The Walking Dead: The Ones Who Live - 01x03 (2024) Свали субтитрите
Намерих те!
Не им показвай коя си. Силна, водач - крий го.
Казвам се Дейна.
Бях сама навън доста дълго време...
Все пак тя те намери. Няма да го докладвам.
Ако се опиташ да избягаш с нея,
ще се погрижа всички хора, които обичаш, да умрат.
ПРЕДИ ГОДИНИ
Днес сте в "градска". Среща отново тук в 17 ч.
Разходете се, скоро това ще бъде вашият дом.
Би ли ми подал една салфетка?
Здрасти, Рик.
Ще те спася.
Не си ли по картофките?
Ако търсиш нещо по-лъскаво, по-надолу има.
Когато имах хора, един от тях се свърза с нас.
Предложиха ни обмяна на ресурси, и ако намерим изгубени хора,
нуждаещи се от спасение, да ги предаваме на АРГ.
Ако намерех някои, които са заплаха, също ги предавахме на АРГ.
В замяна получавахме провизии.
От месец редовно съм тук, когато въведението ти приключи,
ще бъда тук, ще можем да поговорим.
Картофките са добри, но истината е в лучените кръгчета.
Питат ме какво да те попитат, а аз им казвам, че не знам.
Очевидно се надявах да кажеш, че търсиш някого, когото да следваш.
Можеш да говориш с мен, Рик.
Те не контролират града, не могат, и това ги дразни.
Доведе ме тук и не мога да си тръгна.
Можех да избера да те оставя да умреш в коритото на реката,
а можех и да им кажа, че сте заплаха.
АРГ не поема рискове, но аз ти бях длъжница.
Защо не са ти възложили задача?
Аз съм задачата, нали? Аз, да ме дадеш на тях.
Не.
- Аз вярвам в това място.
Ще се запиша в АРГ. Записвам се и ще се издигна.
Тук имат план 500 год. напред, да възстановят света още по-добър.
Да възстановят цивилизацията и победят мъртвите,
звучи ми като добра цел в живота.
Хората, които останаха назад, за внуците им ще има нов свят.
Аз си отивам.
Следвай своя път, Рик.
Но аз ти спасих живота.
Това е истината.
Пак заповядай.
ПРЕДИ ЧАСОВЕ
Чу ли?
- Казаха ми, добре ли си?
Чуй ме.
Има една жена, която ме спаси, в момента е в Разпределението.
Тя е тип А, не искам да я отпратят.
- Не можеш да бъдеш сигурен.
Ако се застъпя за нея, ще решат, че имаме нещо общо.
Погрижи се тя да остане.
- Защо?
Заради Окафор, защото за това се борехме.
Той е мъртъв.
- Не е, защото ние сме тук.
Дали си тук, Рик? Наистина ли си част от това?
Вече го разбирам. Тъкмо му бях казал.
Вие бяхте прави.
Кой ще я въведе?
- Ти, както въведе мен.
На теб вярват повече, той ти вярваше повече.
Виж, отне ми много време. Ти ми помогна, аз съм тук.
И тя трябва да бъде тук.
СЕГА
Мислиш дали да не ме убиеш.
- Аз ще те убия.
Но не днес.
Интересно, сега го виждам, усещам го.
Всичко, което си постигнала, ще го захвърлиш просто така,
за да се набъркаш в нещо, с което нямаш нищо общо.
Аз имам много общо с това, съдбите ни са преплетени.
Ти, Мишон, аз.
Вие ще сте първите избягали оттук, никога няма да спрем да ви търсим,
а аз ще знам къде сте.
И ще се наложи да убия всички ви,
за да не може някой да ме изпревари и някак да разкрие уговорката ни.
Тази каша я забърка ти.
Отговорността е твоя, твоя е.
В случай, че се спомина някак, сред вещите ми има една папка,
в която разказвам всичко, което трябва да знаят за вас,
за хората, които обичаш, и мисля, че отрядът на АРГ
ще избие всичките ти близки до часове, след като я намерят.
Защото вие да си тръгнете оттук, със знанието за всичко тук...
това няма как да го допуснат.
Нейното място не е тук.
- Тогава да не беше идвала.
Но това го е избрала сама.
А ти какво избираш?
Ще ми кажеш ли, че няма да се опиташ да си тръгнеш отново?
Ако двамата се пробвате, всички у дома умират.
Защо? Защо?
Сигурността на тайната е над всичко.
Освен това не бих застрашила "всичко, което съм постигнала".
Няма да чакам да ви разкрият, а те ще ви разкрият,
и всичко ще води към мен.
Можем ли да се договорим?
Да покриеш нещата?
- Не.
Аз вярвам в каузата, Рик.
Тя е голяма късметлийка.
Подозират, че е тип А, но все пак ще я приемат.
Торн се застъпи за нея. Заслугата твоя ли е?
Успял си да я убедиш.
Тогава си живейте тук.
Ние сме последната светлина на света.
Какво избираш?
Не е нужно да го знам.
Преди не заплаши мен и хората ми, когато ти казах, че ще се махна.
Защото знаех, че не можеш.
Каква е разликата?
Вие двамата заедно? Можете да постигнете всичко.
Всяка изпълнена задача ви приближава до облагите
на граждани на Гражданската република.
Шото, говори Дайто.
Намерих го, намерих Смелия.
Беше на неочаквано място, свят, какъвто не съм си представяла.
Знам, че имаш въпроси, иска ми се да можех да им отговоря.
Но има много неща, които все още не знам за хората тук,
и как са успели да задържат човек, силен като Смелия, толкова време.
През всичкото това време се е опитвал да се прибере.
А те са го спирали, отново и отново.
Но, Шото...
те не могат да спрат нас.
Добра работа. Транспортът до ел. централа Ричмънд е след 2 ч.
Бързо ги оправяш. Дълго ли си била навън?
Да, а ти?
- Да. Клио, Клио Клифтън.
Дейна Бетюн.
Все още се ориентирам.
Много има за осъзнаване тук, на портата на Рая.
Мислиш ли, че е рай за всички?
- Убедена съм.
Преди се хранех с щурци и спях по дърветата.
Експлозиви.
Разпръсват вкочанените, ако се струпат.
За втори път тази седмица. Три или шестдневна си?
След оценката ти назначават три или шестдневно обучение.
В зависимост от това колко си твърда.
- Защо не се опиташ да познаеш?
Радвам се да съм с някой, който знае как да се оправя.
Ти не знаеш колко съм оправна.
- Имам представа. Излъчваш го.
По дяволите!
Внимание, имаме недовършени.
Консигнатори, дръпнете се!
Клио, наведи се!
Да, изобщо не си оправна.
Консигнатори, разчистете района за оценка на задачите.
Консигнатори Бетюн и Клифтън, явете се за преглед и доклад.
Майор Доналд Окафор имаше съпруга.
И през онази нощ можеше да се погрижи да я види отново,
ако не се беше отклонил от мисията.
Но той пусна бомбите и с това си отне всяка друга възможност.
Показа ни, че нашите врагове могат да бъдат наше избавление,
ако погледнем на тях по друг начин.
Някои от вас знаят какво значи за мен тази сабя.
Била е сред други военни антики,
спасени от музея на Американската революция.
Или откраднати - не знаем.
Но камионът е бил заловен от нашите славни ВВС.
А аз я намерих при битката на площад Фитлър и тя ми спаси живота.
Това е била сабята на генерал Хю Мърсър във Войната за независимост.
Мърсър е имал сложен живот.
Воювал е на различни страни в различни войни,
бил е на правилната страна срещу британците и там е загинал.
Мисля, че лесно се вижда разликата
между неговата и жертвата на Окафор.
Лежах на преобърнатата си лодка, когато край мен мина призрачен кораб.
Качих се, но там нямаше нищо. Нито храна, нито вода, само цигари.
Пушех на слънце, когато хеликоптерът ме намери.
Окафор се спусна от небето, помислих си, че е мираж.
Разговаряхме и той ме оцени.
Още тогава, на място оцени, че съм от тип А.
Даде ми избор.
Да дойда с него и да спасим света или ще трябва да ме убие.
Казах му да не си прави труда, до няколко дни ще съм мъртва.
А той отговори: Не съм съгласен с тази оценка.
След като се опитах да го убия,
беше насочил пистолет в лицето ми,
от цевта капеше собствената му кръв,
и пак не ме застреля.
Зачудих се кой е този глупак с хеликоптера?
Кой е, че да не ме застреля?
Такава си била преди, не сега.
- Дали?
Човекът, който ме промени, сега е мъртъв.
Може би бях... може би съм била права първия път.
Господин генерал-майор.
Старши сержанти, вие означавахте много за него.
Виждаше потенциал във вас.
- Благодаря ви.
Недей. Аз го предупредих, че не си струвате усилията,
но той си постави за цел да докаже, че греша.
Все още не съм се убедил.
В главата ми все идва думата "фармакон", от древногръцки,
означава едновременно "отрова" и "лекарство".
Сещам се за нея, когато чуя името ти, Граймс.
Работата е там, че не съм сигурен за вас.
Просто не съм сигурен.
"Бойните изкуства и семейните традиции" от Ягю Муненори.
Бях я дал и на Окафор, за него също не бях сигурен.
Но в неговия случай само небето беше границата, нали?
Торн, искам да говоря с теб, ела да се повозим.
Тъй вярно.
Вече съм офицерски кандидат, Бийл ме повиши.
Благодаря.
Разказа ми всичко, пълно въведение.
Брифинг Ешелон.
Мислех, че ще минат години...
Искам да поемеш логистиката на фронтова база Каскадия.
Ускоряват графика, а има още много за вършене,
преди да се съберат за откриването.
Всички главнокомандващи ще бъдат там.
Старшите офицери, взимащите решения, всички фронтови командири.
Попита ме и за консигнатор Бетюн.
От 17-хилядна армия се интересува точно от нея.
Трябва да знаеш, че тя вече има отражение върху мен.
Казала си им, че е бил Окафор.
- Казах им, защото беше така.
Но беше и заради теб. Нещата с в ход.
Издигам се, не може да ме спъва, трябва да го знаеш.
Няма да те спъва, ще се погрижа.
- Точно така.
Благодаря, че ме изслуша.
И за това.
Какво? Няма ли да ме поздравиш?
Ти не си чул, каквото съм чула.
Не си видял, каквото съм видяла.
Но ще го видиш.
Лека нощ, старши сержант.
- Лека нощ, офицерски кандидат.
Това е, действаме довечера. Трябва да бъдем бързи.
Експлозиите привличат все повече от мъртвите.
Довечера ще бъдат още повече.
След вечерния преглед отиди във фитнес залата, шкаф 678.
Ключът е за изхода на сградата, после под базата и си навън.
Следвай картата. В храстите ще намериш едно червено кану.
Обичам те.
Оставил съм ти и едно подаръче.
Рик?
Аз няма да дойда, и ако не си тръгнеш сега,
никога няма да се измъкнеш, и двамата ще умрем тук.
Единственият начин да се върнеш при Джудит,
е аз да остана тук, за да се погрижа.
Обичам те завинаги.
Ако и ти ме обичаш, ще си тръгнеш.
По каква работа сте тук, войнико?
- Тя си отиде, а ти ще ми помогнеш.
Как си е отишла?
- Умряла е, докато е бягала.
Аз трябваше да остана, за да се получи, ето ме.
И си е тръгнала без теб? Не го вярвам, Рик.
Тя не знаеше, че тръгва без мен.
Все още ли искаш да ме убиеш? Все още ли го виждаш?
Може би съм го сънувал.
Не мога да те убия, хората са ресурс. "Съдбите ни са преплетени".
И как?
- Намерих труп.
Приличаше на нея, облякох го в униформа,
обезобразих му лицето и го скалпирах.
Паднала е, ударила си е главата и бродещите са я докопали.
Гледай да поемеш разследването, когато разберат.
Трупът е на брега, югоизточно от кей 70.
Бях тръгнала да проверя сигурността на вашата Каскадия.
Няма да съм тук, слава богу.
Ще гледам да съм на линия, когато Дейна изчезне.
Но ако се случи нещо, отговорността не е моя.
Ако искаш да сбъднеш мечтата си, убий ме, докато сме лице в лице.
Вече им оставих отговорите, които не искаш да намерят.
Казваш, че си го направил за нея.
Сигурна съм, че това е така,
но се чудя дали няма и друго, което те задържа тук?
Пак казвам, спасих ти живота.
- А сега ще спасиш нейния.
Ти си героиня, със скапана прическа.
Свободно.
Сега вече го загази, старши сержант.
Каза, че е търсела повече хора за по-голяма сигурност.
Това ми помогна да я подкрепя.
Проблемът е, че не прилича на човек, разчитащ на помощта на другите.
ГРАЙМС 68
Продължавай да вървиш.
Напред и вляво, за да поговорим.
Единствената причина да не ме убият толкова време
беше един човек, който ме спасяваше отново и отново.
Единственият начин да се измъкнеш е да имаш човек вътре.
Отне ми години да проумея, че не мога да продължавам.
Помолих за помощ и не я получих.
За да се измъкнеш, ти трябва човек вътре.
Аз съм този човек.
Казах, че ако ме обичаш...
ще си тръгнеш.
Шото, говори Дайто.
Някога някой ми каза, че трябва да знам кога да си тръгна.
Имах шанс да се прибера, но не можех да го направя без Смелия.
Може би трябваше.
Чудех се дали може да е бил увлечен от амбицията и надеждата тук,
и дали не ни е заменил, но тогава открих нещо.
Ти си този, който ме е рисувал.
Да, винаги теб и момичето.
През няколко месеца искаше нова рисунка.
Искаше да рисувам и едно момче, но все не се получаваше добре.
Карл.
Той се казваше Карл.
На него му трябваха три години, преди да произнесе имената.
Ти си Мишон, а момичето е Джудит.
Тя тук ли е?
Съжалявам.
- Тя е добре.
Каза, че рисунките му трябват, докато ви види отново.
И ето те тук.
Той знаеше, че ще те види отново, знаеше го.
Но спря да говори така.
Казах му...
- Знам какво си му казал.
Благодаря ти.
Това ми помогна.
- Намерил те е.
А сега аз търся него.
"Вярвай още малко".
Бетюн.
Аз съм офицерски кандидат Торн, познаваш ст. сержант Граймс.
Познавам го.
Хареса ли ти въведението, първата разходка в града?
Да. Видях интересни... творби.
Не звучиш ентусиазирана. Този живот не е ли за теб?
Имам ли избор?
Ела с нас.
Какво е това място?
В това щеше да се превърне градът, ако не беше един човек.
Бомбардирано ли е?
- Да.
Аз не знам много за теб.
Появи се из горите и спаси някого, който е много важен.
Ст. сержант Граймс някога ми спаси живота.
Бих го нарекла приятел,
но приятелството е нещо, което изглежда отмряло тук.
То е твърде слабо.
Сега той ми е семейство, единственото ми семейство.
Така че въпросът ми е... коя си ти?
Просто Дейна.
Не е сега времето за смирение.
- Аз съм оцеляваща.
Тогава не би хукнала в гората, да спасяваш някой безнадежден.
Но го направих, и оцелях.
Защо го спаси?
- Търсех хора.
С хора е по-безопасно.
- Защо спаси него?
Не ми изглеждаше...
- Какво?
Не ми изглеждаше правилно.
Беше на земята, безпомощен.
Той?
Не си го представям безпомощен.
- Ами, аз не го познавам.
Но той щеше да умре, ако не бях там.
Не искам да виждам никого убит,
особено човек, изглеждащ безпомощен.
Ще те посветя в една тайна. Тук си, благодарение на мен.
Тук не приемаме хора като теб.
Ти си водач, такива наричаме тип А.
Ако те допуснем в града,
няма да работиш, да пазаруваш, да четеш.
Не, ти ще търсиш отговори.
Ще питаш какво се е случило тук, защо и на кого.
И ще търсиш правда, според това как го чувстваш.
Това е чувство, което не можеш да определиш.
Но ако ти кажа, че има само един начин
да намериш отговор, да научиш тайните,
само един начин да видиш цялата картина?
Ще се възползваш ли?
- И би ми дала тези отговори?
Шанс, който малцина имат, малцина в цялата ни армия,
малцина на целия свят.
Тогава бих казала...
Да.
Старши сержант,
този консигнатор ще се присъедини към разчистването на Каскадия.
Погрижи се за екипировката й, временна военна униформа.
Оръжия?
- Само копие.
Можете да се върнете в колата, консигнатор Бетюн.
Много си добра в това.
Да, тя е силна, а аз не съм Окафор.
Няма да рискуваме сигурността. Може да е хукнала към реката.
Беше извадил пистолета си.
- А ти ножа, подкрепях те.
Не търчи към реката, можеш да я вземеш.
Няма да бъда отговорна за слабости.
Вече всичко ми е ясно, знам защо сме тук и правим това.
Но аз не съм Окафор.
Оперативна база Каскадия преди е била колеж.
Сега е нашият военен център.
От редовите войски сме я виждали само ние, в добра компания си.
А си само консигнатор. Бачкай здраво и ще вечеряш сьомга.
Пътуването си заслужава, макар да трябва да презареждаме.
Тук няма нищо. Какво предпазва?
Сигурността на републиката: далечните ресурси и разузнаване
по протежение на западния бряг, бъдещето ни.
Червена тревога. Опасността е пряка.
Приемаме мисията.
В готовност.
Това е вашият инструктаж, мисията започва сега.
Отрядите са по задачи и се пада на нас.
Имаме пробиви и струпвания по оградите по периметъра.
Целта са над двеста мъртви, приближаващи към пробива.
Експлозивите, спускани по въздуха, отскачат от скалите и не помагат.
Ще примамим мъртвите ръчно, после ще ги изтребим до крак.
Остават няколко дни до срещата на цялото командване на АРГ.
Ако мъртвите се струпат, проектът започва от нулата.
Планът ни ще бъде забавен. Ще позволим ли да бъде забавен?
Един ще изкара примамката през оградата,
и ще я спре на 80 метра за ордата.
От въздуха ще изстрелят експлозиви, за да ги разпръснат.
Кой ще бута примамката?
- Аз.
Трябва да бъдем незабележими.
Ще ползвате само хладни и пневматични оръжия.
Консигнатор, стой във формацията.
Искам да стоиш на задна линия, да се грижиш за недовършените.
Наричаме ги предни линии, нали? Ние ще ги държим напред.
Ако се загубиш в мъглата, не се паникьосвай.
Използвай предавателя.
Натискаш бутона и всеки хеликоптер в радиус 500 км ще дойде към теб.
Хващайте примамката и да действаме.
Защо ти ще я буташ?
- Защото сте адски бавни.
Откакто научих, каквото научих, а и ти ще научиш скоро,
не съм съгласна с Окафор за всичко, но той ръководеше на терен.
Аз ще правя същото.
Идват и ще ни блокират.
- Трябва да разчистим бързо.
Казах ти да стоиш назад, грижи се за недовършените.
Да съберем всички около пробива?
- Другите са ангажирани.
Трябваше да вземем някой войник.
Ако изкараме капана, ще се отвори пролука.
Консигнатор Бетюн!
Стой!
Да започваме.
Бързо!
Хайде де.
Ще ни намерят, знам го.
Ще се погрижим да не могат.
Не и така.
Остават десет мъртъвци!
И двамата нарушихте протокола.
- Тя бягаше.
И двете имахте нужда от помощ.
- Трябва да спазваме йерархията.
Тя не се подчини, ти я последва. Колко други ще повлечете?
Доверих й се, рискувах за нея.
И за теб, и съжалявам.
Недей, аз исках да успееш, затова го направих.
Може би й беше твърде рано, върни я за малко на оградата.
Да, засега. Трябва да се погрижим за това.
Ние.
Върни консигнатора обратно, не искам да я виждам.
А ти ще се занимаваш с гадостите, с всички презареждания.
Ще си затворя очите този път,
защото помогнахте да елиминираме 200 мъртъвци.
Генерал Бийл иска да говорите. Издигаш се.
Рик, по-добре го осъзнай.
Разквартирувана съм тук, за цялата среща и след това.
Новият ми уютен дом.
Без повече разходки по два дни оттук до Фили.
Трябва да видиш квартирата ми.
Има гледка към водопадите.
Още не ме е видяла.
Ето на, видя ме.
Това не е важно.
Джейдис?!
- Не е важно!
Връщаш се в базата веднага, после ще те измъкна оттук.
Ако трябва ще те нокаутирам и сам ще те натоваря.
Мястото ми е тук, твоето не е, това не можеш да го промениш.
Всичко свърши. Всичко, което имахме, се прецака.
Чуваш ли ме?
Шото, говори Дайто.
Съжалявам.
Не знам дали ще се върнем.
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIV