Avatar: The Last Airbender - 01x06 (2024) Свали субтитрите
Не искаме никой да види човека, който искаме да бъдем.
Затова ни е трудно да си спомним,
че някога нямахме търпение да покажем на света истинското си лице.
Много впечатляващо.
Униформата ти стои добре.
Наистина ли? Беше ми трудно да сложа нараменниците.
Ето. Идеално.
Какво има?
- Нищо.
Кажи ми.
- Вързал си ръкавиците неправилно.
Но никой няма да забележи.
- Какво? Помогни ми да ги оправя.
Спомням си своя първи военен съвет.
Тогава не беше толкова грандиозно събитие.
На Озай обаче му харесва да има публика.
Татко казва, че приветства различни мнения.
Засега те съветвам само да гледаш и да се учиш.
Готово.
Как изглеждам?
- Като принц.
Кой даде заповед да сменим курса?
Лейтенант Джи, зададох въпрос.
- Дадоха ни нови заповеди.
Кой ви ги даде?
- Аз.
Твърде дълго играхме на гоненица. Мисля, че е време за нова стратегия.
Така ли мислиш?
Аз ръководя мисията за залавянето на аватара.
Аз съм командир на кораба.
А аз съм адмирал.
Огненият господар Озай реши,
че ще е добре аз да ръководя работата по залавянето на аватара.
Разбира се, може да ми помогнеш. Даже го очаквам.
Ще се възползвам от всички ресурси, с които разполагам.
Колкото и нищожни да са.
По-късно ще дойда да обсъдим някои промени, които искам.
Дотогава - продължавайте.
Какво стана?
Лейтенант Джи, върни ни в предишния курс.
Не ме ли чу? Смени курса.
Знаеш ли какво е наказанието за метеж?
Да, затова няма да изпълня заповедта ви.
Заповедите на адмирал Жао бяха ясни.
Той ни даде да разберем какво ще стане, ако не се подчиним.
Наистина ли ще търпите онзи безгръбначен червей да ни командва?
Той не знае какво е заложено на карта!
Не може да ни отнеме победата. Не и след всичко, което преживяхме.
През последните три години се имахме само едни други.
И все още е така.
Само хората на този кораб знаят през какво минахме.
Жао не заслужава вашата вярност.
Зуко я заслужава.
- Вярност ли?
Генерале, простете, но племенникът ви не знае какво е това.
Иначе щеше да ни покаже повече уважение.
Три години бяхме с него денонощно.
За награда търпяхме обиди и тръшкане.
Не го интересува какво пожертвахме, защото той не е жертвал нищо.
Всеки тук ще ви каже, че той е принц, но не е нашият принц.
Генерале.
Знам, че със Зуко не е лесно.
Но трябва да разберете, че той е преживял много.
Знае много повече за саможертвата от всички вас.
АВАТАР: ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗДУШЕН ПОВЕЛИТЕЛ
Маски
Здравейте, мъдреци. Радвам се, че ви виждам.
Казвам се Анг. Идвам да посетя олтара на аватар Року.
Виждате ли, аз съм аватарът.
- Знаем.
Чакайте! Вие би трябвало да сте мирни хора!
Дръжте го!
Аз съм приятел.
Оттук ще стигнем до олтара. Бързо.
Той сигурно е наблизо. Търсете навсякъде!
Кротко, миличка. Хвана миризмата, нали?
Добре, Найла. Да тръгваме.
Казвам се Шаю.
Вярвам, че аватарът не представлява никое царство.
Той е надежда за единство на света.
За жалост, великият мъдрец и другите вярват,
че техният духовен водач е огненият господар.
Изгубили са пътя си.
- Значи всичко тук е било на Року?
Това са реликви от предишните аватари, събрани от дядо ми.
Трябва да се свържа с аватар Року.
Само той може да ми помогне да спася приятелите си.
Ще ги задържа колкото мога.
Отдръпни се.
- Велики мъдрецо, това е аватарът.
Той е надежда за света.
Не забравяйте учението на аватар Року.
Огънят не трябва да доминира над другите елементи.
Трябва да е в равновесие с тях.
Само огненият господар Озай може да донесе равновесие.
Той, а не аватарът, ще донесе единство на света.
Не знаеш колко силен ще стане той скоро.
За последен път го казвам, отдръпни се.
Не мога.
Тогава ти и останалите неверници ще горите.
Кой смее да безпокои аватара?
Аз. Анг.
Няма ли обичай да се кланяш пред по-възрастните?
А да извръщаш очи?
А да подскачаш на един крак?
Прости ми. Не можех да устоя!
Радвам се, че те виждам, Анг. Защо идваш чак сега?
Очаквах по-рано да поискаш съвет от мен.
Аватар Киоши каза, че трябва сам да открия всичко.
Че това е част от моя път.
- Типично за нея.
Киоши винаги е била...
Очаквах всички да сте такива. Нали аватарът е прераждане?
Имаме една и съща искра, но сме различни личности.
Аз съм различен от Киоши, както ти си различен от всички нас.
Киоши каза ли ти каква е ролята на аватара?
Каза, че трябва да бъда яростен и безмилостен воин.
Да, понякога аватарът трябва да използва сила и да сплашва,
но той трябва да е не само воин, а и дипломат.
Значи можем да решим проблемите на света, без да нараняваме хора?
Можем да се опитаме, но ако не успеем, има последствия.
Болезнени последствия.
Като Киоши, и аз съм тук, за да ти помогна по пътя.
За каквото искаш.
- Става дума за Ко.
Само това не.
Не разбираш...
- Ти не разбираш.
Ко може да те нарани по начини, които не можеш да си представиш.
Питай аватар Курук.
- Нямам избор. Нямам и време.
Той плени приятелите ми и ако не направя нещо,
ще ги загубя завинаги.
Моля те. Чух, че си го победил веднъж.
Не го победих. Само успях да му отнема нещо.
Може би си дошъл, за да ми върнеш това, което открадна от мен.
Какво си му отнел?
Тотем, представляващ нещо,
от което Ко се нуждае и което не може да забрави.
Медальонът е принадлежал на майката на лицата -
древен дух, създал лица за всички живи същества.
Благодарение на нея всеки има самоличност.
Тя е майка на Ко.
Ко иска това, което искаме всички - семейство.
Тотем?
Звучи като нещо, за което е готов на размяна.
Благодаря ти, Року.
- Анг.
Надявам се да спасиш приятелите си,
но истината е, че за аватара приятелите
са пречка.
Аватарът трябва да прави невъзможни избори
и да постави нуждите на света пред своите.
Съгласен съм с Киоши за това. Повярвай ми.
Така ще спестиш на себе си и на близките си много болка.
Какво се е случило с тях?
Парализирани са.
Всичко ще бъде наред.
Значи ти си аватарът, а? Не знам защо си толкова специален.
Трябва да ме пуснеш. Наистина. Трябва да ме пуснеш.
От мен зависят хора. Не знаеш какво е заложено на карта.
Чувала съм приказки - как ще спасиш света.
Ето какво. Не всички се нуждаят от спасение.
Някои от нас са се научили да се оправят в света.
И огнените, и земните повелители, и всякакви други повелители...
Всички искат едно и също. Готови са да се борят за него.
Ако човек е умен, чака всичко да утихне,
после рови в останалото след битката.
Мен ако питаш, светът си е добре така.
Времето изтече, аватар.
Ти успя. Намери го.
Преброй ги, ако искаш.
Вярвам ти. Знаеш ли защо?
Защото ако сметките не излизат, ще ни погнеш?
Защото си много сладък.
Внимавайте. Доста хора го гонят. Куп ловци го търсеха.
С тях трябва да се внимава. Пак ще се видим, аватар.
Моля ви, оставете ме да си свърша работата, после ще се върна.
Приятелите ми са в опасност. Само аз мога да ги спася.
Ако не се върна скоро, ще ги изгубя завинаги.
Защо? Защо не ме слушаш?
Знаеш ли какво е от теб да зависят хора?
Знаеш ли какво е нечий живот да е в ръцете ти?
Знам.
- Тогава ми позволи да ги спася.
Не.
Не е възможно винаги да си бил такъв.
Какво ти се е случило?
Бойците на Земното царство са по южния бряг.
Опитахме се да направим обход, но не ни позволиха.
Да ги нападнем от две страни?
- Пазят ги скалите.
Ти какво би направил?
- Ваше величество...
Не ти. Зуко. Ти какво би направил?
Нападаме ги от две страни и оставяме само една възможност да излязат.
Не чу ли генерала? Защитават ги скали.
Отгоре ще поставим танкове.
- Те са земни повелители.
За секунди ще погребат танковете ни.
Аз...
Аз...
- Генерале.
Може да изпратим дивизия тук.
Докато враговете нападат нея, ние ще атакуваме тук и тук.
Ако изпратите хора в сърцето на вражеските сили, как ще се върнат?
Няма да се върнат.
- Ще загинат.
Ще ги жертвате.
- Това е част от воденето на война.
Коя дивизия предлагаш?
- 41-ва. Повечето са новобранци.
Лесно заменими са.
Добре.
Това не се учи в учебниците.
Момченцата не трябва да си играят на война.
Планът е ужасен.
Какво каза?
Казах, че планът е ужасен!
Ще загинат войници! За какво? Това е недостойно за огнен офицер!
Как смееш...
- Достатъчно!
Има само един начин да разрешим този спор.
Агни Кай.
Има някой там.
Пуснете ни. Знаете ли кой съм аз?
- Разбира се, че знаем.
Знаем и че нарушаваш заповедите ми.
С неуважението към мен позориш баща си.
А това не ме изненадва, предвид историите, които чух.
Ще отведем аватара.
- Само през трупа ми.
Изкушаваш ме, но...
Стрелците Юян. Озай беше така добър да ми ги даде.
Говори се, че могат със стрели да махнат крилцата на светулка
от хиляда крачки.
Представям си,
че това няма да е кой знае какво предизвикателство за тях.
Къде ще го заведете?
В крепостта Поуай за тази нощ. После - направо в столицата.
Огненият господар със сигурност няма търпение да си получи наградата.
Отдавна чака.
Не искам да бъде разочарован отново.
През Източния проход ще стигнем Поуай вечерта.
Принц Зуко.
- Ще внимаваме със стрелците.
Сигурно ще пазят аватара...
- Зуко!
Крепостта Поуай е непревземаема.
Според теб защо Жао ни каза, че отива там?
Знае, че ще е самоубийство да я нападнем.
Цели армии са се опитвали и са се проваляли.
А и крепостта е в границите на Огнената нация.
Ако отидеш там, ще нарушиш условията на прогонването си.
Не ми пука!
- Но ако Озай разбере...
Но аватарът...
- ... е загубен!
Засега. Сега Жао има предимство.
Рано или късно ще сбърка. Тогава ще направим своя ход.
Дотогава - търпение.
Огненият господар ще иска да знае всичко за залавянето на аватара.
Искам да се знае, че съм положил усилия.
Може да запишем и някои от мислите на самия аватар.
Не само за да ги види господарят, а и за да се запомнят.
Сега, аватар, беше ли чувал за мен, преди да те заловя,
или сега ти е за първи път?
- Моля ви. Трябва да ме пуснете.
Не, стражите са четирима, не трима.
А и ръцете и краката му са оковани.
Запиши всичко точно.
- Невинни хора са в опасност!
Не трябва отново да разочаровам всички.
Не отново.
На твое място щях да мисля по-малко за миналото
и повече за бъдещето.
Не се притеснявам за своето бъдеще.
Така ли? На твое място щях да се притесня.
Няма да бъдеш убит. Ако умреш, ще се преродиш.
Ще се наложи отново да търсим аватара.
Затова ще живееш.
Но няма да живееш добре.
Духай колкото искаш. Няма да промениш съдбата си.
Какво правиш? Не записвай това.
Ние сме верни синове и дъщери на огъня -
върховния елемент.
Досега само едно ни пречеше да победим.
Аватарът.
Днес направихме нещо, което не беше по силите на никого.
Заловихме аватара!
Това е само първата стъпка.
Предстоят големи битки. Но не тази вечер.
Тази вечер ще празнуваме!
Слава на Огнената нация!
Всичко ли донесе?
Нося толкова вино, колкото можех да натоваря.
Ще е страхотна нощ, нали?
Дано сега няма огън като на рождения ден на Ан.
Веждите ми тъкмо пораснаха отново.
Чисто е.
- Отворете портата!
Той носи стоката.
- Радвам се, че те виждам.
Кой е там?
Сигнал за тревога.
Кой си ти?
Добре. Сега бягаме. После ще говорим.
Запиши речта ми точно.
Но вместо "верни" пиши "добри". Така ще звучи по-лично.
И се погрижи великият мъдрец да има всичко нужно за проучването.
"Верни" или "добри", адмирале?
Аватарът е избягал!
- Аватарът е избягал!
На стената!
- Да не стигне до портата!
Спрете аватара!
Вземи!
Скачай!
Задръжте огъня!
Аватарът ми трябва жив.
Какво... Какво правиш?
Отворете портата!
- Адмирале?
Отворете я веднага!
- Отворете портата!
Имаш ли видимост?
Застреляй го.
Убийте наемника и хванете аватара!
Веднага!
Намерете ги!
Къде отидоха?
Проверете там!
- Виждаш ли нещо?
Отпечатъци от стъпки! Насам!
Наблизо имам малка лодка.
Не можем да отидем никъде. Навсякъде има войници.
Насам!
- Не се опитвай да мърдаш.
Ранен си.
Опитвам се да ти помогна.
- Не ми трябва помощ от теб.
Хубаво. Ти си решаваш.
Какво?
- Нищо.
Може ли да те питам нещо?
Малко е лично.
Кози косми или заешки?
На калиграфската ти четка. Кози или заешки?
Почеркът ти е много красив. Аз не мога да пиша така.
Монасите казваха,
че лемурски барабонки се разчитат по-лесно от писането ми.
Виж, знам, че не трябваше да ти вземам тетрадката.
Съжалявам за това.
Тя ми спаси живота. Наистина.
Имаш информация за предишните аватари, която никой друг няма.
Въздушните монаси ги няма вече.
Разполагах само с твоята тетрадка.
Не знаеш колко нощи не съм спал, за да я чета.
Ти ми помогна много.
Искам да кажа, тетрадката ти ми помогна много.
Кози косми. По-твърди са. Дават повече контрол.
Учителите ме караха всяка сутрин да се упражнявам.
Не ми даваха да уча бойни техники, докато не изпиша 200 черти.
И с мен беше така. Но ставаше дума за духовно обучение.
Често спях, когато трябваше да медитирам.
Винаги ме хващаха. Сигурно - защото хърках.
Онези войници са от Огнената нация.
- Да.
Значи са на твоя страна. Защо се биеш с тях?
Не са на моя страна. Но ще бъдат.
Когато те заловя и те заведа у дома, ще...
Ако те хвана, ще мога да се върна вкъщи.
Отново ще бъда наследник на огнения господар.
А ти това ли искаш? Да бъдеш огнен господар?
Да. Разбира се. Всички го очакват от мен.
Гиацо... Той ми беше учител.
Той казваше, че не трябва да мислим за чужди очаквания.
Знам, не е толкова лесно.
Аз съм аватар... Всички очакват това от мен.
А аз за друго не мисля.
Може би не е нужно да бъдеш като другите огнени.
Можеш да бъдеш по-добър от тях.
Знаеш, че това, което огненият господар прави, е грешно.
Не е нужно да бъдеш като него.
Можеш да покажеш състрадание.
Как смееш? Аз съм принц на Огнената нация.
Трябва да бъда за пример! А баща ми е велик човек!
Състрадание ли? Състраданието е слабост.
Съжалявам. Не исках да те нараня.
Имам чувството, че си бил нараняван твърде много.
Приготви се.
Татко? Но... Ще се дуелирам с генерал Ли.
Тук си, защото не уважаваш нашата армия.
Не е вярно.
- Така ли?
А не мислиш ли, че плановете на армията са ужасни?
Моите планове! Моята стратегия! Моята армия! Това обиди!
Прости ми, татко, не исках да те обидя.
Стани.
- Не! Моля те!
Стани!
- Братко! Не го прави.
Той ти е син.
- Ще видим.
Стани и се бий, принц Зуко, за да се научиш на уважение.
Само толкова ли можеш? Бий се с всички сили!
Състраданието е слабост.
Войниците си отидоха.
Можеш да се върнеш на кораба си, без да те забележат.
Знаеш ли какво е най-лошото на това да съм роден преди сто години?
Липсват ми приятелите ми.
Като Кузон. Той беше страхотен.
Беше от Огнената нация.
Мислиш ли, че ако се познавахме тогава,
с теб щяхме да сме приятели?
Генерале, приберете се. Ние ще се оглеждаме.
Ако видим принца, ще ви кажем.
Благодаря, лейтенант, но ще почакам още.
Грешиш, да знаеш. За това, че не му пука.
На Зуко му пука твърде много, особено за хората на този кораб.
Разбира се, генерале.
Лейтенант, някога чудил ли си се
защо ти и останалите бяхте включени в тази мисия?
Лекарят създава специално билково мазило за теб.
Добрата новина е, че със зрението ти всичко ще е наред.
Ще имаш щастието да гледаш моята красота и в бъдеще.
Сега не му е времето.
Искам да говоря със сина си.
- Ранен е.
Ще оздравее.
- Но раната ще остане завинаги.
Лекарят каза, че бързо ще се оправиш.
Значи тялото ти е силно. Това е добре.
Духът ти обаче трябва да стане по-силен.
Днес ти се спря.
Каквото и да си мислиш, това не беше проява на уважение.
Беше слабост.
Трябва да се пречистиш от тази слабост.
Трябва да си готов да жертваш слабите, за да станеш силен.
Това ни прави Огнена нация. Затова ще жертваме 41-ва дивизия.
Това трябва да направиш.
Понякога слабите могат да станат силни.
Понякога трябва да получат шанс.
Допуснал съм грешка.
Дадох ти да живееш под моя покрив, а ти си станал мек като майка си.
Щом не си способен да се научиш в този дворец,
може би опасностите на външния свят ще бъдат по-добър учител.
Ще заминеш незабавно и няма да се върнеш,
докато...
Докато не плениш най-голямата заплаха за нашата нация.
Ще намериш аватара, ще го заловиш и ще ми го доведеш.
Дотогава няма да стъпваш в границите на нашата родина.
Ако го направиш, ще бъдеш наказан жестоко!
Озай! Недей!
- Вече го реших, братко.
И щом толкова държиш на 41-ва дивизия,
вземи я със себе си - тя ще бъде твой екипаж.
41-ва? Това сме ние.
Живи сте благодарение на саможертвата на моя племенник.
Там има нещо.
Той е. Хвърлете въжетата!
Ранен си.
- Добре съм.
Някой трябва да те прегледа.
- Понасял съм и по-тежки рани.
Няма да те питам къде беше, но в бъдеще, племеннико,
ще се радвам да знам поне дали още си жив.
Някои от нас държат на...
На такива неща.
Мирно!
Нашият принц се завърна.
Какво става?
Сигурно си им липсвал за музикалната вечер.
Не е за вярване докъде стигаме,
за да скрием истината за себе си от света.
Може би е така, защото не искаме другите да знаят
колко държим на тях,
което е смешно, защото сме готови на всичко за тях.
Готови сме да изминем огромно разстояние,
да рискуваме живота си
и дори да се бием с чудовища.
Но, предполагам, може да е страшно да признаем, че се нуждаем от хора.
За някои това може да е знак на слабост, пречка.
Много време мина.
- Как се чувстваш?
Какво е по-болезнено от това да изгубиш някого, когото обичаш?
Или, което е по-лошо...
Гиацо?
... да откриеш, че някой, когото обичаш, те е оставил.
Може ли да поговорим за това, когато се върна?
Разбира се.
Щом спася приятелите си, ще имаме повече време.
Сигурно затова усещаме нужда да се крием, за да се защитим.
Затова се крием зад маска.
Не е трудно да разберем защо.
Трудното е да осъзнаем, че понякога
маската е нашето истинско лице.
Превод: Tigermaster