Shogun - 01x04 (2024) Свали субтитрите
Умряха, защото трябваше да се включат в по-голяма битка.
Сега е твой ред.
Искам Анджин да бъде заведен във вашето рибарско село в Аджиро.
Внезапното ви заминаване обърка господаря Ишидо.
Напомнете му, че не забравям обещанията си.
Черният кораб ще ни изведе от Осака. Но вие трябва да останете.
Майната му.
Анджин! Внимавайте!
Той успя!
Искам той да обучи един полк на чуждестранна тактика,
като използва оръжията от кораба.
Обявявам го за хатамото.
- Това е голяма чест.
Анджин ще плува ли с мен?
- Господарят иска да се състезавате.
Мрази да го оставят да победи.
- Не бих посмял да го направя.
Господарю Оми! Новини от Осака!
Чуйте ме! Господарят Ябушиге води гост в това село.
Гостът е господарят на Канто - Йоши Торанага.
Пригответе се бързо!
ШОГУН
Глава четвърта: Осморната стена
Моля те, спаси ме от тази присъда.
Господарят Торанага даде на Анджин подходящата титла.
Това е абсурдно.
- Като хатамото,
той ще се нуждае от наложница.
Тогава моля за позволение да стана монахиня.
Няма да правиш нищо такова.
- С какво съм заслужила това?
Не стига, че детето ми беше убито, а сега и ще служа на варварин!
Говоря жестоко.
Ти също загуби съпруга си.
Господарят Бунтаро загина с чест.
Той би искал да продължа да служа на господаря.
Вярвам на господаря Торанага.
Той моли само за една година.
Тя не е съгласна на повече от шест месеца.
Всичко в Аджиро ще е готово. Племенникът ми ще се погрижи.
Прекрасно. Нямаме време за губене.
Трябва да сме готови, преди съветът да намери заместник на баща ми.
Заместник...
- Не ви ли казах?
Дадох на Хиромацу една заповед -
след като заминем от Осака, да връчи оставката ми.
Значи сте напуснали съвета на регентите?
Нямах друг избор.
- Но това... Това е самоубийство.
Съсипвате васалите си, съюзниците си, приятелите си!
С всички ни е свършено! Не! С Изу е свършено!
Простете ми за лошите обноски,
но мисля, че е уместно веднага да си направите сепуку.
Благодаря ви,
но докато не дойде заповед, главата ми ще си остане на раменете.
Господарю Торанага, приближаваме се до Аджиро!
Чия е тази армия?
- На Ябушиге-сама.
Всички са верни на Торанага-сама.
Дано е така.
Трябваше да донеса по-хубаво саке.
Очаквах завръщането ти, чичо.
Това същият варварин ли е?
Сега варваринът е хатамото.
Погрижете се да получи дом.
Наложницата му и господарката Тода също ще останат тук.
При сегашното положение в съвета, главата ти сега е ценна.
Съюзник без амбиции не е никакъв съюзник.
Вашето присъствие е чест за нас, господарке Марико.
Анджин-сама, това е Оми-сама - господарят на това село.
Вече сме се срещали. Извинете.
И върви на майната си, подъл боклук такъв.
Господарю.
Пристигането ви носи огромна радост на хората тук.
Моля, чуйте!
- Господарю Ябушиге!
Господарю Ябушиге!
Господарю Торанага, за мен ще бъде чест
да направите проверка на моята стража.
Самураи от Изу.
За мен е чест да видя силите
на своя приятел и съюзник Кашиги Ябушиге.
Мрачни облаци се събират над Япония.
Трябва да защитим страната от коварни врагове.
Нека боговете поразят безмилостно тези, които петнят паметта на тайко!
А тези, които се борят в името на верността...
Аз, Йоши Торанага,
се прекланям пред вас!
Господарю Торанага!
Господарю Торанага!
Чичо, цялото село е готово за вашето пристигане.
Баща ми трябва да замине спешно.
Трябва полкът с пушките да е готов, преди той да се върне.
Трябваше да купя от евтиното.
Мъжете от дупката.
Виждал ли си ги?
В безопасност ли са?
Мураджи?
Добре дошли, Анджин-сама.
- Моите хора.
Искам да ги видя сега. Къде са?
Бяха преместени на друго място.
В безопасност са.
- Съжалявам, не...
Може би ти ще ми помогнеш?
Какво правите?
- Той иска да отиде на кораба си.
Сега пък какво? Пусни!
Корабът не е ваш! Нямате право да отивате там!
Боя се, че ви е забранено да се качвате без позволение.
На собствения си кораб?
- Ако ви трябва нещо...
Трябват ми пистолетите и хората ми. Не спирам да искам да ги видя.
Хората ви бяха отведени в града на Торанага-сама - Едо.
Можем да донесем оръжията ви, ако стане нужно.
Марико, с господаря ви се бяхме разбрали.
Корабът и екипажът му сега принадлежат на мен.
Грешите.
Корабът ви и екипажът му сега принадлежат на Торанага-сама.
Той ще ги използва, както пожелае.
Благодаря за уточнението.
Анджин-сама, това е Уеджиро - градинарят.
Простете. Не е уместно да наричате Уеджиро "сама".
Къщата ви е готова за проверка. Насам.
Моята къща ли?
Всичко тук беше подготвено от вашите слуги.
Слуги?
Спалнята ви и стаята на Фуджи-сама.
Гостната, където ще остана аз.
Искате ли чай след дългия път?
- Защо получавам всичко това?
Това се полага на хатамото.
Чакайте малко. Колко време ще прекарам тук?
Според Нагакадо-сама обучението ще отнеме поне шест месеца.
Простете. Шест месеца?
- Съгласихте се да обучите хората.
Така е. В замяна трябва да получа хората си и кораба си.
Анджин-сама, моля ви, бъдете търпелив.
Като хатамото получавате щедра заплата - 240 коку годишно...
Не искам никакво щедро куку.
И Фуджи-сама ще бъде ваша наложница.
Сигурен съм, че тя е прекрасна, но не ми трябва жена.
Не искам да споделям възглавница нито с нея, нито с когото и да било.
В такъв случай тя ще се отговаря за къщата, слугите и финансите ви.
Ако откажете, това ще бъде огромна обида за нашия господар.
Ами отказвам. Отказвам всичко това.
Бях се разбрал с Торанага.
Искам да кажа, с Торанага-сама. А той изчезна.
Сега отново съм затворник. Само килията ми е по-хубава.
Шест месеца... Шест месеца...
Даже не пи от сакето...
Този Торанага...
Вие му спасихте живота в Осака, а сега той ви заплюва в лицето.
Оми, намери ли онзи плъх,
който каза на Торанага за варварския кораб?
Още не.
А какво правеше толкова време?
Дрехите ли си парфюмираше?
Той е момченце.
Прекалено е млад, за да отговаря за това село.
Боговете ми се смеят!
Ишидо сигурно мисли, че съм го предал.
Изглеждам напълно отдаден на тази губеща кауза -
да обучавам стрелци с пушки, заедно с варварин,
който се прави на хатамото. Какво да правя?
Стрелковият полк все пак ще бъде твой.
Оръдията и пушките все още са в твоите ръце.
Всичко е твое до завръщането на господаря Торанага.
А дотогава съветът може да си намери пети член.
Господарят Торанага може да бъде отстранен.
И какво?
- Разполагаш с пушки и артилерия.
Ще можеш да ги предложиш като подарък на господаря Ишидо.
Не е нужно да си тук.
Махай се.
Тя не ме оставя. Следва ме навсякъде.
Обичаят не позволява наложницата да спи, когато господарят е буден.
Това е глупав обичай.
Не трябва да вървите по мъха. Това е проява на неуважение.
Ако позволите да го кажа, Фуджи-сама заслужава по-добро.
Тя е племенница на загиналия ми съпруг.
Има потекло и постижения.
- Това е прекрасно.
Наскоро нейният съпруг и бебето й бяха осъдени на смърт.
Съпругът й обиди Ишидо-сама.
Трябваше нещо да бъде направено, за да се избегне кръвопролитие.
Тогава не трябва ли тя да е в траур,
вместо да върви по петите на някакъв англичанин в плен?
Почитаме тези, които сме загубили, като продължаваме тяхната битка.
Глупости. Едно дете не води никаква битка.
Бащата на това дете служеше на Торанага-сама.
Като ваша наложница, Фуджи-сама прави същото.
Така за нея има място.
Не си личи, като я погледне човек.
Скърбяща майка...
Вдовица...
Чували ли сте за осморната стена?
От съвсем малки ни учат да я строим в самите себе си.
Непробиваема стена, зад която можем да отстъпим, когато е нужно.
Трябва да се научите да слушате, без да чувате.
Например, може да слушате звука на падащия цвят
или на растящата скала.
Ако наистина слушате, всичко около вас изчезва.
Не се заблуждавайте от нашата учтивост, поклони и ритуали.
Зад всичко това ние може да сме много далеч.
В безопасност и сами.
Кажете му да върви в Ада!
Оми-сама казва, че е забранено да носите оръжия днес.
Вашите хора навсякъде носят мечове.
Той казва, че с пистолетите е друго. Трябва да ги предадете.
Не. Разбирате ли? Не. Вече не съм му пленник.
Там, откъдето идвам, към гостите се отправя молба.
Спрете! Моля ви! Това не е нужно. Като хатамото сте под закрила.
По някаква причина не мога да забравя първата ни среща.
Дайте ми оръжията!
- Не!
Не.
Марико-сама, кажи на Анджин-сама да даде оръжията си на мен.
Дайте пистолетите си на Фуджи-сама.
Като ваша наложница, ще ги защити на всяка цена.
Аз мога да си ги...
- Анджин-сама!
Моля ви, дайте ми ги.
Кажи на този проклет сополанко, че съм готов да тръгвам.
Анджин почтително се извинява за недоразумението.
Оръжията.
Моля, вървете си.
Това беше прекрасно. Прекрасно.
Ябушиге-сама казва, че хората му няма нужда да се учат
как да зареждат и почистват мускети.
Получили сме пушки от португалците преди 50 години и имаме опит.
Не се и съмнявам.
- Искам да започнем с тактика.
С варварски методи, каквито враговете ми не познават.
Той пита за тактики, каквито нашите врагове още не познават.
Да... Тактики...
- Това беше споразумението.
Господарят Торанага направи този човек хатамото.
Нека сега той си заслужи титлата.
Добре, ще ви говоря за тактика.
Първо ще ви опиша една голяма битка. Обсадата на Малта.
Той говори за обсада на Малта. Явно това е голяма битка.
Шейсет хиляди турци мюсюлмани, най-добрите в Османската империя,
срещу 600 християнски рицари и няколко хиляди малтийци в Сент Елмо.
Рицарите издържат шестмесечна обсада и врагът се оттегля посрамен.
Учили са ни, че в тази битка е било спасено...
Простете. Значи са ви учили?
- Да.
Кога се е случила тази битка?
Ами... Преди 35-40 години.
Значи вие не сте участвали в нея?
Даже не сте били роден тогава.
Какви въпроси му задавате?
- Простете. Изяснявах нещо.
Може да започнете отначало,
но този път опишете битка, в която сте участвали.
Неведнъж казах на господаря ви, че съм морски лоцман, нали?
В морето няма много пехотни битки.
Какво става?
Марико-сама, моля ви, кажете му,
че според мен тактиката с огнестрелни оръжия е безполезна,
сравнена с английското изкуство на морските битки.
Вместо на тактика, иска да ни учи на английски морски бой.
Крепостта в Осака е непробиваема.
С мечове и пушки обсадата ще продължи месеци.
Но ако корабът ми с оръдията хвърли котва на няколко хиляди ярда оттам,
вашата армия ще пробие крепостните стени,
без дори една стрела да одраска ваш войник.
Нека ви покажа.
Вдигайте!
Добре. Напред!
Как да кажа "назад"?
"Назад".
- "Уширо".
Как е възможно да улучи целта с оръдие?
Може ли да ударите клина?
Това са глупости. Оръдията никога не стрелят точно.
Португалците се опитаха отдавна.
- Пробийте снаряда.
Подготовка. Почистете главините. Огън!
Почистете главините и стреляйте!
Добра работа.
Може би неговите оръдия са по-добри.
Подготовка.
Подготовка!
Кажете на хората да накарат враговете да отстъпят.
Очертайте траекторията.
Не, още е рано за това. Прекрасна работа.
Красота.
Хората се учат с добро темпо.
- Да. Торанага-сама ще се зарадва.
Има и други начини да му помогна.
Моят "Еразъм" е само един кораб. Цяла флотилия ще бъде нещо друго.
Хората ми в Едо могат да ми помогнат да му направя флотилия.
Анджин-сама, простете, но не трябва да забравяте,
че клетвата ви е пред Торанага-сама,
а не към заповедите, заради които сте дошли тук.
Какви заповеди?
Престъпленията ви срещу португалците.
Прочетох вашите думи за тях.
Добре ще е да знаете,
че нашият господар няма да се обърне срещу враговете ви.
Добре ще е да си припомните, че сме във война,
а вашият господар и моята кралица имат общи врагове.
Католиците се опитаха да го убият.
- Опитаха се да убият вас.
Заради това, което мога да му дам. Модерна флота.
Построяване на бойни кораби. Те ще са му от полза.
Нямате представа какво ще е от полза за господаря ми.
Явно ние двамата си имаме господари, на които служим.
Боже!
Какво беше това, по дяволите?
Бебе земетресение.
- Какво бебе?
Ще преживеете още такива, докато сте тук.
Има и цунами, идващи от морето, и пожари в села и градове.
Затова къщите ни са направени така, че да се строят бързо.
Защото смъртта е в нашия въздух, море и земя.
Може да ни сполети всеки момент.
Преди да се намесите в политиката ни, запомнете едно -
живеем и умираме.
Не контролираме нищо друго.
Бебе земетресение...
Обичам те, Кику.
Пак тези оръдия.
Откакто пристигна варваринът, се случват лоши неща.
Кику, Птицата, която пее нощем,
се грижи за своето село.
Много впечатляващо.
- Не ме дразни.
Никой в селото не е спокоен, когато чичо ти е наоколо.
Чичо ми е нашият господар.
С него не е лесно, но селото е в неговите ръце.
Жалко, че ти не си нашият господар.
После бутате. Бутате.
Номер четири... Четири.
Верижно гюле. Верижно гюле.
Бутай. Бутай. Да, да.
Моля. Благодаря. Да.
Верижното гюле увеличава радиуса на щетите.
Увеличава и самите щети.
Ще видите, ще видите. И...
Това е.
Почистете. Готово.
Хора на господаря Ишидо идват от запад!
Минаха през пропусквателния пункт! Небара Джозен води групата!
Какво става?
Изглежда, че се готвите за война.
Моля ви, разберете...
Не знаех, че Торанага ще избяга през онази нощ.
Покана. Трябва да се върнете в Осака.
Ще се закълнете отново във вярност пред съвета
и ще си понесете последствията.
Това е недоразумение.
- Значи отказвате?
Ако ме убиете, господарят Ишидо ще загуби важен съюзник.
Значи сте взели решение.
Ще предам на господаря Ишидо, че сте решили да бъдете негов враг.
Не разбирате ли? Предстои война.
Да не искате да попречите на господаря Ишидо да я спечели?
Гледайте. Оръдията на варварина... Не съм виждал други такива.
Дори християните ще ги хване страх от тях.
Познаваме се отдавна.
Моля, прекарайте нощта тук. Утре пак ще има тренировка.
Ако не ви впечатли, ще предложа главата си на господаря Ишидо.
Става ли?
Хубаво.
Подгответе място за господаря Джозен и хората му.
Утре ще им покажем какво може нашата артилерия.
Защо?
Искам той да види какво могат нашите оръжия.
След това той ще се върне в Осака, където господарите ще тръпнат
пред огромната сила на баща ви.
Нямам търпение да тръпна.
Викат ме в Осака, за да се закълна във вярност пред съвета.
Но вие ще откажете.
Разбира се, господарю Нагакадо.
Дори само подозрението, че бих предал баща ви, ме разстройва.
Бих дал живота си за него.
Не мога да повярвам, че давам живота си за този човек.
Ако отидеш, ще те накарат да си разпориш корема.
Нямам изход. Абсурдно ще е да свърша така.
Може би има решение.
Значи регентите в Осака притискат Ябушиге?
Ще го обявят за беглец, ако откаже да се подчини,
но ако се върне в Осака, ще му заповядат да си направи сепуку.
Яжте. Моля ви.
Какво ядете вие?
Може да не е подходящо за вас.
- Защо? Дайте да го опитам.
Господарят Анджин иска да опита нато.
Изглежда твърдо решен.
Марико-сама, ще кажете ли нещо на Фуджи?
Извинявам се за поведението си, когато ме доведоха тук.
Господарят Анджин се извинява за лошите си обноски.
Мисля, че така давате подаръци. Простете ми за опаковката.
Искам да й благодаря за отличната служба.
Моля да приеме този подарък в знак на моята благодарност.
Този пистолет ще ми липсва много,
но за да си върши работата добре, ще й трябва най-доброто оръжие.
Той иска да приемеш този пистолет.
Какво ще правя с него?
- Ще те науча да го използваш.
Тя ще бъде най-страховитата дама в Япония.
Ще го защитаваш с оръжието.
Абсурд.
Той се опитва да бъде мил.
Обидих ли я?
Принадлежаха на баща ми, който е мъртъв.
Моля те, кажи му,
че не мога да бъда наложница на мъж без мечове.
Като ваша наложница,
Фуджи-сама иска да носите мечовете на семейството й.
Те са символ на смелостта на починалия й баща.
Не мога да ги приема.
Моля ви, вземете ги.
Фуджи-сама отбелязва, че е неуместно един хатамото да не носи мечове.
Затова трябва да ги приемете.
- Моля.
Благодаря...
Казва се "гозаримасуру".
Все някой ден ще го кажа правилно.
Напомням ви, че не сте длъжен да опитвате това ястие.
Като сирене е.
Вмирисано и може би развалено сирене.
Но пък е доста вкусно.
Жалко е, че Джозен видя оръдията.
Боя се, че ще каже на Ишидо за нашата тактика.
Нещастници!
Да пишем ли на баща ти? Да го питаме какво да правим?
Всички ме мислят за безполезен.
Мислят ме за разглезено хлапе.
Но някой трябва да защити името ни.
Все пак...
По-добре да не започваме война, без баща ти да е разрешил.
Сега говориш като него.
"Недей да правиш първия ход. Изчакай врагът да сбърка."
Имаме сериозен проблем.
Жалко, че баща ти не го разбира.
- Той никога не слуша другите.
Тогава утре
ще се наложи да разкрием тактиката си пред враговете.
Оми.
Недей да пишеш на баща ми.
Аз ще се погрижа за всичко.
Красота.
По дяволите.
- Съжалявам.
Фуджи-сама каза, че се разхождате.
Разхождах се.
Радвам се, че сте променили мнението си за къпането.
Искате ли да седнете?
Дойдох да ви благодаря за подаръка за Фуджи-сама.
За нея той означава много.
И нейният подарък означава много за мен.
Искам и да знаете, че грешите за службата ми в Аджиро.
Тя няма нищо общо с църквата.
Продължавайте.
Не съм ви казала името на семейството си,
но то е добре известно в Япония.
Преди много години
една огромна несправедливост ми отне всичко.
Дълго време не можех да се помиря със случилото се.
Наскоро Торанага-сама ми предложи възможност.
Каква възможност?
Казахте, че къщите ви тук са направени,
така че лесно да бъдат построени отново, след като бъдат разрушени.
Значи ако една къща бъде разрушена и построена наново 50 пъти,
ако я видя, няма да видя развалини.
Ще видя само къща.
Сега виждам една жена.
Тя не ми дължи обяснения.
Как се казваше родният ви град?
Лондон.
- Лондон.
Град като Осака?
- Ами...
Град е, но изобщо не прилича на Осака.
Претъпкан, мръсен...
Но пък има много неща за правене.
Какво бихте правили в такава нощ там?
Ако вие бяхте с мен, далеч от Япония,
щях да ви заведа да видите моята кралица.
Тя щеше ли да ни приеме?
- Да, със сигурност.
Щяхме да се разходим в двореца "Ричмънд".
След това щяхме да хапнем нещо гадно.
За да ви се извиня, щях да ви заведа на театър.
Тук имате ли театър?
- Да. Много е популярен.
Но повечето пиеси са доста тъжни и трагични.
И ние имаме трагедии. Обречени влюбени. Прокълнати крале.
А след това?
Щяхме да отидем на разходка.
- Да...
Санпо суру покрай Темза.
Голяма река. Тече през града. А през нощта е... Бива си я.
Човек почти забравя себе си.
Забравя проблемите си и миналото си.
Забравя всички начини животът му да бъде съсипан.
Просто изчезва.
И тогава е свободен.
Да.
Така мисля.
Приятна вечер, господарю Анджин.
Днес дъждът е много красив.
Дъжд.
Добро утро.
Изглеждате в добро настроение.
Така и трябва.
Прекарах нощта в добра компания.
Радвам се, че куртизанката се е представила добре.
Аз и Фуджи-сама решихме, че тя ще е добър подарък за вас.
Не разбирам. Значи...
Беше добър подарък.
Сега той носи мечове... Това се казва лоша поличба.
Днешната демонстрация
беше подготвена от самия господар Нагакадо.
Прекрасно!
Нагакадо, може би от вас ще излезе актьор.
За това упражнение оръдията ще стрелят през равнината
и ще поразят мишените с абсолютна точност.
Господарю Нагакадо. Може да започвате.
Всички, отдръпнете се! Отдръпнете се!
Какво става?
- Не знам.
Отстъпете!
- Разбрано!
Небара Джозен, не можем да търпим присъствието ви тук.
Вие обидихте името на баща ми. Настоявам за възмездие!
Какво правите? Приберете меча!
Джозен е официален пратеник на регентите!
Кой даде заповедта за това?
- Аз.
Аз, Йоши Нагакадо, син на Йоши Торанага, дадох тази заповед.
Това е шокираща провокация! Баща ви ще научи!
Не ме интересува. Даже искам да научи.
Никой ли няма да го спре?
- Не се намесвайте.
Самураите не се бият така!
Вие сте диваци!
Всичките...
Джозен...
Това е война.
В памет на Лари Бекет
Превод: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven