Avatar: The Last Airbender - 01x08 (2024) Свали субтитрите
- Нападение!
Катара, внимавай! Отдясно идва нова група.
Анг, задръж войниците отпред.
Трябва да се погрижа за някои неща. Апа!
Ела.
Да се махаме.
Браво, бойци. Огнените ще си останат тук.
Благодарение на твоя план.
- И на работата в екип.
Разправихме се с един кораб.
- Още колко остават?
Не е истина.
АВАТАР: ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗДУШЕН ПОВЕЛИТЕЛ
Легенди
Стената е непробиваема.
А скалите наоколо са прекалено високи.
Мислиш ме за безразсъден, но Жао е притиснал аватара.
Няма да спре, докато не го хване. Затова и аз не мога да спра.
По един или друг начин моят път ще приключи тук.
Потърси по брега пукнатини,
през които от града излиза топла вода.
Оттам може да намериш път навътре.
Чичо...
Лу Тен щеше да се гордее,
че ти си негов баща.
Не забравяй огнения дъх. Той може да ти спаси живота.
Пак ще се видим. След като хвана аватара.
Забравете за битка в морето.
Дори с всичките ви повелители и лодки нямате численост.
Значи ще ги пресрещнем тук.
- На какво разстояние са от нас?
Ще са в обсег до час или най-много два.
Трябва да призовем патрулите да се върнат.
Да застанат на отбранителните линии.
Благодаря.
Лоша работа, нали?
- Те са сериозни. Ние също.
Бих казал, че сме 50 на 50.
60 на 40.
Къде тръгна?
- Да изравня шансовете.
Адмирале, прости ми, но не разбирам.
Чудиш се защо не флагманският кораб води нападението.
Изглежда необичайна стратегия.
Нали ти каза, че няма смисъл да нападаме водните фронтално?
Да, но...
Значи ги нападаме на няколко фронта.
- Нов фронт? Само с един кораб?
Един кораб, но имаме нещо друго.
Това изобретение на огнените ли е?
- Не е наше.
Дължим го на шпионите в Омашу. Това е само прототип.
Дори с това да можеш да преодолееш защитата на Агна Кела,
не е достатъчно голям да пренесе много бойци.
Точно ти би трябвало да знаеш, че победата не зависи от броя хора.
Това ще стигне за работата.
- Каква работа?
Огън!
Пазете се!
- Бързо!
Ледени щитове! Веднага!
Ще помогна!
- Сега не му е времето!
Напротив!
- Казах ти, жените не се бият!
Показах ти, че това е тъпо. Забрави за гордостта.
Трябва водните да оцелеят. Използвай всичко, което можеш.
Знаеш, че можем да помогнем.
- Вие ли?
Те искат същото, което искаш и ти. Шанс да защитят дома си.
Паку, какъв е смисълът да оставаме в миналото,
ако това ни пречи да имаме бъдеще?
Спри с глупостите и ни позволи да свършим работата.
Западната страна на стената се нуждае от подкрепление.
Ще помогнете с поправката и с каквото още е нужно на воините.
Скоро целият град ще е в обсег.
Ако огнените пробият стената, вие ще сте първата защита.
Ще бъдем готови.
Юе!
Няма да се крия, докато всеки друг си рискува живота!
Слушай...
- Не. Спри да ме пазиш така.
Юе, ако нещо се случи с мен,
ти ще трябва да станеш вожд.
Ти си бъдещето на Северното водно племе.
Моята дъщеря. Моят дар.
Сока.
Искам да отидеш с Юе и да й помогнеш да отдалечи хората от стената.
Най-важното е да се погрижиш принцесата да е в безопасност.
Кълна се, няма да я оставя.
Сока.
Грижи се за нея.
Хайде!
Тук сме, за да помогнем.
Майстор Паку каза да ти докладваме.
- Така ли?
Каза да ти помогнем, доколкото можем.
Още се обучаваме, но... Ще се постараем.
Първо укрепете там.
Ако видите огнени топки, не се опитвайте да ги спрете.
Извикайте ме.
- Да, майстор Катара.
Какво? Аз не съм...
Адмирале, водните повелители черпят сила от луната.
В такава нощ ще бъдат на върха на силите си.
Предлагам да отложиш нападението до изгрева.
Не.
Изучих някои факти за другия свят.
Затова знам, че това не е просто луна.
Това е ледена луна - рядко космическо явление.
Границите между материалния и духовния свят
в такава нощ изтъняват.
Когато получих заповед от господаря да завладея Севера,
знаех, че само с груба сила няма да стане.
Трябваше ми предимство.
Нищо. Само глупости за лъвове костенурки.
Космическо равновесие, бутане и дърпане...
В старите приказки има мъдрост.
Агна Кела е построен върху древно селище на водното племе.
Оазис дълбоко в леда,
който дава топлина на хората в трудната за живеене среда.
От този оазис хората в племето погледнали нагоре към небето
и се научили да контролират водата,
като гледали как луната бута и дърпа прилива.
Затова водните повелители вярват,
че животът им идва от духа на океана,
а силите им идват от духа на луната.
Тези духове се отказват от безсмъртието си
за една нощ всяка година, за да бъдат сред водни повелители.
Приемат материална форма и стават част от света на смъртните.
Значи се появяват в този свят?
За да разберат равновесието между светлина и мрак,
ин и ян, живот...
... и смърт.
Жао, нали не мислиш да се забъркаш със света на духовете?
Нали?
Анг?
Анг.
Анг.
Аватар Курук?
- Дойдох, за да те предупредя.
Ножът ми е наблизо. Усещам го.
- Нож?
Направен е от материали от света на духовете.
Щом отново е тук, това означава само едно.
Значи ще убиеш духовете на океана и на луната?
Не, разбира се.
Ако убия духа на океана, всички водни повелители ще умрат.
Мъже, жени и деца. Не съм чудовище.
Не. Ще убия само луната.
Жао не трябва да се бърка в първичните природни сили.
Ако го направи, ще извади целия свят от равновесие.
Силата на аватара е огромна,
но не може да се мери със силата на духовете на елементите.
Ето те. Не те видях горе и се притесних.
Помощ!
- Идвам!
Добре ли си?
Трябва да намерим Сока и Юе. Ще се случи нещо ужасно.
Всички - към двореца!
- Там ще сте в безопасност.
Спокойно. Добре си.
Добре ли си?
- Да.
Благодаря.
- Браво, Момо. Свърши нещо...
Момо?
Той...
- Жив е. Малко му остава.
Ето.
Ела с мен. Мога да му помогна. Нямаме много време.
Къде сме?
Това е най-святото място в Севера.
Водата, която напоява тази горичка, е стоплена от земята.
Дай ми го.
Тук ме е довел шаманът, когато съм се разболяла.
Тук е източникът на духовната енергия на нашата земя.
Момо! Глупаче. Не ме плаши така.
Благодаря.
Сока, какво е това?
- Нещо, което няма място тук.
Боен балон.
- Боен балон?
Откраднат от Омашу.
Мисля, че този е проектиран за транспорт, а не за битки.
Откъде знаеш?
- Аз помогнах за проектирането му.
Мъдрецът не знаеше каква форма ще приемат духовете.
Затова ти си тук, генерале.
Добре си запознат с духовното, затова ще ми помогнеш да ги намеря.
Нямам представа какво да търся. Не е като да търсиш загубено куче.
Може да са дървета в гора или насекоми в тревата.
Няма да знаем, докато не ги потърсим, нали?
Генерал Айро, или ще ми помогнеш да намеря духовете,
или ще ме гледаш как изгарям всичко тук.
Курук може ли да защити духовете?
- Не, но знам къде трябва да отидем.
Аватар!
Няма къде да избягаш.
- Зуко, чуй ме. Трябва да спрем Жао.
Тук не става дума за Жао, а за нас! Ще дойдеш с мен веднага!
Отивай. Спри Жао.
Аз ще се оправя с него.
Давай го леко. Вече достатъчно хора пострадаха.
Не ми пука.
- Не говорех на теб.
Научила си нови номера,
но не дойдох чак дотук, за да ме победиш.
Селянка!
Намерила си си майстор да те обучи, а?
Да. Аз съм майсторът.
Имаме си компания.
Продължавайте.
- Трябва да спрем Жао.
Иска да убие духовете на океана и луната.
Но това ще сложи край на народа ни.
Не трябва да го допускаме.
Бутане и дърпане. Ин и ян.
Да...
Да!
Жао, със силата на духовете трябва да се внимава.
Без луната светът ще е извън равновесие.
Ще бъде отприщен хаос.
Дори Озай не би искал това.
- Озай нищо не разбира.
Заради игричките със семейството си не вижда важното.
Жао, каквото и да направиш на духа, ще ти го върна десеторно!
Спести ми празните заплахи. Всичко ще се нареди за теб, Айро.
Когато стана огнен господар, ти ще бъдеш до мен.
Присъствието ти ще придаде тежест на претенциите ми.
Западният дракон отново ще се надигне.
Стига да се поклони
на Жао - Убиеца на луната.
Сега аз съм легенда! За мен ще се разказват приказки!
Поколения наред. Жао Убиеца на луната.
Жао!
Закъсня, аватар.
Жао, недей.
Каквото и да си мислиш, това не е сила.
Така ли? Осъзнаваш ли какво мога да направя?
Мога да премахна цял народ от повелители.
Можеш ли да си представиш какво е усещането?
Да. Мога.
Искаш да владееш света, но ако направиш това,
няма да остане свят.
Освободи духа и ще дойда с теб с мир.
Мислиш ли, че на някого му пука за теб?
Каква заплаха ще е аватарът, когато премахна водното повеляване?
"Повелител на три елемента" не звучи толкова добре, нали?
Приеми го. Вече не си важен.
Не съм сигурен, че някога си бил важен.
Прав си. Аз не съм важен.
Светът се нуждаеше от аватар...
А аз се провалих.
Трогателно. Не че ми пука.
Юе!
Какво става?
Не мога да повелявам! Не мога да повелявам!
Воини, враговете проникнаха в града!
Излезте!
Отстъпление!
Отстъпление! Отстъпление!
- Почти стигнахме.
Бягайте! Ще ви прикриваме, докато се изтеглите!
Луната е мъртва.
Вече няма надежда. Свърши се.
Аватарът поставя своя дълг над всичко! Дори над живота си!
Аватарът трябва да прави невъзможни избори
и да постави нуждите на света пред своите.
Силата на аватара е огромна,
но не може да се мери със силата на духовете на елементите.
Не. Не се е свършило.
Анг, не го прави. Ще бъдеш загубен завинаги.
Трябваше да се загубя преди сто години.
Това не е нито моето време, нито моят свят.
Не можах да спася своя свят, но мога да спася този.
Бягайте!
Какво... Какво стана?
Анг се отдаде на духа на океана.
Той ще канализира гнева си през него и ще използва силата на аватара.
Трябва да стигнем до него.
- Не. Не разбираш.
Анг вече го няма.
Юе!
Зуко!
Слава на духовете, жив си!
- Чичо... Какво е това?
Това...
Това е гняв.
Аватарът...
- Няма аватар.
Вече го няма.
Трябва да бягаме!
- Не, не...
Зуко!
- Не.
Трябва да бягаме!
Анг...
Огън!
Зуко, недей!
- Пусни ме!
Той е жалко човече и краят му ще е жалък!
Той ми отне всичко!
Жао!
Ти си жив.
Предател!
- Страхливец!
Ти съсипа всичко! Аватарът беше мой! Мисията ми...
Мисията ти беше шега.
Наистина ли очакваше огненият господар да те приеме обратно?
Озай си играеше с теб.
Всичко беше игра.
А тя беше спечелена от детето, което не беше белязано от татко си.
Озай те използваше, за да мотивира сестра ти.
Лъжеш.
Лъжеш! Признай го!
Според теб кой беше моят съюзник във всичко това?
Кой убеди баща ти да ми изпрати стрелците Юян?
Кой каза, че мечовете на Синия дух са твои?
Азула ми каза всичко, което имах нужда да знам.
Ти си огънят, в който беше изкована тя.
Не си нищо друго.
Ела, племеннико.
Какво?
- Да бягаме!
Огън!
Мъртво ли е?
Не! Не! Не!
Анг!
Анг! Анг!
Свърши се! Моля те, върни се!
Анг е изгубен. Остана само отмъстителен дух,
който ще търси своя любим, но никога няма да го намери.
Светът завинаги ще бъде извън равновесие.
Все нещо можем да направим, за да съживим луната.
Сока. Благодаря ти.
Юе, какво правиш?
- Докосната съм от духа на луната.
Животът му е в мен.
Време е да го върна.
Това не е тъжно.
Знаеш ли защо духовете на океана и луната
приемат материална форма за една нощ?
Защото искат да разберат какво е да си смъртен.
Рискът си струва, за да бъдеш жив.
Дори за една нощ.
Особено за една нощ.
Моля те, върни се!
Анг, не бъди идиот!
Не си само аватар. Ти си част от семейството ми!
Тук е твоят свят! Ние сме твоето семейство!
Анг!
Юе, моля те... Моля те, недей!
Не! Не! Моля те! Не е нужно да го правиш!
Юе, не! Не! Не! Не!
Юе!
Анг, чуй ме.
Знам, мислиш, че нямаш място на този свят,
но не е трябвало да умреш преди сто години.
Ако беше загинал тогава,
сега нямаше да си тук, а светът се нуждае от теб.
Аз се нуждая от теб.
Толкова много разрушение.
Хан...
Съжалявам, че не можах да я защитя.
Дъщеря ми винаги сама си вземаше решенията.
Нито ти, нито някой друг би могъл да я спре.
Тя се жертва за всички ни. А аз...
Аз само гледах.
Гледах отстрани, докато други се биха и умираха.
Тя беше воин, какъвто аз никога няма да бъда.
Сока, когато тя се е страхувала,
ти си бил до нея, за да не бъде сама.
Не е нужно да си воин, за да бъдеш герой.
Не очаквах да доживея новия ден.
Но слънцето изгрява, а водното племе още е тук.
Толкова много беше загубено.
Да, но ще изградим всичко наново и ще станем по-силни.
Нали ти казах, че водата е елементът на промяната?
Бях забравил какво означава това наистина.
Промяната е ключът към новия живот.
Ти ми припомни това.
Много съм ти благодарен.
Има ново поколение водни повелители, които се нуждаят от обучение.
Може да ни помогнеш.
Благодаря.
Но Анг трябва да завърши пътя си. Аз също.
Аватарът трябва да изучи водното повеляване.
Щом е така - за него ти си най-добрият учител.
За теб.
Какво е това?
- Вода от нашия оазис.
За да ти напомня през какво минахме
и за да знаеш, че винаги можеш отново да дойдеш тук.
Лейтенант Джи сигурно е останал далеч от големите опасности.
В момента може той и екипажът да ни търсят.
Какво мислиш, принц Зуко? Какво искаш да направим?
Не знам.
Уморен съм.
Тогава трябва да си починеш. Всеки се нуждае от почивка.
Аз съм виновен за това.
- Не. Огнените са виновни.
Защото аз не изпълних дълга си като аватар.
Как да го направя, без да предизвиквам толкова болка?
Анг, това е война. Ще има загуба. Ще има болка.
Не си виновен за нищо.
- Огнените няма да се спрат.
Трябва да сме готови за следващото им действие.
Спри да мислиш за миналото
и помисли за това, което трябва да направиш.
Мисля, че разбирам нещо, което Гиацо се опитваше да ми каже.
Той ми каза, че ако не се освободя от миналото, няма да имам бъдеще.
Да. Ще изучиш водното повеляване. Аз ще се погрижа за това.
После - земно повеляване...
- Ще се върнем в Омашу.
Така... Някой да е гладен?
Защо все мислиш за корема си?
- Защото мозъкът му е там.
... каза хлапето с глава като пъпеш.
- Бих хапнала пъпеш.
Виждаш ли? Храната винаги е правилният отговор.
Просто слушайте Сока.
Агна Кела е понесъл тежки щети, но бойците ни не са го завладели.
А и, изглежда, аватарът е жив и свободен.
Жалко.
Но не и неочаквано.
Не се очакваше да завладеем Севера.
Тогава защо изобщо нападнахме Севера?
За отвличане на вниманието.
Северът не беше истинската цел.
За първи път от цял век насам Омашу е наш.
За да завладеем цялото Земно царство,
остава да завладеем Ба Син Се.
Гениална стратегия, но огненият господар знае ли,
че принц Зуко е бил сред бойците при Агна Кела?
Много наши войници са загинали.
Ако Зуко е силен, ще оцелее.
Ако не е...
Понякога трябва да жертваме слабите, за да останем силни.
Омашу е наш!
Слава на Огнената нация!
- Огнената нация!
Така...
Какво следва?
Измерването на движенията на небесните тела винаги е било трудно,
но създадохме метод, с който да ги разбираме по-добре.
Изминаха сто години, но времето скоро ще настъпи.
Кога?
- Скоро.
Ще видим завръщането на кометата на Созин.
Превод: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven