Avatar: The Last Airbender - 01x07 (2024) Свали субтитрите
Какво?
- Гвардията?
Идват.
- Лейтенант Джи, по-бавно.
Бях на кораба на адмирал Жао, за да говорим за пестене на гориво.
Аз и лейтенант Данг работехме здраво.
Смешни физиономии правиш.
Данг излезе да приеме едно съобщение.
Пий спокойно.
Чух ги да говорят за нови заповеди, идващи от огнения господар.
Той изпраща личната си гвардия да отведе принца в столицата.
Принцът ще бъде съден за измяна.
За измяна ли?
- Сигурен ли си?
Данг заповяда на хората си да посрещнат гвардейците.
Тази вечер? Значи скоро ще е тук.
Жао е убедил Озай, че си му изменил.
Жао се е досетил, че ти си освободил аватара в Поуай.
Принц Зуко, трябва да заминеш веднага.
Не пали двигателите, преди да се отдалечиш.
Пътувай само нощем.
Чичо, баща ми не трябва да мисли, че съм го предал.
Знам, но трябва да се спасиш. Аз ще се разбера с Озай.
Благодаря, лейтенант Джи.
- Пазете се, принце.
Джи нищо не разбра.
Лесно го накарах да захапе стръвта.
Какво ще кажем на огнения господар за сина му?
Ще му кажа истината.
Принцът избра да постави своите нужди пред тези на сънародниците си.
Ще кажа на огнения господар, че синът му е предател.
Взривно желе.
Принцът!
Зуко...
Сега трябва да изкажа съболезнованията си на генерал Айро.
Със сигурност е преживял ужасен шок.
АВАТАР: ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗДУШЕН ПОВЕЛИТЕЛ
На север
Зуко е съвсем сам. Не беше какъвто си го представях.
Изглеждаше самотен.
- Направо да не повярваш.
Сока, Анг е установил връзка с него. Нали?
Осъзнах, че и аз, и той носим огромна тежест.
През цялото време се тревожех, че не знам какво правя.
Истината е, че не знам. Не съм овладял другите елементи.
Сигурно ще продължа да правя грешки,
но поне ще съм с приятели.
Точно така. Екип "Аватар".
Какво има, момче?
- Гледайте.
Северното водно племе! Най-после стигнахме.
Тук са!
Аватар, добре дошъл в Агна Кела.
Това е...
- Красиво.
Съвършено.
Очаквахме ви.
Мамо.
- Животното ви е в добри ръце.
Хората ми ще го заведат в обора. Там е широко, светло и топло.
Дайте му водорасли да яде. Много водорасли.
Разбира се.
Добре дошли. Аз съм Арнук - вожд на Северното водно племе.
Предлагам ви гостоприемство и защита
в името на духовете на океана и луната.
Благодаря. Не знаете откога искаме да дойдем тук.
Не мога да опиша радостта да посрещнем
отдавна изгубени брат и сестра от Юга.
Това е майстор Паку - старши-учител по водно повеляване.
А това е принцеса Юе, моята дъщеря - духовният водач на племето.
Трябва да ви кажа нещо. В опасност сте.
Аватар Анг...
- Звучи откачено,
но получих видение как нападат Севера.
Знаем.
Преди няколко дни съгледвачите ни видяха флотилия на огнените.
Не сме спрели да я следим.
- Радваме се, че сте с нас.
Със силата на аватара на наша страна ще им дадем незабравим урок.
Граждани, днес е хубав ден - посрещаме могъщи съюзници.
Ще отпразнуваме пристигането им с пир.
Пир.
- Духовете ни защитават...
Спри да я зяпаш.
- Не мога. В нея има нещо.
Срещали ли сме я преди?
- Не.
Спри, преди някой да реши, че ти има нещо.
Нещо повече от това, което вече го има.
Кълна се, няма да се спра, докато не хвана злодеите!
Не трябва да прощаваме на враговете за такова дръзко престъпление!
Знам откъде ще започнем лова.
- Аз знам кой е виновен.
Озай. Озай е загубил човечността си.
Толкова е обсебен от идеята да завладее света,
че не може да търпи никой да му пречи -
дори собственият му син.
Ясно.
Разбирам.
Сега това, което ще кажа,
ще бъде малко неловко.
Огненият господар ми даде честта
да поведа голяма армада със заповед да завладея Севера.
Знаем, че аватарът отива натам -
към последната голяма крепост на водните.
Отивам да я завладея.
Прости ми, адмирале,
но ти не си първият, който отива на такава важна мисия.
Признавам, нямам много опит в битките.
Но пък това означава и че досега не съм се провалял.
За разлика от теб.
Достатъчно.
- Достатъчно!
Огненият господар реши, че не се представяте на ниво.
Но аз го победих.
- Можехте да го направите по-бързо.
Затова утре ще бъдете подложена на ново изпитание.
Осъзнаваш, че той си играе с теб, нали?
Не го усетих като игра, когато скалата летеше към мен.
Баща ти знае, че си най-добрата.
- Не иска ти да го знаеш.
Нека баща ми изпразни затворите си.
Нека ми прати всеки повелител.
Ще изгоря всеки, докато накрая той признае истината.
Каква истина?
- Че аз съм най-достойна.
Защо просто не говориш с нея?
И какво да й кажа? "Здрасти, аз съм Сока от Южното водно племе."
Тя е нормално момиче.
- Тя е принцеса и духовна водачка.
Сигурно спи на трон и се храни само с роса и слънчева светлина.
Не е истина. Варени морски сливи. Любимото ми ястие.
Вкусно ли е? Какво е на вкус?
На вкус е...
Като вкъщи.
Катара.
Искам да ти благодаря, че ми помогна да дойда тук.
За нищо на света не бих изпуснала това.
А нямаше да видя света, ако не беше ти.
Наслаждаваме се на храната, а?
- Превъзходна е.
Казваш, че си напълно самоука.
Да. Мисля, че съм доста напреднала, но все още имам много да уча.
Затова нямах търпение да се срещна с майстори като теб.
Сигурно ти е било трудно да израснеш без други повелители наоколо.
Огнените са ти отнели много. Отнели са много от всички ни.
Най-лошото е, че не можех да направя нищо.
Важното е, че си оцеляла. Трябва да оцелеем.
Водата е елементът на промяната.
Водните повелители се приспособяват към течението на живота.
Утре сутринта намери Иагода.
Тя е великолепен инструктор. Ще ти помогне.
Благодаря, майстор Паку.
Искаш ли малко облачен сладкиш?
Заповядай.
Благодаря.
Може да ми помогнеш да доям това.
Ела. Вкусно е.
Какво ще кажеш?
- Прекрасно е.
Като малка се криех тук, когато баща ми се срещаше със старейшините.
Той искаше да видя как се получават нещата в племето,
защото това ще е и моя отговорност. Не беше много забавно.
Затова се криех тук с бабите и правех сладкиши.
Наистина си нормално момиче.
- Нещо друго ли си мислеше?
Не, не, просто очаквах, че щом си принцеса...
Ще бъда превзета?
- Да. Искам да кажа, не.
Искам да кажа, така си мислех, но ти си обикновена.
Не обикновена, а... Мисля, че трябва да спра да говоря.
Разбирам. Знам, че изглеждам...
Но това се очаква от мен.
Разбира се, обичам да служа на своята общност.
Но понякога просто трябва да се скрия някъде и...
Да правиш сладкиши?
Разбирам те. У дома трябваше да защитавам селото.
Според Катара съм приел този дълг прекалено на сериозно, но...
Това е твоята отговорност.
Да. Да, и ако не го бях направил...
Кой знае какво щеше да стане?
Бях дал обещание на баща си и щях да го изпълня на всяка цена.
Но щях да се радвам на някой момент без тревоги.
Когато да мога да бъда...
- Нормално момче?
Да.
Как така те познавам?
Принцесо Юе.
Готови са за вечерната благословия.
Благодаря ти, Хан.
Не беше нужно да спираш да пируваш. Някой шаман щеше да дойде.
За мен не беше проблем. Наистина.
Добре дошли на нашата ледена стена. От повече от век спира нападения.
Вожд Арнук, ако не е проблем, искам да поговоря с нашия южен брат.
Да поискам съвет за битката.
- Искаш съвет от мен?
Ти имаш нещо, което ние нямаме. Опит.
Броните на огнените от метал ли са?
Тези, които сме виждали, са с шипове на раменете.
Не са метални, а кожени. И вече не носят шипове.
Останалите от взвода трябва да те чуят.
Ще дойдеш ли да говориш с тях?
- Да.
Прекрасно.
Аватар Анг, според теб как трябва да подходим към предстоящата битка?
Може ли да предложа ти да поведеш нападението?
Може да нападнеш...
Въздушното повеляване е предимно защитна дисциплина.
Нашият стил е да избягваме конфликти.
Но ти не си само въздушен повелител. Ти си аватарът.
Истината е, че не съм овладял другите елементи.
Дойдох тук с надеждата някой да ме научи.
Чухме как си спасявал цели общности,
побеждавал си огнени взводове и дори си се бил с чудовища.
Как си успял да го направиш?
Приятелите ми ми помагат. Работим заедно.
Трябваше да се концентрираш върху тренировките по време на пътуването.
Явно няма да можем да разчитаме на аватара.
Водата е живот. Водата позволява на живота да цъфти.
Водата лекува.
Майстор Паку ми каза, че днес ще имаме специална гостенка.
Благодаря ви, че ме приехте.
Чувала съм за лечение с вода, но не знаех, че още се практикува.
Това е важна част от културата ни. Искаш ли да опиташ?
Усети течението на енергията през тялото.
Свържи това течение с енергията в себе си.
Лекуването не е само физически процес.
Става дума за емпатия.
Трябва да разбереш какво е да усещаш болка.
А след това да премахнеш тази болка.
Много си талантлива.
- Благодаря.
Започнах да схващам бързо. Налага ни се да мислим бързо.
Нищо не фокусира ума така, както го прави идваща огнена топка.
Кога са бойните тренировки?
- Моля?
Справям се добре с основните форми,
но ми трябва помощ за точност и сила.
Съжалявам, но жените не се бият.
Използваме уменията си, за да лекуваме, не да нараняваме.
Не искам само да лекувам.
- Лекуването е благородна традиция.
Най-великото призвание.
- Не исках да прозвучи така.
Просто... Мисля, че уменията ми са по-подходящи за битка.
Ако не е проблем, искам да уча бойни техники.
Жените в Северното водно племе нямат право да се бият.
Нямат право ли? Това е грешно.
- Но това е нашата традиция.
Ясно.
Изглеждат добра група.
Обучили сме ги, доколкото можем, но не знаят нищо за врага.
Не са виждали истинска битка.
- Със сигурност ще се справят.
Особено ако ти ги водиш.
Така...
Принцеса Юе... Изглежда страхотна.
Юе е отдадена, мила, щедра.
Тя представлява нашите идеали. Тя е най-добрата сред нас.
Харесваш я.
Аз и принцесата бяхме сгодени.
Уговорили са го родителите ни, когато сме били деца.
Когато стана на 16, тя прекрати годежа.
Това е нейно право.
Но така и не каза защо.
Ти щеше ли да го направиш?
Щеше ли да се ожениш за нея?
Благодаря ти, че идваш, за да отдадеш почит на аватар Курук.
Не идвам само за това.
Надявам се Курук да ми помогне да направя нещо в битката.
Това проблем ли е?
Отдавна никой не е искал нищо от Курук.
Истината е, че повечето хора са го забравили.
Като аватар Курук не е общувал много със света.
Някои казват, че е заобичал света на духовете.
Прекарвал е повечето време там.
За жалост, не е бил наоколо, за да ни помага за нашите проблеми.
Не си е свършил работата като аватар.
Разочаровал е всички.
Вярвам, че историята му не е само това.
Дано си права, защото ми трябва помощ.
Той е единственият, който би могъл да ме разбере.
Здравей, Анг. Виждам, че си стигнал до Севера.
Да, защото Северното водно племе е в опасност.
Аватар Киоши ми показа видение как огнените разрушават Агна Кела.
Трябва да спра това.
- Не можеш.
Щом Киоши ти е показала разрушение, това ще се случи.
Но все още не е сигурно как ще приключи битката.
Дали огнените ще победят, дали водните ще оцелеят...
Това зависи от теб.
Аз съм просто едно дете.
- Не. Ти си аватар.
На остров Киоши аватар Киоши ми помогна да отприщя огромна енергия.
Аватарското състояние.
- Да.
Тя каза, че то ми дава силата на хиляда повелители.
Мога да спася Севера с тази сила.
За да я овладееш, трябва да изучиш останалите елементи.
Само че Киоши пое контрола. Канализира силата през тялото ми.
Можеш и ти да го направиш.
- Не е възможно.
Напротив. Киоши го направи.
- Аз не съм Киоши.
Можеш да го направиш!
- Не мога!
След като станах аватар,
открих, че черни духове
скоро ще дойдат от света на духовете в нашия.
Трябваше да ги спра. Цял живот се борих с тях.
Войната ми с духовете
увреди тялото ми и поквари душата ми.
В такова състояние не бих могъл да контролирам аватарското състояние
по-добре от теб.
А и въпреки всичко, което пожертвах,
не можах да спася тази, която беше най-важна за мен.
Хищен дух дойде, за да ми отмъсти.
Уми, моята любима, плати най-тежката цена.
Духът открадна лицето й.
Ко.
- Слушай ме, Анг.
Аватарът трябва да бъде сам.
Иначе тези, които обичаш, ще страдат.
Съжалявам. Търсех Катара.
Ще се махам.
- Някакъв проблем ли има?
Не, просто съм малко уморен.
Явно трябва да отидеш да се отмаеш.
Знаех си! Ти си!
- Да.
Ти си лисицата!
- Да.
Как така?
Скоро след раждането си съм се разболяла тежко.
Баща ми се е примолил на духовете да спасят живота ми.
Случило се чудо.
Духът на луната чул молитвата му
и ми дал част от своята същност, за да спаси живота ми.
Тогава косата ми си променила цвета.
- Значи ти си дух?
Отчасти дух, но най-вече човек.
Като част от двата свята мога да бъда мост между тях.
Затова станах жрица -
за да помагам на хората да се свързват с духовното.
Затова мога да посещавам света на духовете в сънищата си.
И отиваш там за забавление?
Ти нямаше ли да го правиш? Там е вълшебно.
Аз не бих се изразил така.
Там не ти ли хареса?
- Много ми хареса.
Замалко да ме убие дух чудовище,
хищник щеше да изяде лицето ми, изживях отново болезнен спомен...
Болезнен спомен ли?
Нищо. Забрави.
- Не прави така.
Не омаловажавай нещата.
Нещо, което се случи, когато бях малък.
Чух как баща ми каза, че съм го разочаровал.
Че не ставам за воин.
Че не вярва в мен.
Знаеш ли аз какво запомних от присъствието ти в света на духовете?
Ти се тревожеше за приятелите си.
Знаеше, че са в беда, и трябваше да им помогнеш.
Сърцето ти.
То те отличава от другите.
То те прави воин.
Имам чувството, че ако баща ти те види сега, ще се съгласи.
Трябва да знам нещо.
Защо си отхвърлила Хан?
- Хан е прекрасен.
Той е всичко, което едно момиче може да поиска.
Само че той не е момчето от моите сънища.
За мен приятелите ми са всичко. Благодарение на тях стигнах дотук.
Те ще ми помогнат в битката. Ние сме екип "Аватар".
Няма екип "Аватар". Има само аватар.
Спри да мислиш за своите нужди и се замисли какво е добро за тях.
Като аватар трябва да понесеш тежестта.
Сам.
Издялах това.
Мечка!
- Всъщност е риба. Виж перката.
Говори ли с Курук?
- Той успя ли да ти помогне?
Не, не можа да ми помогне.
Ще се оправям сам.
Катара, как беше обучението при Иагода?
Прекрасно, но трябва да питам нещо. Каква ще е моята позиция в битката?
Жените не се бият. Мислех, че го знаеш.
Дори да го знаех, нямаше да го приема.
Не е важно какво приемаш. Просто така се прави.
Това е тъпо и грешно.
- Не подлежи на обсъждане.
Откакто заминах от селото си се бия с огнени.
Ами твоите мъже?
- Това не е важно.
Защо?
- Не става дума за тях, а за теб.
Не си достатъчно силна. Жените не са достатъчно силни.
Не си обучена да дадеш живота си за всеки тук.
Не искам случилото се на юг да се повтори и тук.
Не ми позволяват да се бия.
Толкова време са били зад стената, че са замръзнали във времето.
Може би трябва да говорим с Юе.
А може би...
- Може би трябва да ги послушаме.
Може би ще е по-добре, ако не се биеш.
Тази битка ще е различна от всичко, което преживяхме досега.
Хора ще пострадат и ще загинат.
Не искам да загубя теб и Сока.
Анг, няма да ни загубиш.
Мисълта за това ме спира. Хората тук се нуждаят от аватар.
Не мога да бъда аватар, докато вие сте около мен.
Чудя се как ще ме наричат, когато новината стигне столицата.
"Жао Завоевателя" ми харесва. Звучи добре.
Адмирале, ако разбирам бойните планове,
планираш фронтална атака на Агна Кела.
Градът е обграден от непробиваема преграда от три страни,
а отпред е защитен от ледена стена.
Защо мислиш, че ще успееш там, където другите се провалиха?
Аз имам нещо, което никой от другите не е имал.
Съдбата е на моя страна.
Каквото и да се говори в нашата пропаганда,
водните не са нито слаби, нито страхливи.
Ако ги подцениш, последствията ще са трагични.
Това няма да се случи.
Флотилията има нови, по-смъртоносни оръжия.
А и, което е по-важно...
Лично съм се погрижил за някои неща,
които ще ни осигурят победата.
Какво е това?
- Това...
Това е съдбата.
Той ще нападне стената като разгонен бик.
Може да е планирал още нещо, но го крие.
Боя се, че Жао е по-опасен, отколкото си мислех.
Да, досетих се, докато отплувах от горящите останки на лодката.
Почти стигнахме до Севера. Имаш ли план?
План?
Планът е да докажа, че баща ми не сбърка, като ми даде тази мисия.
Планът е да отида там и да заловя аватара.
Планът е да си взема това, което ми се полага по право!
Значи нямаш план?
- Работя по него, чичо.
Дързостта на Жао ме изненадва. Не очаквах да е такъв.
Почти все едно работи с някой друг. Някой много по-умен.
Изберете си противник.
Не.
Трябва да изберете...
- Приключих с това.
Азула, спри с игричките.
- Не аз играя игрички.
Последен шанс. Или се биеш, или те късаме.
Не.
Как смееш?
Значи искаш да ме изпиташ? Изпрати ме навън.
Изпрати ме по света. Ще ти покажа какво мога.
Омръзнаха ми игричките тук.
Виж, Паку е идиот.
Не е важно какво мислят другите.
Не е важно, че татко не мислеше, че ще стана велик воин.
Мога да постигна величие. Само че аз решавам.
Точно както ти решаваш коя си. Ти, а не Паку или някой друг.
Ще предизвикам Паку на двубой. Знам, той е майстор.
Сигурно ще измете пода с мен, но няма значение.
Цял живот се спирам.
Няма да позволя на друг да ме спре сега.
Катара.
Нали в Южния манастир на въздуха ми каза, че трябва да тръгнем с Анг?
Че трябва да му помогнем да спаси света?
Права беше. Ако не бяхме тръгнали с него,
нямаше да видя как две хлапета от Южното водно племе
могат да се изправят срещу всички.
Огнени и земни повелители, духове, млади воини от Севера...
Сока, ако се опитваш да ме накараш да се откажа, не ти се получава.
Кой се опитва да те накара да се откажеш?
Не, опитвам се да ти кажа
да му разкажеш играта.
Какво става?
- Няма да се бия с теб.
Защото те е страх да не научиш, че грешиш.
Моля те, върни се в лечебницата при другите жени.
Хубаво. Значи искаш да се учиш да се биеш?
Гледай и учи.
Стига ли ти?
Само толкова ли можеш?
Ще го кажа така. Ти си великолепен повелител.
Но няма да ми позволиш да се бия.
- Няма.
Никой не беше притискал Паку така.
Невероятна си! Ледените дискове... Как ги направи? Ще ми покажеш ли?
Съмнявам се някой отново да каже, че не си достатъчно силна.
Не. Ще казват само, че загубих.
- А ти загуби ли?
Каза, че те е страх да не ни загубиш и затова не искаш да сме до теб.
Но аз решавам дали да се бия. Не ти или Паку.
Нали не мислиш, че стигнахме дотук само за да те оставим сам?
Глупав аватар.
Не знам дали мога да ви защитя.
- Не можеш.
А и не само аватарът се тревожи, че някой може да пострада.
Това е да си част от семейство.
Курук, Року, Киоши - те казаха, че трябва да се справя сам.
Че аватарът трябва да понесе тежестта сам.
Това е миналото. Само един човек може да ти каже бъдещето.
Човекът, който ще напише легендата за Анг.
Тя говори за теб. Разбираш го, нали?
Сажди.
- Огнените са тук.
Добре.
Време е за битка.
Превод: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven