The Walking Dead: The Ones Who Live - 01x04 (2024) Свали субтитрите
За да се измъкнеш, ти трябва човек вътре, аз съм този човек.
Казах, че ако ме обичаш, ще си тръгнеш.
Ще те измъкна оттук, ако трябва ще те завлека до лодката.
Моето място е тук, това не можеш да го промениш. Всичко свърши.
Шото...
Не знам дали ще се върнем.
Добре дошли у дома.
Имахме нужда от почивка.
- Не вярвам, че го направи.
А аз не вярвам какво каза.
Любимата ви температура ще бъде достигната след 10 минути.
Мамка му.
Какво е това място?
Изгубил ли си твоя?
Знам как действат.
Искаш ли да ги извикаш?
Тази ми беше любима, когато бях малка.
Разказва се за едно момиченце, което прави каквото реши,
свободолюбива, като Джудит.
Толкова много я харесвах, че исках да стана писателка.
На Джудит много ще й хареса.
После учих компютърни науки, след това история на изкуството.
После пак писах и накрая се отказах.
Ти самият го раздаваш писател в последно време.
Онази бележка в лодката.
Поезия.
Ето.
Защо не напишеш още някой шедьовър за децата си?
Защото аз няма да им кажа, че съм намерила баща им,
но той ме е отпратил и е избрал да не се върне при тях.
При децата ли?
Каза "деца".
Казва се Рик.
Наричаме го Ар Джей.
Бях бременна, когато се случи онова на моста.
Почти на осем години е.
Трябва да ми дадеш предавателя.
Какво? Току-що ти казах, че имаш син!
Не мога да те позная!
- Опитвам се да ви опазя.
Трябва да ми го дадеш.
- Какво каза?
"Всичко се прецака". А каза, че ще се измъкнем?
Ти не ги познаваш!
- Каква игра играеш?!
Трябва да ми го дадеш!
- Отгледах децата, мислех, че си жив!
Мислиш ли, че не исках да бъда с вас?
Пробвах всичко възможно!
Трябва да се върнем!
Къде е това нещо?!
Казах ти да криеш каква си, а ти започна да чупиш рекорди,
отмъкна капана от Торн и за малко да се убиеш.
Опитвам се да те измъкна жива, а ти ни хвърли от хеликоптер!
Защото не ми харесва кой си край тях.
В какво те превръщат, това не си ти.
Мислиш ли, че го искам?
Любимата ви температура беше достигната.
Ще ми го дадеш ли?
И какво?
Да ги оставим да спечелят?
Погледни ме.
Те спечелиха много отдавна.
Спечелиха в деня, в който Джейдис ме донесе.
Донесла ли те е?
Работела е за тях, нали?
- С тях.
Бягала е от Александрия, видяла ме е полумъртъв край реката.
Тя ще разруши дома ни, ако се опитам да си тръгна.
Убеждавах я да те пусне, и вече бях успял.
Значи искаш да си отида?
Искам да оживееш.
Чувства се застрашена от нас,
защото мисли, че заедно можем всичко.
И е права. Можем да я спрем.
Същото ще се случи с близките ни.
С децата ни, със сина ни.
- Ако стигнем Александрия първи...
И да скрием всички хора? Искаш ли да поемем такъв риск?
Ще я убием, трябваше да я убием отдавна.
Записала е кои сме и откъде сме, за да ни намерят, ако я убием.
Моля те, дай ми предавателя.
Защо бяха всичките глупости?
- За да те измъкна.
И лъжи? И мислеше, че просто ще си тръгна?
Не можехме да се измъкнем двамата. Ако ти бях казал, щеше ли да тръгнеш?
Добре, ще се върнем...
Ще намерим доказателството й и ще го унищожим.
Ще я убием и след това се прибираме.
Ти вярваш ли, че заедно можем всичко?
Защото аз го вярвам.
Какво са ти направили?
Трябва да се върнем.
А после?
Обичаш ли ме все още?
- Винаги.
Никога не съм спирал да те обичам.
Това е нашият хеликоптер.
Спасила си ни живота.
Унищожен е.
Заедно с него и ние.
Можем да се приберем.
Тя ще помисли, че сме мъртви, всички ще го помислят.
Рик?
Не.
Какво каза?
- Аз няма да се прибера.
Грешка в температурния датчик.
"Знам как ще свърши това".
Знаеш ли, синът ти...
за когото не питаш нищо,
той те нарича Смелия.
С Джудит си разказват истории за нещата, които си направил.
Започна да се нарича Малкия смелчага.
Харесваше ми.
"Знам как ще свърши това".
Нат, когото твоите хора убиха...
- Те не са мои хора.
Каза ми го, когато аз му казах, че трябва да продължа да те търся.
Знаеше как ще свърши това, но все пак ми помогна.
Бях убедена, че греши, но е бил прав.
Защото сега съм тук.
Намерих те... но всъщност не.
Това е...
Изобщо не си го представях по този начин.
Хайде просто да го изясним - ние току-що се измъкнахме,
те мислят, че сме мъртви, а ти искаш да останеш.
Да останеш при армията, която те е държала пленник с години.
Искам да знам, че сте защитени.
- Не е така.
Преча да нападнат дома ни.
- Знаеш, че ще го нападнат?
Възможно е, някой ден.
- Някой ден?
Затварях си очите, сама го каза, те убиват невинни хора.
Не искаш ли да го направя?
Оставам и така Джудит и сина ни ще бъдат защитени от тях.
Това са глупости.
- Чуй ме.
Първият, когото убихте с Нат, той се казваше Окафор,
човекът, който спаси живота ми.
Искаше да бъда част от АРГ, за да му помогна да я промени.
Аз нямах друго и се посветих на мисията му.
На неговата мисия.
Помниш ли живота, който изградихме?
Какво имахме?
Онова, което градяхме, опазваше хората живи.
Видях те, стоеше там, зад нея.
Войник, изпълняващ техните заповеди, и си помислих:
"Той е затворник тук, трябва да се измъкнем".
Човек не избира да бъде затворен, видиш ли вратите отворени, бягаш.
Пълзим в калта твърде отдавна, колко хора, които обичаме, загубихме?
Почувствах, че това е шанс да сложа край на всичко това.
Не да им се предам, а да се боря, за всички.
Това място не е твоя отговорност.
Ти имаш семейство.
Окафор вече го няма.
Торн е една от тях, останах само аз.
Значи се опитваш...
да ни предпазваш,
като може би някой ден успееш да промениш АРГ,
които, може би, някой ден ще нападнат дома ни?
Така ли?
И не искаш да се върнеш вкъщи, при мен, при предишния си живот?
При децата си?
Аз не искам да го правя, просто трябва.
Така че, не.
Не е това, лъжеш. Но знаеш ли какво?
Желанието ти се сбъдна, тръгвам.
Връщам се при децата си, които оставих, за да те търся.
Е, намерих те.
Бих се за теб.
Опитах се да те вразумя.
Умолявах те, а сега, сега трябва да си вървя.
Лъжеш се и ще го разбереш, но ще бъде твърде късно.
Това води към развалините. Насам.
Добре ли си?
- Да.
Сигурна ли си?
- Да. А ти?
Трябва да намерим изход.
Трябва да се прикрием някъде, докато се разредят.
Така ще бъдем в капан, трябва ни отбранителна позиция.
Аз нямам оръжие, Командо, как ще минем през бродещите?
"Отбранителна позиция"...
- Командо? Сериозно?
Побързай!
Искат да скрият, че съществуват, затова довършиха хеликоптера.
Цялата сграда се разпада.
"Време е.
Когато си представих Грийнууд, го виждах ясно -
подобно мислещи иноватори от различни сфери, живеещи в тайна,
за да създадат ново, по-сигурно и надеждно бъдеще.
Девизът ни "Прогрес и избавление чрез иновации" е една грозна шега,
и не мога да понеса колко много разочаровах всички.
Не мога да издържа нито ден повече, гледайки провала на мисията ни.
Съжалявам.
Дано запомнят това, че отказах да оставя света, какъвто го заварих.
Лакшми Пател".
Когато хората спасяват света на своя глава,
нещата отиват по дяволите.
Познато ли ти е?
Също като това място - мислели са, че знаят всичко.
Освен убиването на невинни, това е разликата.
Градът е сигурен, ще намеря начин да спра убийствата.
Като нея ли?
- Не искаш да ме разбереш.
Да служиш на врага завинаги?
- Целта ми е да ги променя.
Ти не си такъв, Рик.
- Какъв не съм?
Че бих дал всичко - ръката си, живота си за вас?
Такъв ли не съм?
Така ще се погрижа за вашата безопасност!
Чувствам се в безопасност единствено, когато съм с теб.
Не е нужно да се страхуваме.
Напротив.
Това ли да кажа на сина ти?
Че баща му не се интересува от него, защото го е било страх?
Аз не съм Смелия.
Не трябваше да идваш.
Аз бях отвлечен, нямах избор, но ти имаш.
Вече нищо не разбираш, нали?
Абсолютно нищо.
Значи сега си такъв?
Големият герой?
Войник на АРГ.
Издигаш се, така ли? Това ли е планът?
Може би трябва да се страхувам от вас, в червените униформи.
Не знам на какво си способен. Излъга ме, и продължаваш да ме лъжеш.
Мислиш ли, че не се самообвинявам, че не съм до децата си?
Че не се чудя как бих могла да живея, ако нещо, не дай боже...
И затова трябва да си тръгнеш.
Не знам кой си ти.
Защото човекът, когото познавах, никога не би ми говорил така.
Никога.
Изчезваме оттук.
Този беше мой.
- Мой беше.
Сериозно?
- Извинявай.
Стой до стената, по дяволите.
- Знам.
Можеш ли да го помръднеш?
Да, просто е заклещен. Ако мога да...
Добре, на три.
Раз, два, три.
Измъквай се.
- Вземи я, погрижи се за тях.
Рик, как? Няма време, измъквай се.
Болтовете го държат.
Спасявай се.
- Изключено.
Просто имах нужда да го чуя.
Почти успяхме.
Още веднъж.
Добре ли си?
- Да. Благодаря.
Никога не трябва да ми благодариш.
Виждаш ли го?
- Да. Твое ляво.
Изходът е насам.
Тази страна все още не е поддала.
Добре дошли у дома.
Грешка в температурния датчик.
Прилича ли на мен?
Значи е голям хубавец?
Странно много прилича на теб.
Ако изключим тъмната кожа, все едно нямам нищо общо с него.
Но има моите очи.
Инат ли е?
Също като татко си, да.
И като мама.
Но има твоето добро сърце.
С това най-много ми напомня на теб.
Просто румба.
- Какво?
Тъкмо си бях купила такава навремето. Чисти пода по часовник.
Това обяснява защо е толкова чисто тук.
Забеляза ли колко са слаби? Бродещите.
Градът е непокътнат, няма срутени сгради, стени, дупки от куршуми.
Само изпосталелите мъртви.
- Може би са умрели от глад.
Поддържали са мястото доста време.
Дори повече, продължили са подобренията.
Сигурно им е омръзнало да събират и са търсили други методи.
Но без насаждения?
- И да са имали, насажденията умират.
Една лоша реколта... трябва да ги изгориш, за да се върнат.
Какво?
Ако мога да променя АРГ,
това ще даде истински шанс на бъдещите поколения.
Все още ме лъжеш.
Самозалъгваш се.
Този белег на гърба ти...
Беше една жена, която пуснах в Александрия.
Моя състудентка.
- Чакай, познавала ли си я?
Търсех те ежедневно, заедно с Деръл.
Нямаше тяло, нямаше следа.
Не можех да не вярвам, че си навън,
че имаш нужда от помощ, че имаш нужда от мен.
Всички ме мислеха за луда.
Тя ме окуражаваше да продължавам да те търся.
Бях бременна в седмия месец.
Тя открадна Джудит и още няколко деца.
Тя беше болна, луда.
Направи го на мен и Деръл.
Ние я спряхме.
Не ми се разказва как.
- Убихте ли я?
Добре.
Спрях да те търся.
Трябваше да се грижа за бебето, да се грижа за Джудит,
но продължих да вярвам, че не си си отишъл завинаги.
И все още го вярвам.
И си го направил, за да се измъкнеш?
Това беше единственият начин.
Опитвал си се да се прибереш?
- Опитвах се да се прибера.
И все още се опитваш, виждам го.
Въпреки глупостите.
Ключът е у теб.
Можел си да го използваш, Рик, но не си.
Казваш, че не можеш да се прибереш вкъщи,
но аз мисля, че не можеш да се върнеш там.
Съжалявам за това, което са ти сторили.
Трябва да изчезваме оттук, времето ни изтича.
Не.
Трябва да решим какво ще правим още сега.
Сградата ще се срути.
- Седни, Рик.
Не тръгваме, докато не решим.
Нат казваше: Трябва да знаеш кога да си тръгнеш.
Не е време да тръгваме.
Не и докато не знаем къде отиваме.
След като си тръгнах оттук, защо тръгна след мен?
Знаеш защо.
- Кажи го, трябва да го кажеш.
Ти си любовта на живота ми.
Не можех просто да те оставя, чувствах се сякаш сърцето ми...
сякаш е изскочило от гърдите ми и си е отишло.
Тогава си ела с мен, просто е.
- Не е толкова лесно.
Чуй ме, когато армията ни нападна, аз също бях ранена.
Бях почти мъртва.
Укривах се в един мол с Нат цяла година, докато се съживя.
Отнеха ми цяла година, от времето ми с децата ми.
Излъгах те, не знам как е Джудит.
Не знам дали е добре, не ми отговаря по радиостанцията.
Всичко това ни беше отнето.
Защо да им даваме още?
Надеждата, която таиш за АРГ,
да се пожертваш... това не реално.
Семейството ти, ние сме реални. Аз съм истинска.
Нашата любов, това... не може да се отрече.
Каквото и да продължаваш да ме убеждаваш, или себе си.
А това лутане напред-назад...
Това ме наранява, Рик.
Превръща ме в някого, когото не познавам.
Ти ме нараняваш.
Но аз те познавам.
Това не е начинът, по който ти обичаш.
Какво са ти сторили?
Трябва да се опиташ да ми кажеш
какво наистина става тук, какво са ти отнели?
Карл. Отнеха ми Карл.
Загубих го отново.
Когато бях отвлечен, се борих и борих, но просто...
опитах се да се измъкна, но... но как щях да мога да мечтая?
Срещах се с Карл в мечтите си.
Така успях да оцелея тук.
Това ме поддържаше жив.
Но един ден той си отиде, просто изчезна.
И тогава започнах да мечтая за теб.
И ето, че се появи ти, ти и аз се влюбвахме
по нови начини и това ми даваше сили.
Но после и ти си отиде.
Вече не виждах лицето ти, както не можех да виждам и Карл.
Не мога да живея без теб, без теб ще умра.
И измислих как да го направя.
Вече знам как да бъда мъртъв и жив.
Не може да идваш тук, за да бъда жив отново.
Не знам дали няма да те загубя отново.
Ами ако те загубя и не мога да измисля как да умра отново?
Не мога...
Трябва да го изпреваря. Не мога, не мога...
Когато... когато те видях,
се изплаших толкова, че трябваше да го изпреваря.
Трябваше.
Поне ако мисля, че ще живееш по-дълго, без да го знам,
мога просто да вярвам, че е истина.
Да знам...
Да видя тази загуба? Не мога.
Няма да го преживея, просто няма.
Ако Карл беше тук сега, какво щеше да каже?
Какво би искал да направиш с тази нова възможност
да бъдеш с хората, които обичаш?
Въпреки нищожния шанс и всичките години,
аз те намерих, Рик.
Стигнах до тук, след като минах през ада,
през който сме минали и двамата, за да те върна вкъщи.
Мислиш ли, че всичко това е било напразно?
Просто всеки от нас да си тръгне по пътя?
Не.
Отиваме си у дома, Рик.
И ще намерим начин как да го предпазим заедно.
Така всичко ще придобие смисъл.
Ще се обичаме един друг колкото силно можем
и докато можем.
Неизправност. Асансьорът разполага с 10 мин. резервна мощност.
Готова?
Остави на мен.
Неизправност. Асансьорът разполага с 2 мин. резервна мощност.
Ръчни скорости.
Скъпи, трябва да карам.
Направили са ел. кола с ръчни скорости.
И са ни оставили бутилки с етанол.
Хибридна е.
Ще ни стигне до вкъщи, да им бъдем благодарни.
Мислели са, че могат всичко.
- Да, но ние можем.
"Този проклет свят може да бъде наш, ако поискаме".
Точно така. Звучи, сякаш аз съм го казала.
Така е.
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIV