Awakenings (1990) Свали субтитрите
- Скрила се е от студа.
Виж тази кола. Не е ли изящна? Трябва да е Форд.
Не, не е Форд.
Тогава каква е?
- Не знам, но не е Форд.
РОБЪРТ Де НИРО и РОБИН УИЛЯМС
във филма на Пени Маршъл ПРОБУЖДАНЕ
Ленард, какво правиш?
- На какво ти прилича?
Някой може да мине.
Никой няма да дойде.
Добре ли си?
Ленард, миличък, по-добре се обличай. Закуската ти е готова.
Музика РАНДИ НЮМАН
Ще започнем с тест по история.
Гледайте си в тетрадките и през междучасието ще ми ги предадете.
Здравейте, г-жо Лоу. Ленард ще излиза ли днес?
Не, днес не. Не се чувства добре.
- А утре?
И утре също няма да е добре.
- А кога ще е добре?
Не знам.
Благодаря, че минахте.
Режисьор ПЕНИ МАРШЪЛ
създаден по действителни събития
Извинете...
- Обърнете се към нея.
Болница "Бейнбридж", мога ли да ви бъда полезна?
Д-р Франклин и д-р Тейлър са на съвещание.
Да им оставя ли съобщение?
Аз съм д-р Малкълм Сейър.
Имам уговорена среща.
- Седнете и изчакате, моля.
Болница "Бейнбридж", с какво мога да бъда полезна?
Като казвате хора, имате предвид живи хора?
Кандидатствам за научна работа в неврологична лаборатория.
Неврологична лаборатория? Имаме рентгенов кабинет.
Това е болница за психични заболявания.
Мястото ни е за невролог.
Ще работите с хора.
- Като лекуващ лекар, докторе.
Работили сте в Институт "Кермъл"? Разкажете ни за пациентите си там?
Бяха дъждовни червеи.
- Моля?
Беше мащабен проект. Пробвах да добия един дециграм миелин
от четири тона червеи.
- Наистина ли?
Работих върху това 5 години. Всички казваха, че няма да стане.
Невъзможно е.
- Сега вече знам. Доказах го.
Може би преди в "Свети Томас"?
Само научна работа ли сте имал?
Трудно набираме хора...
- Но той никога не е работил с хора.
Извинете. Благодаря за вниманието. Явно търсите някой с клиничен опит.
Колкото и да се нуждая от тази работа,
навън има хора, които са по-подходящи.
Благодаря ви все пак...
- Какво ще кажете за Университета?
Нямаше да се дипломирате, ако нямахте някакъв клиничен стаж.
Може да мерите пулс, температура. Да слагате диагноза.
Значи имате известен опит от там.
Искате ли работата или не?
От тук, докторе... Работил ли си в такава болница?
Не си ли спомняш?
- Опитвам се да се сетя.
Имаме случаи на Мултиплена склероза, Паркинсонизъм, синдром на Тюрен...
За някои от тези заболявания дори нямаме диагноза.
Извинявай, но за къде чакат тези хора?
За никъде.
- Тогава са добре?
Не са. Те са психично болни. Наричаме ги градини,
защото това, което правим за тях е да ги поим и храним.
Г-н Кийн? Мога ли да ви попитам...
Роден съм през 1911г. в Кингсбридж, Ню Йорк. Тук съм от юли 1955г.
Преди това съм бил в Бруклинския психиатричен център.
А още преди това, бях човек.
Свиква се.
Така е въпреки, че за момента не смятате така.
Нe, Шаро... Върви си у вас.
Добро утро, докторе. Имам нов пациент за вас.
Доведоха я късно снощи. Ето го и картона.
Здравейте, аз съм д-р Сейър.
Знаете ли къде се намирате?
Чувате ли ме?
Медицинска застраховка?
Казва се Люси Фишман. Открили са я в близост до къщата на сестра й.
Няколко дена след като сестра й починала.
Няма живи роднини. Винаги е била в това състояние.
Без никакви възприятия. А сега вижте...
Рефлекс.
Ако я отбиваше би бил обикновен рефлекс, но тя не прави това.
Както виждате, тя я улавя.
- Все пак е рефлекс.
Не съм съгласен с вас. При рефлекс волята няма участие,
докато тук тя взима решение да хване топката.
Взима решение?
- Извинете ме.
Опитвате се да направите добро впечатление, така ли е?
Още се вълнувате.
Г-це Костело, вижте дали има някой пациент за д-р Сейър
и го презапишете за утре.
Взима решение да хване топката?
Това е добро.
Добре, благодаря.
Кажете ни, ако хване нещо друго.
Ще напусна. Така е най-добре, ще преподавам в училище.
Забравил ли съм нещо?
Не. Исках да ви кажа, че ми хареса обяснението ви.
Ще потърся нещо за вас, докато се успокоите.
Лека нощ, докторе.
- Благодаря.
Здравейте, аз съм д-р Сейър.
- Аз съм Уихеда.
Как сте днес?
- Благодаря, добре.
Да, съжалявам. Какъв формуляр? Да, ще запомня.
Добре. Три, едно, две.
Благодаря. Дочуване.
Здравейте.
В Орбита сме.
- Сега ще опитаме безтегловността.
Да празнуваме с Нестле.
Вкусът му не е за този свят.
Здравейте вие там, време е да се заредим с вкусът на Нестле.
Люси...
Ти си станала...
Антъни, ще ми помогнеш ли да я преместим?
Извинете ме.
Люси, вече почти стигна.
Ето ти вода, Люси.
Чудя се защо ноктите ти растат толкова бързо?
Трябва да е от хапчетата, които ти дават.
Хапчета, хапчета и така ден след ден.
Червено хапче, жълто хапче, всекидневно хапче.
Забравих да ти кажа, г-ца Купър ни напусна. Помниш ли я?
Беше красавица. Винаги любезна.
Кучето й беше това, без което можех да мина.
Извинете ме?
- Здравейте.
Някога говорил ли е с вас?
Разбира се, че не. Не и с думи.
- Комуникира с вас по друг начин?
Как разбирате?
Нямате ли деца.
- Не.
Ако имахте, щяхте да знаете.
Тук пише "Атипична шизофрения".
"Атипична хистерия" е тук.
"Атипично намаление на нервната проводимост".
"Без промяна от последното изследване."
"Без промяна или терапевтично повлияване."
Много добре.
Първият "Без промяна", датира от 09.11.1944г.
Това са 25 години.
В основата на тези атипични промени трябва да има нещо типично.
Но кое е то?
Докторе, искате ли да отидем на по кафе или нещо друго?
Чай?
Обикновено бих приел, но имам други задачи.
Някой друг път.
- Да.
"Летаргичен Енцефалит".
Къде е?
Съжалявам. Мислех, че някой е забравил светнато.
Открих връзката. Прекарали са енцефалит,
години преди да постъпят тук. Ето, виж? През 1920-та.
Не е ли прекрасно?
- Да, ще се върна по-късно.
Колко такива случаи откри?
Пет. Но вярвам, че са повече.
Как са те?
Както сте ги описали тогава: "Нереални като призраци".
Единствено аз предполагам. Много от тях тогава бяха още деца.
Да, деца, които са заспали.
Много от тях починаха по време на острия стадий на заболяването.
Тези, които оцеляха, когато се събудиха,
изглеждаха добре, все едно, нищо не се е случило.
Но нямахме представа доколко инфекцията е увредила мозъка.
Минаха години. Пет, десет, петнадесет
преди тези атипични неврологични симптоми да се появят.
Но се появиха.
Започнах да ги наблюдавам в началото на 1930-та.
Стари хора оставени ни от децата им.
Деца, оставени ни от родителите им.
Не след дълго спираха да могат да се обличат, да се хранят сами
и да говорят в повечето случаи.
Семействата им ги смятаха за луди.
Хора, които са били нормални,
но вече...
... са различни.
Какво е да си като тях? За какво мислят?
За нищо.
Вирусът не пощадява тяхната висша нервна дейност.
И приемаме това като факт?
- Да.
Защо?
- Защото алтернативата е немислима.
Нямам нищо против да украсим това място, но защо го правим?
Имам идея.
Какво спира Люси да стигне до чешмата?
Нищо.
- Точно така.
Трябва да е някакво визуално възприятие. Няма друга причина.
Не трябва нищо да я спира.
И за това правим това?
- Точно така.
Гледа навън...
Искам да ми разкажете за сина си.
- Разбира се.
Понякога се случваше нещо с ръцете му.
Не можеше повече да пише. Не можеше да прави нищо с тях.
Спрях го от училище както ми препоръчаха. Беше на единадесет.
Постепенно, състоянието му се влоши.
Викаше ме и когато отивах при него той седеше на бюрото си
в транс един, два часа... След което отново беше добре.
Един ден се върнах от работа и го намерих в леглото му.
Каза само, "Мамо, мамо?" Ръцете му бяха разперени.
Попитах го "Какво искаш, Ленард?"
Никога повече не проговори. Все едно изчезна някъде.
По-късно същата година, го заведох в "Бейнбридж".
Беше през... 14-ти ноември, 1939г.
Тогава беше на дванадесет години.
Какво е правил през всичките тези години затворен в стаята си?
Четеше. Обичаше да чете. Правеше го през цялото време.
Наистина ли?
Това беше всичко, което можеше да прави.
Достатъчно.
Добре, Ленард. Свършихме за днес.
Нищо, нищо, нищо и... пак нищо.
Това на някоя от твоите статуи ли е?
- Точно така.
Подай ми солта.
А какво ще кажеш за това?
- Какво мислите, че е?
Реакция към светлината.
- Грешите.
Всичко преди това е от нея. Това е, когато споменавам името му.
Извинете ме.
Къса топка в средата. Точно в целта!
И аз мога да я хвана. Хвърлете я и на мен!
Това ли са всички? Заведи ги при останалите.
Извинете.
- На всички пациенти
са им раздадени сутрешните медикаменти.
Д-р Сейър се надява, че имате свободно време.
Бихте ли дошли с мен.
Това е една от най-хубавите арии.
Наблюдавайте ги внимателно за реакция.
"Наричайте ме Исмаил."
"Преди години, без значение преди колко точно,
имайки малко пари и нищо конкретно да ме заинтересува вътрешно."
Ленард, знам че ме чуваш. Опитай се да реагираш като кажа името ти.
Не трябва да е просто някаква музика.
Трябва да е подходящата за тях.
Сякаш единственото, което може да ги раздвижи е музиката.
Но не открих такава, която да размърда Бърт.
Седим така по цял ден.
Докато не дам първата карта.
Ленард... Л...
Това е Франк. Помогнете ми да го изправя.
Има нещо, което може да му въздейства
и това е човешкия контакт.
Застанете там за малко.
Не може да се движи без помощта ми. Ако го пусна ще падне.
Няма да те оставя да паднеш.
Но когато има контакт с мен би отишъл където и да е.
Също като с топката, само че аз съм това, което хваща.
Желанието за друго човешко присъствие.
Като за начало ще се преместим до Л за Ленард.
Когато усетя, че ти го движиш, ще спра и ще те оставя сам.
Разбираш ли ме? Добре започвам.
Не, може би не бях достатъчно ясен. Грешката е моя. Аз...
Л... Добре, точно така. Сега E.
E, добре.
С...
П...
Искаш да напишеш нещо друго.
Погледът му, вперен през решетките,
беше станал толкова изморен, че не можеше да поеме нищо повече.
За него сякаш има хиляда решетки,
а зад тези хиляда решетки, свят няма.
Крачейки в малки кръгове, отново и отново,
неговите големи крачки са досущ като ритуален танц около център,
където огромна воля стои парализирана.
Понякога клепачите се вдигат без звук и формата нахлува,
промъква се през стегналата тишина на раменете,
достига сърцето и умира.
Чували ли сте за препарат Л-ДОПА? Това е синтетичен допамин.
Да, дава се при Паркинсонизъм...
Защо питате?
- Просто така.
Извинете ме, съжалявам!
Минали са сто години преди модерната невропатология
да ни позволи да локализираме нарушенията при Паркинсонизъм.
С откритието на Л-ДОПА, може да обещаем на болните
от Паркинсон, нормален живот. Под въздействието на...
Любопитен съм за този препарат. Дали е бил изпробван върху...
Извинете ме, доктор... ?
- Сейър.
Изпробван ли е при болни от енцефалит?
Бих искал да продължа, ако д-р Сейър, няма нищо против.
Както казах с помощта на Л-ДОПА...
Смятате ли, че един тремор, какъвто имаме в напреднал Паркинсонизъм
може да прерасне в генерализиран тремор на цялото тяло?
На мен ли говорите?
- Да, на вас.
Представете си такова засилване на тремора,
което да доведе до обездвижване.
Представете си пациент със симптоми на Паркинсон, но преекспонирани.
Тремора на ръцете, клатенето на главата, ускорена реч.
Може би те достигат такова ускорение,
че в крайна сметка превръщат човек в камък?
Не знам. Може би.
Мислите ли, че Л-ДОПА би помогнал?
- Д-р Сейър, нали?
Аз съм само химик, вие решавате.
Оставям на вас да прецените действието му.
Вярвайки в чудотворното действие на кокаина,
Фройд го е предписвал като бонбони. Всички боготворяхме Кортизона,
докато не се появиха страничните му ефекти.
И сега е ред на Л-ДОПА?
- В скоро време ще разберем.
Моето уважение, но смятам, че това не е начина, по който да разберем.
Да оставим на химиците да оценят вредата му, докторе.
Но аз...
Д-р Кауфман, чел ли сте за новото лекарството, прилагано
за раздвижване на парализирани пациенти, приемащи "Jell-0".
Да, сериозен труд. Всичките трийсет случая са с умерен Паркинсонизъм.
Вашите "Паркита", ако това е което са,
не се помръдвали от десетилетия.
Може би ще искате да му хвърлите отново един поглед, сър.
Ти знаеш по-добре, какво е нужно за да направиш такъв скок.
Това, че искаш да има връзка, не означава, че такава съществува.
Знам и вярвам в това, че тези хора са запазили живот дълбоко в себе си.
Откъде може да знаете това? Защото хващат някаква си топка?
Знам го.
Колко човека ще са ви нужни?
- Всички.
Само... един.
Един.
Със съгласие на роднините. Подписано!
Ленард е болен от Паркинсон?
Не. Но симптомите са подобни на тези при Паркинсон,
но все пак не са на Паркинсонизъм.
Какъв ще е ефектът върху него?
Нямам представа, дали изобщо ще има такъв.
Все пак какъв мислите, че ще е?
Не съм сигурен, тъй като е предназначено
за съвсем различно заболяване.
Какво се надявате да постигнете?
Надявам се, че то ще го върне обратно от там, където е в момента.
За какво?
- За света.
Какво е останало от неговия свят през всичките тези години?
Вие... Вие сте тук.
Цялото, моля.
На 200 мг не показва промяна.
- Може би сокът го неутрализира.
Може би е нужна по-висока доза.
- А може би трябва да е по-малка.
Ще опитам с мляко.
500 мг.
Ще ви съобщя, ако има някаква промяна.
Благодаря.
Тихо е.
Късно е. Всички спят.
Аз не спя.
- Не, ти се пробуди.
Може ли да видя?
Това съм аз.
Ленард, има някой, който иска да те види.
Мамо... Мамо!
О, детенцето ми. Детенцето ми.
Казвам се Елинор.
- Елинор.
Удоволствие е да се запознаем.
- Удоволствието е мое.
Дами?
- Вижте кой съм ви довела.
O, небеса.
Как сте, сър? Казвам се Маргарет.
Бет.
Антъни. Как си?
Браво, човече. Ти как си?
Добре съм, също като теб.
Видя ли го?
- Изглежда добре.
Не мога да си представя да загубя тридесет години от живота си. А ти?
Дали осъзнава това или все още не?
Обърни се към мен, моля. Това е фотоапарат "Полароид". Благодаря.
Снимката става за по-малко от минута.
Забележително! Сега, да опитаме това.
Великолепно. Сега искам да отидеш до края на стаята.
Готов ли си? Давай.
Много добре.
А сега се върни.
Този път беше по-бърз. Ще отида да взема нов филм.
Трябва да легнеш. Нуждаеш се от почивка.
Страхувам се да затворя очи. Ако ги затворя ще...
Ще заспиш. И когато се събудиш, ще е дошъл следващият ден.
Обещавам.
Люлката ти е сребърна луна, плуваща в небето.
Бебенцето ми лови сънища от близо и далеч.
Пътувай детенце мое,
извън пределите на океана.
Само помни да се върнеш отново при мен.
Бронкс е станал хубаво местенце.
Това е моето училище.
- Така ли?
Това класическа музика ли е?
- Може да я смениш с каквато искаш.
Какво е това?
- Това е рокендрол.
Хайде, влизай.
- Не!
Докато те нямаше се случиха някои неща. Нарича се замърсяване.
Ленард, това не е просто влизане във водата, а си е направо плуване!
Ленард, не знам какво да кажа, ако от болницата научат за това.
Хайде, ела!
- Не.
Ленард, скоро ще дойде приливът.
Това е периодичната таблица на химичните елементи.
Тя е тази, която ме привлече към науката.
Тя е прекрасна, наистина. Това е вселената в цялата й същност.
Имаш група на металите. На халогените, на инертните газове.
Всеки елемент е поставен на правилното място,
което не може да промениш.
Има сигурност независимо как е постигната.
Женен ли си?
Аз? Не. Не съм много общителен с жените.
Никога не съм бил, Ленард. Харесвам ги, разбира се.
Смятам, че имам по-консервативни схващания относно жените.
Може би, ако бяха по-постоянни...
Елинор не би се съгласила с теб.
Елинор?
- Г-ца Костело.
Говорила ти е за мен?
И какво каза?
Че сте добър човек. И, че ви е грижа за хората.
Желая да подложа и останалите на лечение.
Съзнавам, че може и да е скъпо.
Имаш ли идея колко ще струва?
- Да, вече говорих с Рей.
Тук съм направил едни сметки...
Фармацевтите ще ни направят отстъпка за същите дози като при г-н Лоу
и ще струва около 12 000 долара.
Колко?
- 12 000 долара.
На месец? Не мога да взема такова решение без знанието на борда.
Какво ще кажете да говорим директно с дарителите?
Дарителите не биха дали повече от това, което вече са дали.
Трябва да ги убедим да дадат повече, отколкото са свикнали да дават.
Може би, ако те видят г-н Лоу...
Надценявате ефекта му върху останалите.
Говорим за пари.
Имаше напреднала ригидност на аксиларната мускулатура.
Това е демонстрация на силно понижение на двигателните рефлекси.
Това е регидност от централен тип. Или по-точно менингисмус.
Това, което е най-забележително е дълбоката лицева маска,
която вече знаем, че не трябва да бъркаме
с тази при апатия или кататония.
С по-малко термини. Успокой се!
Все пак някои неща могат да стигнат до него.
Споменаване на името му, части от избрани мелодии.
Допира на друго човешко същество.
Но тези реакции бяха кратки и мимолетни, траещи само за момент.
Ако мога да се изразя метафорично, той беше както виждате,
в един нефизиологичен еквивалент на сън. Или по скоро смърт.
Това беше състоянието му, когато го открих в тази болница
и начинът му на живот в последните тридесет години.
Сега ли?
- Никога не си готов.
Казвам се Ленард Лоу.
Беше ми обяснено, че съм бил далеч за известно време.
Върнах се.
Готови сме. Носете ги.
Много ви благодаря.
Д-р Сейър!
- Какво е станало?
Това е едно шибано чудо.
Къде са ми очилата?
- На лицето ви са.
Истина ли е това?
Говоря.
Ходя... Кой си ти?
Благодаря, че дойдохте. Днес е малко по-различно.
Аз... Имах странен сън.
Трябва да ви премеря кръвното.
Бях ти в лапите 25 години, пропуснала си шанса си.
Добре ли сте?
Имам нужда от грим.
- Добре, ще се погрижим за това.
И от боя за коса... черна.
Черна? Роуз, сигурна ли си?
- Да, винаги ми е била такава.
Д-р Сейър, разправя нещо за плодни дръвчета.
Подкастрете плодните дръвчета.
- Ще го направя.
Искам парче месо на скара. С гарнитура от картофи и фасул.
Съзнавах нещата, които се случват, но те не означаваха нищо за мен.
Нямаха никаква връзка с мен. Имаше една или две войни.
Сутринта ходих до тоалетната съвсем сама.
Мисля, че преди го харесвах повече.
Роландо, може ли да ми кажеш нещо? Аз съм г-ца Костело.
Разбираш ли ме?
Люси, коя година сме?
- Коя година сме?
Двадесет и шеста сме, глупчо.
Хайде, Мириам, бъди кротка.
Като тълпата щурмуваща Бастилията, Метс атакуваха тяхното поле...
в тази незабравима нощ...
и сложиха края на най-силната, дива...
победа в бейзболната история.
След седем слаби сезона, те се надигнаха от калта.
Здравей, Сидни.
- Здрасти.
На същото място ли ще ходим?
- Всъщност, не знам.
Стойте заедно!
Доведи Ленард.
- Антъни, ще вземеш ли Ленард?
Моля ви, всички да не се отделяте от останалите.
Какво прави баща ми?
- Все същото.
Мамо, може би не трябва да идваш.
- Разбира се, че ще дойда.
Не стой там, Ленард, или вратата няма да се затвори.
Не разбирам. Сидни ще идва.
- Той е пациент.
Не е точно пациент.
- Но все пак е пациент, а ти не си.
Аз съм ти майка.
- Да виждаш други майки тук?
Какво си направил с косата си?
Това е гума.
- Знам... Не съм идиот.
Третирате ме като глупак.
- Ще се погрижим за това.
Готов ли си?
- Ще остана тук.
Защо? Нещо не е наред ли?
- Добре съм, просто аз...
Махай.
Докторе, идвайте!
Сигурен ли си? Всичко наред ли е?
Добре съм, ще се видим после. Приятно прекарване.
Здравейте... Парче месо, моля.
Парче месо.
- И за мен.
Следите ли ме?
Съжалявам, заблудила съм се.
Видях ви долу на стълбите, а след това и тук...
На посещение ли сте?
- Не.
Тук работите.
Тук живея.
Пациент ли сте?
Не изглеждате като такъв.
Не изглеждам ли?
Винаги съм обичала тази карнегия.
Д-р Сейър, вие ли избрахте мястото?
- Да.
Защо?
- Аз винаги идвам тук.
Защо? Хубаво място е, но след първия час писва.
Антъни смята, че групата е отегчена.
- Така е.
Мислех да ги заведа до операта
или музеят по история?
Не... От нещата, които са натъпкани там малко лъха на смърт.
Къде другаде?
Това отново ли е легално?
- Да, от известно време.
Момичета, може ли да ви поканя?
Един Роб Рой с лед.
Направи го безалкохолен.
Работя нощна смяна в ресторант.
Понякога преди работа, идвам да видя баща ми.
Често ходеше на всичките тези игри, затова му чета спортните страници.
Не знам дали разбира, че идвам да го виждам.
Майка ми не мисли така.
- Но, ти все пак идваш.
Понякога ми се струва, че виждам нещо...
Мисля, че забелязвам промяна.
И за момент, го виждам такъв, какъвто беше преди удара.
И тогава всичко свършва. Не съм сигурна какво съм видяла
и има ли логика в това?
- Да.
Е, за какво си тук?
Приемам лекарства.
- За какво?
Без тях, изглеждам като баща ти.
Но сега съм добре.
- Това е хубаво.
Бях убедена, че искаше нещо приготвено на бързо,
препечена филийка, кафе...
Занесох му я без да му взема поръчката.
А той само каза: "Забравили сте доматите."
Бяхме ги свършили. Заради това не му бях донесла.
Беше ми приятно да си поговорим.
- На мен също.
Паула?
- Да.
Той знае... Баща ти знае, че идваш да го виждаш.
Докторе, това са приятелките ми.
Не е ли сладък?
Мириам, не знам как да ти го кажа, ще карам направо...
Мъжът ти...
се е развел с теб през 1953г.
Благодаря ти, Боже!
Виж това! Понтиак "Файербид", модел 400...
Сега това е колата, човече.
Люси, мога ли да взема ръката ти?
- Отведете ме далеч от тук.
Грешка. Ето я.
- Мисля, че загубих.
Смятам, че късметът ти се промени... Хубав е.
Как е хавата?
- Как е хавата?
Да, как се чувстваш?
Прекрасно, родителите ми са мъртви, жена ми е в някакъв институт,
синът ми е изчезнал някъде на Запад...
Чувствам се стар и измамен. Това е, което чувствам.
Спрях се в един магазин "Направи си сам" и взех още моливи.
А също и този...
малък линеал.
Да, може да го използвам.
Наистина е хубаво.
Сега се връщам.
- Ленард?
Никога преди не е говорил за момичета.
Несъмнено никога преди не е правил нищо с тях.
Не е ли смешно, всичките тези женски истории. Не мислите ли и вие така?
Той е зрял мъж.
- Знаете ли какво ми каза?
Да замина за няколко дни и да си почина.
Сигурен съм, че е имал предвид, че заслужавате такава.
Не мога да го оставя сам на това място.
Ще умре без мен.
Момичета!
Здравейте. Д-р Сейър? Трябва да говоря с вас.
Ленард?
Мисля, че някои от нещата, за които говорихме са важни.
Искам да поговорим.
- Какви неща?
Важни неща, които ми се случиха. Неща, които сега разбирам.
От къде се обаждаш?
- От кабинета ти.
Късно е.
- Така ли?
Стой там, веднага идвам.
- Добре.
Д-р Сейър, седнете.
- Защо? Нещо не е наред ли?
Трябва да кажем на всички. Да им напомним колко е хубаво.
Кое, Ленард?
Прочетете вестника.
- Какво пише? Всичко в него е лошо.
Хората са забравили какво им носи живота, какво е да си жив.
Трябва да им се напомни какво имат и какво могат да загубят.
Какво е да усетиш радостта от живота, свободата, която ти дава!
Каза, че хората не оценяват простите неща.
Работата, забавленията, приятелството, семейството.
Беше толкова развълнуван. Говори ми до пет сутринта.
Освобождаване на личността или мания?
Или любов?
- Да.
Това, което каза е даже правилно. Ние не знаем как да живеем.
Но до пет сутринта!
Уехида, как си?
- Добре.
Г-н Лоу, добре ли сте?
- Да.
Какво искате от нас?
- Нещо съвсем обикновено.
И то е?
Да излизам на разходка, когато ми се прииска, като нормален човек.
Свободен сте да се разхождате.
- Така ли? Сам?
Какво е по-различно?
Вижте, не съм престъпник. Не съм осъждан,
не съм опасен за себе си или за другите,
но не ми се позволява да се разхождам сам.
Вие не пробуждате камък, събудихте личност. Аз съм личност.
Осъзнавате ли несъзнателната враждебност,
която проявявате към нас?
Как да я осъзная, щом е несъзнателна?
Любопитен съм. Какво бихте правили, ако излезете навън?
Ще се разхождам, ще разглеждам, ще говоря с хората.
Сам да избирам посоката, която да поема.
Нещо, което вие приемате за даденост.
И това ли е всичко?
- Това е.
Добре. Ще разгледаме искането ви и ще ви съобщим решението си.
Всичко наред ли е?
- Да, бях само малко нервен.
Какво казаха?
Че не разполагаме с достатъчно данни
и за правилна диагноза е необходимо продължително изследване.
Навън е един различен свят за който, може би още не си готов.
Не могат да поемат отговорност за това, което може да ти се случи.
Казаха не.
И ти какво им каза?
- Нямаше да ме изслушат.
Съгласи ли се с тях?
Да.
Не съм сигурен дали сме превъзмогнали заболяването
и че това е нищо. Това е експериментално лекарство,
нужно ни е време да преценим преди...
Ленард, къде отиваш?
- На разходка.
Д-р Сейър е...
Къде отиваш?
- Излизам навън.
На пациентите не и им е разрешено да излизат.
Не си затруднявай положението.
Искам само да се разходя!
Той не е луд, това не е необходимо. Пуснете го!
Моля ви, той не е буен!
Не мога да разбера случилото се.
Преди никога не е създавал неприятности.
Беше тих, учтив и почтителен. Никога не е искал каквото и да е.
Никога не е бил непослушен.
- Защото беше в кататония, г-жо Лоу.
Говоря когато беше дете.
Съжалявам.
Не знам кой е човекът там горе. Не знам дали и той разбира.
Превърнахте го в нещо, което не е.
Грешката не е в нас, а в тях. Ние не сме в криза, а те!
Ние минахме през най-лошото и оцеляхме. Това ги плаши.
Защото разбират.
Те знаят! Те знаят!
Защото ние им напомнихме...
Да има проблем, който не приемат и на който не могат да дадат отговор.
Никога няма да са истински лечители,
ако не осъзнаят това и не видят проблема.
Докато не приемат, че има проблем и този проблем не e в нас.
Не сме проблема ние, а те!
Не е имал възможност да излее гнева си тридесет години.
Както и останалите.
Мисля, че държанието му е по-естествено от другите.
Смяташ, че тиковете и параноята му са резултат на нормално поведение?
Да, защото е на това място...
- Така ли?
Събудихме го и го затворихме в клетка.
Това не е параноя, а факт.
Имам 20 психопата, които отказват да ядат и нямат идея защо го правят.
Колко трябва да продължи това?
- Той знае какво прави и иска навън.
Г-н Лоу не е месия от библията.
Той е мъж в беда, който не бе възкресен,
а се възстанови вследствие на даденото му лекарство.
Лекарство, в което няма нищо чудотворно.
Другите са добре...
- Той е на крак по-дълго от тях.
Симпатизирам му, но не можем да му позволим
да застраши здравето на останалите пациенти.
Извинете ме.
- Няма да ви позволим.
Оставете го.
Как си днес?
- Добре.
Как си?
- Не съм бил по-добре.
Защо са ти необходими тези господа?
- Те ме предпазват.
Надявам се, че няма да има нужда от тях.
Някой се е опитал да те нарани? Кой?
Това ли е? Кой? Човек никога не знае.
Някой, когото най-малко подозирам. Погледни в историята.
Всеки пациент на това място мисли, че има заговор срещу него.
Те грешат, те са луди.
Състоянието ти се влошава.
Лекарството не действа.
Всичко, което преживяваш са странични ефекти, то те поддържа.
Оценявам, че си дошъл да ме видиш, но имам работа за вършене.
Моля те, погледни се.
- Не, виж се ти! Аз съм болен.
Болестта ме извади от този свят и аз съм се борил за да се върна отново.
Борил съм се тридесет години и продължавам да го правя.
Но ти нямаш извинение, ти си просто един самотен и изплашен човек.
Нямаш живот, нищо! Ти си, този който е заспал.
Лекарството ти може да бъде спряно. Те могат да го направят.
Можеш да се събудиш на сутринта и него да го няма.
Разкарай се от мен!
Ще се оправя. Благодаря.
Просто паднах.
Помогни ми.
Можеш ли да ходиш?
Няма да им позволя да ти спрат лекарството. Ще работим заедно.
При него има реакция от лекарството. Има тикове.
Той не се притеснява от външния си вид,
но как това ще се отрази на останалите пациенти.
Ще поработим върху дозировката, която му даваме.
Подготвен е за възможни ефекти. Иска другите да бъдат предпазени.
Трябва да ми помогнете за това.
Здрасти, Ленард. Добре дошъл.
- Благодаря.
Как я караш?
- Добре ли си?
Много е тихо тук.
- Защото те очаквахме.
Добре изглеждаш, Лен, по-добре с всеки изминал ден.
Ами ако лекарството при него вече не действа?
Може би е въпрос на време това да се случи на всички нас?
Няма медицинско основание да смятаме,
че случващото му се, ще се случи и на вас.
Защо не?
Всички вие сте различни хора. И сте добре, нали?
Това беше много мило, Люси.
Научих тази песен много, много отдавна.
Знам коя година е.
Просто не исках да приема, че съм по-стара от двадесет и две години.
Нямам опит с това.
Знам, че не е 1926-та.
Просто имах нужда да сме тогава.
Как си, Ленард?
- Не съм бил по-добре.
Как са останалите? Говорят ли за мен?
Изплашени са.
- И трябва да бъдат.
Можеш ли да спреш това?
- Не съм сигурен, но ще опитам.
Не се отказвай.
- Няма.
425, да.
Имам картичка от сина си.
Добре съм и изведнъж всичко спира.
Без предупреждение, то е като светлината изведнъж да угасне.
Някои неща ме връщат отново. Звук, допир...
и тогава отново мога да се движа, отново съм добре.
Не е като да се чувствам зле, то е като да не чувствам нищо.
То е както, ако съм мъртъв. Нищо.
То е като никога повече да не съм човек, а само сбор от тикове.
Не, че ми пука. Понякога те правят живота интересен.
Не съм сигурен кой кого контролира, но знам, че тях не трябва да ги има.
Качете на 5.
Само още малко...
Добре ми е, когато работя. Чувствам се добре тук.
Листата с книги става добре.
- И аз искам да я видя.
Всичко е наред, ще я видя друг път.
Какво става?
- Изпадна в окуломоторна криза.
Вземи камерата!
Не мога да го направя. Ще я изключа.
Недей! Снимай, Снимай!
Учи се, учи се, учи се. Учи се от мен.
Да видим... 625.
Нека са 675...
- Добре.
Не мога да чета повече! Не мога да задържа очите си на едно място.
Продължавам да се връщам към началото, към самото начало...
Разочаровах всички.
- Не си.
Разочаровах теб. Направих го. Аз съм една гротеска.
Не си. Ще се направя, че не съм чул това.
Аз съм гротеска. Виж ме хубаво и кажи, че не съм!
Не си.
- Това не съм аз!
Когато синът ми се роди здрав, никога не се запитах защо.
Защо бях толкова щастлива? Това ли заслужих?
Имах ли право на съвършено дете и такъв живот?
Но когато се разболя, се питах защо. Исках да знам защо.
Защо се случи това? Не можех да направя нищо.
Нямаше при кой да отида и кажа: "Спрете това! Моля ви, спрете това!"
"Не можете ли да видите, че детето ми страда? "
Синът ми страда. Моля ви, спрете това!
Той се бори.
- Той губи.
Бях на работа, после с приятели, ходихме на танци. Това е при мен...
Това е супер. Никога няма да мога да правя някое от тези неща.
Ще можеш.
Никога няма да ме пуснат от тук, а и не трябва.
Продължавам да се влошавам, както сама виждаш.
Чувствам се добре, когато те гледам.
Аз няма... да те видя повече.
Само исках да кажа довиждане.
Не са ли сладки?
Сега?
- Никога не си готов.
Казвам се Ленард Лоу.
Беше ми обяснено, че съм бил далеч за известно време.
Върнах се.
Какво беше усещането да се върнеш?
- Отначало мислих, че е сън.
Кога разбра, че не е?
Когато проговорих и ти ме разбра.
Казала си му, че съм добър човек.
Хубаво ли е да дадеш живот само за да си го вземеш обратно?
Животът идва и си отива и това важи за всички ни.
Защо ли това не ме утешава?
Защото си добър човек.
Защото той ти е приятел.
Лятото беше необикновено. Сезон на прераждане и невинност.
Сезон на чудеса.
За петнадесет пациента и за нас, техните лечители.
Но сега, трябва да приемем реалността.
Можем да се прикрием чрез науката и да кажем,
че всичко се дължеше на лекарство, което се провали.
Или, че заболяването се е възобновило.
Както и, че пациентите са се провалили,
загубвайки десетилетия от живота си.
Истината е, че ние не знаем кое беше грешка и кое не.
Това което знаем е, че докато химическия прозорец е затворен,
друго пробуждане заема мястото си.
Това, че човешкия дух е по-силен, от което и да е лекарство.
И там е нужно да насочим усилията си.
Работата, забавленията, приятелството, семейството.
Това са нещата, които са от значение.
И ние не трябва да забравяме това.
Простите неща.
Е... Лека вечер.
- Лека.
Елинор?
- Да?
Какво има?
Чудех се, какво ще правиш тази вечер?
Ако имаш някакви планове...
- Не, аз...
Нямаш ли ангажимент?
- Не, нямам.
Чудех се дали ти... ние... двамата можем...
можем... да излезем на по кафе?
Добре и аз бих искала.
Колата ми е там.
- Какво ще кажеш да се разходим пеш?
Д-р Сейър и екипът му продължават работата си
с пациенти, прекарали енцефалит, прилагайки нови лекарства.
Ленард и много от останалите пациенти
имаха нови периоди на пробуждане,
но никой от тях не беше така драматичен,
както този през лятото на 1969 година...
Д-р Сейър продължава да работи в психиатричната болница в Бронкс.
Да започнем от начало.
Превод iveca
Редакция и DVD Обработка Disnilenddd