They Rode West (1954) Свали субтитрите
Американски филм с участието на РОБЪРТ ФРАНСИС, ДОНА РИЙД
МЕЙ УИН ФИЛ КЕРИ
ОНСЛОУ СТИВЪНС, ПЕГИ КОНВЪРС РОЙ РОБЪРТ, ДЖАК КЕЛИ и др.
Сценарий ДЕВАЛЪН СКОТ и ФРАНК НЮДЖЪНТ
Оператор ЧАРЛС ЛОТЪН
Музика ПОЛ СОУТЪЛ
Режисьор ФИЛ КАРЛСЪН
Точна стрелба, Крийвър.
Не можех да пропусна. Идваше право към мен.
Пакауа също не пропуснаха.
По-добре да я извадя.
Ще ми се да имаше малко уиски за вас, сър.
Не, Крийвър! Дълбоко е.
Счупи я и ме върнете във форта. Д-р Гибсън може да извади върха.
Д-р Гибсън? Добре, щом така искате.
Саби вън!
Убихме Пакауа, но майор Вандергрифт е ранен в крака.
Дръж го стабилно, войнико.
Докторе, сигурен ли си, че си добре?
- Разбира се, че съм сигурен.
Не го клати така.
Разрез.
Пинсета.
Виждаш ли, войнико? – Да, виждам.
Едно малко дръпване. Ето я.
Док, кръвта!
Превръзка, бързо!
Здравей, Крийвър. Имаше ли проблеми с Пакауа?
Малко, сър. Майор Вандергрифт – рана в крака.
Ван! Къде е?
Докторът го оперира. – Оперира го?!
Трябва да я спреш! – Превръзки, давай още!
Какво стана, Гибсън? – Артерията. Не я намирам.
Не спира да кърви, сър!
Неизбежно беше, кълна се.
Касапин такъв!
Касапин и убиец! – Капитан Блейк!
Уби Ван! – Не е вярно! Ще докладвам за това.
Върви си в квартирата.
С цялото ми уважение, сър, трябва да заявя,
че сте ме принудили да поверя живота и здравето на моята команда
на некомпетентни, пияници и непригодни,
пратени ми от Армейския медицински отдел.
Настоявам за по-добър лекар от последните трима
или никакъв.
Изпратете го на главния лекар във Вашингтон.
Изправете се! – Крийвър.
Качете снаряжението, щом влакът пристигне.
Да подкрепим форта с новите пушки преди залез.
Ще стане, преди да кажете Джордж Армстронг Къстър.
Днес е подранил. Само два часа и половина закъснение.
Леле, как те посрещат на запад! – Никога не са тичали така след мен.
Показва колко си им липсвала, лельо Марта.
Радвам се, че се върна. – Мерси, Питър. Аз също.
Как е Итън? – Полковникът е добре.
Няма търпение да види вас и г-ца…
Спокойно, контролирайте се и ще ви представя.
Г-ца Лори Макей – капитан Питър Блейк.
Добре дошли на запад. – Благодаря, капитан.
И лейтенантите Реймънд и Финли. – Приятно ми е, г-це.
Какви красиви офицери!
Г-це Макей, имам 305 долара,
две седла и чифт пистолети за дуел, които дядо ми остави.
Знам, че не е много за женитба, но… – Какво?
Не приемайте сериозно предложението му,
поне докато не обмислите моето. – Боже мой, и вие ли?
Аз съм сдържан. Чакам лунна нощ. – Всички ли са такива, лельо Марта?
Мисля, че е от жегата. Просто ги остави.
Да ги оставя ли? Каква ваканция ще имам.
Точно от това се боя.
Но не си видяла най-красивия от всички. Ван не дойде ли с вас?
Какво има? Той е добре, нали? – Не, мъртъв е.
Как се случи?
Изменник от кайовите, г-жо Уолтърс.
Заби стрела в крака на Вандергрифт. – В крака му?
Да, и д-р Гибсън свърши останалото.
Извинете, сър, снаряжението е натоварено.
Благодаря, Крийвър. Насам, дами.
Извинете, от Форт Макълок ли сте? – Да.
Аз съм новият лекар д-р Сюърд.
Какъв транспорт има за там?
Точно зад вас, обратно там, откъдето сте дошли.
Питър! Запознахме се с д-р Сюърд във влака.
Не беше много общителен,
но мисля, че е доста добър лекар. – Благодаря.
Припаднах от жегата, а той направи нужното.
Труден случай.
Заповядано е да се явя във Форт Макълок.
Заповед? Каква заповед?
Лейтенант...
Значи вече ви раздават офицерски чинове.
Добре, лейтенант, имате ли униформа?
Да, ушиха я в Ню Йорк. – Крийвър.
Погрижете се лейт. Сюърд да е в униформа след 5 минути.
Слушам, сър. – И му намерете кон.
Можеш да яздиш, нали? – Ами…
Ще трябва, освен ако не искаш да ходиш пеш 60 мили. Насам, дами.
Насам, сър.
Посрещането не беше много въодушевено.
Не бива да обвинявате капитана.
Много разочароващо е, сър.
Кое е разочароващо, сержант? – Надявах се, че носите
някои по-ценни лекарства със себе си.
Например, рядко старо ирландско уиски.
Боя се, че не донесох уиски, но...
може да поръчам.
За какво е необходимо най-вече? – За слънчев удар, сър.
И за студа през нощта в пустинята.
Климатът тук е ужасно неприятен.
Смъртоносен е! – Така ли?
Висока ли е смъртността?
Същата като на изток – по една на човек.
Ако сте облекли униформата...
Е... наред ли е?
Ослепителна е, сър.
Честно казано, за първи път я обличам,
и се чувствам малко глупаво.
Да. Ами...
Мисля, че ще е по-добре да излезете след мен.
Тръгвай по двама! Напред!
Какви индианци има тук, сержант? – Кайови, сър.
Но от време на време преминават скитащи команчи
за да докажат мъжествеността си. Но най-вече кайови.
Резерватът на вожда Сатанта е на няколко мили от поста.
Ясно. Значи всички са в резервата.
Да, сър. Една миля земя за всеки пет тъпи индианци.
Това значи ли, че всички са усмирени?
Усмирени ли? Ами...
Никога не бихте го казали, ако сте воювали с тях.
Провокира ги една от най-тежките зими от 50 години.
Гладни, полузамръзнали.
Рота. Стой!
Готови за слизане! Слизай!
Къде ви е оръжието, господине?
Не мислех, че лекарите трябва да носят оръжие по устав.
Червенокожите не спазват правилата на войната. Не са и чували за тях.
Сержант! Пистолет, патрондаш и карабина за лейт. Сюърд.
И му покажете как се ползват. – Слушам.
Удобно ли ви е, дами? – Има ли нещо удобно в армията?
В суетнята си натъртих всичко. – А вие, г-це Макей?
Достатъчно удобно, благодаря, просто съм самотна.
Ще яздите ли до нас, капитан?
С удоволствие, но едва ли ще се хареса на Финли и Реймънд.
А ако някой от тях язди до вас, на мен няма да ми хареса.
А какво ще кажете за д-р Сюърд?
Него вече не го долюбват. – Веднага ще говоря с него.
Ето така.
Май не сте яздили много, докторе?
След днес, ще съм. – Още 20 мили преди да лагеруваме.
И още 20 утре, докато стигнем Форт Макълок.
Може би предпочитате да се возите в линейката с дамите?
Г-ца Макей се смили над вас. Кани ви да пътувате с тях.
Благодаря й, но тук е истинското преживяване.
Мога да ви заповядам, лейтенант.
Да, но няма да го направите.
Защото имате твърде голяма неприязън към лекарите.
Предполагам, че да, господине. Добре е да го знаете.
Предшественикът ви беше пияница, преди него – наркоман,
а преди него, садистичен касапин. Беше нещастен без ножа в ръка.
Давало му е сили да живее, нали?
Сега ни изпращат ученици.
На конете!
Качвайте се!
Напред!
Обзалагам се, че ще засегне суетата му.
Онази дивна вечер, когато благоухание излъчвах,
колкото повече си шепнехме с любов,
толкова повече оставаше да изречем...
Нищо не стопля тъй сърцето, както гласът на жена, нали?
Освен глътка ирландско уиски, когато настъпи нощният хлад.
В момента бих разменил и двете за пухено легло.
Изненадани и молещи очи, целуни ме бързо и си върви.
Целуни ме бързо, скъпи, и си върви.
Целуни ме бързо и върви. Изненадата измами в жадните очи.
Целуни ме бързо и си върви.
После разходихме се с моята любов на лунна светлина...
Последния път, когато чух тази песен,
бях у дома в Ирландия, в графство Корк,
в малка кръчма скътана под асмите.
И малко от уискито ирландско донеси ми.
Отчаяно се чувствам.
Целуни ме бързо, скъпи, и си върви...
Какво беше това?
Кой стреля?
Часовите, доложете! – Пост №1, всичко е наред.
Пост №2, всичко е наред.
Пост №4, всичко е наред.
Пост №3, докладвай! – Това е Крийвър.
Станало е около фургона.
Какво стана? – Не знам точно.
Чух нещо. Видях хора да се движат. – Имаш предвид индианци?
Индианци, да. – Кайови ли бяха?
Откъде да знам? – Колко бяха?
Не знам. Отначало не ми се видяха много. Станах да проуча и...
Да проучиш?! Кой ти каза да поучаваш?
Всичко стана много бързо. – Защо не вдигна тревога?
А ти защо не спреш да крещиш? Поне не пеех песнички като вас!
Крийвър! Къде е Крийвър? – Тук е, сър.
Проверете снаряжението. – Добре ли сте, д-р Сюърд?
Да. Хубаво е, че поне някой пита.
Раната е лоша. – Дори аз го виждам, докторе.
Отмъкнали са 10 нови пушки и 4 кутии патрони.
10 пушки! Качвайте се на конете. – Ще ги преследваме тази вечер?
Отиваме до форта възможно най-бързо. – Слушам.
Момент, капитан. Този човек може да има счупено.
Можеш ли да движиш лявата си ръка? – Да.
Виж дали можеш да мърдаш пръсти. – Така ли, г-не?
Май няма счупване. Мисля, че ще се оправи.
Как се чувстваш, Крийвър? – А, вие ли сте, сър?
Добре съм, добре съм...
Не може една индианска брадва да те затрие.
Тръгвайте, г-н Реймънд. – Слушам.
Съжалявам, но се боя, че няма да спите много тази вечер.
Докато не си върнем пушките, никой няма да спи много. Свири сбор.
Не трябва да се събужда, докато не стигнем форта.
Съжалявам за сержант Крийвър. – Ще се оправи.
Сигурна съм. Само че...
За първи път удрят някой по главата, преди друг да язди с мен.
Вие ли го уредихте? – Е, не.
Но явно съдбата се е смилила над мен. Не бях виждала човек като вас.
Пет дни във влака не вдигнахте глава от учебниците,
докато припаднах. – Това го нагласихте, нали?
Да.
Сигурно вече се чувствате по-добре. Сред мъже с опит сте.
Може да се отпуснат и да видят красиво момиче.
Значи сте забелязали.
Можем ли с нещо да помогнем? – Не. Просто сънува индианците.
Опитайте да си починете малко. – Нареждане на лекаря?
Да кажем, препоръка.
Лека нощ, докторе.
Лека нощ.
Отряд "Джий" се връща.
Стой!
Марта, скъпа. – Итън, скъпи.
Кой е това, капитан? – Крийвър. Нищо сериозно.
Лори.
Внимателно. – Насам, докторе.
Никога ли не проветряват тук?
Сложи го там.
Къде са останалите неща? – Доколкото знам, това са.
Д-р Гибсън използваше само пургатив, кротоново масло, хинин и уиски.
Предимно уиски.
Ще си взема чантата. – Аз ще я донеса.
Как е главата, Крийвър? – Знам, че още е там.
Но ако пийна малко от точния лек,
ще ми докара... – Ще ти докара яко главоболие.
Поздрави от полковника, сър. Вика ви в щаба.
Ще дойда при първа възможност.
Но, сър... – Заповядайте.
Благодаря.
Полковникът иска да отидете веднага. – Чух те. Извинете.
Ще обясня на полковника.
Хубаво е да има лекар на поста си... докторе.
Може да са били и команчи. – Сигурен съм, че са били кайови.
Вероятно знаеха, че отиваме за снаряжение, удариха,
и обратно в резервата.
Ако бяха кайови, по-скоро ще са някъде по хълмовете.
Преброяването ще каже кой липсва. – Може би.
Д-р Сюърд, сър. – Влезте, докторе.
Това е лейт. Сюърд, новият лекар. Полковник Уолтърс.
Здравейте, сър. – Добре дошли в Макълок, докторе.
За първи път ли сте в армията? – Да, сър. Заповедта е тук.
Извинете, че се забавих, но серж. Крийвър...
Да, г-н Реймънд ми обясни. Как е Крийвър?
Трябва да го наблюдавам няколко дни.
Сър, болницата е мръсна. – Последният лекар я харесваше така.
Но не и аз, сър. – Радвам се да го чуя.
Искате ли кафе, докторе? – Да, благодаря.
Д-р Сюърд бе прекрасен – откри индианците.
Ако не беше той, можеше да убият всички ни.
Искали са само да откраднат няколко пушки и го направиха.
Вие също бяхте страхотен, капитан, заповядвайки на всички там.
Ще можете ли да познаете някой от нападналите ви?
Ще е много полезно, ако можете. – Не знам. Не ги видях ясно.
Но щом си видял някой кайова, другите не бяха ли облечени така?
Не знам, може би.
Съберете взвода, капитан. – Слушам.
Допийте си кафето. Искам да идете до резервата с кап. Блейк.
Да яздя, сър? – Трябва ли пак да язди така скоро?
И ви съветвам да облечете нещо по-подходящо за езда.
Слушам.
Стой! Готови за слизане. Слезте!
Събирайте ги, сержант! Всички до един.
Претърсете типитата! – Слушам.
Махни уплашеното си изражение, лошо въздейства. Стой близо до мен.
Накарайте ги да побързат. Използвайте пушките.
Грубичко се отнасяте с тях, капитан. – Знам си работата, докторе.
Хайде, върви!
Побързай. Мърдай.
Хайде, не спирайте!
Защо войниците идват тук? Какво искат?
Знаеш какво искам, Сатанта, 10 карабини.
Десет като тези, откраднати от лагера ни снощи.
Команчи може би. Не кайови. – Аз казвам кайови!
Ще си спестите неприятности, като ги предадете сега.
Няма пушки. – Добре. Дадох ви възможност.
Всички са подредени, сър. – Хайде, докторе.
Никой няма да ти стори зло.
Това момче е болно.
Твой син ли е?
Болен. Разбираш ли?
Това не е наша грижа, докторе! Насам.
Ела. – Хайде, живо.
Ще минем покрай всички.
Е?
Някак си не изглеждат същите.
Видях само мокасините им. – А те същите ли са?
Баща ми каза, че си дошъл за пушки.
Това са пушките на кайовите. – Къде беше, Червено листо?
Вождът на войниците знае всичко.
Защо пита мен? – Не е нужно, аз знам.
Виж си конете.
Яздил си дълго.
Ловувахме, за да могат нашите хора да ядат.
На юг може би, където лагерувахме снощи?
Докторе, огледайте добре тези ловци на зайци.
Какво ще кажете за тази лента за глава?
Или белега?
Или този амулет? – Не пипай!
Мръщенето да не ви плаши, докторе.
Огледайте ги добре.
Просто не знам, това е.
Добре, докторе.
Нищо, освен тази стара пушка за бизони, при това ръждясала.
Никой няма да ти стори зло. Има висока температура.
Откога е така?
Злият дух влезе в него. – Да си бях взел лекарствата...
Лечител, ти?
Ти също ли?
Аз съм д-р Сюърд.
Исатай.
Знам, че не е етично да се месиш в практиката на друг лекар,
но ми се струва, че пациентът ви е болен от малария.
Мала-ри-а?
Боя се, че да. Нямам хинин в себе си, но...
препоръчвам да го държите на течности.
Топла супа.
Без ядене. Гладът изгонва злия дух.
Гладуването също помага при треска.
Но си мислех...
Ако може да му направите силна супа от един от зайците,
може да помогне. Разбираш английски, нали?
Говориш ли английски?
Казвам се Сюърд.
А твоето име?
Маню-тен. – Г-н Сюърд.
Идвам ей сега.
Маню-тен...
Синът ви ли е? – Г-н Сюърд, изнасяме се!
Добро момче е. Надявам се да направиш каквото казах.
Не е ваша работа да се грижите за врага, докторе.
Не бих нарекъл малко момче враг, капитан.
В колона по двама. Напред.
Капитан Блейк.
Майката на това момче, жената на Червеното листо,
стори ли ви се странна?
Никой кайова не ми се струва странен.
Именно. Тя дали е кайова? – Може би не.
Кайовите взимат всякакви пленници,
команчи, апачи, сиукси, арапахо и ги отглеждат като свои. И какво?
Какви други взимат? – Какво имаш предвид?
Тя е по-светла от останалите. Има добри черти.
И съм убеден, че разбра всичко, което казах.
Тя е жена на кайова. Само това искам да знам за нея.
Съветвам те да го забравиш.
Е, как ти харесва, Крийвър? – Ами...
радвам се да видя болницата толкова чиста,
та човек да не умре от шок в мига, в който попадне в нея.
Главата ли още те мъчи? – Не е главата, челюстта е.
Дай да я видя.
Имам болен зъб и ужасно ме боли.
Знаете ли, баща ми в Ирландия,
имаше най-добрия лек за подобни неща.
Така ли? Искам да го науча.
Ако имате малко лечебно уиски,
държи се при болния зъб, и болката изчезва веднага.
Интересно.
Лечебно уиски, а?
О, това е...
Така добре ли е? – Зъбът е много голям, сър.
Заповядай. – Благодаря.
Държиш го до зъба, така ли?
Да, сър. Не трябваше да ме питате! Глътнах го.
Съжалявам, Крийвър. – Няма нищо.
Ето още.
Какво правиш тук? – Пак ли го глътна?
Не можах да се сдържа. Кълна се.
Сигурно. – Ако може само още едно.
Мислиш ли, че ще помогне този път? – О, да, сър!
Май е по-добре да го извадим. – Не, не, сър.
Само уиски ми трябва. – Сигурен ли си?
Казах ви за баща ми в Ирландия. Никога не е имал болен зъб в главата.
Всъщност, в цялата къща нямаше болен зъб.
Трябвало е да стане зъболекар. – Да.
Това е последното, Крийвър. Трябва да запазя за спешни случаи.
По-добре кажи сбогом сега, за да не забравиш отново.
Да, сър. Благодаря.
Довиждане, докторе.
Какво да направя за теб, Мария?
Исатай иска да дойдеш. – Исатай?
В племето ни са болни.
Много болни ли са? – Да. Млади, стари, много болни.
Сатанта, Червеното листо. – И той ли?
И Исатай иска да дойда.
Маню-тен му каза да повикаме теб.
Маню-тен. Тя настоя да повикате белия доктор, така ли?
Кажи ми истината, Маню-тен не е ли бяла?
Маню-тен е кайова! – Добре.
Трябва да говоря с полковника. Ще иска да прати патрул.
Исатай каза ти дойдеш сам. Без войници.
Не мога, Мария. Полковникът заповяда
никой да не доближава резервата. – Аз казвам да не идваш.
Чакай малко, Мария. Кажи на Маню-тен...
Не, сам ще й кажа. Ще отида.
Добро утро, докторе. – Добрутро, г-це Макей.
Не помня друг мъж,
който все е зает с други неща, когато съм наоколо.
Не зависи от мен. Лекар на военен пост
е комбинация от хирург, зъболекар и ветеринар.
Чичо ми е много доволен от вас. – Така ли?
Но аз не съм. – Не сте?
Съжалявам да го чуя. – Наистина ли?
Може ли да ви задам личен въпрос?
Зависи. Колко личен?
Доста личен.
Защо дойдохте тук? – Да практикувам медицина.
Не можеше ли в Ню Йорк?
Можеше и там.
Не е толкова лесно да изградиш практика.
Това ли е единствената причина?
Армията ми предложи шанс да практикувам три години,
а точно това исках. Затова приех и съм благодарен.
Предполагам, предчувствието ми е било погрешно.
Помислих си, че може би имате момиче у дома.
Имаше много момичета, но няма избрано момиче.
А при вас? – Имаше много мъже.
Но не и избран мъж. – Изглежда, че тук е същото.
С Реймънд, Финли, Блейк и останалите офицери.
Но вие не изпълнявате своята роля.
Ваш ред е да ме изведете да яздя днес.
На езда?! – Да. Нали сте в кавалерията?
Да, но... Още не мога да кажа, че ми харесва.
По-добре идете с някой от другите офицери.
Ще отида с капитан Блейк. Той обича да язди.
Подобава му.
Довиждане, докторе. – Приятна езда.
Ако не, моите професионални услуги са винаги на разположение.
Удивително е колко надалеч се вижда от малък хълм като този.
Трябва да свикнеш, след като си живял на изток.
Да. – Трябва да ви е доста скучно тук.
Не, не е. Харесва ми. – Така ли?
Разбира се. Център на внимание съм на четирима привлекателни мъже.
Ще ми се да мислите за мен, а не като част от квартета.
Не яздя ли с вас повече от всеки друг?
Да, но ако д-р Сюърд обичаше да язди, щеше да е друго.
Това изобщо не е така.
Той ме помоли днес да яздя с него, но аз не пожелах.
Изненадан съм от Сюърд. Май е развил вкус към ездата.
О, не, все още я ненавижда.
Каза, че ако не ида с него, нищо на света няма да го накара да...
Кой е това?
Сюърд е! – Д-р Сюърд? Не може да бъде!
Но е така. Май излиза, че е развил вкус към ездата.
Право към резервата. – Към индианците?
Това е опасно, нали? – Да. Опасно и против заповедта,
докато не се намерят пушките. Трябва да го последвам.
Ще обясните ли на полковника защо нарушавам заповедта?
Веднага ще го направя.
Търся Маню-тен. – Маню-тен не е тук.
Върви си!
Исатай!
Май дори и лекарите се разболяват понякога, нали?
Нещо, което хората забравят.
Направих силно лекарство.
Опитах да прогоня огъня от тялото, но...
Може би, ако съберем лекарствата си. – Щом моето не подейства...
Има малария. И е много зле.
Трябва да му дадем хинин. – Не!
Трябва ми чаша вода. – Не, не...
Благодаря.
Петнист Вълк. – Не, не...
Танта, танта, танта!
Танта?
Чакай! Ще взема твоето лекарство.
И тогава, може би, моите хора също ще вземат.
Кажи ми какво означава "танта"?
Танта?
Бял.
Благодаря.
Сега знам какво значи "танта".
И мисля, че знам какво имаше предвид той.
Казваше, че ми няма доверие, защото съм бял.
И не вярва и на теб по същата причина.
Ти разбра всяка моя дума.
Името ти не е Маню-тен. Какво е?
Моите родители...
ме наричаха Тереза.
Удавиха се,
когато пресичаха река Арканзас.
Сега съм Маню-тен,
съпруга на Червеното листо, дъщеря на Сатанта –
вожда на кайовите.
Помагаш на хората ми, когато са болни.
Де да можех да направя повече. – Моите хора не искат да живеят тук.
Преди бяха свободни и щастливи. Сега тук пребледняват и умират.
Преди много време тази земя принадлежеше на нашите бащи.
Сега, ида ли до реката, виждам само лагер на бели войници.
Изсичат дърветата ни, убиват бизоните ни,
и когато го видя, сърцето ми сякаш се пръсва.
Съжалявам.
Ти чувстваш същото, нали?
Но това не е твоят народ.
Малкият не е много по-добре.
Колко са болните?
22. Двама вече умряха.
Само тази вода ли имате? – Да.
Там горе, в планината, водата е добра.
Там ли ходеха кайовите през лятото?
Да.
Не знаем какво причинява маларията,
но знаем, че рядко я има по високите места.
Трябва да се махнете от това място.
Нима им казваш да се преселят, докторе?
Искаш да създадеш проблеми, нали?
Моля те, донеси вода.
Не. Опитвам се да отстраня част от неприятностите, които сте причинили,
или който е отговорен те да са тук.
Няма да спорим сега.
Нарушил си заповедта, идвайки тук. Да тръгваме.
Докторе, казах да тръгваме.
Ще те оправим, малкия. – Казах, да вървим!
Ще се оправиш. Хайде, момче, изпий това.
Арестуван си.
Двама души тук вече са починали от малария.
Още двайсет и двама са болни.
Може ли да не ме убивате, докато не приключа?
Маню-тен.
Малкият вече ще се оправи. – Червеното листо е много зле.
Команчи!
Е, господинчо, как ти харесват индианците сега?
Забележителен доклад, докторе. – Благодаря, сър.
Блейк може да хване дивите команчи. – Сигурна съм, Итън.
Поне знаем кой е взел пушките. – Има и малария наблизо.
Надявам се ще мога да я овладея.
Докторе, ще ви помоля да не ходите повече в резервата.
Защо не?
Защо не ли? Защото ти заповядвам и този път искам да се подчиниш!
Мисля за живота ни – за мъжете, жените и децата им.
Не мога да допусна да донесеш тук болест от кайовите.
Болест от кайовите?!
Нямаше да се разболеят, ако не са принудени да са там.
Докладът ти ще иде във Вашингтон. – Но ще стане за месеци.
Да, така ще бъде.
Дотогава си имам заповеди, както и ти.
Съжалявам, но не мога да се подчиня.
Алън!
Няма да изпълниш заповедта ми?
Очаквах заповеди, когато отидох в армията,
но не и да не лекувам болните.
Лейт. Сюърд, ще ви задържим в очакване на разследване.
Сержант! Отведете г-н Сюърд в квартирата му.
Полковник Уолтърс,
ще оставите бялото момиче да умре? – Бяло момиче?
Разказах ви историята й. – Чувал съм и други подобни.
Тя сама е избрала. Сега е жена на кайова.
Вече не, сър. Съпругът й е мъртъв.
Все още е жена от кайовите.
Щом е родила бебе на индианец, е индианка.
Ще спази обичая и ще се омъжи за девер си – Петнистия Вълк.
Ще го направи ли? Кога? – След като траурът й приключи.
Разбирам. – Докторе...
Интересува ли ви това момиче?
Да, интересува ме. Интересува ме всеки човек в беда.
Ако тя искаше да се върне, щеше да е друго.
Дали иска?
Не, но...
Лори, ти си съгласна с мен.
Не знам. Не разбирам защо си толкова загрижен.
Как ще кажа на стария, че не намерихме команчите.
Починем ли си във форта, ще излезем отново.
Да, сър.
Десетте автоматични пушки могат да значат сто живота.
Няма дим от лагера на кайовите. – Прав сте.
Студен е като труп. – Няма ги поне от ден, може и два.
Викали сте ме, г-н полковник? – Да.
Благодарение на вас, кайовите напуснаха резервата.
Така ли? – Вие сте виновен!
Вие им дадохте тая луда идея за планината. Отричате ли?
Не отричам. Само се надявам, че съветите ми ще спасят част от тях.
Част от тях! Г-н Сюърд, отне ни години да ги накараме
да останат в резерват, за да ги следим.
Ти ги пропиля за дни. Ще загинат мои войници,
не знам колко, докато успея да ги върна.
Мястото им е в планината. – В планината?!
Ще разбереш какво е тя и какво значи да идеш на боен патрул.
Усилено напредват.
Команчи. – Да!
Кайовите ще почакат. Сега е по-важно да върнем десетте пушки.
Посрещни ги от другата страна.
Видят ли ви, ще се върнат назад. Там ще ги чакаме.
Успех, лейтенант. – Слушам.
Кайови! Съюзили са се с команчите. Хванаха Реймънд в капан.
Кайовите!
Докторе! Насам.
Имаше повече индианци, отколкото мислехме, капитан.
Радвам се, че докторът е сред нас.
Докторе...
Май пак ще гоним кайовите.
Сега ще се върнем с ранените.
И мъртвите.
Наряд, помогнете на ранените.
Полека. Помогнете им да слязат.
Нека ти помогна.
Остави ме, господинчо. Не искам помощ от горски ястреб.
Погрижи се за онзи там.
Да го отнесем в болницата.
Няма значение, док. Сложихте ме тук, ще изляза сам.
Вземи това, ще се чувстваш по-добре. – Чу какво каза.
Не иска помощ от горски ястреб.
Какво е това за горския ястреб?
Ястребът е птица, която се обръща срещу своя вид.
Да, док. Родоотстъпник.
Г-це Макей, дайте им лекарството?
Каза им да ни донесат тук. – Любител на кайовите!
Заради него сме тук. – Горски ястреб!
Да, това е той, д-р Горски ястреб!
Алън, много са несправедливи.
Влез.
Какво има, Мария?
Кажи каквото искаш, всичко е наред. – Ела с мен.
Не мога да изляза, има войници на вратата.
Маню-тен те вика. – Маню-тен! Къде е?
Отвън. Ела на прозореца. Ще ти покажа.
Чу ли, Лори? Напуснала е кайовите. Върнала се е при своите.
Откъде знаеш? – Тя е тук, нали?
Мария, тръгвай, аз ще дойда.
Алън! Не бива да ходиш при нея? – Ще ида.
Не бива да тръгваш, ще те съди военен съд.
Лори, това момиче избяга и дойде тук, защото я приканих.
Сега трябва да й помогна. Не разбираш ли?
Да, мисля, че разбирам.
Радвам се, че реши да се върнеш при нас.
Не! – Какво има?
Ти ми помогна преди.
Предупреди ме да напусна мястото, където бях, или да умра.
Да. – Сега аз те предупреждавам.
Напусни това място, бързо.
Но защо? – Сега кайови и команчи са съюзени.
Обявиха война. Атакуват.
Ще ви убият. Бягай. Върви си.
Само защото индианка се опитва... – Бяло момиче.
Иска да те уплаши с нелепа история... – Сигурен съм, че казва истината.
Трябва да ми повярвате. Ще има нападение.
Полк. Уолтърс. – Какво има, Блейк?
Часовите са заловили едно момиче от кайовите.
Доведете я.
За това момиче ли говори? – Да, сър.
Как се казваш? – Маню-тен.
От кое племе? – Кайови.
Дъщеря съм на вожда Сатанта.
Маню-тен... – Сюърд, разпитвам момичето!
Да, сър.
Каза ли на г-н Сюърд, че кайовите ще атакуват?
Ще кажеш ли нещо?
Сложете я под охрана.
Изпрати Крийвър да патрулира. Ако се готви нещо голямо,
трябва да намерим доказателства. – Слушам.
Що се отнася до теб, ще се примиря с намесата ти
докато пристигне заместникът ви. Уволнен си, докторе!
Още ли няма следа от патрула? – Още не, сър.
Полк. Уолтърс! Кап. Блейк! Това е патрулът, бягат!
Първи и втори отряд към главната порта!
Изпратете хора при частта!
Взводове "B" и "C", качете се отгоре на сградата.
Финли! – Отворете портата!
Затворете портата! Слез от конете. Бийте се!
Дайте боеприпаси!
Финли!
Затворете портата!
Водим друг ранен, докторе.
Добре ли си? – Да.
Идват.
Сложете го там.
Съжалявам. Просто ми се зави свят.
Успокой се, Финли.
Кой им взе оръжията? Къде са? – Мисля, че са върнати в казармата.
Искам оръжията им да са до тях.
Върнете ги. – Слушам.
Слушайте.
Не ме интересува колко сте болни.
Когато пак ни атакуват, бъдете на постовете си.
И кажа ли огън, ще стреляте,
дори и да не виждате нищо освен петна пред очите си!
Не бива да разберат, че половината ни хора са болни от малария.
Иначе следващия път няма да ги спрем.
Капитан, тези мъже не могат да отбият нова атака.
Аз и те го знаят. Може би някак ще можем да ги заблудим.
Хората трябва да се надяват на нещо, дори ако знаят, че ще умрат.
Семействата им ще умрат, защото ти не се подчини.
Защото аз не се подчиних.
Алън. Ти искаше да спасиш живота им.
Знам, че това не е грешно.
В този свят, излиза, че е грешно.
Не може да го вярваш и да си лекар.
Има ли значение дали съм доктор, или не?
Алън! – Важното е, че съм горски ястреб.
Наруших заповедта. Обърнах се срещу своите.
Твоите са човешката раса.
Това, че те не го осъзнават, не значи, че ти грешиш.
Недей...
Не се променяй, Алън.
Не им позволявай да те променят.
Лечителят Исатай оправи ли се? Трябва да говоря с него. Да му покажа
грешката, която неговите хора щяха да направят.
Те го слушат, нали? – Понякога.
Ще трябва да рискувам. – Чакай!
Дай го на Петнистия Вълк. Ще разбере, че идваш като приятел.
Благодаря.
Кой излезе? Кой беше? – Горския ястреб, сър!
Язди към индианския лагер. – Ако им каже, че имаме малария...
Можех да го гръмна в гърба. – Май е трябвало!
Отвори портата!
Може ли да говоря с теб?
Казват, че д-р Сюърд е дезертирал.
Видях го да влиза тук. Знаеш ли защо си тръгна?
Отива при Исатай.
Мисли, че може да говори с кайовите, за да сключи мир.
Знаех си! Знаех, че не дезертира.
Мислиш ли, че ще го послушат? – Не.
Не?
И не те интересува!
За теб няма голямо значение, нали?
Може да го убият. И когато индианците ни нападнат,
ще убият всички. С изключение на теб!
Надявам се да не нападнат.
Сигурна ли си?
Надявам се д-р Сюърд да се върне жив и здрав.
Аз съм приятел на кайовите. Заведете ме при Исатай.
Исатай! – Исатай?
Сега кайовите искат война. Не мир.
Но ние не искаме война, докторе. Ние с теб не сме убийци.
Наша работа е да пазим живота, а не да го отнемаме.
Вече е твърде късно. – Но ще спасиш хората си.
Кайовите искат война.
Няма да ви помогне да убивате бели хора.
Други ще дойдат, много други.
Не можете да ги спрете.
Вие сте смели мъже, всичките, кайови и команчи,
но само ще си навредите, ако продължите тази война.
Но ако си тръгнете и не убивате повече...
Той дойде като шпионин. – Не! Дойде с мир.
Той не ни е приятел. Трябва да умре! – Петнист вълк, твой приятел съм.
Маню-тен изпраща това.
Маню-тен.
Идат, сър.
Тръбач, свири на оръжие! Крийвър!
Финли, постави хора до портата на конюшнята.
Хайде, всички излизайте!
Заемете постовете си. На бегом!
Приближава малка група, сър.
Това е Сюърд!
Мислех, че си го застрелял. – Аз също.
Спрете там, г-н Сюърд!
Чакайте тук.
Е, докторе. Каква вест носиш от индианските си приятели?
Няма да се предам, ако това искат. – Няма да е от полза.
Синът на Сатанта е критично ранен. Има куршум в основата на мозъка.
И се опасяваш, че ще умре?
Някои от нашите също са доста зле, докторе.
Не се ли тревожиш за тях? – Притеснявам се за всички вас.
Това е капан, сър.
Казал им е как сме тук и са дошли да видят сами.
Полковник, знаем какъв човек е това. Предател на собствения си народ.
Добре, наречете ме родоотстъпник, любител на кайовите,
човек, на когото не може да се вярва,
защото гледах на тях като на човешки същества и исках да им помогна.
Единственият шанс, който имате да спасите живота си,
е да спася живота на този човек. И единствената причина за този шанс
е защото някои от тях са убедени, че съм им приятел.
Ще ми позволите ли да оперирам и да опитам да го спася,
или ще ни държите да говорим докато умре?
Да предположим, че оперираш и той умре после?
Отворете портата.
Двама да го отнесат в болницата.
Алън, казаха ми, че си... – Ще ми трябва помощ.
Ще ми помогнеш ли? – Кажи ми какво да правя.
Викат момичето, сър.
Маню-тен? – Да, сър.
Добре, върви да я доведеш.
Предупреди хората. – Слушам. Крийвър, предупреди хората.
Размърдайте се малко! Хайде.
Бял доктор помага на мой народ. Индианци и войници,
бял доктор лекува всички еднакво, като братя.
Сега той ми връща живота на единствения ми син.
Няма да воювам повече с вас.
Ще направя всичко по силите си да уредя племето ви
да живеете спокойно в планината.
Д-р Сюърд. Може ли да ви поздравя? – Благодаря, Крийвър.
И да добавя, че сте много... – Крийвър,
как е зъбоболът? – Ами...
Не е... – Така си и мислех.
Чакай ме в болницата. Има един стар ирландски лек,
който искам да опитам. – Страхотен човек сте, докторе.
Страхотен човек сте.
Саби вън!
За почест!
КРАЙ
Превод Веселин Каменов
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©