Masters of the Air - Season 1 (2024) (Masters of The Air S01E08.srt) Свали субтитрите
Докато Осма армия удряше немците от бази в Англия,
15-а въздушна армия ги атакуваше от бази в Италия.
99-а ескадрила преследвачи участваше в операцията.
Наричаха ги "Летците от Тъскиги".
"Бъбъл Блу" до "Кап Уан", по ваша команда.
Курс?
Минута и шест секунди от "Пойнт Фокстрот".
Готови за заход. Един след друг, пазете радиомълчание.
В обсега ни е. Пускам бомбите!
- Седем върху сгради, две по камиони!
- Директно попадение.
{\an8}ПО РОМАНА НА ДОНАЛД Л. МИЛЪР
ОСМА ЧАСТ
{\an8}Петстотин!
{\an8}- Лека нощ, Хитлер!
- Тъскиги с петстотин мисии!
99-А: 500 БОЙНИ МИСИИ
{\an8}С 9 тона целувки от Страховитата двойка.
{\an8}Записахме 500 мисии.
- Повод за празник е.
- Капитане.
Свободно, Алекс. Само дойдох да те поздравя.
- Бяхте безупречни, както обикновено.
- Благодаря, сър.
Трябва ли да те дам на военен съд, че да пийнеш бира?
Не, сър.
Умен си, Алекс, но е редно и умните да се веселят понякога.
Да, сър, само че...
Хей, момчета!
Летците от Тъскиги отново готвят се за бой!
Издигат се във висините и всеки от тях е герой!
Летците от Тъскиги отново готвят се за бой!
{\an8}БАЗА "РАМИТЕЛИ", ИТАЛИЯ
{\an8}Разберете ме правилно. Много съм горд с постигнатото, но...
Няма ли да влезем в сериозна битка?
Говори се, че ще ни обединят с 332-ра бойна група
- за мисии във вътрешността на Европа.
- Наистина?
Планът е в ход. След няколко дни 96-а ще кацне във Фоджа.
Ще изпълним първа мисия над Германия. Ще бъдем ескорт до Мюнхен.
- П-40 не летят на такава височина.
- Ще ни дадат нови самолети, П-51.
Имай търпение, ще видим.
А дотогава разпусни. Повесели се.
Да, би трябвало.
Но ми е трудно, като знам, че нашите вече са там.
Мисиите ти бяха успешни, Алекс. Гледай да не "прегориш".
За всичко си има време.
Завзети бази, девети ининг. Два аута, три бола, един страйк.
Нюхаузър се наглася и хвърля въртелива топка!
Келър я изпуска, втори страйк!
Така замахва, че почти изхвръква от обувките!
Гордън прави две крачки назад към базата.
Играта е в разгара си.
С момчетата се питаме какъв е резултатът.
- Добре ли си, майоре?
- Да, защо да не съм добре?
Само питам.
Само питаш? Истината е, че се чувствам страхотно.
Тук съм вече осем месеца. Все така съм пленен, зъзнещ, ям огризки.
И все чакаме да стане нещо, а то не става.
Можеше да е и по-зле - да сме мъртви.
За теб може и да е по-зле. Аз щях да го понеса някак.
Но не и това.
Какво чакаме?
Ако искаме да се случи нещо, трябва да действаме.
Като британците ли? И да ни екзекутират?
Трябва да имаме търпение.
5:56 до 5:57 сутринта на 3 юни 1944 г.
Три дни до десанта.
Последната ми минута сън за 72 часа напред.
ЩАБ
Щяхме да бомбардираме немската отбрана в Нормандия
минути преди десантните кораби да акостират,
а после цял ден да рушим немските мостове, жп линии и комуникации във вътрешността.
Общо 200 мисии, за които бяха нужни летателни планове и карти.
24 часа. Първата нощ се заблуждаваш, че ще е лесно.
Борбата започва на закуска на втория ден.
{\an8}На всяка почивка звънях на Сандра.
{\an8}ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ
{\an8}Но не можех да се свържа. Беше потънала вдън земя.
Документи.
Закъде?
На работа, мосю.
32 часа. Втори следобед.
Кафето вече не е достатъчно.
- Трябва да поспиш, Кросби.
- Да, като свърши мисията.
- А не да вземаш хапчета.
- Ще поспя, докторе.
- Но после.
- Само по едно на 12 часа.
- Чу ли?
- Да, Смоуки, чух. Разбрах те.
60 часа. Започваш да халюцинираш.
И ти го чуваш, нали? Какво? Кажи де?
Няма начин да не го чуваш. Цък, цък, цък...
Тъкмо приключвах с маршрута за една мисия и от щаба ми връчваха още пет.
Всички цели бяха с приоритет.
Липсата на сън, кафето, хапчетата, стресът, страхът, халюцинациите.
И те са като наркотик.
Интересува ме позлатата.
- Минах цялата сграда.
- Браво.
Получихме новини от жп гара в Льо Бек-Елоан.
Жан ще ви информира за мисията. Тръгвате утре.
64 часа.
Опитваш се да издържиш дъх подир дъх, стъпка по стъпка.
Кросби?
Кросби! Трябва да поспиш.
Не, добре съм, само трябва да...
- Лягай си, Крос. Това е заповед. Веднага!
- Не мога, Джак.
- Кросби!
- Добре съм, наистина.
Само да свърша още едно-две неща.
- Хари!
- Пази се.
Седнете.
{\an8}6 ЮНИ 1944 Г. ДЕНЯТ НА ДЕСАНТА
{\an8}За тези, които ме виждат за първи път, аз съм новият командир. Казвам се Джефри.
Подполковник Бенет се връща отново в 395-а,
но промените, направени от него, остават.
- Роузи.
- Благодаря, полковник.
Е, момчета, ако забраната за излизане от базата
и струпаните около две хиляди кораба не са ви подсказали,
остават часове до десанта в Европа.
Последни съвети, сър?
Нямам последни съвети, защото ще се видим пак, нали?
Излитате, изпълнявате мисията, кацате
и тогава ти ще ми дадеш някой мъдър съвет.
Всеки полет е нов урок.
Точно така, момчета. Излиза.
Да, вижда му се краят.
Браво. Продължавай да натискаш, излиза.
Добре, Симънс, натискай.
Както бачкате, това прилича на трудов лагер.
Земята се размрази и набавяме дърва за готвене.
Я си починете. Да поиграем бейзбол.
Момчета, не ви ли се играе бейзбол? Не искате ли?
Мърф? "Кожите" срещу "Костите". Какво ще кажете?
"Кожите" ще е гостуващият отбор. Всъщност не.
Всички сме гости, и двата отбора.
Значи ще се разберем "Костите" да батират първи...
Или помагай, или престани.
- Я млъквай!
- Какво ти става?
Ако не помагаш, не пречи.
Значи си новият цар на лагера, а аз преча? Цар Клевън не дава да играем.
- Иска само да се бъхтим.
- Извинявай. Дай ръка.
Не, работи си. Имаш да дърпаш пън, цар Пънчо. На работа!
- Ставай.
- Гледай си работата.
- Ставай, хахо.
- Не ме пипай!
- Пусни ме!
- Как е?
Какво, май не ти понася?
Престанете!
- По бараките, живо!
- Какво става?
Всички вътре!
Швабите получиха лоши новини.
- Нашите са направили десанта.
- Мислиш ли?
Стъпили са в Западна Европа. Най-сетне!
Заповядайте.
- Наздраве.
- Брей, каква кукличка.
- Прекрасна е, Джо. Честито.
- Благодаря, Мейкън. Баща й даде съгласие.
Сватбата ще е в двора на леля, щом се върна.
- И девет месеца след това ще станеш баща.
- Да, надявам се.
Покажи твоята.
- Моята любима?
- Хайде де.
Добре, ето я.
- Майко мила.
- Гледай. 95 декара борова гора.
Първокласен дървен материал. Обещаха да ми я пазят.
Така ли?
- Добър вечер, капитане.
- Полк. Дейвис.
За Мюнхен.
Не вдигам тост за мисии със свалени бомбардировачи.
По един изтребител на 12 бомбардировача! Бяха наясно, че сме твърде малко.
Само няколко свалени е победа. Командването очакваше по-тежки жертви.
Командването не знае какво да очаква, какво е възможно.
Огледай се, Лорънс. Виждаш ли същото, което и аз?
Група горди пилоти, изпълнили първа мисия над Германия.
И нямат търпение да повторят.
Мъже на хиляди километри от дома, които най-сетне се чувстват американци.
Аз пък виждам твърде много младши и старши лейтенанти.
С толкова изпълнени мисии вече трябваше да са капитани и майори.
И двамата знаем защо не са и може никога да не станат.
Ако небето е мрачно, полковник, чертаеш нов курс, за да видиш слънцето.
- За по-сини небеса.
- За отлична видимост.
Даниълс.
- Трябва ни четвърти за бридж.
- По двойки ли?
Как мислиш?
Чудех се дали ще се събудиш.
Леле. Колко е часът?
- 7:30.
- 7:30?
Още има време.
Още има време! Къде са ми панталоните? Къде са, по дяволите?
Казвай де!
7:30 в събота сутрин е, Крос.
Спа непробудно три дни.
Мамка му!
Какво изпуснах?
Адски много. Изпълних три мисии, но на първите две нищо не се виждаше.
На третата се проясни.
Не си виждал подобно нещо.
Стотици кораби, хиляди мъже.
За трети път този ден бомбардирахме мостове, жп гари, свързочни центрове,
така че немците не успяха да изпратят подкрепления.
А най-хубавото - във въздуха нямаше и един изтребител на Луфтвафе.
Небето беше наше.
Благодарение на твоите курсове, Хари.
Смелите истории за героизъм май не са достатъчно смели за теб, капитан Марвел?
Яд ме е, че съм го изпуснал.
{\an8}АВГУСТ 1944 Г. ДВА МЕСЕЦА СЛЕД ДЕСАНТА
{\an8}- Къде е река Висла?
- Висла ли?
Висла, Висла.
Ето тук.
- На около 700 км?
- Не, по-малко.
- Пак ми се вижда далеч.
- Но нашите вече са тук, почти пред Париж.
Кошмарът на Хитлер - война на два фронта.
- А ние - между тях.
- Швабите няма да ни пуснат, ще ни избият.
Няма да им се дадем без бой. Ще направим още оръжия, каквито можем.
Има още един вариант.
Да ни преместят, преди руснаците да ни освободят.
Някъде навътре в Райха, например в Бавария.
- Толкова пленници са силен коз.
- Но как ще го направят?
- Ей така.
- Трябва да се готвим още отсега.
Пестене на дажбите, бойна подготовка.
Да направим всичко възможно да сме готови и за трите варианта.
Екзекуции, принудителен поход или битка.
- Боже.
- Ако си върнем брега...
- Отивате във Франция.
- Мирно!
Седнете.
Операция "Драгун" започва след три дни. Мисията ви ще помогне.
{\an8}Марсилия.
{\an8}Сен Тропе.
{\an8}Тулон.
Важни десантни точки за нашите сили.
Ще имаме достатъчно хора да надделеем, но само ако им "извадим очите".
{\an8}Навсякъде по крайбрежието има немски радари.
Ще ги унищожим с поетапен агресивен обстрел.
- Да?
- Полковник, Тулон е на 760 км от тук,
което ще рече 1500 км отиване и връщане.
А максималният горивен капацитет на нашите П-51 е само за 1600 км.
Това е без коефициента на съпротивление и теглото на боеприпасите,
които са променливи и ще доведат до по-бързо изчерпване на горивото.
Да кажем, че с външни резервоари ще вдигнем капацитета до 2200 км,
но те пък увеличават значително теглото.
Ако после изхвърлим резервоарите, ще олекнем с близо тон,
но пак няма да ни стигнат няколкостотин километра.
Прав сте, лейтенант Мейкън. Ще бъде на косъм.
Но не е невъзможно.
Ще използвате всяка капка гориво в резервоарите на крилата.
Опитайте да се върнете на приятелска територия.
Ще ви дадем документи и ако немците не ви хванат, щом кацнете,
ще се представяте с фалшива самоличност. Може да се смесите с населението.
Направо се смесихме!
- Нали сме летците от Тъскиги?
- Тъй вярно!
- Ще изпълним ли мисията?
- Да!
Тогава да действаме!
- Ето.
- Благодаря.
- Име?
- Бърел.
{\an8}"МАРГО"
Облаците прииждат доста бързо над планините.
Няма страшно, ще ги изпреварим.
Всичко е математика.
- Изхвърлете външните резервоари!
- Разбрано, лейтенант Мейкън.
По дяволите!
Ескадрила, дръж курса! Какво става с резервоарите, Уестбрук?
- Казах да ги изхвърлиш.
- Не падат.
С теб съм. Ще решим проблема. Няма да те изоставим.
Уестбрук, разклати крилата.
Гледай мен. Разклати ги!
- Не натискаш силно педала, момче.
- Натискам!
Като мен, чу ли?
- Готово!
- Точно така!
Браво, момче! А сега да изпълним мисията.
- Да се построим отново във формация.
- Разбрано.
{\an8}ТУЛОН, ФРАНЦИЯ
{\an8}- Стена от снаряди. Знаят, че идваме.
- Няма да е лесно.
Няма да се прибера, без да пострелям, хайде!
- Надявах се да го кажеш.
- Гордън, ти водиш.
Уестбрук по средата, а аз - отзад. Спускаме се.
Да ги размажем!
Улучиха ме!
Изчезвай от там. Уестбрук, катапултирай!
Не!
Не, Гордън, катапултирай!
Ще си платите, гадове!
Вкарайте черните при другите. Тук е добре.
Казах ти, че видях още един.
И теб ли те раниха?
Кой си ти?
Младши лейтенант Александър Джеферсън. Свалиха ме на 50 км от тук.
Пострадал си тежко.
Не, недей!
Щом се помръдна, губя съзнание.
Пострадал е вратът ти.
Да видим как да ти помогнем.
- Кой е този? Дали е новият комендант?
- Един пазач ми каза, че изпращат някого.
Щом нашите направиха десанта, прехвърлиха всички лагери към СС.
Ще им трябват доста хора.
- Дали само ни плашат?
- Дано.
- От правилата на СС ще си изпатим.
- Да.
Да стегнем хората.
На немските ни домакини това няма да им се понрави.
Трябва да ги подготвим за бой. Кой знае какво кроят швабите.
Ако тръгнем да тренираме и позаякнем, сигурно ще забележат.
Но уредът за изкореняване на пънове е добро прикритие.
Всички се изредихме. Това си е тежък труд. Ще ни даде сили за съпротива.
Ще увеличим смените.
Ако упорстваме месец-два, ще сме готови за бой.
А немците няма да разберат.
Ще им кажем, че трупаме дръвца за зимата.
А и от тях стават оръжия.
Седнете.
Хубав часовник.
{\an8}"ДУЛАГ ЛУФТ" ЛАГЕР ЗА ВОЕННОПЛЕННИЦИ, ФРАНКФУРТ
{\an8}Трябва да ви благодаря. Любимите ми цигари.
Но писалката ще задържа.
Е, как са нещата в Щатите?
Александър Джеферсън, младши лейтенант, 0819461.
Без официалности, Джеф.
Имам чувството, че вече те разбирам.
Баща ти е сглобявал десет години в завода на компания "Илайджа Маккой"
смазочни устройства за спирачки и е изкарвал 17 долара месечно.
Нищо чудно, че си записал химия.
Ние, немците, много ценим учените.
Макар че много американски лаборатории биха те наели като чистач на тоалетни.
Каква беше целта ви?
Ричард Д. Мейкън, младши лейтенант, 0821916.
Как пострада вратът ти?
- Боли ли те?
- Младши лейтенант, 0821916.
Обичам джаз.
Още помня как ходех в "Парадайс Вали" в Детройт.
Сигурно го знаеш.
Александър Джеферсън, младши лейтенант, 0819461.
Кой беше кварталът в Лос Анджелис, където са натикали чернокожите?
Сетих се! "Уотс", нали така?
Познавам тези места.
Защо воюваш за страна, която се отнася така с теб?
Да знаете по-хубава страна?
Познавам недостатъците на родината си.
Но знам, че се старае да стане такава, каквато трябва да бъде.
И щом се върна,
ще помагам това да стане по-бързо.
Стига бе!
- Дано сте ги смазали!
- Познавате ли ги?
Кажете новини!
- "Червените опашки"!
- От кой полк сте?
От "Червените опашки" са!
- Някакви новини?
- Мястото им не е тук!
- Откъде сте?
- Откъде?
Свалиха ме над Берлин.
Приличам на инвалид.
Приличаш на войник.
- Какво правим тук?
- Колко са заловили?
- Ей, "Червени опашки"!
- Колко пъти сте ни спасявали кожите.
- От коя част сте?
- 332-ра.
Дай да ти помогна. Аз съм в северния комплекс.
- Благодаря.
- Елате, ще ви позакърпим.
Какво имаш?
- Играй.
- Какво е това?
По дяволите, Мърф.
Младши лейтенант Александър Джеферсън, 332-ра бойна група.
Младши лейтенант Ричард Д. Мейкън, 332-ра.
Господа, добре дошли в рая.
Играй, лейтенант.
Докъде бяхме?
Не, ти раздаваш.
- Аз раздадох и спечелих.
- Хубаво.
Да видим колко цигари още ще ти измъкна.
О, боже. Давай.
Няма ли да играеш, Мърф? Не му раздавай.
Доста те натоварихме наскоро. Справи се отлично.
- Надхвърли очакванията, Крос.
- Благодаря, сър.
{\an8}Получаваш един месец.
{\an8}- Давате ми месец отпуск?
- От утре.
{\an8}- Простете за въпроса, но нямам ли думата?
- Слушай, Кросби.
{\an8}Трябваш ни работоспособен. Искаме да си починеш хубаво.
Истински отдих. Прекалено си ни важен.
- Ясно ли е?
- Тъй вярно.
За какво се отнася?
Обясних три пъти на предишните трима, с които ме свързаха,
че съм неин приятел. Звъня й от няколко дни.
Младши офицер Уесгейт ми даде този номер.
- Капитан Уесгейт не е тук, сър.
- Капитан ли?
Добре, а на обяд ли излезе? Дълго ли ще отсъства?
- Не мога да ви кажа.
- Добре, предайте й следното.
В отпуск съм, прибирам се в САЩ и скоро няма да мога да дойда в Лондон.
- Ще предам, сър.
- Благодаря ви.
Двойна бодлива тел,
има охранителна кула на всеки 50 метра и кучета навсякъде.
- Аз поне няма как да избягам.
- Няма да сме пеша.
- Не знам, Боб.
- Ще стане, повярвай.
Няма да е трудно да задигнем камион, но и да навием някой от белите да кара...
Трябват ни двама. Швабите винаги пътуват по двойки.
Добре, значи задигаме камион, обличаме двама бели в нацистки униформи,
но пак... от Франкфурт дотук пътувахме четири дни.
- Два дни беше с влак.
- Въпросът е къде ще зареждаме.
Не можем да сипем бензин в друг лагер за военнопленници.
Караме, докато свърши, а оттам - пеша.
За три дни може и да се измъкнем. Алекс начерта маршрута.
- Какво мислиш за тях?
- Нищо.
А може би трябва.
Момичето мечта?
Не е моето.
Моето момиче мечта е високо 1,60 м.
С кръшно тяло и с кожа като на Лина Хорн.
И в този момент, точно в този момент, лейтенант,
целува нежно по челото последните излизащи петокласници,
след което незабавно, без да губи време, взема автобус 54
право до "Мериън Стрийт" 650,
където послушно бди и чака до прозореца
- да види моя милост.
- Ще ти се.
Да, надявам се.
А това...
е мокрият сън на военнопленник Търнър от легло 112.
Гледай само да ти платят с цигари, че тия тука не стават за нищо.
Както и да е.
Не е зле да обсъдим плана с онзи майор, Бък.
Каза ти няма и две думи, като пристигнахме,
и вече си негов.
П-51 ли пилотирахте?
П-39, П-40, П-47, П-51, АТ-6.
АТ-6. На такъв се обучавах.
Има мощно ускорение.
П-51 лети много по-плавно. Лесно е да минеш на него.
Отначало исках да стана пилот на изтребител.
Но после се влюбих в големите птици.
Аз пък още от малък конструирах макети на самолети.
Всеки възможен макет.
Но най-големият ми шедьовър
беше "Супермарин Спитфайър"
с два 60-сантиметрови поплавъка и еднометров размах на крилете.
Сам нарисувах чертежа по вестникарски снимки.
Брей, виж ти!
Да.
- Какво четеш?
- Роман за един художник.
Жертвал всичко в името на своята страст.
"ЛУНА И ГРОШ" - СЪМЪРСЕТ МОЪМ
ЕДНОПОСОЧЕН БИЛЕТ ЗА РАЙХА
Ти ли го нарисува?
Да, сър.
В мащаб ли е?
Кажи-речи. Но без надморска височина.
Може да ни бъдеш полезен.
На кого?
Неколцина от нас обмислят следващи ходове, разиграват варианти.
Не бива да стоим безпомощни.
Да, забелязах новите суперглаворези в лагера.
Имам план за тях.
Какво искате да направя?
Това.
Да картографираш района, за да избягаме.
През първия ни ден тук забелязах, че всички гледат теб.
Ти казваш какво да стане. Защо не възрази, че ни настаниха тук?
Да кажем, защото бях сигурен, че не сте шпиони.
Каква ирония.
Гейл Клевън, майор от 100-тна бомбардировъчна група.
Всички ме наричат Бък.
Младши лейтенант Александър Джеферсън, 332-ра изтребителна група.
Викай ми Алекс.
Джон ще ви покаже. Подавате документа, хващате го за китката
и го удряте в слепоочието - тук или тук, за да изгуби съзнание.
Да, точно така. Наклонете го, скрепете ги в центъра.
Така има по-здрава опора.
Ако се съмняваш. Защото има ли трески, ще се разцепи.
Няма да нанесе поражения.
Намушквате го в гърлото,
натискате напред и му изтръгвате гръкляна. Разбрахте ли?
ЩУТГАРТ
Съобщение от дамата, чака ви в хотела.
- Добре, благодаря ви.
- Лека вечер, сър.
Сандра.
Сандра?
Излез, иначе аз ще вляза.
Сандра.
"РОДЕН СИН" ОТ РИЧАРД РАЙТ
Извинявай, Крос, отново ме извикаха. Така е по-добре.
Мястото ти е при Джийн, а и все още сме във война.
Винаги ще помня миговете с теб. С любов, Сандра.
Кога тръгваш?
Утре сутрин.
Четири седмици в Ню Йорк.
- Завиждам ти.
- Така ли?
Казах на полк. Джеф, че не искам да си ходя.
Ще ти се отрази добре.
Какво намекваш?
Че ще ти се отрази добре.
Радваш ли се, че ще видиш Джийн?
Ами ако не е същото?
Вече нищо не е същото.
Нищо.
- И никога няма да бъде.
- Много си прав.
Благодаря.
- ...авангарда на Червената армия.
- Мили боже.
Руснаците са навлезли в Германия.
- В Източна Прусия.
- Близо ли са?
Гасим лампите.
Близо са.
Много близо.
В СЛЕДВАЩИЯ ЕПИЗОД
Марш, марш!
- Дадоха ни 30 минути и тръгваме.
- Нали не мислиш да бягаш?
Не и в този ледник.
Имате ли представа къде сме?
ГАРА НЮРНБЕРГ
Нюрнберг!
В сърцето на райха сме, момчета.
"Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова."
Да, извършихме ужасни неща.
Но техните зверства заслужават сурово възмездие.
С вас съм. Ще избягаме довечера.
Тръгвай, аз идвам.
Не стреляй! Бягай, Бък!
Превод на субтитрите Живко Тодоров