All of Us Strangers (2023) Свали субтитрите
ВСИЧКИ СМЕ НЕПОЗНАТИ
Здравей.
Здравей.
Видях да ме гледаш от улицата.
Виждал съм те да влизаш и излизаш с наведена глава.
Някой ден алармата ще е наистина.
Само ние сме тук. Представяш ли си?
Още дори няма охрана.
Аз съм Хари.
Адам.
Как се справяш?
С кое?
Чуй.
Каква тишина.
Отвън е Лондон, а не се чува нищичко.
Пускам си музика, но щом свърши, е дори по-лошо.
Дори си взех машинка за бял шум.
Но сякаш някой в ъгъла шепне нещо за мен.
Дори прозорците не се отварят.
Сигурно не искат да скочим.
Ще е зле за бизнеса.
Трупове, размазани върху бетона. Кой би се нанесъл тук?
Питие?
Японско е.
Било най-доброто в света. Не знам защо.
Не, благодаря.
- Добре.
Защо не вляза все пак?
Щом не за питие, тогава...
за каквото поискаш.
Май не е добра идея.
Плаша ли те?
Не.
Нищо няма да правим, щом не съм твой тип.
Пред вратата ми има вампири.
ЕКСТЕРИОР
КЪЩА В ПРЕДГРАДИЯТА, 1987
Това е южната линия до Ийст Гринстед.
Следват: Клапам Джънкшън, Ийст Кройдън, Сандърстед,
Ридълстаун, Ъпър Уорлингам, Окстед и Ийст Гринстед.
Мамо!
Мамо!
Здрасти.
Здрасти.
Взех нещо силно за вечер като тази.
Не, благодаря.
Отиваме ли?
Къде?
Вкъщи.
Тя ще е на седмото небе.
Познай кой се шляеше в парка.
Той ли е?
Определено е той.
Виж му очите.
Наистина си ти.
Здравей.
Здравей.
Не стой така, влизай.
Къде живееш сега?
Със сигурност не тук.
Живея в Лондон.
- Виж ти!
Къде?
- Сам ли живееш?
Твое ли е жилището?
Да, апартамент е.
Видя ли? Казах ти, че ще се устрои.
Сигурно не е евтино в онзи смог.
Какво работиш?
- Писател съм.
Казвах ли ти?
- Не, не.
Не съм забогатял. Изобщо.
Винаги съм знаела, че си творец.
Какво пишеш?
Обичам Стивън Кинг. "Кери", "Куджо", "Особени сезони".
Не съм истински писател.
Пиша сценарии.
За филми.
Телевизионни.
Писател.
Толкова е вълнуващо.
Ако познавах съседите, щях да се похваля.
Винаги съм казвал, че писателите познават света най-малко от всички.
Ти пък какво разбираш?
Едва пишеш ръкописно.
- Така е. И все пак...
Писател.
Нашият син.
Много се радваме, че се справяш толкова добре.
Да.
Стига педалски глупости.
Нашето момче си е у дома.
Какво пускаш?
Ще видиш.
Помниш ли малкото си червено автомобилче?
Все искаше да караш по пътя с големите автомобили.
Това е първият ми спомен.
Блъсна го "Форд Гранада", нали?
Точно така, тъмнозелен.
Помниш ли?
Подхвърли те като парцалена кукла. Никога няма да забравя.
Но ти нямаше нищо.
Имаше само няколко синини. В болницата решиха, че преувеличавам.
Ами Нощта на кладите, когато се ошашави?
Помниш ли онази нощ?
На шест ли беше?
Не, беше по-голям.
Фойерверките започнаха
и той се разпищя. Носих го чак до вкъщи.
Така ли?
- Да.
Заспа на рамото ми.
Не си спомням.
Не беше на себе си.
Беше много уплашен, а аз...
Само искахме да се порадваш на фойерверките. Но не се получи.
Винаги си бил чувствителен.
Може би.
- Още ли се боиш от фойерверки?
Не!
- Знаеш ли как прозвуча?
Също като майка ми.
- Да.
Забелязал ли си?
- Наистина.
Преди малко каза нещо.
Каза: "Не съм истински писател."
Кажи го пак.
- Хайде.
Не ме карайте.
Хайде.
- "Истински писател."
Като баба ли?
- Не, като себе си.
Кажи го нормално.
Толкова беше хубаво да те видя пак.
Вече не се надявахме.
Но ето те.
Ето ме.
Ела скоро пак.
Поне единият ще си е вкъщи.
Моля те.
Ще дойда.
Хубаво.
Да влизаме.
- Лека.
Лека нощ.
- Лека, сине.
Лека.
Здравей.
- Здрасти.
Много съжалявам за онази вечер.
Няма нищо.
Не се притеснявай.
Чао.
- Чао.
Всъщност обичам уиски.
Ако искаш да пийнем или...
Здрасти.
Здравей.
Здрасти.
Здрасти.
Ще влезеш ли?
- Добре.
Нещо за пиене?
Какво имаш?
Водка и малко бира.
И трева, ако предпочиташ.
По-добре трева.
Спрял съм алкохола.
Харесва ли ти тук?
Ще е по-хубаво с повече хора.
Ако се нанесат.
Имаш ли приятели наблизо?
Не. Нямам.
А ти?
Не, нямам.
Повечето ми приятели напуснаха Лондон.
Искат градини за децата си
и да са близо до бабите и дядовците, за да помагат.
А ти не си искал да се местиш?
Не.
Какво да правя в Доркинг?
Там не е за такива като мен.
Обратен си, нали?
Да.
- Това е добре.
Или педал. Обратен...
Не съм свикнал да се наричам така. Беше голяма обида.
Затова сега мразим "педал".
Все казваха
"педалска прическа", "педалски диван",
"педалски кецове", "педалска раница".
Сещаш се.
Сега "обратен" звучи някак по-учтиво.
Сякаш спестява лапането на пишки.
Да.
Май нямаш партньор.
Все си сам.
Нямам.
Често ли си сам?
Дали често съм сам?
Предполагам. Да.
А ти?
- Да.
Не че не полагам усилия.
Да те целуна ли?
Добре.
Прощавай.
Добре ли си?
- Да.
Просто не съм...
Отдавна не съм го правил. Забравих да дишам.
Всичко е наред.
- Да.
Добре.
Добре ли си?
Да.
Това ти ли си?
Опасявам се, че да.
Бил си сладур.
Аз мразя снимките си.
Бях дебело хлапе.
Само че...
ако си дебел, не те питат защо нямаш приятелка.
Щяхме да сме приятели.
Да кръшкаме от футбол, за да шпионираме момчетата.
Този баща ти ли е?
Да.
Хубав мъж.
Да.
Опитвам се да пиша за тях.
С това ли се занимаваш?
Да.
Как върви?
Странно.
Рядко се виждам с баща си.
Ти виждаш ли твоя?
Не, починаха.
Още нямах дванайсет.
И двамата ли?
Да. Катастрофа.
Не е най-оригиналната смърт.
Много съжалявам.
Благодаря, беше отдавна.
Едва ли е от значение.
Ами...
Искам да се видим пак.
Добре.
Може да нощувам тук...
Всъщност имам по-добра идея.
Не тази нощ. Нали?
Не, искам да се видим пак, но...
Не е нужно да обясняваш.
Нали?
Добре.
Благодаря.
Скъпи, ти се върна.
Разбира се.
Вир-вода си.
Сваляй всичко.
- Няма да се събличам.
Стига глупости, това съм аз. Вдигай ръцете.
Ще ги пусна в сушилнята.
Днес съм сама. Така става ли?
Разбира се.
- Добре. Искам да ми разкажеш всичко.
Върви горе да се преоблечеш.
Толкова е вълнуващо!
Сигурно вече нищо не ти става.
- Нищо.
Донесох ти някои дрехи на баща ти.
Добре.
- Я гледай.
Съблечи и тези да ги изсуша.
Ще се съблечеш ли, Адам?
Стига де.
Боже, я се виж.
Какво?
Ти беше момче.
Вече не си.
Не.
Изглеждаш съвсем различно, но все пак си ти.
Очаквах да си по-космат.
Като баща си.
Добре. Извинявай.
Аз обичам космати гърди.
Ясно.
Знаеш ли на кого ми напомняш?
На кого?
Приличаш досущ на баща ми.
Наистина ли?
Или поне както си го спомням.
Не е ли откачено?
Сякаш едновременно виждам и двама ви.
Приготвих ти любимото. Дано още е то.
Отивам да сложа чайника. После ще разказваш.
Вкусно е.
Хубаво.
Татко ти каза да не питам. Не виждам халка.
Явно не си женен, но...
Имаш ли приятелка?
Представям си я кестенява, не кльощава и умна, то е ясно.
Е?
Какво?
Имаш ли?
Нямам приятелка.
Колко жалко.
Нямам приятелка, защото не харесвам момичета.
Жени.
За какво говориш?
Казвам, че...
Аз съм гей.
Хомосексуалист ли?
Точно така.
Наистина ли?
- Да.
Откога?
Отдавна.
От колко време?
Открай време.
Не приличаш на гей.
Не знам какво ще рече това.
Знаеш какво ще рече.
Сега сигурно се радваш, че не познаваш съседите.
Изненадана съм, признавам.
Не знам какво точно изпитвам.
Не го ли допускаше за възможно?
Не, разбира се.
Кой родител иска да мисли това? Не познавам такъв.
Нямам проблем с това.
Хората не се ли държат лошо?
Не.
Сега времената са различни.
И не са лоши?
Не и открито.
Всички ли знаят?
Открито ли го заявяваш?
На улицата, в магазина?
Зависи от улицата.
Да, всички знаят и няма проблем.
Не искаш ли семейство и деца?
Мога да имам деца. Мъжете може да се женят. Жените също.
Едни за други ли?
Да.
- Защо?
Как така защо?
Не може хем така, хем инак.
Искаш ли семейство и деца?
Не знам. Дълго време нямаше такава възможност.
Беше безсмислено да искам семейство и деца.
Студено е.
Добре ли си?
- Да.
Сигурна ли си?
Не съм предполагала какво става в малката ти главица.
Ти вечно бягаше. Помниш ли?
Да.
Веднъж беше стигнал чак до гарата,
но си беше изгубил парите за билет.
Това помниш ли?
- Да.
Банкнотата от баба.
Да, точно.
Къде смяташе да отидеш?
Не знам.
В Лондон може би.
В Лондон ли?
Боже.
Веднъж стигна до градината,
но си поряза пръста на старо шише от мляко.
Дотърча обратно целия омазан с кръв
и заблъска по прозореца.
Да.
Ето белега.
Точно тук.
Казват, че е много самотен живот.
Вече не го казват.
Значи не си самотен?
Ако съм, не е защото съм гей.
Не наистина.
Не наистина.
Божичко, ами онази ужасна болест?
Гледала съм по новините,
с онези гробове. Да се притеснявам ли?
Не. За бога.
Сега всичко е различно.
Всичко е различно.
Няма как да знам.
Дрехите ти трябва да са изсъхнали.
Може да вземеш бухтите. Няма да ги ям.
Какво има?
Всичко е наред.
Само малко съм настинал.
Гориш.
- Да.
Аз...
Наваля ме дъждът.
Добре.
Ще ти приготвя гореща вана.
Баба казва, че това решава всички проблеми.
Не обичам вана.
Я стига, кой не обича?
Няма защо да се срамуваш от мен.
По-лесно е да се каже.
Да затворя ли очи?
Да, моля те.
- Добре.
По-добре ли си?
Да.
Цяла седмица мисля за теб.
Може в петък вечер да гледаме глупости по телевизията.
Да ядем храна за вкъщи на дивана ти.
Да гледаме стари музикални предавания отпреди да се родя.
И за друго си мислех.
Как те чукам.
Така ли?
- Да.
Или ти ме чукаш. Без значение.
Искаш ли?
Да.
Не е проблем, ако не искаш.
Отдавна не съм го правил
по очевидни причини.
Очевидни ли?
Мислех си, че ако чукам някого, ще умра.
Сигурно ти е трудно да си го представиш.
Малко.
Да. Хайде.
Спомена, че рядко виждаш баща си.
Да.
Ами майка си?
И нея.
Защо?
Знаят ли, че си гей?
Разбира се.
Приемат ли го?
Да.
Няма проблем.
Те са старомодни.
Със сигурност не са във възторг от това.
Но свикнаха, поне донякъде,
стига да не го натяквам.
Би могло да се каже,
че се понесох към ръба.
Или почти до него.
Отвъд ръба.
Какво означава?
Че съм на ръба на фамилията.
Сестра ми с децата й
и по-големият ми брат, който наскоро се ожени,
заемат централно място.
Няма проблем.
Защо?
Защото...
рядко си ходя у дома.
Това натъжава ли те?
Не, просто мисля, че е неизбежно.
Защо?
Винаги съм се чувствал чужд в собственото си семейство.
Когато се разкрих, това само обясни разликата, която винаги е имало.
В крайна сметка
никой няма вина за това.
Какво има?
Странно е...
Сега всичко е по-добре, разбира се...
но е нужно съвсем малко, за да се почувстваш...
както някога, напълно уязвим.
Още ли съм горещ?
Само малко.
Искаш ли да нощуваш тук?
Скоро ще си дойде.
Няма нищо.
Исках да говоря с нея.
Да, знам.
Беше любимата на дядо ти.
Преди не я харесвах особено,
но ми влезе под кожата.
Ако искаш майка ти да откачи, просто я счупи.
Хайде, сядай, момче.
Значи ти е казала?
Боях се, че няма да се върнеш повече.
Познаваш майка си.
Не се разочаровай от нея.
Не съм разочарован.
Трябва само да подреди мислите си
след историите, които е чувала.
Скоро ще осъзнае, че не е свързано с нея.
Ами ти?
Какво аз?
Ти какво мислиш?
Не останах твърде шокиран.
Винаги си бил малко "пеперудка".
Не се научи да хвърляш топка, колкото и да те учех.
Боже.
- Изобщо.
Не се получи.
Описваш ме като някакво клише.
Можеш ли да хвърляш?
- Не.
Ето.
Искаше ли ти се да знаех?
Не знам.
Чувах те да плачеш в стаята си след училище.
Момчетата ли те тормозеха?
Не само те.
Какво правеха?
Наричаха ме женчо,
страняха, не играеха с мен, тикаха главата ми в тоалетната,
целеха ме с габърчета.
За бога.
Да. Това е...
Децата са големи гадини, нали?
Щом си ме чувал, защо не дойде при мен?
А ти защо не ми разказа какво става в училище?
Първо ти ми отговори.
Бъди честен.
Не исках да приема, че си момче, което другите тормозят.
Знаех, че ако ти бях съученик, също щях да те тормозя.
Струва ми се, че и аз мислех същото.
Сигурно затова не ти казах какво става в училище.
Когато тя ми каза,
си спомних шегите, които си правехме...
Имитирахме учителя по английски с неговата мека китка.
Непрестанно ми повтаряше да не кръстосвам крака като жена.
Така ли?
Да...
Още се сещам за това, щом скръстя крака.
Имам и хубави спомени.
Надявам се. Да му се...
Надявам се да е така.
Помня как обичаше да украсяваш елхата.
Беше луд по това, всяка година.
Винаги оставяше на мен
да поставя феята на върха.
- Феята. Да.
Съжалявам, че не дойдох при теб, когато плачеше.
Всичко е наред.
Нищо не е наред. Не е.
Татко. Разбирам те.
Беше толкова отдавна. Стига!
Може ли да те прегърна?
Да, моля те.
Всичко е наред, синко.
Добре си.
След това...
искам да излезем.
Ти...
и аз заедно.
В света.
Какво ти се пие?
Бира.
Благодаря.
Прощавайте.
Извинете.
Прощавайте.
Как ми липсваше това чувство.
Не те чувам.
Танцуваш ли?
Ако съм достатъчно пиян.
Тогава да се напием достатъчно.
Хайде.
Да.
Откъде се взе?
Беше в портфейла ми.
Кой знае откога е.
Май е кетамин.
Така ли?
Опитвал ли си?
Не.
Ще ме наглеждаш ли?
Ще се постарая.
Ще ме наглеждаш.
Всичко е възможно. Очаква ви половин час хубава музика.
Следва новото парче на второ място тази седмица.
Четвърти са "Пет Шоп Бойс" с "You Were Always on My Mind".
Здрасти.
- Адам?
Какво има?
Гориш.
Скъпи, много е горещ.
Какво?
Ето, вземи.
Хайде.
Мръдни малко.
В мислите ми винаги си ти...
Може би не те прегръщах
в миговете ти самотни.
И навярно не ти казах
как се радвам, че те имам.
Ако си се чувствал не така любим,
прости, че слепи бяха моите очи.
В мислите ми винаги си ти,
в мислите ми винаги си ти.
Кажи ми...
Кажи ми, че не е умряла любовта ти нежна.
Дай ми...
втори шанс да те направя аз щастлив.
Щастлив.
Съберете се.
Готови ли сте? Пускам го.
Тръгна.
Весела Коледа!
- Весела Коледа!
Сега!
- Весела Коледа!
Весела Коледа!
Истинско ли е?
Струва ли ти се истинско?
Да.
Значи е така.
Колко дълго?
Не мога да ти кажа.
Не решаваме ние кога ще свърши.
Нали няма да излезете сега?
Къде да излизаме?
У семейство Уолш.
Уолш ли?
Уолш.
Не. Чакай.
Обещай да не излизате.
Обещавам.
Ще спим в съседната стая.
Обещавам.
Нали?
Сега поспи.
О, не.
Какво има, скъпи?
Не мога да заспя.
Искаш ли да дойдеш тук?
Може ли?
- Разбира се.
Тук мирише, както преди.
Спеше тук нощ след нощ, понеже не можеше да заспиш.
Все се боеше от нещо.
От крадци, от бяс,
от ядрена война.
Хората заболяват ли още от бяс?
Не.
Нямах търпение да пораснеш, та да се наспя.
Съжалявам.
За какво?
Аз съжалявам.
Трябваше да ти се радвам, докато ме влудяваше.
Къде отиде?
След това.
Живях при баба.
Тя ме заведе в Дъблин.
Предположих.
Защо не отиде у неговите родители, при баба Мей?
Казаха, че е твърде съкрушена.
От какво?
Беше изгубила сина си.
Докато моята майка беше добре ли?
Не, не.
Не беше добре.
Не е за вярване, че те отгледа тя, а не аз.
Някой от тях жив ли е още?
Не.
Май няма как, нали?
Как живя там с мама?
По-добре ли беше в онова училище?
Постарах се.
Мъчно ми е, че не бяхме до теб, когато ти бяхме най-нужни.
Още по-мъчно ми е, че не бяхме до теб и преди това.
Не е вярно.
Стига, изобщо не бях майка за пример.
Иска ми се да мисля, че с времето щях да се науча.
Ако имах това време.
Като юноша
и след това, през 20-те си години,
сам си разигравах всичко.
В какъв смисъл?
Какво бихме правили заедно.
С най-големи подробности. Разходки до търговския център,
рождени дни,
пътешествия до Лондон,
планетариума, "Лондонската тъмница".
Винаги съм искала да отида.
Знам.
Имаше празници, когато бихме могли да идем.
Ходихме ли в "Дисниленд"?
- Да.
Бях на четиринайсет.
Валя цял ден.
Затвориха "Космическата планина".
Карахме се всеки ден.
Защо сме се карали?
Всички се караха с родителите си.
Караха се, препираха се,
преструваха се, че взаимно съсипват живота си.
Сдобрявахме ли се?
Не се налагаше.
Бяхме заедно.
Беше без значение.
Добре ли си?
Не.
Добре си, синко.
Добре си.
Какво правиш тук? Не бива да си тук.
Мамо!
Добре си.
Добре си.
Кой ден е?
- Неделя.
Защо...
Как... Защо още е неделя?
В клуба не спря да викаш родителите си.
После,
понеже не знаех какво да правя...
Върнах те тук и те сложих да спиш.
Изглеждаше много уплашен.
Уплашен съм.
Ела тук.
Ела.
Всичко е наред.
Тук съм. Спокойно.
Добре си.
Спях в леглото им в нощта, когато излязоха.
Щях да ходя с тях.
За коледни питиета у семейство Уолш.
Към полунощ
дойдоха двама полицаи - мъж и жена.
Той имаше много красиви и добри очи
и гъста, тъмна набола брада.
Изглеждаше като нарисувана.
Колата поднесла върху черен лед.
И двамата били пили...
Татко загинал на място, а мама откарали
в "Сейнт Мери" в Кройдън. Почина след няколко дни.
Успя ли да я видиш?
Да се сбогувам с нея ли?
Да.
Не.
Баба реши, че ще е твърде травмиращо.
Мама минала през предното стъкло и останала без едно око...
Била е доста зле.
Господи.
Да.
Ходих да търся окото.
Не знам защо.
Не исках друг да го намери.
Очаквах да е встрани от пътя.
Втренчено в мен. "Здрасти."
Все пак намерих едно парченце
от предното стъкло.
Помня го с кръв по него, но може би не е било така.
Сестрата каза, че мама се свестила точно преди да умре.
Сигурно е била много объркана. Почти не е виждала,
татко го е нямало, мен също.
Дори не мога да си представя как си се чувствал.
Колко самотен си бил.
Но аз винаги съм бил самотен
още преди това.
Това чувство беше ново.
Като...
ужас,
че вече винаги ще съм сам.
После с годините това чувство...
само се затвърди.
Като един вечен възел ето тук.
Когато ги изгубих, той само
се заплете още повече
с това, че бях гей,
и имах чувството...
че бъдещето е без значение.
Разбираш ли?
Да.
Знам колко е лесно да спре да ти пука за теб.
Да.
Да.
Адам.
Ще дойдеш ли с мен?
Къде?
Нека ти покажа.
Чия е къщата?
На родителите ми.
Да.
Кой живее тук сега?
Всичко е наред.
Не се безпокой.
Ехо?
Адам.
Ехо?
Къде са те?
- Кой?
Ехо?
Кой?
Родителите ми.
Това е нашата къща, кухнята ни, тапетите, масата...
Тук ядяхме риба всеки петък
по настояване на мама, като католици.
Ела, ще те заведа у дома.
Тук е домът ми.
- Вече не.
Мамо?
- Адам!
Татко?
- Адам, нека те заведа у дома.
Погледни ме.
- Ти си върви у дома! Аз оставам.
Къде са те?
Къде са?
Мамо?
Адам.
- Татко?
Виждаш ли ги?
Пуснете ме вътре.
Моля ви.
Пуснете ме.
Пуснете ме вътре.
Мисля...
- Той трябва да престане.
Трябва да продължи живота си. Стига е идвал.
Не го оставяме да продължи напред.
Мисля, че му помагаме.
Не е така.
- Още е рано.
Това не е нормално.
Защо не ни пуснахте?
Къде е той? Хари тук ли е?
Не.
Обаче го видяхме.
Исках да ви запозная.
Знам, но не става така.
Изглеждаше хубав човек.
Той ли е твоят
специален приятел?
Питаш дали е мое гадже ли?
Просто го кажи.
Добре. Гадже ли ти е?
Не знам.
Влюбен ли си в него?
Защо е толкова странно?
Не знам, досега не съм бил влюбен.
Не и наистина.
Така че...
не знам дали е това.
Скъпи.
Е,
определено изглежда, че той много държи на теб,
по мое скромно мнение.
Би ли искал да си влюбен в него?
Да?
Синко, ние трябва да...
- Не.
Не го казвай.
Моля те, недей.
- Налага се.
Налага се.
Аз и майка ти
смятаме, че е по-добре да не идваш повече.
Добре.
Ти ще продължиш да идваш, знам го.
Виждаме какво ти причинява това.
Нищо не ми причинява.
Напротив.
Не можеш да продължиш напред.
Тогава ще идвам по-рядко.
Ще идвам веднъж годишно.
За Коледа.
Стига, момче.
Нямаше как да продължи вечно.
Не моля да продължи вечно.
Само...
Не беше достатъчно.
Изобщо не беше достатъчно.
Знам, но никога не би било, нали?
Слушай.
Имам идея.
Какво ще кажеш...
Искаш ли да отидем на най-любимото ти място на света?
Със сигурност е отворено.
Най-доброто след "Дисниленд".
- И далеч по-евтино.
Какво ще кажеш?
Семейно меню, ако обичате.
Това е много храна.
Няма проблем.
Не съм много гладен.
Аз също.
- Не.
Искам да те питам нещо.
Недей...
- Ще го питам.
Бързо ли беше?
- Казах ти да не питаш.
И ти искаш да знаеш.
- Ако е било бавно и болезнено?
Има ли значение?
- Има.
Бързо беше.
Така ли?
- Да.
И двамата ли?
Не си убеден. Недей да послъгваш.
Бързо беше.
Много бързо.
Добре.
Да.
Това е някакво облекчение. Донякъде.
Този въпрос ме измъчваше.
Какво трябва да си кажем?
Не се сещам за някоя мъдрост.
Не знам. Адам вече е по-голям. Може той да сподели нещо с нас.
Може да не казваме нищо.
Може.
Все пак ще кажа, че те опознахме и се гордеем с теб, синко.
Не съм ви дал повод за гордост.
Просто се оправям някак.
- Но си се справил
в много трудно време
и още си тук.
Затова се гордеем.
Да.
Татко?
Остани.
Останете още малко.
Не мисля, синко.
Обичам те, скъпи.
Наистина ли?
Понякога не бях съвсем сигурен.
Радвам се, че въпреки проблемите останахме заедно.
Аз също.
Сега...
Никога не ме е бивало в това.
Все не можех да го изрека.
Но аз много те обичам.
Дори повече, откакто те опознах.
Важно е да ми повярваш.
Вярвам ти.
И аз много те обичам...
татко.
Татко...
Татко, чу ли ме?
Адам, там ли си?
Не те виждам. Защо не те виждам?
Тук съм, мамо.
Ето те.
Усещам те.
Кожата ти е приятна и топла.
Слушай сега.
Обещай ми,
че ще положиш усилия с този Хари.
Да.
Щях да го харесам, знам го.
Той май има нужда от грижи.
Лицето му е толкова тъжно.
Чуваш ли?
- Да.
Да, чувам те.
Това е добре.
Дано да се направите взаимно малко по-щастливи.
Такова добро и мило момче.
Добър апетит.
- Благодаря.
Хари?
Какво правиш тук?
Търсех те.
Защо си тук?
Сбогувах се с тях и дойдох да те видя.
Всичко е наред.
- Само че не е, нали?
Онази нощ бях уплашен. Просто не исках да оставам сам.
Знам.
Съжалявам.
Бях твърде уплашен...
за да те допусна.
Там вътре съм, нали?
Да се качим горе.
- Не, не.
Трябва да ми кажеш.
Подушвам миризмата.
Усещам я в гърлото си.
Как така никой не ме е намерил?
Къде са били мама и татко?
Аз те намерих...
- Знам,
но не искам да ме виждаш така.
Ти не си там. Не си.
Не си там.
Ти си тук.
Тук си.
Тук си.
С мен.
Да се качим горе.
Аз я видях.
Майка ти.
Също и баща ти - в къщата.
Те също са те видели.
Така ли?
Татко каза, че си хубавец.
Щяха много да те харесат.
И двамата.
Това е добре.
Успя ли да им кажеш каквото искаше?
Не знам, но бях с тях.
Хубаво е, че сте били заедно.
Да.
Страх ме е.
Знам.
Но съм тук, с теб.
Не допускай пак да се заплете.
Добре, хайде.
Добре.
Толкова е тихо.
Тишината тук винаги ми е била непоносима.
Ще пуснеш ли нещо?
Какво ти се слуша?
- Ти избери.
"Ще те пазя аз от нокът, скрит в пера,
ще държа вампирите далеч от твоята врата."
ПО РОМАНА "STRANGERS" НА ТАИЧИ ЯМАДА
ПРЕВОД МИЛЕНА БОРИНОВА
subs by sub.Trader at