Masters of the Air - Season 1 (2024) (Masters of The Air S01E09.srt) Свали субтитрите
През първите седмици на 1945 г. стягахме обръча около Третия райх.
{\an8}На запад Съюзниците нахлуваха в Германия.
{\an8}НЕБЕТО НАД БЕРЛИН
{\an8}На изток руснаците приближаваха река Одер.
А в небето летеше Осма армия, взела пълен превес над противника.
Бяхме истински господари на въздуха.
Опашен картечар, наближаваме целта.
- Как са нещата отзад?
- Всички са построени.
Пускаме бомбите.
- Самолетът е твой, Джийн.
- Разбрано.
Отварям бомбения отсек. Една минута до пуска.
- Улучиха ли ни?
- Десните двигатели са наред.
Обаче Дъг, слез да видиш нещо. Удариха два резервоара.
Идвам, сър.
Майоре, има щети.
Още спукани кислородни бутилки. Остават само шест резервни.
Прието, наглеждай ги.
Ракети!
Първи двигател гори, изключвам го.
Спирам горивото и маслото. Как е сега?
- Изгасна.
- Добре.
Наближаваме целта. Пет секунди до пуска.
Пускам бомбите.
Браво, Люк, пуснахме...
Екипаж, какви са щетите? Докладвайте.
Джийн, Люк, докладвайте!
Във втори и четвърти пада налягането. Трети двигател гори.
Ще загубим самолета. Ще го загубим!
Лошо!
До зам.-командира, поемете командването. Повтарям, поемете командването.
Разбрано, поемаме.
- Поемам управлението.
- Разбрано.
Ще го насоча зад руските линии, там ще сме в безопасност.
Тъй вярно, сър. Самолетът е твой, Роузи.
Хайде, моля те, издръж само още малко.
Губим скорост. Да скочим ли?
Още не, не искам да се приземим в Берлин.
Хайде, давай, само още малко!
- Майоре, лявото крило се разпори.
- Почти стигнахме.
- Край, двигателите гаснат!
- Включи алармата и скачай!
От тук можем да прекосим реката. Ще го стабилизирам, докогато мога.
Тръгвайте, започна да нахлува дим!
- Бързо!
- Хайде, скачай!
Хайде.
Джийн!
{\an8}НА ИЗТОК ОТ РЕКА ОДЕР МЕЖДУ НЕМСКИТЕ И РУСКИТЕ ЛИНИИ
Не, аз съм американец!
Американски! Рузвелт, Сталин, "Кока-Кола"!
Рузвелт.
{\an8}ПО РОМАНА НА ДОНАЛД Л. МИЛЪР
ДЕВЕТА ЧАСТ
{\an8}По дяволите, в 23:00 ч. 30 минути, даже по-малко.
{\an8}Хайде, по-живо!
{\an8}След половин час трябва да сме на портала. Кажете на всички, бързо!
Всички вън, имаме половин час!
След 30 мин ни искат на портала.
Потегляме в 23:00 ч. Не казаха колко дълго ще вървим.
30 минути? Боже.
Стягайте се. Вземете най-топлите си дрехи.
- Къде ли ще ни водят?
- Знам ли. Нашите явно приближават.
Най-топлите дрехи!
Само най-важното.
Счупи го.
- Живо!
- Вземете кибрит.
Вземете само трайна храна.
Швабите надупчиха консервите, ще се развалят.
Изгорете всичко!
- Не пипай!
- Мой е!
Пусни ме!
Как си?
Ще ми се руснаците да бяха стигнали дотук.
Нали не си решил да бягаш?
Ами ти?
Не и в този ледник.
Хам.
Хамбоун. На твое място не бих го ял.
Защо? Кой знае кога пак ще ядем такава храна.
Чупката!
Който се опита да бяга, ще бъде застрелян. Не правете опити!
Руснаците! Близо са!
Руснаците са!
Млъквай, черна измет! Марш! По-бързо!
Добре де, тръгваме.
Така се действа с терористи и убийци. Със сила!
Добре ли си?
Колкото може да е добре евреин посред нощ в Германия.
{\an8}ГЕРМАНСКАТА ПРОВИНЦИЯ НА 30 КМ ЮГОЗАПАДНО ОТ "ЩАЛАГ ЛУФТ III"
- Бъки те предупреди.
- Не ми го натяквай!
Добре.
Да.
Щом разбереш нещо, ще ми кажеш, нали? Благодаря, Бил.
Нищо. Все още няма новини за Роузи и екипажа му.
Какво е станало?
Паднали са в ничия земя източно от Берлин.
- Боже господи.
- Майоре.
Какво правиш тук, синко?
След пет минути летим, а екипировката е под ключ.
Размърдайте се, по-живо!
- Ах, ти!
- Клаутър.
Какво се хилиш? Ти беше опънал една дебелана.
Май не си летял над Германия без парашут, а?
Не знам, Кросби, ами ти?
От сега нататък
ще държиш бараката за екипировка отворена, докато не излетят,
и 30 минути след това, разбра ли?
- Да, майоре.
- Запомни ли?
Да, майоре!
Чу какво каза. Измий се и тръгвай.
{\an8}ПЪТЯТ ЗА МУСКАУ НА 78 КМ ЮГОЗАПАДНО ОТ "ЩАЛАГ ЛУФТ III"
Данке. Благодаря.
Дръпнете се!
- Встрани!
- Живо!
- Чухте ли?
- Дръпнете се от пътя! Веднага!
За чиста кръв!
Станете и покажете уважение към героичните ни бойци!
Хайл Хитлер!
Деца и старци.
Всичко е загубено.
{\an8}МУСКАУ, ГЕРМАНИЯ ФАБРИКА ЗА ТУХЛИ С ПРИНУДИТЕЛЕН ТРУД
Не тичайте! Има място за всички.
Елате по-близо, хайде.
Чух, че призори ще ни карат на гарата.
- А чу ли къде отиваме?
- Не, но да сме готови призори.
Лоша работа. Ще ни отведат някъде и ще ни избият.
Защо ще ни местят?
Ако искаха да ни избият, имаха много възможности.
- Знам ли, нацисти са.
- Всичко ще е наред.
Май не стана както го мислехме, а?
Не съвсем. Ще ти се да бяхме действали другояче ли?
Едва ли щях да го направя, а ти?
Не мислех, че ще ме свалят.
Наистина вярвах, че ако останат само два Б-17, ще бъдат нашите.
Последните години щяха да са по-тежки без теб.
И без теб.
Забавяме, нали? Знаете ли къде сме?
ГАРА НЮРНБЕРГ
Нюрнберг. По дяволите! Това е проклетият Нюрнберг!
- По-тихо, Соли.
- Успокой се.
- Мъртъв съм!
- Спокойно.
В сърцето на райха сме, момчета.
{\an8}"ЩАЛАГ XIII" НЮРНБЕРГ, ГЕРМАНИЯ
Гейл? Гейл!
- Гейл Клевън.
- Да му се не види.
- Джордж! Как си?
- Далеч от дома.
Това е Джордж Нийтхамър.
- Джон.
- Единственият ми познат,
който знае за бейзбола повече от теб.
- На кого си фен?
- На "Янките", а ти?
- На "Къбс".
- Догодина ще спечелите.
Ще ви потърся палатки със запалени огньове.
- В повечето няма, да знаете.
- Важното е да не сме на снега.
{\an8}ПОЛША, ПЪТЯТ ЗА ПОЗНАН
Генералът каза, че ще ви заведе на летището
в Барановичи
и ще летите за Москва.
А оттам - в Англия.
Предупреждава, че пътят ще е много опасен.
Вероятно през Техеран.
Заради вонята.
Изхвръкнало е колело на фургон отпред. Трябва да го поправят.
Може ли да се поразтъпча малко?
ЖАБИКОВО
"СЪДНИКЪТ НА СВЕТА ЩЕ ВИ СЪДИ ДО ЖИВОТ"
Открихме много такива лагери.
Хората бяха мъртви и изгорени, преди да пристигнем.
Има и други такива?
Да, другарите ни са намирали и по-големи лагери от този.
Изградени са за масови убийства на хора.
Поляци, руснаци. Най-вече евреи.
Фургонът е оправен, може да продължим.
{\an8}РУСКА БАЗА НА ВВС КРАЙ ПОЗНАН, ПОЛША
{\an8}Стойте тук. Ще разбера кога е полетът за Москва.
{\an8}Благодаря.
Накъде отивате? У дома ли се прибирате?
Дом? Семейство?
Каза, че семейството му е мъртво, погребано в селото му.
Той сам ги е погребал
заедно с другите избити от германците селяни.
Наредили му да запълни рова.
Някъде там са жена му, дъщеря му и внуците му.
Взел лопатата.
За да живее, човек прави избор.
И сега къде ще отиде?
Майоре, пътниците за Москва се качват.
Върви с Бога.
Ако има Бог, го е забравил.
Дори пръстта, която покрива костите ни, няма да ни запомни.
Майоре! Трябва да тръгваме. Хайде, побързайте.
Да вървим.
{\an8}"ЩАЛАГ XIII" НЮРНБЕРГ, ГЕРМАНИЯ
{\an8}2 АПРИЛ 1945 Г.
Какво каза?
Немците искат да преварят нашите.
Боят се, че много се приближават, и пак ще ни подкарат.
- Тръгваме в 19:00 ч.
- Пак ли нощен поход?
Казах им, че няма да изминаваме повече от 20 км на нощ, и се съгласиха.
Предайте нататък.
{\an8}ПЪТЯТ ЗА БЕРЧИНГ БАВАРИЯ, ГЕРМАНИЯ
Попай каза, че утре ще ни прехвърлят през Дунава.
Или бягаме довечера, или край.
- Довечера?
- Да.
После няма да успеем, Гейл. Реката е твърде широка за преплуване.
Хората се делят на групи.
Бък, ако сме малка група - аз, ти, Джордж, Аринг,
по-лесно ще останем незабелязани.
- П-51!
- Гасете цигари и факли!
Изгасете ги!
Глемниц! Казахме ви, че не бива да вървим нощем.
Нападат ни нашите самолети!
- Казахме ви, че не е безопасно!
- Бъки, кротко!
- Предупредихме ви!
- Джон, погледни ме.
Погледни ме! Съгласен съм.
Ще избягаме довечера. Успокой се, че ще те гръмнат.
Мърдайте! Марш, марш!
Боб, кажи на Симолайт, че изминахме 20-те километра.
- Спираме тук.
- Слушам, сър.
Корлески, Тилър, потърсете дърва.
В изоставени сгради. Църква, училище, каквото намерите.
Според картата на Джеферсън на няколко километра от тук има гора.
- Ако стигнем до нея, ще имаме укритие.
- Ще стигнем.
Да тръгнем натам, да използваме суматохата, докато можем.
През онази стена.
Добре, кой ще е пръв?
Тръгвам.
Хайде, Бил, тръгвай.
Добре.
- Тръгвай, зад теб съм.
- Хубаво.
- Стой!
- Не стреляй!
- Бягай, Бък!
- Стой!
Веднага го пуснете!
Пуснете го!
Ако и косъм падне от главата му, ще се разбунтуваме! Глемниц!
Той е от старшите ми офицери и е много важен.
Сержант, наредете на вашия човек да пусне майор Иган. Веднага!
Какво беше това?
Джордж, Бил и Бък прескочиха стената.
- Чувате ли?
- Май са наши камиони.
Май се изтеглят.
Свиня!
Моля те!
Недей!
Бягай! Изчезвай!
Проклети деца!
Да вървим.
Бък.
Дори са нямали патрони.
Хайде.
- Ето го, жив е!
- Добре дошли, майоре!
- Хей, момчета, как сте?
- Върна се, Роузи!
Върна се. Майор Розентал е жив!
- Хайде!
- Здравейте.
- Аги, как си, приятелю?
- Жив си!
- Да не те прегазя!
- Да спра ли?
- Не.
- Добре дошъл, Роузи!
Браво, Роузи!
Роузи! Да!
От Полтава се качихме на С-46 за Иран,
а оттам със същия С-46 до Ел Аден, там има британска база.
После през Атина, Рим и Неапол.
А после, само чуй,
прехвърлиха ни в личния Б-24 "Либърейтър" на Уинстън Чърчил.
Не лъжа.
За полета до Сейнт Моуган.
А ти как си? Как е Джийн?
Бременна е.
Ще ставам баща.
Шегуваш ли се?
Крос.
Крос, честито!
Толкова се радвам за вас!
Да.
Това е хубава новина, нали?
- Да.
- Добре.
Сигурен ли си?
Всъщност знам ли.
Мисля си колко хора сме избили
ден подир ден.
Отразява ти се.
Прави те...
различен.
Но не в добрия смисъл.
Роузи, понякога се будя
и не мога да се позная в огледалото.
Напомня ми за един цитат от Ницше, който прочетох в колежа. Писал е...
"Който се бори с чудовища,
нека внимава сам да не се превърне в такова.
Ако твърде дълго се взираш в бездната,
бездната ще се взре в теб".
- Тук сме да се борим с чудовищата, Крос.
- Да.
Извършихме ужасни неща.
Но се налагаше.
Няма друг начин.
Зверствата на тези хора...
заслужават възмездие.
Повярвай.
Заслужили са го.
{\an8}БАВАРСКАТА ПРОВИНЦИЯ, ЮЖНО ОТ НЮРНБЕРГ
Стой!
- Американци!
- Чакай, американци сме!
- Ние сме американски летци!
- Горе ръцете!
Хванахме двама, твърдят, че са наши. Приличат на пленници.
- Доведете ги.
- Свободно.
{\an8}"ЩАЛАГ VII" МОСБУРГ, ГЕРМАНИЯ
- Боб, намери къде да ги подслониш.
- Слушам.
- Май няма да ни регистрират.
- Явно не.
Елате.
"МАЙК"
Благодаря за превоза.
Добре дошли, майоре.
- Още ли те държат в тази дупка, Кросби?
- И още как.
- Майоре.
- Роузи.
- Върнахте се!
- Добре дошли!
- Лемънс! Господа.
- Пак сте тук!
- Имате ли чанта, майоре?
- Не, забравих я в апартамента в лагера.
Само дрехите на гърба ми.
Благодаря на командващия, че прати Ханк да ме вземе от Париж.
Вече изпълняваме хуманитарни мисии.
- С каква цел?
- Холандците гладуват.
Съюзниците хвърлят тонове храна на запад и югозапад от Зьойдерзе.
Искахме примирие с немците, за да не ни обстрелват с артилерия.
Засега отказват, но въпреки това летим.
МАЙОР ГЕЙЛ У. КЛЕВЪН 0-399782
Иган не ни позволи да го пратим на вашите.
Все повтаряше: "Ще се върне, приятелят ми е само изчезнал".
Майоре, в щаба се надяват да участвате
в следващата хуманитарна мисия.
Трябва да е лесна, но не се знае какво ще направят немците.
Искам пак да хвана щурвала.
- Бъки не успя да избяга с теб, а?
- Не, наложи се да остане с другите.
Но е добре, нали?
Да сте го видели някога да не е добре?
Когато всичко свърши, Алекс,
вероятно ще ни изпратят у дома от Марсилия или Хавър.
Едва ли ще ни карат чак до Англия.
Мейкън, това е П-51.
Янките!
П-51!
Идват!
Връща се!
Залегнете!
Да! Само така!
Прибираме се у дома!
Давай!
Залегни!
Прикрийте се, живо!
Момчета, да завземем кулата!
Предай се!
- Момчета, имате ли знаме? У кого е?
- Нямаме.
- Имате ли знаме?
- Не, сър!
- Никой ли няма?
- Дайте знаме!
- Ти имаш ли?
- Да, ето го!
Майоре!
Ето го.
Помогнете ми!
- Не стреляйте! Вразумете се.
- Защо?
Отиваме си!
Свобода!
Хубаво ли е?
- Да!
- Свали го!
Давай, Бъки!
Давай, Бъки!
Да! Скъсайте го!
Хайде, скъсайте го!
Браво, Бъки!
САЩ!
Полковник, лагерът и селото са ваши.
До половин час ще ви предам хората си, обезоръжени.
Свободен сте.
Полковник Кларк, да ги върнем.
Роузи.
Майоре.
Малко дъвки, шоколадчета
и първите портокали, които виждаме от месеци, а холандците - от години.
Супер.
- Майоре.
- Крос.
- Да нахраним хората.
- Да, чудесна идея.
Ако не възразяваш, обикновено съм отляво.
Всъщност винаги.
Ще се оплача на генерала.
Не бе, майтапя се.
За мен е чест.
- Готов за проверките?
- Повече от всякога.
- Карта 1A?
- Тук.
Прибори и седалки?
- Проверени.
- Кен?
Защо си тук?
На бас, че не можеш да намериш по-добър инженер.
Пък и реших, че ще му хареса да лети в една от тези машини.
- Не си ли летял досега?
- Не, сър.
- Изобщо ли?
- Не.
Дойдох тук с кораб през 1943 г., а после не е имало повод да летя.
Включвам първи.
Как е гледката, Кени?
- Прекрасна.
- Бива си я, нали?
{\an8}ХОЛАНДИЯ, 1 МАЙ 1945 Г.
Навигатор до пилота, завой по курс 090, край.
Прието, навигатор.
Започваме. Пригответе се.
Наближаваме Фалкенбург.
Ако искате, се помолете да не открият огън по нас.
Май минахме, момчета.
Германците решиха да спазят примирието.
Умни шваби.
Вижте!
Виждат се.
- Хвърляй, когато прецениш, Дъг.
- Разбрано.
Отварям отсека.
Пускам пакетите.
Браво, справихме се.
Виж!
"Благодарим ви, янки."
{\an8}МНОГО БЛАГОДАРИМ, ЯНКИ
{\an8}Гледай само.
Кула, тук "Лакомник 1", чакам инструкции за кацане, край.
"Лакомник 1", имате разрешение за кацане на писта 281, добра видимост.
Посока на вятъра 300 градуса, скорост 22 км/ч.
Висотомер - 29,96, край.
Повторете, кула, край.
Чу ме отлично и първия път, Гейл.
Мътните ме взели.
Я виж ти! Камъчето в обувката ми.
Върнах се.
Как е да се върнеш в небето?
- Хубаво.
- Я, кой дошъл!
- Хари.
- Джон Иган.
- Как си?
- Отлично.
- Драго ми е.
- И на мен.
Вече не повръщаш, а? Как си, Кени?
Роузи, радвам се да те видя. Как си?
В последните дни на войната извършихме още няколко доставки.
И един ден...
Вчера сутринта в 2:41 ч.
в щаба на генерал Айзенхауер...
- Войната свърши.
- ...генерал Йодл,
представителят на германското върховно командване
и на гросадмирал Дьониц, определен за държавен глава на Германия,
подписа акта за безусловна капитулация
на всички германски сухопътни, морски и въздушни сили в Европа
пред Съюзническите експедиционни сили
и едновременно пред съветското върховно командване.
Военните действия ще приключат официално минута след полунощ довечера,
вторник, 8 май.
Но за да спасим повече хора, прекратяването на огъня започна вчера
по протежение на целия фронт и на скъпите ни Нормандски острови.
- Ела тук, дай й...
- Още едно!
Пийте, момчета, прибираме се!
Пали!
Да! Отиваме си у дома!
Доживяхме!
Да!
Затворете го.
Хайде.
Отначало ни се струваше нереално, невъзможно, невъобразимо.
А накрая - неизбежно.
- Отивахме си у дома.
- Джипът ви чака, майоре.
Всички.
- Щях да видя жена си.
- Благодаря, приятел.
Сина си.
Да започна нов живот.
- Дано се видим в "Минтънс".
- Непременно.
Доведи и малкия.
- Да доведа пеленаче в джаз клуб?
- Никога не е твърде рано.
Ще бъдеш страхотен баща.
- Така ли мислиш?
- Сигурен съм.
{\an8}"СТО ПРОЦЕНТА"
Победиха!
- Е, това беше.
- Да, това беше.
- Готов ли си да се върнеш?
- А ти - да видиш Мардж?
Сигурно.
- Карта 1A?
- Тук.
Прибори и седалки?
- Наред.
- Горивни клапани и превключвател?
Изключени.
Загинаха много доблестни мъже.
Много храбреци.
Да. Интеркулери - студени.
Вдигни колесника.
Понякога ние, хората, трябва да си отговорим
какви смятаме да бъдем оттук нататък.
Прибирах се у дома. Да можеше повече от нас да се върнат.
Ще ни липсвате. Чао!
Довиждане засега!
- Добре.
- Излитаме.
110 км/ч.
130 км/ч.
150 км/ч.
Ето ни, идваме си.
Вдигни колесниците.
Вдигаме се.
ХАРИ КРОСБИ
Служи до 1945 г. с чин подполковник и се връща при Джийн и сина им Стив.
През 1953 г. става докторант по литература в "Станфорд".
{\an8}Няколко години преподава в университета в Айова.
{\an8}С Джийн и четирите им деца се местят в Масачузетс.
Преподава в "Бостън" и "Харвард" повече от 30 години.
Хари и Джийн са в родителското настоятелство в училищата на децата си.
{\an8}Мемоарите на Кросби за преживяванията му през Втората световна война
{\an8}са публикувани през 1993 г. Той умира през 2010 г. на 91 г.
АЛЕКСАНДЪР ДЖЕФЕРСЪН
Остава на служба във ВВС до декември 1947 г. и отива в резерва.
{\an8}Същата година се връща в Детройт със съпругата си Адела
{\an8}и преподава природни науки.
{\an8}Учител е в държавни училища в Детройт повече от 30 г.
Джеферсън се уволнява от ВВС с чин подполковник.
Той е член-основател
на "Летците от Тъскиги" в Детройт и цялата страна.
Александър Джеферсън почива през юни 2022 г.
на 100-годишна възраст.
РИЧАРД МЕЙКЪН
След освобождението си от Мосбург е повишен в капитан.
Уволнява се през декември 1945 г.
Връща се в Алабама и създава летателна школа.
{\an8}Завършва математика в университета в Индиана
{\an8}и работи в колежа "Майлс" в Алабама.
През 1955 г. отива при приятеля си Александър Джеферсън в Детройт
и започва като учител в държавно училище.
{\an8}Мейкън и Джеферсън остават приятели до смъртта на Мейкън през 2007 г. на 86 г.
{\an8}Кап. Ричард Мейкън е погребан в Арлингтън.
РОБЪРТ РОЗЕНТАЛ - РОУЗИ
Обучава се за пилот на Б-29 до капитулацията на Япония през 1945 г.
Участва в Нюрнбергските процеси за военните престъпления на нацистите.
Разпитва водещи фигури от немското командване,
включително Гьоринг, командира на Луфтвафе.
{\an8}На път за Нюрнберг Роузи се запознава с прокурор Филис Хелър.
{\an8}Две седмици по-късно сключват брак. Раждат им се три деца.
За заслугите си Робърт Розентал е награден с две "Сребърни звезди",
два Кръста за летателни заслуги, две "Пурпурни сърца",
Британски кръст за летателни заслуги и Военния кръст на Франция.
{\an8}По време на войната изпълнява 52 мисии,
{\an8}повече от всеки друг член на 100-тната бойна група.
{\an8}Роузи почива през 2007 г. на 89 години.
ГЕЙЛ КЛЕВЪН - БЪК
Остава във ВВС и служи в Корейската и Виетнамската война.
Уволнява се с чин полковник.
Завършва бизнес администрация в "Харвард" и докторантура в "Джорджтаун".
Бък се жени за Марджъри Спенсър месец след връщането си в САЩ.
Джон Иган му става кум.
{\an8}Мардж умира неочаквано през 1953 г. след осемгодишен брак с Гейл.
{\an8}След смъртта му 53 години по-късно снимката й още е на камината му.
ДЖОН ИГАН - БЪКИ
Остава във ВВС и след войната. След завръщането си в Манитоуок
среща своя позната от гимназията, Джоузефин Пиц,
която е в униформа на женския корпус на ВВС.
Малко след това се женят.
Полк. Иган изпълнява мисии в Корея.
{\an8}След време става директор на ВВС за цялата тихоокеанска зона.
{\an8}Работи в Пентагона до 1961 г., когато почива от инфаркт.
{\an8}Тогава е на 45 г. Джоузефин почива през 2006 г.
{\an8}Погребани са заедно във военното гробище в Арлингтън.
Превод на субтитрите Живко Тодоров