Masters of the Air - Season 1 (2024) (Masters of The Air S01E04.srt) Свали субтитрите
{\an8}Непрестанно мисля за теб
още щом отворя очи сутрин, докато ги затворя вечер.
Но дори тогава си в сънищата ми. Завинаги ще си останеш моето момиче.
Надявам се.
Мисията Регенсбург-Швайнфурт
беше най-голямата ни битка до този момент, с най-много жертви.
Загубихме Бидик, Клейтър, Ван Ной и техните екипажи.
Не знаехме кой е убит и кой е пленен.
12-а ескадрила.
Късно, но дойдоха.
Приготви ледената бира за момчетата.
Не разчитай.
Вдигайте се, момчета.
- Да, съберете си багажа.
Прибираме се.
- По-живо!
Храбростта имаше много лица през войната.
{\an8}Летци като сержант Уилям Куин, кацнали успешно с парашут,
{\an8}имаха само един начин да не попаднат в плен -
помощ от приятели чужденци.
Хванеха ли ги да помагат на свален летец, или ги хвърляха в концлагер,
или ги екзекутираха.
Рискът бе огромен.
Седни там, ей сега идвам.
Бейли. Жив си!
Има ли и други?
- Не съм видял друг освен теб.
Кой е този?
- Боб.
От коя група беше?
- 306-а.
Мерач ли си?
- Да.
Май сте разръчкали гнездото на осите. Налетяха ни с невиждана ярост.
И на нас.
- Е?
От вчера пия вода от корито за водопой. А ти?
Какво стана с Бейби Фейс и останалите?
Ти ела с мен.
Как се казваш?
Сержант Уилям Куин.
Сериен номер 6391477.
Запиши отговорите си.
Каква мисия изпълнявахте?
- Бомбардирахме завод за "Месершмит".
Длъжност?
- Радист.
Записвай отговорите.
Обичаш ли бейзбол?
- Да.
В кой отбор играеше Бейб Рут преди "Доджърс"?
Бейб Рут не е играл за "Доджърс".
Играеше за "Янките". А преди това за "Ред Сокс".
Каква статуя има на площад "Трафалгар"?
- Не знам къде е това.
Не си ли бил в Лондон?
Дислоцирани сме в Източна Англия.
За Лондон ти трябва двудневен пропуск, а не са ме пускали за два дни.
Отгоре на листа напиши днешна дата.
{\an8}18 АВГУСТ 1943 Г.
Кой е националният ви химн?
- "Знамето, обсипано със звезди".
Знаеш ли го?
Кажи ми, виждаш ли сега
при първите лъчи на таз зора
знамето, приветствано тъй гордо на залеза в последния проблясък?
С широки ленти, със звездите ярки...
И на матурата не са ме препитвали толкова строго.
Говори ми. Реших, че са ме скъсали.
Боб, имаш ли огънче?
Да. Имаш ли цигара и за мен?
Не!
Защо го направи?
- Оказа се внедрен агент.
Не, нали цял час си говорих с него!
Куин, и ти го чу - беше американец.
Немец. Как ли не опитват да се внедрят сред нас, но винаги ги хващаме.
Може и да грешите.
Никога не грешим.
{\an8}ПО РОМАНА НА ДОНАЛД Л. МИЛЪР
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
{\an8}25 беше вълшебното число.
{\an8}Оцелееш ли 25 мисии, те връщат у дома и обикаляш страната като знаменитост.
Ако Дай не се върне, как ще го приемат?
Ще устроят или страхотна веселба, или страхотна заупокойна служба.
През есента на 1943 г.
кап. Глен Дай и екипажът му се доближиха до това число.
{\an8}16 СЕПТЕМВРИ 1943 Г.
{\an8}Момчета.
- Майоре.
Томи, дошъл си да гледаш. Момчетата пазят ли те от беди?
Само ми навличат беди, Джон.
- Сигурно.
Били, Сами, с тези грубияни ли работите?
Като не ме вземате.
- Работи с нас тогава.
С радост.
- Добре.
Виж ги какви са навитаци.
Лил, не се притеснявай за Дай. 25 мисии. Скоро ще се върне.
Благодаря, Джон.
До скоро.
Майоре.
Като рекламен плакат си. Красавец.
- И се чувствам като плакат.
Господа.
- Ценя мнението ви, майоре.
Как си, Бъки?
- Джак.
Не се оплаквам.
- Крос.
Майоре.
- Гледайте!
Дай.
- Ето го!
Двайсет и пета мисия! Връщате се у дома!
Двайсет и пет!
Прибираш се, гаден късметлия!
- Свил ти е номера.
А на теб - гаджето.
ЧЕСТИТА 25-А МИСИЯ
Да отидем при момчетата.
Ето го. Добре се забавляваш.
Дайте път на дамата.
- Не, отивам там.
Стига, Бъки, прекаляваш.
- Прекалявам ли?
Майка му почина.
- Ето го.
Ето го нашия Чарли Робъртсън.
- Кой е този Чарли?
1922 г., "Уайт Сокс" срещу "Тайгърс". Блестяща игра, без грешки.
Последният перфектен бейзболист.
- Досега.
Ще отскочиш ли първо до вкъщи?
- Да, за три дни.
Ще ходим на лов с татко, ще оставя мама да ме поглези.
После ще обикалям да доказвам, че може да оцелееш в 25 мисии.
Да, на косъм.
Само ние останахме, нали?
Дванайсет екипажа от трийсет и петте, долетели от Гренландия.
Точно така.
Радваме ти се, Дай.
- Да, наистина се радваме за теб.
За момчетата, които не са тук, а трябваше да бъдат.
Да пием за тях.
- Да.
Наздраве.
Господа, отивам да нагледам момчетата, да не купонясват без мен.
Чарли Робъртсън.
- Какви ги върши?
Първият с 25 мисии.
Не ги зяпай.
- Не ги зяпам.
Я стига! Сериозно?
Това не ви ли притеснява?
- Както съм се разгонил...
Такъв си е Наш.
- Не, за друго ми е думата.
Вдигаме купон за това, че един екипаж няма да се върне в ковчези.
Защо все разваляш настроението?
Я го виж!
- Пазете се, иде вихреният танцьор.
Добре.
Не го насърчавай, ще подплаши мадамите.
Готини стъпки.
- Какво изпуснах?
Аз зяпам мацките, а Папи се опитва да ни впрегне.
Тоест нищо.
- "Вкисне". Изразът е "да ни вкисне".
Само казах, че не говори добре за нас.
Един екипаж оцеля и правим грандиозен купон?
Всички пилоти го правят.
Ясен си им, да знаеш.
- Дано.
Момчета?
- Благодаря.
Майор Иган.
- Майор Клевън.
Розентал. Наш.
- Точно така.
С втори пилоти Спац и Луис?
Спийс, сър.
- Спийс.
Луис, сър, но ми викат Папи.
И преди войната ли бяхте пилоти?
Бях адвокат.
- Нима?
Къде се научи да пилотираш Б-17?
В Ларедо. Девет месеца по 12 часа на ден.
Обучавах се за мерач. Лейтенант Наш също.
Носи ви се славата, момчета, да знаете.
Задето летим по гащи ли, сър?
Не те разбрах.
- Прочути сме с това, че летим по бельо.
Всички ли?
- Да, сър.
Това ли е модерно сега?
В Тексас самолетите така се нажежават, че пържим яйца на таблото.
Така ли? Не сме чували за бельото,
а че сте страхотни пилоти.
- Чест е, че воюваме, сър.
От месеци молим да ни пратят на фронта.
Най-сетне сме тук и ми се струва, че все пак ще свършим нещо.
Да, бъди сигурен.
Забавлявайте се.
- Тъй вярно!
Леле майко, защо му каза?
- Къде ми беше умът
да говоря за гащите си!
- Молете се за мен, ще се пробвам.
Лейтенант Хърбърт Наш.
Хелън.
- Като Хубавата Елена.
Дошла си от другия край на света, за да раздаваш кафе и понички!
Исках да помагам, това е моят принос.
Не си извадила късмет с тези тук.
- Не се оплаквам.
Сигурно гледаш така всеки, който иска закуска.
Може да съм последната хубавица, която ще видят.
И как да позная?
- Какво да познаеш?
Дали просто ме съжаляваш, или искаш да ме целунеш.
Харесваш усмивката й, Бък.
- Иган, Клевън.
Чух, че вече имате 20 успешни мисии.
- Някъде там.
Той има 21.
- Нещо да ме посъветвате?
Гледай да оцелееш.
- Поне 11 мисии.
Слушам. А какво става след това?
- Шансовете ти се увеличават.
Или пък не. Схващаш ли?
Благодаря, майоре.
Приятна вечер.
- И на вас.
Толкова нови лица.
Ако загинем, и нас няма да ни помнят. Сякаш не сме живели, Бък.
Има ли значение?
Май не.
Момчета.
- Полковник Хардинг.
Слушайте сега. Доктор Стоувър ми развали настроението.
Смята, че се изнервяте и ставате агресивни.
Не и ние, сър.
Казах му, че войната си е война и с времето прецаква психиката.
Така си още откакто първият пещерен човек е вдигнал тояга и е фраснал другия.
А те ходили ли са на психиатър?
- Няма такова нещо.
Именно.
Важното е да сте способни да воювате, нали така?
А какво правите между битките...
Харесва ми стилът ви, сър.
- Да, сър.
В праисторически времена не е имало въздушни битки.
Естествено, всяка война си има иновации.
Кой е слагал украсата?
Събрах специална комисия, сър.
- Самолетът изглежда сякаш пада.
Да уволниш комисията.
Другия път няма да се мъча.
- Съберете се, трябва да ви кажа нещо.
Знаете ли как да приключим войната?
Да напълним някой самолет догоре с бомби
и да избомбим бункера на Хитлер.
Ред и Бъбълс ще открият местонахождението на гадината с мустачките.
Да, сър.
- Кой сега е агресивен?
Кой?
Вие.
Ти си агресивен.
Не, сър, вие сте агресивен.
Самотни девойки.
Хайде, момчета, да се поразкършим.
Самотни девойки.
- Ей, Тати.
Не можеш да устоиш, знаеш го.
- Честито.
Трябва ти почивка. Полковникът да ти даде двудневен отпуск.
Ела и ти.
В Лондон. Да полудуваме, Бък, искаш ли?
Другия път.
Хайде, Кюфте.
Ще танцуваме ли?
Ще те обадя на Мардж.
Какво ли не ми минаваше през ума, като тръгнах на война,
но не и че ще стоя месец в белгийска ферма.
Има много свалени летци, а нямаме достатъчно водачи.
Знам, късметлия съм.
Не колкото него.
Да тръгваме!
Хайде, Ромео.
Здрасти, братле.
Имаш ли представа къде ни водят?
Не знам, сигурно през Франция към Испания.
Дали? Чудя се дали има и други оцелели.
Както падаше "Алис", съмнявам се.
Но Хинтън се е измъкнал.
Да, разбира се, Бейби Фейс все някак се е измъкнал.
Тихо.
Здрасти.
Бонжур.
- Бонжур.
Дъщеря ли ти е?
Мишу ще ви води.
Не е ли много малка?
Тя ще ви е водач, ще правите каквото каже.
Какво каза?
- Не знам.
Дай ми го.
Кое?
Стига, не е нужно.
Ако немците го намерят,
какво ще направят с Луиз и семейството й според теб?
Ще ги измъчват, докато проговорят.
А щом им кажат имената ни, ще ги разстрелят.
После ще намерят следващите и ще сторят същото и с тях.
Както се разплита нишка на пуловер.
Не помислих.
Съжалявам.
Постъпих глупаво.
Какво значи това?
Тук глупавите постъпки са равносилни на смърт.
{\an8}ЛОНДОН, АНГЛИЯ 8 ОКТОМВРИ 1943 Г.
Наздровие.
- Наздровие.
Наздровие. Да.
И как се озова в Лондон?
С това питие си купи раздумка, а не тъжна история.
Не разбрах, че купувам нещо.
- Значи не искаш да спиш с мен?
Не бях го обмислил чак дотам.
Ако искаш да си купиш ласки, опитай на площад "Пикадили".
Не е нужно да идваш чак до Хамърсмит.
Така ли се казва?
Майор от ВВС, но не си навигатор.
- Не, пилот съм.
Знаеш ли по какво се познава пилотът?
- По какво?
Сам си казва.
И съпругът ми е пилот.
- Значи си омъжена?
Откога си войник?
- Още отпреди войната.
А ти кога напусна Полша?
- Щом нахлуха немците.
Да, гледах кинопрегледите. Затова станах пилот още преди Пърл Харбър.
Американски герой.
- Може и да съм търсел приключения.
А съпругът ти?
Някои отстъпват, за да оцелеят.
Той обаче остана. Искаше да бъде герой като теб.
Срещнах човек от ескадрилата му.
Каза, че са свалили Павел над Силезия още първата седмица.
Или е военнопленник, или гние в някоя картофена нива.
Водката може да е от картофи с духа му.
Искаш ли да спиш с мен?
Първо ще танцуваме.
Досега не съм имал делова среща с бомба.
Делова среща. Странен евфемизъм за смърт.
Пускал съм много бомби. Сигурно съм избил доста хора.
Кофти професия.
Гризе ли те съвестта?
Няма защо. Немците си заслужават всяка една ваша бомба.
Според някои има разлика между войната и безсмислените убийства.
Но няма.
А ти как мислиш?
Че трябва да сме безмилостни и жестоки, колкото бяха те към моя народ.
Така е справедливо.
Да, но...
Ако съществува някакво възмездие, съдбата ми отдавна е предопределена.
Няма възмездие. Само едно събитие след друго.
Най-злите остават невредими, а невинните гинат.
Но знаеш ли какво?
Колкото по-близо си до смъртта, толкова по-жив се чувстваш.
Всяка секунда е малка смърт.
А си мислех, че аз ставам черноглед, като подпийна.
Ще се видим горе, Бък.
- Да отметнем още една.
Успех, братле.
- Да.
Искаш ли поничка?
- Не.
{\an8}Благодаря.
- Леко, пари.
Здравей.
- Здрасти.
Кафе, лейтенант?
- Да, моля.
Липсвах ли ти?
- Разделихме се преди 4 часа.
Сега ще е по-дълго.
- Как ли ще изтрая?
Какво?
Може да си последната хубавица, която виждам.
Не говори така.
- Няма по-хубава от теб.
Ще се видим после.
- Бъди сигурна.
Идва нашият Адонис.
- Млъквай.
Не.
Първата бомбардировка на Бремен бе провал. Но сякаш беше преди цяла вечност.
Щяхме пак да ударим бункерите за подводници.
Майор Клевън нямаше търпение.
Оправи ли се?
Не.
- По дяволите.
Има проблем с магнита във втори двигател. Оборотите падат рязко.
От прекъсвачите е.
Ще ги оправя, докато рулирате.
- С три двигателя?
Ще се справя.
- Как, колесника ли ще яхнеш?
Пробвай.
- Слушам, сър.
Не знам, Бък.
Разбирам да оправяш магнит на стоянката, но в движение?
Щом Лемънс казва, ще го оправи.
Имай вяра.
- Добре, хубаво.
{\an8}"БЕБЧО"
Какво става, Лемънс? Трябва да поведем ескадрилата.
Бързам колкото мога.
Още два самолета, Бък.
- Пред нас останаха два самолета.
Ясно.
Остана един. Сега или никога.
Остана един, Лемънс.
- Още можем да се откажем.
Ще отбием вдясно.
- Ние сме номер едно.
Номер едно.
- Почти свърших, майоре.
Хайде, Лемънс, тичай!
Качвай се!
Трябва да е готов.
Хайде!
Да. Супер!
Давайте!
Де Марко, признай, че сгреши.
- Добре, да тръгваме.
Давай, скъпи!
Лети! Само така!
Давай, давай!
Давай, Бебчо, ти си!
{\an8}ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ
{\an8}Влизаме в гарата, ще има много немци.
Правете като мен.
Извадя ли си документите, и вие ги вадите. Погледна ли си часовника, и вие гледате.
Но каквото и да става, не говорете.
Нали?
Слизаме ли?
- Не, отивам до тоалетната.
Сега ли?
- Да.
Чудесно.
Дали ще ни разделят?
Не знам, Бейли.
Трябва да те питам нещо, Куин.
Не ми дава мира.
За падането.
Бейби Фейс...
- Бейли, аз...
Мъртъв ли е?
Не можах да го измъкна.
Люкът заяде. Опитах всичко.
Накрая го оставих.
Мъничкият Бейби Фейс.
Опитах всичко.
Знам ли.
Щях да постъпя като теб.
Билетите.
Пригответе документите си за проверка на гарата.
Не, ще ги проверят на гарата. Билета, ако обичате.
Момент.
Извинете. Здравейте.
- Вашия билет, ако обичате.
Ето.
- Благодаря.
Мосю, билета ви!
Мосю, трябва да видя билета ви.
Глухи са, не ви чуват.
Вижте в джоба си!
Казах ви, глухи са! Той не разбира.
Защо побягна?
- Уплаши се, разберете го.
Стой.
Чакай, спри!
Не бягай.
Сега ще се обърнеш и спокойно ще се върнеш в купето.
Разбра ли?
Билетът у теб ли е?
Да.
- Извади го.
Билетът?
Мосю! Някой е откраднал куфара на една жена.
Минутка.
Седнете и се успокойте.
Нищо ли няма да направите?
- Успокой се.
Ей там, един хлапак, ще го видите. Червенокос.
Повече не го прави, разбра ли?
През цялото време ли беше тук?
- Това е Манон.
Чака ни дълъг път. Ще ви заведем в Испания, а оттам - в Англия.
Само без паника.
Ако пак хукнеш нанякъде, ще те просна.
Стягаш само с ръка.
- Опразнете стоянката.
Стига де!
- Пригответе се. Опразнете стоянката.
Да вървим, време е.
Единайсет, дванайсет.
Тринайсет.
- Да.
Тринайсет са.
Къде си, Бък?
Това са.
- Да, сър.
От 24 самолета се върнаха 13.
Три не излетяха, значи сме загубили осем.
80 души екипаж.
- Има и попълнения.
Кид и Блейкли.
Също и Де Марко, и Бък Клевън.
Сър.
Лейтенант Кросби?
Съжалявам, синко.
Проклетият Бремен.
- Бък.
Какво има?
Не се върнаха.
- Кой ще се грижи за Кюфтето?
Ще ви помогна, докторе.
- "Работниците на Роузи". 418-а.
Благодаря.
Как сте?
- Добре дошли.
Вземете си кафе.
- От тази страна.
Здравейте.
Хайде.
Обстрелът бе плътен като стена. Изтребител се вряза в тях и се взривиха.
Какви бяха условията? Виждахте ли целта?
Не.
- Свалиха водача.
Някой скочи ли? Видяхте ли парашути?
Само четири, това е.
Ясно. А как остана сам?
Настана голяма суматоха, след като свалиха водача на 350-а.
"Бебчо" с Бък Клевън и Де Марко.
Свалиха цялата първа редица. Също и Наш, и Спийс.
Не видях парашути.
{\an8}Ще донеса още.
Папи, изчакай ме.
Хелън.
- Да?
Днес беше истински ад.
Лейтенант Наш загина. Съжалявам.
Кранк.
Видя ли какво стана с Блейкли и Крос?
Кога, къде, колко парашута?
- Не, изостанаха над началната точка.
Ами Бък?
Кой ще каже на Иган?
Добро утро.
Утро ли? Минава пладне.
Клин.
- Не нося клин.
Не, "клин клин избива". Пийни да ти мине махмурлукът.
Трябва да тръгвам.
- Имаш работа ли?
Предлагам да не задълбаваме.
Изкарахме си чудесно. Накъде повече да задълбаваме?
Слушай, мисля да изляза и да си пийна.
Ще се позабавлявам, но бих искал да сме заедно.
Сърцето ми няма да понесе още един пилот в картофена нива.
Знам, че ме разбираш. Толкова си мил.
Да знаете откъде да си купя вестник?
- Ето там, на ъгъла.
Боже мой!
Искам да я видя. О, господи!
Благодаря.
- Да видя.
Дайте да я видя! Мъртва ли е? Не може да бъде!
Кажете ми. Мъртва ли е?
Не, не е мъртва!
{\an8}ДЕЙЛИ ХЕРАЛД "ОСМА ВЪЗДУШНА АРМИЯ СРИНА БРЕМЕН"
{\an8}Може ли един?
Не ми връщай.
- Благодаря.
{\an8}"СВАЛЕНИ СА 30 БОМБАРДИРОВАЧА УНИЩОЖЕНА Е НАЦИСТКА БАЗА"
Свържете ме с Норфолк 7322.
Боуман на телефона.
- Ред, Иган е. Как мина мачът вчера?
По-лошо, отколкото очаквахме.
Бък беше ли в отбора?
- Да.
Добре ли игра?
Падна геройски, Джон.
Кой друг?
- Повечето от основния отбор.
Утре ще има ли мач?
- Да.
Кажи на тренера, че ще се върна преди мача.
И Ред... Искам да съм капитан.
В СЛЕДВАЩИЯ ЕПИЗОД
Не се чудете.
Знаете защо се върнах по-рано.
- Поредната мисия.
Целта е източно от центъра.
- Катедралата ще е пълна.
Не сме бомбардирали градски център.
- За бога, Кранк.
Война е, хвърляме бомби.
Дойде вчера, но ще лети.
- Олекна ми.
Изтребители пред нас!
- Боже!
Първи двигател отказа. И четвърти е извън строя!
Да се махаме!
- Къде ще кацне групата ми?
Къде са нашите?
Превод на субтитрите Живко Тодоров