Die Sehnsucht der Veronika Voss a.k.a. Veronika Voss (1982) Свали субтитрите
Не издържам повече тази болка!
Разкъсва ме, цялата ме разкъсва.
Унищожава ме!
Умолявам ви! Имайте милост!
Ще ви дам всичко, което имам.
Себе си.
Всичко?
- Всичко.
Добре тогава. Всичко.
Благодаря.
Ваша съм.
Всичко, което имам е ваше.
Остана да ви дам само смъртта си.
Благодаря.
Нямам нужда от евтини благодеяния.
Благодаря... ви.
"Коварна гибел", 142 кадър, 5-ти дубъл.
Финална клапа.
Браво. Благодаря, Вероника.
Беше великолепна. Направо сърцераздирателна.
Това ми е работата: да разкъсвам сърца.
Горд съм с теб.
А аз съм безкрайно благодарен.
На него трябва да благодариш.
Без него щях да съм нищо.
Сценарият ви наистина е много добър, г-н Ребайн.
Скъпи, не мисля, че разбираш.
Не неговият сценарий,
а любовта му ми дава сила.
Неговата любов.
Обедна почивка.
Продължаваме в 2 часа.
Моля, първо да заповядат осветителите.
Може ли да ви предложа чадъра си?
Частица сухо небе в бурята.
Наречете го както желаете. Та било то и "сухо небе в бурята".
Следваща спирка: моста Гросесхолф.
Моля ви, вземете палтото ми или ще се простудите.
Благодаря.
Как се казвате?
Роберт Крон.
Много сте любезен, г-н Крон.
Няма ли да седнем?
Отпред има свободни места.
- Не. Нека останем тук! Моля ви!
Хората ще ме познаят, разбирате ли?
Взират се в мен и ме одумват.
Някои дори искат да ме заговорят. Разбирате ли?
Да, разбирам.
Благодаря ви
много.
Телефонът.
За теб е.
Боже мой,
защо не си пиеш бирата, вместо да я разливаш из стаята?
Хасберг слуша.
"Да чуеш нощем звуци, които никога не си чувал:
Не, спи.
"хилядите имена на Аллаха,
"ударите, недочути при смъртта на Моцарт.
Къде? Кога?
"Разговори, дочути в утробата."
Да, ще му предам.
Благодаря. Дочуване.
Някаква жена те кани на чай днес следобед.
Пет часа в "Привилег".
Г-жа Фос.
Не я познавам.
Очевидно и тя не те познава.
Каза, че си голям чаровник.
За ваше здраве, господине.
- Благодаря.
Вие сте спортен репортер. Това трябва да е вълнуващо.
Понякога.
Хората в съревнование винаги са вълнуващи.
Победите са вълнуващи. Пораженията...
Вие за какво се борите?
- Аз?
Да. Разкажете ми как триумфирате.
Знаете ли, животът ми е прекалено банален.
Вече няма победи,
нито поражения.
Със съпругата ви ли говорих по телефона?
Приятелката ми.
Обичате ли я?
Дали я обичам?
Оправяме се.
Роберт?
Мога да ви наричам Роберт?
- Разбира се.
Сигурна съм, че се почувствахте неудобно.
Неудобно?
- Че не ме разпознахте.
Не ме познахте веднага, нали?
Не, не веднага.
Виждате ли! Не можете да ме заблудите.
Нека ви кажа,
за мен беше толкова радостно, че някой се погрижи за мен,
без да си дава сметка, че съм Вероника Фос,
и затова, колко съм известна.
Отново се почувствах човек.
Човек.
Разбира се, киното лъже.
Сервитьор! Осветлението тук е ужасно.
Моля,
угасете го и запалете свещите.
Веднага, госпожо.
Благодаря.
Светлина и сянка: двете тайни на филмовата лента.
Знаехте ли това?
Не ходя често на кино.
Ще го изучите по мен.
Намирате ли, че съм красива?
Да, много красива.
Мисля, че вие сте много красива жена.
Жена с две лица: тъмно и осветено.
Имате ли 300 марки?
- 300 марки?
Видях една брошка.
- Мисля, че имам.
Толкова сладка, мъничка брошка.
А когато искам нещо, трябва да го получа.
Заповядайте.
- Благодаря.
Ще ме изчакате ли?
Искам брошка за 300 марки.
Господи, побързайте. Каквато и да е брошка за 300 марки.
Не може да ви затруднява.
Какво ще кажете...
Какво ще кажете за тази, госпожо?
Струва почти 300 марки. 285, за да сме точни.
Познай кой е?
Дали съм тайнствена непозната или...?
Бирата ви, господине.
Не, никога няма да познаеш.
Аз познах ти кой си.
Ти си мъж, поръчал си бира,
защото над чаша бира би могъл да обмисли,
дали да изневери на приятелката си с тайнствената дама.
Вярно ли е?
Не, замълчи. Каквото и да кажеш, ще излъжеш.
Сервитьор!
Моля те. За мен е.
Задръжте рестото.
Беше великолепно изживяване да се опознаем.
Сега трябва да тръгвам.
Имам среща с продуцента си.
Филмовия продуцент, нали разбираш.
Първият си милион направи с мен, сега работи над втория.
В интерес на истината не ми се снима следващ филм,
но не мога да му откажа.
Брошката е чудесна, нали?
Звездно участие.
Какво да правя? Пък и ролята си я бива.
Съпругът ми написа сценария.
Естествено, той пише добри роли само за мен.
Трябва да ни дойдете на гости някой път.
Но сега трябва да тръгвам.
Довиждане, Роберт.
Можеш да ми казваш Вероника.
Довиждане, Вероника.
Какво си ме зяпнал, дебелак такъв?
Вероника, скъпа! Какво става?
Не ти ли е добре?
Преториус!
Напротив, чувствам се отлично.
Мъжът, комуто трябваше да хареса, не я одобри.
Какво да правя с брошка,
която не си изпълнява предназначението?
Нали разбирате? Не бихте ли могли
да ми върнете обратно парите.
Може би не сте ме разбрали?
Вероника Фос.
Веднага разпознах гласа ви.
Не мога да ви опиша, колко съм възхитена.
Разбира се, госпожа Фос може да получи обратно парите си.
Помните ли?
1944, струва ми се. В Берлин.
Да, спомням си,
но филмът бе заснет през 1943г.
Премиерата бе отменена,
а аз тъкмо за нея си бях купила тази чудесна наметка.
Помня, сякаш беше вчера.
Съпругът ви беше страшно изнервен заради въздушните атаки.
Вече се беше доказал.
Два месеца по-късно бомбардираха магазина ми.
Успях да спася снимката ви,
но в суматохата забравихте да я подпишете.
Въпреки всичко,
бяха чудесни времена.
Всички времена са чудесни.
Скоро ще снимам нов филм.
Ще ви дам актуална снимка, когато ги направят.
За мен ще бъде удоволствие.
А бижутата за премиерата ще ги купя от вас.
Този път ще бъдем спокойни и няма да пропуснем никой, желаещ автограф.
Убедена съм.
И поздравете съпруга си.
Триста марки за един коктейл.
Убедена съм, че ще намразя жените.
Какво беше това?
"...борба с всички сили
"срещу военните договори
"на правителството на Айзенхауер и съюзниците на Аденауер."
Хубава ли е?
Да.
Каза ли нещо?
1951, 1950, 1949.
Казах ти, че най-добрите й години са били през войната, с UFA.
Струва ми се, че е имала вземане-даване с Гьобелс.
Грешка.
Гьобелс спира кариерата й.
- Глупости.
Та тя му е била протеже. Снимала е филм след филм.
Но след войната претендираше точно за обратното
и всички културтрегери й повярваха.
Откъде я изрови?
Културтрегери.
- Нали ти казах. Напълно са заблудени.
Актьорите са глупави, лицемерни и суетни.
Културтрегерите са...
Откога разговаряш с тях?
Интересувам се от изкуство.
Глупости. Защо ти е притрябвала Фос? Не я бива във футбола.
Може би искам да я поканя на среща,
да пийнем по едно или...
Най-вероятно последното.
От три години не е снимала нищо.
Един до друг на бара ще сте лика-прилика.
Искаш да кажеш, че пие?
Всички актьори пият.
Останат ли без работа, веднага надигат бутилката.
Закон на природата.
И бракът й също е погром.
Това истина ли е или само слух?
Още един закон на природата, малкия:
всеки слух за актьор винаги се оказва истина.
Защото са глупави, лицемерни и суетни.
Точно така.
Благодаря, Грете.
Ако мога да ти се отблагодаря, винаги...
Няма начин.
Спортните се занимават само с победители,
пък аз се интересувам от губещите.
Случайно да имаш адреса на Фос?
Тя е от твоите губещи.
Интересуват ме само докато губят,
а не след като са изгубили.
Попитай агента й.
Карла Петрович, 240533.
- Благодаря.
Извинете, бихте ли ми отговорили на един въпрос?
Защо да го правим, младежо?
Не бъди лоша, Джени.
Той попита много учтиво.
Няма спор, всички са вежливи в наши дни,
но това не е причина да им прощаваме.
Търсите ли някого?
Да. Госпожа Фос.
Беше ми посочен този адрес, но...
Понякога хората сменят адресите си, младежо,
и то без да информират тези, които ще ги търсят.
Може би не искат да бъдат намерени.
Има хора, които се опитват
да превърнат живота си в тайна.
Повярвайте ми, младежо.
O, вярвам ви. И благодаря за "младежо".
Ние сме стари, а вие сте млад,
а старците знаят всички тайни, които младите тепърва ще откриват.
Какво мислиш, Ян?
Да му помогнем ли?
Да. Той беше толкова мил.
Попитайте там.
Ако някой друг, освен нас, старците,
знае тайните на хората, това са лекарите.
И особено тези лекари.
Довиждане, младежо.
"Д-р Мариане Кац, Невролог, прием: само със записване"
Само със записване.
Табелата долу е съвсем ясна.
Просто исках да знам, дали тук живее госпожа Фос. Изгубих се.
Кой?
Вероника Фос.
Не я познавам.
- Добре. Благодаря.
И все пак кого търсите? Кой сте вие?
Аз съм репортер.
Защо не казахте, че не сте пациент?
Моля, заповядайте.
- Благодаря.
Седнете.
Ще кажа на доктора, че един репортер иска да я види.
Докторът ще ви приеме веднага. Насам, моля.
Няма да се бавите, нали?
- Не вярвам.
Да.
Госпожа Фос е един от моите пациенти.
Но това е всичко, което мога да ви кажа.
Разбирате, нали?
Искате да пишете статия за нея ли?
Дължи ми 300 марки.
Искам си ги обратно, това е всичко.
И как стана така, че се озовахте при мен?
Професионална тайна.
Правите нещата да звучат толкова злокобни.
Не се страхувайте.
Това не е тайна, а просто начин на изразяване.
Най-вече съвпадение.
- Това е успокоително.
Всяка известна актриса е длъжна да поддържа адреса си в неизвестност.
Да, както и длъжникът.
Артистите се отличават от нас, обикновените хора.
Затворили са се в себе си,
или просто са разсеяни.
Не се интересуват от подробностите, както ние с вас.
Въпреки, че в паричните си дела,
г-жа Фос е напълно коректна, доколкото знам.
Сигурна съм, че няма за какво да се притеснявате.
Това е успокояващо.
Благодаря ви, д-р Кац. Много ми помогнахте. Довиждане.
Щом ти трябват пари,
можеш да ми поискаш, нали така?
Каквото и да ти потрябва,
трябва първо да попиташ мен, нали така?
Не искаме друг да застава между нас,
нали така?
Аз съм ти най-добрата приятелка, нали така?
Всъщност, г-н Преториус има среща
или просто ми е казал да казвам, че има среща
не е нито едното, нито - другото, г-жо Фос.
Преди години щях да ви зашлевя за вашето нахалство.
Нямаше да е необходимо,
преди години щяхте да имате насрочена среща.
Не го приемайте лично.
За ролята му е необходим друг типаж.
Съвършено различен от вас.
Вероника, каква изненада!
Защо не се обади преди това?
Търсих те три пъти, но все те нямаше.
Глупости, естествено, че си бях тук, но...
Но?
Исках теб за ролята, но режисьорът...
Знаеш ги какви са днес режисьорите. Правят с теб каквото им хареса.
Настоява на подрастваща.
- Това тя ли е?
Да.
Много впечатляваща.
И значително по-млада от мен.
И също така по-малко талантлива. Ако зависеше от мен...
Няма ли си майка? Във филма имам предвид.
Да. Защо?
Нека изиграя майка й. Майка на подрастваща. Моля те.
Нека.
Ролята е малка.
Само два-три снимачни дена.
Никога не бих посмял да ти предложа подобно нещо.
Затова аз моля за него.
Какво правиш тук?
Прибирам те от работа.
- Досега не си го правила.
Досега не си мислил, че друга жена е по-красива от мен.
Казах "красива",
а не "по-красива".
Пишете ли си?
"Изсушаването на паметта,
"раним съм повече и от кристал,
"лишен от бъдеще и настояще.
"Да можех вчера да умра,
"днес Дяволът не би се притаявал в пазвата ми."
Хубаво стихотворение, Роберт.
Но прекалено мрачно.
Колко пъти съм ти казвал да не четеш стиховете ми?
На всичкото отгоре и не струват!
- Престани!
Ето.
"Скъпи г-н Крон,
"приложно ви изпращам малката сума, която бяхте любезен да ми заемете.
"Ще отсъствам няколко седмици, иначе бих ви ги върнала лично.
"Искрено ваша:
"Вероника Фос."
Не звучи ли прекалено интимно?
Можеше и лично да се подпише, нали?
Ако е била достатъчно благодарна.
А г-н Крон преувеличаваше ли нещата
в описанието на своето рандеву?
Искало ти се е да те взема от работа
и да те поканя на вечеря, нали?
Кой знае?
Планът ти успя.
Но за наказание,
ти ще ме поканиш на вечеря.
Ако играеха за "Мюнхен 1860", нямаше нужда да ставам толкова рано,
но те не играят за "1860",
а играят за "Кайзерслаутен".
Това, което не мога да разбера,
защо и двамата ги наричат "Валтер", въпреки, че са братя.
Не "въпреки".
А точно, защото са братя.
Толкова е просто.
- Ще ме подлудиш.
Ако са братя, трябва да имат различни имена.
Единият би могъл да е Фриц, а другият - Валтер.
Нали така казвам:
Отмар и Фриц.
Aми Валтер?
Значи имаш да правиш три интервюта?
Както кажеш. С Отмар, Фриц и Валтер.
Напълно си права, скъпа.
Това стълбищно осветление не е много подходящо за жена.
Не сте ли съгласна, г-це фон Хасберг?
Роберт,
нали имаш кола?
Да. Защо?
Искам да прекарам нощта с теб.
Но домът ми е в Щарнберг. Ето защо.
Мъжете винаги питат защо.
Нали?
Мъжът ти няма ли го?
Щях ли да те доведа на интимна среща, ако знаех, че е вкъщи?
Тук прекарахме първата си почивка заедно.
След това пристигна телеграмата от продуцента ми.
А договорът си е договор. Нищо не може да се направи.
Така че съпругът ми отиде сам в Капри.
Мога да завия бушоните.
Моля те, недей. Остави свещника.
Тук е така.
Щом заминем, покриват мебелите, затварят капаците на прозорците
и изключват осветлението.
Като хора, които знаят, че умират
и преди това искат да подредят всичко.
Срещал ли си подобни странници?
Не.
Не мисля, че съм.
А ти?
Аз?
Обичам да прелъстявам...
беззащитни мъже.
Ти си беззащитен мъж, така ли?
Скъпи, изключи това ужасно радио.
Слушам новините.
"... ако в настоящата война балансът на силите се запази..."
Тук вече не ни интересуват новините.
Войната не може да не ни достигне.
Пусни нещо хубаво.
Само за нас.
Моля.
"Първият вариант е единственият осъществим и възможен,
"ако Германия не се бие сама,
"а поведе победната битка от името на цяла Европа."
И, моля те, загаси осветлението.
Винаги едно и също.
Все трябва нещо да организираш, нещо да разпореждаш.
Не може ли да сме такива, каквито сме?
Защо не ме разбираш?
Когато една актриса играе жена,
която иска да угоди на мъж,
тя се опитва да изиграе накуп целия световен женски репертоар.
Съответно се нуждае от музика и осветление.
И алкохол,
и хапчета.
Да, защо не? А също алкохол и хапчета.
Нямаш ли нищо за пиене?
Хайде.
Разбира се, че имам.
Има голяма разлика между твоето и моето пиене.
Аз пия за отпускане.
А ти пиеш
за повишаване на адреналина.
Да станеш огромна, красива,
прелъстителна, неповторима.
Вазата ми.
Вазата ми е счупена.
Какво правиш в дома ми?
Счупил си вазата!
Искаш да разрушиш дома ми!
Искаш да разрушиш живота ми!
Не ме докосвай. Не те познавам.
Аз съм Роберт.
Ти си Вероника.
Преспахме заедно.
Трябва ми лекар. Аз съм болна.
Трябва да ме закараш обратно в града. Сега. Моля те, веднага.
Тръгваме на часа.
Можеш ли да се облечеш?
Боли ме. Това е всичко.
Вазата...
Трябва да купиш нова.
Същата. "Габрилщрасе" №5.
Собственикът се казва Трайбел.
Но не му казвай откъде имаш парчетата.
Дори не му ги показвай.
Обещай ми, че няма.
Когато я вземеш, закарай я вкъщи
и я остави на същото място. Ето ключовете.
Сега си върви.
Ако я няма
или не отвори вратата.
Ще бъде тук.
Лекува ме от много години. Познавам я.
Ще ме приеме.
Върви си, моля те.
Няма да вляза, докато не си тръгнеш.
Ще ти се обадя.
Благодаря...
за всичко.
Колко хапчета си взела?
Толкова съм уморена...
горчи...
Мислиш, че тези хапчета ти помагат, нали?
Горчи.
- Да, да, горчиви са.
Можеш да го запомниш. Хайде, по-бързо.
Защо този мъж чака отвън?
Какъв мъж? Не знам за никакъв мъж.
Вярвам ти, само защото ми обеща.
На мен, на най-добрата си приятелка.
Аз съм най-добрата ти приятелка, нали така?
Да, ти си най-добрата ми приятелка.
Помогни ми.
След малко.
Първо трябва да повърнеш тези хапчета.
След това ще ти дам една доза.
Но първо трябва да изплюеш всички тези хапчета.
Не искаш да умираш, нали така?
Можеш да умреш само, когато аз кажа.
Госпожа докторът пита, бихте ли й правили компания за закуска?
Тя обича тази стая.
Дава й сили.
Нарича я "моето убежище".
Тук ли живее...
искам да кажа, често ли е тук?
Само при спешни случаи. Когато болката стане непоносима.
Или, може би, би трябвало да кажа... Седнете, моля.
Може би трябва да кажа,
когато се изплаши,
че ще стане непоносима.
Разбирате ли?
Що за болка е това?
Психосоматична или физическа?
При нервно разстройство няма съществена разлика,
дали болката е истинска или измислена.
Болката проста съществува, за тези, които я чувстват.
Смятате ли,
че болестта й е лечима?
В настоящето състояние на г-жа Фос
е невъзможно да се каже.
Каза ми, че скоро възнамерявала да се снима в нов филм.
Mоже би това ще й помогне.
Но може и да влоши състоянието й.
Няма как да знаем.
По-добре, че я видяхте,
иначе можеше да си помислите,
че я крия от вас.
Или че дори възнамерявам да я ликвидирам.
Вкусно ли е?
Благодаря.
Това, което ви казах,
разбира се, не е за публикуване.
Разбира се, че не. Както казваме: да се изтрие!
Много добре.
Трябва да тръгвам.
Много благодаря.
Но моля ви.
Нека ви задам един въпрос.
Вашият интерес към г-жа Фос
е от чисто професионално естество
или съществуват и други причини?
Вярвате или не
и аз самият не знам.
Довиждане.
- Благодаря.
Какво,
да не би да ме шпионираш?
Не теб. Нея.
Откъде разбра?
Достатъчно дълго живея с журналист.
Спортен репортер, между другото.
По дяволите!
Отмар, Фриц и Валтер ще ти бъдат много ядосани.
Отмар, Фриц и Валтер.
- Все едно. Ще бъдат ядосани.
Добре ли прекара нощта?
Не знам.
Обичаш ли я?
Не знам.
Какво ще правим сега?
Ще купим ваза.
Винаги приключвай, каквото си започнал. Ясно?
По един или друг начин.
- Не.
Какво значи това "не"?
Не ми е ясно.
Не ми изглежда като магазин за домашни потреби.
Новата ти любовница има доста скъп вкус.
Тази жена е луда, нали ти казах,
и ти си тръгнал по същия път!
Не викай. Познавам го.
Чудесно. Може би ще ти направи отстъпка.
Имам предвид, че сме се срещали и преди.
Но не в тази къща.
Господи, всичко така се обърка.
Съгласна съм.
Не, изобщо не съм съгласна.
Аз ще вляза и ще купя ваза за любовницата на моя приятел.
Съвсем същата ли трябва да е или нещо специално?
Като тази. Трябва да е точно като тази.
Но не трябва да разбере откъде имаш парчетата.
Кажи, че си ги намерила или нещо подобно.
Намерила.
Ей така, просто си ги намерих.
- Или че е за някоя твоя приятелка.
Някоя моя приятелка.
Това е добро. Трябва да го запомня.
Небето изпрати ангел
да ме изпита.
Заслужаваме ли такова изпитание, Джени?
Поне можем да го приемем с достойнство.
Кажи на общата ни приятелка,
че сме изчислили всяко камъче от този дом,
и все още знаем какво ни принадлежи.
Aз само исках...
Вземете вазата...
и си вървете.
Скъпоценна е. Носете я внимателно.
Това притеснява ли ви, ангеле мой?
По-скъпоценна е от човек.
И въпреки това няма да искам нищо повече
от миг блаженство.
Всичко тук ли е толкова скъпо?
Моля ви.
За вас все още има много пътища към щастието.
Но не и за мен.
Останало ми е само...
Моля.
Кажи на нашата приятелка,
че е запазил чувството си за хумор и въпреки това добре съзнава,
че са останали само няколко непрочетени страници.
Позволете ми да отворя вратата към вашия свят.
Моят свят е свят на сънища.
Кажете на нашата приятелка,
че жадувам за нейния последен жест на благосклонност.
Нека ви покажа нещо.
Какво е това?
Треблинка.
Нашата приятелка не ти ли е казала?
Явно спазва Хипократовата клетва.
Сега разбираш ли
защо нямам нищо общо с твоя свят?
Ангеле мой.
И сега какво?
Не знам.
Това, което не разбирам е...
защо си помислиха, че ме изпраща докторката,
когато вазата принадлежи на тази проклета Фос.
O, извинявай. Исках да кажа на твоята...
Вероника.
Не знам.
Да не са те уволнили от вестника?
Ти не знаеш.
Ще ми направиш ли услуга?
Занеси вазата в дома й.
Защо не?
Винаги съм искала да видя
как изглежда вилата на една филмова звезда.
Бивша филмова звезда.
Ами ако тя е там?
Няма да е там.
Защо не отидеш сам? Можеш пак да помиришеш бельото й.
Извинявай.
Трябва да отида в редакцията. Работата не чака.
А как стоят нещата с нас?
Ти не знаеш.
Бях по следите на едно разследване.
Но не и при "Кайзерслаутен".
Отдавна се познаваме, нали така?
Боже мой.
Не започвай така.
Исках само да кажа,
че съм намерил материал
и можеш да ми имаш доверие.
В договора ти нищо не се казва за доверие.
Там пише, че отговаряш за спорта, а не за киното.
Също така пише, че в изключителни случаи...
При предварително съгласуване с редактора.
Нали това правя в момента. Не бъди толкова буквален!
Това е материал за...
за филмови звезди, били някога на върха, а сега - абсолютно забравени.
Нали знаеш, UFA и всичко това.
Какво е толкова спешно...
Какво?
Кой?
За Роберт?
Първо аз ще поговоря с нея.
Твоят "материал" те преследва.
Ало, мадам, колко е приятно да чуя гласа ви.
Казвам се Борсой и съм главен редактор.
Преди година ви бях представен на една филмова премиера.
Няма да си ме спомните,
но аз със сигурност ви помня.
Извинете?
O, да. Сега ще ви го дам.
Само едно предупреждение:
Господинът е убиец на дами.
Как така?
Това беше точно казано.
Моите почитания, мадам.
Ало.
Ало, г-жо Фос.
Как сте?
Благодаря, и аз съм добре.
Разбира се, че ме интересува.
Кога?
Студията на "Бавария", павилион №3.
Добре. Ще бъда там.
Благодаря за обаждането.
Дочуване, г-жо Фос.
"Дочуване, г-жо Фос."
Така не се говори с филмова звезда.
Та била тя и бивша.
Защо не оставиш разследването за колегите от културния отдел?
Не.
Както искаш.
И открий какво наистина се крие зад тази психиатрична клиника.
Може би всичко идва от това, че съпругът й я е изоставил?
Откъде да знае човек,
защо прибират актриси в лудниците?
Аз ли пиша материала или ти?
Аз.
Отговорникът на продукцията ли е?
Говорите с Вероника Фос.
Не ви разбрах?
O, няма значение.
Исках да ви попитам кога ще бъде тук колата ми.
Колата, която да ме вземе, естествено.
O, разбирам. Няма кола.
Спестете ми лекцията!
Знам, че не съм в главната роля. Благодаря ти, тъпанар!
Къде са ключовете?
Какви ключове?
- Дай ми ги веднага!
Да не са в него?
Случайно.
Сложила си ги в джоба му случайно?
Той има ключове от моя дом?
Това още не е твоя дом. Все още.
Не е ли?
Все още съм жива.
И пак ще работя.
Два дена снимки, не ставай смешна.
Кога пак ще се срещаш с любовника си?
По време на снимките.
Много добре.
След това искам да ми предадеш ключовете, ясна ли съм?
Да.
И повече да не се срещате.
Това ясно ли е?
Tова си е моя работа.
Така ли?
Тогава сама ще трябва да го информирам
за твоите работи.
Да не си посмяла...
Да. И защо?
Роберт ще ме защити.
Разбира се.
Mъжете са луди по наркоманки.
Имаш ли нужда от доза в края на деня?
- Естествено.
И аз така си помислих.
И как смяташ да ми я платиш?
От заплатата.
А освен това, все още имам бижутата си.
Твоите бижута?
Ами ако не ми харесват?
Нямам нужда от доза.
Ще мина и без нея.
Mоже да не ми потрябва следваща доза,
нито пък ти.
Така ли?
Изглежда днес всичките ми пациенти са се наговорили да ме изоставят.
Изчакай една минутка, в чакалнята е пълно с хора.
Боже мой, още ли сте тук?
Нали ви казах "не".
Моля ви.
Направих всичко по силите си за съпруга ви.
Сега той трябва да предприеме нещо.
Моля ви.
Тя е права, Джени.
Когато изчетеш една книга до края,
трябва да я затвориш.
Книгата беше хубава, д-р Кац.
Тогава довиждане.
Добре, приятели. Тишина, моля. Снимаме.
"Сини небеса", 336 кадър, 11 дубъл.
Начало.
Изчакайте един момент. Вашият бакшиш.
Стоп.
Сълзите са недостатъчни, а?
Да ползваме глицерин този път?
Не, не, аз имам достойнство.
Сега всичко ще е наред.
Да се надяваме. За последно.
Тишина, моля. Снимаме.
"Сини небеса", 336 кадър, 12 дубъл.
Начало.
Съжалявам. Не мога да се концентрирам.
Няма значение. Ще го направим отново.
Още веднъж.
Тишина, моля. Снимаме.
"Сини небеса", 336 кадър, 13 дубъл.
Начало.
Изчакайте един бакшиш. Вашият момент.
Стоп.
Този път сълзите бяха добре.
Сълзите бяха добре, но репликите не бяха верни.
Сега ще го направим с глицерин, г-жо Фос.
Повярвайте ми, ефектът е същият,
a вие ще можете да се концентрирате върху сцената.
Още веднъж.
Грим.
- Да?
Глицеринови капки.
Тишина, моля!
Организатор терен, всички, които нямат работа, да напуснат снимките!
Тишина.
O, Господи!
Трябва й доктор.
- Определен доктор.
Ето адреса.
- Кой сте вие?
Аз съм сценарист.
И някога бях неин съпруг.
Разбираш ли ме?
Не.
Как бих могъл да те разбера?
Аз я обичам.
A, разбирам.
Ти я обичаш.
В такъв случай нищо не може да се направи.
Именно.
За една нощ на блаженство,
бих дал всичко.
Въпреки че...
- Какво?
Замислих се, ами ако случайно...
срещнеш, например, друга жена.
Която и да е.
Възможно е да срещнеш момиче.
Наздраве.
Имам приятелка.
Така ли?
Имаш си приятелка?
В такъв случай нищо не може да се направи.
Нищо не може да се направи.
Именно!
Тя ще бъде твоето падение.
Нищо не може да се направи по въпроса.
Тя ще те унищожи, защото е състрадателна.
Защото е...
наркотик.
Може би сега е там горе
или там долу. Казва ли ти някой?
Наркотикът струва цяло състояние.
И когато повече не може да плаща,
ще спрат да й го дават и тогава ще умре.
Ще бъде студена като лед.
Ужасно,...
но логично.
Искаш да кажеш, че докторът й прибира парите?
А ти как мислиш?
Да не би да предполагаш,
че здравните й осигуровки покриват разходите?
За морфин?
Къде тръгна?
Стой тука.
Стой тука.
Къде тръгна?
Да я спася.
Няма да им позволя да я унищожат.
Успех, приятелю.
Всичко най-добро.
Пуснете ме да я видя
или ще разбия вратата!
Ще извикам полиция!
Държите тук една жена за заложник!
Maриане,
той е пиян!
Това, което правите е незаконно.
Така да е.
Но това, което вие правите, е убийство.
Разсъдъкът ви е объркан, г-н Крон.
Така да е.
Какво ще й предпишете?
Морфин.
Морфин!
Значи е истина!
Искате да я оставя да умре в агония?
Мислех, че я обичате.
Подай ми ръката си, скъпа.
Наливал си се с бира, нали така?
Искал си да ми помогнеш?
Частица сухо небе в бурята.
Целуни ме.
Сега си върви. Не можеш да ми помогнеш
Тя ще ми помогне.
Моля за извинение.
Ще си затворя очите, г-н Крон,
защото не само емоциите,
но и мислите ви са объркани.
Трябваше да се информирате за употребата на опиати.
Предполагаемо това е задължение на журналистите:
да бъдат информирани.
Г-н Трайбел, може ли?
Защо крещите, госпожице?
И двамата намериха утехата,
която толкова отдавна търсеха.
Разбрах го вчера вечерта,
когато ме помолиха
да им приготвя чай с мед.
Често повтаряха, че искат да вземат хапчетата си с подсладен чай.
Много са горчиви.
Казваха, че искат да напуснат света с приятен вкус,
а не с горчивина.
Извикахте ли лекар?
Да, веднага след като ги открих.
Д-р Кац?
Не.
Не и д-р Кац.
Тя поддържаше нервите им разбити.
Но те не изпитват повече болка, нали така?
Все пак би трябвало да я информирате,
сега вече къщата и всичко тук й принадлежи.
Откъде знаете?
Познавахте ли се с г-н Трайбел?
Не.
Но познавам д-р Кац.
Сега трябва да отидем в полицията.
Не, не в полицията. А в Министерството на народното здраве.
Изключително трагически въпрос.
Мъчителна болка.
Десет години мъчителна болка.
Опити за облекчение
и накрая самоубийство.
Освобождение, така да се каже.
И съпругата му го е последвала в смъртта,
макар че от десет години...
И как е бил лекуван?
За жалост, медицината не разполага с много възможности.
Морфин.
Някое и друго обезболяващо средство, предимно опиати,
но основно морфин.
Длъжен сте да говорите с лекаря му, за да разберете подробности.
Един момент.
Д-р Кац.
Отговорен съм единствено
за контрола над наркотиците.
Ами ако е бил пристрастен?
Пристрастен към морфина?
Нали затова съм тук.
Всички рецепти за опиати минават първо през мен.
В противен случай можехте да си ги вземете от всяка аптека.
Това е отговорността на държавата.
В края на краищата да защищава хората от самите тях.
Не можехте да защитите семейство Трайбел от сънотворните хапчета.
Права сте. Успехите ни са малко.
Но как бихме могли да го правим? Някакви предложения?
Ако хората с години трупат лекарства, за да извършат самоубийство...
Принципно системата за контрол е добра.
Но страхувам се,
хората не са добри.
Или би трябвало да кажа "за щастие"?
Удовлетворително ли отговорих на въпросите ви?
Не става много за вестникарски материал, нали така?
Чух, че семейство Трайбел са завещали цялото си състояние на лекаря:
къщата си, колекцията от произведения на изкуството, всичко.
Така ли? Не знаех.
Но аз знам.
- Естествено. Вие сте репортер.
Това не е необичайно.
За повечето пациенти техният лекар е този, на когото вярват безрезервно
и на когото дължат най-много.
Например, смъртта си?
Ако говорим за човека, останал им верен
до смъртния им час - да.
Бих казал, че подобни посмъртни дарения са един чудесен пример
за неразривната връзка между лекар и пациент.
Не мислите ли така?
Добре...
Заедно ли работите?
Понякога.
Аз съм фотограф.
Искате ли да публикувате моя снимка във вестника?
Не, няма нужда.
Както сам казахте, професионално погледнато, не става за вестника.
Maриане? Ахим е.
Излезе права. Току-що бяха тук.
Наистина ли ще го направиш?
- Наистина.
Ще се опитам утре да си запиша час.
Ще се представиш за богата дама.
Богата, самотна и нещастна...
и с някаква категорична болка.
Без да броим богатата, всичко друго е вярно.
Някак си не е честно да те карам да го правиш,
още повече е замесена конкуренцията ти.
И живеете съвсем сама в тази къща?
След развода - да.
Разбира се, имам прислуга за домакинството.
Как си прекарвате времето, ако мога да попитам?
Имам няколко приятели,
но те повечето бяха приятели на съпруга ми.
Нали знаете как е.
Премятам едни и същи мисли в главата си.
Това не е добре.
Не, не е.
Не е хубаво, че сте така сама...
сама в толкова голяма къща.
Да. Обмислям, не би ли трябвало
да си намеря някакво занимание.
Финансово
съм доста добре, но...
Едно занимание
не може да замени чувствата.
"Въпреки всичко НАТО бе създадено,
"когато Западът се разоръжаваше след последната война.
"Докато Изтокът не беше готов за подобна крачка."
Кога започнаха болките, след раздялата със съпруга ви?
Да, веднага след това.
Не бих ви предписала директно морфин,
а по-добре - нечия любов.
Ако болката се повтори, елате веднага при мен.
Още при първия симптом.
Задължително, д-р Кац.
Довиждане.
- Довиждане.
Роберт, имам рецепта.
Не. По същия начин.
Да.
Морфин! Представяш ли си?
Не. В чантичката ми е.
Ще мина да те взема от работа.
Ще отидем в полицията и ще им кажем всичко.
След което ще се приберем
и ще си кажем всичко.
Всичко, което знаем един за друг.
Обичам те.
Тя я уби.
Извинете?
Защо не ми вярвате?
Кой друг ще я убие?
Просто се успокойте.
Било е нещастен случай.
Никой не е убил приятелката ви.
И защо някой ще иска да я убива?
Защото тя беше заплаха за нея.
Успя да докаже, че търгува с морфин.
Морфин! Изненадан сте, нали?
Сега аз имам доказателство. Дайте ми чантичката й.
Ето, черно на бяло.
Лично подписана от нея.
Морфин. Какво е написано там?
Radix valerianae.
Какво е това?
- Леко успокоително.
Валериан, с други думи. Може ли да погледна?
Да. Предписах го тази вечер.
Познавам покойната.
Господинът явно е изпаднал в шок.
Ако обичате, моля. За протокола.
За вас е голям шок, г-н Крон.
Необходима ви е почивка.
Тя е следващата, която ще убият!
Когато парите й свършат, те ще я убият!
Тук я държат насила!
Вероника,...
моля те, кажи им.
Коя сте вие, госпожо?
Името ми е Вероника Фос.
O, вие сте Вероника Фос.
Приятно ми е да се запознаем, госпожо.
Познавате ли този човек?
Бегло.
Репортер, доколкото знам.
Искаше да ме интервюира.
Но обърна ситуацията в личен разговор.
Разбирате какво имам предвид?
- Напълно, госпожо.
Трябваше да прекъсна разговора ни.
Какво става, Мариане?
- Нищо. Ще ти разкажа после.
Нещо ужасно се е случило.
Но ще ти кажа за това после.
Ще извикам полиция.
Елате, г-н Крон.
Довиждане.
Благодаря.
Благодаря ти, мила.
Направи каквото трябваше.
Всеки на твое място би постъпил така.
Приятелката му е претърпяла инцидент.
Мъртва е.
Страх ли те е?
Смъртта трябва да е непривична.
Глупости.
Животът е непривичен.
Какво ме попита? Не.
От какво да се страхувам?
Чувствам се само леко замаяна.
В комбинация с този репортер тя постепенно
се превръщаше в заплаха.
Наистина ли мислиш така?
Беше станала непредсказуема,
нали, Хосефа?
Това ви го говоря от месеци.
А тя все още е много известна
по някакъв си начин.
Какво предлагаш?
Трябва да се отървем от нея.
Веднъж и завинаги.
Какъв е планът?
Разбира се, тя трябва да напусне света величествено.
Публичност, блясък, пищен празник.
Ние ще излезем за Великден,
тя ще остане сама в апартамента,
естествено, без морфин,
но с много, много хапчета.
Сънувах нашето прощално празненство.
Беше много хубаво.
- Да.
Беше много, много хубаво.
Сбогуванията, както и пристиганията са най-хубавите неща в живота.
Ти ми подари много щастие.
Продадох ти го.
С теб винаги съм знаела къде ми е мястото.
Вече ти принадлежа.
Остана да ти дам само смъртта си.
Моля?
Нищо.
Просто реплика от стар филм. От предишния ми живот.
Сега ще останеш сама.
Да.
Ще спя.
Най-вече ме интересуват "United Artists".
Не. С "U". "United Artists".
Артисти обединени от общата си работа.
Не смятате ли, че всички артисти трябва да се обединят?
Имате предвид нещо като профсъюз?
Боже Господи, не.
За свобода в изкуството. Изкуството се нуждае от свобода.
Как иначе ще освобождава хората?
Не знам.
А другата филмова компания?
"Метrо-Goldwyn-Mayer".
Просто запишете "МGМ".
В преговори съм и с "Тwenty Century Fox".
Просто пишете,
че съм в преговори с три големи холивудски компании,
но още не съм решила.
А от какво зависи решението ви?
От заплащането?
- Пари, пари!
Нима само за това мислят хората в наше време?
Знаете ли как наричат Холивуд?
Фабрика за мечти.
Фабрика, в която се приготвят сънища,
а не - пари.
Само си представете.
Някой може да прави сънища. Да ги прави. Просто ей така.
"Всичко най-добро! Твоя: Мариане"
Но, Роберт,
нали не ме бъркаш с жертвен агнец?
Просто казах, че утре е Велики Петък.
Ами разпятието?
Смяташ ли, че ще мога да понеса и разпятието?
Та ти го носеше през цялото време.
Ще успееш да минеш и последните метри.
Странен човек си.
Не съм си и помисляла,
че ще приемеш поканата за прощалния ми празник.
Винаги приключвай, каквото си започнал.
Но след всичко, което се случи...
Нещо случи ли се?
Нищо не почувствах.
Добре?
Няма ли и вие да ходите в Холивуд?
Не.
По-добре ли се чувстваш сега?
Да. Сега всичко е наред.
Ако знаеш нещо друго... Та ти направи такова проучване.
Можем да напишем още една статия.
И този път може ти да я напишеш.
Не.
Професионално погледнато, не става много за вестникарски материал.
"Звезда на UFA поглъща свръхдоза приспивателни"
Супата!
Хосефа прави фантастична супа.
Благодаря.
Вече всичко е толкова приятно.
Обратно към Мюнхен. На стадион "1860".
превод от английски: МЕЧО ПУХ
субтитри: @l gara