Shef - 06x07 (2024) Свали субтитрите
Момчета, защо да ви лъжа? Печалбата наистина падна.
Имаме проблеми с доставчиците, стоката е спряна на границата.
Да не съм ти майка, че ми се жалваш? Уговорката си е уговорка. Изпълнявай!
Гледай, Серьога! Отдавна исках такъв.
Желанията трябва да се изпълняват.
Искаш ли да изнесем целия магазин?
Недейте.
- Давай парите!
Това е всичко.
Защо толкова малко? Разстройваш ме.
Пипнахме ги злодеите. Да тръгваме.
Костя, изнасяй стоката!
Какви ги вършите, момчета? Аз и наема имам да покривам.
Стой! Управление вътрешна сигурност.
Полковник Хрульов.
Капитан Кузнецов, старши лейтенант Лапин,
вие сте задържани.
- На какво основание?
Работим с агента, вие ни пречите.
- Да бяхте измислили нещо по-умно.
Съпротивата е безполезна. Отдавна събираме материал за вас.
Във ваш интерес е да ни сътрудничите.
Стой!
- Я стой!
Стой, ти казах!
Стой!
Долу! Ръце на гърба!
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
Проведохме операция по пресичане на наркотрафика в областта.
Задържахме трима куриери. Те издадоха още няколко съучастници.
Сега всички са в разработка.
Планираме в края на месеца да хванем поръчителя и да затворим бандата.
Благодаря, Игор Андреевич. Добра работа.
Служа на Русия.
За съжаление, не всички служители изпълняват задълженията си
както трябва. Управление Криминална полиция,
генерал Разторгуев, разбирам, че няма какво да докладвате.
Работим, другарю генерал.
- Лошо работите.
Вашите хора за нищо не стават.
Губят важни свидетели, разследването тъпче на място.
Намирисва на пълен провал в работата на подразделението.
Има ли какво да кажете?
- Всеки ден ви изпращам информация.
За новите вводни докладвам незабавно.
Няма какво да добавя.
- Да, отпуснали сте се в Москва.
Не се осланяйте на стари лаври.
За подвизите си ще разказвате на внуците,
а на мен ми е нужна работа. Тук и сега.
Ясен ли съм?
- Тъй вярно, другарю генерал.
Свободни сте.
Слушам. Казвай бързо какво искаш.
Колко пъти да ти казвам? Не работим по тази тема.
Няма значение, че си уговорил интервю. Не е наш формат.
Стига! Не ме занимавай.
Извинете, не приемаме кореспонденти.
Обичаш да се шегуваш? В трапа няма да ти помогне.
За какво говорите? Какъв трап?
Твое ли е?
Да, писано е от мой кореспондент.
- Вие с кореспондента наред ли сте?
Нещо не разбирам. Не искате да пишат за вас, така ли?
Вършете си работата нормално, а не да падат плочи върху хората.
Как се нарича това?
- Нарича се клевета.
Моята строителна фирма е най-добрата в града.
В нея работят опитни специалисти. Жилищата се приемат от комисия.
Много добре знам как работи тази комисия.
Приела е една сграда, която наистина е образцова.
Всички останали не са. Ако смятате, че информацията не е достоверна,
подайте съдебен иск.
- Какъв ти съд? Пиши опровержение!
Иначе ще ти изгорим колата, къщата и всичко това.
Виждаш ли колко много хартия? Може да пламне.
Чуй какво ще ти кажа, момиченце, или правиш това, което ти казвам,
или върви и се оглеждай. Загря ли?
Въобще ли не е интересна?
Бива я. Но когато описанието е две страници,
е голяма скука.
- Не те свърта без телефон, нали?
С телефон също.
- Разбирам.
Аз съм Катя.
- Игнат.
Какъв Игнат? Наричат те Иван, когато носят лекарствата.
Баща ми ме записа така.
Срам го е от мен, страхува се някой да не узнае.
Разбирам. И при мен е същата гадост. Той бизнесмен ли е?
Нещо такова.
- Значи си паралия?
Може и така да се каже.
- Иван Гаврилин, имате посетител.
До после.
Бива. Може да се живее.
Дори е уютно.
Живей си тук тогава.
- Внимавай какво приказваш!
Или искаш в безплатна клиника? Там наистина е като в затвор.
Карай... Как си? Имаше ли пристъпи?
Не, нямаше.
Коя е тази, с която си говорехте?
Коя? Сега? Катя?
- А има ли други?
Откъде да знам. Някакво момиче. Лежи тук.
Я чакай! Наредил си да ме шпионират?
- Ти как мислиш.
На наркоман не мога да вярвам.
Родната си майка ще продадеш за доза.
- Не пипай майка! Махни се!
Чех, излез!
Игнат, не разбирам.
Аз в детския дом нямах нищо. Нито бавачки, нито елитни училища.
А ти? Всичко е за теб. Получаваш всичко, което поискаш.
А ти само за едно мислиш.
Игнат!
Какво не е наред с теб? Къде сгреших?
Ще дойда другата седмица.
Надявам се, че ще прекараш това време ползотворно.
Татко, задълго ли съм тук?
Само от теб зависи.
Здравей, Максим.
И аз се радвам да те видя.
- Как ме намери?
Обиждаш ме. Все пак съм журналист.
Да, интересна виличка имаш.
Простичко, нищо излишно. В това има някаква прелест.
Тихо, спокойно...
Нищо излишно.
Извинявай, не ти предлагам.
Да беше предупредила.
- Няма нищо, аз съм обядвала.
Какво искаш?
- Досети се.
Нуждая се от помощта ти.
Да не си сбъркала адреса случайно?
- Виж какво,
дойдоха някакви хора, заплашиха ме. Не им харесва една наша статия.
Защото пишеш глупости за хората.
- Никакви глупости не съм писала.
Става въпрос за лошо строителство. Цяло чудо е, че няма загинал.
От една страна капе чешмата, от друга - елинсталацията искри.
Чуй ме,
ако подпалят редакцията, ще си загубиш парите.
Разбира се, доходът не е голям, но ние се стараем, разширяваме се.
А може би...
ще потулиш нещата, за да не се сблъскаш с браточките?
Разбрах, де, разбрах.
Остави ме да се наям спокойно.
- Разбира се.
Още повече, днес вече
не бързам заникъде.
Андрюша, спри там.
- Добре.
Излез да изпушиш една цигара.
- Слушам.
Да, Сергей Сергеевич.
- Е, Витя, как върви на новото място?
Новото е добре забравено старо. Работя както преди.
Засега няма информация за Графа. Когато се появи, ще съобщя.
Знам. Обаждам се по друг въпрос.
Ще карам направо. До мен стигна информация за конфликта ти с Пифанов.
Няма никакъв конфликт.
- Може би, но да ти кажа за в бъдеще:
внимавай с този Пифанов. Не е толкова прост, колкото изглежда.
Прилича на селянин, но има връзки в правителството и президентството.
Закъде без връзки в нашата работа?
- Витя, ти не разбираш.
Ако той реши да се отърве от теб,
и аз няма да мога да ти помогна.
- Чак толкова?
Не те ли смущава това, че след скандала с наркотиците
той си остана на мястото?
Такива ми ти работи. Помисли си.
- Добре. Разбрах те, Серьожа.
Здравейте.
- Добър ви ден.
Какво желаете?
Искам да купя апартамент.
- Заповядайте в нашия шоурум.
Там може да видите разположението на стаите
в апартамента.
- Виждам аз, виждам.
Ето брошурки, тук има други варианти.
- Вие явно не ме разбрахте, госпожице.
Аз искам да купя апартамент от вас.
Седнете, моля. Ще трябва да се обадя.
- Да, да, обадете се.
Разбира се. Не, стоп! Няма да те запозная с него.
Не. Недей да ме молиш.
Чакай, тук някакъв пуяк ме е затворил. После ще ти се обадя.
Много се извинявам...
К'во има?
- Преместете колата, ако обичате.
Не мога да мина, препречили сте пътя.
- Сляпа ли си? Пуснал съм аварийните.
Колата не пали. Как да я преместя?
- Викнете пътна помощ, направете нещо.
Много си била нахална.
Ох! Какво правите?
Колко боли!
Вие сте луда! Счупихте ми крака.
Простете ми, моля. Блъснах ли ви?
- Разбира се.
Навярно сте били в сляпата зона. Много ли ви боли?
Да не мислите, че лъжа?
Заради вас ще стана инвалид.
Добре ли сте?
Какво се е случило?
- Представяте ли си, блъсна ме.
Идиотка! А ти викай полиция, нека съставят протокол за ПТП.
Тук е двор, трябва да се гледа на всички страни.
Аз съм свидетел, всичко видях.
- Точно така.
Звъня на ченгетата. Няма да се отървеш току-така.
Това са тежки телесни, ще ти вземат книжката.
Защо ти е, няма да си върнеш крака. Жалко за момчето.
И това е вярно. Така... дай сто бона и сме квит.
Не, момчета. Нали искахме протокол?
- Ама ти верно си идиотка.
Съгласявай се! Предложението му е много добро.
Аз въобще бих я вкарал в затвора.
- Първо, нямам толкова пари в себе си.
Но ако дойдете с мен до банкомата, ще изтегля сто хиляди.
Какво мъчиш момчето? Да вървим до банкомата да изтеглиш.
Вие ще чакате тук, нали?
Никъде няма да ходите. Дръпнете се от нея!
Ей, мъжки, какви ги плещиш? Аз съм ранен, кракът ми е счупен.
Тогава да ви откарам в спешното, да видим какво ви е на крака.
Никъде не отивам с вас. Да избягате по пътя?
Край, обаждам се в полицията.
Е, как е? Боли ли?
Ела тук.
Бързо си взимай приятеля и изчезвайте оттук.
Или ще ви скъсам ушите и ще ви предам в полицията.
Бързо, казах!
- Добре, добре.
Автомошеници. Обичайна схема. В обувката има защитна пластина.
Наистина?
- Така че нямате никаква вина.
Сериозно?
Да. Добре ли сте?
- Да.
Извинете, искате ли чай? Имам хубав, цейлонски.
Много обичам чай, но нека не днес.
Добре, както кажете. Приятна вечер!
Иван Игнатиевич, искаш ли на разходка?
- Разбира се, че искам.
Измъкни се от стаята, твоите цербери вече спят.
Една минута.
Тихо!
Може би не трябва?
- Изплаши ли се?
Представи си какво ще стане, ако ни засекат.
Както искаш.
Къде отиваме?
- Да се поразвеем малко на въздух.
Бихме могли да излезем в града, но какъв е смисълът, като няма пари.
Това не е проблем. Мога да намеря.
Да вървим тогава!
Началникът на Главно управление МВД за Санкт-Петербург и Ленинградска област
Егор Матвеевич Пифанов.
Да започваме.
- Другарю генерал,
вече месец откак ми откраднаха колата, а вашите хора не са се размърдали.
Разберете ме, имам деца.
Докато закарам всички с метрото...
- Обръщението ви
е отбелязано. Изяснете и ми доложете.
- Слушам.
Вие, моля.
Много ми е нужна помощта ви. Случи ми се голяма беда.
Обраха дома ми. Пари, скъпоценности - всичко. Но това не е главното.
Откраднаха военните ордени на баща ми, а той е воювал до Берлин.
Спомен е все пак. Исках да ги предам на внуците, а сега какво?
Нищо не остана.
- Не се тревожете.
Ще хванем крадците и ще намерим откраднатото.
Ще включим в издирването най-добрите сили на Главно управление.
Благодаря. Много ви благодаря.
Кажете. Разторгуев в кабинета ми! Бързо!
Слушам.
Викали сте ме, другарю генерал?
- Влезте.
Заявление за кражба. Действайте, Виктор Сергеевич. Докажете се.
Хванете се на работа най-после.
Кого са ограбили?
- Четете, всичко е написано.
Слушам, другарю генерал.
- Имате 24 часа за разкритие.
Слушам.
След половин час колите да са готови. Отиваме в офиса.
Добре. Обадиха се от клиниката.
Какво има? Зле ли е?
- Не.
Избягал е през нощта с онова момиче, Катя.
Идиот.
- Вече изпратих всички момчета.
Търсят го из целия град.
Ти намери тази клиника, дето не могат да го опазят.
Как е избягал оттам?
Негодници! На никой не може да се вярва.
Отговаряш за него с главата си.
Обърни града, но довечера синът ми да си е вкъщи, ясно?
Ясно.
- Докарай колата.
Макс! Не може да бъде! Колко време!
- Здрасти, Боря, здрасти.
Здравей.
- Здрасти.
Момичето в кантората е съобразително.
Познала те, веднага ми се обади, и аз мигом пристигнах.
Ти какво, сериозно ли си решил?
- Напълно. Защо не?
Районът ти не е лош, спокоен.
Поликлиника, метро, което е важно. Така че реших в твоя комплекс
да си взема апартаментче.
- Ясно.
Да вървим.
- Да вървим.
Макс, апартаментът е просто бонбонче. Сега сам ще видиш.
Хайде, покажи ми моите владения.
- Минутка търпение.
Моля.
Изгледът е великолепен. Не е Рио де Жанейро,
но заливът, Макс, водата... Действат успокояващо.
Това май е единственото хубаво нещо в този апартамент.
Не те разбрах?
Поне да беше измил прозорците, че да ти се вижда заливът.
Какво е това? Розетките счупени.
Какъв цвят е водата?
- Кафява. Преди не беше така.
Ей на, мазилката пада. Да не искаш да ми падне на главата?
С чадър ли ще ходиш след мен?
- Макс, не знаех наистина.
Хвърлих парите и забравих. Всичко ще оправя, грешката е моя.
Твоя е, твоя. Ще поправиш.
Не пипай журналистката. Добро момиче е.
Добре. Бъди спокоен. Знаех си, че не си дошъл случайно.
Какво имаш предвид?
Нали ти казвам, районът е хубав, а и поликлиниката е наблизо.
Ще ги убия копелетата.
Седемнайсти отдел на ъгъла на "Вавилови" и "Соломенска"?
Виктор Сергеевич, не разбирам защо отиваме.
Това е обикновена кражба, дори не е грабеж.
Това е престъпление, а работата ни е да разкриваме престъпления.
Да, тук няма място за спор.
Но има нюанси.
- Политика?
Къде без политика? Трябва да разкрием делото в най-кратък срок.
Като че ли някога е било различно.
- Било е. Но сега имаме 24 часа.
Прието.
Къде е главният?
Остави го.
Кои сте вие? Какво търсите?
Какъв е проблемът?
- Знаеш ли го?
Не.
- Снабдявал се е от вас.
Да не съм длъжен да помня всеки?
Опресни ли си паметта?
Взе половин бяло и две с хашиш.
Къде е сега?
- Не знам, скрил се е някъде.
Къде е?
- Не знам. Ще дам знак, ако дойде.
Извинете, затрупан съм.
Тъкмо се оправя с едно, и още пет ми дават.
Най-често така става.
Имахме неприятен случай. Вашето УСБ задържа наши оперативници.
Осигурявали "чадър" на един магазин.
В отдела сега сме останали кажи-речи човек и половина.
Не ми стигат силите. Казах на началника да изпратят някой.
Отговори, че няма кой да работи, да се справяме сами.
Получава се, че на първо място са тежките,
а тук - кражба, никой не е убит...
- Сам сте си избрали работата.
Значи трябва да стиснете зъби и да търпите, като на война.
Но ние не сме на война.
Е, какво има там?
- Само заявлението,
показанията на съседката, заключението на експертите. Нищо съществено.
Да отиваме на адреса.
- Тъй вярно.
Вие недейте. Нали имате много работа.
Чух, че тук имате проблеми с доходите. Ето, това е за теб.
Какво е това?
- Пари. За реклама. За една година.
Във всеки брой ще правиш малка реклама на моя жилищен комплекс.
Много странно. Мислите, че ще се хвана на това?
Няма да лъжа читателите. Моята репутацията ми е по-скъпа.
Впрочем, знам много за комплекса ви. Как управителят на вашата компания
е купувал некачествен материал, нарушавал производствените технологии,
подкупвал държавната комисия... Да продължавам ли?
Подготвих се в случай, че стигнем до съд.
Ето ключ от апартамента. За теб.
Останалото ще поправим. Ще дойдеш, ще видиш.
Ако те устройва,
ще правиш реклама на моя комплекс. Управителят е моя грижа. Става ли?
Добре.
Между другото, ако беше казала, че си от Макс,
нямаше да си хабим нервите.
Здравейте.
- Добър ден.
Заповядайте, влезте. Не се събувайте.
- Добре. Благодарим.
Искате ли чай? Кафе?
- Не, благодарим.
Мислите, че колегите ви са пропуснали нещо?
Знаех си, че са работили през пръсти.
- Не, защо? Работили са нормално.
Просто един свеж поглед ще е от полза.
Кажете, върху шпионките на съседните врати
злодеите са залепили изолирбанд, нали?
- Именно. Аз дори нищо не забелязах.
Съседката ми каза.
- Нямате ли сигнализация?
Не, на мен не ми е нужна.
- Престъпниците са знаели това.
Отворили са акуратно, работили са на сигурно.
Вероятно е серия. Да проверим подобни дела и потърсим съвпадения.
Ще го направя, Виктор Сергеевич, но е като да търсиш игла в купа сено.
Това синът ви ли е?
- Да.
Петенка. Той живее в Москва. Рядко го виждам, но ми помага.
Постоянно ми изпраща пари.
- Вие работите ли?
Не, слава богу. Не ми се налага. Аз и половината
от парите, които праща Петя, не харча.
- Домът ви е много уютен.
С хубав ремонт и много скъпа техника. Сигурен съм, че злодеите
са знаели какво биха могли да намерят. И ако узнаем кой ги е информирал,
ще стигнем до бандата.
- Как така?
Значи някой е казал, че у дома има нещо за крадене?
И за ордените ли е казал?
- Не, успокойте се.
Не са дошли заради ордените.
- Взели са ги покрай другото.
Бандитите са търсели пари.
- Господи!
Значи е свой човек?
- Едва ли.
Опитните крадци не биха рискували, лесно се проследява връзката.
Да сте правили големи покупки наскоро или някой външен човек да е идвал?
Не, струва ми се.
- Добре. Ако си спомните нещо,
ни съобщете, моля.
- Това са нашите контакти.
Добре.
Не се тревожете. Ще намерим ордените.
- Постарайте се, моля ви.
Всичко хубаво!
- Довиждане.
Прието. На линия съм.
Момчетата съобщиха, че проверили два обекта в центъра, но засега нищо.
Разбирам, решението е ваше, но все пак...
Докато сам не излезе, няма да го намерим.
Не помня да съм ти искал съвет.
- Простете.
Тогава ще се наложи да проверим всички жилища в града и в областта.
Значи ще ги провериш. Тук аз казвам какво и как ще правим.
Трябва да се видим.
Какво съм ти направил?
Недейте!
- Върви, гнидо!
Работниците крадат.
Наистина те са виновни.
Хайде!
- Защо да отговарям заради тях?
Всичко ще оправя. Аз сам.
На колене!
Ще платя всичко. Моля ви!
Аз взех парите. Трябваха ми.
Всичко ще компенсирам.
Какво чакаш?
Не мога да те позная. Що народ си закопал в тая гора.
Работата даже не е в парите,
а какво ще ти кажат хората.
Заради този изрод сега ще мислят, че не може да ти се вярва.
Предупреждавах те!
Сам си си виновен!
Уволнен си!
Не мислех, че пак ще се наложи да се занимавам с това.
Какво искаш? Бизнес без кръв няма.
Макс!
Не искаш ли да се върнеш? Пак да работим заедно?
Какво говориш, Боря, та аз приключих.
По-добре ела да ударим по чашка.
- Дадено.
Виктор Сергеевич! Вие сте прав, това е серия.
Аз май намерих кой ги насочва.
- Разказвай.
Пострадалата се обади. Каза, че малко преди кражбата
си е сложила скъп климатик. А аз тъкмо четях опис на имуществото
по подобни дела. Този климатик
е с много екстри, японски. В Питер рядко се среща.
Накратко, разрових и обърнах внимание,
че на всяка от жертите са монтирали такъв климатик малко преди кражбите.
От една и съща фирма.
- Какво се бавим? Действаме!
Слушам, другарю генерал.
Ванка, оставаш тук. Останалите с мен!
- Аз ще пазя.
Ако моите хора го намерят,
аз ще ти го предам.
- Благодаря.
Ние с теб сме в такъв бизнес, че...
не бива да имаме слаби места.
Какво имаш предвид?
Готово.
Ти натам.
Тихо. Горе ръцете!
Бързо долу!
Ваня, дръж го!
Лежи! Лежи, казах!
Не мърдай!
Намери ли си майстора?
- Майната ти!
Задържан сте като заподозрян за серия кражби.
Къде са ордените?
- Какви ордени, по дяволите?
Които си откраднал от апартамента на "Соломенска".
Разкарай се! Аз съм честен човек.
- Ясно.
Обвинен си в кражба, а сега ще добавим и това.
Тежки телесни на полицай при изпълнение.
Няма да пиша за това в рапорта, ако кажеш
къде са ордените. Предложението действа 3, 2, 1.
Съгласен съм. Вкъщи. При мен.
Добро момче.
В Петербург е задържана банда крадци, дълго време тероризирала гражданите.
Най-малко двайсет семейства са станали жертва на престъпниците.
Полицията не успяваше да хване дирите на бандитите,
докато делото не бе поето лично от генерал-майор Пифанов,
началник Главно у-ние на МВД - Санкт-Петербург и Ленинградска област.
Днес началникът на Главно се срещна с една от жертвите на престъпниците.
Раиса Прокофиевна Гренадска е дъщеря на ветеран от ВОВ и герой на СССР.
Генерал-майорът върна на жената откраднатите ордени на баща й.
Това въпиющо престъпление не можеше да остане ненаказано.
Наш дълг като служители на закона
е да защитаваме не само живота, здравето и имуществото на гражданите,
но и историческата ни памет. Нито един подобен случай
няма да остане без внимание и нека това бъде урок за всички,
които посягат на свещеното ни минало.
- Благодаря, Юра.
Както винаги.
Тичаш, търсиш, рискуваш живота си,
а никой не си и спомня за теб. Карай.
- А ти искаш да ти кажат името?
Или да даваш интервю като Пифанов?
- Не, защо пък интервю.
Да бяха споменали нашия отдел. Или поне вас.
Така излиза, че заслугата е само на генерала. Но както и да е...
Запомни, Юра, ние служим не на генералите, а на хората.
И не за медали, а за добра дума.
Впрочем, може и без нея.
- Разбирам, Виктор Сергеевич, но...
понякога
е някак обидно.
- Ти сериозно ли?
Не, просто стана дума.
Ставай.
- Защо сте се домъкнали? Махайте се!
Ставай, Игнат!
- Пак ли в клиниката? Оставете го!
Ти на парите му ли се хвана? Ако те видя с него, ще те убия!
Разбра ли?
Ей, мъжки, свършено е с теб!
Хвърли битата. Не знаеш кого нападаш.
Долу!
Дежурен? Обажда се генерал-майор Разторгуев.
Приемете повикване.
Колко още ще продължава това?
- Няма вече, татко. Честна дума.
Знаеш ли колко пъти съм го чувал?
- Този път наистина е различно.
Нали ми вярваш?
Да, Игнат. Вярвам ти. Спри, нещо ми е лошо.
Ела да се поразходим.
- Добре.
Татко, наред ли е всичко?
- Да, нормално.
Там май има езеро. Ела.
Остани тук, почисти.
Виктор Сергеевич! Радвам се, че ви срещнах.
Исках да ви благодаря още веднъж. Благодаря.
За нищо.
Имате кръв.
Дреболия. Ще мине.
Предложението ви за чай още ли е в сила?
Разбира се.
- Ще паркирам и ще дойда у вас.
Кочевник,
ти беше прав. Сега няма какво да губя.
Значи така е трябвало да стане.
Да. Разторгуев.
Какво?
Ясно. Тръгвам. Кажете адреса.
Случило ли се е нещо? Вие излизате?
- Да. Извинете, служба.
Разбирам.
- Някой друг път, ако сте съгласна.
Да, да. Друг път.
Приятна вечер.
И на вас.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven