Jangsa-ri 9.15 a.k.a. The Battle of Jangsari (2019) Свали субтитрите
На 25-ти юни 1950 година,
с помощта на армията на Съветския Съюз, Северна Корея нахлува в Южна Корея.
Само за един месец, Югът отстъпва до най-южната точка, река Накдонг.
За да отблъсне враговете, ген. Макартър организира десантна операция в Инчон,
и разгъва диверсионни атаки в Уонсан,
Джумунджин, Кинсан и Джансари.
Не разполагайки с достатъчно мъже, корабът "Мунсан"
натоварил 772 гимназисти новобранци и се отправил към брега на Джансари,
един ден преди десанта на Инчон.
Филмът достига до вас благодарение на екипа на AVETorrents.com
БИТКАТА ПРИ ДЖАНСАРИ
превод: poperju avetorrents.com
13 септември 1950 година, 23:00 часа.
Виждаш ли нещо?
Видимостта е много ниска.
- Как можа да избереш най-лошия ден?
Трябваше да изчакаш да мине бурята.
Трябваше да сме там преди 15-ти, но загубихме цял ден на пристанището.
Враговете знаят ли, че пристигаме?
Даегу и Пусан са пълни с шпиони.
И аз така чух.
Според информатора ни,
разположените военни сили не са особено големи.
Нашият батальон ще се справи с нея.
Батальон ли?
За децата долу ли говориш?
Ако ви е лошо, наврете главите си в онези тенекии.
Не повръщайте на пода.
Момче, това канче е за храната ти. Няма ли да ядеш?
Божке... Лекар!
Отвратително...
По дяволите!
Морската болест ще ни умори преди комунистите.
Чух, че твоят старец е ловец.
Сигурно си свикнал да стреляш.
- Стрелял съм по доста животни.
Но... никога не съм стрелял по хора.
Каква е разликата? Комунягите и без това са животни.
Приятел, виж това.
Викат, че е избродирано от момичетата в гимназията.
Момичето, дето ми го даде,
имаше бели ръце и чиста кожа.
Изчерви се, когато я погледнах в...
Пак ли повръщаш?
Момчетата от Даегу не са виждали лодка, затова им е лошо сега.
А ти от къде си?
От Джинампо.
- От Джинампо ли?
Да, намира се в Северна Корея.
- Нямаш комунарски акцент.
Преместихме се на юг една година след освобождението.
В училище изгубих акцента си.
- Защо се преместихте на юг?
Едни хулигани, които се мотаеха с руснаците, ни отнеха мелницата.
Затова една нощ баща ми преведе семейството ни през границата.
Може ли да ви попитам нещо?
- Какво?
Само една рота ли ще слезе на брега?
Нямаме много лодки.
Началниците казаха, че няма повече.
Спокойно.
Веднъж да слезем от кораба,
ще очистя всички комуняги.
Ти само стой близо до мен.
Нали ме познаваш?
Великият снайперист,
Гук Ман Док!
Пусан, Южна Корея.
От къде разбра?
С цялото ми уважение, но не мисля, че има много кореспонденти,
които не знаят за Инчон. На пресконференцията в Токио
операцията се обсъждаше като всеизвестна.
Надявам се, че комунистите са по-зле осведомени от кореспондентите.
Започвам да мисля, че Вашингтон се отказва от Юга.
Планират да евакуират президент Ри, изоставяйки стотици хиляди бежанци.
Не вярвам да го направят. Независими са едва от 5 години.
Виждам ги как се бият. Те искат да го задържат.
И ние живеехме в Хавай. По-добре се приберете, ако имате акъл.
Отнася се и за вас, г-це Маги. Пригответе си куфара.
Ако преминат реката Накдонг, ще се наложи всички да се изпарим.
Какъв е това скапано време?
Военните кораби и изтребителите трябваше да нападнат първи,
а ние да слезем на 200 метра от брега.
Обаче,
вълните са огромни,
и имаме само 4 лодки.
И ако заради бурята отзоват артилерията, която ни пази гърба,
имаме само един изход.
- Не става.
Нищо, че корабът ми да беше реквизиран,
той все пак си остава мой. Помисли, как се чувствам.
Умолявам те.
Ако се съмне, преди да сме слезли, битката ще свърши, преди да е започнала.
Как можаха да изпратят тези деца, без да имат никаква подготовка?
Вържете добре провизиите си и ги сложете върху мешките си.
Дори да се намокрят, ще стават за ядене.
Хей, Сеулецът!
Сам си ги вържи, тъпако.
- Какво?
Тази нощ смятам да се снабдя със севернокорейски провизии.
Така че си вържи сам безценното бобено брашно.
Какво?
Ако не ти харесва, ела да ме набиеш.
Запази бойните си сили за комунистите.
Ще ти запазя провизиите, затова ми кажи, когато огладнееш.
"Затова ми кажи, когато огладнееш."
Говори като задръстеняк. Ама че тъпанар.
За мен е.
Ало?
Какво?
Кога?
Внимание!
За поздрав!
Свободно!
В 04:00 часа, след около час, ще слезем на брега на Джансари.
Ударната група ще заеме височинна позиция на 200 метра.
Американските изтребители ще ни прикриват от въздуха,
а корабите им ще обстрелват позициите на врага!
Независимо, че ще получим помощ,
вие ще сте хората,
които трябва да забият знамето на върха!
Четири дни след дебаркирането, ще пътуваме обратно към Пусан!
След първата си победа,
ще се завърнете по домовете си
като горди членове на поделение "Мьонг" от ООН.
Нека ви попитам.
Можете ли да съществувате без родина?
- Съвсем не!
Могат ли семействата ви да съществуват без родина?
Съвсем не!
Добре! Ще се бием за нашите семейства и родина.
Победата, която ще удържим,
и страстта, която ще вложите,
ще бъдат запомнени от нашите съотечественици
завинаги!
Гимназисти, които са изкарали едва 10-дневно обучение, а други по-малко.
Давай по същество, Маги.
- Имаме опит с американските сили
на полуострова и не разбирам, защо изпращат деца
срещу армията на Северна Корея.
- Кои американски сили искаш да изпратя?
786 от хората ми умряха само снощи,
опитвайки се да удържат линията при река Накдонг.
Би ли ми казала, кого точно искаш да изпратя?
Господине...
- Виж!
Маги, правим всичко по силите си в момента.
Позициите ни са дяволски изтънели.
И не прави така. Това последното да си остане между нас.
Освен това, Макартър прави почти невъзможното, за да превземе Инчон.
Това е корейска война, така че корейците трябва да поемат...
Джансари.
Децата не знаят, че са пратени на самоубийствена мисия, нали?
"Ендикот", тук "Мунсан".
До 30 минути ще пристигнем на мястото. Край!
Ако артилерията не пристигне, какво ще стане с нас?
Какво?
"Мунсан", тук "Ендикот".
Самолетите и артилерията на позиция ли са? Край!
"Мунсан", тук "Ендикот". Чувате ли ни? Край!
Чуваме ви. Вие чувате ли ни? Край!
"Мунсан", тук "Ендикот". Чувате ли ни? Край!
Боже мили...
Почти пристигнахме, трябва да намалим.
Нека се придържаме към плана.
Какъв план?
Поддържайте курса.
Какво?
Ами ако се разбием на брега?
Значи така трябва.
- Какво?
"Ендикот", тук "Мунсан".
Веднага подгответе артилерията.
Трябва да ги закараме възможно най-близо до брега.
Полудя ли?
Има само няколко лодки!
Да не искаш да изхвърлиш децата насред океана?
Дръж курс към брега!
Спрете двигателите!
Всичко е наред! Не се страхувайте! Само няколко рифа!
Не мърдайте!
Седнете долу!
"Ендикот", тук "Мунсан". Слънцето ще изгрее след час.
Не можем да чакаме повече, искаме...
"Ендикот"! Незабавно включете артилерията!
Долу главите! Наведете си главите!
Всичко е наред!
Започваме дебаркиране! Всички да слизат!
Първо вържете въжето!
Само тогава другите могат да слизат!
Ясно ли е?
- Тъй вярно!
Първа рота, стани!
Тъй вярно!
- Напред!
Втора и трета рота, напред!
Осигурете защитен огън! Защитен огън!
Ще умрат така, много са бавни!
Качи се!
Капитане! Те не могат да се справят с въжето!
Ще ги изгубим всичките.
Капитане!
Нека сам отида, не мога да разчитам на вас.
Познавам теченията по-добре от всеки друг.
Капитане!
Командир на 2-ри отряд, Чой Сун Пил! Бях плувец в училище.
Искам да отида с тях!
Да вървим.
Напред.
Сам Шик!
Сам Шик.
Да вървим!
- Напред!
По-бързо!
Добре ли си?
Аз ще отида!
Внимавай за мини!
- Тъй вярно!
Готово, напред!
Атака!
- Атака!
Атака!
Бързо пригответе оръжията за стрелба!
Отстъпление!
Прегрупирайте се по роти!
Прегрупирайте се! Напред!
14-ти септември, 07:00 часа.
Сержант.
Събери специалния отряд и минете от дясно.
Свалете картечаря от върха на хълма.
Тъй вярно.
Командир на 3-та и 4-та рота. Ние ще ви прикриваме от тук.
Придвижете се 40 метра на 10 часа за отвличане на вниманието,
докато спец отряда стигне до точката.
Тъй вярно.
Аз ще поема лявата точка.
- Сам ли?
Успях да взема една.
- Няма да ходиш сам.
Сам ще се справя по-добре.
Рю Те Сок.
Ти.
- Слушам.
Ге Те.
- Слушам?
Вие идвате с мен.
Тъй вярно.
Искам и аз да дойда.
Бях най-добрият стрелец и спринтьор в лагера.
Добре, идваш с нас.
- Слушам.
1-ва и 2-ра рота, огън!
Напред!
Ето ги там.
Да тръгваме!
Напред!
Ге Те!
Можеш ли да улучиш картечаря от тук?
Не мога да го видя от другите войници.
Ние ще ги разкараме, така че го свали щом можеш.
Бягайте!
Батальон! Пълен напред!
Отстъпление!
Копеле!
- Стреляйте!
Върхът е чист!
Продължавайте!
Мамо... Мамо...
Мамо, пише ти Сан Хо.
Когато отидох на училищната сбирка, нахлуха севернокорейски войници.
Накараха ни да облечем техни униформи и ни изпратиха на фронтовата линия.
Тежи ми на сърцето, че тръгнах, без да се сбогувам с теб.
Вече изстрелях стотици куршуми към нашите хора.
Колко ли от тях са пострадали от моите куршуми?
Все още си нося училищната униформа под севернокорейската.
Ако някога срещна войниците,
ще им кажа, че съм ученик от гимназия "Кюн Ги".
Тогава може и да ме оставят жив.
Дано тази война свърши по-скоро.
Семейството много ми липсва.
Има ли още моряци?
- Всички са мъртви.
Има 139 убити вражески войници и 14 пленника.
Три точки са унищожени. 2 оръдия, една минохвъргачка,
три джипа и един камион са в добро състояние.
Радиостанцията е счупена и всички радисти са мъртви.
В момента няма как да се свържем с щаба.
Нямаме хранителни провизии.
Мога ли да изпратя няколко момчета до близкото село за провизии?
Добре. Вземете всичко, което става за ядене.
Пригответе се.
Завършил е корейската военна академия.
След назначението е събирал информация за войските и е провеждал обучение.
Не е скандалджия. Бих казал, че е малко наивен за войник.
Това е всичко, което мисли.
Но нали вие сте главнокомандващият на атаката в Джансари?
Пита, защо сме изпратили този отряд в Джансари.
Той се яви като доброволец.
Беше чул нещо от военнопленниците и искаше да съберем специален отряд.
Затова му разреших.
Гимназистите завършиха ли обучението си, преди да ги изпратите?
Пита, дали са били обучени, преди да бъдат изпратени.
Тя за какво точно щеше да пише?
Статията за какво се отнася?
Ген. Лим, ще ми кажете ли, как ще подкрепите отрядите в Джансари?
Защото няма да ги оставите...
- Пита, дали ще изпратите подкрепления.
Какъв й е проблемът на тази жена?
Ако утре Инчон падне, всичко свършва.
Съгласих се да дам интервю заради полковник Стивън
и оценявам, че съчувствате на нашия народ,
но като репортер, би трябвало да умеете да се владеете.
Значи, не планирате да ги подкрепите. Нали не очаквате да успеете без това?
Ако мисията се провали, вината ще бъде на капитан И.
Ако капитанът не успее, той ще поеме вината.
А сега се махай.
- Той иска да напуснете.
Като военен кореспондент съм видяла много неща,
но за първи път виждам командир, на който не му пука за хората му.
Приключихме.
Какво каза тя?
Какво каза тази янки току-що?
15-ти септември, 02:00 часа.
Направих, каквото можах.
"Ендикот".
"Ендикот", отговори.
Тук е поделение "Мьонг" в Джансари.
"Ендикот", отговори.
Чух техния радист да изпраща съобщение,
че утре ще разположат 2 полка близо до Поханг.
Ще пристигнат и четири танка T-34.
- Колко време ще им трябва?
Най-късно... утре по залез.
Добре, насам.
Намерихте ли нещо?
- Някой да ми помогне с това.
Помогнете му.
- Внимателно.
Оставете на мен, вървете да почивате.
Хайде стига. Нали не е цял труп?
Ето.
- Какво?
Пийни си малко.
Благодаря, старши.
Не го изплювай, безценно е.
Просто го глътни.
Глупчо.
Сигурен съм, че си пил соджу и преди.
Изглеждаш умно момче.
Това е от селото.
Това е за нашата рота.
Чудесно!
Къде ми е купичката?
Леко, леко!
Не го разсипвай, тъпако!
Добре...
А вода?
Не ни дадоха никаква вода.
Тогава, суров ориз ли ще ядем?
Нали има морска вода?
Ще стане много солено.
Голяма работа, и без това няма с какво друго да го ядем.
Ще вървя да донеса.
Това е прекалено солено. Устата ми изтръпна.
Това ще ни убие преди глада!
Ама че...
Как можеш да го преглътнеш?
Лодката е готова.
Пожелавам ви успех.
Вие сте единствените, които могат да разкажат за нас.
Мисията ще бъде изпълнена!
- Тъй вярно! За почест!
Четири танка ли?
Ако ни ударят,
колко още ще умрат?
Ще изпратим момчетата ти в Джансари.
Моля?
Над 700 са, нали?
Да, но...
Те са само ученици. Изобщо не са обучени.
Ще им назначим нов командир.
Взех това решение, за да те предпазя.
Предпочитам аз да отида.
Ти нямаш боен опит.
Ако мисията се провали, как ще се справиш с последиците?
Ще ги нападнем.
Какво?
Вместо да стоим тук и да чакаме те да ни ударят,
по-добре да ги атакуваме.
В крайна сметка, сме спец отряд. Не можем да седим и да чакаме.
Знаят, че нямаме транспорт,
и мислят, че ще се окопаем тук в отбранителна позиция.
Но ние разполагаме с техните джипове и камиона.
Авангардът ще организира партизанска атака по маршрута им.
Искате да ги изненадаме.
- Ако успеем да затворим тунела,
ще спечелим време, докато пристигне корабът.
Колко часа ни трябват да подготвим тунела?
Напуснали са Поханг сутринта.
До 4-5 часа може да стигнат до тунела,
което значи, че ще ни останат най-много 2-3 часа.
Нали имаме от техните експлозиви?
- Да, 2 сандъка, произведени в СССР.
Добре. Спец отряда ще облече севернокорейски униформи,
ще вземе сандъците и ще ни настигне.
А ти подбери няколко смели момчета.
15-ти септември, 08:00 часа.
Лейтенант И, получихме телеграма.
Получихме телеграма.
Армията на САЩ е окупирала Уолмидо в 08:00 часа.
17 американски войници са ранени,
убити са 108 вражески войници и 137 са пленени.
Излиза, че атаката на Инчон е успешна. Поразителен успех!
Успяхме!
Извинете! Два полка...
от 5-та севернокорейска дивизия току-що са тръгнали към Джансари.
Чух, че десантът в Инчон е бил успешен,
това значи ли, че ще върнем момчетата от Джансари?
Да, флотата изпрати кораб, JMC 304,
но трябваше да върнат заради лошото време.
Боя се, че това беше последният ми шанс.
Но те няма да издържат толкова дълго.
Не се ли свързахме с капитан И?
- Не.
Знам, че хората умират във войните, и нищо не може да се направи, но...
Ако не спасяваме животите, които можем, тогава...
Какви сме ние?
Слушай, Маги.
Имаш думата ми. Ще направя всичко по силите си,
за да гарантирам, че никой на онзи бряг няма да умре ненужно.
Разбра ли ме? Това е...
Най-доброто, което мога да направя.
На мина ли стъпи?
Младши сержант!
Мисля, че той стъпи на мина.
Стой спокойно, не мърдай.
Изглежда се е смъкнала тук от корозията.
Всички да се отдръпнат.
Добре, аз ще стъпя на нея, а ти ще си махнеш крака заедно с мен.
Но, старши...
- Или ще гръмне, или не.
Младши сержант.
- Това е заповед!
Хайде.
Раз.
Два.
Къде побягна, глупако?
Ама че глупак...
Трябваше да чакаш, докато кажа "три".
Страхливци.
Вижте! Тази противотанкова мина няма да гръмне, дори 10 от вас да я настъпят.
Ки Ха Рюн.
- Слушам!
Добра работа. Ти я намери, ти ще я носиш. Хайде, движение!
Къде отиваме с тези униформи? Другите останаха назад.
Всичко е благодарение на мен, приятел.
- Какво?
Ние се бием по-добре от другите, затова имаме спец мисия.
Може да получим медали.
Мислех, че ще се опикаеш на онази мина.
Това беше съвсем друго нещо!
Никой ли не е гладен?
Мисля, че стомахът ми е изсъхнал.
Добре ли си?
Джон Шик.
Защо винаги си мълчиш?
Не е така, цяла нощ си говорихме.
- Цяла нощ хърка като прасе!
Изглежда ми отслабнал...
15 септември, 14:00 часа.
Когато влязат през онзи край, танкът няма да може да маневрира.
Имаме ли план?
Ако заложим бомбите на южния изход на тунела,
ще блокираме 10 метра в този сектор.
Чудесно.
Помогнете на сержанта с бомбите, и сложете патрули на южния изход.
Слушам.
- Носете бомбите към южния изход.
Хей, ти.
Редник, И Ге Те!
Намери си място с добра видимост и бъди нащрек.
Ако ги забележиш, докладвай веднага.
- Слушам!
А това?
- Дай го насам.
Внимателно.
Тук са.
Приключвайте и се оттеглете!
Трябва да се махаме! Всички вън!
Оттегляме се!
Вие тръгвайте.
Махайте се! Камионът също!
Приключвайте тук!
Страшно много са. Имат и танкове.
- Колко време имаме?
Може би, десет минути. Или пет.
Побързай! Махай се от там!
- Трябва да тръгваме.
Сержанте, трябва да тръгваме!
Идват! Трябва да се махаме!
Да се махаме!
- Тръгвай!
Какво правиш?
- Детонаторът се е разхлабил!
Как така?
Махай се.
Махай се, глупако!
Филмът достига до вас благодарение на екипа на AVETorrents.com
Излез, моля те.
Какво е това?
Проверете!
- Слушам!
Какво се бави?
Другарю, ти от коя рота си?
След мен!
Натисни го.
Натисни го!
Всички долу!
Залегнете!
Джон Ню!
Атака!
Предложих на щаба да сформират специално поделение,
но получих категоричен отказ.
Затова Те Сук и аз създадохме спец поделение с наличните ученици,
но тогава не знаехме, че ще бъдем изпратени на фронта толкова скоро.
Ако ни свършат боеприпасите, няма да можем да се бием.
Мислиш ли, че писмото е пристигнало?
Искрено се надявам да е стигнало.
Дай да видя.
Какво?
Ние ще го направим.
Махаме шрапнела, дезинфекцираме и превързваме, нали?
Точно така.
- Върви да провериш за по-тежко ранени.
Ние ще се справим.
Добре.
Истинското й име е Джон Ню, Мун Джон Ню.
Близнак ли има?
Джон Шик е първият син в семейството от 7 поколения насам.
Смениха си дрехите в съблекалнята в лагера, нощта, преди да тръгнем.
Баща й каза, че трябва да отиде на фронта вместо брат си.
Не е така!
Аз настоях да отида вместо него.
Мога да се бия по-добре от момчетата.
Затова, не ме издавай.
Брат ми трябва да се грижи за цялото семейство и за възрастните.
Умолявам те, Сун Пил.
Чой Сун Пил, нали можеш да докараш северняшки акцент?
Тъй вярно.
- Когато слънцето залезе,
заведи ротата си в селото и донесете храна.
Ще ни намерите на брега.
Всички гладуват.
- Слушам.
Командир на рота,
разчитам на теб.
Слушам.
За какво разчита на него?
Продължаваме.
Къщата дали е окупирана?
Звучи, сякаш някой коли куче.
Кучешката супа готова ли е вече?
- Още малко, чакам водата да заври.
Какво беше това?
Другарю.
Куче ли сте заклали?
Можете ли...
Можете ли да ми дадете и на мен?
- Ти от кое поделение си?
Ти какъв ранг имаш?
И какво правите тук?
Командирът на отряда нареди
сами да се погрижим за прехраната си.
Батко?
Дже... Пил?
Ти ли си? Чой Сун Пил!
Да!
Аз съм Сун Пил!
От кога не сме се виждали?
- Още си жив! Как си?
Познавате ли се?
- Това е братовчед ми.
Но семейството ти не избяга ли на юг?
Да, обаче след време
се върнахме в Хеджо.
Така ли? Тогава, защо не се обади до сега?
Ами... ние щяхме да ви се обадим.
Хей, братовчед ти изглежда...
- Не мърдай!
А си мръднал, а съм те застрелял!
Не! Не стреляйте.
Не трябва да вдигаме шум.
Не мърдай.
Батко...
Вашите добре ли са?
Не е ли странно?
Какво?
- Защо, мислиш,
Сун Пил е станал доброволец като е дошъл на юг?
Той само е роден на север, но е учил в Сеул.
Защо?
Севернокорейците избиха толкова много хора.
Защо настоява да водим пленници?
- Защото му е братовчед.
Ти щеше ли да го убиеш на негово място?
- Разбира се.
Дори брат да ми беше, щях да го гръмна в главата.
Отдалечихме се достатъчно.
Нека ги завържем тук и да се махаме.
Ти ебаваш ли се с нас?
Знаех си, че има нещо, когато се натискаше да станеш командир.
Шпионин си, нали?
- Спри да дрънкаш глупости.
Воденето на пленници само ни товари допълнително.
Затова, нека просто ги вържем тук.
Няма да стане, копеле!
Ако си бил обикновен беглец, защо не си живееш кротичко в Пусан?
Защо си отишъл доброволец в армията?
Слушайте! Знаете ли, защо се натискаше да плува с въжето?
Знаел е, че няма да го застрелят, защото е един от тях.
Казвай, защо стана доброволец?
Кажи истината или ще застрелям братовчед ти.
Какво?
Не мога ли да застрелям още един комуняга?
Свали оръжието!
Не ми заповядвай, червен боклук!
Какво...
- Хвани го!
Той бяга! Стой!
Хванете копелето!
- Не стреляй!
Не мърдайте!
Ще го убия и ще умра!
Дже Пил...
Дже Пил!
Дже Пил!
Дже Пил!
Глупако!
Кой е глупак?
Хей, спрете!
Спрете!
- Спрете, нали сме на една страна?
Какво, червен боклук такъв!
И теб ще убия!
Дже Пил...
Всички са мъртви.
И баща ми, и майка ми.
И сестрите ми...
Всички са мъртви.
Бомбардираха ни, докато бягахме на юг.
Аз оцелях, защото отидох да донеса вода.
Исках да отмъстя.
Записах се в армията, защото...
исках да отмъстя за семейството си.
А сега, Дже Пил...
Много съжалявам...
Върнаха се.
Намерихте ли храна?
Съжалявам! Мисията се провали!
Добре.
Свободно.
Мамо...
Братята ми дали са добре?
Хон Те!
Джун Те!
"Чой Сун Пил".
Батко!
Батко!
Вземи тези картофи. Да си имате за из път.
Благодаря.
Бъди здрав и поздрави чичо от мен.
Той каза, че светът много скоро ще се промени.
Затова, скоро пак ще се видим.
Пази се.
Ге Те ми разказа за братовчед ти.
Какво да се прави.
Насред война сме.
Бъди здрав.
Съюзниците...
Така ли ще си тръгнат?
- Сигурно само разузнават.
Те ни видяха, нали?
Не трябва да го правиш.
Гледайте!
Назад! Назад! Направете място!
17-ти септември, 11:00 часа.
Задръж!
И Мюн Джун! Хайде! Хайде!
Американският кораб сигурно е близо, трябва да тръгваш!
Ще се върна!
Тъй вярно!
Той нали няма да се прибере сам и да ни изостави?
Сигурно отива за подкрепления.
Надявам се да донесе и храна.
Някъде в този район, но всичко зависи от прилива, ясно ли е?
Да.
- Това е всичко, господа.
Какво си мислиш, че правиш?
Чух, че спасителен кораб тръгва към Джансари.
И?
- И аз трябва да се кача на борда.
Не. Не трябва.
Не подценявам заслугите ти, Маги.
Впечатлен съм, че накара Макгарети да подпише. Браво.
Но нямам намерение да изпращам жена на спасителна мисия.
Там е адски напечено.
- Нямаше да тръгна, ако не беше.
"Адски напечено" е новина, а събирането на новини ми е работата.
Предполагам, че си права.
- Това е добре.
Господи, кълна се, Маги, че ако те изритат от полуострова, защото си жена,
съм сигурен съм, че ще намеря място за теб на един от корабите.
Какво беше това?
Полудя ли?
Идиот.
Ама че глупав...
- Кой стреля напразно?
И без това ни свършват амунициите.
Кой беше?
Признайте си.
Признайте си!
Съжалявам.
Не знаех, че е заредена, когато я свалих долу.
Затвори си устата.
Знам, че не беше той.
Но той пое отговорността.
Ако такова нещо се случи пак,
ще го застрелям пред очите ви.
Идиот.
Защо не я държиш на предпазител, глупако?
Дай си пушката.
Глупав идиот.
Ще ти ги върна след мисията. А до тогава ще стоиш зад гърба ми.
Ти си виновен.
Какво каза?
- Ти накара мен и Джон Шик
да участваме в тази война.
Ако не беше ти, сега щях да съм вкъщи при семейството си.
Глупако...
Защо ще си ходиш вкъщи, след като имаш такъв шанс
още на първата седмица?
- Ти не ми даде да вдигна ръка.
И какво, глупако?
Ако ти кажа да умреш, ще го направиш ли?
Не ме наричай глупак повече. Аз не съм глупак.
Повече не го казвай.
Съжалявам.
Какво правиш?
Мислех, че мога да хвана някоя змия.
Сигурно умираш от глад.
Не, просто искам да ти сготвя нещо.
И ти ли... мислиш, че съм глупак?
- Не.
Мисля, че си като скала.
- Като скала, която яде много ли?
Какъв е проблемът, че ядеш много?
Мъжът трябва да е силен, за да работи здраво.
Нали така ме спаси последния път?
Единствената причина да се насиля да изям онзи солен ориз беше,
че исках да те защитя с всички сили.
Така ли?
Чой Сун Пил!
Това е от взводния командир.
След войната ще замина за Америка.
Ще говоря английски и ще си хвана някоя американка.
Помниш ли пилота на хеликоптера?
Изглеждаше много готин с каската и очилата.
Защо дойде?
Знам, че не те е изпратил взводния командир.
Аз съм 5-то дете от общо 11.
Докато се обърна и мама пак беше бременна.
Затова бях отгледан от роднини, които нямаха деца.
Върнах се вкъщи, когато бях на 7,
но не мисля,
че някой вкъщи ме харесваше.
Не бях отгледан с другите
и мама не ме е кърмила, затова никога не я беше грижа за мен.
Ядяха хубавата храна...
без мен.
И ходеха на хубавите места...
пак без мен.
Ако някой от по-големите ме обидеше, веднага му отвръщах.
Виках му:"Ти за кой се мислиш, бе?"
Майка ми...
винаги носеше един дебел златен пръстен.
И като ме удареше по главата с него...
толкова болеше, че ми се плачеше.
Мамка му!
Защо ме взеха обратно?
Често си задавах този въпрос,
но най-странното беше,
че не исках да се връщам при роднините.
Кой знае?
Когато един ден се върна като герой от войната,
може пък моето семейство...
да започне да ме харесва.
Завиждах ти, защото изглеждаш,
сякаш си бил отгледан с любов.
Наистина съжалявам...
Прости ми.
Ки Ха Рюн.
Остани жив.
И отиди в Америка.
Не го давай на никой, изяж го сам.
Тук е.
Много е сладко. Можеш ли да повярваш?
Свободно.
Спасителният кораб ще пристигне утре в 6 сутринта.
Обаче 5-та севернокорейска дивизия е на път да ни атакува отново.
Може те да дойдат първи, затова трябва да се подготвим.
2-ра рота ще бъде отпред да печели време,
а останалите ще евакуират първо ранените.
Слушам.
Спрете двигателя!
Пристигнахме.
Не можем да продължим.
Не могат да се качат на борда от тук. Карайте по-близо.
В деня на десанта в Инчон,
малко южнокорейско поделение проведе
диверсионна атака на противоположния бряг.
За броени часове телевизията в Пхенян съобщи за атаката,
разделила севернокорейските сили и създала паника.
Става дума за поделение "Мьонг", партизански отряд,
набран от доброволци гимназисти, обучени за 10 дни,
недостатъчни, дори за да получат войнишки серийни номера.
Пристигнаха по-рано от очакваното.
Вземете гранатите и барикадирайте брега. Махнете колите и се целете в танковете.
Слушам.
Координати?
- Сега ги предавам.
Сега!
Огън!
Пригответе се за стрелба!
Стреляйте, когато излязат на хълма!
Защо не приближават? Дай ми радиостанцията.
"Чочуон", тук "Мьонг". Докарайте кораба по-близо. Край!
Сваляме спасителни лодки. Първо качете ранените. Край!
Не може. Доближете кораба. Край!
Опираме дъното. Подгответе се за евакуация. Край!
Явно сам трябва да отида. Напред!
Целете се в брега близо до кораба!
Напред! Всички към лодките!
Бързо! Бързо!
Отстъпление! Всички назад!
Всички отстъпвайте към брега!
Спрете! Спрете!
Спрете! Не вдигайте дока!
- Трябва да се оттеглим!
Или всички ще умрем!
Джон Ню!
Ман Дук!
- Защо не тръгна с ранените?
Чаках теб!
- Да бягаме!
Защо затваряте дока? Веднага го отворете!
Приливът отминава!
Веднага трябва да отплуваме!
Нямам избор. Съжалявам.
Съберете се на плажа!
Бързо!
Бързо!
Бързо!
- Бързо, почти стигнахме!
Насам! Насам!
Елате насам!
Насам!
Не се отказвайте! Ако паднете, умирате!
Командирите да останат. Войниците отстъпват първи!
Напред!
Ти върви напред!
Бързо! Дай ми пушката.
Тръгвай!
Тръгвай!
Тръгвайте, бързо!
Тръгвайте, бързо!
Чой Сун Пил!
Вземи това!
Дай го на семейството ми!
Къде отиваш?
Махайте се!
Ето, дай това на семейството на Ха Рюн.
Не!
Защо се връщаш?
Сун Пил!
Приятел! Защо се върна?
Трябва да се приберем заедно.
- По дяволите...
Хайде, дръж се!
Джон Ню!
Джон Ню...
Само се дръж...
Стартирайте двигателя!
Нека се приберем вкъщи...
Джон Ню!
Джон Ню, не!
Джон Ню!
Джон Ню!
Ги Хо!
Залегни!
Ще ви избия всичките!
Умрете!
"Гук Ман Дук".
Сержанте!
Сержанте!
Махайте се...
Мислиш ли, че можем да се приберем?
Ще се приберем.
Сбогом...
Приятелю.
Сун Пил!
Мамо!
Боже мой!
Момчетата...
Даваме дума на обвиняемия. Моля, станете.
Подбрах момчета...
с високо ниво на морал...
и физическа издръжливост.
Бях сигурен...
че на брега на Джансари...
те ще... изживеят стойностни моменти.
Дайте им войнишки серийни номера,
за да могат хората да ги запомнят.
За този цел,
предлагам живота си в замяна.
Умолявам ви.
Осъдили са го на смърт?
Мисията беше обречена от самото начало.
Как могат да го причинят на някой, който дори не получи никаква помощ?
Висшестоящите търсят някой, който да поеме отговорността
за изоставянето на "Мунсан" и за множеството жертви.
Трябва да се обадя на генерала.
- Това няма да помогне.
Заради допуснатите грешки и огромния брой жертви,
мисията е определена като строго секретна
и ще отрекат всякакво участие.
Моля?
И твоята статия беше изпратена за по-нататъшно преразглеждане.
Наистина ли искаш да го приема?
- Не.
Получих го от един дипломат, който ти дължи услуга.
Нещо в статията накърнява националната сигурност.
Това е незаконно!
Защо, мислиш, че нашите хора бяха пожертвани на този полуостров, Маги?
Сигурен съм, че разбираш,
че всичко това беше извършено,
за да се предпази американският начин на живот, схващаш ли?
Свободата на словото е един от най-важните аспекти
на американския начин на живот!
Обещавам ти, че светът ще разбере за войната в Корея!
Добре.
Боже, знаеш ли колко много деца имам?
Виждаш ли онази редица там? Няма ти да ги гледаш, я.
Махни се от пътя ми. И спри да се буташ!
Какво правиш, ма? Цялата вода от кладенеца ли ще изгребеш?
Джон Ню!
Ха Рюн!
Сун Пил!
Добре ли...
сте напоследък?
Миналия месец...
Ге Те замина при вас.
И аз скоро ще дойда.
Да не сте посмели...
да не ме познаете...
само, защото вече съм стар.