Masters of the Air - Season 1 (2024) (Masters of The Air S01E06.srt) Свали субтитрите
Ханс.
Американец!
Американец!
Американец!
- Има пистолет.
- Американец!
- Тук има американец, въоръжен е!
- Влезте вкъщи и се обадете на полицията.
По-живо!
Американецо!
Няма да те убием.
Няма да те убием.
Американецо?
За теб войната свърши.
{\an8}ПО РОМАНА НА ДОНАЛД Л. МИЛЪР
ШЕСТА ЧАСТ
{\an8}Свалените екипажи изчезваха.
{\an8}За няма и четири месеца в "Торп Абътс"
{\an8}изчезнаха безследно 32 от първоначалните 35 екипажа.
Не говорехме за тях.
Продължаващите да изпълняват мисии гледаха да не закачат духовете им.
Някои от хората ни рухваха.
Бяха видели твърде много взривени самолети и загинали приятели.
Едни пиеха, други се биеха, трети хукваха по жени.
Всеки гледаше да забрави някак.
Аз пък пътувах към университета "Оксфорд".
Смъртта на Бъбълс ми тежеше
и полк. Хардинг ме изпрати да представлявам 100-тната
{\an8}на конференция на съюзническите нации, за която тръгнах с охота.
{\an8}КОЛЕЖ "БАЛИОЛ"
{\an8}- Били ли сте в Оксфорд, капитане?
- Не, но се радвам, че съм тук.
Този път няма да успеете да видите много.
С лекциите и планираните мероприятия
едва ли ще имате време да излезете от кампуса.
Оттук.
Ще има представители от почти всички съюзнически държави.
Ще срещнете интересни хора.
Пристигна за вас преди два дни. Дано не е спешно.
От жена ми.
Не може да изтрае и седмица, без да изпрати писмо.
Грижовна е значи.
Пристигна ли вече подофицер А. М. Уесгейт, моят съквартирант?
Ще дойде утре. Ние ги наричаме "младши офицери".
- "Млади".
- Младши.
Ясно. Джеймс, благодаря, че ми показа всичко.
Приятна вечер. Дано конференцията ви хареса.
"Младши".
"Младши офицери".
{\an8}П.П. ПОЗДРАВИ БЪБЪЛС ОТ МЕН!
Мюнстер бе едва третата мисия на Роузи,
но толкова ужасяваща, че Хардинг нареди на Розентал и екипажа му
да си починат една седмица в "санаториум за обстреляни".
Тук има коне.
- Яздиш ли, Роузи?
- Евреите от Бруклин не яздят коне.
- Добро утро.
- Дами.
- Здравейте.
- Внимавайте, идва кавалерията.
Добре дошли в "Кумб Хаус".
Тук предлагаме всякакви спортове и дейности.
Има тенис, велосипеди, волейбол, крокет, езда с хрътки.
А ако вали, защото сме в Англия,
в балната зала има билярд, карти, шах и бадминтон.
Тук най-важен е отдихът.
- Майкъл, ще им покажеш ли стаите?
- Разбира се.
Насам, господа.
Франси?
- Колко време трябва да остана?
- Не го определям аз, Робърт,
а началникът ти, когато те е изпратил.
Но може да го обсъдиш с д-р Хюстън.
Тук имаме бани и топла вода. Възползвай се, докато можеш.
От коя си?
381-ва, летим заедно. А ти?
От 100-тната. Ако ни се удаде шанс, ще можеш ли да бягаш с този глезен?
Едва ли.
- Нашите ли са били?
- Станало е съвсем скоро. Британските ВВС.
Брей, и англетата веднъж да ударят нещо!
Добре, добре.
Какво става, тези защо са тук?
Американци.
Летци терористи!
- Проклети американци!
- Копелета!
Спокойно!
Пазачи! Назад!
По-кротко!
Спри, не ги защитавай! Какво правиш?
- Да се оправят!
- Пазачи!
Доктор Хюстън?
- Може ли да вляза?
- Заповядайте.
- Робърт Розентал.
- Да.
- Как спахте снощи?
- Добре.
Някои привикват по-трудно. Нужни са им един-два дни.
Точно за това исках да поговорим.
Средата тук не ми помага.
Нека се върна в базата.
- Защо според вас ви пратиха тук?
- Какво ви казаха?
Искам да чуя вашето мнение.
Имаше мисия в Мюнстер. Беше тежка, но съм добре.
Три мисии за първите три дни. 120 души загинаха за един ден.
А аз оцелях и съм добре.
За трети път казвате "добре съм".
Няма да ме пуснете, нали?
Ще ви пусна - след пет дни.
Благодаря ви.
"Който си на небесата, да се свети името Ти,
да дойде царството Ти, да бъде волята Ти,
както на небето, така и на земята.
Защото твое е царството и силата..."
Търся къде да заровя тези кучета.
"Не въведи нас в изкушение,
- но избави ни от..."
- Един е жив.
Довърши го.
"Който си на небесата, да се свети името Ти, да дойде царството Ти."
Клаус, намерих място.
Добре, идвам.
Копай, помогни ми.
Един ще избяга!
Остави го, няма да стигне далеч!
Свободата на личността срещу произвола на един тиранин.
На това поставя основите Магна Харта, или Великата харта на свободите.
Подписана през 1215 г., тя е важен символ на свободата и до днес.
На вас, янките, ви трябваха над 500 години,
преди отците основатели да приемат такъв документ.
А в сегашната война откриваме, че общите ни...
Ако не беше 500-годишната тирания на вашия крал,
щяхме да го приемем по-рано.
Трябва щателно да проучим предишните конфликти и изхода от тях.
"Хубаво е да има огън.
Там горе става студено."
- Кап. Кросби?
- Боже.
Виждала съм и по-оскъдно облечени.
- Голямо семейство и къща с малко врати.
- А вие коя сте?
Младши офицер Уесгейт, ваш съквартирант.
О, боже.
- Очаквахте мъж, нали?
- Не съм очаквал, просто...
Да, права сте. Съжалявам, очаквах мъж.
От Женския корпус съветват да крием, че сме жени, затова - А. М. Уесгейт.
"А" е от Алесандра, на галено Сандра.
А "М" е от бащино име, което ще отнеса в гроба.
- Трябва да кажем на домакина.
- На мен не ми пречи, а на вас?
Виждам, че сте женен. Дано ви е научила да пускате капака на тоалетната.
Кого имитирахте в огледалото - Трейси или Гейбъл?
Трейси.
Заприлича ми на Гейбъл.
Дай я отпред.
Хайде, ставай!
{\an8}"ДУЛАГ ЛУФТ" ТРАНЗИТЕН ЛАГЕР ЗА ВОЕННОПЛЕННИЦИ
{\an8}ФРАНКФУРТ, ГЕРМАНИЯ
И ми каза: "Сър, с тези шибани американци има три проблема". Пардон.
"Правят много секс, имат големи заплати и са тук."
Капитан Кросби, какъв е проблемът с британците според янките?
Чакайте, спомних си.
Малко секс, малки заплати и ни командва Айзенхауер.
Американците сте по-директни спрямо жените.
На младини не сме и помисляли да боднем някоя дебютантка.
Задоволявахме се с камериерки и сервитьорки.
А американците канят херцогиня в леглото още преди да са я завели на вечеря.
Моите уважения, но ще трябва да ви оборя.
Камериерките и сервитьорките не смеят да откажат на работодателите си,
а янките са напористи независимо от класата.
И простете за израза, но биха "боднали" всичко, което мърда.
Не е само отношението ви към жените ни. Плюете по улиците,
пиянствате, биете се в нашите кръчми.
Ако научите хората си на морал и дисциплина,
няма да се държат като отвързани и да прекаляват с гуляите.
Моите уважения, сър,
но всеки ден може да им е последният за гуляи.
Така че няма да им държа лекции, преди да излязат в отпуск.
Не сте наперен като за пилот, но сте капитан.
Какъв сте тогава - навигатор, мерач?
Навигатор.
А вие с какво се занимавате, младши офицер Уесгейт?
Обещавате ли да не казвате?
- "Честен пръст".
- Не знам какво значи, но звучи сериозно.
Аз съм лодкар.
Лодкар ли?
Виж ти. В какъв смисъл?
Карам лодка, откакто учих в Кеймбридж.
Така ли? Учили сте в Кеймбридж?
Но не издават дипломи на жени, представяте ли си?
- И какво сте учили освен лодкарството?
- Само това. Имаме тясна специализация.
Внимавайте!
Божичко.
- Добре ли сте?
- Да.
Аматьори. Отне ми години да овладея пръта.
Номерът е в китките, момко!
- Май не сте карали лодка, нали?
- Кое ме издаде?
Не ви бива в лъжите.
Дайте ми малко време. Обещавам, че ще задобрея.
Това не е хубаво.
Виждам, че имате здрав сън.
Казахте, че са нужни ден-два да свикна. А вие защо не спите?
- И лекарите сънуват кошмари, нали?
- Разбира се, защо не?
Имате хубави плочи.
- Може ли да пусна някоя?
- Давайте.
Не разбирам от музика, прослушвам колекцията.
Ето това трябва непременно да чуете.
- Свирите ли?
- Не мога да изсвиря и нота.
Майка ми и сестра ми са талантите, но аз пък разбирам от хубава музика.
- Къде ви е местоназначението, докторе?
- Норфолк. Хирург съм на 96-а ескадрила.
Тя беше с нас над Бремен.
Загубихме три самолета. Това ли беше първата ви мисия?
Загубих скъп приятел. И на него му беше първа мисия.
Тази война е против човешката природа.
- Не сте съгласен ли?
- Напротив.
Но щом видиш преследвани, подчинявани хора,
трябва да направиш нещо, нали?
Все пак те не са бойци.
- Да стоим безучастно ли?
- Прав сте, трябваше да направим нещо.
- Затова сме тук.
- Не, това тук...
Точно това не бива да правим.
Да играем крокет, да яздим с хрътки, каквото и да значи.
- Лов на лисици.
- Не може да ходиш на лов за лисици.
Не може да споделяш преживяното и да хленчиш.
Качваш се в машината и си вършиш работата.
Тъкмо бях влязъл в ритъм, разбирате ли?
Три дни, три мисии, три успешни кацания. Бум, бум, бум.
Като Джийн Крупа.
Не може да спираш Джийн Крупа насред солото му на барабани.
И след две седмици
да искаш да продължи откъдето си го прекъснал, без да изпусне и удар.
Може би не.
Но Крупа трябва да мисли и за друго освен за своя ритъм.
Той отговаря за ритъма на цялата група, нали?
Не съм пил без лед.
В Шотландия не разреждаме уискито.
- Наздраве.
- Наздраве.
Голямо семейство. Не го ли пресушиш, друг го изпива.
- Държиш ли връзка със семейството си?
- Не ме бива да пиша писма.
Когато мога, си ходя. Много по-близо са от твоето семейство,
но понякога ми се струва, че са ужасно далеч.
Да, толкова неща не трябва да им казваме.
- Защото ни е забранено, пък и...
- Как биха го проумели?
По-полека. Не нося на пиене.
Миналия път се събудих на пода на хотелска стая без ботуши.
Я да чуем.
Бяхме в Лондон в отпуск за уикенда.
Бъбълс измисли игра с центове и ботуши.
Накрая ми обра и центовете, и ботушите.
И оттам нататък нещата ми се губят.
Последното, което помня, беше как повръщахме в банята с Бъбълс.
Имаше само една тоалетна.
- Звучи много романтично.
- Я по-добре да оставя чашата.
Бъбълс някоя мацка за една нощ ли беше?
Не, най-добрият ми приятел.
Бъбълс е прякорът му.
Всички имаме нужда от човек, с когото да повръщаме рамо до рамо.
- Сигурно ти е добър приятел.
- Да, беше.
Свалиха го миналата седмица.
- Много съжалявам.
- Затова ме изпратиха тук.
Да си отдъхна малко.
Беше по моя вина.
Защо?
Станах навигатор на групата вместо Бъбълс.
Ако той беше планирал мисиите, нямаше да свалят толкова самолети.
- И Бъбълс още щеше да е жив.
- Не.
Приятелят ти е бил в самолета само поради една причина:
защото Адолф Хитлер и бандата му главорези решиха да властват над света.
Това е единствената причина да гинат хора в тази война.
Ама че ден беше днес.
Да си лягаме.
Майор Иган, влезте.
Аз съм лейтенант Хаусман, ще водя разпита ви.
Седнете, моля.
Да ви налея едно уиски?
Благодаря.
За "кал в очите"!
Този тост не го знам. За "кал в очите".
Е, откъде да започнем?
Оттам, че бях в едно градче и застреляха четирима от другарите ми.
Боже мой, кое градче?
- "Рюсхайм"...
- Рюселсхайм.
Трагедия. Ще го включа в доклада.
Дайте ми имената и чиновете на убитите ви колеги.
- Ще ги предам на...
- Не им знам имената. Сложиха ни заедно.
Благодаря за питието, ще съм благодарен и на по-дебело одеяло.
- Но от мен ще научите само име, чин...
- И сериен номер.
Вашият е О-399510.
Да, вече го знам.
Знам също, че сте роден в Манитоуок, Уисконсин.
Женен ли сте?
От чутото за вас съдя, че не.
418-а ескадрила.
100-тна бомбардировъчна група, базирана в "Торп Абътс".
Обичате ли бейзбола, майоре?
Това едва ли е държавна тайна.
Цигара?
Съжалявам, не са хубави като американските.
Аз лично предпочитам "Лъки Страйк".
Бейзболът не ми е много ясен,
с тези бухалки и бази, тичането в кръг.
Миналата седмица имаше важен мач, нали?
- Да, за Световните серии.
- Точно така.
"Ню Йорк Янкис" срещу "Сейнт Луис Кардиналс".
Мач реванш, нали?
Водехме с два на един гейма, когато ме свалиха.
Значи сте фен на "Янките"? Да ви кажа ли кой спечели шампионата?
Бък Клевън беше ли фен на "Янките"?
Не? Да?
Чух, че е страхотен летец.
ОСМА АРМИЯ СРИВА БРЕМЕН
Четох за подвизите му при атаката над Регенсбург.
Бил е ваш приятел, нали?
Май сваляме най-добрите пилоти.
Знаете ли, че при атаката над Мюнстер се върна само един от самолетите ви?
Един.
Но да се върнем към вас.
Със съжаление трябва да ви уведомя, че сте малко загазил, както казвате вие.
Знаем, че са ви заловили близо до Остбеверн,
но ви няма в нито едно досие като член на екипажа
на самолет от атакувалите Мюнстер.
- Според Гестапо това ви прави шпионин.
- Грешат.
Знайте едно, майоре - Гестапо никога не греши.
Трябва да уточним вашата група, ескадрила и самолет,
за да мога да им потвърдя, че сте този, за когото се представяте.
Джон Иган, майор.
О-399510.
Майоре, трябва да отбележа, че не си улеснявате положението.
Гестапо са по-различни от мен.
Аз съм като вас - летец, човек на честта.
Имам мироглед, който моите колеги
от идеологизираните тайни служби вероятно не споделят.
Искам да поговорим за Бък Клевън, Джон,
но искам и вие да ми кажете нещо.
Например колко нови Б-17 очакват в "Торп Абътс" идната седмица.
Джон Иган, майор. O-399510.
Разбирам.
Кафе?
С удоволствие.
Само не казвай на никого. Няма да нося закуска в леглото на всички.
- Ще отнеса тайната в гроба си.
- Радвам се, че поспа.
Изтребители право пред нас. Свали ги, Папи!
Открий огън! Огън!
Влизайте! Веднага! Влизайте, казах!
Качвай се!
Качвай се! Веднага!
Хайде, по-живо. Бързо, давайте!
Всичко в този град е толкова старо.
Родният ми щат е основан през 1846 г. Още няма и сто години.
- Кой щат?
- Айова.
Айова. Сигурно и преди 1846 г. е имало нещо.
Нищо, което да е запазено.
Да видим какво ще остане тук, когато приключи войната.
Има ли причина да не ми казваш местоназначението и длъжността си?
Да, и ако тази вечер исках да мисля за работа, капитане,
щях да пия шери с професор Гудхарт.
Тук май има купон. Да надникнем ли?
- Да.
- Съгласен?
Давай, давай.
Обожавам тази песен.
{\an8}ВТОРИ ФРОНТ В ЕВРОПА
Хайде, Чарли, ела при нас.
Благодаря, че подкрепяте каузата.
Дами и господа, г-ца Ела Уолш.
Битка кървава и страшна
из света сега бушува.
За Бъбълс?
Летят бомби и шрапнели.
За Бъбълс.
Хитлер гневно обяви, че съюзниците ще срази,
но съюзът ни робските окови ще строши!
На планински връх се изкачих под просторен небосвод
и видях като на длан всяка ферма, всеки град.
И обърнах своя взор към всички хора по света -
техният съюз велик на фашистите ще сложи край!
Техният съюз велик на фашистите ще сложи край!
На планински връх се изкачих под просторен небосвод
и видях като на длан всяка ферма, всеки град.
И обърнах своя взор към всички хора по света -
техният съюз велик на фашистите ще сложи край!
Благодаря на смелите руснаци и на ветераните китайци,
на съюзниците надлъж и нашир!
На воюващи британци, на милионите американци -
всички заедно фашизма ще сразят!
Всички заедно фашизма ще сразят!
Е, трябва да си кажем лека нощ.
Няма ли да влезеш?
- Забрави ли, съквартиранти сме.
- Вярно. Да ти кажа, наистина забравих.
Младши офицер, търсихме ви навсякъде. Спешно съобщение.
Какво има?
Трябва да замина.
- Веднага ли?
- Да.
Ако пак дойдеш в Лондон, звънни ми.
Ще идем на танци.
- Може и да те науча да караш лодка.
- Чух, че номерът бил в китките.
А нещата ти?
- Ще ги изпратят.
- Колелото не е твое.
Вземам го назаем.
Военен трофей.
- А кога ще спиш?
- След победата!
- Ето го!
- На какво дължим честта?
Скоро си заминаваме, намислил съм да ви ошушкам.
- О, Роузи.
- Паралия.
- За него ви разправях.
- Пак ли съчинява истории?
Да, една много интересна. За последната ни мисия над Мюнстер.
Самолетите ни падаха един по един, докато останахме само ние.
Бяхме безпомощни. Знаехме, че всеки момент ще ни нападнат.
И изведнъж го чухме.
Така ли звуча?
Всеки момент ще ни разкъсат на парчета,
а това шантаво копеле започна да си тананика Арти Шоу.
Изневиделица. Беше адски странно,
но като чух гласа му в слушалките,
за първи път смразяващият страх ме отпусна.
Макар да беше ясно, че се е побъркал.
Вече знаех, че не съм сам.
Не бяхме сами.
Хайде, стига. Кой раздава?
Чуйте за последната ни мисия.
Едва кретахме над Ламанша в надупчен самолет с два двигателя.
Някой от нас се свърза с кулата: "Ало, "Лейзи Фокс".
ДЖ като Джордж вика "Лейзи Фокс".
Дайте инструкции за кацане. Пилотът..."
"...и вторият пилот са мъртви. Два двигателя са извън строя.
Пожар в радиорубката, вертикалните стабилизатори ги няма.
Нямаме задкрилки, спирачки, парашути.
Пилотира мерачът. Дайте инструкции за кацане".
В кулата чуват всичко това, събират се и почват да умуват.
Бързат, защото машината няма да се задържи във въздуха още дълго.
Офицерът за контрол на полетите мисли, мисли и накрая го измисля.
Включва радиостанцията и казва: "Чувам ви, ДЖ като Джордж.
Слушайте инструкциите. Повтаряйте бавно след мен:
Отче наш, който си на небесата... да се свети..."
- Стига.
- Пак ти се слуша.
Не ни се слуша повече.
- Чувал ли си я?
- Сто пъти!
Разправяхме си всякакви истории.
Някои бяха верни, но повечето не бяха.
Все тая.
Небивалици, музика, смях, хубаво ирландско уиски.
Имахме нужда нещо да ни върне в самолетите и да повторим всичко.
"РАБОТНИЦИТЕ НА РОУЗИ"
{\an8}ШВАБА, АКО МОЖЕШ ДА ГО ПРОЧЕТЕШ, КАЖИ СИ МОЛИТВИТЕ
- Джон!
- Иган!
Джони! Джон!
Джими! Франки жив ли е?
Бъки! Погледни насам! Ето ме!
- Кранк!
- Жив си!
Мърф!
Глен!
- Ами О'Нийл?
- Някой от вас знае ли дали Бък е жив?
Какво?
- Дали Бък...
- Джон Иган! Отдясно.
Много се забави.
Добре дошли в "Щалаг Луфт III".
Тук ще прекарате най-хубавите години на жените си.
{\an8}"ЩАЛАГ ЛУФТ III" ПОД КОНТРОЛА НА ЛУФТВАФЕ
{\an8}ЗАГАН, ГЕРМАНИЯ 17 ОКТОМВРИ 1943 Г.
В СЛЕДВАЩИЯ ЕПИЗОД
Какво ще кажеш да избягаме?
- Искам да се върна при Мардж невредим.
- Ще си умреш тук невредим.
Това ли искаш?
Войските ни са приковани на брега.
Аз съм капитан Робърт Розентал. Добре дошли в 100-тната.
Роузи е най-добрият пилот на Б-17.
Ако си поне наполовина толкова добър, ще изкараш 25 мисии.
И да загинем, не ги е грижа.
{\an8}Хубаво ще е да покажеш на новите, че 25 мисии са възможни.
Превод на субтитрите Живко Тодоров