Avatar: The Last Airbender - 01x05 (2024) Свали субтитрите
- Дръжте ги!
Колко са?
- Петима? Шестима?
Може би повече!
- По-бързо! Натам!
След тях!
Да бягаме!
- Бързо! Измъкват се!
Бързо!
Дръжте ги!
- Ще ги пипнем!
Там!
Значи... Ледени дискове? Това е ново.
Видях земните повелители да го правят.
Реших да направя водна версия.
- Станала си много добра.
Измисляш нови движения. Това показва, че имаш умения.
Ставам по-уверена, но изучих целия свитък на бабчето.
Сега трябва да стигна до Северното водно племе.
Майсторите там ще могат да ми помогнат.
Все по-често се сблъскваме с огнени.
- По-близо сме до тяхната граница.
Щяхме да се сблъскаме с тях, дори без срещите на Сока.
Откъде можех да знам, че тя е войник от огнените?
Трябва да внимаваме, поне докато стигнем на север...
Анг?
АВАТАР: ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗДУШЕН ПОВЕЛИТЕЛ
Духове
Огнената нация.
Защо са постъпили така?
- Защо правят каквото и да е?
Аз съм виновен.
Аватарът трябва да защитава природата.
Това е също толкова важно, колкото да помага на хората.
Колко гори са загинали, защото мен ме е нямало?
Защото не знам какво правя?
Бабчето казва, че животът е цикъл.
От смъртта идва нов живот.
Това тук отново ще бъде гора.
Това трябва да видиш -
семенцата на бъдещето.
А не грешките от миналото.
Спокойно. Няма да те нараня.
Загубила ли си се?
Името ми е Сока.
Римува се с "ока" и "уака-уака".
Тя изглежда смела. Има ли си име?
Може заедно да й измислим име.
Какво ще кажеш за Пипинпадъл Опсокополис?
Трета.
Ши Юн ми я направи.
Ши Юн? Той приятел ли ти е...
Сока!
Чакай!
Натам.
Ето те. Не трябва да се разхождаш сама.
Тя... Тя изпусна това.
Не искаме да правим проблеми. Тя просто се уплаши.
Тук се е случило нещо лошо, нали?
Моля, простете ми за невъзпитанието. Благодаря, че помагате на дъщеря ми.
Разбирам те - живеете близо до огнените, трябва да сте нащрек.
Да, видяхме война.
Гората в битка ли беше унищожена?
- Не.
Огнените просто си проправиха път през планината.
И затова са изгорили гората?
След пожара започнаха да се случват странни неща.
Реколтата ни умира. Животните вече не пасат.
Все едно самата земя се е разболяла.
Преди няколко дни изпратихме хора да търсят храна.
Не се върнаха.
Моят син Ши Юн...
Той беше с тях.
Знаем какво е живот в страх, но това е нещо по-дълбоко.
Това е нещо отвъд този свят.
Прав си. Вашите хора са отвъд този свят.
Но аз мога да ги върна.
Някакви новини?
- Не, командире.
Къде може да се скрие гигантски летящ бизон?
Няма ли новини за нищо необичайно?
- Няма.
Освен...
- Освен какво?
Един търговец спомена нещо за деца,
играещи с лед близо до прохода Сенлин.
Но сигурно се е объркал.
Някой е видял лед там, където не би трябвало да има лед, а?
Човек би казал, че това е необичайно, нали, лейтенант Джи?
Ако не е идиот.
Ще изпратя хора да проверят.
- Не. Сам ще го направя.
Както винаги.
Командир Жао е много впечатляващ.
Работи без подкрепление в затънтено ъгълче на света,
а е успял да намери аватара.
Винаги съм се възхищавала на работата ти с командирите.
Знаеш как да използваш талантите им.
Ако бях на твое място, щях да изпратя ресурси на Жао.
За да видя какво ще направи, ако получи подкрепа.
Трябва да поливаме най-обещаващите семена.
Ти си ме научил на това.
Може би си права.
Кажи на полковник Шину да мобилизира стрелците.
Уведоми канцлера, че ще пренасоча някои средства.
И, Азула...
Не Жао откри аватара. Зуко го направи.
Той показа упорство и отдаденост.
Това очаквам от бъдещия си наследник.
А не празни ласкателства и преструвки.
Светът, в който живеем, не е единствен.
Има друг свят под нашия.
- Света на духовете.
Обикновено двата са разделени, но на места границата е тънка.
Значи мислиш, че гората е едно от тези места?
Не го мисля. Усещам го.
Вярвам, че огънят е направил границата още по-слаба.
Аватарът е мост между естествения свят и света на духовете.
Усещам близостта на двата свята.
Все едно лед се пропуква.
Значи отиваме в света на духовете, вземаме изгубените и се връщаме.
Нещо такова, да.
По-рано звучеше много по-уверен.
Защото всичко това е моя отговорност.
Да, трябва да отида на север и да спася водните повелители,
но трябва и да помогна на хората тук,
за да не загубят домовете и близките си,
както се случи с мен.
Не е възможно да правиш всичко.
Буми каза, че аватарът трябва да прави невъзможното.
Трябва да намеря мястото, където духовните енергии са най-силни.
И къде е то?
- Ще го позная, когато го намеря.
Малко оставаше да кажеш нещо конкретно.
Катара? Анг?
Олтар на духа на гората.
Това е мястото.
Какво ще правим?
Ще пазим Анг.
Щом духът му излезе, тялото му ще бъде уязвимо.
Ще трябва да го защитаваме.
Как ще разберем, че се е получило?
Не съм сигурна.
Огладнявам.
- Извинете.
Опитвам се да се концентрирам.
Сока, мисля, че стана.
Катара?
Какво става?
- Не знам! Анг!
Отделих духа си от тялото, но някак съм довел и вас.
Как е възможно?
Сигурно е заради енергиите тук, тънката бариера и моята сила.
Ами върни ни! Върни ни веднага!
- Аз... Съжалявам.
Сега сме в света на духовете.
Не споменавай аватара. Не трябва да се разчува.
Съгласен съм. Трябва да сме внимателни.
Територията може да е окупирана от огнените,
но тук все още живеят земни.
Не искаме да правим проблеми.
- Кога съм правил проблеми?
Кога ли, наистина?
Те са от Огнената нация. Гледайте дрехите им.
Чух, че наблизо са идвали водни повелители наскоро.
Виждал ли си ги?
- Не.
Но си чул за тях.
- Може да се каже.
Може би това ще ти помогне.
Сега... Видя ли водните повелители?
Не.
Но чух, че аватарът може би пътува с водни повелители.
Какво?
- Аватарът пътува с водни.
Нали така, Муки?
Аватарът ли? Да, така казаха пиратите.
Не, не бяха пирати, а онзи водач в каньона.
Каза, че аватарът и водните са се били с каньонни буболечки.
Той ли ни каза за спирането на вулкана...
Явно са чули за аватара.
След като се е бил с лудия цар на Омашу.
Ще го изпусна. Ще изгубя всичко!
Щом дори тук знаят за него, всички знаят!
Всички в Земното царство. Всички в Огнената нация.
Ще плъзнат ловци. Ще надушат плячката.
Помощ! Тя е луда!
Не умирай, идиот такъв.
Ще получа само половината, ако умреш.
Какво гледате?
- Гледам долна ловкиня на глави.
Долна? Големи приказки говориш, малко момченце.
Ще ти простя, защото татко ти е сладур.
Трябваше да се сетя, че са оставили наемници да дивеят тук.
Гиацо ми казваше, че духовният и материалният свят са свързани.
Случващото се с единия се отразява на другия.
Като с душата и тялото - разделени, но свързани.
Това има смисъл.
- Гиацо правеше всичко разбираемо.
С него всичко беше лесно.
Явно е бил невероятен.
- Беше.
Винаги съм имала чувството, че съм свързана с духовете.
Сигурно затова преминах с теб.
- Каква е тази жаба?
Но не знам как той се озова тук.
- Селяните сигурно търсят изход.
Сигурно търсят нещо познато.
- Ако знаят, че мястото им не е тук.
Никой от вас няма място тук.
Кой го каза?
- Кой каза какво?
Никой човек няма място в този свят.
Това е голямо птиченце.
- Птиченце ли? Не съм птиченце.
Аз съм духът на самото знание.
Моля те, прости на Сока. Не искаше да те обиди.
Анг, на кого говориш?
- Какво?
Те не чуват каквото чуваш ти.
Малките им умове не са способни да разберат моята реч.
Но аз те чувам.
- Ти си аватарът.
Трябва да си стъпил с единия крак в този свят.
Тези двамата обаче са натрапници.
Колкото повече останат тук, толкова по-опасно ще е за тях.
Опасно ли?
- Опасно ли?
Птиченцето няма да ни изяде, нали?
- Това му е най-малкият проблем.
Тук има създания, способни да направят много по-лоши неща
от това да погълнат тялото ти.
Могат да изядат душата ти.
- Анг, какво казва той?
Казва, че няма да ни нарани.
Искаме да намерим приятелите си. После ще се махнем.
Един живее в каменна колиба близо до гората.
Той може би знае какво е станало с приятелите ви.
Тръгнете по пътеката и ще го намерите.
Чакай. Чакай. За каква опасност говореше?
Какво може да им се случи?
Тук има неща, които разкриват истини на човеците.
Истини, за които те не са готови.
Ще им покажат кои са наистина,
а понякога това причинява много болка.
На добър час, аватар.
Не забравяй - остани на пътя.
Довиждане, птиченце.
Достатъчно! Урокът приключи, принцесо!
Азула!
Азула!
Азула!
Добре ли си? Ще ти помогна.
Това беше напрегнато.
- Да...
Малко оставаше да го нараниш.
- Той трябваше да е по-добър.
Само че проблемът ти не е треньорът, нали?
Азула, ти си най-добрата. Всички го знаят.
Ти си съвършена.
- Това не стига.
Ето те. Къде беше?
- Прости ми. Гледах игра на пай шо.
Уличните играчи тук са доста добри.
- Със сигурност. Да тръгваме.
Не използваха очаквана тактика. В това им беше силата.
Чичо, може ли да ми разкажеш на кораба?
Принц Зуко, от тукашните играчи на пай шо можеш да научиш много.
Не са обучени, но това значи, че умовете им са отворени за идеи.
Затова са готови, когато решението на проблема се покаже.
Не!
- Джун е най-добрата в работата си.
Работата й е да намира хора.
- Тя е наемник.
Продава верността си. Как да й се доверя?
Джун е професионалист.
Ако се провали, не получава пари. Не яде.
Принц Зуко, знам, че винаги си вярвал,
че има правилен и грешен начин да се върши работа.
По това се познава, че си велик водач,
но тук правилата са различни.
Командир Жао го знае.
Той вече прави ходове, а ние още не сме изтеглили плочките си.
Така... Разкажи ми за този аватар.
Видяхте ли това?
- Кое?
Видяхте ли това?
- Сока, спокойно.
Совата каза, че няма страшно, докато сме на пътя.
Нали, Анг?
- Да.
Анг, какво каза совата наистина?
Каза, че тук може да е опасно за хора като вас.
Че може да се наложи да се изправите срещу истината.
Но колко страшна е истината, а?
Прав си... Нали?
Истината... Да. Да, мога да понеса истината.
Но няма да е хубаво да ме изяде гигантско духовно чудовище.
Трябваше да кажеш нещо...
Анг, кажи ми, че това е духовен език, който само ти разбираш,
и че чудовището казва: "Приятели, искате ли торта?".
Не казва това.
Стойте на пътеката. Совата каза, че на пътеката няма проблеми.
На пътеката сме, на пътеката сме, на пътеката сме, на пътеката сме!
Махнете се от пътеката!
Това е духът на гората. Ранен е.
Не мога да повелявам! Не мога!
- И аз не мога.
Внимавайте!
Смрадливец, защо не нападнеш някого с твоите размери?
Не казах да нападаш мен!
Сока!
- Бягайте!
Болка... Болка... Толкова много болка.
Само драскотини.
- Не говорех за теб. Хей Бай.
Хей какво?
- Хей Бай. Онзи дух.
Много го боли.
Явно съм се ударил тежко.
Леко съм се замаял.
Много си забавен.
- А ти си говореща лисица.
Но пък днес видях и по-ненормални неща.
Трябва да помогна на приятелите си срещу чудовището.
Не е чудовище. Боли го.
Болката превръща всеки в нещо съвсем различно.
Ти не знаеш ли какво е да те боли?
Драскотините ме правят раздразнителен, затова...
Винаги ли се шегуваш, когато не ти се говори за нещо?
Какво? Не правя така.
Тръгвай. Дано се отмаеш.
Светът на духовете.
И внимавай. Мъглата може да бъде опасна.
Сока? Анг?
Анг?
Катара.
Мамо?
- Ето те. Навсякъде те търсих.
Не може да бъде.
Наистина ли си ти?
- Какво?
Катара, добре ли си?
Толкова много време мина.
Ела, закъсняваме.
Казвам ти, с четири нишки е по-здраво.
Не казах, че не е. Казах, че е прекалено.
Катара, не плетеш.
- Никога не ме е бивало в това.
Сока все ми се подиграваше...
Къде е Сока?
Той и татко ви скоро ще се върнат от риболов.
Катара...
Не мога да повелявам.
- Ще го направиш. Знам го.
Някой ден ще покажеш на света колко си силна.
Ще защитиш всички ни.
Огнените! Бягайте!
Скрий я.
Намерете водния повелител!
- Бързо!
Катара, трябва да влезем веднага!
- Няма да вляза там!
Скрий се! Каквото и да стане, не излизай!
Къде е водният повелител? Знам, че тук има един такъв.
Всички водни повелители си отидоха или умряха заради вас!
Лъжеш. Предай ни повелителя.
Иначе ще умреш.
Чакай! Аз съм.
Аз съм водната повелителка.
Толкова много страх.
Толкова много отчаяние.
Било свят на духовете... Свят на калта е.
Смърди като Апа след дъжд.
Това изглежда грешно.
Татко?
Духовете на водата гледат този знак.
За силата и водаческите качества, показани по време на изпитанията,
давам знака на мъдростта
на Сока - моя син.
Днес е денят на изпитанията за избягване на лед.
Днес е денят, когато ти издържа изпитанията.
Както всеки воин в нашето семейство.
- Но го направи вълнуващо.
Бато!
Приближаваше се много до айсбергите.
Така е. Изгубих контрол. Не... Не знаех какво да правя.
Ако ти не беше на лодката...
- Ами оцеляхме.
Само това е важно, нали, Хакода?
Да, точно така, а и мъдрият водач умее да си подбира екипажа.
Затова приятелите ни помагат за изпитанията.
Виждаш ли? Намери сестра си. Ще празнуваме.
Сока, видяхме какво е останало от лодката ти.
Щом така издържаш изпитание, не искам да виждам как се проваляш.
Ужас.
Не очаквах толкова бързо да се вкара в беля.
Ако не беше ти, заради Сока щяхме да загинем.
Дори аз видях леда в последния момент.
Не е нужно да му търсиш извинения.
Надявах се, че когато се наложи да се докаже наистина,
той ще се справи по-добре.
Истината е, че не всеки може да поеме отговорност за други.
Отдай се на отчаянието.
Катара! Сока!
Моят дом...
Не е истинско. Не е истинско.
Какво си имаме тук? Някой, който може да се съпротивлява?
Абсурд. Освен ако... Разбира се.
Старият ми приятел - аватарът.
Познаваме ли се?
- Бих казал, че да.
Един от предишните ти варианти се опита да ме покоси.
Защо бих се опитал да те убия?
Защото откраднах лицето на човек, когото обичаше.
Но ти знаеш всичко за кражбите, нали?
Може би си дошъл, за да ми върнеш това, което открадна от мен.
Не знам за какво говориш. Искам само да намеря приятелите си.
Твоите приятели?
Защо да те оставям да си играеш с моята храна?
Ехо?
Анг?
- Гиацо?
Анг! Най-после дойде!
Това... Това не е истинско. Не е. Поредната илюзия.
Знам, че е трудно за вярване, но наистина съм аз.
Тук има много илюзии, но ти излезе от мъглата.
Всичко тук е истинско.
Разпознаваш ли това? Една от последните ни игри.
Твой ред е.
Измамник.
Не мога да повярвам, че наистина си ти.
Как е възможно? Как така си тук?
Ами...
След като замина от Южния манастир на въздуха, огнените нападнаха.
Беше внезапно и бързо.
Повечето, които загинаха, отидоха във Великия цикъл.
Аз избрах друг път.
Избрал си да не минеш към следващия етап на просветление?
Защо?
- Защото знаех, че ще ти трябвам.
Наистина ми трябваш.
Би трябвало да съм аватар и всички разчитат на мен,
само че не знам какво правя.
А сега ти си тук.
Не мога да те науча да бъдеш аватар.
- Можеш.
Киоши ми каза, че трябва да отида на север,
за да предотвратя огромна трагедия.
Само че не знам как да го направя. Не знам нищо.
Знаеш повече, отколкото си мислиш.
- Съмнявам се.
Как ще спася света, ако не мога да спася дори...
... приятелите си? Те са някъде в мъглата.
Това е мъглата на изгубените души.
Там хората са затворени в най-мрачните си спомени.
Там ловува Ко - крадецът на лица.
Той се храни с хора, парализирани от отчаяние и съмнение.
Сигурно е хванал и селяните, които дойдохме да спасим.
Ко сигурно ги е завел в леговището си.
Ко ще ги задържи там, докато стане готов да яде.
Когато това стане, душите им ще бъдат загубени завинаги.
Трябва да ги спася!
- Ко е първичен дух.
Опасен и безмилостен хищник.
Няма начин да го победиш.
- Трябва да се опитам.
Трябва да направя нещо.
Ко...
Той каза, че ме познава. Каза, че съм му отнел нещо.
Вярно е. Предишни аватари са се сблъсквали с Ко.
Говори се, че Року веднъж е успял да го надвие,
но никой не знае какво е станало.
- Добре.
Значи трябва да говоря с Року.
Свързах се с Киоши при нейния олтар. Мога да се свържа и с Року.
Но неговият храм е в Огнената нация.
Ще бъде опасно пътуване.
- Нямам избор.
Ще се върна.
Анг.
Трябва да ти кажа нещо.
Нямаше да можеш да направиш нищо, ако беше останал с нас.
Нямаше да можеш да спреш огнените.
Нямаше да можеш да спреш войната.
Щеше да умреш, заедно с останалите.
Нямаш вина.
Затова... Освободи се.
Може ли да поговорим за това, когато се върна?
Разбира се. Бързай. Ко скоро отново ще се храни.
Да. Щом спася приятелите си, ще имаме повече време.
Време... Времето е странно нещо...
Минало, бъдеще... Всичко се разбърква.
Има само един начин всичко да е точно -
да запомним какво е важно наистина.
Дано можеш да ми помогнеш, аватар Року.
Знам, че те боли. Видях твоя дух.
Ще ти помогна. Ще спася приятелите си. Обещавам.
Съжалявам, приятел. Този път не може да дойдеш.
Ти също, Момо.
Прекалено опасно е.
Пазете ги, става ли?
Разбира се, понякога е трудно да не забравяме какво е важно.
Понякога имаме чувството, че винаги ще бъдем сами,
а с нас е единствено собствената ни болка.
Казваме си, че ние сме проблемът.
Особено когато към нас тръгнат неща, които не можем да контролираме.
Затова трябва да се освободим от болката и съжалението
и да не забравяме за какво се борим наистина.
Борим се за тези, които обичаме.
Нека това бъде твоята пътеводна светлина в коварните времена
и в мрачните нощи.
Превод: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven