Kika (1993) Свали субтитрите
КИКА
С участието на ПИТЪР КОЙОТИ
ВЕРОНИКА ФОРКЕ
ВИКТОРИЯ АБРИЛ
Костюми ЖАН-ПОЛ ГОТИЕ
Клаудия, успокой се!
Спокойна съм, след малко ще захъркам.
Давай! Това е знак за вътрешен покой.
Чаршафи ли рекламираме, или успокоителни?
Чаршафи, които успокояват.
Нежно. Много нежно...
Чудесно. Точно така.
Искам да видя, че се наслаждаваш.
Още, Клаудия! Представи си, че се любим...
Точно така! Брадичката надолу!
Още Клаудия... още...
Отново! Чудесно! Още веднъж!
Добре, да опитаме отново. Отлично! Още веднъж!
Със съдействието на ДЖАНИ ВЕРСАЧЕ
Оператор АЛФРЕСО МАХО
Сценарист и режисьор ПЕДРО АЛМОДОВАР
Мамо!
Мамо!
Мамо!
Къде е мама? – В банята. Този път го направи.
Жена ми се самоуби.
Опитах се да я спра, но тя ме простреля в ръката.
Побързайте, моля.
На 20-ия километър завийте вдясно, вила Йоукали.
Кръстена е на песента на композитора Курт Вайл.
Май няма значение. Побързайте, моля!
Вземи! Оставила е тази бележка за теб.
"Скъпи Рамон, аз си отивам.
Надявам се никога да не ме разбереш,
защото ще изпаднеш в същата депресия."
Помогни ми да спра кървенето.
Аз все още съм жив.
Три години по-късно
Аз съм Ана. Наведи глава, отвори очи.
Сложихме спирала. Разликата е видима.
Спиралата прави очите по-изразителни, погледа – по-дълбок.
По-красиво е, когато клепките са издължени нагоре,
а не падат надолу.
Дори най-баналната жена изглежда по-интелигентна и по-бляскава,
когато е положила усилия и е гримирала очите си.
Маркизата се обади. Иска някой да гримира майка й.
Мъртвата ли? – За да изглежда добре на опелото.
След малко ще направя и другото око.
Не мога. Трябва да вземем втория баща на Рамон.
Мислиш само за себе си. Изпрати някое от момичетата.
Това е адресът. Спешно е, обещах да помогнем.
Не разбирам защо обещаваш, преди да сме го обсъдили.
До скоро, скъпа!
Пака, ще гримираш ли майката на маркизата?
Да отиде Мари. – Защо? Теб те пита.
Не мога, страх ме е. – И мен.
Отидете заедно. – Аз не гримирам умрели.
Веднъж гримирах мъртвец. Стана великолепен.
Преди две години работех с Абаро за телевизията.
Гримирах Николас Пиърс, американски писател.
Готово. Малко пудра...
Искаш ли нещо друго? – Не, благодаря.
Ще ми дадеш ли автограф? – Разбира се.
Казвам се Кика.
Много те харесвам, Кика. Телефонният ми номер е...
Трябва да се чете повече
Готови ли сме? Днес при нас е Николас Пирс,
американски журналист и писател,
който току-що издаде първия си роман на испански.
Заглавието на романа е "Влюбих се в мошеник".
Правилно ли произнесох името ви? – Пиърс.
Не се справям добре с чуждите имена.
Вземете си саламче. – Не, благодаря.
Много е вкусно.
От колко време живеете в Испания?
От 4 години. Дойдох да пиша за лова.
Работя за американско списание. Пиша пътеписи.
Но се влюбих в страната ви и в жената, за която се ожених.
И останах тук.
Няма друго място като Испания.
В увода на книгата си предупреждавате злите езици,
че романът ви не е автобиографичен.
Не е, но признавам, че някои неща са вдъхновени от моя живот.
Това имам предвид.
Например съпругата ви е загинала като героинята от романа ви.
А нейният съпруг е писател точно както вас.
Сред писателите е традиция да убиват съпругите си.
Така ли? Не знаех.
Уилям Бъроуз застрелва жена си,
Луи Алтюсер удушава своята.
Ужасно! За щастие не ги познавам.
Нали не са испанци?
Вие бихте ли убили жена си?
Не, но ме подозираха. – Хората са много лоши.
Но тези подозрения ме вдъхновиха да напиша книгата.
Запитах се, ако бях убил жена си, как бих заблудил полицията.
И резултатът е тази книга.
Аз няма да я прочета, защото не виждам добре.
Заради диабета имам проблеми със зрението.
Но ще я подаря на внуците си. – Благодаря!
Какви са бъдещите ви планове?
Заминавам за Южна Америка. Ще напиша няколко статии за района.
Пожелавам ви лек път и успех.
Намерете си жена и се оженете, за да не сте сам,
защото още сте млад.
Ще послушам съвета ви.
И аз съм вдовица.
Не знаете колко лошо нещо е самотата.
Черните дни, безкрайните нощи...
Синът ми е продуцент на това предаване.
И аз затова съм тук.
За да се виждаме по-често,
след като той не може да идва при мен.
Обичам Пакита. Ако майка ми беше жива, щях да искам да е като нея.
Аз харесвам него. Бих искала да ми е баща.
Въпреки че Абаро го преследваше, накрая аз се уредих.
Заприказвахме се и се уговорихме да се срещнем някоя вечер.
Беше студено. Бях облечена с оранжево палто от акрил. Ужас!
Здравей, Николас! – Благодаря, че дойде.
Не се ли радваш, че ме виждаш? – Синът ми почина снощи.
Много съжалявам. Не знаех, че имаш син.
Той беше син на жена ми. – Доведен син.
Поканих те, за да го гримираш, преди да е започнал да се разлага.
Мислех, че си ме извикала за друго. И гримовете са само претекст.
Не би ми хрумнало, че ще гримирам мъртвец.
Ще се справиш отлично.
Има ли рани? Няма да го понеса. – Не. Почина от сърдечен удар.
Да умре по Коледа! Горкичкият... Ти сам ли си? Къде е семейството ти?
Какво е това?
Синът ми беше фотограф. Цар на колажите.
Какъв красив труп! Как се казва?
Рамон.
Замръзнал е. Аз също ще замръзна.
Скоро ще посивее. Погрижи се да не изглежда толкова блед.
Спокойно. Ще му върна естествения цвят.
Добре. Оставям те.
Явно обичаш жените.
Ако ме беше срещнал, можеше да се влюбиш в мен,
а аз със сигурност в теб.
Не можеш да си представиш какво съм преживяла.
Винаги попадам на откачалки. Не знам какво не ми е в ред.
А аз се влюбвам в тях. Такава съм.
Стига да имат добра душа и добър член и аз съм влюбена.
Доведеният ти баща е точно такъв. Много е странен.
Американец е. И писател.
Но е фантастичен в леглото и е много секси.
Днес ми се обади и си помислих, че ме кани за секс.
А сега гримирам мъртвец. Но не ми пречи, защото те харесвам.
Само искам да знам дали ще се чукам днес.
Много е тихо. Къде са роднините? Къде са оплаквачите?
Липсва погребалната атмосфера.
Прекалено американско е.
Топъл е!
Николас! – Какво?
Става нещо странно. Кожата му се зачерви.
Невъзможно е. – Може да е алергичен към грим.
Мъртвите нямат алергии. – Кълна се, промени си цвета.
Виждаш ли, че е по-добре? – Това е от грима.
Работила съм само тук.
Продължавай. Ще остана тук.
Жив е!
Добре ли се чувстваш? – Много по-добре е. Изплаши ни.
Как си, Рамон? – Добре, а ти?
Дай да ти помогна.
Какво прави толкова време? – Занимавах се с разни неща.
И се мотаех.
Можеш ли да ми дадеш малко пари назаем?
Нямам дори за хотел. – Разбира се.
Можех да остана във вилата, но ми трябва кола.
Вилата е много зле. Ще ти дам пари.
Благодаря! Ще ти ги върна.
Какво ще правиш в Мадрид? – Ще работя. Имам много идеи.
Ще напиша роман за Латинска Америка.
А ти? Как ти е сърцето? Грижиш ли се за себе си?
Добре съм. – Радвам се.
Николас. – Кика.
Съжалявам, че закъснях. – Какво стана?
Изглеждаш страхотно. – И ти.
Нямам грижи, затова изглеждам така.
Толкова е сладък!
Жена се самозапали в банков офис,
след като й е бил отказан заем.
Член на църковния съвет е обвинен в сексуален тормоз.
Хуана Т. е получила "неприлично предложение",
когато поискала анулиране на брака си.
Военен командира убива съпругата си и се самоубива.
Поводът за скандала са лошите оценки на дъщеря им.
Съседът му го описва като очарователен човек.
Изнасилвач се самоубива в затвора,
след като многократно е бил изнасилван от съкилийниците си.
Анхел Моя е осъден на 4 години за проституция с инвалиди.
Петима скинари са убили двама мароканци и доминиканец.
Детска проституция и порнографски записи
са разкрити в център за грижи за децата.
Децата са на възраст между три и шест години.
Хоакин Гарсия, който уби баща си, все още е в неизвестност.
Приятна вечер, дами и господа, с вас е Андреа Белязаната,
за да ви представи "Най-лошото от деня".
Преди да ви представим първия гост, ще видите материал,
заснет преди месец.
Това може да разстрои чувствителните хора, ако още има такива.
Защо дъщеря ви се самоуби? – Оставете ме, моля.
Каква беше атмосферата в семейството ви?
Кошмарна. Съпругът ми е виновен за всичко.
Той я е изнасилил. – Съобщихте ли в полицията?
Опитахме се да запазим мира. Да ни остави на мира. Разделихме се.
Какво правиш тук?
Въпреки всички усилия на полицията,
Хоакин Гарсия все още е на свобода.
Нашият спонсор "Роял Милк"
предлага 10 милиона песети срещу информация
за местонахождението на Португалеца.
Моля, въздържайте се от обаждания, ако не сте сигурни.
След като засега не можем да разговаряме с Хоакин,
да чуем човека, който го познава най-добре. Майка му.
Тя го заслужава.
Добър вечер. Притеснена ли сте? – Малко.
Моля, разкажете на публиката.
Вашият син уби жена си и изнасили дъщеря си.
Имал ли е агресивни прояви в детството си?
Правил ли е опит да ви убие или изнасили?
Не. – Не ли?
Той беше добро дете. Малко палаво.
Но не съм очаквала да стигне дотук.
Аз съм му майка и не вярвам, че го е правил.
Знаете, че дори е заснет. – Не вярвам.
Не вярвате, но мъртвата ви снаха едва ли би се съгласила с вас.
Скъпи Рамон, аз си отивам. Надявам се никога да не ме разбереш,
защото ще изпаднеш в същата депресия.
Николас не е виновен.
Животът с него е нетърпим, но аз не искам друг.
Не го мрази. Прости ми, че не се грижих достатъчно за теб.
Болката ни прави егоисти и изцяло ни поглъща.
Какво правиш?
Дали майка ми би искала да помагам на Николас?
Едва ли би искала да сте скарани.
Неудобно ми е, че е без пари в хотела.
Имаш ли нещо против да го настаним горе за известно време?
За няколко седмици. – Не възразявам.
Но ще останеш без студио.
Ще наема стая. – Добра идея.
Скринът. – Ако ти пречи, ще го махна.
Недей, харесва ми.
Ще си изнеса нещата. Това е твоята стая. Банята е там.
Не е много луксозно. – Бил съм и на по-лоши места.
Трябва да поговорим за вилата. Тя е всичко, което имам.
Имаш предвид половината. – Да, разбира се.
Не я използваш, нали? – Натисни там!
Дали да не я продадем?
Не знам. Ще си помисля. – Ти имаш представа колко струва.
Не. Тази къща ми е ценна с друго, не със стойността си.
Не мога да бъда сантиментален, не съм богат като теб.
Какво искате? – Николас, аз съм Андреа.
Помислих те за марсианка. – Нищо чудно.
Влизай. Какво правиш тук? – Дойдох за обявата.
Къща ли ще купуваш? – Не мога да си го позволя.
Но търся нещо подобно за предаването си.
Вече не съм психолог. Водя телевизионно предаване.
Каква промяна! – Пак съм на ръба. Но съм доволна.
Може ли да снимам? – Ако искаш. Но Рамон решава.
Очаквам да дойде. Вие виждате ли се?
Не. От него ми остана само този белег.
Харесва ми градината. Снимаме материал за двойка,
убила и изгорила в градината си 10 човека.
Мястото е доста изолирано.
Искаш ли да видиш първа част? – Не е необходимо.
Прочети я и кажи какво мислиш.
Аз ще огледам.
Мястото е идеално. Само малко ще го пипнем.
Какво ще кажеш за сценария? – Ужасен е.
Знам. Не искаш ли да го напишеш?
Никога не съм писал за телевизията. – Но си писател. Това стига.
Испанският ми не е достатъчно добър. – Пиши на английски. Ще го преведем.
Не казвай за това на Рамон. – Спокойно.
Андреа, какво правиш тук? – Искам да наема къщата.
Обявена е за продан.
Можеш да печелиш от нея, докато намериш купувач.
Не ме интересува. Довиждане, Андреа.
Ще ме изпратиш ли? Искам да си поговорим.
Знаеш пътя.
Довиждане, Николас. Радвам се, че се видяхме.
Кога ще ме остави на мира? – Не се дръж лошо с нея.
Никога не съм бил лош. Просто я избягвах.
Тя каза, че белегът й е от теб.
От мен? Тя сама си го направи, когато поисках да я напусна.
Интересно момиче.
Рамон, остава четвърт час. Няма да успееш да се приготвиш.
Не мога да тръгна така.
Да си ми виждал някъде шала?
Лекарствата ти.
За сърцето, за нервите...
Трябва да тръгвам. Чакат ме 3 сесии.
Моделите държат аз да ги гримирам. – Имам подарък за теб.
Какво е това? Пръстен!
Прекрасен е. Но какъв е поводът? – Живеем заедно от две години.
Съжалявам, дори не знам коя дата сме днес.
Искам да се оженим. – Да се оженим ли?
Ти не искаш ли? – Не, не, свари ме неподготвена.
Не съм ли старичка за теб?
Обичам по-възрастни жени. – А не достатъчно зрели?
Не е задължително да са зрели.
Давай тогава. Харесва ми.
Ще празнуваме ли довечера? – С вечеря и всичко останало.
Каквото пожелаеш.
Абаро, какво правиш? – Дойдох да те взема за закуска.
Затова ли си облечена така? – Горещо е. Прекалила ли съм?
Не се учудвай, ако те питат за тарифата.
Знам, че не говориш сериозно, но ми завиждаш.
Дойдох да те видя, защото се притесних за теб.
Толкова ли е очевидно? – Аз те познавам добре.
Рамон май подозира нещо. Предложи ми брак.
Това е страхотно, Кика!
Странно е, защото точно сега отношенията ни са в криза.
Отношенията ви са си прекрасни.
Малко хора се женят, след като са били 2 години заедно.
Много е мило, но той вероятно подозира нещо?
Така е по-добре. Послушай ме. Аз знам.
Ако имаш проблем с Рамон, вторият му баща не е разрешение.
Не говори така! – Самата ти каза,
че Николас е по-добър любовник.
Ако искаш да знаеш Рамон също е добър.
Тогава се омъжи за него и зарежи Николас.
Не е толкова просто. – Той също е богат.
Май отива в апартамента на Ник. – Мислиш ли?
Сузана, какво правиш тук? Мислех, че е пощальонът.
Е, аз съм. Няма ли да ме поканиш?
Търся те от месеци.
Как ме откри? – Случайно.
Видях те по телевизията. Дори не знаех името ти.
Знам съвсем малко за теб. Дължиш ми обяснение.
Щом искаш. Заповядай. – Благодаря.
Уморих се. Рамон тук ли е? – Още не.
Тогава аз се качвам. Не ме гледай с тази физиономия.
Съжалявам, нямам друга. – Не всички жени са красавици.
Не е срамно. – Не е срамно и да си луда по мъже.
Хуана, защо не си обръснеш мустаците?
Защо? Да не би да са привилегия само за мъжете?
Мъжете с мустаци са или гейове, или фашисти, или и двете.
Казвам ти го като професионалист. Без мустаци ще си по-хубава.
Някой ден ще те гримирам и ще разбереш. Хайде, аз се качвам.
Много е объркана. Но е чаровна.
Ник? Кика е. Там ли си?
Звъня ти, защото синът ти иска да се омъжа за него.
Искам да го обсъдим.
Няма те. Добре, до утре.
Сега съм много изморена.
Готово. Хуана, виж. Изглеждаш прекрасно.
Така повече ли ме харесваш? – Определено.
Особените лица са на мода, може да станеш модел.
Не се виждам на подиума. Искам да съм надзирателка в затвор.
Да съм заобиколена от жени. – Голям инат си.
Но съм истинска. – Така е.
Какво има, Хуана? – Ти ме побъркваш.
Моля те...
Ще се наплискам с вода да се успокоя.
Била ли си някога с мъж? – Не. Само с брат си.
Това е кръвосмешение. – Брат ми е бавно развиващ се.
Горкият. – Ненормалните обичат да се чукат.
Не само ненормалните. – Да.
Когато беше малък, чукаше крави, кози и овце.
Преди да е изнасилил някоя съседка, го оставих да ме чука, за да кротува.
Тогава може би не е кръвосмешение. Но ти си травмирана.
Не съм. Нищо не може да се сравни с хубава вагина.
Просто не си опитвала.
Опасна си! – Но съм истинска.
Направи комплимент на Хуана. – Изглеждаш прекрасно.
Госпожата ме гримира. – Да не забравя да ти кажа.
След няколко дни Николас ще се премести във вилата.
Нали я продавате? – За него ще е по-добре.
Мястото е идеално за писане. – Много е запуснато.
Ще го оправим.
Кажи ми честно. Искаш да го разкараш ли?
Щом питаш, да.
Защо? – Не мога да му простя.
За майка ти ли? – Да.
Не се измъчвай толкова.
Аз също съм сирак, но не мисля постоянно за това.
Не е същото. – Защо?
Била си малка, когато са починали.
Това по-леко ли е? – Не ме разбираш.
Опитвам се, за разлика от теб.
С времето партньорите започват да си приличат.
А с теб сме все по-различни. Аз съм открита, ти си затворен.
Това не е хубаво. Четох, че затворените хора
потискат емоциите си, гнева си, чувството си за несигурност.
А това може да причини рак. – Кика!
Знаеш ли какво е рак? – Стига!
Ти не ме оставяш да говоря. – Ти не ме оставяш.
Добре. Говори. – За какво?
За много неща. Нямам предвид Сараево, Сомалия и други такива.
Говори за нас. – Не дойдохме ли да празнуваме?
Забравих. Увличам се, ако няма кой да ме спре.
Ти трябва да ме спираш. Имам нужда от контрол.
Това е добър знак. – Да.
Направи така. Потупай се зад ухото.
За нас! Ще се обичаме, каквото и да стане.
По-добре нищо да не се случва.
Тази седмица популярната ни рубрика "Кървави обреди"
имаше удоволствието да гостува на Вилаверде де лос Охос,
където ежегодно се провежда процесията Пикаос.
Сигурно боли.
Отвратително.
Дори Хуана се впечатли.
Сред маскираните участници е Пабло Мендес,
известен като Пол Басо.
Помните ли "Секс терапия"? А "Свършвайте с любов"?
Този Пол Басо. Известната порнозвезда,
която бе осъдена за престъпление срещу общественото здраве.
Разрешили са му да излезе от затвора и да изпълни обета си
към местния светец.
Възползвайки се от маската си и от всеобщата суматоха,
той успява да избяга.
Като се има предвид коефициента на интелигентност на порно актьора,
който е бивш боксьор и бивш легионер,
едва ли ще остане дълго на свобода.
Да го направим както аз обичам.
Направи го като подарък за мен. Аз ти подарих пръстен.
Аз съм виновна, че все ти угаждам.
Но нищо, свободомислеща жена съм.
Но поне веднъж да го направим по традиционния начин.
Погледни ме. – Какво?
Да продължавам ли? – Да, да...
Вземи. Снимай ме.
Снимай ме пак, гледай да съм на фокус.
Трябва да спреш и да не мърдаш.
Не, така не изглеждаш естествено.
Не ти ли харесва? – Не знам. Снимките ме разсейват.
Съсредоточи се. Край със снимките.
Да, съсредоточавам се...
Лампата на тавана се клати! Погледни!
Люлее се. – Искаш ли да спра?
Ако не възразяваш. – Защо да възразявам?
Не се сърди. Направихме много снимки.
Николас, там ли си? Андреа е.
Обади се. Знам, че си там.
Това, което си ми изпратил днес, не е сценарии, а чернова на роман.
Мразя, когато ми казват "Знам, че си там."
И аз. Притеснявам ли те? – Да. Какво искаш?
Вместо първите серии
си ми изпратил нещо с ужасното заглавие "Лесбийката убиец".
Объркал съм пликовете. – Да, да.
Николас. – Да. Чакай.
Твоят плик е тук. Съжалявам.
Ще ми го изпратиш ли утре? – Мога още сега, ако искаш.
Утре ще се местя във вилата.
Да дойда ли да го взема? – Не.
Да се видим след половин час в "Белас Арте".
Не. Нека да е след час. – Добре.
"Убийството е като рязането на нокти
Струва ти се досадно и го отлагаш.
Но щом го направиш, осъзнаваш, че става бързо и лесно.
Мислиш, че ще мине доста време преди да повториш.
Но те израстват отново, когато най-малко го очакваш."
Фантастично заключение.
Не може да се опише по-точно вродената страст да убиваш.
Но това е казано от жена.
Нищо, че е лесбийка. Никоя жена не отлага грижите за себе си.
Права си.
Може ли да поотложиш романа, докато свършиш работата за мен?
Закъсняваме, а и преводът ще отнеме време.
Обещавам, че ще работя здраво във вилата.
Това по истински случай ли е?
В основата са някои неразрешени случаи.
Единственото общо между тях е липсата на мотив.
Убиецът едва ли е един и сигурно не е жена.
Но ги използвах, за да стане по-интересно.
Историята е фантастична. Какво повече искаш?
Днес в офиса дойде една страхотна мацка, пита за теб.
Изглежда беше мексиканка. – После дойде в дома ми.
Не раздавай домашния ми адрес на всеки срещнат, ако обичаш.
Беше красива, реших, че ще ти хареса.
Ако искам хубава жена, ще си намеря и сам.
Извинявай. Създаде ли ти проблем? – Не, но ми отне час да я разкарам.
Такси!
Кой си ти? Какво искаш? – Здравей, Хуана. Аз съм Пабло.
Какво правиш тук? – Избягах.
Защо си дошъл тук? – Нали си ми сестра?
Казах ти да не бягаш от затвора.
Там не се издържа. – Какво ще те правя?
Може ли да остана ден-два? – Не. Какво ще кажа на хората?
Че съм ти брат. – Ще се обадят в полицията.
Дай ми малко пари и ще изчезна.
Вземи. Нямам повече.
Може би...
Открадни нещо.
Столът ли? – За какво ти е столът?
Нали каза... – Завържи ме и ми запуши устата.
Отиди в кабинета на господина. Зад колоните вдясно.
Вземи каквото можеш. Има видеокамери и фотоапарати.
Само в студиото. Какво ти казах?
Да открадна нещо. – Откъде?
От студиото вдясно! Глупак! – Ясно.
Прибери всичко тук. Ще се опитам да го продам.
Отиди при братовчедка ни Реме.
Ще й се обадя да те подслони за няколко дни.
Престани! – Не съм ял цял ден.
Ако беше в затвора, щеше да си ял. Няма по-хубаво място за теб.
Там няма жени. – Нали има мъже?
Не е същото. – Така ли? Много си претенциозен.
Завържи ме и ме удари.
Но не силно.
Защо да те връзвам? По това ли си падаш?
Глупак! Не бива да разбират, че аз съм ти помогнала за кражбата.
Умно момиче си. – А ти си глупак. Устата!
Какво? – Запуши ми устата!
По-тихо, госпожата спи в другата стая.
Тук има жена? – Не си го и помисляй!
Чука ли ти се? По-добре изчукай мен, за да се успокоиш.
Два пъти ли? – И още един с братовчедката.
Остави я на мира. И не ходи там!
Ще се обадя в полицията. – Не, недей.
Запуши ми устата и ме удари.
Нищо ли не си научил в затвора? – Млъкни, Хуанита.
Толкова си некадърен. Готово. Хайде, удари ме!
Готова ли си? – Да.
Идеално!
Виж ти...
Погледни!
Какви мускули! Харесва ли ти?
Господи! Още ме боли.
Хуанита. Бях добър. Не я изнасилих.
Събуди се. Да вървим при Реме. Ти обеща два пъти.
Хуанита, не се преструвай, че спиш.
Няма да се събуди.
Това съм аз.
Не ме закачай!
Какво правиш? – Чукам те.
Хуана. – Не викай! Няма да дойде.
Какво? Какво искаш?
Уби ли я? – Не.
В безсъзнание е. Завързана и със запушена уста.
Стига! Какво предпочиташ?
Да те чукам или да те заколя? Разтвори си краката!
Внимавай с ножа!
Ти не си ли Пол Басо? – Да.
Известната порнозвезда. – Аз съм Кика.
Приятно ми е, Кика. – Пол...
Внимавай с ножа Това, което правиш, не е хубаво.
Аз съм най-добрият! Всички го казват!
Това не е филм. Това е истинско изнасилване.
Хубаво е.
Сигурно имаш много проблеми.
Нямам. – Избягал си от затвора.
Прочетох и гледах по телевизията.
Да спрем това и да поговорим.
Ще ми разкажеш за проблемите си.
Аз държа на думата си, либерална съм.
Дискретна съм, няма да издам тайните ти.
Лигите ти текат върху мен.
Престани! На теб говоря! – Я стига!
Пусни ме! Пусни ме!
По дяволите!
Полиция. – Побързайте, изнасилват жена.
Ул. "Севиля" 3, шестия етаж.
Откъде знаете? Изнасилвачът ли сте? – Не.
А защо си преправяте гласа? – Воайор съм. Гледам от терасата си.
Име и адрес. – Алехандро Муньос. "Оренце" 23.
И мислиш, че ще ти повярвам?
Изнасилвачът прилича на Басо. И държи нож. Насочил го е към нея.
Записахте ли адреса?
Пази се. Да не изнасили и теб.
Какво става? – Някакъв луд гледал
как Пол Басо изнасилва жена.
Хората се побъркаха. Каза ли ти къде?
Ще го проверим ли? – Вероятно лъже.
Добре. Ще проверим сутринта.
Сега не ми се разхожда.
Времето лети. Забелязал ли си?
Да си сложа ли колаген тук, на долната челюст?
Опитах всичко друго.
Дори трапчинката.
Знаеш ли колко струва тази трапчинка в САЩ?
Десет долара. Но не е същата.
Само Кърк Дъглас и аз имаме такива.
Стига глупости. Отиваме при изнасилвача.
Слушай. Два оргазма не ти ли стигат?
Рекордът ми е четири, без да го вадя. Днес ще го подобря.
Точно с мен ли ще го подобряваш?
Изнасилване е едно, това е друго. Ще продължи до утре.
Трябва да си издухам носа, да отида до тоалетна...
Какво става?! Това не ми харесва.
Махни този нож. – Млъкни!
Дано не ми лепнеш някоя болест от затвора.
Едва ли използваш презерватив,
а трябва, ако изнасилваш под път и над път.
Вече ми идва в повече.
Хуана!
Копеле, остави госпожата! – Връщай се в кухнята!
Недей! Приближи се, ще те развържа.
Виждам те! Искаш ли да те убия? – Не.
Нищо не можем да направим. Остави го да свърши.
Свърши два пъти, без да го извади. Рекордът му бил четири.
Това е порнозвездата Пол Басо, избягалият затворник.
Ясно! Имаме работа с професионалист. Пол, чуваш ли ме?
На теб говори. – Цял ден ли ще правиш това?
Свърши още веднъж и изчезвай. Няма да кажем на никого.
Изчезваш и няма да кажем на никого, нали?
Не, не, не... – Тихо, тихо!
Свършвай! Свършвай вече!
Чуваш ли? – Свършвай!
Свършвай!
Само това ни липсваше. Кой ли е?
Не отваряй, който и да е.
Как да отворя, като съм завързана? – Извикай помощ.
И устата ми е запушена. – Направи нещо!
Какво да направя? Кажи ми какво да направя.
Свършвай, по дяволите!
Хайде, свършвай!
Няма никой. – Чакай.
Чувам нещо.
Нещо става. Отворете, полиция!
Отворете веднага!
Не стреляй, Марио!
Не влизай! Не знаеш кой е вътре.
Прикривай ме!
Вас ли изнасилиха? – Не знам, може и да са.
Удариха ме и припаднах.
Колко бяха? – Отворих вратата само на един.
Трябва да отваряте само на полицията.
Знам. Но той беше дегизиран.
Да повикам ли подкрепление? – Аз влизам. Прикривай ме!
А ако са въоръжени? – И ние сме въоръжени.
В спалнята! Средната врата.
Може да е капан. – Няма значение.
Съжалявам, но не мога повече да чакам да свършиш.
Това е самоубийство! – Вече не ми пука от нищо.
Полиция! Веднага пуснете жената!
Помогни ми за ножа!
Опрял съм пистолет в главата ти, тъпако.
Прави каквото ти казва. Той е луд!
Ако дръпна спусъка, ще ти пръсна мозъка!
Не го правете! – Той не мърда. Скоро ще свърши.
Помогни ми!
Давай! – Това е прекалено, Пол.
Стани, глупако!
Едно... две... три...
Къде тръгна, бе, кретен?
Ела тук! Ела тук!
Пол, да те откарам ли някъде с мотора си? И ще поговорим.
Бързо дай ключовете! – Имай ми доверие.
Копеле!
Какво е това? Защо го оставихте да избяга?
Мислехме, че ще се пребие. – Работата ви е да действате.
Кой ти се обади? Как разбра? – Не чакам да ми се обадите.
Върша си работата. – Ние решихме, че е шега.
Вие как разбрахте? – Някакъв воайор се обади.
Какво правеше Пол горе? – Нищо. Изнасилваше една.
Това нищо ли е? Ще проверя. – По-дискретно, Андреа.
Жената може да се нуждае от помощ.
Значи отвори вратата, видя маскиран, когото не можеш да опишеш,
и изведнъж се оказа завързана в кухнята.
Какво се е случило между вратата и кухнята?
Вероятно ме е влачил за косата!
Косата ти изглежда непокътната. – Бях в безсъзнание.
Как да помня какво е станало?
Радвам се да те видя. – Къде е жертвата?
В банята. – Коя си ти?
Прислужницата. – Намерете ми мотора М-3614-НС.
И искам Пол Басо. Жив!
Теб изнасили ли те? – Удари ме и аз припаднах.
Тя крие нещо, Андреа. – Има белези.
Той ме върза и ми запуши устата. – Ще ми разкажеш по-късно.
Цвят диария. – Светло кафяв.
Къде е банята? – Там. Да ви заведа ли?
Не. Ще отида сама.
Копеле!
Какво правиш тук? – Работя.
Разбрах, че си била изнасилена. Така ли е?
Г-н полицай, изгонете тази жена от дома ми.
Чу я. Напусни. – Г-це, нека да поговорим.
Психолог съм, мога да ти помогна.
Ще я съдя за проникване в частна собственост. А вас – за съучастие.
Не си права. Този човек току-що те спаси.
Така е. Ако не бяхме ние... – Не е нужно да си груба.
Това е безобразие! – Остави ни сами. Дразниш я.
И аз се притеснявам от ченгетата.
Как ще обясниш, че Пол е дошъл точно при теб след бягството си?
Познавате ли се? Как се държа с теб? Заплаши ли те?
Колко пъти свърши? Ти стигна ли до оргазъм?
Това ще те травмира ли?
Какво мислиш за предсрочното освобождаване на затворници?
Дали бягството на Пол не е политически ход на опозицията?
Нарушаваш правото на свободно изразяване.
Мразя тази стая. – Странно е.
А адресът на воайора? – У Марио е, но е фалшив.
Добре. Ще проверя. Тези светци не са помогнали особено.
Не мисли за това, Хуана. – Не биваше да отварям вратата.
Вината не е твоя. Пийни и се успокой.
И едно за мен.
Бих умряла за теб. – Знам. Ще се кача горе.
Да, разбира се. Много ни опази този отгоре!
Как смееш? Ти като беше тук, колко ми помогна?
Не се бъркай, когато не ти е работа.
Здравейте! – Дойдохме да сменим вратата.
Какво е станало? – Стрелба?
Знаете какви са полицаите... Прислужницата е вътре, аз излизам.
Какво правиш тук? – Търся Николас. Но не отваря.
Сигурно го няма. За какво ти е толкова късно?
Кика, трябва да ти призная нещо. – Кажи.
Ние с Николас имаме връзка. – Какво?!
Исках да ти кажа, но все не намирах подходящия момент.
Но ние се виждаме всеки ден! Браво на теб!
Не викай, ще ни чуе. – Нека ни чуе!
Вчера затова ли беше полугола? Идвала си от там.
Кучка! Как може да ме лъжеш така?
Не ми говори за лъжи. И ти не казваш истината на Рамон.
Рамон е мъж, а ти си ми приятелка. Аз никога не съм те лъгала.
Права си. – И когато си при него,
поне затваряй прозореца.
Какво искаш да кажеш? – Вчера стенеше като разпрана.
Не помня вчера някой да ме е разпарял.
Чух те. – Не съм била аз.
Не ме лъжи, ще те цапардосам. – Обадих му се, каза, че е зает.
Той ни мами. – И теб ли, Кика?
Оттеглям се от това съперничество. Кажи му го!
Как си, Амбаро? – Здравей, Рамон.
Довиждане, Рамон.
Какво става? – Нищо. Скарахме се.
А това какво е? – Сменяме вратата.
Виждам, но защо? – Полицаите я разбиха.
Защо не са използвали звънеца?
Искаш ли да пийнеш? – Не.
Ще имаш нужда. – Не искам.
Аз ще си сипя. Попита защо полицаите не са звъннали.
Звъняха, но ние не отворихме. Хуана беше вързана в кухнята.
А мен ме изнасилваха. – Как така?
Беше ужасно, но всичко свърши. По-добре да го забравя.
Не разбирам. – Случва се. Днес се случи на мен.
Кой те изнасили? – Помниш ли Пол Басо,
който вчера избяга от затвора по време на ритуала?
Веднага след това дошъл тук.
Бил маскиран. Хуана му отворила.
Ударил я и я завързал в кухнята.
Аз спях в стаята.
Когато се събудих, вече беше вътре.
В кухнята ли? – Не, в мен.
Кучи син! – И как са разбрали в полицията?
Как? – Обадил им се воайор!
Някой, който ни наблюдава през прозореца си.
Воайор? Значи ни шпионират? – Точно така.
Имаш ли представа кой е? – Тези хора са особени.
Никога не се издават.
Апаратите ми! Откраднал ли ги е?
Опита се, но се разсея с изнасилването и ги забрави.
Три път ме изнасили, а ти се притесняваш за камерите!
Как три пъти? – Така.
За малко и ченгетата да се включат в купона.
И накрая се скарах с Хуана и Амбаро.
Няма да влизам в подробности.
22,00 Най-лошото от деня
Да сменим канала. Стига трагедии за днес.
Не, искам да гледам.
Тя беше разбрала за изнасилването и дойде за интервю.
Андреа ли? – Да, познаваш ли я?
Преди беше психолог. – Тази луда жена ли?
Няколко месеца й бях пациент. Заради майка ми.
Беше ужасно. – Защо не си ми казал?
Не е ставало въпрос.
Даде ли й интервю? – Разкарах я.
Значи я познаваш. Явно много неща не знам за теб.
Кика. Друг път... – Хуана, донеси лед. Какво?
Няма ли да спреш да пиеш! Да не би да празнуваме?
Не празнувам, просто се напивам.
Добър вечер, дами и господа. С вас е Андреа...
Белязаната.
Ледът. – Благодаря и извинявай за преди.
Седни да гледаш с нас.
Малко се скарахме.
Днес имаме изключителна история.
Пол Басо, порнозвездата, която избяга от затвора,
днес изнасили една жена.
От уважение няма да разкрием името на жертвата.
Един съвет. Бъдете оптимисти.
Това можеше да се случи на вас.
Посланието е на нашия спонсор "Роял Милк".
Толкова се срамувам...
Ще я съдя до дупка.
За какво? Само ще й вдигнем рейтинга.
Не ме интересува рейтингът й. Тя ме унижи публично.
Не те разбирам, Рамон.
Хуана, Реме се обажда. – Какво има?
Гледаш ли телевизия? – Видях. Ужас.
Как можа да го изпратиш при мен? – Ще дойда да го взема.
Не го искам тук.
Ти ли си? – Гледаш ли телевизия?
Цял ден те нямаше. – Бях зает.
И аз, но намерих време да се кача.
Звънях, но ти не отвори. – Ще говорим, когато Рамон излезе.
Няма за какво да говорим. Всичко свърши.
Не се ли замисли какво става, когато чу изстрелите?
Защо я остави да пие? – Не ми трябва разрешение.
Проблемът не е, че съм пияна. – Това не оправя нищо.
Бъди добро момиче. Спри да пиеш. – Ти бъди добър. Аз съм светица.
Остави ме на мира! – Кика, достатъчно!
Съжалявам, скъпа. Изнервен съм.
А как се чувствам аз според теб?
Опитай се да си починеш. Прости ми. – Не ме докосвай.
Ще я съдя каквото и да става.
Не е ли по-добре да го забравим? – Нищо не забравям.
Не може заради моето изнасилване да продават повече мляко!
Както искаш. Отивам да се сбогувам с Николас.
Между другото...
С Николас понякога се чукахме.
Нищо ли няма да кажеш? – Какво искаш да кажа?
Сега поне знаеш.
В полицията се е обадил воайор. – А Андреа?
Как е разбрала? – Нямам представа.
Хуана, връщай се в стаята си. Ще почистиш утре.
Воайорът шпионира ли ни? – Така изглежда.
Какво? Не ти ли пука?
Не, пука ми. Всички ме питат едно и също.
Андреа... Николас се обажда. Гледах предаването ти.
Дано не си се притеснил. Нямах такива намерения.
Искаш да си отмъстиш на Рамон ли?
Знаеш, че истинските професионалисти нямат скрупули.
Голяма професионалистка си. – Виж рейтинга утре. И ще разбереш.
Откъде разбра какво става? – От един воайор.
Кой? Къде живее? – Не разкривам източниците си.
Много хора ми дават информация.
Имаме безброй сътрудници.
Ако не знаеш кой е, как си разбрала в момента, в който се е случвало?
Той се е обадил в полицията, полицаите се обадиха на мен.
Подкупили сме ги. Но това не го споменавай.
И аз живея тук. Щом наблюдава тях, наблюдава и мен.
Не настоявай. Не познавам воайора.
Не си единствената, която може да отмъщава.
Заплашваш ли ме? – Наречи го както искаш.
И забрави за мен. Не искам да имам нищо общо с предаването ти.
Както искаш. – Предупреждавам те.
Ако излъчиш още нещо, свързано с нас,
горчиво ще съжаляваш.
Не знаех, че пишеш за нея. – Аз съм писател. От това живея.
Тя не отмъщава на мен, а на теб.
Тормози ме откакто я зарязах.
Трябва да я заключат някъде.
Обади се в полицията. – Защо?
За да открием воайора и да изземем записите му.
Полицаите ще ми помогнат ли?
Заплаши ги, че ще разкажеш за подкупите на Андреа.
Няма смисъл. Полицаите не знаят кой е воайорът.
Откъде знаеш? – Защото съм аз. Аз им се обадих.
Апартаментът се вижда от студиото. И аз наблюдавам Кика.
Не стига, че шпионираш Кика, но си дал записите на Андреа.
Не съм казал това. – А какво каза?
Просто видях, че Кика е в беда и се обадих в полицията.
Само това ли? – Излъченият запис не е мой.
Може би е снимал познат на Андреа или самата тя.
Покажи ми всичко, което ти си заснел.
Какво имаш тук? – Спомени от мама.
Това дневниците й ли са? – Да.
Значи са у теб. – Прибрах ги, когато почина.
Да не попаднат в чужди ръце.
Чел ли си ги? – Не. Нямам сили.
Може ли да ги прегледам?
Не си го и помисляй.
Това е всичко.
Трябваше да се досетя. Ти обичаш да надничаш.
Наблюдаваше ни, когато правехме любов с майка ти.
Точно навреме! "Праулер".
Шпионира ли ме вчера?
Не, бях тук с Кика. Но няма какво да криеш.
Всички знаем всичко. – Още по-добре.
Писна ми да се държа като пубер.
Защо се премести? Разбрахме се за след 3 дни.
Не си в позиция да ме разпитваш и няма да го позволя.
Добре. Махай се. Не искам да те виждам повече!
Утре ще си събера нещата.
Не забравяй, че ми дължиш половината от вилата.
Ще ти изпратя адреса си. Най-добре да го уредим бързо.
Хуана, напускаш ли ни? – Да.
Какво си взела? – Някои сувенири.
Не си получих парите от вас. – Правилно си постъпила.
Да си вземем такси. Оставих ключовете горе. Няма да се върна.
Къде ще отидеш? – При братовчедка си. А ти?
Наричай ме Кика. Вече не работиш за мен.
Ще отида на хотел. Или може би при Амбаро. Ще видя.
Къде живее братовчедка ти? – Ще отида сама.
С теб мога да отида навсякъде.
Не съм ти предложила това. – Съжалявам.
Ако можеше всички да са честни като теб.
Целуни ме.
Кика, и аз те излъгах. – И ти ли?
Да. Пабло ми е брат. – Кой Пабло?
Пол Басо ми е брат. – Басо ти е брат?
Отивам при него. Сигурно е при братовчедка ми.
Накъде? – Все едно.
Какво да правя? Трябва да помогна на бедния си брат.
Стой! – Моля те, недей!
Сбогом.
Убийството е като рязането на нокти.
Струва ти се досадно и го отлагаш.
Но щом го направиш, осъзнаваш, че става бързо и лесно.
Мислиш, че ще мине доста време преди да повториш.
Но те израстват отново, когато най-малко го очакваш.
За какво си говорят, по дяволите?
Вазата...
Къде е вазата?
Така...
Николас, ти ли си? – Да.
Какви са тези петна? – Какви петна?
Приличат на следи от кръв.
Въобразяваш си.
Не биваше да идваш.
Изглеждаш ужасно. – Не съм спал цяла нощ.
И аз съм изморен. Прибери се и се наспи. Ще се видим утре.
Няма да се виждаме повече.
Донесох нещата на мама.
И дневниците, които толкова те интересуваха.
Защо промени решението си?
С изключение на тази бележка, всичко останало е за теб.
Вчера беше на друго мнение. – Не бях прочел дневниците.
Най-сетне си намерил сили.
Да.
Кика ме напусна.
Бях отчаян.
И се сетих за мама.
Помислих си, че за първи път я разбирам,
И затова започнах да чета.
Знаеш колко много я обичах.
Вярвах, че въпреки всичките й неврози,
тя държеше на мен.
Не съм бил прав.
Не й е пукало за мен.
Няма и ред за мен. Споменава само, че съм й писнал.
За нея си съществувал единствено ти. Нейният екзекутор.
Животът без теб не я е интересувал.
Животът без теб не я е интересувал.
Нищо не я е задържало тук.
Майка ти не успя да приеме, че всичко между нас е приключило.
Но аз не съм екзекутор.
Ти я уби!
Отново си въобразяваш. – Стига вече, Николас!
Ти я уби, но не мога дори да те виня за това.
Животът й ти е принадлежал.
Майка ти се самоуби. И това не беше първият й опит.
Знаеш го.
Ти си я убил. Имам доказателство.
20-ти април. Мама умря през юни.
Това е написано месец преди смъртта й.
Опита се да се самоубие, но навреме я откарах в болницата.
Ти си намерил писмото и си го запазил.
Даде ми го, след като си я убил, за да докажеш, че се е самоубила.
Скъпа Кика, отивам във вилата. Случи се нещо много сериозно.
Нещо недопустимо, нещо невъзможно.
Трябва да говоря с Николас, защото едва ли ще го видя отново.
Не те моля за втори шанс. Знам, че не го заслужавам.
Тази нощ исках да умра. Но не страдай за мен.
Ти ми даде много повече отколкото заслужавах.
По своя порочен и безмълвен начин аз те обичах и те обичам.
Прости ми! Рамон
Какво искаш? – Донесох ти хонорара.
Откъде знаеш, че съм тук? – Предположих.
Няма ли да ме поканиш? – Не. И престани да снимаш.
Ето. Донесох ти ги в брой, за да не ходиш в банката.
Добре. Довиждане.
Трябва се подпишеш хонорарния лист.
Искам да говоря с Рамон. – Той не е тук.
Колата му е отвън. – Аз я докарах.
Знам, че е тук.
Чух ви да говорите. От известно време съм тук.
Всъщност искам да говоря с теб. Дай ми интервю.
Какво? – Да. Искам интервю.
Знам, че ти трябва време, за да избягаш.
Ще го излъча, когато вече си далече.
Не блъфирам, Николас. Знам всичко.
Всичките ти пътувания са идеалната възможност да убиваш.
Убил си майката на Рамон, но това не ме интересува.
Разкажи за другите. Блондинката... – Млъкни или ще ти отрежа езика.
Би го направил, ако можеше.
Човекът, убил с ваза жената, която току-що е пяла за него,
е способен на всичко.
Говоря за русата мексиканка.
Ти каза, че е останала само час, но аз ви заснех през нощта,
малко преди да ми се обадят.
Гробът е за нея, нали?
Влизам, Николас!
Нужно ли е да доказвам на какво съм способна за интервю?
За пръв път срещам сериен убиец и няма да пропусна шанса си.
Не мърдай! Дай ми ножа!
Седни там!
Да поговорим като цивилизовани хора.
От твоята библиография и всичко, което съм събрала досега,
нямам съмнения, че си убил много хора.
Мога подробно да ти представя умозаключенията си,
но няма да се хваля.
Нямаме време. – Имам нужда от лекар.
Имаш нужда от много повече. Ще ти помогна. Ще сключим сделка.
Ще ти намеря лекар и ще ти помогна да избягаш.
Ще се скриеш където искаш.
За интервюто ще ти платя 10 милиона.
Толкова плащаме на ловците на глави.
По-добре ти да ги вземеш.
Не нося толкова пари, но ще ти ги изпратя където кажеш.
Няма да излъча интервюто, докато си тук.
Какво ще кажеш? – Имам ли избор?
Не.
Така. Да започваме.
Русата мексиканка. Изнесе тялото й с багажа си при преместването, нали?
Коя е тя? Коя героиня в романа ти? – Кървя.
Тогава не губи време! Коя е тя? Защо я уби?
В романа е сестрата на последната жертва на убийцата лесбийка.
Защо не ми кажеш най-накрая, че нелепата лесбийка си ти?
Ще ти обясня всичко. – Кога?
Сега. Но ми помогни да спра кръвта.
Вържи си ризата около коляното.
Не забравяй, че държа пистолет!
И ми писна да чакам.
Имаме малко време. Кимай с глава за "да" или "не".
След това ще те закарам в болница. Обещавам.
Ти ли си извършил престъпленията, които описваш?
Кажи ми "да" или "не".
Кимни с глава.
Кажи ми, че си бил ти!
Кажи "да"!
Кажи "да"!
Какво да правя сега?
Кика...
Кика...
Николас, какво се е случило?
Тази луда жена...
А Рамон? – Горе в стаята е.
Мъртъв ли е?
Никой не знае. – Мъртъв е.
С това момче никога не се знае.
Чуй ме, Кика. Нямам време за приказки.
Вземи това.
Подарявам ти го.
Ако се публикува, ще стане бестселър.
Само смени заглавието и името на главната героиня.
Замени главната героиня с мен.
И романът ще се превърне в автобиография.
Ти не си на себе си, Николас.
Прегърни ме, Кика!
Искам да умра в прегръдката на жена.
Николас...
Николас...
Господи! Николас!
Тук се срещнахме, на това легло.
Защо не си взех гримовете?
Рамон, аз съм Кика.
Рамон! Аз съм Кика.
Кика, какво е станало?
Не знам.
Може би си имал нова атака.
Сърдечна атака.
Боли ме кракът. – Опитах нещо като електрошок.
Ранена ли си? – Не. Тази кръв не е от мен.
Рамон, трябва да ти кажа нещо ужасно.
Ще го понесеш ли? Да не изпаднеш отново в криза?
Напускаш ли ме? – Как ще те напусна точно сега?
За това ще говорим по-късно.
Открих Николас и Андреа долу. Мъртви са.
Мъртви ли? – Не бях виждала толкова кръв.
Сигурно са се убили един друг.
Кога ще свърши този кошмар?
Не съм суеверна, но откакто ми даде пръстена,
се случват ужасни неща.
Чий е бил? – На майка ми.
И тя не е била щастлива. Кой й го е дал?
Баща ми.
Не си ми разказвал за него. Много си затворен.
Загина обезглавен в катастрофа. – О, Господи!
Ще повикам линейка и ще се обадя в полицията.
Всички сме в Божиите ръце.
Ще те следвам с колата си. Да не я оставям тук.
Какво е станало? – Колата ми се повреди.
А сестра ми се омъжва в Монтия. Аз съм кум.
Съжалявам, но съм в друга посока. – Ще взема такси от бензиностанцията.
Да, добре. Да тръгваме. Хайде!
Остави си багажа отзад.
Настанявай се както ти е удобно.
И да тръгваме.
Искаш ли мокра кърпичка? За ръцете? Все се цапам.
Бих те откарала до селото, но бързам. Имам много работа.
Не се притеснявай. – А не е лошо да се разсея малко.
Давай тогава! След ритуала ще купонясваме здраво.
Убеди ме. Вземи картата и ми кажи как да стигна до там.
Аз ще те водя в правилната посока.
Точно това ми трябва. Някой да ми посочи верния път.
В ролите участваха ВЕРОНИКА ФОРКЕ, ПИТЪР КОЙОТИ
ВИКТОРИА АБРИЛ АЛЕКС КАСАНОВАС
РОСИ ДЕ ПАЛМА САНТЯГО ЛАХУСТИСИА
АНАБЕЛ АЛОНСО, ИЕСУС БОНИЛА БИБИАНА ФЕРНАНДЕС и др.
Превод Яна Янева
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©