Changing Lanes (2002) Свали субтитрите
- Голямата спалня?
Момчетата имат нужда от... пространство.
На колко години са?
- Стивън е на 10, а Дани на 7.
Щастливци са.
- Аз съм щастливецът.
Дали всичко... Това е първият ми дом.
- Отпускаме и заема.
Май не попълних всичко правилно.
- Одобрен сте.
Утре всичко ще е готово. Елате към 12.30
и ще си стиснем ръцете.
Ти какво ще кажеш?
- Той купи тези инструменти.
Знаете ли, че е построил тази зала, и галерията, и приют за бедни,
и болница в Мексико, и куп други неща. Запознах се със Саймън Дън в колежа.
Той помагаше на деца от местното училище, които нямаха средства.
Една от колежките ми ми каза, че дядо й обичал да помага на нуждаещи се.
Името й беше Мина Дън. Ето я там.
С нея отидохме при дядо й и му казахме,
че искаме да направим детска площадка и ни трябват 1000 долара.
А той каза: Няма да ви дам 1000 долара за една площадка.
Но ще ви дам 10 000, за да построите 10. Така и направихме.
Откога свириш на цигулка?
- От 6 години.
Обичам шампанското.
Обожавам усещането за празничност.
За мен мехурчетата в шампанското
са нещо хубаво и прекрасно.
Не ги свързвам с изтляването на душата ми,
а с едно извисяване...
и възторг.
Това, което се опитвам да кажа, е, че не искам шампанско.
Аз самият съм... шампанско.
Чудесно е да си жив. Благодаря за разбирането.
Майк?
Казвам се Майк и съм алкохолик.
- Здравей, Майк.
Не съм пил от 15 дни.
Мина! Почакай.
Дядо ми те харесваше по някаква неведома причина.
Затова те оставихме да говориш днес.
Чакай, ние сме приятели!
- Бяхме. Много отдавна.
Толкова много ти дължа.
Какво е станало с теб?
- Защо?
Ще се видим в съда.
- Мина, почакай!
Остави я.
Джордж, Мелиса, как сте?
...дай ми сила да приема нещата, които не мога да променя,
и мъдростта да мога да ги различавам.
С труд всичко се постига. Бори се за себе си, защото си струва.
Здрасти, Джулия. Добро утро.
...лизингополучателят придобива имуществени права и тогава ще...
Не заслужавам това. Нищо лошо не съм сторил,
а тя изведнъж реши да ме намрази.
- Момент, Том.
Довърши си разговора, само исках да го кажа.
Нищо лошо не съм сторил.
Какво беше това с шампанското?
Беше просто...
Метафора?
- Да, но аз не пия.
А това е важното, нали?
Внимавай с метафорите, Дойл. Само едно питие, а?
Тя се сърди на теб, защото не може да се сърди на него.
Клиент ти беше той, а не тя. Саймън Дън беше твой клиент.
Тя е направо бясна.
- Чувствата са си нейни, не твои.
Документите са у теб и то подписани.
Не сме сторили нищо лошо.
- Разбира се, че не.
Представи ги в съда и точка. Ясно?
Искате срочна застраховка, но не сте сигурен за цената.
Трябва да бъдете наясно какво ви трябва.
Тази полица няма да ви струва повече от 15 долара месечно.
Точно така.
Елън, обади се в съда и кажи, че ще закъснея.
Предай на Кауфман, че съм казал, че ще закъснея.
Ваша милост, заставам пред вас без адвокат,
защото искам да се уверите в искреността ми.
Момчетата се нуждаят от бащите си.
Добре ли сте?
- Да, а вие?
Да. Имате ли застраховка?
- Имам.
От съда те търсят.
- Катастрофирах.
Добре ли си?
- Нищо ми няма.
Кой е с теб?
- Никой.
За вас може да е нищо.
- Не го прави!
Ще направя каквото трябва.
- Не говоря на вас.
Трябва да бъда винаги на чисто.
- Гавин?
Момент!
Звънни в съда и кажи, че идвам. Кажи, че вече съм на стълбите.
Ще отнеме само 5 минути.
- Вече трябваше да съм другаде.
Трябва да държите полицата в колата, а не в куфарчето.
Не търся нея.
Благодаря.
Благодаря, много сте мил. Вижте, ще ви напиша празен чек,
а вие си поправете колата и се почерпете за мое здраве.
Имам ви доверие.
- Не ви искам чека.
Няма проблем.
- Така не е редно.
Аз също трябва да бъда другаде. Но държа да постъпя правилно.
Трябва да тръгвам, съжалявам.
- За какво?
Закъснявам.
- Аз също. Ще ме закарате ли?
Къде бе, човек? Не ме оставяй тук!
- Дано другия път ти провърви.
Напускаш местопроизшествие!
Съжалявам за закъснението, ваша милост. Катастрофирах.
Добре ли сте?
- Да.
Има ли пострадали?
- Не.
Г-н Кауфман, имате думата.
От създаването си фондация "Саймън Дън"
се управляваше от г-н Дън и управителен съвет,
в който участваше и внучката му Мина Дън.
След смъртта му този съвет бе разпуснат.
Искаме да знаем защо.
По желание на клиента ми.
- Защо би го направил?
Те бяха негови приятели.
- Да, и обичаха музиката и децата,
но не можеха да управляват капитал от 100 милиона.
Затова той даде пълномощно на адвокатите си.
Саймън Дън подписа пълномощно, с което назначи Арнел и Делано
за управляващи фондацията.
- Той беше много възрастен.
Ти се възползва от него, Гавин!
Това дело е за легализиране на завещание, а не наказателно.
Клиентката ви разбира ли това?
- Напълно, ваша милост.
Не съм тук, за да оспорвам мнението на хората за Саймън Дън,
а за да представя на съда документи, подписани от г-н Дън
и нотариално заверени.
Те определят начина, по който да бъде управлявана фондацията
и на който държеше г-н Дън, а не внучката му.
Ако разрешите...
- Какво представяте?
Договор за попечителство, справка за освобождаване от данъци
и пълномощно.
Г-н Банек?
Г-н Банек?
Допуснах грешка.
- Каква грешка?
Тази сутрин след катастрофата
си разменихме данни за застраховката и...
аз използвах папката за... за... нали се сещате?
Не се сещам.
- За да си напиша името и адреса.
И му я дадох. Очевидно не съм бил на себе си, вследствие катастрофата.
Записахте ли името му?
Дали го записах? Да, разбира се.
- Да му звъннем.
Аз... доколкото си спомням, той сега не си е вкъщи.
Откъде знаете?
- Спомена, че много бърза,
защото трябва да бъде на някаква среща.
Обадете се и му оставете съобщение.
- Непременно, ваша милост.
Ваша милост?
- Да, г-н Кауфман?
Може ли едно предложение?
- Да.
Знам колко зле се чувства човек след...
катастрофа, нали?
- Да, благодаря.
Моля. Затова, Гавин,
когато мъжът, чието име не знаеш,
приключи със срещата си,
ще му звъннеш ли на номера, който мислиш, че е в колата ти,
за да получим документа, според който твоята адвокатска фирма
управлява парите, които Саймън Дън завеща на децата от щата Ню Йорк.
Аз имам копие от документа.
Лист хартия с оригинален подпис все още притежава магическа сила.
Без този лист г-ца Дън може да съди фирмата ви за фалшификация
и дори да прати вас и съдружниците ви в затвора.
Г-н Банек, открийте този човек и ми донесете папката до края на деня.
Благодаря, ваша милост.
Вдигнете си ръцете, моля.
Момент.
Благодаря.
Тате! Много закъсня. Мама вече влезе.
Какво има в плика?
- В кой плик?
Тате!
- В този ли? Подарък за съдията.
Искам подарък! Искам подарък!
- Не бива да го лъжеш, тате.
Никога не бих дал такъв хубав подарък на съдията.
Честит рожден ден на патерица. Всичко ще се оправи. Купих къща.
В Орегон?
- Не, в Куинс.
Мама каза, че се местим в Орегон.
- Затова купих къщата.
За да не отивате там.
- А с нас ли ще живееш?
Да видим какво ще каже съдията.
Съдът отхвърля молбата за съвместно попечителство
и дава родителските права на майката на децата.
Г-жа Гипсън започва нова работа в Орегон.
Бащата няма как да ги посещава там.
Подайте молба в секретариата.
- Ваша милост, момент!
Знам, че закъснях, но ми блъснаха колата.
Вижте това тук. Имам нов план за съвместно попечителство.
Вие закъсняхте, заседанието приключи.
Катастрофирах!
- Може ли да си вървим?
Още не съм свършил!
- Съдът се произнесе.
Но мен ме нямаше. Валери!
Купих ти къща.
- Твърде късно е.
Става дума само за някакви 20 минути! 20 минути не може да са фатални!
Не позволявай тези 20 минути да попречат на начинанието ми!
Не започвай пак.
- Не говори с него.
Г-н Гипсън, приближете се.
- Може ли да си тръгваме?
Валери, нека поговорим!
- Г-н Гипсън, елате, моля.
Емоциите са разбираеми. Но ако делото беше бракоразводно,
тези ваши крясъци тук...
- Съжалявам.
Трябва да се грижите за децата си.
Исках да кажа на жена си, че купих къща. За децата.
Кога?
- Всичко е тук. Това е планът ми.
Намерих къща за Валери и децата. И не е нужно те да заминават.
Точно това исках да кажа. Че момчетата имат нужда от баща.
Улиците са твърде неприветливи към момчета без бащи.
Дори да съм вършил грешки, се поправих и си признах вината.
Каква е къщата?
Не е голяма. Не е и в идеален вид, но аз ще я ремонтирам.
И има достатъчно място за... ако тя ми позволи да се върна.
И за мен има място. Но не затова е думата сега.
Не искам да отвежда момчетата на другия край на света.
Когато се устроят, ще ги виждате. Орегон не е другият край на света.
За мен е! Искам си семейството!
Катастрофирах! Един тип ме блъсна на шосето.
Засече ме. Исках да бъда тук!
Ако ставаше дума за моя брак, щях да съм тук навреме.
Всички, освен вас, бяха тук. Следващото дело.
Дело 718.
Заповядайте, г-н адвокат.
Как сте? Радвам се да се видим отново.
Като вися всеки ден в съда, не мога да изкарам пукната пара.
Ако ни хванат на калъп
и жена ми научи за това, ако зарежа правото
и загина в ужасно корабокрушение,
ще се чувствам много по-добре от сега.
- Какво е станало?
Той не поиска да вземе чека. Каза, че искал да бъде порядъчен.
Съдията ти е отказал чек?
- Онзи тип.
Какъв тип?
- Кой ден сме днес?
Петък. Велики петък.
Кое му е великото?
- Гавин, какво става?
Всъщност, знам кое! Моята папка върви по тротоара!
Извинявай! Виж, приятел, ти не ме познаваш.
Знам, че не е за вярване, но днес не бях на себе си.
Благодаря на Бога и то точно тук пред божия храм!
Влизай в колата, ще се измокриш.
Казвам се Гавин Банек.
Дойл Гипсън.
Тази сутрин не бях на себе си, аз не съм такъв човек.
Сериозно, адвокат съм и знам, че не биваше да си тръгвам така.
Намери ли папката ми?
Имах една оранжева папка. Беше в чантата ми.
Реших, че може да е изпаднала и ти да си я намерил.
У теб ли е?
Ти каза: Дано другия път ти провърви. Помолих те да ме закараш, а ти каза:
Дано другия път ти провърви повече. И просто...
Така ли съм казал? Чуйте ме, господине.
Нямам извинение за поведението си.
Не знам как да ви се реванширам. Ще ви купя нова кола.
Пари. Мислиш, че искам пари?
Искам да ми върнеш сутринта.
Искам да ми върнеш времето. Можеш ли да ми го върнеш?
Можеш ли?
- Чакай малко.
Така тя няма да замине за Орегон и няма да ми вземе децата!
И те ще се настанят в къщата, а аз ще мога да бъда баща!
Някакви си 20 минути! Можеш ли да ми ги върнеш?
Ще ми се да можех.
Иска ми се да можех.
Почакай. Папката ми у теб ли е?
У теб ли е, Дойл? Дойл, почакай!
Папката ми у теб ли е? Страшно съжалявам!
Не е у мен! Хвърлих я!
- Как така?
Изхвърлих я.
Как мина?
Ами... Кауфман си изпя урока.
Но като им сервирах документите, изпищя като мишка.
Обичам да пищят.
Пълномощното е у нас, така че Бог е на наша страна.
Утре отивам на пристанището да гледам една яхта.
Хинкли 51.
- 51 фута? Тежко нещо е животът.
Още не си готов за 51-футова яхта.
Но щом я взема, ще подаря на теб и Синтия "Китайската птица".
Не знам какво да кажа, Стивън.
- Не казвай нищо.
Искам да ти благодаря като на зет и съдружник.
И приятел.
Много ти благодаря.
Благодаря.
Благодаря.
Имам да проведа няколко интервюта.
Отивам да поработя.
- Чудесно.
Ами... до скоро.
Как си, Кейт?
Здрасти.
Как мина?
- Лесно. Фасулска работа.
Кой ни е дошъл на гости?
Това е Сара Уиндзор.
- Приятно ми е.
А това е Тайлър Коен.
- Драго ми е.
Кой е пръв?
- Г-ца Уиндзор.
Хайде, Сара Уиндзор. Седнете.
Коя сте вие?
- Сара Уиндзор.
Нямам предвид името, а каква сте като личност.
Защо искате да сте адвокат и да работите тук.
Посещавах колежа Сейнт Пол,
получих бакалавърска степен в Йейл и сега завършвам право в Йейл.
Стажувала съм във върховния съд на Калифорния.
Избрах правото, защото татко беше областен прокурор на Сан Франциско.
Правото и политиката винаги са ме интересували.
Имам специализация по икономика. Вашата фирма има традиции
в гражданското право и сдруженията с нестопанска цел -
нещо, на което смятам да се посветя. И трябва да призная -
мечтата ми е да работя за благото на обществото.
Знам колко държите на благотворителността
и мечтая да защитавам бедни хора, заплашени от смъртна присъда.
Защо просто не му дадох полицата?
- Моля?
Съжалявам, вината не е ваша, моя е.
Извинете. Гавин, този странен факс дойде току-що.
Трябва да го видиш.
- Благодаря.
Знаеш ли какво значи това?
Мишел, трябва да говоря с теб.
Какво, по дяволите...
- Прочети това.
Листът е от папката! Тя е у него.
Помогни ми.
Здравейте.
Може ли да ми дадете...
един бърбън?
Може ли и лимонче?
Аз не съм съдружник тук. Съдружниците въртят бизнеса,
а аз само си върша работата. Ако не ми харесва, мога да напусна.
Какво не ти харесва?
- Това, че заприличваш на тях.
Винаги съм смятала, че направи голям удар, като убеди
един умиращ старец да ти подпише пълномощно.
Не беше така.
- Убеден ли си?
Разбира се.
Какво?
Когато отидох при него, той беше в тежко състояние.
Може би не е...
- Може би?
Може би не съзнаваше напълно.
- Какво не съзнаваше?
Какво подписва!
Уолтър и Стивън казваха,
че Саймън вярва сляпо на приятелите си. И че бордът му е в малкото джобче
и че е по-добре за фондацията ние да управляваме капитала й.
Делано ли го каза?
- Да.
Ама че идиотщина!
- Това пък какво означава?
Означава, че без тази папка ще загазиш повече и от тъста си.
Ти си отговарял за случая. За това може да идеш в затвора.
Досието ти трябва.
- Какво да правя?
Ами...
Има един човек.
Той урежда нещата, когато възникне проблем.
Как например?
- Ами така.
Кара хората да вършат неща, които те отказват да направят.
Къде е той?
Мишел... нуждая се от помощ.
Смяташ ли, че е било редно да караш Саймън Дън да подпише документа?
Да, смятах.
И искаш всичко да е точно?
- Разбира се.
И от това зависи работата ти, жена ти, живота ти?
Да.
Къде е той?
Изчакай ме тук.
Къде отиваш?
- Излизам.
В един бар съм.
Искаш ли компания?
Шампанското причинява махмурлук. Пиеш ли?
Не.
Какво стана днес в съда?
В бара съм. Какво ти говори това?
- Че си много ядосан.
И че гневът те е завел на място, където не бива да стъпваш.
Хайде, излез от бара.
Махни се оттам.
Съжалявам.
Може ли една кола?
Влез.
Предай на Роберта, че съм казал, че една бисквита преди обяд може.
Оправяй се.
Г-н Банек...
- Г-н Финч?
Как сте?
Изглеждате притеснен.
- Да, малко.
Няма страшно, седнете.
Кой е твоят Бог?
Сега или изобщо?
- Изобщо.
Авторът на рекламата на фолксваген.
Когато ченгето глобява "костенурката" за превишена скорост.
Дойл Гипсън.
Не е трябвало да ви казва, че е застрахователен агент.
Все уча клиентите си да не казват нищо за себе си.
Ето го разрешителното му за работа.
Оттам получавам осигурителния му номер и всичко останало.
Тая не я знаеш.
- Знам я, тази с хлапетата.
Седи си хлапето, голям сладур, такова едно черничко, и вика:
"Аз съм Тайгър Удс!"
- Тайгър Удс, а?
Значи сте се блъснали и сега искаш да го убиеш.
Никого не искам да убивам.
Просто никога досега не съм правил такова нещо.
Какво по-точно?
- Просто си искам папката.
Ще си я получиш.
- Как по-точно?
То е като нашийник, от който кучето го удря ток, когато лае.
Не го убиваш, просто искаш да го усмириш.
Ще мъчим животното ли?
Готови сме. Може ли?
Няма ли някакъв друг начин?
Има, разбира се. Обади му се и бъди любезен с него.
Добре. Давай.
В рекламата ли работите?
- Да, и ти ли?
Не, но...
Бях заинтригуван от разговора ви. Реших, че се занимавате с реклама.
Затова ще ви разкажа версията си за рекламен филм с Тайгър Удс.
Давай.
Виждаме на голф игрището едно чернокожо момче.
Всички искат да го наемат за помощник, но той не желае.
Просто мечтае да играе голф.
Всички му бутат 5-доларови банкноти и го пращат за цигари и бира.
И той тръгва. За вкъщи.
При жена си и синчето си, което учи да играе голф.
Други момченца играят на прескочикобила,
докато малкият Тайгър тренира на игрището.
Виждаме как другите деца ядат сладолед,
докато Тайгър се упражнява да бие дълги топки в дъжда.
После кадърът спира върху Тайгър,
който печели четири поредни големи състезания
и става най-великият играч на голф на всички времена.
Накрая виждаме баща му, седнал сред публиката,
и Тайгър, който му подава купата.
Благодарение на решимостта на един баща,
че нито един бял дебелак, като вашите бащи например,
няма да прати сина му до клуба за цигари и бира.
Прощавай, какво каза за бащите ни?
По-добре си върви.
Г-н Дойл Гипсън... Остана без пукната пара.
А ти ми дължиш 5000 долара.
Ало?
- Аз съм.
Наистина ли си купил къща?
- Да.
И е твоя собственост?
Е, не е дворец и има нужда от сериозен ремонт,
но ще е твоя. Ще бъде твоят дом.
Господи!
- Какво? Не те чувам.
За децата ще е добре да си наблизо.
Какво каза за бащите ни?
- Какво? Ще ти звънна пак.
На татенцето ли звъниш?
Ти ме удари!
- И пак ще те ударя. Хареса ли ти?
Моля те! Имам деца!
- Аз също!
Дойл Гипсън, обажда се Гавин Банек.
Искам да ти кажа нещо.
Първо исках да се разберем по мъжки и да си стиснем ръцете.
Дадох ти шанс. Ти сам си си виновен.
Току-що анулирах кредита ти. Сега си дух без тяло. Ясно?
Мога да ти съсипя живота напълно.
Но от теб зависи това да не стане.
Върни ми папката и всичко ще е пито-платено.
Върни ми я още днес.
Върни ми папката и ще си получиш кредита. Ясно?
Днес. Благодаря.
Той обади ли се?
- Още не.
Виж.
Какво е това?
- Целият живот на Дойл Гипсън.
Банката му, съпругата му, децата... Две момчета - Дани и Стив.
Рождените им дати, училищата им,
балансът на кредитните му карти, здравната му книжка,
холестеролът му е висок...
Аз съм на 29 години. Фондацията върти 107 милиона долара.
Моите шефове са попечители.
Защо не се явиха в съда с мен?
Мина Дън ме мрази. Сигурно си има причина.
Защо само аз не я знам?
Какво има в тези папки, което не съм видял?
Уилард, ще ми повикаш ли куриер?
- За какво?
Намерих нещо на улицата и искам да го върна на притежателя.
Награда ли ще получиш?
Да.
- Каква?
Морално удовлетворение.
- И толкова?
Да, това ще ми е наградата.
Ама че работа!
Г-н Гипсън, тук е Рон Кабът от Федералната банка.
Трябва да поговоря с вас.
Ще ви бъда задължен, ако звъннете или минете през банката.
Благодаря.
Дойл Гипсън, обажда се Гавин Банек.
Искам да ти кажа нещо.
Сутринта ви излъгах. На път за съда се отбих в една закусвалня.
Извадих документите, за да ги прегледам.
На тръгване ги прибрах,
но когато стигнах в съда пълномощното липсваше.
Съдията ми даде срок до довечера да занеса оригинала.
Звънна ли в закусвалнята?
- Да.
Боклукът е вдигнат, но издирвам папката.
Ще си я върнем. Исках да знаете.
- Защо ни излъга?
Много съжалявам.
Съжаляваш? На кой му дреме за душевните ти терзания?
Изчезвай оттук! Ако трябва, прерови всички кофи за смет в града,
но открий проклетата папка, иначе лошо ти се пише!
Трябва да изградим стратегия, в случай че не я намерим.
Искам да видя целия архив.
- Защо ти е?
Как защо, той ми беше клиент!
- Лекции по право ли ще ми четеш?
Защо не дойде с мен? Аз съм ти зет!
- Аз ти плащам, лайно такова!
Стивън, по-спокойно.
- Какво ще правим?
Ще намерим решение.
- Разчитах на него за делото!
Само спокойно.
Имахме документ с подпис, нали?
Нали?
- Да.
Пълномощното има 8 страници.
Завещанието, което също носи неговия подпис, е от 10 страници.
Ще направим ново пълномощно и ще прикачим подписа от завещанието
към новото копие на пълномощното.
- Ще го форматираме като завещанието.
Според теб ще мине ли? Не питам теб, Стивън.
Гавин, номерът ще мине ли?
Ще фалшифицираме документ?
- Ти се издъни и го загуби!
Никой не те кара да се оправяш сам. Ще си заложим кожата заради теб.
Да се прави ново досие е фалшификация. Ясно?
Заради теб рискуваме кариерата си. Това е цената на партньорството.
Нищо не си измисляме.
Просто ще възпроизведем нещо, което вече съществува.
Ще го занесеш в съда и...
ще забравим за случилото се.
Нека си помисля.
- За какво? За кръжока по етика?
Какъв избор имаш? В затвора ли искаш да идеш?
Не, не искам.
Бързо навън!
По-живо!
Какво пише?
Източили са по милион и половина. Всеки. От попечителския фонд.
Затова са се отървали от Мина Дън и останалите.
Може би дори не е незаконно.
- Но е достатъчно отвратително.
Аз направих това.
- Не си.
Напротив.
- Невъзможно.
Какво да правя?
Дай ми папката и ще я върна.
- Ще я върнеш?
Не познаваше ли тези хора? Все пак сте роднини.
От сутринта досега избягах от местопроизшествие,
разорих човек, когото дори не познавам, излъгах шефовете си,
задействах фалшива тревога в офиса,
разкрих, че съм участвал в източване на попечителски фонд,
а сега стоя тук
и планирам да фалшифицирам пълномощно.
Ей, господине!
Дайте си ръката.
- Защо?
Дайте я, де.
Колко ръце имате?
- Две.
Благодаря.
Господи!
- Това е пълномощното!
По дяволите!
Не е пълномощното.
- Съдебна призовка.
Погледни.
Телефонен номер.
Коя е мадамата?
- Не е твоя работа!
Секретарката ти?
- Адвокат е.
Но не е жена ти.
- Не.
Бягаш от местопроизшествието, мамиш жена си...
Може ли да си получа папката?
- До банката ми е половин час път.
Ако докато ида, кредитът го няма, ще унищожа документа ти.
Ясно?
- Да, ясно.
Много бързо стана, нали?
- Да, но искам да му върнеш парите.
И то веднага.
- Изумително, нали? За два часа.
Да, но сега искам да му ги върнеш веднага. За 30 минути. Можеш ли?
Ще е малко по-трудно.
Недей така бе, човек. Моля те, направи нещо!
Трябва да ми помогнеш.
- Ще се постарая.
Здравей, скъпа.
- Трябва да те видя.
В момента не мога.
- Налага се.
Случило ли се е нещо?
- Не. След 10 минути в "Рефуджо".
Ще бъда там.
- И не закъснявай.
Благодаря, скъпи.
Аз... трябва да тръгвам.
До скоро.
Рон, да не искаш да ми кажеш, че ми отказвате кредита?
Да.
- Провери пак.
Ето тук...
Странно, прав си. Парите ти отново са тук.
Много странно!
Не, ето. Така си и мислех.
Не мога да ти помогна.
- Как така? Нали сам видя?
Има проблем.
- Всичко е наред, няма проблем.
Виж в компютъра.
- Тук пише, че си обявил фалит.
Това е грешка.
- Ако е така,
ще отнеме не повече от 3 месеца.
Днес се спречках с един човек, без значение кой.
Но това, което е важно, е, че той е проникнал в сметката ми.
Не знам как, но и то не е важно. Сам виждаш какво е направил.
Явно чрез някакви компютърни магии, знам ли...
Но е успял да я източи, нали?
- Голяма каша е забъркал.
Този кредит ми трябва, Рон. Жизненоважен е за мен.
Нищо не се е променило от вчера до днес.
Аз съм си същият човек. Вчера не бях разорен, не съм и днес!
Съжалявам, г-н Гипсън. Компютърът твърди обратното.
Вече не.
Добре ли си?
Какво има?
Знаеше ли, че баща ми има любовница от 20 години?
Не.
- Не лъжи.
Не знаех, че е от 20 години.
Мама е знаела.
Защо не го е напуснала?
- Защото много го обичала.
И решила, че ще е лицемерие да напусне мъж, който я е мамил,
след като й е осигурявал луксозен живот
благодарение на уменията си да мами другите.
Това ли е мнението ти за правото?
- Какво общо има правото
с далаверите на баща ми, Гавин, и с твоите собствени игри?
Животът е тресавище, Гавин.
Хората, които основаха тази фирма, и тези, които я подкрепят,
знаят как е устроен светът.
За да поддържаш този стандарт...
- Трябва да крадеш.
Можех да се омъжа за честен човек.
Можех да живея с професор по... староанглийски,
ако държах на високия морал и поста му в Принстън.
Но не го направих. Омъжих се за адвокат от Уолстрийт.
За човек от един свят, в който когато стигнеш до ръба на пропастта,
имаш волята да устоиш и да останеш там. Можеш ли да останеш в този свят?
И да живееш в него с мен?
Нали няма да извършиш глупостта да ме зарежеш?
Фантазирал си разни неща, аз също. Но сме женени.
Знаех за Мишел. Знаех, когато това се случи, знаех и кога приключи.
И знам, че ме обичаш.
Аз също те обичам.
Аз съм твоя съпруга и искам да бъда до теб.
Позволи ми да ти помогна, Гавин.
Нека ти помогна.
Какво искаш да сторя?
Вземи страницата с подписа от завещанието
и я прикачи към новото копие на пълномощното.
Отнеси го в съда и после ще идем на вечеря.
Ще излезем с Карън и Карл.
Карън и Карл...
Забравих за Карън и Карл.
- Аз се сетих.
Ние сме екип, Гав. Ние сме партньори.
Всичко е точно.
- Парите в сметката ли са?
Да, ползвах кредитната си карта.
- Много бързо.
Сега ще ти се издължа.
- Слава богу, че не го хвърли.
Как ще процедираме?
Искаш ли да дойдеш в офиса?
- Не.
Защо?
- С кола ли си?
Ще я взема от офиса.
- Чакай ме пред съда.
Там трябва да се явиш, нали? Виждаш ли, че мисля за теб?
Виж, Дойл...
Да не вземеш да се разчувстваш?
- Виж, много съжалявам.
И просто...
се радвам, че всичко приключва.
Не се приближавай много.
Моят герой! Моят шампион! Той се обади. Ще ми върне папката.
Наистина?
- Да, защо?
Защото не успях да направя нещо.
- Какво?
Не успях да оправя фалита.
Какво не си успял?
- Да отменя фалита му. Съжалявам.
По дяволите!
Пиян ли си?
Не.
- Сигурен ли си?
Да, напълно.
Здравей.
Хубаво е.
Покажи ми къщата.
Знаеш ли защо приех работата в Орегон?
За да...
избягаш по-далеч от мен?
Огледах много градове,
а в Портланд е пълно с приятни гладко избръснати мъже.
И си рекох, може пък...
да си намеря някой свестен.
Един по-добър твой вариант.
Хем да е като теб, хем да е по-добър.
Такъв, какъвто винаги съм мечтала да бъдеш,
и какъвто беше за кратко, когато те срещнах.
В името на Отца, и Сина, и Светия дух.
Всъщност, не съм тук за изповед.
Всички места бяха заети и влязох тук, за да послушам песните.
Отпред има места. Елате.
- Не искам, благодаря.
Католик ли сте?
Красиво е.
Не е.
Но можеше да бъде.
Не знам какво ще стане,
но не те обвинявам, че искаш да заминеш.
Орегон, момчетата...
за тях ще е добре там.
Знам колко ти е тежко да го кажеш.
Съжалявам, че днес закъснях.
Трябваше да те изчакаме.
Искам да ми обясните логиката на този свят.
Защо трябва да има логика?
- Как защо?
Защото светът е една клоака! Един кенеф! Едно бунище!
Защото тъст ми иска да съсипя един почтен човек.
Да му отнема парите. И жена ми го подкрепя.
С този човек се сблъскахме на пътя и стана разправия.
Опитах се да уредя нещата, но той не се съгласи.
Защо?
- Не знам! Не знам защо.
Понякога Бог среща двама души и им гледа сеира.
Благодаря ти.
Благодаря ти, че ни пускаш.
Твърдите, че е опасен за децата си?
- Казал, че ако дадат децата
на жена му, ще ги отвлече и ще ги изведе от страната.
И съдът ги даде на нея?
- Тази сутрин.
Не знам дали ще дойде тук...
- Дойл Гипсън? Наистина?
Той идва на всички училищни пиеси, на родителски срещи...
И заради това му вярвате?
Дойл Гипсън е човек без капка морал! Долен човек!
Но какво от това, щом никой не държи на морала.
Само че това трови живота на хората. И ни се поднася тази приказка...
за добрия, нещастен страдалец. Вярвате ли на това?
Бих искала.
- Той ще дойде. Имайте готовност.
Дойде ли?
Той там ли е?
Искам да му предадете нещо.
Обаждам се от училището на децата му.
Да... Стана злополука.
Как са синовете ми?
- Кои са синовете ви?
Дани и Стивън Гипсън. Съобщиха ми, че са пострадали.
Нищо не съм чула.
- Искам да ги видя!
Г-жо Милър, как са децата?
- Трябва да си идете.
Иначе ще повикам полиция.
Не ме карайте да викам полиция.
Значи са добре?
- Да, синовете ви са добре.
И е станала грешка?
- Да.
Съжалявам.
Дани! Стиви!
- Повикайте полиция.
Дани и Стиви Гипсън, чувате ли ме?
Чувате ли ме?
Обадете се на майката.
- Момчета, къде сте?
Дани, върни се.
- Татко!
Татко!
Татко! Оставете баща ми!
- Дани, Стиви!
Татко!
Казаха ми, че сте пострадали.
Случило ли ви се е нещо днес?
- Не.
Ела тук.
- Не! Татко!
Сега искам бавно да се изправите. Хайде.
Мирно и кротко.
Видя ли, исках да сключим примирие.
Знаеш ли какво мога да ти причиня? Искаше да ме убиеш, а?
Знаеш ли кой съм аз? Видя ли какво мога да ти причиня?
Копеле недно! А сега какво?
Мамка му!
Изпразнете си джобовете.
Ключове.
Монети.
Портфейл, пейджър.
Папка.
Търся Рон Кабът.
Пребройте си парите.
- Моля?
Пребройте ги.
Аз съм адвокатът на Дойл Гипсън.
- Не желая да говоря за него.
И понеже затваряме, не съм длъжен.
77 долара.
- Искам да помогна на Дойл.
Той преживя най-кошмарния ден в живота си.
Финансовият му проблем бе причинен от човек...
...който е източил сметката му. Знам.
Как можем да оправим нещата?
- Никак.
Е, добре. Г-н Кабът...
Рон, да пробваме другояче.
Да речем, че има друг човек. Не го познаваш.
Той има финансови проблеми, за които е виновен.
Има и един друг, когото не познаваш, и който иска да помогне на първия.
Какво трябва да направи той, за да му помогне да получи заем?
Какво да направя, да му стана гарант?
Би ли ми казал какво трябва да направя?
Това няма нищо общо с теб. Един тип ме преследва цял ден.
Този, с когото се скара?
Някой ти е блъснал колата и ти цял ден водиш битка с него,
а той е отишъл в училището, за да те нарани по най-лошия начин.
Ти ми вярваш, слава Богу! Адвокат е, казва се Гавин Банек.
Престани, не ми пука!
В каквато и драма да си се натресъл, това ти се случва непрекъснато,
а на мен не, стига да не съм в гравитационното ти поле.
Побеснял си, както винаги, независимо дали си трезвен или не -
Дойл, ти си си такъв!
Има любвеобилни хора, а има и психопати.
Е, такъв е животът. Но тук не става дума само за нашия живот,
а за живота на две деца, които аз трябва да предпазя.
Недоразумение ли беше? Кажи! Онзи човек ли беше виновен?
Поне ми разреши да им кажа сбогом.
- Не!
Ще отведа децата и ти никога няма да ги видиш.
И не се опитвай да ни търсиш! Чу ли? Всичко е свършено!
На Уолстрийт индексът Дау Джоунс падна с 4.3 пункта.
Свържете се веднага със своя дилър...
Къде е Елън?
Отиде си.
- Защо си още тук?
Казахте ми да изчакам.
Хайде, ела.
Сядай.
Защо искаш да станеш адвокат?
- Защото вярвам в закона.
В реда и правосъдието. Вярвам, че хората са добри по природа,
че политически сили ни вкарват в конфликти
и че без закона, като буфер между хората,
ще цари свят на отмъщение, на насилие и хаос.
Законът... ни прави цивилизовани.
Извинявай.
Прощавай.
- Няма нищо смешно.
Точно затова ще ти дам тази работа.
Ще те назнача, за да чуя какво ще кажеш по повод закона,
след като си работил тук 5, или 30 години...
или месец, седмица, ден или час.
Назначен ли съм? Не трябва ли да се явя пред комисия?
Платили са ти гаранцията.
Кой?
- Приятел.
"До почитаемия съдия Абарбанел.
Не успях да открия пълномощното, подписано от Саймън Дън.
Но дори да го бях открил, искам да знаете, че то беше фалшификация.
Накарах г-н Дън да го подпише в момент на психическа лабилност,
когато не беше способен да взема разумни решения."
Те са те натопили! Спечелили са стотици милиони!
И аз участвах. С премията можех да купя 200 пиана.
Но тук ти не казваш нищо за тях. Поемаш цялата вина на свой гръб.
Защо? Можеш да ги пратиш в затвора.
Те трябва сами да си признаят.
Остави ме да ида.
Трябваше да ме оставиш вътре.
- Твърде много държа на теб.
Да идем на сбирка.
- Не, ходих вчера.
То си е било за вчера.
- Поне веднъж на ден, а?
Да, поне веднъж на ден. Да вървим, сбирката е в шест.
"Нека Бог ми даде силата
да приема нещата, които не мога да променя."
Възхитителен жест, но излишен.
Излишен е, защото ти вече внесе в съда пълномощното.
Специален куриер го връчи на съдията точно преди 17 ч.
и секретарят го прие.
Разкаянието ти е понятно, но тук става въпрос за професионализъм.
За всичко се погрижихме.
Връчил си фалшификат!
- Връчих това, което трябва.
Какво стана? Ти изчезна. Времето течеше.
Изкара ни ангелите.
- Не знаех какво да правя.
Значи си затънал.
Днес за малко да убиеш човек, утре и това ще стане.
Продължавай в същия дух. Убеждавай трезвите да пият.
Не ги учи да се уповават на вярата.
Днес ти видя, че всичко почтено се крепи на едно споразумение.
На обета да не даваш заден ход!
Ти наруши споразумението!
- Не съм пил.
Благодаря за откровението. Колко вдъхновяващо!
Нали това е важното?
Господи!
Знаеш ли, алкохолът не е твоят основен враг.
Ти си пристрастен към хаоса.
За някои е кокаинът, за някои уискито, но твоят наркотик са драмите.
Мамка му!
Ето какво ще направиш.
Ще станеш в понеделник и ще хванеш самолета за Тексас.
Вземи писмото със себе си. Като стигнеш в Тексас,
ще участваш в защитата на един човек със смъртна присъда.
Вложи цялата си енергия в това да го спасиш от екзекуция.
След няколко месеца се върни тук.
И ако още искаш да си признаеш, моля.
А как мислиш Саймън Дън е натрупал всичките си пари?
Да не мислиш, че фабриките в Малайзия са имали здравни служби?
Искаш ли да провериш замърсяването в химическите заводи в Мексико?
Или да видиш данъчните му облекчения от фондацията?
Става дума за въжеиграчество.
Трябва да умееш да пазиш равновесие.
- Как можеш да живееш така?
Нямам угризения, защото в края на краищата си мисля,
че съм направил повече добро, отколкото зло.
Имам ли друг стандарт за оценка?
Трябва да ти благодаря.
За къщата ли?
- Знам какво се опита да направиш,
но жена ми заминава и взема момчетата.
В момента къщата е голяма за мен.
Съжалявам.
- Недей.
Бях ужасно нестабилен баща.
Валери каза, че никога повече няма да ги видя.
Но знаеш ли...
Ще ги видя.
Непременно.
Ще ги видя след година-две, а може би три.
Ще отида в Портланд, ще й се обадя
и ще намеря начин пак да им стана баща.
А ти?
Ами... папката е у мен...
но вече не ми трябва.
Проблемът бе уреден. Никога не се е случвало.
Но то се случи, нали?
Да.
И сега какво?
Отивам на вечеря с жена ми...
родителите й...
а през уикенда ще ходя да гледам една яхта.
А в понеделник ще се върна тук и ще ида на работа.
И като с вълшебна пръчица
този невероятен ден ще остане само спомен.
Сякаш отиваш на плажа,
но водата е малко студена и не знаеш дали ти се влиза.
А до теб стои красиво момиче.
И на нея не й се влиза. Изведнъж те забелязва.
И ти знаеш, че само ако я попиташ за името,
ще си тръгнете заедно.
Ще забравиш за всичко, за това, с кого си дошъл.
И ще си тръгнеш с нея.
И от този ден си мислиш непрекъснато за нея.
Не всеки ден или всяка седмица.
Тя е непрекъснато с теб.
Като мечта за един друг живот, който си можел да имаш.
Днешният ден е това момиче.
Съжалявам за това, което сторих.
Аз също.
Все пак ми върна папката.
Когато свършите, има едно панорамно кафене, където ще пием...
...капучино.
- Точно така.
Имат чудесно капучино и е много приятно и чистичко.
А по стените има чудесни картини.
Не помня от кого бяха...
- Шагал.
Да, Шагал. Три са, от ранния му период.
Рисувал ги е, когато е живял тук.
Има ли нещо, което не знам?
- Какво е това?
Това, скъпа моя,
е пълномощното на Саймън Дън. Открих го.
Не си.
- Напротив. Ето го тук.
Това е вече минало, нали? Не приключихме ли с този въпрос?
Мислех за това, което ми каза. За равносметката ти.
Че вършиш повече добро, отколкото зло. Нали така каза?
Не се бъзикай с мен.
- Не се бъзикам, сър.
Знаеш ли колко неприятно ще е, ако съдията види тази папка?
Това няма да се случи.
Мисля да си поръчам риба.
Ще запазя тази папка на сигурно място.
И няма да ида в Тексас. В понеделник се връщам на работа
и ще се отдам на благотворителност, както си ме съветвал.
Но ще го правя служебно.
Като начало ще помогнем на един човек да си купи къща.
Гавин, моля те...
- И ще се обадя на Мина Дън.
Ще й кажа, че ти и Уолтър ще върнете три милиона долара,
които сте откраднали от фондацията на дядо й.
Ти беше права. Мога да го направя.
Открих ръба на пропастта. Можеш ли да живееш там с мен?
Можеш ли?
Цял ден троха не съм слагал в уста. Умирам от глад.
Какво ще ядем?
Г-жа Гипсън? Казвам се Гавин Банек.
Какво искате?
Да ми отделите пет минути. Дължа на съпруга ви двайсет.
По дяволите! Моля ви само за пет.