма да позволя несправедливости и обиди към мен,
нито ще позволя някой да ме пипне.
Аз не правя подобни неща на другите и изисквам същото от тях.
Как успяхте в толкова много битки винаги да излизате победител?
Аз стрелях почти наравно с вас.
- Никой обаче не стреляше по теб.
Невинаги бързината и дори точността имат значение.
А да имаш желание. Рано разбрах, че повечето,
без значение причината или нуждата, не са склонни.
Трепва им окото или си поемат дъх, преди да дръпнат спусъка.
Аз не.
- Бат Мастерсън е казал на Коб...
Бат Мастерсън?
- Да.
Той казва, че човек трябва да има
кураж, внимание и вещина с оръжията.
А спомена ли, че е най-добре ако имаш трето око?
Трето око ли?
- За този тъп аматьор.
Обикновено някоя дропла с шест пръста,
която не може да уцели кравешко виме с канче
накрая ти вижда сметката. Ама, Бат Мастерсън
винаги е говорил глупости.
Надявам се, си достатъчно умен и знаеш,
че уискито не върви с оръжия.
Разбира се. Да, г-не.
- Е, щом изяснихме това -
както казва моят приятел - мексиканец -
"Наздраве за истинския живот".
Джони?
Да?
- Може ли да вляза?
Не ме ли помниш?
Серепта?
Сера, не мога да ти опиша колко съм щастлив, че си тук.
Дойдох веднага щом разбрах.
Толкова ли съм се променила?
Не, отдавна не съм те виждал.
Не е вярно, нали?
- Боже, как те обичах!
А аз обичах теб.
Истина ли е?
О, не.
- Не плачи, Сера.
Всекиму е отредено време.
Сигурно съм хубава гледка.
За болни очи.
Още ли си с Парди?
- Не.
Той постъпи с мен, както аз - с теб.
Един ден просто си замина.
Трябваше да се оженим.
- Стомната е счупена.
Ти не си се женил, а?
- Не.
Сега си сам. Толкова се радвам, че съм тук.
И аз.
Все още ли искаш?
Можем да повикаме свещеник и само да кажем "Да".
Така ще се сдобия с документ. Ще имам нещо, с което да живея.
Няма да е много.
- Ще имам името ти.
Колко ще ти помогне това?
Може би много.
Как?
Джони, много си скромен.
Известен си на всички.
Аз ще бъда г-жа Джей Би Букс. Ще бъда известна.
Това няма да ти осигури прехрана.
Не се знае.
Ето така узнах, че имаш -
че си заболял лошо.
Репортерът от вестника ме проследи.
Иска да напише книга за теб.
Ще я напише и ще използва моето име. "Стрелецът".
"Животът и кървавите времена на Джей Би Букс"
от Серепта Букс - жена му.
Той каза, че на изток ще се продава като топъл хляб и ще делим приходите.
И се казва Добкинс.
- Така е. Откъде знаеш?
Изритах го оттук преди няколко дни, по същата причина.
Джони, какво ще ти навреди едно брачно свидетелство, лист хартия?
Не съм против това, а против книгата.
- Но защо?
Какво знае той за живота ми? Даже и ти?
Каза, че което не знае, ще измисли,
знаеш, разни кървави неща, престрелки и среднощни препускания,
и жени ще си скубят косите. Ще бъде супер, обещавам ти.
Жено, аз все още имам някакво достойнство.
Човек трябва да може да запази достойнството си.
Похарчих три долара за влак дотук.
Еднопосочно.
Ти и Добкинс сте двете страни на фалшива монета.
Ще ти платя разходите.
Ще ти платя и да се върнеш.
Какво лошо има в една книга?
- Не желая да ме помнят с куп лъжи.
Щото си прекален инат, затова. Винаги си бил.
Защо те интересува какво ще стане? Ти ще умреш.
Аз трябва да продължа живота си, а ти 5 пари не даваш какво ще стане!
Но защо ли? Теб няма да те има!
- Боже мой! А аз те обичах.
Копелдак такъв!
Дано се скапеш и пукнеш!
ДЕН ШЕСТИ 27-и ЯНУАРИ
# Разочарование любовно
# Да възкликне го накара
# О, Синигерче
# Синигерче малко
# И, ако безчувствен останеш
# И неотстъпчив, аз
# Ще умра като него
# И ще знаеш защо
# Макар че, едва ли ще възкликна
# Когато умирам
# О, Синигерче
- Синигерче малко
# Синигерче казвам #
Днес май си в добро настроение.
Би трябвало. Нагълтах се с Лауданум.
Ще ти донеса закуската.
- Благодаря.
Не исках да прекъсвам рецитала.
А, няма нищо. Просто репетирах
за часа в неделното училище за сбирката на черквата.
Бонд, аз прогоних всичките ви наематели.
Може ли да закуся тук?
- Разбира се.
Приятно ми бе да видя, че вчера те посети дама.
Тя ме помоли да не казвам.
Каза, че иска да те изненада.
Беше ли изненадан?
- Бях.
Тези дрехи са ми за празник.
Бих искал добре да ги изчеткаш.
- Непременно.
Доста прашни стават.
Девет дни на седлото, увито в шалтето.
Не предпочиташ ли да ги почистим?
- Нали това казвам.
Имах предвид новия метод, наречен химическо чистене.
Много е добър.
- Бързо ли става?
Рекламата гласи - на следващия ден, обаче утре е неделя.
Май ще трябва да се задоволя с четкане,
щото ще ми трябват за понеделник сутрин.
Ще питам и ако няма да могат, ще ги изчеткам.
Добре.
- Ще ти донеса шунка с яйца.
И само хлебчета стигат.
Стомахът ми нещо хлабав днес.
Сигурен ли си, че не ти трябват за черква утре?
Не мисля.
Ще ми бъде приятно да придружиш Гилъм и мен.
Може би на черквата ви няма да й е приятно.
Ужасно е да кажеш това.
- Вратите на черквата
са отворени за всеки.
- Моя черква бяха планините и
самотата. Без никакви врати.
Изобщо не е същото.
Всички се нуждаем от свещеник, да ни напътства.
Ако се сетиш, помисли утре за душата ми.
Добре. Отправях молитви за теб.
А мисля, че и Гилъм.
Благодаря. И на двама ви.
Кажи ми какво е направил вчера та ти беше толкова ядосан?
Не беше това, което е направил, а това, което не беше направил.
Разбрахме се с него. Би трябвало да се гордееш с Гилъм.
Той е скроен по-особено.
- Дано е така.
Ще изпратя преподобния Сондърс да се срещне с теб утре.
Не, благодаря.
- Може би ще ти олекне.
Не.
- Само няколко минути.
Бонд, омръзна ми от хора, които ръчкат смъртта ми
по каквато и да било причина.
Смъртта на човек е най-личното нещо в живота му.
Не е работа на Добкинс или преподобния Сондърс,
или на Тибидо, или на теб. Моя работа си е.
Предполагам, че това се отнася и за душата ти.
Душата ми е това, което вече съм направил с нея.
Укоряваш мен, че вземам решения
с насочен в лицето ми пистолет, а самата ти ме съдиш,
основавайки се на слухове.
- Слуховете съответстват.
Може да съм по-добър от преценката ти.
Може би не съм по-лош от добрия свещеник.
А може би ти харесва да си убиец.
Сигурно предпочиташ думата стрелец.
Не се смятам за нито едно от двете.
О, не. Ти си богоподобно създание с безгранични познания, нали?
Аз съм умиращ човек, страхуващ се от тъмното.
Проклет да си! Проклет да си, за болката, която донесе в тази къща.
ПОГРЕБАЛНО БЮРО БЕКЪМ
Готово, г-не.
Господин Букс.
- Да, г-не.
Аз съм Хезекая Бекъм, погребалният агент.
Приятно ми е.
- Надявам се,
да не сметнете отбиването ми за преждевременно, г-не.
Не, възхищавам се на енергичните хора.
В нашата професия, както гласи поговорката,
рано пиле рано пее..
Признавам, че дочух някои скръбни неща.
Бих искал да изразя искрено съжаление.
Добре. Какво е предложението ви?
Готов съм да ви предложа балсамиране
по най-научните методи,
бронзов ковчег с гаранция един век,
независимо от климатичните или геоложките условия,
най-добрата катафалка, свещеник по ваш избор
и присъствието на поне двама опечалени,
надгробен камък от най-фин мрамор от Карера,
парцел с размер и място подходящи за положението ви, г-не,
и постоянна грижа за мястото.
За колко пари?
- Нищо, г-не. Привилегията ми стига.
Не, имам предвид, ти колко ще изкяриш от това?
Бекъм, ти ще направиш с мен, каквото сториха с Джон Уесли Хардин.
Ще ме изложиш на показ и ще даваш на хората да ме зяпат
срещу 50 цента на глава, 10 цента за деца.
Когато любопитството се стопи, ще ме натикаш в дупката,
и ще отърчиш в банката с мангизите.
Г-н Букс, уверявам ви.
- Дай ми парче хартия и молив.
Каква полза от уверенията ти,
когато вените ми са напълнени с проклетия ти сок?
Не. Ето какво искам да направиш.
Първо ще ми дадеш 50 долара в брой.
Рано сутринта в понеделник ще ми докараш надгробен камък.
Малък камък, с ей този надпис.
Нищо повече. Без глупости, без ангели. Разбра ли?
Г-н Букс, труден човек сте.
- Жив съм.
Много добре.
- Ще кажа на каменоделеца
да започне надписа незабавно.
Г-н Бекъм.
50-те долара.
Благодаря, г-не.
Рано пее, Рано пее.
Тоя Бекъм е точно такъв, какъвто го описахте.
Е, колко ви дължа?
Нито стотинка, г-н Букс.
За да видя представлението, което изнесохте,
бих платил 10 долара в театър.
Ами, щом е така, ще приема вашата щедрост.
Освен това, ще видя дали Бекъм
няма да купи малко от косата на Джей Би Букс.
Ако вие разрешите.
- Имате разрешението ми.
Приятен ден, г-не.
- И на вас.
Какво пък?
А името на третия човек е
Майк Суийни. Познаваш ли го?
Разбира се. Той има една от онези карети без кон.
Сега да ти кажа каква услуга ще ти искам.
Само кажете, г-не. Каквото поискате.
Не скачай, преди да знаеш колко е дълбоко.
Днес е 27-и, нали?
- Да, г-не.
Така, Джак Пулфърд, Джей Коб и Майк Суийни.
Рано сутринта утре, искам да идеш при всеки от тях и да им кажеш,
че ще бъда в "Метропол" в 11 сутринта, в понеделник, 29-и,
и не казвай на никой от тях, че си казал на другите.
Коб е още в затвора.
- Нищо, ти пак му кажи.
Ще можеш ли да го направиш за мен?
Знам, че мога, но
мама ще побеснее, ако не отида на черква сутринта.
Иди първо на черква. Говорих с Мозес.
Можеш да яздиш Олд Долар до ранчото на Суийни.
Да, г-не.
Благодаря ти и лека нощ.
Кучи син.
Не псувай.
Да, г-не.
ДЕН СЕДМИ 28-и ЯНУАРИ
Знаеш, че подобна музика ми лази по нервите,
особено в неделя.
- Извинявай.
Мамо, сърдита ли си на г-н Букс?
- Защо? Какво каза той?
Нищо. Просто...
Мамо, съжалявам. Трябва да свърша нещо за г-н Букс.
Обещах му.
Гилъм.
Гилъм.
- Ще се върна, колкото мога по-скоро.
Какво стана? Добре ли си?
Подхлъзнах се във ваната.
- Дай да ти помогна.
Хайде. Хвани се за мен. Така.
Седни на ръба на ваната. Ще ти донеса друга кърпа.
Мамка му!
- Джон Бърнард, много псуваш.
Е, как няма?!
- Прегърни ме през рамо.
Защо не ми каза да ти помогна?
- Не можех.
Защо?
- Обещах да не бъда бреме.
Да, но си, така че, да забравим това.
Бреме съм, разбира се. Ох, чакай да седна.
Седни за малко, да си поема дъх.
Ей, най-после изкарахме цял ден, без да се караме.
Е да, защото цял ден не сме се виждали.
Така си е.
Знаеш ли, Бонд,
такава истинска дама си външно,
а вътрешно си изпълнена с енергия и намръщеност.
Не съм срещал човек като теб.
Лекарството ти свършва. Ще се обадя на д-р Хостетлър
да поръчам още.
- Не. Това ще стигне.
Този "Утринен зов"...
Цял живот съм ги преглеждал набързо.
Никога не съм изчел вестник докрай.
Този го купих като пристигнах, и си рекох,
"Ще изчета всяка дума, и когато свърша, ще знам със сигурност,
какво точно е станало на 22.01.1901".
Това беше важен ден в моя живот и сега знам.
Ще ми направиш ли тази услуга, да изгориш тържествено това в печката?
Готвиш се да правиш нещо.
Защо мислиш така?
Ами това
химическото чистене -
лауданумът и подстригването.
Искам да ми обещаеш нещо.
Утре, като ме видиш в цялото ми великолепие от химическото
и с моите дрехи за празник,
искам да ми обещаеш, че няма да ме питаш нищо
без предположения, без женски интуиции.
Всякакво любопитство спира тук и сега.
Обещаваш ли?
И без сълзи, Бонд.
Г-н Букс!
Тук е, Гилъм.
Аха, ясно.
- Нищо не ти е ясно.
Помагах на г-н Букс да излезе от ваната.
Какво?
Сигурно си гладен.
- Не, мамо. Не съм.
Обещавам.
Благодаря ти.
Г-не, свърших работата.
Браво. Как се разбирахте с Олд долар?
Чудесен кон. Трябваше да видите
изражението на шериф Тибидо, когато пристигнах в ареста.
Сигурно ме е помислил за вас, и че идвам да очистя Коб.
Едва ли за мен.
- Почти го направих, всъщност,
'щото Тибидо ще пусне Коб, за да се срещне с теб.
Хубаво.
Не можете да познаете как Коб прие това.
Сигурно е подскочил от радост.
Целият пребледня от страх.
Така ли?
Пулфърд много се зарадва. Много ви уважава. Той ми каза.
И беше много учтив. Каза, че:
"С нетърпение очаквам честта и привилегията
и той да опита късмета си на моята маса".
Ще трябва да се пробвам.
Ами другият човек - Суийни?
Пазете се от него, г-н Букс.
Той е безчестен човек и ви мрази.
Е, ще видим, дали ще успеем да изясним това утре.
Г-не, какво е...
- Благодаря ти, Гилъм.
И двамата трябва да поспим.
- Може ли да ви питам нещо?
Изморен съм. Ще говорим утре.
Но аз трябва да изляза преди изгрев, за да разнеса млякото,
понеже Коб е в ареста.
- Значи и двамата ни
чака натоварена утрин.
Преди да излезеш има нещо,
което искам да ти дам.
Недейте, г-не. Няма да взема пари.
Няма и да ти предлагам, Гилъм. Обаче конят ми ти допадна, нали?
По-добър кон не съм яздил.
Тогава е твой. Аз си го откупих. Ето ти документа за покупката.
А сега ще ида да поспя.
Господине?
- Да?
Когато ме помолихте да сторя това -
аз не се досетих и се надявам, че нищо...
Хубаво да се грижиш за Олд долар
Лека нощ, г-не.
ДЕН ПОСЛЕДЕН 29-и ЯНУАРИ
За Бонд
Влез.
Носим надгробния камък. Г-н Бекъм.
Добре. Сложете го на леглото.
Бекъм каза, че прави всичко възможно,
но нямаше много време.
- Нищо и така е добре.
Да му се не види - не са довършили датата.
Няма страшно.
Добре, г-не.
- Благодаря.
ДЖОН БЪРНАРД БУКС РОДЕН НА 29 ЯНУАРИ 1843 г.
ПОЧИНАЛ _ _ _ _ _ 1901 г.
Май си подранил, а?
- Да, очаквам някого.
Ще ми дадеш ли чаша кафе, Мъри?
- Разбира се.
Джон Бърнард?
Изглеждаш великолепно.
- Благодаря ти, Бонд.
Това химическо чистене се оказа много добро, нали?
Абе, да, ама малко мирише.
- Това е от нафтата.
Днес е рожденият ми ден.
Отдавна не съм посещавал заведение,
та реших да пийна и да го ознаменувам.
Честит рожден ден.
Благодаря.
Денят е чудесен за целта.
Наричаме го лъжлива пролет.
Сбогом, г-жо Роджърс.
Сбогом, г-н Букс.
Момче, това е големият ти шанс. Славата и парите те очакват.
След като избавя дъртия от мъките му,
ще се разправя и с теб.
- Разбира се.
Да не подмокриш гащите.
Шериф Тибидо! Може ли за малко?
Какво ще става?
- Добкинс, това е работа на закона,
а не вестникарска.
Адолф Окс е издателят на Ню Йорк Таймс.
Аха, добре.
Та той ме помоли да напиша статия, как градската ни управа реагира
на присъствието на нашия прочут стрелец.
Мислех да напиша поредица статии за вас..
Я да се махнем от улицата. И да им кажеш, че се пише с "ейч".
Добро утро.
- Добрутро, г-н Букс.
Не давате много време на човек да се качи на това нещо.
Трябва да спазваме разписанието.
Добро утро.
- Добрутро, г-не.
Прекрасен ден, нали?
Разбира се.
На това му викаме лъжлива пролет.
Да, господине?
Чаша.
Г-н Суийни, искате ли да си пробвате късмета?
Стой!
Приятел, за теб е.
- Кое?
Ще ти бъде малко по-удобно.
Г-не, тези стари кокали ще са ви благодарни.
Силно се надявам да се появи подходящ човек.
Добро утро, г-не.
- Добро утро.
Днес имам рожден ден. Дайте ми от най-доброто.
Добре, господине.
Благодаря, г-не.
И ще ти кажа, че това беше за Албърт!
Пази се!
Джей Би Букс - Джон УЕЙН Бонд Роджърс - Лорън БАКОЛ
Гилъм Роджърс - Рон ХАУЪРД Д-р Хостетлър - Джеймс СТЮЪРТ
Суийни - Ричард БУУН Пулфърд - Хю О'БРАЙЪН
Шериф Тибидо - Хари МОРГАН Бекъм - Джон КЕРЪДИЙН
Серепта - Шерии НОРТ Добкинс - Ричард ЛЕНЗ
Мозес - Скатман КРОДЪРС Бръснаря - Алфред ДЕНИС
Трамвайджията - Дик УИНСЛОУ Момичето в трамвая - Мелъди ТОМАС
Учителката - Катлийн О'МАЛИ
Превод, тайминг, синхрон и субтитри: Веселин Каменов 1963
Синхронизация за BD50 /Release date: 12.03.2024/: RX8