Shef - 06x06 (2024) Свали субтитрите
Първи! Първи! Виждам го.
Прието.
Кой си ти?
- От Рижия.
Той защо не дойде?
- Запи се. Като че ли не го знаеш.
Е, да.
Какво стоиш? Докара ли? Хайде, брато, нямам време за губене.
Я по-кротко. Стоката е на място.
Това пък какво е? Да не си самурай?
- Нещо такова.
Твоето е в кутиите. Стоката е неразопакована.
Как да разбера, че не е фалшименто?
- Да не ти е за сефте?
Ще провериш серийните номера на сайта.
Внимавай, само да си ме изментил...
Отдавна работя с Рижия, всичко е било точно. Купуваш ли?
Купувам.
Спокойно! Продължи наблюдението.
Ако мръднеш, ще ти отрежа главата!
Кротко, кротко. Не се горещи!
- Да не мислиш, че съм ахмак?
Рижия работи сам.
Давай парите!
Кретен.
Е, Чекан, навъртя си бая затвор.
Бива си я сабята, истински катана.
Качвайте го.
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
ВНЕДРЯВАНЕ
Отработихме оперативната информация
по бандата, която обра магазин за електроника.
Вчера полицията в Лапинск залови прекупвача.
Той отказва да дава показания, но при проверка на контактите му
стигнахме до един от грабителите. Сега отработваме адресите.
Всички пътища водят в Лапинск.
- Да.
Възникват въпроси към местната полиция.
Нещо за килъра, който е в кома?
- Нищо ново.
Някой да е звънял на стационарния?
- Няма обаждания, нито посещения.
Продължете охраната. Пълен контрол.
- Ясно.
Има предложение за смяна на наряда пред стаята.
Бойците там вече вият от скука.
Тогава нека сериозно помислят
правилно ли са си избрали професията. Малакин,
отидете лично и им обяснете да не се разсейват.
Всичко е много сериозно.
- Слушам.
Може ли да тръгвам?
- Вървете.
Вие останете, Васков.
Стара лисица си ти. И даже не ми намекна.
Исках да ви изненадам, Александър Борисович.
Изненада ме!
Как успя?
- Нямай пари, но...
По-точно, имай приятели.
И умение за работа с документи.
Това, каквото си мисля ли е?
- Любимото ви.
Отлежало, осемнайсетгодишно.
Грехота е да не го опитаме.
- Напълно подкрепям.
Но позволете първо да приключим с деловата част.
Подпишете тук...
и ето тук.
Прекрасно, благодаря.
Е, Юрий Викторович, смаян съм.
А сега позволете да вдигна тост
за истинското ви завръщане.
Да.
По отпечатъците успяхме да намерим само един.
Василий Кузнецов, роден през 1983 година.
Служил в УФСИН във Виборг. Преди десет години напуснал.
Има регистрация в Питер. Проверяваме контактите.
Няма друго за докладване.
- А останалите?
С неустановена самоличност.
Говорихме с полицаите от Лапинск, но те не опознаха никого.
Кой знае, може наистина да не са местни.
Или не искат разследване в своя район?
- Или прикриват своите.
Мислите, че в отвличането е замесена Лапинската полиция?
Не само в отвличането.
Изчезналият директор на строителната фирма,
убийството на Феклистов, инсценировка на убийството на Шчербак.
Това не може да се извърши без подкупени служители.
Само не казвайте, че ще трябва да работим с ФСБ.
Не, нека сами ловят предателите. Макар че...
Имам аз една идея.
Алиса Евгениевна! Трябва ми кола.
И милион долара?
- Не ме разбрахте, искам я за работа.
Имаш чувство за хумор. За какво ти е кола?
Имам следа по убийството на Феклистов. Местен полицай, патрулен.
Бандитът, ударил колата на кмета, е живял в неговия район.
А патрулният каза, че лично е работил на местопрестъплението.
Ще ме побъркаш! Защо чак сега? Това е централен материал!
Да преработвам броя ли искаш?
- Опитвах да се свържа с него,
сега получих разрешение.
Имаш два часа. Вземи такси. И не дай Боже да закъснееш!
Виктор Сергеевич, какво ново по убийството на авторитетите?
Комитетът даде поръчение, работим.
- Бавно работите. Ще ви напомня,
че убийството на редови гражданин и на криминален авторитет
за нас са еднакво важни.
- Позволете да не се съглася с вас.
Ръцете на тези чудовища са в кръв до лактите, смъртта им не ме вълнува.
Но кой ги е поръчал и кой ще дойде на тяхно място,
е съвсем друг въпрос.
Има ли информация, съобщете веднага.
- Тъй вярно.
Решихте ли въпроса с Черняев?
- Какво има да решавам? Ще го уволня.
В момента е отстранен от длъжност. Подрежда бумаги. Защо питате?
Може би не трябва толкова рязко, все пак сме полицейско братство.
Не ни е нужен скандал.
Какво предлагате?
- Не уволнение, а преместване.
Както се казва, далеч от очите - далеч от сърцето.
Добре. Ще му направя предложение, на което няма да може да откаже.
Например?
Ще си помисля. Когато реша въпроса, веднага ще ви известя.
Ето, дойдоха нови запитвания. Горните три папки са спешни.
Днес няма да успея.
- Трябва, Черняев, трябва.
А ти какво си се изтегнал? Да беше помогнал на колегата си!
И това ми било партньор.
Черняев, защо се мориш толкова?
Чух, че въпросът ти е решен. Заповедта вече е у началството.
С това
нищо няма да промениш.
- Или помагай, или не ми се пречкай.
Оставям те.
Добро утро, момчета. Сутрешна визитация.
Всичко е наред. Ще се върна довечера.
- Ще чакаме.
Здраве желая!
- Войникът спи, службата си върви?
Развличате се, а?
- Какво друго да правим?
Втора седмица седим тук.
- Ако трябва, и месец ще седите!
Внимание и бдителност! Лично генерал Разторгуев заповяда!
Тия генерали само знаят да заповядват. Не съм постъпил на служба,
за да бъда болногледачка.
- Ако нещо не ти харесва,
подаваш рапорт и довиждане!
Как е там?
Добре. Току-що мина сестрата.
- Каква сестра?
Проверихте ли документите й?
Ами не. Тя такова...
На смяна е, и в другите стаи влизаше.
- Мединска сестра? Наташа?
Неговата медицинска сестра е Наташа.
Мамка му!
Другарю генерал, вината е моя.
Не го опазих.
Другарю генерал!
Да подам ли рапорт за уволнение?
Имам твърде малко хора, за да ги освобождавам с лека ръка.
Но ти прощавам за последен път. Свободен си.
Спрете до тази къща.
Какво става?
Привет! Какво правите тук?
- Привет.
А ти как се оказа тук?
- Имам интервю с местния патрулен.
Инна, не знам с кого сте се уговаряли, но няма да говориш с него.
Извинявай, ексклузив. Цял ден го убеждавах.
Нямам нищо против. Защо се тревожиш?
Тук сме, за да говорим с администрацията, за Феклистов.
Извинявай, не ни е до твоя патрулен.
- Тогава какво правите тук?
Администрацията са в обедна почивка, ние снимаме началните кадри.
Да пийнем набързо едно кафе? Докато го няма патрулният?
Добре.
- Тъкмо да си поемеш дъх,
че пристигна с изплезен език. Ела, ще ти разкажа нещо интересно.
Все пак сме колеги, трябва да си помагаме.
Ще ми бъде от полза. Къде има кафе?
- Зад ъгъла.
Там има закусвалня. Ще вземеш ли и на мен?
Само без захар, може ли? Аз трябва да звънна.
Имаш ли пари?
- Естествено.
Конкуренти ли се появиха?
- Кой? Този?
Върви да работиш.
- Хайде.
Къде ли се губи този патрулен?
Сега какво?
Имам огромни планове и се нуждая от доверени хора.
Мисля, че ми е време да се оттегля.
Пък и доста следи оставих в града.
Да си оправим сметките. Аз изпълних поръчката.
А за после, ще видим.
Пийвай си, напитките ми са хубави. Впрочем, както и къщата.
Цялата сума, както сме се уговорили.
Надявам се, че ще размислиш.
Едва ли.
Да.
- Какво "да"? Къде са резултатите?
Пристигнах, но патрулния още го няма. Чакам го всеки момент.
Предупреждавам те, нямаш време.
- Помня, но все още нямам резултат.
Скъпи приятелю, така няма да стане. Плюй си на петите и бързо в колата.
Търси патрулния където искаш, ясно?
- Ясно.
Защо седите? Кого чакате?
Къде се дянаха всички?
Ало! Ало, къде сте?
Обажда се Павел, журналистът. Бяхме се разбрали за интервю.
Как така сте разказали вече?
На кого? Нали се договорихте с мен? Ало! Ало!
Носиш ли заявление?
- Какво заявление?
За напускане. На, гледай!
Звезда на родната журналистика.
Наскоро се случи трагедия. В катастрофа загина кметът на Лапинск.
Полицаи от Лапинск и Главно у-ние търсеха виновника,
но го намери обикновен служител от ППС в Лапинск.
Успяхме да се срещнем с героя.
Другарю лейтенант, разкажете какво се случи.
Патрулирам си значи района, карам
по "Ленин" покрай къщата на Шчербак и виждам...
Разбрах всичко. Няма да се повтори.
Не искам детинщини. Още една грешка, и излиташ като тапа.
Като не можеш да работиш, вземи пример от баща си.
Тежък ден?
Защо мислиш така?
- Пиете трета порция скъпо уиски,
без да му се наслаждавате.
Днес у един познат
вече пих от същото.
Повтори.
- Дадено.
Защо сме толкова сериозни?
Да не си адвокат?
Защо адвокат?
Защото си един такъв сериозен, един такъв студен...
даже леден.
Да се махнем оттук?
Днес ми е нужен
леден душ.
Знаеш ли,
не този път.
Няма да те уговарям втори път.
Салют.
Изглежда, всички са имали труден ден.
Ще се върна.
О, какво маце!
Ще пийнеш ли с мен?
- Човек, по-добре се махай.
Почакай, де.
- Остави ме.
Да отидем у нас.
- Човече,
ти явно не си кавалер за дамата.
- Гледай си работата!
Трябваше да се съгласиш.
Тръгваме си.
Това е всичко.
За какво искате да говорим?
- Лапинската дирекция на полицията
случайно да е в разработка при вас?
- Неочаквано. Какво ви интересува?
Всичко, което имате.
Така... В Лапинск за половин година са изчезнали трима крадци по домовете,
последният - преди седмица. Били са по антиквариата и колекционерите.
Работили са само в Питер и никога в самия Лапинск.
Да, обичайна практика. Не работят там, където живеят.
След всяка кражба на предмет на изкуството
вашите икономисти пращаха ориентировки
в районните управления за проверка на клиентурата.
Но нито един от безследно изчезналите не е бил проверяван.
Макар че в Управлението са получавали отговор, че са отработени.
Заедно с награбеното ли са изчезнали?
- Там е работата.
Дрънкулки у любовницата на последния, всичко останало се е изпарило.
Мисля, че някой от оперативниците в Лапинск
ликвидира крадците, вместо да ги отработва.
Присвоява откраднатото, а после
го продава на някой колекционер.
Сериозно?
- Това е само информация.
Личният състав на Лапинската полиция е 15 души, няма да ги проверим бързо.
Ако обединим усилия, ще успеем.
Защо ви интересуват тези дреболии?
- Не са дреболии.
Всеки продажен полицай е заплаха за обществото.
По дяволите, забравих да извикам кола.
И на Валя не оставих пари. Нямам сили за нищо.
Няма нищо. Върни се да й дадеш парите,
аз ще викна такси.
- Макс, благодаря ти, че си до мен.
Хайде.
Я дръж!
Хвани и тази!
- Момчета,
това е детска площадка.
- Остави ги, да вървим.
Не ви ли е срам?
- А вие кои сте? Старци?
Кой ще ви чисти боклука?
Дядо, я се махай, докато не съм ти строшил костите.
Аз сега... ще извикам полиция.
- Къш оттук!
Да... Нищо не се променя в този град.
Момчета, изхвърлете си боклуците.
- Я виж, още един!
Е, мъжки, изпроси си го.
Изчезваме!
Хайде, давай, почисти след себе си всичко.
Това също.
- Разбрах, разбрах.
Добре, че дойдохте, има сбиване.
- Старши лейтенант Смирнов. Какво има?
Той нанесе побой на момчетата.
Елате с нас, гражданино.
- Махни си ръцете!
Ти к'во? Давай напред.
Мислех, че приключихме взаимоотношения. Нали ме отстраниха.
Или искате да ми кажете, че ще има служебно разследване
и след това уволнение. Така ли е?
- Точно така.
Къде мислиш да отидеш?
- В охранителна фирма.
Няма да те вземат. Най-много да вдигаш бариерата.
Или да охраняваш извънградски къщи.
- Другарю генерал,
затова ли дойдохте тук?
Петдесет рубли.
Има един вариант. Ще работиш с мен.
Ако изпълниш всичките ми задачи, ще се върнеш към оперативна работа.
Решението е твое. Ако откажеш, ще те разбера.
Ако се съгласиш, ще работим. Имаш 24 часа за размисъл.
И още нещо, зарязвай водката. На никого не е донесла нищо добро.
Инна!
- О, привет.
Защо го направи?
- За какво говориш?
Аз ти повярвах, а ти ме излъга.
Момченце, баща ти е генерал, бил е в Московска криминална милиция.
Не ти ли е казвал, че в живота най-важна е информацията.
Тук няма приятели.
- Писна ми от вас!
Какво общо има баща ми? С него сме различни, дори не общуваме.
Жалко, че не общувате. Може би щеше да те направи мъж.
Измет.
Не съм измет, а журналистка. Това ми е работата.
А ти май не си за тая работа, момченце.
Чух, че един от убитите авторитети бил запален по японската култура?
Да, така е. Гафур. Практикувал кендо.
Колекционирал ли е нещо японско? Мечове, статуетки?
Например нецке?
- Нецке? Като че ли не.
При обиска не намерихме нищо такова.
- Намери ми всичко за този Гафур.
Слушам.
Дойдоха високи гости.
Здраве желая, другарю генерал.
Здраве желая, другарю генерал-майор. Неочаквана визита.
Началник полиция майор Терентиев.
- Здравейте.
Вие ли задържахте онзи самурай с меча в град Лапинск?
Тъй вярно. Да не е написал жалба?
- Неговите жалби не ме интересуват.
Къде е задържаният?
Нали ви казах, нито дума без адвокат.
За теб се старая, Чекан.
Колкото по-малко хора, толкова повече шансове да излезеш жив от тази каша.
Само да ме пипнеш, ще се оплача в прокуратурата.
Знам си правата.
- Аз нямам нищо общо,
но тук май доста хора чакат за теб.
Опитваш се да блъфираш?
Ей, нинджа, ти знаеш ли поне чий меч беше това?
Който размахваше под носа ми?
- Дреме ми.
И к'во? К'ъв е тоя?
- Имаш късмет, че само аз те чувам.
Това е авторитетът Гафур.
Разбра ли кого си ограбил, кретен?
Още ли настояваш за адвокат? Виж какво се получава.
Авторитетът гръмнат, браточките в траур.
Но се появява един хитрец и обира дома му
с любимите японски дрънкулки. Ще те разкъсат, Чеканов.
Не съм ги крал. Вие знаете.
Аз съм просто бизнесмен. Купувам и продавам.
Онзи изрод ми пробута тая вехтория.
Не знаех откъде е.
- Къде е сега този изрод?
Не зная нищо, въобще не съм замесен.
Благодаря, майоре. Аз ще продължа.
А вие кой сте?
Аз ли? Полковник вътрешна сигурност Хрульов.
Какво искате от мен? Не съм полицай.
- Не се прави на глупак, Чеканин.
Караш из Лапинск с боен меч
под седалката и въобще не те е страх, че ще те спре полиция.
Или си пълен идиот, или имаш чадър.
Кой именно?
Не че ми пука за теб, но ако не ми помогнеш,
ще трябва сам да обясняваш на хората на Гафур
откъде имаш неговия меч.
Внимавай, миличка.
Защо си дошъл?
- Привет, Катя.
Да видя детето. Ето! Това е за нея.
Ти подиграваш ли се? Дъщеря ти има нужда от храна, облекло.
За какво й е този боклук?
Къде са парите?
Накрая ще те съдя за издръжка, това ли искаш?
Катя, сега съм зле с парите, но ще оправя всичко. Обещавам.
Дай да се видя с детето, моля те. Поне пет минути да бъдем заедно.
А после да я успокоявам и да обяснявам защо баща й не я обича,
защо не идва да я вижда и защо трябва да пестим дори от храна.
Казах ти, ще намеря пари. Сега имам проблеми в службата,
но ще ги реша, ще видиш.
- Винаги имаш трудности.
Само се оправдаваш. Ти си безполезен.
Никога нищо нормално няма да имаш.
Миналия път, когато отидохме при мама, а ти остана сам вкъщи,
такава свинщина остави след себе си, че после цяла седмица чистих.
Само за пиене и жени мислиш. Не знам как се събрах с теб.
Навярно съм се надявала на нещо. Мислила съм си нещо.
Сега нищо не мисля. Не искам детето да види това.
Не дай боже да се е метнала на теб.
Разбрах. Ще дойда, когато имам пари.
- Да.
Другарю генерал! Виктор Сергеевич!
- Да.
В централен район са задържали един.
- Какво общо имаме ние?
Задържаният не е обикновен човек. Никак даже не е обикновен.
Добър ваш познат.
И какво?
Накратко, не са изяснили на място кой е.
Прибрали го набързо, а когато разбрали...
Трябва сам да видите.
- В кой район?
Централен.
- Добре.
Пуснете го.
Лошо започваш.
- Аз още...
не съм и започвал.
Отдавна не сме се виждали, генерале.
Ако младежите бяха написали заявление, щеше да влезеш в затвора.
Нали не написаха...
Защо се върна?
- По лична работа.
А честно?
- Не лъжа, началник.
Пък и се затъжих за града.
- Тук никога няма да имаш спокойствие.
Кой ти е казал, че ми е нужно?
Бих си хапнал пелмени с водчица.
На Карибите всичко е много хубаво, но това го няма.
Ела с мен, генерале.
Както едно време. Аз черпя.
- Извинявай, служба. Някой друг път.
Защо напуснахте службата в органите?
Уволниха ме дисциплинарно. За загуба на доверие.
Поне сте честен.
Ще ви кажа без заобикалки.
Причината за уволнението ти въобще не ни смущава.
Възможностите са следните:
Не можем да те пратим на сериозен обект.
Затова - склад или паркинг. Работата е денонощие, три почивка.
Заплатата - 20 000. Разбирам, сумата е малка.
Но това е на първо време.
Като поработиш година-две, ще видим.
Ясно. Ще си помисля.
Ако решиш, пак заповядай.
Благодаря.
Това ли търсеше, кретен?
Защо те пуснаха?
- Предадох ви всичко чрез адвоката.
Просто се съгласих да издавам тези,
които търсят стока за продан.
- Какво им каза за нас?
Нищо.
Защо, трябваше ли?
Как гръмнахме две ченгета?
И да призная убийство?
- Ти защо си толкова приказлив?
Добре ли го претърси?
- От краката до главата. Чист е.
За какъв дявол остави меча, глупако?
- Прииска ми се и го оставих.
Гнида! Няма какво да говорим. Убий го!
Недейте, моля ви!
Предал ни е.
- Спокойно! Нищо нямат срещу нас.
УСБ! Остави оръжието!
- Пистолета!
Хора, това е недоразумение. Работим с наш информатор.
Знам как работите. Всичко е записано.
- Блъф! Няма да се хванем.
На какво е записано? Не носи микрофон, нито телефон.
Сигурен ли си?
Гледай. Отведете ги!
Как е възможно? Под носа ви убиват последния задържан килър.
Убиецът се измъква. Губите хватка.
- Задържаният нищо нямаше да ни каже.
Това, че не заловихме изпълнителя, е досадно, но не фатално.
Затова пък знаем, че Графа има свой осведомител в полицията.
Защо мислите така?
- Бандитите са знаели,
че килърът е добре охраняван.
Но най-важното, знаели са, че в скоро време няма да се съвземе.
Затова са имали време да внедрят своя килърша,
да й дадат възможност да се огледа, да свикнат с нея
и да спечели доверието на охраната.
- Имате ли заподозрени?
Съвсем не.
- Нужен ми е конкретен резултат.
Поне нещо, с което да тушираме негативните новини.
Съвместно с УСБ проведохме операция в Лапинск, задържахме двама предатели.
Това е малко. Няма напредък по авторитетите, Москва негодува.
Ето какво... Оставете всички дела
и усилено се заемете с Графа.
Разбрахме ли се?
- Тъй вярно, другарю генерал.
Още нещо.
- Слушам ви.
Намерих подходящ вариант за Черняев.
След вчерашната операция в Лапинск има две вакантни длъжности.
Ако нямате нищо против.
Той ще се съгласи ли?
- Има ли избор?
Добре, работете. Не ви задържам.
- Слушам.
Между другото, звънях в полицията.
Опитвах се да разбера къде са те отвели.
Макар че така и не ми казаха нищо определено.
Представяш ли си колко бях притеснена?
Няма ли да кажеш нещо поне?
Знаеш, че и без това ми е тежко.
Можеше да се обадиш и да кажеш, че са те пуснали. Толкова ли е трудно?
На теб говоря!
Никога и пред никого
не съм се отчитал.
- Подиграваш ли се?
Докато сме заедно, си длъжен да ми съобщаваш за такива неща.
Всички хора живеят така. Всички нормални хора правят така.
Или при теб нещо се е променило?
- Всичко.
Всичко е различно.
Ти какво? Искаш да се разделим?
Махай се тогава! Върви по дяволите.
На мен ми е нужен нормален мъж, който да е винаги до мен.
Твърдоглавец.
Виктор Сергеевич,
делото за смъртта на Феклистов е на фокус и при вас, и при нас.
Има ли нова информация?
- Да.
Приключи експертизата на материалите.
Едното тяло е на шофьора.
Другото тяло, за съжаление, не успяхме да опознаем.
Но едно е ясно - това не е Феклистов.
Генетиката не лъже.
Искате да кажете, че Феклистов не е загинал,
а е загинал някой друг вместо него?
- Засега не сме правили изявления.
Исках първо да го обсъдя с вас. Вземете резултатите от експертизата.
Значи катастрофата е инсценировка?
Ясно... Добре сте направили, че не сте съобщили на никого.
Нека тази информация засега остане в тайна.
По мои данни, в това дело са замесени
полицията и администрацията в Лапинск.
- Разбрах ви, Виктор Сергеевич.
Обещавам ви,
че информацията ще си остане при мен.
- Благодаря.
Довиждане.
Здраве желая, другарю генерал.
Предложението ви още ли е в сила?
- Не се отказвам от думите си.
Само че ти твърде много мисли, бях ти дал 24 часа.
Виноват.
Съгласен съм.
Няма ли да попиташ каква е работата?
Доколкото разбирам, нямам избор.
- Правилно разбираш.
От понеделник си на служба в Лапинск.
- Лапинск?
Защо ви е нужно?
- Не ме понасяш заради уволнението.
Бил съм против да бъдеш възстановен, но началникът на Главно у-ние
е решил друго. Истината е най-добрата легенда.
Останалото ще знаем само ти и аз. Късмет!
Благодаря.
Вярно казват, чрез нахалство към прогрес.
Защо не? Мъж ме кани, аз се съгласявам.
А това е само повод за по-близко познанство.
Сигурна ли си, че ще се получи?
Това вече зависи от мъжа.
Надявам се, че е успял да оцени на какво съм способна.
Беше ми препоръчана като резерва, замяна.
Ако нещо случайно се обърка.
Доколкото разбирам, точно това се е случило?
Онзи симпатичен брюнет в кафенето.
Търсиш му замяна.
- Защо мислиш така?
Да кажем, че съм отдавна в професията. Познавам своите по очите.
Погледът е особен. Постоянно пресмятат рисковете.
Точно като мен сега.
Наистина ли от нищо не те е страх?
Знаеш ли кой съм аз?
Не ми е нужно. Достатъчни са ми две минути общуване
и мога да кажа всичко за човека.
Или почти всичко.
- Интересно.
Вече минаха две минути.
Живееш богато.
Не си броиш парите.
Не се доверяваш никому.
На мен ще платиш както сме се разбрали, може и повече.
Няма да се стискаш.
- Да, тези пари са за теб.
За работата. Няма ли да ги преброиш?
- Защо, знам колко са.
Кръвта не те ли смущава? Твоите отпечатъци може да са там.
Кой ще откаже толкова пари?
Отпечатъци... За бога!
Ти първо опитай да ме намериш.
- Защо си толкова груба?
Знаех си, че няма да се сработим.
- Почакай!
Знаех, че ще ме убиеш. Такива като теб винаги премахват свидетелите.
Само че аз не съм ти играчка за еднократна употреба.
С мен такъв номер няма да мине.
- Жалко.
Разчитах на по-близко познанство.
- Нещо не ти вярвам.
Добре правиш.
Защо сте толкова неблагоразумен?
Надявах се, че всичко ще завърши мирно.
Твърде нагла и алчна.
Такива бързо предават своите, когато им предложат повече.
Затова пък е най-добрата. Е, една от най-добрите.
Беше.
- Вземи парите от нея
и разчисти тук.
- Александър Борисович,
нали знаете, не съм по тази част. За това си има специално обучени хора.
Предвидливо.
Парите може да оставиш за себе си,
ако не се гнусиш.
- Не се гнуся.
Както знаете, парите не миришат.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven