Ji jie hao a.k.a. Assembly (2007) Свали субтитрите
Братя националисти от 168-ма дивизия,
говори капитан Гу Зиди от 9-та рота, 3- ти батальон, 139-ти полк
на 2-ра специална дивизия от Народно Освободителната Армия.
Поздравявам ви от името на моята рота.
Вие сте напълно обградени. Съпротивата ви е безсмислена.
Имате две възможности...
Да получите куршум... или да получите храна.
Куршумите не са проблем, но ако ви е писнало,
сменете оръжията си за прибори
и седнете да похапнете с братята си от нашата рота.
Всички можем да се нахраним заедно.
Гу, престани с глупостите. Да нападаме!
Почакайте! Вече имаме храна.
Защо сте се разбързали?
- Капитане, нещо не е наред.
Предадоха ли се вече?
- Заповедите са за мигновена атака.
Какво по дяволите чакаме?
- Джао?
Идвам.
Вземи шестима с теб и огледайте.
Намери им шест каски.
Димка?
Джао!
Хайде!
Залегни!
Залегни!
Тук!
Подай си ръката!
- Изтегли ме!
Помогни ми.
Джао!
Свали ги тези двамата.
Колко са?
- Не знам.
Прекратете огъня!
Помогнете на ранените! По-живо!
Прикривай ги!
- Лекар!
Побързай! Ще умра! Помогни ми!
Побързай!
- Леко, леко!
Побързай!
Дайте бинтове!
Дръж се!
Преместете го! Първи взвод, след мен!
Втори взвод, поемете фланговете!
Не се скупчвайте! Разпръснете се!
Живо!
Това е капан! Прикрийте се!
Оттегляме се!
Капитане!
Залегнете, залегнете!
Всички да залегнат! Не бягайте!
Залегни!
Ставай!
Това беше засада!
Залегни!
Втори взвод, в атака!
Помогнете на първи взвод! Трети взвод, помогнете на ранените!
Оставете убитите, погрижете се за ранените.
Луо, качи се на покрива.
Лу и Джао!
Стига сте се крили. Хайде!
Докарайте оръдията.
- Слушам!
След мен!
Залегни!
Долу! Залегни!
Атака!
Свалете картечницата. Останете по местата си!
Гу, обстрелвай укритието им.
Доведи подкрепления.
Заклещени сме тук. Врагът има оръдия.
Трябва да се прегрупираме.
И да се откажем сега? Не съм съгласен.
Аз съм капитанът. Аз давам заповедите.
Това е поведение на страхливци. Няма да го допусна.
Идваш ли или не?
Аз продължавам независимо от решението ти.
Щом искаш да те убият, никой не може да те спре.
Политкомисарю!
Побързай!
В атака, другари!
Политкомисарю!
Не стреляйте!
Предаваме се, не стреляйте!
Не стреляйте! Предаваме се.
Врагът се предаде.
Нека да си хвърлят оръжията си. Не взимайте пленници.
Хвърлете оръжията си!
Хвърлете оръжията си!
Никой да не мърда!
Луо, какво чакаш?
Стреляй!
Те вече се предадоха.
Джао!
Джао, стреляй!
Джао, не може да убиваш военнопленници.
Не се прави на светец.
Те убиха политкомисаря.
Дърпайте!
По-силно!
Вие отзад!
Живо!
Като броим и ранените, някой от които не сме докарали още,
останахме 46.
117 минус 46...
Изгубили сме 71 другари.
Дайте ми списъка на жертвите. Доложете на щаба! Бързо!
Участвам в битките, ще докладвам за жертвите,
но не ме карайте да правя друго.
Ти си единствения, който може да чете.
Политкомисарят е мъртъв.
Кой друг?
Националистите са добре екипирани,
но бойните им умения са слаби.
Намерихме колело. Виж дали ще стане.
7- полк плени 3 гаубици и 2 самоходни оръдия.
А единственото, което ние открихме, е това счупено планинско оръдие.
Дръж си езика зад зъбите.
Боли ли те? Това означава, че си жив.
Това е по-важно от тази купчина метал.
При последната ни битка, 9- та рота се би храбро.
Претърпяха големи загуби.
Щяхме да ги поздравим за това, но капитанът им
наредил да се разстрелят всички военнопленници.
И им взели униформите.
Той потъпка военните закони и опозори целия ни полк.
Командирът на дивизията нареди да го накажем
за тези негови постъпки.
Затова ние решихме
да накажем и всички, които са участвали.
Първо:
Войниците от 9-та рота, всичките 46,
да бъдат преместени в ариергарда до второ нареждане.
Второ: Капитан Гу Зиди от 9-та рота
да бъде наказан за деянията си с три дни арест.
Капитане!
Хапнете нещо, храната изстива.
Знаеш ли кога за последно спах на легло?
На сватбата ми. Храната може да почака.
Не искам да си прекъсвам почивката.
Не съм се чувствал така добре от деня, в който се дойдох в ротата.
Този хамбар е много голям. Колко ли зърно може да побере?
Чиста загуба е да ни затворят тук.
Как се казваш?
Уан Джин Цун.
Професия?
- Бях учител.
Когато дойдох тук, ти пишеше.
Когато се събудих, ти пак пишеш.
Какво пишеш?
- Писмо до дома.
До жена ти ли?
А това? От нея ли е?
Да.
Чух да се говори, че учител от 1-ва рота
се напикал по време на битката и бил наказан.
Ти ли си бил?
Не?
Кой го е грижа?!
Просто една пикня.
По-добре отколкото да те убият.
Куршуми летят от всякъде, гранати експлодират в краката ти.
Дори и Господ щеше да се напикае.
Не го възприемай погрешно.
Преместването ти на фронта не е част от наказанието ти,
а показва доверието ни към теб.
Виждал съм старото бойно поле пред мината.
Местоположението му е добро. Доста по-нависоко е от северния рид.
Нямат да могат да видят напредването ни.
Ще получим предимство, ако успеем да го подсигурим.
Планувахме да преместим 2 роти от 2-ри батальон.
Но сега защитният ни вал се разшири.
Нямам свободни войници.
Слушаш ли ме?
Кажи нещо.
Вкусно е.
Погледни.
Само жените стъпват така с обувките си.
Кога ще се научиш да вървиш като мъж?
Стига си говорил глупости.
Кажи какво ти трябва.
Ще направя всичко, каквото мога. Какво искаш?
Нека да помисля.
Нямам достатъчно артилерия.
Трябват ми и картечници "Максим".
Ще ти дам 2 картечници и 3 хиляди патрона.
Искам да задържа и планинското оръдие,
но трудно се намират снаряди за него.
Началникът по снабдяването ще потърси. Вземи всичко, което успее да намери.
Войниците ми са добри, особено с експлозивите.
Трябва да ми разрешиш да взема всичко, от което имам нужда.
Добре, вземи толкова, колкото може да носите.
Нямам достатъчно хора. Дай ми още 30 души.
Няма начин.
Все пак съм временен капитан на ариергарда.
Нека да са 20 тогава.
- Не става.
А петима? Не са много.
Навсякъде не достигат хора. Няма и един свободен човек.
Гу, наистина няма свободни хора.
Дори и личната охрана на полковника е избита и няма кой да я замени.
Сега съм едновременно тръбач и негова лична охрана.
Това е истината.
- Добре.
Дай ми тогава един човек.
Трябва ми политкомисар.
Имаш само половин рота. Защо ти е политкомисар?
При последната битка, ако политкомисаря беше жив,
нямаше да правя тази грешка.
Сега вече знаеш, че може и сам да си политкомисар.
А може ли да запазим ботушите и каските,
които взехме от военнопленниците.
Какво?
Добре, запазете ги. Лиан Ла,
приготви му нещата.
Лиан Ла, какви неща?
Цигари "Жълт Дракон". Полковникът не иска да си ги пуши.
Защо са само половината?
На него му ги дай.
Винаги си бил голям скъперник.
Да дадеш половин картон...
Трябва да има специален повод за това.
Гу, колко от нас са оцелели?
Имам предвид от стария ни партизански отряд.
Ти и аз.
Други няма.
Добре, приготви хората си.
Отбранителният вал вече е изграден от 2-ри батальон.
А ти...
Да се пазиш.
Имам една последна молба. Искам политкомисар.
Не можеш да ми откажеш. Искам да взема съкилийника ми.
И без това ще го разстрелят. По-добре да умре по време на битка.
Лиан Ла, тая тръба май ти е само за украшение, а?
Да не е счупена?
Не, добре си е.
Искам когато дойде момента, да я надуеш със всичка сила.
Не се тревожете за това.
- Ушите ми са вече нащрек.
Повтори заповедите.
Утре до обяд, независимо на каква цена,
да задържим старата мина на южния рид.
Какво още?
- И да чакаме сигнала за сбор,
чак при който можем да се върнем обратно.
И ако не чуеш сигнала, дори да си последния останал жив,
да продължиш да се сражаваш.
Тъй вярно.
На открито пространство като това, едва ли може да се оцелее и 4 часа.
Преместете оръдието в тила засега.
Слушам.
Бутайте по-силно!
Още двама тук!
- Сложете ги вътре! Всичко вътре.
Ако върху тях падне снаряд, всички загиваме.
Носете ги вътре.
- Донесете още чували тук.
Закрепете ги здраво. Те са вашата защита.
Тъй вярно.
Стегнете ги здраво.
- Тъй вярно.
Лу, колко пъти съм ти казвал, да не ги привързваш изправени, а под ъгъл?
И ги вържи колкото може по-плътно. Разбра ли?
Лейтенант, предния път ги сложихме под ъгъл,
но падаха право в позициите на 5-та рота.
Без майтап? И защо не ми беше докладвано?
Глупчо, ще те убия!
Виж, това са биещи на очи цели. Поставете ги както трябва.
Провери дали са на 20 крачки разстояние.
Не и този път. Постави 3 отпред и 3 отзад.
Капитане, водя ви го.
- Добре.
Ела тук.
Джао, дай пощенската чанта.
Дръж. Ето и автомата ти.
Момчета, искам да ви представя един човек.
Това е новият ни политкомисар.
Уан Джин Цун. Нека го поздравим.
Какво има? Да не са ви замръзнали пръстите?
Искате ли да ви ги отсека?
Политкомисарят Уан може да чете и пише.
Той ще ви помага, ако искате да пишете писмо на близките си.
Лейтенант Джао едва не умря от задавяне с хляб
при победата ни при Луянг.
Лу-експлозиви,
Джианг-снайперист,
сержант Менг - Таралежа,
Лу-картечар, Гонг-артелчик.
Викай ми Черньо.
Капитане, написал съм писмо за дома. Не знаех, как се пишат някои думи.
Може ли политкомисарят да ги напише вместо мен?
Залегнете!
Към мината.
Побързайте! Влизайте в мината и стойте там.
Капитане, направо валят снаряди.
Остави двама да наблюдават, а останалите да влизат в мината.
Вземи и политкомисаря с теб. И побързай!
Слушам! Ставай!
След мен. Не се плаши.
По-бързо към мината!
Юн и Шун, останете отвън!
Побързай!
Залегни!
Всички в мината!
Не се панирай! По-бързо!
За какво се молиш?
Да спре стрелбата, за да не бъдеш убит ли?
Стига си се бъзикал. Моли се с мен и ще стане.
Покажи ми как да се моля.
Убил си твърде много хора. Вярващите не правят така.
Но те бяха врагове.
Политкомисарю, ако оцелеем,
ще ми помогнеш ли да напиша писмо?
Но ако си отида, забрави!
Ще има по-малко работа и за мен, и за теб.
Направете път!
Оставете го. После ще го погребем.
Мъртъв е.
Спря! Не бройте минутите.
Просто се ослушвайте за сигнала за сбор.
Дръжте ушите си отворени.
- Починахте ли си?
Когато копелетата дойдат,
нека си получат заслуженото.
Капитане, този новият е страхливец.
Не се тревожи. Ще се опомни като види малко кръв.
Задръжте! Оставете ги да се приближат.
Стреляте когато гранатата гръмне.
Знаеш ли, защо кучетата хапят хора?
Хората миришат специфично, когато са уплашени.
Кучетата хапят само тези, които са уплашени.
Куршумите са като кучетата. Улучват само тези, които са уплашени.
Ако не се страхуваш, куршумите ще те заобикалят.
Провери си раницата и остави ненужното тук.
Останете спокойни и чакайте заповедите ми.
Изчакайте сигнала ми преди да стреляте.
Виждаш ли офицера им? Да го свалим.
На мушката ми е. Нека да дойдат точно отпред.
Огън!
Презареди!
Готово.
Политкомисарю!
Добре изглеждаш.
Братя, след мен!
Запомни го къде е! Изцяло е твой!
Огън!
Лекар, ела с мен!
Мъртъв е.
Занесете мъртвите в мината.
- Добре.
Политкомисарю!
Черньо! Черньо, дръж се!
Бинтове!
Превържи го!
Хайде!
Капитане!
Отстъпете! Отстъпете, по-живо!
Прекрати огъня!
Пестете мунициите!
Таралеж, запали си.
Ела и ми помогни.
Помогни му!
11 мъртви, 9 ранени,
двама от които тежко и няма да оцелеят.
47 минус 11...
...минус 2.
Останахме само 34-ма.
Ако нещата продължават с това темпо,
всички ще сме мъртви, преди да чуем сигнала.
Вземи няколко души и пренесете мъртвите и ранените в мината.
Да влезем вътре... Да оставим мъртвите.
Ще бъдат разкъсани от снарядите,
ако ги оставим отвън в снега.
И няма да можем да съберем парчетата.
Таралеж, пренеси мъртвите и ранените в мината.
Никой не можеше да го спаси.
Ако и мен ме ранят така, не си губи времето да ме превързваш.
Запази бинтовете за някой, който ще има нужда от тях.
Той вече пътува към Рая.
Занеси го в мината.
Това е неговото писмо до близките му.
Довърши го вместо него.
Черньо, свърши се с мъките ти.
Почивай в мир!
Когато бях хлапе, се грижих за добитъка на едно богато семейство.
Вземи това.
При един инцидент изгубих понито им.
Старият копелдак ме преби с тояга.
Когато се прибрах в къщи, баща ми беше дори по-ядосан.
Преби ме с дълъг прът.
Имахме 2 декара земя.
Трябваше да продадем повече от половината заради понито.
Не е този. Помня, че беше офицер.
"Работи на полето,
грижи се за възрастните."
"Става студено."
"Наблюдавай сина ни да не играе до реката,
защото ледът е хлъзгав."
"Гледай сина ни да не ходи при говедата."
"Не му позволявай да върви след тях."
"Не искам да се контузи."
Политкомисарю, това напиши.
Поне засега.
Защо не завършиш оптимистично,
пожелавайки на цялото семейство
спокойствие и щастие?
Става.
След войната ще си отида у дома.
А ти?
- Аз не.
Трябва да постигна нещо сам.
Поне да успея да върна земята на баща ми.
Ей там.
Този ли?
- Има ли часовник?
Да.
Сега капитанът ще знае, колко е часът.
Лу, не мърдай!
Лу!
Лекар!
Капитане, той донесе часовник за вас.
Кой ви каза да ходите там? Кой?
Видяхме, че часовника ви е счупен.
И разменихте един живот за часовник? Струва ли си?
Лу, дръж се!
Вражески танкове!
Джианг, премести Лу в мината.
Стреляйте, когато приближат. Пригответе коктейлите "Молотов".
Донесете ги тук!
Изкарайте планинското оръжие.
Експлозивите! Пригответе експлозивите!
Чакайте за сигнала ми! Внимавайте за пехотата зад танковете.
Натам, по-живо!
Зареди!
Когато дам сигнал, дърпаш въжето.
Ще се оправя ли?
Ще се оправиш, Лу.
Ще се оправиш.
Студено ми е.
Толкова ми е студено.
Лу!
- Много студено.
Ще те стопля, Лу.
Огън!
Огън!
Огън!
Залегнете!
Капитане!
Огън!
Попадение!
Дай ми факлата!
- Дръж!
Лау Зи!
Лау Зи, не хвърляй гранатите!
Нека първо да се приближим!
Хайде, сега!
Джао, твърде опасно е! Върни се!
Джао!
Джао!
Сержант!
Джао!
Джианг!
Джианг!
Джианг!
Почакайте!
Почакайте!
Капитане, слушай!
Току-що чух сигнала за сбор.
Таралеж, не чух добре, какво каза той?
Чул е сигнала за сбор.
Чул си сигнала за сбор ли?
Сбор...
Свирят сигнала...
Някой друг да го е чул?
Таралеж, ти чу ли го?
Кажи ми, ако си го чул.
Чух го. Сигналът беше...
Чу се ясно.
Ти си оглушал и затова не си го чул.
Капитане, да си ходим.
Да се махаме оттук!
Ти чу ли сигнала?
Сигнала? Кога?
Кой още го е чул? Вие двамата, чухте ли го?
Ти?
Политкомисарю!
Кажи на капитана, колко загинаха.
Тридесет и двама са мъртви.
По-силно!
- Тридесет и двама са мъртви.
Останахме само 15 живи. Шестима са сериозно ранени.
Ние сме единствените оцелели.
Има и двама в мината.
Винаги съм те слушал.
Чуй ме ти сега! Трябва да се махаме.
Ако не го направим, всички ще умрем.
Той каза, че винаги ви е слушал и сега вие трябва да го послушате.
Трябва да се махаме оттук! Ако не го направим, всички ще умрем!
Уан Джин Цун, ти си политкомисарят.
Искам твоето мнение.
Ти чу ли сигнала?
Не.
Не го чух.
По дяволите! Искаш всички да умрем ли?
Защо просто не те убия сега?
Аз също не го чух.
Какво си мислиш, че правиш?
Капитане, нашите все още ли се бият при реката?
Нашият полк все още ли е там?
Всичките ни войски се оттеглиха отдавна.
Ако някой дръзне да бяга, гранатите ми ще го последват.
Лу, откога стана толкова смел?
Осъзнай се!
Сержант Джао...
Сержантът иска да се измъкнем оттук живи.
Сержант Джао!
Сержант Джао!
Не съм чул тръбата. Нищо такова не съм чул.
Не мога да заповядам отстъпление. Съжалявам, момчета!
Внесете го в мината. Оставете ми място до него.
Щом казвате, че сте чули сигнала, тръгвайте! Няма да ви спра.
Аз не го чух, затова оставам.
Нека подготвим експлозивите.
Тези са писани от геройски загиналите ни другари.
Останалите са мои.
Атака!
Ако сте изплашени, викайте.
Помага.
Цялата 9-та Рота бе жертвана в битката, само Ги Зиди оцеля.
От НОА го откриха в безсъзнание и тежко ранен.
Облечен във вражеска униформа, той бе взет като военнопленник.
2 месеца по-късно, болнично отделение за военнопленници, 3-та полева армия
Раните му заздравяват добре. Слухът му се възвърна почти до нормалното.
Две от трите счупени кости са се калцирали.
Емоционално е нестабилен. Все още е разстроен от преживяното. Ето го там.
Доктор Цанг, мислите ли, че казва истината?
Дали не лъже с някаква цел?
- Трудно е да се каже.
Но днес е в по-добро настроение.
Йанг, юфката изглежда добре!
Казах ти вече, че не се казвам Йанг.
Добре. Съжалявам.
Как се казваш тогава?
- Гу Зиди.
Като "Син на Армията"?
Гу Зиди означава нива с просо. Би трябвало да го знаеш.
Справката от регистъра показа друго: 85-та Армия, 254-та Дивизия, 2-ри
батальон, 5-та рота, редник Йанг.
- Не беше моята униформа.
Името върху униформата няма нищо общо с моето.
Никога не е била моя униформа.
- Тогава защо я носеше?
Вече ти казах хиляди пъти. Беше твърде късно за отстъпление.
Скрих се в старата мина. После излязох да потърся нещо за ядене.
Трябваше да сменя униформата си.
Докато търсех храна, взривих колите им с амуниции.
Ти си взривил онези танкове.
А какво ще кажеш за писмото?
На какво се смеете? Бъзикате ли се с мен?
Извадихте късмет, че не се срещнахме в битката.
Благословени сте заради добрите дела на родителите си.
Трябва тамян да им запалите. Смотаняци!
Пленен си на южния бряг на река Уен. Толкова ли е трудно да го приемеш?
Бяхме охранителен отряд от 139-ти Полк.
Наредих да се охранява южния бряг. Бях с моя взвод...
Имаш предвид, преди да те вземем като военнопленник.
Врагът вече те беше прибрал като военнопленник. Така ли е?
Военнопленник? Кой?
Частта, за която ми каза не е просъществувала дълго.
Номерата на всички части бяха сменени миналата година. Не го ли знаеше?
Централната полева армия вече е 2-ра полева армия.
Тази болница е към 3- та армия, по-рано наричана Източно-китайска.
Не можем да открием дивизията, към която каза, че си принадлежал.
Няма начин да потвърдим това, което казваш. А и не е наше задължение.
Втора и трета полева дивизия се подготвят за следващата операция.
Ще ме последваш ли?
Какво имаш предвид?
- Спри да си играеш!
Симпатизирам ти, но това няма да ти помогне.
Раните ти са почти заздравели.
Плати си билета и се прибирай у дома. Болницата ще ти издаде пропуск.
Пропуски се издават само на военнопленници.
Щом искаш, не се прибирай. Можеш да търсиш частта си.
Ако мислиш, че ще ги откриеш.
- Влязох в армията през 1939 г.
Бих се с японците, а след това и с националистите...
Трябва да си наистина много тъп. Тази болница не може да открие
истинската ти самоличност. Само ще си в тежест за болницата ни.
Освен това, какво добро те чака от това?
Идентифицирахме други мъже на твоите години, претендиращи, че са редници.
Някои бяха генерали, други - полковници.
Надявам се да се възстановиш скоро.
Има ли артилеристи тук?
Някой да е служил в артилерията?
Всички вие сте войници. Отговорете!
Тук. Аз бях в артилерията.
Колко години си служил в артилерията?
Не много,
но достатъчно дълго.
В какъв вид артилерия си бил?
Обикновена... Стреляхме с варели.
Какъв вид артилерия имате тук?
В централно полевата армия ли си бил?
- Да.
Със самоделна артилерия?
- Да.
Дори взривявах танкове.
Не изглежда да го е правил.
Каква е далекобойността при хоризонтално насочване на гаубицата?
Минус 5 градуса, при ъгъл на вертикално възвишение 45 градуса.
Това е позиция за какво?
На колко години си?
На 20?
Нашият капитан се би с японците през 1940 г.
Бил е в армията толкова дълго, колкото и ти.
Лейтенант, дай му малко пари. Кажи му да се маха.
Слушам!
Хайде!
На какво се смееш?
- Той те попита защо се смееш?
Един от хората ми ядеше по този начин.
Винаги така си тъпчеше устата.
Когато битката приключи, спря да го прави.
Нека остане.
1951 година, Артилерия Хонгсонг, Северна Корея
Слушам.
Разбрано.
Разбрано.
Тъй вярно.
Американските танкове преминават моста.
Командирът на дивизията заповяда да пратим разузнавачи
на вражеска територия. Ще ги обстрелваме преди главната атака.
Добре, аз ще се заема.
Прати двама от Разузнавателния взвод.
Разузнавачите още са на акция.
- Тогава прати двама от охраната.
Аз също ще тръгна. Не мога да направя много за артилерията.
Мога да съм по-полезен като пехотинец.
Добре. Сложете си вражески униформи.
Така ще стигнете по-далече.
- Разбрано.
Американски униформи ли?
- Какво?!
Кого ще заблудиш? На Северна Корея естествено.
По дяволите!
Стъпих върху мина.
Не мърдайте! Върнете се обратно по стъпките си.
Наблюдавайте пътя.
Не приближавай.
Няма да избухне, ако не си преместиш крака.
Не се притеснявай за мен. Продължавай с другите.
Не знам кой път би трябвало да обстрелваме.
Те знаят!
Танк!
Американски танк!
Остави ме! Не се погубвай!
Тръгвай!
- Свалете оръжията.
Свалете ги.
Ние сме съюзнически взвод.
Спокойно, Ер Дау.
От тази униформа зависи дали ще останеш жив.
Но ние не говорим корейски.
- А американците още по-малко.
Къде е артилерия Хонгсонг?
Как да стигнем до артилерия Хонгсонг?
Не, не. Къде е артилерия Хонгсонг?
Артилерията Хонгсонг?
- Да, да.
Артилерия Хонгсонг...
- Престани да го мотаеш!
Как да стигнем до там?
- Той стъпи върху мина.
Всичко е наред! Стъпил е върху мина.
Явно нямаш късмет днес.
Изглежда като френска противопехотна мина.
Ако си късметлия, ще загубиш само крака си.
Знам, че ще взриви крака ми.
- Добре, късмет тогава.
Нуждаеш се от него.
Да се махаме от тук.
Те имат повече за какво да се притесняват, отколкото ние.
Стой така.
Гу.
Задръж още малко.
Така... Сега бавно си повдигни крака.
Какво ще стане?
Имам план. Вие сте очите на артилерията.
Вдигни си крака и се отдръпни надалеч.
По-бързо.
Може да ми струва крака,
но теб ще разкъса на парчета.
Знаеш ли какво?
Аз дори не мога да чуя звука на артилерията.
Сигналът за сбор звучи в ушите ми.
И не спира.
Всичките ми хора го чуха.
Само аз не.
Може би е по-добре да съм мъртъв. Така ще мога да видя моите 47 братя.
Човече.
Не можеш да умреш!
Побързай, мамка му!
Цел - мост. Разстояние - 475, 075 в дясно.
Пета батарея, четвърти дивизион. Готови...
Огън!
Минус пет, 003 на ляво. Огън!
Всички батареи по моя команда... Огън!
Капитане.
Да тръгваме.
Измъкни ни от тук.
Ако не тръгнем, всички ще умрем.
Ако не чуеш сигнала, дори и да си последния оцелял,
трябва да се биеш.
Mястото на битката при река Уен, 1955 година
Ли Фукай - убит по време на акция. 300 килограма ориз.
Ман Ди, Цанг Уанкай, Ксу Фугиу, Цанг Шунксианг.
Изчезнали по време на битка- по 90 килограма.
Не са изчезнали. Те бяха герои.
Пет мъже тръгнаха от моето село. Трима загинаха.
Двама от тях обявиха за герои. А брат ми?
Изчезнал в битка. Не е справедливо.
Да, наистина е несправедливо.
Другарю, кажи ми честно.
Брат ми не се завърна от войната. Дали е убит в бой?
Така или иначе, вече е мъртъв.
Важно е как е загинал.
Семействата на героите получават по 300 килограма ориз.
Семействата на изчезналите в боя - по 90 килограма. Разликата е 210 кг.
Какъв модел е тази пушка? Не съм виждал такава.
Чудя се каква е!
Другарю, може ли да попитам нещо? От местното военно управление ли си?
Някой знае ли нещо за 2-ра специална дивизия на Централната полева армия?
Лу, трябва да са към твоето военно окръжие.
Знаеш ли нещо?
2-ра специализирана дивизия на Централната полева армия?
Толкова много части се върнаха. Не помня.
Хей, другарю, погледни това.
Какво е това оръжие?
Бритиш 77.
Използвах такова в партизанската война в Пингксай. Трудно за използване.
Името на съпруга ми беше Уанг Джин Цун.
Войници от нашия град са го видели в селцето Йанг.
Беше учител. В писмата си пишеше, че не е на фронтовата линия.
На война няма особено значение, дали си на фронтовата линия или не.
Или е военнопленник, или е мъртъв. Затова го смятат за изчезнал.
Хората от града говорят, че е бил разстрелян
от другарите си.
Майка му умря от срам.
Извинете. Мъжът ти се е казвал Уанг Джин Цун?
Да.
- Аз бях негов командир.
Битката беше от двете страни на река Уен.
Стотици хиляди войници бяха струпани тук, ако броим и всички подкрепления.
Надхвърляха по численост населението в този окръг.
Разбира се много хора загинаха.
Това трябва да е мястото, но вече изглежда съвършено различно.
Има ли вход към старата мина?
- Има един надолу, но е порутен.
Заведи ни там.
- Да вървим.
Не е този.
Има ли други входове?
- Това е единствения останал.
Другите бяха затрупани през 1952 г.
Открити ли са някакви тела? Не, не съм чул за такова нещо.
Телата на всичките ми братя са положени вътре.
Не ги ли видяхте?
Всички тела бяха положени в мината.
Как така не сте могли да ги видите?
- Гу, не викай.
Тук ли намерихте тази каска?
- Тази ли? Имаме тонове такива.
Миньорите пикаеха през нощта в тях.
Носеха ги войниците, а вие сте пикали в тях!
Гу!
Г- жо, не ги слушайте.
Съпругът ви беше достоен човек. Мога да го докажа.
Мога да го докажа.
Той проля кръвта си върху тази земя.
Гу!
Ще докажа, че братята ми са погребани под тази планина от въглища.
Ще го докажа заради тях.
Ще го докажа.
Той следваше в провинциален учителски колеж.
Напусна без да каже и дума. Много липсваше на майка си.
Тя се разболя и никога повече не стана от леглото.
Отначало получавахме писма от него.
След последното му писмо от 13 август 1948 година, нямам вест от него.
Той ти пишеше всеки ден.
Джобовете му бяха пълни с писма.
Моля те,
разкажи ми как умря!
Моля те, кажи ми!
Той беше много спретнат.
Косата му винаги беше прилежно сресана.
Изглеждаше по същия начин когато умря.
Умря от парче шрапнел.
Толкова голямо, но за него беше фатално.
Изглеждаше така, сякаш спи.
Косата му беше перфектна.
Гу.
Проверихме всички.
Не е единствения без име.
Всички те са незнайни воини.
Родителите са им дали имена.
Защо са без имена?
Къде е той?
- Ето там, полковник.
Ер Дау, дойдох да те видя.
Разбира се, за какво друго може да е?
Спокойно, Палачинке!
Искаш ли да хвърля в реката? Няма да е голяма загуба.
Защо не ме предупреди, че ще идваш?
И без това искаш да ме удавиш. Войниците ти гледат.
На какво се смеете? Не разрешавам да се смеете.
Слушам.
Не забравяйте, това е моя кръвен брат.
Кое е момичето с теб?
- Ела! Нека те представя.
Сън Гуи Кун. Съпругата на моя Политкомисар.
Здравейте.
- Аз съм Цао Ер Дау.
Той е полковника, за който ти разказвах. Като мен е необразован.
Проспа цялата артилерийската школа. Накрая го изгониха.
Помолих да напусна. Спри да си измисляш!
Дошла е в окръга, за да търси съпруга си.
Но как да го открие, щом аз не успях?
Доведох я тук, за да й помогнеш. Знам, че можеш.
Как мога да й помогна?
- Има треска.
Сигурно се е разболяла от дъжда.
Дайте й лекарства.
Цао!
Докарай колата!
Спада ли й температурата?
Да.
Беше малко над 40 градуса. Ужасно.
Успя ли да поспиш?
- Дремнах малко.
Накарах ги да се чувстват като глупаци.
Какво се смееш?
- Това е за момичето.
А не се сети да попиташ аз дали съм гладен?
Вземи! Ще поръчам още, не е проблем.
Спокойно.
Само те бъзикам.
Палачинке, дойдох да те помоля за три неща.
Първо искам да ме преместиш другаде.
Не искам да се прибирам у дома.
При река Уен е построен дом за ветерани.
Забрави.
Няма да допусна да отидеш на подобно място.
То ще те превърне в призрак.
Щом не искаш да се върнеш у дома,
премести се тук.
Можеш да останеш при мен.
Не си ми син! Защо да оставам при теб?
Можеш да си ми и дядо, нали?
Парче от онази мина остана в черепа ти.
Рано или късно ще ослепееш.
Какво ще правиш тогава?
Стига толкова глупости. Оставаш тук.
Оставаш в моя полк. Можеш да правиш тук, каквото искаш.
Виж се, остаряваш вече!
Ти ми обеща в Северна Корея.
Каза, че ще ми помогнеш да открия моята рота след войната.
Гу.
Милиони войници
попълниха местата на загиналите.
Не сме всесилни.
Ние сме само капка в морето.
Кой го е грижа за нас?
На останалите не им пука, затова ние трябва да се погрижим.
Кажи ми истината.
Докладвах за случая. И изобщо правиш ли нещо по въпроса?
Разбира се. Да не мислиш, че ме бива само да се бия.
Казаха, че в главната квартира са получени много писма като твоите.
Стотици хиляди още не са отворени.
Имай търпение.
Тя събуди ли се?
- Още не.
Съобщете ни когато се събуди.
- Да, полковник.
Казах ти първите две услуги.
Има още една.
Братко, намерил съм ти жена.
Коя?
Тя е на легло от треска.
Спри да се шегуваш!
- Какво ще кажеш?
Не я харесваш, защото е вдовица ли?
- Глупости.
Не се смятам за велик, но не е правилно.
А на мен ми изглежда правилно. Мисля, че трябва да сте заедно.
Братя сме, затова съм откровен.
Сляп човек заслужава ли такава жена?
Не би било честно към нея.
Кажи ми как изглежда лицето й?
Красиво е.
Не мога ясно да си я представя.
Ако е толкова хубава, то е загуба да я оставиш с мен.
Кажи й каквото трябва.
Ако не намираш думите, аз ще й кажа, когато се почувства по-добре.
Послушай брат си.
Посветила се е на човек, който е загинал. Обрича се на самота.
Гу.
- Да.
Какво искаш за вечеря?
- Кюфтета.
Ако през почивните дни,
празнуваме с приятели,
нека си спомним,
че всичките ни спомени са безценни.
И нека запеем песен, изпълнена с веселие.
Нека си спомним,
че всичките ни спомени са безценни.
И нека запеем песен, изпълнена с веселие.
Значи ти си единствения оцелял след битката?
Точно така. Аз съм единствения оцелял.
Как се сдоби с униформа на врага?
- Какво?
Трябва да знаем подробно реда на събитията.
След цялото това време
да те считат за изчезнал...
Твърдиш, че си единствения останал жив. Кой ще потвърди думите ти?
Какво друго искате да знаете? Просто ми кажете.
Допускаме, че умишлено си се причислил към вражеските редици.
Как го направи? Защо го направи?
Какво си замислял?
Помисли ли за последиците?
Надяваме се, че ще вземеш насериозно тези въпроси.
Партията трябва точно да регистрира всичко. И ти се нуждаеш от това.
Професията ти подлежи на регистрация.
Длъжни сме да проверяваме кадрите си.
Другарю, Ги Зиди,
не бързай да отговаряш.
Помисли. Опитай се да си спомниш.
Не бързай.
Казах всичко, което имах да казвам. Какво повече искате?
Моля отговорете на въпросите, които поставих.
Майната ви.
- Какво каза?
Казах "майната ви"!
- Мери си приказките.
Другарю Гу, не е нужно да викаш.
Говорите глупости и искате да съм спокоен?
Ще отговаряш за думите и действията си.
Умирах вече хиляди пъти. Кой го е грижа за тези глупости?
Това го запиши. Запиши това, което каза.
Само не записвай моите думи.
Запиши и това.
Той може да се погрижи за себе си.
Абсурдно!
Той лесно избухва. Уанг, изпрати господата.
Предайте поздравите ми на Директора.
Гу.
Опитай да съдействаш. Не бъди такъв.
Не е честно.
Толкова е несправедливо.
Гу, не виждаш добре. По-добре не се качвай.
Зрението ми е лошо, но имам остро обоняние. Ако гората се подпали,
ти може да не видиш, но аз ще подуша пушека.
Хубава гледка.
Гу.
Гу, обърни се към пътя.
Гу.
Гу.
Открили са ги.
Какво са открили?
- Ер Дау получи известие!
Гу, открили са полка ти.
Ер Дау не се ли шегува с мен?
Не, истина е.
Опасно е да се мотаеш наоколо.
- Истина е.
Върни се с мен.
Какво има?
Внимавай. Истина е.
Не бива да се шляеш така.
Директор Куайн, благодаря за посрещането.
Полковник Цао, благодаря, че дойдохте.
- Това е човека, за когото ви говорих.
Героят на нашия батальон. Доброволец, Бронзова звезда за заслуги.
Палачинка, по-правилно е да се каже,
че съм от Централната полева армия, 2-ра специализирана дивизия,
139-ти полк, 3-ти батальон, 9- та рота, Капитан Ги Зиди.
Отивам да докладвам на Полковник Лу.
Това е директор Куайн от Полка за химическа отбрана.
Той работи по случаите, свързани със 139-ти полк.
Другарю Гу, от името на полка, те приветствам с добре дошъл.
Полка същия ли е като стария 139-ти?
- Не съвсем.
Нашият полк в момента включва части от Западните тренировъчни корпуси
и част от стария 139-ти полк.
Не бяхме в състояние да работим по всичките случаи.
Проверихме списъка с имена на изчезналите при битката на река Уен.
Името ти беше вписано.
Полковник Лу бе прехвърлен към Военната Академия
като Заместник Комендант, след началото на войната в Корея.
Той отново пое бойните си задължения
като Заместник Командир на 280-на дивизия.
Гу.
Капитан Гу.
А ти си?
- Аз ли?
Аз съм Лайън Дзи.
Управлявам гробницата тук.
Не разпозна ли гласа ми?
Бях тръбача на полка.
Ах ти, мръснико!
Все още си жив?
В петте битки той водеше два пехотни батальона,
за да прикрие отстъплението на дивизията.
Когато дойде време за нашето отстъпление, вече беше твърде късно.
Повече от петстотин мъже загинаха.
Само 30 останахме живи.
Беше ранен в гърба.
Трябваше да го нося по обратния път.
Лежа в болница повече от половин месец.
Но не се вдигна повече.
Защо не отстъпихте по-рано?
- Предавателят беше унищожен.
Не получихме заповед за отстъпление. И нищо не можехме да направим.
Можехме само да продължим да се бием.
Той е упорит кучи син. От старата школа.
Инатлив задник.
Лайън Дзи, никой изпратен при старата мина не оцеля.
Каква бе реакцията на полка?
След битката, Комисар Цанг лично провери района.
Не откри нито живи, нито мъртви. Всички бяха вписани като изчезнали.
А аз с моите глухи уши,
не чух сигнала за сбор.
Някои от другарите го чуха, но не и аз.
Винаги ще чувствам вина за това.
- Аз не съм свирил сигнала за сбор.
Всички го чуха.
Не съм го свирил никога.
Гу, ще ти го кажа за пореден път.
Никога не изсвирих сигнала за сбор.
Защо не?
Полкът внезапно получи заповед да се оттегли.
По това време вие бяхте в старата мина,
приклещени от многочисления враг.
Ако бяхме заповядали да се оттеглите, полка щеше да изпадне
трудно положение. Може би... дори да бъде смазан от врага.
Полковник Лу
никога не заповяда да се свири сигнал за сбор.
Изплашили сте се, че ще ви избият?
Били сте изплашени, че ще ви избият? Ами ние?
А 9- та рота?
Гу.
Гу! Полковникът се чувстваше ужасно за това.
Дори на смъртното си ложе... А ти?
Бях с полковника повече от десет години.
Беше добър човек! Не му стоварвай вината.
Никога не изсвирих сигнала, съжалявам!
Нито за полковника, нито за девета рота.
Гу! Полковникът е мъртъв.
Уплашили сте се да не ви избият!
Цялата 9-та рота беше избита.
Полковника не го желаеше. Аз съм единствения оцелял, умолявам те.
Братя от 9-та рота, от името на полковник Лу ви поднасям извинения.
Отдавна исках да съм мъртъв.
По дяволите, Лу! Чаках проклетия сигнал!
Хората ми го очакваха!
Умираха един по един,
чакайки твоя сигнал!
Гу Зиди!
Защо просто не се оттеглихте?
Хората умират, това е част от войната.
Много войници умряха, не само твоята рота. Нека ти напомня.
Бях охрана на Полковник Лу и си оставам такъв до днес.
Ако не спреш с тези глупости, ще ти разбия главата.
Какво правите? Това е Мемориално гробище.
Не исках да се връщаш в миналото, но ти не пожела да ме чуеш.
Не сипваш ли сам сол в раната си?
Всичките му хора загинаха.
Той ги търсеше през всичките тези години.
Никого няма да нарани с няколко думи.
Станалото - станало.
Не повдигай въпроса отново.
Ти също.
Не викайте.
Лу, мой човек...
Мога да приема факта...
че сигнала не е прозвучал.
Но всичките ми хора, моите 47 братя,
всички умряха храбро.
Как могат да бъдат наричани изчезнали в битката?
Ти си погребан тук.
Кой може да докаже какво наистина се е случило?
Повтори заповедите!
Утре в 12 на обяд, без значение какво ще ни струва.
да охраняваме старата мина на южния бряг.
Какво друго?
Да отстъпим, чак когато чуем сигнала за сбор.
Лу.
Почивай в мир!
Ще ти нося цигари и вино от сега нататък.
Споделяме една съдба. Нищо не ми дължиш.
Аз също на теб.
Сега сме квит.
Ей, какво търсиш там?
- Тела.
Какви тела?
Мъртви тела.
Имаш ли пропуск за мината?
- Отдръпни се.
Какво си мислиш, че правиш?
Питал ли си за разрешение?
Ако не си, тогава не копай тук.
Тръгвай с мен. Не можеш да копаеш тук.
Изчезвай.
Този стар войник си е изгубил ума.
Той е луд.
Този старец е луд.
Другарю Ги Зиди,
пречиш на икономическите дейности в мината.
Ветеран си, би трябвало да знаеш по-добре.
Вече повече от месец копае като луд.
Проваля ни плановете за складиране на въглищата.
Скоро ще падне снега. Трябва да приключим с работата навреме.
Можеш да изискваш всякакви документи от началниците.
Не прави бели тук.
Написах 9 писма.
Помолих за помощ за разкопките. Никой не ми отговори.
Дори всички да ти помагахме,
може да се окаже, че няма нищо там долу.
Тогава ще ме погребете там.
Казах ви, че е луд.
Да го оставим тогава.
- Само внимавайте да не се нарани.
Донесете му храна.
Не го оставяйте да гладува.
- Добре.
Обратно на работа, бързо.
Той живее тук, в миньорска колиба.
Коминът пуши.
Запалил е огън. Иначе ще умре от студ.
Този ветеран трябва наистина да е страдал.
Гу!
Добри вести от Лайанджи. Ер Дау откри 139-ти полк на Комисар Цанг.
Той осъзнава, че ти си все още жив.
И че всички твои другари са били убити в битката.
Искаше да се срещнете.
Военните издадоха официално писмо до местното управление.
Зрението ти е зле. Ще ти го прочета.
Чакай.
Чакай.
Нека първо да се измия.
Относно 2-ра специална дивизия, на централната полева армия,
139-ти полк, 3- ти батальон, 9-та рота.
Известие за мъките на героите революционери.
До местната управа на окръг Ривър Уен, Мемориал на героите.
Списък, съгласно препоръките на нашите лидери, Народно Освободителната Армия,
наричана преди Централна полева армия, 2-ра специализирана дивизия,
139-ти Полк, 3- ти Батальон, 9- та Рота:
Офицер - Йанг Джинкун,
Лейтенант Джайо Дапенг,
Войниците Луо Гуандтиан, Лу Куангоу,
Джайанг Маокай, Гонг Лайангуо,
Менг Шилин и т.н. 47 войника.
В Битката при река Уен, по време на гражданската война през 1948 г.,
горепосочените достойно изпълниха своя войнски дълг.
Всички умряха като герои за освобождението на Китайския народ.
Те пожертваха живота си за Родината.
Сега посмъртно им се присъжда званието Герои на Революцията.
Специално официално известие, Народна освободителна армия.
Военно окръжие Уен Ривър, Централно Управление,
19-ти декември 1956 г.
Моите братя...
Защо не мога да ги открия?
Излезте навън, за да подишате въздух, братя мои.
9- та Рота.
При трите атаки на врага,
унищожихме два вражески танка
и убихме множество врагове, водени от капитан Гу.
47 мъже. Всички загинаха.
Няма оцелели.
Офицер - Йанг Джингкун.
1948-ма,
4- ти декември по лунния календар.
Врага атакува отново.
- Капитане,
останаха ли ни амуниции?
Не мога да си движа крака.
Врагът не бива да сложи ръце върху нашите братя.
Капитане,
не ви разочаровах, нали?
Ще бъдем братя в следващия си живот.
Капитан Гу Зиди се явява на доклад.
Централна полева армия, специална 2-ра Дивизия,
139-ти Полк, 3-ти Батальон, 9- та Рота, Капитан Ги Зиди.
Разрешете да доложа, че ротата ми беше изпратена в старата мина
на южния бряг на река Уен, да спре вражеската 254-та Дивизия.
Унищожихме три вражески танка и убихме много врагове.
С изключение на Капитан Ги Зиди, всички 47 мъже загинаха.
Няма оцелели. Рапорт даден!
Рапорт приет!
9- та Рота е строена за преглед.
В битката при река Уен, 9- та Рота твърдо следва заповедите
и храбро изпълни своя дълг.
На всички войници от 9-та Рота, са присъдени Медали за храброст.
Герои на 9-та Рота,
мир на праха ви.
Отдай почест!
Готови!
Огън!
Готови!
Огън!
Готови!
Огън!
Свободно!
Тръбач.
- Аз!
Свири сигнал за сбор.
- Слушам.
Гу Зиди почина
в дома за ветерани на 71 г..
Когато е бил на 3 месеца родителите му са починали от глад.
Обущар го е намерил в една овесена нива
и го нарекъл на мястото, където го е намерил,
защото е бил оставен без име.
Превод: Fastuka и Диди Златева