The New Look - 01x07 (2024) Свали субтитрите
Ще събудиш всички.
Вали дъжд, може ли сакото ти?
Приятен ден.
Чао.
- Довиждане.
Елза.
- Кой е?
Тук съм.
Какво правиш, за бога?
Да знаеш само каква нощ изкарах.
Сигурно е била невероятна.
Да, позна. Отдавна не се бях забавлявала така.
А ти как изкара снощи?
- Вечерях.
Скука значи.
Но незнайно как Пиер Вертхаймер се озова в стаята ми.
Ама разбира се, че спите заедно. Това обяснява всичко.
Няма такова нещо. Никога не е имало и няма да има.
Някой трябва да каже на жена му.
Някой да й каже, защото обикаляше цяла вечер да го търси.
Наистина ли? Жермен може да се грижи сама за себе си.
Трябваш ми за нещо.
- Без теб не мога, драга моя.
Ела да пием кафе, преди да грохнеш.
Къде отивате?
- На разходка.
Жадувам за слънце.
Не се тревожи, ще я върна жива и здрава.
Не се тревожа, просто ми се идваше с вас, това е.
Защо не дойдеш?
Днес трябва да се видя с Лелонг, напускам го.
Ще съм тук, като се върнеш.
Обувката ти не е вързана.
Още малко.
От тази страна ли?
- Да.
Добро утро, мадам.
Как вървят нещата тук?
Безупречна е.
Това е от новите модели на най-добрия ни дизайнер - мосю Диор.
Чувствам се ослепителна, той е гениален.
Да, такъв е.
Ще ни извините ли? С мадам Зенакер имаме да обсъдим някои въпроси.
Разбира се, благодаря ви.
Видя ли най-новото от Диор за зимната ни колекция?
Прекрасни модели.
- Великолепни.
Кристиан, тъкмо говорехме за теб и прекрасните ти творения.
Благодаря, много мило.
Красота.
- Мосю Лелонг?
Може ли да поговоря с вас?
Имам една новина.
Разбира се, сядай.
Появи се
една добра възможност съвсем ненадейно.
Слушам те.
Да отворя моя собствена модна къща.
Какво значи това?
Признателен съм ви за годините, през които работихме заедно.
И на двама ви.
Но такава възможност
не мога да подмина.
Разбирам.
Само намерение ли е,
или имаш финансиране?
Имам финансиране.
- От кого?
За мен е важно да разберете колко съм ви признателен.
От кого, Кристиан?
От Марсел Бусак.
Бусак?
Напускаш ме заради Краля на памука?
Знам, че с него имахте разногласия.
Колко ти дава?
Колко?
Шест милиона франка.
Добре ли сте?
Не се справих добре.
Той ще проумее, че този шанс не е за изпускане.
Просто се надяваше да работите заедно.
Мосю.
Не я мисли.
Твоят медал за храброст.
Новото правителство е отворило център за репатриране,
където гражданите търсят изгубените си близки.
Приканват оцелелите да дадат каквато информация имат,
за да намерят изчезналите.
Мога да те заведа там.
Само ако желаеш.
В подобни моменти в лагера,
когато слънцето напичаше лицето ми, затварях очи и се пренасях другаде.
После нещо ме изваждаше от унеса ми,
осъзнавах къде се намирам
и се чувствах още по-ужасно.
По-безнадеждно.
Започнах да мразя слънцето.
Ако искаш да отида,
добре.
Анри, парфюмите, които започнахме да разработваме преди войната,
онези, които братята Вертхаймер не искаха, за да не се конкурират с "Шанел 5"...
Пазиш ли мострите им?
Да. Братята Вертхаймер хитро ни спряха.
Тези аромати може да са по-продавани от "Шанел 5".
Да, знам. Изпрати ми ги веднага.
Искам да продавам най-добрите от тях.
Конкуренцията ще принуди братята да ми се издължат.
Не смея.
- Анри.
През войната записките ми изчезнаха. Дай ми време да анализирам мострите.
Трябват ми.
Ако се счупят или изгубят при превоза, край с тях.
Създавахме ги заедно и помня само част от тях.
Ела в Париж да ми помогнеш.
Трябват ми нюхът и идеите ти.
Не мога да дойда в Париж, знаеш го.
Няма друг начин.
Не мога, рисковете са огромни.
Тогава да отложим.
Права си, за теб е опасно.
Вътрешните сили ще екзекутират висши фигури от режима във Виши.
Ясно.
Ще помисля.
Трябва някак да дойда.
Не може да ходиш в Париж. Също като мен си в изгнание.
Пипнат ли те, ще те тикнат в затвора.
Навярно е така.
Пак кроиш планове, значи са намесени пари.
Пари и възможности.
Ако ми помогнеш, ще получиш своя дял.
Не помниш ли, че съм талисманът ти?
Винаги съм била.
Ще отворя бутик в Швейцария,
ще си върна бизнеса и ще участваш в него.
Обещаваш ли?
Задължени сме си една на друга.
Струва ми се интригуващо.
Освен ходенето до Париж.
Знам, не помогнахме.
Мислех си за Пиер, той има много връзки.
Но не знам как да го убедя.
Преспи с него.
Боже мой, за нищо на света!
В случая, незнайно защо, отказът ме радва.
Аз ще спя с него.
Не.
Добре, ще говоря с него.
Дори не те познава.
- Запознахме се на партито, беше забавен.
Ако искаш помощ от мен, не ми пречи.
Исках да дойдем тук, мосю Диор, за да ви покажа лично
къде може да изградим модната къща на мечтите си.
Представям ви модна къща "Диор"!
Великолепна е, вие сте гений.
Много благодаря, че дойдохте лично
и сте избрали такова неповторимо място.
За мен то е дворец.
Може да отворите първия моден дворец.
Да, но...
- Не, да не чувам колебания.
Повярвайте ми, това е мястото.
Твърде внушително е.
- Но това е целта.
Получихте огромна сума пари
и ще пожънете огромен успех.
Моята модна къща трябва да е интимна.
Държа на красивото, не на грамадните мащаби.
Красивото, мосю.
Кристиан, марката ще е красива, защото ти ще си дизайнерът.
Сградата трябва да внушава, че сме крале.
Да показва успеха на името Бусак.
И на името Диор.
- И на Диор.
Но господа, моля ви се.
Все повече се отдалечаваме от онова, за което се споразумяхме.
От духа му.
Приятелю мой,
дадох ти шест милиона франка.
И ти се доверих.
Сега ти ми се довери.
Господа, нямаме време.
Трябва да наемем нов екип, доставчици на платове.
Те още са дефицитни. Трябва ни и крояч.
- Знам.
Чудесно.
Жорж ще изготви документацията
и започваме да градим.
Жорж?
- Ще се заема.
Приятен ден.
Ето това е лицето на напредъка.
Пиер, много благодаря.
Партито снощи беше прекрасно.
Несъмнено, Елза.
- Къде е Жермен да й благодаря?
Швейцария не се отрази добре на жена ми. Хвана влака за Париж тази сутрин.
Швейцария ли не й допадна, или присъствието на Коко?
Каквото и да ви е казала, уверявам ви, че е лъжа.
Нямам представа какво е станало между вас двамата.
Знам само, че тя горко съжалява.
Объркана е, когато милее за някого, а тя милее за вас.
Държим един на друг.
Скарахте ли се? Подозирам, че така е станало.
Тя ли ви прати?
- Не.
Но е решена да предприеме нещо твърде опасно.
Да се върне в Париж.
- Невъзможно е.
Иска да види племенника си Андре и дъщеря му.
В беда ли е Андре?
Лекува се от туберкулоза.
Боя се, че лечението не върви.
Защо той не дойде?
Зле е, Пиер.
Откакто сестра й се самоуби,
Андре е като син на Коко.
Знаете колко много го обича.
- Да.
Не можем да я спрем, но ми хрумна, че вие може да й помогнете.
Ако пътува с вас, властите в Париж няма да посмеят да я закачат.
Мили боже, тази жена ме изумява.
И мен.
Но въпреки това я обичаме.
Заминавам след два часа.
Значи ще помогнете?
- Да, заради Андре, от добрина.
Тя ще бъде много признателна.
Ще си приготвим багажа и ще слезем след малко.
Кои сте вие?
Не я пускам сама.
Благодаря ви, Пиер.
Няма да отстъпя и не се опитвай да ме разубедиш като мой адвокат.
Не е това. Тъстът ми Пиер Лавал е бил арестуван.
Ще го екзекутират за измяна.
Боже мили.
- Ръководеше режима във Виши.
Дьо Гол явно още е решен да накаже колаборационистите.
Затова искрено те съветвам да прекратиш делото.
Не мога.
Е, поне не си в Париж.
Вън от опасност си.
С кого разговаря?
Не е важно.
Чуй нещо.
Пиер се съгласи да ни заведе в Париж, стягай багажа.
Винаги си била изкусна манипулаторка.
И двете си ни бива.
- Благодаря.
Няма защо.
Ако ще водя война, ми трябват оръжия.
Те ни очакват в Париж.
Оръжия, звучи добре.
Ще се видя с Анри. У него има нещо, което ми трябва.
А ти ще помогнеш на Андре и Габриел да си приготвят багажа
и ще залисваш Пиер, ако дойде да ме търси.
Елза.
Благодаря ти.
- Радвам се да помогна.
Уредих пътуването ни до Париж.
Ще е безопасно, но не се застоявай в града.
Отивам у Андре и веднага се връщаме в Швейцария.
Чудесно.
Вестта за болестта му ме натъжи.
Трябваше да ми кажеш.
- Не исках да те безпокоя.
Животът продължава да ни събира.
Разчитай на мен не само в работата, но и в личния живот.
Заповядай, Елза.
- Благодаря.
Мястото изобщо не ми хареса.
Сградата.
Грамадна е.
Като някаква гробница е, мавзолей.
Там идеите ми ще погинат, аз ще умра.
Съжалявам, нарушихме ли ти покоя?
- Добре съм.
Кажи им, че не ти харесва.
Казах им вече, но и двамата не ме слушат.
Бусак придобива особен поглед, чак ме плаши.
Той усеща съпротивата.
Издебва я като змия.
В какво се забърках?
В какво си се забъркал ли?
Получи невероятна и рядка възможност.
Мисли за това - те искат да преуспееш. Намери начин да общуваш с тях.
Вече казах на Лелонг, че напускам, и той е съкрушен.
Дали изобщо трябваше да го правя, не знам.
Къде отиваш пък сега?
- За вода.
Нали не смяташ да откажеш на Бусак?
- Не знам.
Това е само сграда, Кристиан.
Ще се наложи да направиш много отстъпки.
Не искам!
Искам да осъществя идеите си,
което няма как да стане в онова нелепо здание.
Ще се справиш.
Жак, нищо не разбираш, не си дизайнер.
Не знаеш какво изисква творческата работа.
Какво? Не, Жак, не си отивай.
Недей де. Моля те, остани. Толкова съжалявам.
Трябва да свърша нещо. Имам работа, живот.
- Извинявай.
Не си тръгвай, скъпи. Остани, Жак, извинявай.
Ерве смята, че може би ще съм полезна
в центъра за репатриране.
Не, в никакъв случай.
Стига си се вайкал, нищо ми няма. Добре ще ми се отрази.
Може да събуди лоши спомени. Моля те, пази си здравето.
Моля, попълнете формуляра на входа.
Извинете, аз съм Катрин Диор. Бях в "Равенсбрюк".
Благодаря, че помагате.
- Разбира се.
Горе вляво.
Мадам, добре ли сте?
Изправете се.
Съжалявам.
Тя беше на 26 г.
- В кой лагер?
Ще могат ли да я намерят?
На горния етаж ще ви отговорят.
Аз съм Катрин Диор.
Мадмоазел, благодаря, че дойдохте.
Опитваме се да свържем завърналите се от лагерите
с парижаните, които все още търсят близките си.
Ще направя каквото мога.
Надяваме се да помогнете с информация... Извинете.
...за депортираните от "Равенсбрюк".
Ще сме благодарни на всякакви сведения.
Това е мадам Карпентие. Тя търси сестра си.
Ще ви даде описание. Може би ще си я спомните.
Благодаря ви, че помагате. Много благодаря.
Това е сестра ми. Беше в "Равенсбрюк".
Имате ли информация за нея?
Можете ли да ми кажете нещо?
Благодаря.
Лека нощ, мадам.
Помниш ли какво каза, когато Кристиан започна работа при нас?
Бях силно впечатлена.
Заяви, че ако си била по-млада, си щяла да го последваш навсякъде.
Да, спомням си. Но няма от какво да се безпокоиш, Люсиен.
Войната ме състари още повече.
Не се безпокоя за теб.
Но се възхищавам на Кристиан. Желая му най-доброто.
Ала да ръководиш собствена модна къща,
е безпощадно и жестоко начинание.
А Кристиан няма смелостта
да взема трудни решения,
нито способността да отстоява своята позиция.
А и познаваш Бусак.
Да, с Марсел сме стари приятели.
Той ще прегази Кристиан.
Ще се възползва от това, на което се възхищаваме.
Кристиан ще бъде смачкан.
Кристиан, пречиш им.
Катрин.
Виждаш ми се изморена.
Добре съм, Кристиан.
Тези хора имат нужда от помощ.
Все още търсят близките си.
Искам да съм полезна.
Но си прав, изморена съм. Нужна ми е почивка.
Вземи Андре. Но не излизай от хотела.
- Разбира се.
Побързай, моля те.
Обади ми се и ще уредя завръщането ви.
Ти няма ли да останеш?
- Съпругата ми ме чака.
Да, разбира се.
- Бъди внимателна.
Лельо, боже, та ти си тук.
- С Елза съм.
Тя ще ти помогне с багажа, докато свърша една работа.
Не е ли опасно да ходиш по улиците?
Миличък, здравей.
Изглеждаш чудесно.
- Ти също, радвам се да те видя.
Трябва да се обадя.
- Добре. Къде ти е куфарът?
Кристиан, какво има?
Нищо, просто забравих някои лични вещи.
Какво има?
Бусак.
Иска да ме натика в сграда,
която ненавиждам.
Мадам Зенакер, открай време мечтаех за това.
И знам как трябва да изглежда идеалното ателие.
Елегантността се ражда в личния контакт, в простотата.
Той иска да работя в мавзолей, там ще умра.
Просто говори с него.
- Говорих.
Не ме слуша и нямам сили да му опонирам.
Оградил си ето това място.
- Модната къща от мечтите ми.
Малка, уединена, но елегантна. С две работни помещения.
Тук може да създадеш нещо лично и неповторимо.
Да, на чудесно място е. Близо до "Плаза", "Ланкастър" и "Бристол".
Чуждестранната ти клиентела ще може да те намери с лекота.
Именно.
Но не приляга на помпозността на Бусак, никога няма да стане.
Ако ти харесва, бори се.
- Знам, че искате да ми помогнете.
Благодаря, но не.
Ще си търся друга мечта.
На тази не й е било писано.
Няма да просъществува.
Пиер!
Довел си я в Париж, нали?
Спрете се всички.
Видели са те да слизаш от кола с Шанел.
- И какво толкова?
Не ме разигравай, братко.
Знаех, че си бил в Швейцария да я видиш, а сега я мъкнеш тук.
Спри вече.
Но искам да разбера как може да си такъв глупак.
Трябваше й помощ.
- За да ни убие ли?
Забрави ли, че е помагала на нацистите?
Тя осъзнава грешката си.
Чуваш ли се? Чрез арийските закони тя ни взе бизнеса!
Същите закони, с които нацистите убиваха нашите приятели и семействата им!
Трябваше й помощ заради болния й племенник.
Няма значение.
Когато от Вътрешните сили я надушат, ще я застигне съдбата на Лавал.
Какви ги говориш?
Защо ще я "надушват"? Тя ни е съдружничка.
Помисли дали ще оцелеем след такъв скандал.
Заслепен си от нея, но аз не съм.
Анри.
Мадмоазел.
Радвам се да ви видя.
- Анри, така ми липсваше.
Имам нещо за вас.
Изоставените ни деца.
Вече не са сирачета.
Боже.
- Да се залавяме ли за работа?
Да, нямам много време.
Марсел!
Раймонд.
Припомни ми защо се трудиш при Лелонг вместо при мен.
Защото ти би ме закотвил зад бюро.
Никога не бих, твърде много те уважавам.
Чудесно, тогава чуй какво имам да ти кажа за Диор.
С него сключих договор, така че Лелонг ще трябва да го пусне.
Не става дума за Лелонг,
а за това какво се надяваш да изградиш с Кристиан.
Ако го оставиш сам да чертае пътя си, ще имаш мечтаната модна къща.
Но започни със среда, която го вдъхновява.
Защитаваш ли го?
- Не, приятелка съм и на двама ви.
Ако продължаваш по твоя начин, инвестицията ти ще е без резултат.
Марсел, не съм убедена, че разбираш нуждите му.
Моля, попълнете формуляра на входа.
Здравейте, търся съпругата си.
Бихте ли ми дали и това?
Ето я на снимка. Сигурно се е изгубила по пътя.
Съжалявам, не съм я виждала.
- Благодаря.
Аз съм Джейкъб Фридман.
Катрин Диор.
Катрин Диор?
Госпожице Диор, познавам баща ви.
Той е Морис Диор, нали?
Да.
Сега съм в Калиан, където живее баща ви.
Той ми разказа много неща за дъщеря си Катрин.
Щастливец е, че се завърнахте.
Щастливец.
Дъщеря ми се казва Таня.
Тя също беше в Съпротивата като вас.
Молех я да се откаже, но тя искаше да се бори.
Научих, че е била в "Равенсбрюк".
Наистина ли е било страшно там?
Беше затворнически лагер.
Имам снимка на моята Таня отпреди да я арестуват.
Вижте колко красиви са очите й.
Познавате ли я?
Можете ли да ми кажете нещо?
Съжалявам, не мога. Никога не съм я виждала.
Сигурна ли сте? Били сте там по едно и също време.
Моля ви, трябва да я намеря.
- Повечето не избягаха.
Може да е оцеляла. Вижте отново, умолявам ви.
Вижте отново.
Съжалявам, моля ви. Нищо не мога да направя.
Извинете, че ви обезпокоих.
Снимката ви.
Може би ще си я спомните след време.
Той е тук.
- Да, тук е, да тръгваме.
Елза, колата чака да ви откара на гарата.
Готови ли сте за пътуването?
Андре, изглеждаш здрав.
Мосю Вертхаймер. Да, състоянието ми се подобрява.
Трябва да тръгваме веднага. Къде е Коко?
- В гостната.
Коко?
- Какво?
Тук не е безопасно, брат ми Пол може да те предаде.
Какво правиш? Да тръгваме.
Париж.
Колко се е променил, откакто последно бях тук.
По улиците се вееха нацистки знамена, вече ги няма.
А аз съм прокудена от любимия си град, крия се като престъпник.
Няма да стоя тук и да те слушам как оплакваш немците.
Видях Андре, не е тежко болен.
Каква е истинската причина да дойдеш, освен да ме правиш на глупак?
Да си взема парфюма.
Какви ги говориш?
Ще съсипя бизнеса ви.
Никой няма да купува вашия "Шанел 5", защото имам нещо по-добро.
"Мадмоазел Шанел 1".
Ще обявя на всеослушание, че старият "Шанел 5" вече не е моят избор,
че не ми харесва качеството на жалкото ви копие на оригинала ми.
Ще спрат да го купуват.
- Няма.
Ако не ми дадете каквото ми се полага, гледайте какво ще стане.
Да се унищожим взаимно, това ли искаш?
Можеш да ме спреш
или да ме пуснеш.
Но ако ме спреш, ще ме арестуват, Пиер.
Ще ме тикнат в затвора, може дори да ме убият.
Прав беше Пол, като ми каза, че трябва да те мразя.
Той не ме познава.
Не така, както ти.
Не те познавам.
Познаваш ме.
Така е.
По-бавно, дай да ти помогна.
- Трябва да се махна от тук.
Катрин, сигурна ли си?
Да, Кристиан, спокойно.
Ще се погрижа да пристигне благополучно.
Не се тревожа.
Моля те, просто искам да съм сигурен, че знаеш...
Вдигни телефона, може да е за работа.
- Добре, но ме почакай.
Наистина, Катрин.
Ало? Мадам Зенакер.
Извинете ме за момент. Сестра ми се кани да навести татко в Калиан,
затова ще ви звънна по-късно.
Какво? Ще се видим там днес следобед.
Да. Сега ще ви затворя.
Катрин.
Прекрасни са.
Все още пленяваш.
Да, с Анри го създадохме.
Щом не можем да произвеждаме "Шанел 5", трябва да измислим нещо ново,
за да си върнем пазара и марката.
Горкият Пиер, какво ще си помисли, щом разбере, че си го използвала?
Той знае, казах му.
Казала си му и той те е пуснал?
Нямаше избор.
Обича ме.
Всички те обичат.
Какво е това, луда жено?
За да заспя.
Не е мое творение, но е също толкова прекрасно.
Изморена съм, Елза.
Въпреки това не спя.
И ти помага?
Може ли и на мен?
Наистина ли?
Както искаш.
Но може ли ти да ми го биеш?
Боли ли?
Малко.
Вдишай.
Можем да отдъхнем, заслужихме си го.
А и имаме да управляваме бизнес.
Дай си краката тук.
- Благодаря.
Нямам думи, изумен съм.
Как го убедихте?
Вярвам в теб, Кристиан.
Да си призная, докато бях при Бусак, осъзнах, че и аз искам нещо.
Все още жадувам за нещо, Кристиан.
Вече нямам място при Люсиен.
Искам да изградя нещо ново.
Бусак се съгласи да ти даде това място при едно условие -
аз да поема бизнес делата, докато ти твориш.
Искам партньорство.
Искам да работя с теб, да те подкрепям,
да те предпазвам и да помогна на двама ни да преуспеем.
Искаш ли ме?
Единствено вас бих допуснал до себе си, мадам Зенакер.
Вие ме направихте щастлив
за пръв път от много време.
Да, моля.
Катрин?
Така се радвам, че си тук.
Искам да го знаеш.
Благодаря, татко.
Прости ми.
Превод на субтитрите Катина Николова