Masters of the Air - Season 1 (2024) (Masters of The Air S01E07.srt) Свали субтитрите
{\an8}В нашите лагери имаше техни пилоти, затова се отнасяли добре с хората ни.
Било студено и гадно. Хранели ги с картофи и ряпа целогодишно.
Но имали добри хигиенни условия, удобства, книги, музика.
Трябвали им само новини от фронта да ги обнадеждят,
че не след дълго ще се върнат у дома.
Благодаря.
- Да ти помогна?
- Не бих отказал.
- Чува ли се нещо за пощата?
- Не.
- Пак ли се бави?
- Война е.
Червеният кръст има проблеми да я достави в лагера.
Мац, пис, пис.
- Хами, идва към теб.
- Мац, пис, пис.
Видях я. Ела тук.
Хайде.
Така.
Имате ли малко вода?
- От какво каза, че е супата?
- Не каза.
- Заек?
- Да бе!
Малко ли "зайци" има под бараките!
Повръщай в кофата.
Бени, гледай да го задържиш. Протеин е.
Няма да получим друг преди пакетите на Червения кръст.
Дояждайте, време е за новините.
Британци, индийци и гурки продължават да воюват с японците в Бирма
в състава на чиндитската част на ген.-майор Орд Уингейт
дълбоко в тила на врага.
В Италия британците отново бяха отблъснати при Монте Касино,
а съюзническите войски са приковани по бреговете на Анцио.
- Какво каза?
- Нищо хубаво.
Командирът идва.
Британците пак са атакували Монте Касино. Неуспешно.
А швабите са изпратили девет-десет дивизии в Анцио.
Разкажи на всички. Нека войниците не си правят илюзии.
- Хайде!
- Внезапен сбор.
Бързо, приключвай.
Хайде, по-бързо!
Давай!
Соломон.
- Еврейско име, нали?
- Бързо!
Намерихме нещо!
Лошо.
- Не намериха слушалката.
- И на това да сме доволни.
{\an8}ПО РОМАНА НА ДОНАЛД Л. МИЛЪР
СЕДМА ЧАСТ
{\an8}В началото на 1944 г. бе ясно, че десантът в Европа е неизбежен.
100-тната бойна група щеше да изпълни дълга си.
Нови мисии в Германия означаваше нови жертви.
А това означаваше нови попълнения.
Новобранец!
Войниците отдясно, офицерите - отляво.
- Ще го сменим.
- Войници - отдясно.
- Офицери - отляво.
- Още са хлапета.
- Шегуваш ли се!
- Ей, новак.
Дилейни. Албърт.
Фулър.
Всеки от нас бе изгубил близък приятел
и някои не искаха да се запознават с новите.
Никой не очакваше да оцелеят дълго. Но все някой трябваше да ги обучи.
Добро утро.
Аз съм капитан Робърт Розентал, пилот от 418-а.
Радваме се, че сте тук. Обядът е в 12 ч.
После ще ви покажа столовата.
- Добре дошли в 100-тната.
- Благодарим.
Понякога се случваше нещо, което въодушевяваше цялата база.
Мислехме, че сержантите Куин и Бейли
са сред многото жертви при атаката над Регенсбург,
но благодарение на френската и белгийската съпротива те се върнаха в "Торп Абътс".
Завръщането на хора, считани за загинали, ни обнадеждаваше.
Добре изглеждате.
За техен късмет, ако свален летец
се измъкнеше от окупирана Европа, му прекратяваха мисиите.
Защото ако пак бъде свален, заловен и измъчван от Гестапо, ще знае много
за каналите за бягство и за французите и белгийците, които са помогнали.
Проклетите късметлии щяха да се върнат у дома.
Лек път, момчета!
- Върнете се живи и здрави!
- До скоро!
Вече не, защото така си беше.
- Още един скоч, Гордън? На моята сметка.
- Слушам.
Къде ще искаш да те пратят? Във Флорида, Тексас?
Преди да дойдем тук, бях в Тексас. По-добре да обучавам летци във Флорида.
Пък и ще е хубаво да покажеш на новите, че 25 мисии са възможни.
Да, скоро никой не ги е постигал.
Дейв Майнър и екипажът му направиха 24.
Бих дал всичко да обучавам пилоти на слънце след цяла година в тази мъгла.
- Ще ти дойде времето, Крос.
- Това е проблемът да те вземат в щаба.
Почти нямаш възможност да летиш.
От 18 самолета, атакували Бремен, се върнал само неговият.
Най-големият късметлия тук.
Над Мюнстер, и самолетите бяха 13.
Късметът няма нищо общо тук.
- Малули, нали?
- Да, сър.
Роузи е най-добрият пилот на Б-17, когото съм виждал.
Ако си поне наполовина толкова добър, и ти ще изкараш 25 мисии.
- Леле.
- Хайде.
До дъно!
- На екс.
- Лека нощ.
Не, ти няма да летиш. Екипажът ти ще пропусне тази мисия.
Като малък си направих радио с кристал.
Мисля да се пробвам и тук.
Няма да е като онова, но все ще хваща нещо.
Медна тел, графит и безопасна игла. Можеш ли да ми ги намериш?
Имали сме си цял Маркони, а?
Ще гледам да ти намеря.
Дневна атака толкова на изток?
Всички вътре!
Прибирайте се!
- Сигурно над Берлин?
- Трудно е да се определи по звука.
Обстрелват нашите от половин Германия.
Ето, май е точно така. Бомбардират Берлин или околностите.
Чухте ли? Бомбардират Берлин.
Честит ти понеделник, Адолф.
- Дали 100-тната е с тях?
- Би трябвало.
Няма да им е леко. Първа дневна атака над столицата.
Какво става?
- Беше по-близо.
- Помощ!
Трябва ни лекар!
Отворете вратите!
- Влизайте!
- Какво стана?
Гръмнаха Хари!
- Ранили сте мой войник?
- Излезе навън.
- Къде е Глемниц?
- Гръмнаха го без причина!
- Повикай Глемниц!
- Кърви!
- Трябва му лекар.
- Влизайте!
Всички вътре, веднага!
Дръпни кучето!
- Махни кучето от него!
- Всички вътре!
- Хари беше вътре, защо го простреляха?
- Водете го в лазарета.
- Бързо!
- Ела.
- Прибирайте се!
- Вътре!
Веднага всички вътре!
Тия гадове ще ни очистят един по един, Бък.
Влизайте!
- Според лейтенанта е същият.
- Да.
Обърни го.
Мисиите ставаха все по-опасни.
Червената лампа за излитане сякаш никога не угасваше.
Винаги бяхме на тръни. И тогава ни казаха, че целта е Берлин.
Всички в базата чакаха със затаен дъх да разберат колко скъпо ще ни струва.
Ето ги! Виждам ги!
Един, два, три.
Четири, пет.
Шест, седем.
Осем, девет, десет.
Единайсет.
Дванайсет, тринайсет, четиринайсет.
Петнайсет, шестнайсет.
Господи.
Свалили са петнайсет.
Да.
Пази се!
Лошо.
Живо!
Изкарайте ги!
Някой да донесе морфин.
Полека, дръж го за коланите.
Полека.
Проверете крилата!
Първо тежко ранените.
Идва още един самолет, изпратете екип!
Още една носилка, живо!
- Има жертви в самолета!
- Хайде, бързо!
Само спокойно, чу ли? Ще се оправиш.
- Всичко ще е наред.
- Да донесат още три.
- Лемънс, а в кабината?
- Да дойде медик!
Дръж му краката!
- Спокойно, тук сме.
- Полека.
Само да го успокоя. Да го вдигнем. Раз, два, три.
6 март 1944 г. стана известен като Черния понеделник
заради многото жертви от мисията. 150 от тях бяха от 100-тната.
Директно попадение в кабината. Майнър и Кинсела са загинали на място.
Дано не са се мъчили.
Самолетът бил неуправляем, издигнал се към горната редица.
Харисън маневрирал, за да не ги удари.
После пикирал право надолу.
На 25-ата им мисия.
Ония гадове са разстрелвали скочилите с парашут един по един.
Избили са ги до крак.
Никой не се е спасил.
Екипажите ставаха все по-млади,
жертвите се множаха и бойният дух в базата се срина.
Имахме нужда да забравим за войната.
Реших да звънна на Сандра.
Казах си, че просто искам да пийна и да се посмея с някого.
Но после й звъннах втори път.
И трети.
Готово.
- Става ли?
- Супер е.
Поща!
Така. Мърфи?
- Най-сетне.
- Мърфи. Хамилтън.
- Благодаря.
- И Клевън.
- Благодаря.
- Това е, може би другия път.
Поща!
От майка ми.
Твоето от кого е?
От Мардж.
В последното си писмо преди Бремен й предложих брак.
Така ли?
Съгласи се.
И какво?
Чудесно.
Честито.
Дори си мислех да те поканя за кум.
Съгласен съм.
{\an8}7 МАРТ 1944 Г.
СКЪПА Г-ЖО ХОЛ, НЕ ЗНАЕМ КАКВО Е СТАНАЛО СЪС СИНА ВИ,
НО ИСКАХ ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ТОЙ БЕШЕ МОЙ ПРИЯТЕЛ.
- Още ли пише?
- Останаха му още няколко писма, сър.
- Държиш ли се?
- Да, добре съм.
- Утрешната мисия.
- Пак ли Берлин?
Джак, маршрутът е същият като вчера.
И да загинем, не ги е грижа.
Добре. Така.
- По дяволите.
- "Янките" са продали Ди Маджо?
Не става.
Да излезем.
Когато се постопли...
- какво ще кажеш да избягаме?
- Ти не видя ли какво става?
- Шансът да се измъкнем живи е...
- 30, 40, 50 към едно?
Още нямам план, но ще измисля.
Гледай да измислиш план с по-добри шансове.
Тогава ще дойдеш ли?
- Искам да се върна при Мардж невредим.
- Ще си умреш тук.
Невредим.
От някоя болест.
Или ако се доближиш прекалено до оградата.
Не ти ли писна да се храниш с картофи?
Да, можем да си кротуваме тук.
Това ли искаш?
Не, и аз като теб не понасям това място.
{\an8}8 МАРТ 1944 Г.
Мирно!
Седнете.
За онези, които не знаят, аз съм подполковник Бенет,
новият командир на 349-а.
Полк. Хардинг замина за Лондон
и временно ще командвам цялата 100-тна бойна група.
Днешната ви цел
е Берлин и по-конкретно заводът за сачмени лагери "Еркнер".
Боже, същият маршрут като в понеделник.
Кой го каза?
Майор Шоунс, напълно сте прав.
Но не бих изпратил никого на мисия, която не бих изпълнил лично,
затова ще бъда командир на цялото крило.
Майор Боуман?
Средната ви точка на попадение ще е тук, в центъра на Берлин.
Бяха ни останали само 15 самолета.
Колкото бяха свалили немците два дни по-рано.
Бе ясно, че шансовете на Роузи и хората му да се върнат от 25-ата мисия са оскъдни.
- Нещо да кажеш?
- Машината е в отлично състояние.
Знам, че ще ми я върнете в същия вид.
Момчета, съберете се.
"РАБОТНИЦИТЕ НА РОУЗИ"
Знаете си работата. Вие сте на картечниците, аз пилотирам.
- Нали?
- Тъй вярно.
Към Берлин!
Моли се за нас, грешниците, сега и в смъртния ни час.
Радвай се, благодатна Марийо.
Шансовете да победим Луфтвафе се увеличиха с въвеждането на "П-51 Мустанг".
Безспорно най-добрият изтребител във войната.
Ескортирани от мустангите през цялата мисия,
везните се накланяха в наша полза.
Рояк изтребители отдясно.
- Наши ли са?
- Не знам.
Някой може ли да ги разпознае? Край.
Шваби са. Шваби!
Извън обсега ми са. Ще свалят 45-а!
Прието. Виждам П-51, идват на помощ.
Тук овално гнездо, зелени сигнални ракети от самолета на полк. Бенет.
Летим над Берлин, но изпуснахме завоя за началната точка.
Навигатор, задай курс.
Трябва да е 253, повтарям, 253.
Разбрано, държа 253, край.
Отваряйте си очите за изтребители, знаят къде отиваме.
Отбележете, че 45-о крило пропусна завоя за началната точка.
Командва ни полк. Бенет, завиваме с него към целта.
Прието.
Тук мерачът, изтребители отпред вляво.
Прието. П-51 бързат на помощ.
Пригответе се.
Нашите изтребители ще ни пробият път.
- Трийсет секунди до целта.
- Прието.
- Мерач, готов ли си за пуск?
- Тук мерач, тъй вярно.
- Самолетът е твой.
- Прието, мой е.
Пускам бомбите.
Там! Изток-югоизток!
- Четиринайсет! Един свален!
- Видяхте ли кой? Роузи върна ли се?
- Какво ще кажеш, Папи?
- Успя, Роузи. Успяхме!
Двайсет и пет - отиваме си у дома!
Негодник!
Да "обръснем" кулата.
- Роузи! Да, да!
- Давай!
- Пак идва!
- Ще ни "обръсне"!
Кучият му син!
Бива си го, а?
Да!
Браво, Роузи!
Роузи! Роузи! Роузи!
- И й викам: "Ей, Бети..."
- Ето.
"Боядисай таваните в любимия си цвят, че като се върна, честичко ще ги зяпаш!"
- А тя какво?
- Замълча си, защото и майка й слушаше.
Ще пийна още едно.
Джак, защо си тъжен?
Толкова ли ще ти липсваме?
Добре ли си?
Вдигнаха броя на мисиите, след които се връщаш, от 25 на 30.
- Не думай!
- Какво?
Само за новите попълнения, от идната седмица.
От досегашните ще искат 28.
- Вие се отървахте, Роузи.
- Двайсет и осем?
Боже, Джак. Значи ни остават още десет мисии?
А на Хелмик - осем вместо пет.
Е, честито, Роузи.
Ти поне ще се измъкнеш жив.
Да сменят правилата насред мача? Адски непочтено, Джак.
Искат всички да измрем във въздуха и на никого не му пука за нас.
На никого!
О, боже. Вие знаете ли нещо?
- Радвам се да те видя пак.
- И аз.
- Много работа.
- Да, знам, че си зает.
- Теб имах предвид.
- Да, и аз бях доста заета.
През последните няколко седмици ужасно ми липсваше.
Искам да знам къде си била.
Да знаеш къде съм била?
Или къде ще бъда след двайсет минути?
След двайсет?
- Шестица каро.
- Дама каро.
- Десетка каро.
- Излиза двойка каро.
Бък?
Осмица спатия.
Десетка спатия.
Кранк?
Нарушена проводимост. Може да има остатъци от лепило, масло или мръсотия,
които възпрепятстват проводимостта.
Мисля, че...
Хванах нещо.
На немски е.
Музика.
Чакайте.
Да, това е Би Би Си. Дай ми хартия.
Руснаците са изтласкали Манщайн на 80 км...
Вчера Берлин е понесъл най-тежката бомбардировка досега.
Чуйте само:
Руснаците са превзели предмостие на град Могильов Подолски.
Разцепили са немците на две.
В многократните удари по Берлин 100-тната даде много жертви.
Стана ясно, че вече не е достатъчно само да пускаме бомби върху целта.
{\an8}Трябваше да унищожим напълно германското Луфтвафе.
Приятелят ми Роузи го разбираше отлично.
Но той завърши своята 25-та мисия.
Беше изпълнил дълга си и вече можеше да се прибере у дома.
{\an8}24 МАРТ 1944 Г.
Боже.
Къде отиват?
Новини. Британците в северния комплекс са прокопали три тунела.
Три? Как, за бога?
Копали са ги повече от година.
На 9 метра дълбочина, за да не ги хванат сеизмографите.
- 70-80 души са се измъкнали.
- Осемдесет?
Досега не се е случвало. Полковникът смята, че ще има строги наказания,
щом старшите офицери в СС и Гестапо научат за мащаба на бягството.
Беше прав, трябваше да духнем, докато търсеха британците.
Може би, но и ти беше прав. По-добре да не рискуваме.
За какво да се връщам у дома?
На другите им пишат, както и на теб.
За да получиш писмо, трябва някой да ти пише.
Май не съм се погрижил за това.
Лагерът ти се отразява зле.
- Изморен си.
- Така е.
Като излезеш, ще си намериш момиче. Другия път ще има кой да ти пише.
Но ще ме познава какъвто съм сега, а не какъвто бях преди.
Преди да ме заловят.
Ако въобще се измъкнем.
Ще се измъкнем. И ще си струва да те познава какъвто си сега.
Майори!
- Симолайт ви вика веднага.
- Само нас ли?
Теб и полковника.
Заради това мащабно бягство
комендант фон Линдайнер е освободен от длъжност.
Повечето от избягалите са заловени.
Но трябва да ви уведомя
с голямо съжаление, че 50 души от избягалите бяха екзекутирани.
Екзекутирани?
Не позволявайте на вашите хора да замислят ответни акции,
да не изпълняват заповеди или да правят нови опити за бягство за в бъдеще.
Заповядано ми е да съставя списък
на всички военнопленници евреи в "Щалаг Луфт III".
Майор Симолайт, в "Щалаг Луфт III" има само американци.
Само американци.
В Берлин в момента обмислят да прехвърлят всички лагери в Германия
под юрисдикцията на Луфтвафе към СС и Гестапо.
Всички бихме искали да избегнем такова развитие, нали?
Доброто ви поведение ще бъде оценено високо.
- Какви са шансовете ни сега?
- Да се приберем живи ли? Много малки.
Искате пак да летите?
Капитане, знаете, че броят на мисиите е увеличен на 30.
Да, сър, знам.
Не мога да ви попреча.
Но не искате ли вкъщи?
Ако някой е заслужил пътуване до Флорида, това сте вие.
Мисля, че...
Шоунс и Хелмик.
Как да се прибера спокойно, щом на тях им увеличиха мисиите?
Пък и...
Не искам някакъв новобранец да заеме мястото ми
и да загине с екипажа си още на първата мисия.
После да го сменят с поредния новак и така до безкрай.
Не, сър.
Не мога да се върна.
Още не.
Чак като свърши войната.
Все някак.
Разбирам.
Смятам, че поне трябва да вземете решение въз основа на цялата налична информация.
Ген. Дулитъл е наредил стратегията да се промени драстично.
Няма да има десант, докато Луфтвафе не бъде унищожено
и не постигнем въздушно превъзходство.
Осъществимо е с новите П-51.
Те превъзхождат всеки самолет, който Луфтвафе може да хвърли срещу нас.
Но за да ги свалим, трябва да ги накараме да излетят.
Б-17 ще са примамката.
Нашите Б-17.
Това е стратегията - да сме примамката.
Разбирам.
Добре тогава.
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПРЕНАЗНАЧАВАНЕ Р. РОЗЕНТАЛ
Знаете ли, трябва ни нов командир на 350-а.
- Искате ли поста?
- Да, искам го.
Чудесно.
Благодаря, полковник.
В СЛЕДВАЩИЯ ЕПИЗОД
Какво чакаме? Трябва вече да се готвим.
Жан ще ви информира за мисията. Тръгвате утре.
Минах цялата сграда.
{\an8}- Ще влезем ли в сериозно сражение?
- Планът е в ход.
Остават часове до десанта в Европа.
Мисията ви ще помогне.
- Нали сме пилотите от Тъскиги?
- Тъй вярно, сър!
Уесгейт ми даде този номер за връзка.
Да знаеш по-хубава страна?
Знам, че се старае да стане такава, каквато трябва да бъде.
Както бачкате, това прилича на трудов лагер.
Значи си новият цар на лагера, а аз ти преча?
Не можеш да понесеш...
Стотици кораби, хиляди мъже.
Не си виждал подобно нещо.
Превод на субтитрите Живко Тодоров