Suzume no Tojimari (2022) Свали субтитрите
Мамо, къде си?
Мамо?
Судзуме, стана ли?
Станах.
Над Кюшу се оформя област с високо налягане...
Благодаря за храната!
- Судзуме, да не си забравиш обяда.
Добре.
- И още нещо, Судзуме.
Довечера ще закъснея, затова яж без мен.
На среща ли си, Тамаки? Въобще не ме мисли!
Извикаха ме извънредно! Подготвяме „Рибарската среща“.
Довиждане!
Хубав е...
Хей...
Ти.
Чувала ли си за изоставени места наоколо?
Изоставени места?
- Търся една врата.
Има малък изоставен град
отвъд онази планина...
Разбирам. Благодаря.
Гледа ли предаването вчера?
- Беше супер!
Судзуме! Добро утро.
- Добро да е, Ая.
Защо си цялата изчервена?
Шегуваш се!
- Наистина.
Какво става? Забравих едно нещо!
Какво? Хей, ще ти пишат отсъствие...
Защо...
...правя това?
Това е мястото, нали?
Не мога да се сетя за други изоставени места.
Ехо, има ли някого?
Ехо?
Г-н Хубавец?
Имам чувството,
че сме се срещали някъде.
Чакай малко, не го ли преследвам?
По-добре да се връщам.
Той спомена някаква врата.
Какво е това?
Какво?!
Защо...
Какво?
Студено е.
Какво се случва?!
Страх ме е!
Виж коя се появи.
- На какво дължим честта?
Обяд от леля ти?
Мога да усетя любовта оттук.
- Да...
Кажете, знаете ли нещо за изоставеното място край Каминоура?
Старите минерални бани.
Това ли?
- Беше в планината, нали?
Какво за това място? Имаше една врата...
Забравете какво казах.
- Какво?
Изплюй камъчето!
- Кажи каквото щеше да казваш!
Онова там не е ли пожар?
Къде?
- Там, в планината.
Къде го виждаш?
- Там, ето го пушека!
За какво говориш? Виждаш ли нещо, Ая?
Но... То е точно там.
Какво става?
- Земетресение? Магнитуд 4!
Усещате ли го?
Да, това е...
Усеща се трусът.
Има земетресение.
- Сериозно ли?
Подай, подай!
- Какво беше това?
Мисля, че свърши.
- Премина ли?
Това не беше нищо. За малко се уплаших...
Предупреждението беше малко прекалено.
Хей... Погледнете там.
За какво говориш?
Судзуме, сигурна ли си, че си добре?
Не го ли виждате?
Хей, Судзуме!
Тате!
Защо никой не...
Какво е онова нещо?
Да не би...
Да не би!
Да не би!
Заради онази врата!
Това е онзи човек!
Какво правиш?!
Бягай оттук!
Добре ли сте?
Какво?
Това не е на добре.
Земетресение!
- Проклятие!
Пази се!
Бягай оттук!
Проклятие...
Земетресение!
Защо...
Трябва да го затвориш, нали?
Богове, обитаващи под тези земи...
Които поколения наред бдите над нас... Вашите планини и реки, които...
от далечни времена наричаме свои...
- Тате, хайде, идвай!
Какво беше това?
- Отдавна не сме идвали на баня.
Мамо, да дойдем пак!
Скъпи, не прекаляваш ли с пиенето?
И другата година искам да дойда с мама и тати!
Затвори се!
Връщаме обратно!
СУДЗУМЕ
Какво беше онова?
Крайъгълният камък трябваше да пази това място запечатано.
Защо дойде тук? Защо можеш да видиш червея?
Къде е Крайъгълният камък?
- Червей? Камък?
Какво е всичко това?
Това място се е превърнало в Порта.
Червеят влиза през Портата.
Благодаря, че ми помогна.
Обаче забрави всичко, което видя, и се прибирай у дома.
Но...
Чакай! Ръката ти!
Това беше силно земетресение.
- Плочките на покрива изпадаха...
Доста леко се разминахме.
Заповядайте горе.
Ще донеса аптечката.
- Няма нужда за...
Ако не искате да видите лекар, нека поне да я превържа.
Защо се инати като малко дете?
Детско столче.
Около 13:20 ч. следобед,
земетресение разтърси Миядзаки,
с регистриран магнитуд от 6.3 по Рихтер.
Понастоящем няма риск от цунами.
Нямаме информация за ранени и пострадали...
Май си свикнала.
Майка ми беше медсестра. Първо на първо...
Имам страшно много въпроси.
- Не съм изненадан.
Споменахте „червей“. Какво имахте предвид?
Червеят е огромна сила, която обитава под Японските острови.
Няма цел или воля. Но бъде ли раздразнен, бушува и разтърсва земята.
Но току-що го победихте, нали?
Само го затворих временно.
Ако не го запечатаме с Крайъгълния камък, отново ще изплува.
Искате да кажете, че ще има още земетресения?
Работата ми е да го предотвратя.
Работата ви...
Кажете, кой точно сте вие...
- Благодаря, че ме превърза.
Казвам се Сота Мунаката.
Аз съм Судзуме Ивато.
Котка?
Божичко, това котенце е кожа и кости!
Чакай малко.
Сигурно умираш от глад.
Земетресението уплаши ли те?
Толкова си сладък!
Искаш ли да те взема у нас?
- Да.
Судзуме е добра.
Обичам те.
Ти само ще пречиш.
Какво? Какво? Какво?
Сота? Къде отиде?
Какво... се случи?
Сота?
Судзуме... Какво се случи с мен?
Ти ли го стори?!
Върни се тук!
Проклятие!
Чакай, чакай, чакай!
Това няма как да е истина!
Не, не, не, не!
Судзуме!
- Тамаки!
Съжалявам, излизам засега!
- Чакай, къде отиваш?
Прибрах се рано, защото се разтревожих за теб.
А земетресението? Не си вдигаше телефона!
Съжалявам! Не забелязах! Но съм добре.
Судзуме! Почакай малко!
Виж, котка!
Какво беше онова?
Извинете ме!
Какво изобщо се случва?!
Хей, Судзуме! Хей!
Къде... отиваш?
Какво...
Оф!
Много съжалявам!
Благодарим за търпението.
Получихме разрешение да отплаваме.
Корабът потегля.
Видя ли онова нещо?
- Да, какво беше онова? Играчка?
Видя ли онзи стол?
- Взе ми акъла.
Къде... отиде, бе?
Защо бягаш?
Какво ми причини?
Какво си ти? Отговори ми!
О, не!
Судзуме! Чао.
Какво?
Както казах...
Днес ще спя при Ая.
Съжалявам. Утре ще се прибера.
Чакай малко, Судзуме.
Нямам против да преспиш там,
но какво прави аптечката в стаята ти?
Имаше ли някого вкъщи?
Даже не искам да си го помислям, но...
Дано не се срещаш с някой нехранимайко!
Не! Няма никого! Затварям!
И ти ли видя онзи бягащ стол?
Не.
Сота, корабът ще акостира в Ехиме до сутринта.
Явно и корабът на котката пътува натам.
Ясно.
- Донесох ви хляб.
Благодаря, но не съм гладен.
Така ли?
Защо изглеждате така?
Явно онази котка ме прокълна.
Проклятие? Добре ли сте?
Нали не боли?
- Добре съм.
Топъл сте.
Обаче трябва да разреша този проблем.
Сота, нещо ме притеснява.
Реликва в изоставеното място? Това е Крайъгълният камък!
Ти ли го премахна?
- Аз ли съм го премахнала?
Естествено... Онази котка е Крайъгълният камък!
Как смее да напуска поста си.
- Какво имате предвид?
Ти си освободила Крайъгълния камък и сега той прокълна мен.
Съжалявам, аз...
Какво да сторя?
Не.
Ако бях намерил вратата по-рано, това нямаше да се случи.
Ти не носиш вина.
- Но...
Судзуме, аз съм „Затварящ“.
- „Затварящ?“
Затварям отворените врати, за да предотвратя катастрофи.
Затова пътувам из Япония.
Това е нашата работа като Затварящи.
Сигурно си гладна. Яж.
Трябва да върнем котката на поста й и да запечатаме червея.
Убеден съм, че тогава ще си върна тялото.
Затова не се безпокой за нищо.
Утре ще се върнеш у дома.
Мамо?
Мамо!
Мамо!
Къде си?
Сота?
Винаги ли спите така?
Сърцето ми препуска.
Благодарим ви, че пътувахте с ферибота „Шикоку Микан“.
Най-сетне! Жега е!
- Към Осака ли си?
Да, но ще престоя някъде за вечерта.
От името на целия екипаж, желаем да ви видим отново.
Судзуме?
Най-сетне се събудихте!
Каквото и да правех, не се събуждахте!
Започвах да си мисля, че съм сънувала.
Спях ли?
- Както и да е.
Как предлагате да намерим котката?
Да започнем, като разпитаме из пристанището?
Но къде се намираме?
- Чакай малко!
Изглежда като... края на Ехиме? Доста сме се отдалечили.
Качи се на следващия ферибот и можеш да се прибереш до залез.
Ти трябва... Какво стана?
О, бяла котка.
Сладко коте!
- Котенце?
Как се казваш?
- Как се казваш?
А ти си?
- Може би „Дайджин“?
Дайджин?
- Мязаш на голямата работа.
Това трябва да е той, нали?
- Как е възможно...
„Дайджин“?
Като се замисля, наистина...
Пътува с влака. Трябва да го настигна.
Благодаря за всичко, Судзуме.
Трябва да се разделим. Пази се на връщане.
Хей...
Семейството ти ще се тревожи, ако не се прибереш вкъщи.
Няма проблем. Няма да възразят.
Ще бъде много опасно.
Не е добре да ме следваш.
Мисля, че вие имате по-големи проблеми. Вижте.
Кошмар...
Рисковано е да ходите сам.
Някой ще ви хване, преди вие да хванете котката.
Май нямам избор... Судзуме...
Докато намерим Крайъгълния камък... Ще разчитам на теб.
И аз подобно!
Сота.
Ужас!
Моля?
Дръж другата страна.
- Добре.
Шегуваш се...
Не знаеш колко ми помогна!
Благодаря!
- За нищо.
Ти да не си магьосница? Как го направи?
Ами, тялото ми реагира, без да се усетя?
Имаш талант, това е очевидно!
Аз съм Чика, втора година в гимназията.
О, аз също! Аз съм Судзуме.
Судзуме, униформата ти... Май не си оттук?
О, да.
Дошла си чак от Кюшу, за да търсиш котка?
Да.
- Твоята котка ли е?
Не точно.
Хей, тази снимка... Мисля, че е наблизо.
Какво стана?
Судзуме?
Съжалявам, спомних си, че трябва да бъда някъде.
Чакай, какво искаш да кажеш? Судзуме?
Червеят навсякъде ли може да изплува?
- Местната Порта е била отворена.
Трябва да я затворим веднага. С това темпо няма да успеем!
О, не!
- Хей! Судзуме!
Чика?
Нямам си идея какво става, но бързаш за някъде, нали? Качвай се!
Сигурна ли си, че това е пътят?
Преди няколко години тук имаше свлачище.
Няма нищо нататък.
- Изоставено ли е?
Точно това търся! Заведи ме там! Отново ли ще има земетресение?
Трябва да затворим вратата, преди червеят да падне на земята.
В противен случай...
Тук е добре! Много ти благодаря, Чика!
Чакай, Судзуме!
Судзуме, ти стори достатъчно.
Чакайте, Сота!
- Оттук нататък е опасно.
Върни се при онова момиче.
- Не можете да отидете с онова тяло!
Нямам друг избор.
Училището се е превърнало в Порта.
Проклятие.
Не мога даже...
Не!
Ще падне.
Сота!
Судзуме!
Не се ли боиш, че ще умреш?!
Не!
Судзуме! Ти заключи вратата.
Затвори си очите и си представи всички хора, живели тук.
Ключалката ще се появи.
Сега ли ми го казвате?!
- Моля те! Аз не мога!
Затвори си очите! Усети всичките емоции, преминали оттук.
Послушай гласовете им.
Добро утро!
- Добро утро!
Утре имам изпити.
- Каква жега само!
Не можем да загубим следващия мач!
- Да дойдете пак след завършването.
О, богове, които обитавате под тези земи...
Които поколенията наред бдите над нас...
Вашите планини и реки...
които от далечни времена наричаме свои...
Сега! Връщаме обратно!
Ти успя, Судзуме.
Предотврати земетресението.
Така ли?
Не мога да повярвам... Ура! Аз го направих!
Не сме ли страхотен отбор?
Судзуме, това беше страхотно.
Още една Порта ще се отвори.
Крайъгълният камък. Върни се!
Той ли отвори вратата?
Ти си в Ехиме?!
Судзуме, вчера ми каза, че ще спиш при Ая.
„Малка ваканция“?
Това изобщо не е смешно.
Дано да те видя утре. Къде ще преспиш?
Минору, резервирахме маса.
Вие вървете. Аз ще дойда по-късно. Ще поканя Тамаки.
Не става дума за това! Ами училището?
Судзуме преживява бунтарска фаза, а?
Няма значение! Кажи ми къде ще преспиш.
И дано наистина си сама, млада госпожичке!
Минору, имам ли нещо на лицето?
О, Шиге направи резервация... Чакай, къде отиде?
Боже мой...
СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ТИ ЗАТВОРИХ!
ДОБРЕ СЪМ! ОБЕЩАВАМ ДА СЕ ПРИБЕРА БЕЗОПАСНО!
МОЛЯ ТЕ, НЕ СЕ ТРЕВОЖИ!
Да?
Донесох ти вечеря.
Ох, благодаря!
Може ли да вечерям с теб, Судзуме?
- Никакъв проблем! Само секунда!
Какво ще правим?
- Яжте заедно.
Явно това тяло не огладнява.
Благодаря за храната!
- Благодаря за храната!
Толкова е вкусно!
- Чакай, да не се разплака?
Но е толкова вкусно!
Сигурно си умирала от глад.
Просто днес имахме повечко клиенти.
Съжалявам, че вечерята се забави.
- Не, няма никакъв проблем!
Вие ме подслонихте, дадохте ми баня, дрехи и храна!
Ужас.
Кой е?
- Леля ми.
Ужас...
Искам най-сетне да си намери гадже.
- Леля ти е самотна?
На колко години е?
- Може би около 40?
Но е много красива.
Само двете сме си. Тя е моята настойница.
Звучи сложно.
- Напротив. Но понякога...
Имам чувството, че съм откраднала най-скъпоценните й години.
Особено напоследък.
Звучиш като бившето й гадже!
Ох, права си! Иска ми се най-сетне да напусне гнездото.
Като заговорихме за бивши... Судзуме, имала ли си гадже?
Аз ли? Не...
- Да, така е най-добре.
Защо да се занимаваш с пусти момчета!
Чика, да не би да имаш гадже?
Искаш ли да чуеш?
- Не отново!
Защо не изчистите банята след това?
Шегуваш се! Той е направил това?!
- Абсолютно. И не само това...
Какво?! Шегуваш се!
- Нали? Момчетата са големи идиоти.
Заради теб имах шанса отново да посетя онова място.
Прогимназията ми беше там.
След свлачището изоставиха цялата местност.
Хей, Судзуме. Какво правеше там?
Цялата се беше изкаляла.
И каква е работата с този стол?
Кажи ми, коя всъщност си ти?
Този стол... е спомен от майка ми.
Но сега... Съжалявам, не мога да обясня.
Судзуме, ти си като магьосница.
Пълна си с тайни.
Но защо ли имам чувството,
че правиш нещо супер важно?
Благодаря ти, Чика!
Да, и аз смятам, че върша нещо важно!
От твоята уста да го чуя!
Някои хора просто отказват да се събудят.
Кой? Гаджето ти?
- Казах ти, че си нямам!
Имах предвид по принцип. Ако някой не иска да се събуди...
Събуди го с целувка!
- Какво?!
Чух, че се връщаш у дома?
- Да.
Искрено ви благодаря за всичко!
- Винаги си добре дошла.
Благодаря ви!
- Хей, вижте този смелчага!
Не знаем откъде е дошло това котенце,
но прекосява кабелите на висящия мост.
Гледай ти!
Хей, Сота!
Събудете се най-сетне!
Оф!
Почакай.
Къде ти е устата?
Судзуме?
Добро утро. Какво става?
- Какво става ли?
Виж, Дайджин! Какво иска да постигне?
Боговете са склонни към капризи...
- Богове ли?
Този мост води към Кобе. Ние трябва...
Судзуме. Тръгваш си скоро, нали?
Да, обличам се.
Супер тогава. Ако не е проблем, използвай тези.
Хм, отиват ти повече, отколкото на мен.
Много биеше на очи с униформата и този стол.
Чика... Как да ти се отблагодаря?
Хич не го мисли. Да дойдеш пак.
Да, обещавам.
Судзуме, трябва да си по-настоятелна.
Като да махаш с ръце например.
Вие опитайте да го направите и ще видите как ще спират.
Столовете не могат да се движат.
- Радвам се. Все пак схващате.
Можем ли да хванем автобус?
Следващият е след шест часа.
Судзуме.
Спомена, че този стол е спомен от майка ти?
Да.
- Защо има само три крачета?
Бях прекалено малка, за да помня.
Но веднъж загубих този стол.
Когато го намерих, единият крак липсваше.
Накъде си се запътила?
Автобуси няма да има скоро.
Така ли? Малко себетърсене?
Да те оставя в центъра на Кобе?
- Да, ще съм ви благодарна.
С мишоците посещавахме баба и се връщахме към Кобе.
Голям късмет изкара.
Мамо, виж това!
- Какво е това?
Оставете нещата на каката!
- Добре.
Съжалявам.
- Няма проблем.
Защо са толкова обсебени от нещата ти?
То е само един стол.
Разбирам.
Не откъсват поглед...
Внимателно! Не разливайте нищо.
Да не изцапате стола й!
- Добре! Знаем!
Можеш да видиш лунапарка оттук...
Не бях забелязала.
- Лунапарк ли?
Там, на планината.
Като малка ме водеха там.
Но мястото фалира.
Вече нямат даже пари да го развалят.
Напоследък има доста от тези самотни места.
Не мога да повярвам...
Занималнята ми писа,
че днес трябвало да затворят. Ей, дръжте се прилично!
И скоро трябва да отворя бара.
Трябва да намеря някого...
Така...
Какво ви се играе?
Къща! Да сготвим къри!
- Готови... Старт!
Не ги яжте!
Печели, който пръв го изпразни. Готови? Старт!
Успокойте се!
Ти си връх Фуджи!
Готови? Старт!
Не смятам,
че мога да се оправям с деца.
Май трябва да се намеся.
Чакай...
Харесва ли ви?
Това е супер готина играчка.
Дай на мен! Дай на мен!
Аз съм следваща!
- Не ти разрешавам.
Проговори!
Страхотно е, а? Това е роботче под формата на стол с вграден ИИ?
Как се казва?
- Сота.
Сота, какво е времето утре?
- Сота, музика!
Сота, игра на думи!
- Как е стоковата борса?
Сота не е чак толкова умен...
- Какво рече, Судзуме?
Пак проговори!
Избягала е от вкъщи ли?
И аз го правех като малък.
Когато си на тази възраст, градът и родителите ти те задушават.
Затова...
- Не става дума за теб.
Разбира се.
Къде отива?
Къде сбърках? Не си вдига телефона.
Даже не ми каза къде ще преспи днес.
Джипиеса на телефона й?
- Нямам достъп.
Банковата й сметка?
Свързана ли е с телефона й?
Къде е тя?
Тя е в Кобе...
Кобе? Това е далеч оттук.
Не мога повече да я оставя сама...
Тамаки, ако мога да помогна с нещо...
Минору. Утре си вземам за почивен.
Какво? Тогава и аз ще си взема.
Защо? Ти трябва да работиш.
Права си...
Судзуме. Може ли да слезеш?
Добре!
Руми, изглеждаш невероятно.
- Коренно различно, а?
Мишоците заспаха ли?
- Да, спят като пънчета.
Тогава става ли да ми помогнеш тук.
Обикновено не е толкова натоварено...
Госпожо, тя ли е помощничката?
- Да!
Заповядайте, заповядайте!
Не е нужно да се занимаваш с гостите.
- Слушам.
Измий тези час по-скоро.
- Слушам.
Лед, моля! Две винени чаши. - Слушам?
Не тези, другите.
- Слушам.
Заповядай! Судзуме, три горещи кърпи.
- Слушам, ох!
Къде е бутилката? За Сасаки.
- Слушам...
Подпийнах вече аз и тебе виня...
Младата жена нежна като гълъб е...
Не си ли много младичка за тук?
Вдигни едно за наздраве с леля.
- Какво ще кажеш за един дует?
Ей, знам, че си падаш по младичките!
Благодаря за поканата!
- Мики? Добре ни изпързаля.
Пак не е зле.
- Какво каза току-що?
Хей, Дайджин!
- Наздраве!
Благодаря за почерпката, Дайджин!
- Ти си човекът!
Това не се случва...
Онова място там...
Кое? О, той е нов клиент.
- Клиент?
Доста е тих, но вече се разбира супер с редовните.
Не ви ли се струва малко...
...подобен на котка?
- Така ли мислиш?
Изглежда доста изискан.
- Сериозно?
О, заповядайте!
Съжалявам, трябва да вървя!
Сота!
Дайджин се появи!
Хей, какви ги вършиш?
Судзуме. Как си прекарваш?
Какво?
Виж. Там.
Червеят.
Дайджин!
Судзуме! Трябва да вървим.
- Да!
Земетресение?
- Така ли?
Мики, къде е Судзуме?
Идва от лунапарка!
Виенското колело!
- Превърнало се е в Порта!
Сота, вижте!
Дайджин.
Судзуме, аз ще хвана Дайджин и ще го превърна в Крайъгълен камък!
През това време ти...
- Да.
Ще затворя вратата и ще я заключа.
Мога да го направя.
Затвори вратата!
Да!
Мога го!
Тялото ми... Наистина може да се движи!
Свикнах му! Този път ще те хвана!
Судзуме.
Страшна си!
Дайджин!
Днес ще ме превърнеш обратно в човек!
Виж! Лунапаркът свети.
- Защо?
Не беше ли изоставен?
Какво?
Чакай, чакай, чакай!
Чакай!
Това не е истина!
Мамо?
Превърни се обратно в Крайъгълен камък и запечатай червея!
Източната колона няма да го удържи сама.
Не мога...
- Защо?!
Длъжността бе поверена на теб.
- Какво говориш?
Изчезни. Дайджин ще си играе със Судзуме.
Със Судзуме?
Судзуме!
Какво стана, Судзуме?!
Какво стана там? Какво виждаш?
Судзуме! Върни се!
Не бива да влизаш там! Судзуме!
Судзуме, още си на колелото!
Събуди се! Ще паднеш!
Проклятие! Богове, които обитавате под тази земя...
Които поколения наред бдите над нас...
Вашите планини и реки, които
от далечни времена наричаме свои...
- Виж колко е високо!
Стойте мирно, ей!
- Искам да дойдем пак!
Днес е годишнината ни. Да дойдем пак.
- Първа среща на лунапарка, а?
Тате, хайде да дойдем пак!
Судзуме! Ела!
Сота!
Богове, които обитавате под тази земя...
Които поколения наред бдите над нас...
Вашите планини и реки...
...които от далечни времена наричаме свои... Сега!
Връщаме обратно!
Какво стана с Дайджин?
- Отново се изплъзна.
Нека влезем вътре.
Какво има?
Уплаших се!
Справи се невероятно. Благодаря.
Судзуме, какво виждаше отвъд Портата?
Виждах ослепителен небосвод с безброй звезди и безкрайно поле...
Това е Вечната страна. Ти можеш да я видиш?
Вечната страна? Другата страна на света,
откъдето идва червеят. Там всичкото време съществува паралелно.
Можех да го видя, но не можех да вляза.
Вечната страна е почивката на душите.
Живите като нас не могат да влязат.
Не е място, в което бива да влизаме.
Блудната дъщеря се завърна.
Судзуме, къде беше?
- Много съжалявам.
Знаеш ли колко се притесних, като избяга толкова късно?
Нали е добре?
- Въпреки това...
И ние колко пъти сме бягали от вкъщи.
Нека първо ти донесем нещо.
- Съжалявам...
Как ти звучи пържен удон?
- Добре! С пържено яйце отгоре.
И риба тон в майонеза!
- Да. За теб, Судзуме?
У нас го правим с картофена салата.
Моля?
- С пържен удон?
Супер.
Не искам да си помислям за калориите.
- Умирам от глад.
Благодаря за храната!
- Благодаря за храната!
Разкош!
- Ще напълнея от това.
Трябва му бира. Какво ще кажеш?
След като пихме цяла вечер?
Елате при нас, Сота.
Но хич не очаквах картофена салата.
- Ще сготвя това на приятеля ми.
Какъв приятел?
- В близкото бъдеще.
Какво е това столче?
- Очарователно е. Детско столче?
Защо седна на него?
- Сувенир от Кобе!
Нищо не ти разбрах!
Сигурно са те взели за луда.
- Така ли мислиш?
Често ли пътувате така, Сота?
- Не всякога. Имам апартамент в Токио.
След като завърша университет, възнамерявам да стана учител.
Моля? Вие сте студент?
- Да.
И искате да работите? Ами тази работа?
Дългът на Затварящ се предава в семейството ми от поколения.
Няма да го оставя. Но не мога да се изхранвам с него.
Разбирам... Въпреки че е важна работа.
Повечето важни работи не са за пред хорски очи.
Затова трябва да си върна тялото.
За да продължа дълга си и да стана учител.
Но... вече...
Но може би за мен...
...вече е...
Разстоянието расте.
Светлината чезне. Гласовете чезнат.
Тялото ми чезне...
Умът ми чезне...
Студено ми е...
Студено. Студено. Студено...
Студено...
Къде съм...
Тук ли ще срещна края си?
Сота?
Сота!
Добро утро.
Най-сетне станахте. Излезе нова снимка на Дайджин.
Вижте.
Судзуме.
Току-що... направи ли ми нещо?
Не!
Разчитах да ми помогнеш и тази вечер.
Подарък от мен.
Вече съвсем мязаш на избягала от вкъщи.
Руми, искрено благодаря за всичко.
Обещай да се обадиш на настойницата си.
Обещавам... Ужас! Съвсем забравих за Тамаки.
55 непрочетени съобщения? Идва да ме прибере?
Судзуме, можеш да хванеш следващия влак.
Купи билет. Бързо!
- За влака-стрела?
Все пак знаем къде е Дайджин...
Това е най-бързият маршрут.
- Обаче към Токио?
Ще ми изгори спестяванията. Дано ми ги възстановите, г-н студент.
Обещавам.
Сота, вижте!
- Какво?
Този влак е супер бърз.
Изумително е!
- Да... бърз е, а?
Скоро ще пристигнем в Атами. Вратите се отварят от...
Сота, да не би...
- Какво става?
Да не би да пропуснахме връх Фуджи?
Вижте! Защо не ме предупредихте?
Вярно...
Исках да го видя...
- Съжалявам!
Скоро ще пристигнем в Токио.
Токио. Последна спирка.
Натам, Судзуме.
- Добре!
Дясно. Ляво. Нагоре. Влакът вляво. Побързай!
Слез на следващата спирка.
- Какво?
Защо имам чувството, че ме разкарвате като кон?
Преди да намерим Дайджин, искам да ида някъде.
Може ли да се обадиш?
Заповядайте!
Здравейте, аз съм Ивато.
Преди малко ви звъннах...
О, здравей.
Ти си роднина на Сота, нали? Чух за теб.
Ето ключовете за стаята му.
Стая 301.
Няма нужда да бързаш.
Имате почитатели, а, Сота?
Знаеш ли кога ще се върне?
- Самотно е без него.
„Той е голям сладур!“
- И хубавец.
Не ги вземай на сериозно.
Заповядай.
Извинете ме...
Искам да проуча нещо.
Виждаш ли кутията най-горе на рафта?
Може ли да я свалиш?
- Добре.
Сота, може ли да стъпя върху вас?
Първо се пита!
Това да не е... червеят?
Да. И това е Крайъгълният камък.
Западната колона. И Източната колона.
Значи ли това...
- Крайъгълните камъни са два.
Бедствията, които не можели да бъдат удържани чрез затваряне,
бивали запечатани чрез Крайъгълните камъни.
Затова местоположението им се мени с времето.
Крайъгълният камък от Кюшу сега обикаля като Дайджин.
Да.
- Другият Камък е тук. В Токио.
Той държи главата на червея.
Искам да разбера точно къде в Токио се намира.
Явно тук също има огромна Порта.
Преди 100 години се е отворила и е опустошила региона Канто.
Затварящите на онова време са я затворили.
Портата на Токио.
Вероятно Дайджин се опитва отново да отвори тази врата.
Безполезно е...
Всичките сведения са били заличени.
Защо? Да не би да е тайна?
Трябва да питам дядо.
- Дядо ви?
Той е, който ме отгледа. Сега е в болница наблизо.
Не исках да го разочаровам... в този ми вид.
Сота, там ли си? Знам, че си.
Прозорецът е отворен.
- Серидзава. Точно сега ли...
Кой е това?
- Един познат. Просто го изгони.
Сота, ще отворя вратата. Предупредих те, влизам.
Той не е лош човек.
Здравейте.
Коя си ти?
- Малката му сестра.
Той е имал сестра?
- Не... Братовчедка,
която му е като по-малка сестра.
Извинете, вие ли сте Серидзава?
Трудов изпит за учител?
Да, вчера беше вторият, но него го нямаше.
Имал е изпит вчера?
Какъв глупак.
Четири години на вятъра.
Толкова ме изнерви, че не можех да мисля върху теста.
Виж, Судзуме, нали? Ако имаш връзка със Сота,
кажи му, че съм бесен и че не искам да го виждам.
Всъщност не, той ми дължи 20000 йени.
Искам си тях първо.
Чух, че семейният занаят не бил в добро положение,
но той не се грижи достатъчно за себе си.
И това ме ядосва.
Чао.
Земетресение ли ще има?
Хей, чакай малко.
Спря...
Добре ли си?
Близо е.
Това са много птици.
Да вървим.
Хей, къде отиваш?
Нямах си представа. За вашия тест!
Какво ще правим?
- Не си виновна!
Но аз освободих Крайъгълния камък!
- Днес ще сложим край на това.
Ще върнем котката на мястото й и аз отново ще стана човек.
Какво се случва?
- Какви са тези птици?
Заради земетресението ли?
Хей, къде е Портата?
- Да. Следвай реката.
Виж се само.
- Котка?
Судзуме! Да играем.
- Дайджин!
Сота!
Какво беше това?
- Стол!
Видя ли онова?
Дайджин! Стани отново Крайъгълен камък! Само един няма да издържи!
Няма.
- Защо?
Нима още не разбираш?
Къде отиде?
Сота?
Портата на Токио е... там долу?
Как изобщо ще влезем там?
Спря?
Не.
Какво за...
Закъсняхме...
Внимание! Земетресение!
Предупреждението спря! Какво става?
Вторият Крайъгълен камък...
...не можа да го удържи.
Цялото му тяло ще излезе!
Дайджин?
Ние трябва да предотвратим огромното земетресение.
Судзуме. Аз отивам.
Не! Сота!
Чакайте!
Судзуме!
Какво става?
Какво се случва?
- Страшно...
Луда ли си?
- Но...
Судзуме!
Идвам!
Сота?
Повърхността е нестабилна. Не се пускай от мен.
Добре.
Червеят...
...покрива целия град.
Сота!
- Знам!
Трябва да го пронижем с Крайъгълния камък... с Дайджин.
Судзуме.
Щом червеят падне, земята ще се разчупи.
Дайджин!
Сота?
Какво стана?
Много, много хора... ще умрат.
Защо би го допуснал?
Стани Крайъгълен камък!
Няма. Дайджин повече не е Крайъгълен камък.
Ти си Крайъгълният камък.
Стой!
Какво ще правим, Сота?
Сота?
- Судзуме...
Съжалявам. Най-сетне разбирам.
Досега не забелязах или си затварях очите за това.
Сота?
- Тялото ви...
Сега...
- Тялото ви е ледено!
...аз съм Крайъгълният камък.
Щом се превърнах в стол,
ролята на Крайъгълен камък беше предадена на мен.
Не може да бъде...
Тук ли е...
Тук ли е краят ми?
- Сота?
Но поне срещнах теб.
Сота?
Сота! Сота, отговорете!
Сота!
Това повече не е Сота.
Дайджин... как можа!
Няма ли да пронижеш червея?
- Как бих могла?
Червеят ще падне.
Земята ще се разчупи.
Започна да пада...
Сота! Моля ви, събудете се! Сота!
Това повече не е Сота!
Сота, събудете се!
Какво трябва да сторя?
Сота! Сота!
Много хора ще умрат.
Историята ще се повтори...
Не искам...
Никога не съм искала подобно нещо!
Виж това!
- Невероятно!
Като аврора е.
- Дъга нощем?
Мамо! Готово ли е?
- Не, още много има.
Готово ли е?
- Не, още има.
Готово ли е?
- Почти.
Мамо, готово ли е?
- Да видим...
Готово е!
Честит рожден ден, Судзуме.
Тук ли му е лицето?
- Какво? Това е столче.
За теб.
Как е сега?
Столче за мен!
Мамо, благодаря!
Винаги ще се грижа за него!
Завинаги ли? Добре, че го направих за теб.
Колко дълго...
...се грижех за него?
Къде...
...е това?
Сота?
Това ли е...
Портата на Токио?
Сота!
Не мога да вляза. Той е във Вечната земя.
Сота. Сота? Сота!
Сота!
Судзуме.
Най-сетне сме сами!
Дайджин, заради тебе стана това!
Върни ми Сота!
- Не мога.
Защо?
- Защото той вече не е човек.
Върни ми Сота!
- Судзуме, боли ме.
Върни ми го!
- Боли ме, Судзуме!
Ти...
Не ме ли харесваш?
- Аз ли...
Не ме ли харесваш?
- Мразя те!
Изчезни.
И повече не ми говори.
Судзуме не ме обича...
Обещавам да ви спася.
Връщаме обратно...
Какво?
Виж онова момиче. Не носи никакви обувки.
Вярно. Ужас.
Хей, виж й дрехите.
- Боса ли е?
Сериозно?
Състоянието на г-н Мунаката се стабилизира.
Да, вчера беше особено зле.
Мунаката...
Сота се провали, така ли?
Съжалявам, че ви безпокоя. Чух от Сота, че сте в болницата.
Той ли те въвлече в това?
Каква е участта на внука ми?
Той стана Крайъгълен камък и отиде във Вечната земя...
Разбирам.
Вчера видях червея от прозореца.
Толкова исках да отида сам,
но това тяло не ме слушаше.
Затова искам да знам как да вляза във Вечната земя.
Защо?
Защото трябва да спася Сота!
- Напълно ненужно.
Какво?
- Сота ще прекара десетилетия
като Крайъгълен камък, обиталище на боговете.
Той не принадлежи сред нас.
Как е възможно... Но трябва да има начин...
Нима се опитваш да осуетиш жертвата на внука ми?
Какво?
- Кой прониза червея?
Ти ли, със Сота?
Но това беше...
- Отговори!
Аз бях!
- Добре. Това е добре!
Ако не беше, милиони щяха да загинат!
Гордей се с постъпката си, мълчи
и се върни, откъдето си дошла!
Този свят не е за обикновени хора.
Забрави за всичко.
Как бих могла да забравя?
Ще отворя подземната Порта отново.
Какво? Чуваш ли се?
Трябва да вляза някак!
- Невъзможно е.
Не можеш да влезеш там! Не бива да отваряш Портата!
Почакай!
Вечната земя е красиво място.
Но е владение на покойните. Нима това не те плаши?
Не ме плаши.
Животът и смъртта са въпрос на късмет.
От малка вярвам в това. Но...
Това, което ме плаши, е свят без Сота!
Има една-единствена Порта, през която хората могат да преминат в живота си.
Ти си била във Вечната земя, нали?
Какво видя там?
Тогава... Видях себе си, когато бях по-малка.
И споминалата ми се майка.
Навярно си се изгубила във Вечната земя на младини.
Трябва да намериш онази Порта.
Мина твърде много време.
Виждам, че най-сетне сте свободен.
Желаете да последвате онова момиче?
Поверявам всичко на вас.
Ще взема обувките ви, Сота.
Ей!
Ей, ти!
Судзуме!
Серидзава?
Къде отиваш? При Сота ли?
Да намеря една врата.
Какво?
- Съжалявам, бързам.
Чакай, навсякъде те търсех!
- Какво...
Излъга, че си му братовчедка.
- Какво значение има?
Качвай се. Търсиш Сота, нали?
Ще те закарам където искаш.
Защо бихте...
- Защото се тревожа за приятеля ми!
Какво правят?
- Ето те! Судзуме!
Моля? Тамаки?
- Знаеш ли колко се притесних?!
А ти! Да не си припарил отново край нея.
Ще извикам полиция.
- Коя си ти?
Този ли дойде до дома ни?
Каквото и да ти е казал, лъже. Прибираме се.
Съжалявам, но не мога още.
- Судзуме!
Серидзава, тръгвайте.
- Добре.
Чакай! Судзуме!
Какво ви прихваща?
- Няма да те оставя сама.
Тамаки, слизай.
- Ела тук, Судзуме.
Колата си има врати, бе!
Изневерява ли им?
- Мъжете са отвратителни.
Игнорира ми съобщенията!
- Нека се успокоим.
Хей... млъкнете.
Дайджин?
Котката проговори?!
- Моля? Естествено, че не...
Да, разбира се.
- Да, разбира се.
Котките не говорят.
- Котките не говорят.
Както и да е...
Серидзава, може ли да ни закараш тук?
- Какво? Това е далече!
Судзуме, това не е ли...
- Каза, че ще ме закараш, нали?
Моля те, трябва да стигна там.
Не се шегуваш.
Явно тази вечер няма да съм си вкъщи...
Какво си намислил?
На път да видя майката на мъжа ми,
аз сега сама пътувам с влака.
...Залязващото слънце огрява града и колите,
а отминавайки, аз поглеждам.
- Надуваш ми главата.
Моля? Това е точно песен за из път.
Имаме и котка даже...
- Судзуме не слуша.
Отдавна спи.
Тази котка нейна ли е?
- Ние нямаме котки.
Серидзава... Ти си учител в обучение?
Да, искам да стана учител.
Нали колата няма да се разпадне?
Втора употреба е, взех я на безценица. Готино, а?
Сигурен ли си, че искаш това? Пътят дотам е повече от седем часа.
Дъщеря ви не е единствената, която търси Сота.
Тя не ми е дъщеря.
Судзуме е племенницата ми.
Сестра ми си отиде, затова аз я подслоних.
Тя беше самотна майка.
Тогава Судзуме беше едва на четири.
Не можеше да осмисли, че майка й си отиде толкова внезапно
и се изгуби, докато я търсеше.
Судзуме! Судзуме, къде си?
Судзуме!
Лельо?
Всичко ще бъде наред. Съжалявам, че толкова закъснях!
Судзуме, от днес ще бъдеш моя дъщеря, ясно?
Минаха 12 години от онзи ден.
Взех я с мене в Кюшу и живяхме заедно оттогава.
О, пречи ли ти, ако пуша?
Колата е твоя.
Значи пътуваме към родното място на Судзуме?
Мислиш ли, че Сота е там?
- Не знам...
Но там не е останало нищо.
Защо направо да не завием обратно към Токио?
Това ще я накара да се откаже.
Сота ми дължи пари и аз си ги искам.
Ти се оказа и лихвар, а?
...И тя ще ти се ядоса, скъпи мой!
Болката остава в спомените ми.
Болката, която дълго не можех да си спомня.
Усетихте ли някакъв трус?
Виж кой се събуди. Сега леля ти заспа.
Всичките ли сте такива?
Права си. Не забелязах.
- Спрете колата!
Почакай...
Судзуме!
Не се появява.
Сота сигурно го удържа.
Дайджин...
Каква е целта ти?
Защо не казваш нищо?
Кажи, всеки ли може
да стане Крайъгълен камък?
Не само Затварящите? Хей!
Судзуме.
Какво те прихвана?
Съжалявам, няма нищо. Нямаме време за губене.
Почти сме на половината път.
Не знаех, че това място е било толкова красиво.
Това място е... красиво?
Съжалявам, трябва да побързаме.
Хей. Хей, ти...
Котко!
Семейството ти има сериозни проблеми...
Кажи, какво търсиш?
Нещо трудно за намиране?
В чантата си, из бюрото си,
търсиш, търсиш и не намираш.
Още ли искаш да търсиш?
Какво ще кажеш за танц с мене?
В сънищата ни, напред към сънищата ни.
Не искаш ли да се полуташ с мене?
Дъжд?
Шегуваш се! Това не е на добре...
Защо? Нали имаш покрив? Просто го изтегли.
Давай да опитаме.
Хей...
Още е счупен, а?
Това не е смешно! Как ще оправиш това?
Без тревоги.
- Следващата отбивка е наблизо.
Остават 40 км до дестинацията ви. Приблизително време: 35 минути.
Да, бе, близо!
Часът е 15:30 ч.
Благодаря за храната!
Моля? Пътуваш със съмнителен плейбой?
Не, по-скоро е евтин и скъперник,
но не мисля, че има лоши намерения.
Това е много опасно! Вие сте само две жени!
Опасно е да сте в закрита кола!
- Не, всъщност е кабриолет.
Това е дори по-зле!
Тамаки, къде в Мияги се намирате?
- Пак ли с Тамаки?
Минору не знае кога да се предаде.
Има автобус на тази бензиностанция, който пътува към Токио.
И има свободни места. Мога да ги резервирам още сега.
Почакай малко, Минору.
Вече стигнахме доста далеч... Не мисля, че има смисъл...
Сота. Сота. Сота.
Сота...
Судзуме, отново се разтресе, нали?
Напоследък има много земетресения.
Сигурна ли си, че не искаш да хапнеш нищо?
Да.
Судзуме...
Може ли да ми кажеш?
- Какво?
Защо толкова искаш да се върнеш в старата си къща?
Врата...
- Съжалявам, не мога да обясня добре.
Какво означава това? След като притесни толкова много хора!
Аз ли? Ти не би разбрала, Тамаки.
Това беше. Вземаме автобуса и се прибираме.
Не искаш да ми обясниш. Гледаш помрачено.
Нищо не ядеш.
- Пусни ме!
Судзуме!
- Ти се прибирай, Тамаки!
Не съм искала да идваш дотук!
Имаш ли си изобщо представа? Поболях се от тревога!
Точно затова се задушавам!
Не мога... повече.
Трябваше да те приютя.
Посветих последните 10 години на теб.
Изглеждам като глупачка...
Всеки ден ходя на пръсти.
Дете, загубило майка си?
Не можех да каня никого заради теб.
Никой не би се оженил за жена, която все едно има дете!
Дори с парите на сестра ми, нямаше как да намеря баланс.
Така ли...
Но и аз...
Съжалявам, че толкова закъснях.
- ...не съм имала избор.
„От днес ще бъдеш моя дъщеря, ясно?“
Ти каза да бъда „твоя дъщеря“!
Не си го спомням.
Махни се от къщата ми!
Върни ми живота ми!
Коя... си ти?
Садайджин.
Садайджин?
Тамаки?
Какво се случи?
Добре ли си?
Какво... Съжалявам, трябва да...
Серидзава.
- Да?
Имам чувството, че си губя ума.
Защо казах подобно нещо?
Хей, хей, хей!
Добре ли си?
Това семейство си има проблеми.
Свалих копчето на униформата си...
- Не е това.
Целувка за Свети Валентин!
- Не.
Ето, това е.
- Спрете да се карате, моля ви...
Не искам да враждувате заради мене...
Колата е супер, когато времето е хубаво, а?
Може ли да не ми надуваш главата?
Аз избирам песните според пътниците.
Судзуме, ти харесваш класиките, нали?
Атмосферата още е мрачна, а?
Нали, новобранецо? Как качихме още една улична котка?
Тази даже е огромна.
Вижте, дъга. Това вече е добър знак.
Трудна публика.
Судзуме, котките не следват хора без причина.
Не са като кучетата.
Черната и бялата котка навярно много искат нещо от теб.
Именно.
- Какво?
Върни всичко както беше, с човешките си ръце.
Котката проговори!
- Котката проговори!
Шегуваш се...
О, оправи се.
Това не е истина. Разминахме се на косъм.
Но ушите не ме лъжат, нали? Котките проговориха.
Наистина проговориха, нали?
Свръхестествен феномен ли беше онова?
- Не, това не е възможно.
Извинете!
Никой не спира.
Серидзава! Остават още 10 км, нали?
Приблизително 20 км до дестинацията.
- По-скоро 20. Още е малко далече.
Върнете се по маршрута.
- Знам!
Ще бягам през останалото.
Благодаря за всичко, Серидзава!
На теб също, Тамаки!
Серидзава, аз също отивам.
Благодаря, че ни закара дотук.
Смятам, че от теб ще стане добър учител!
Почакайте!
Какво ги прихвана?
Завиждам ти, Сота.
Тамаки?
Отказвам се.
Искаш да намериш човека, когото обичаш, нали?
Не го обичам така!
Хей, Судзуме... Кои са тези котки?
Мисля, че са нещо като богове.
- Богове?!
Онова, което казах на паркинга...
Да, понякога съм имала такива мисли,
но далеч не е било само това.
- Да.
Искам да знаеш, че далеч не е само това...
Аз също.
Съжалявам, Тамаки.
Минаха 12 години, откакто последно беше тук...
Прибрах се, мамо!
Прибрах се, мамо.
Виж само колко е пораснала, како.
Нямам идея какво възнамерява да стори.
Намерих го.
Дневник?
Да. Не си спомням точно какво се случи тогава.
Но си спомням, че влязох през една врата...
Внимание! Цунами!
Молим жителите в близост до брега да се евакуират незабавно.
Виждали ли сте мама?
Тя работеше в болницата.
- Сама ли си?
Виждали ли сте мама?
- Не са ли намерили Цубаме?
Знаете ли къде е мама?
- Тя е едва на четири години...
Виждали ли сте мама?
- Остана сираче. Съжалявам, Судзуме.
Виждали ли сте мама...
- Съжалявам.
Мамо! Къде си?
Не е било... сън.
Точно така, онази нощ имаше пълнолуние.
До онзи телефонен стълб.
Какво?
Търсиш тази врата ли? Чакай, Судзуме!
Минаха 12 години! Вероятно вече са премахнали отломките!
Къде?
Судзуме.
Дайджин?
Чакай, какво...
Дайджин, ти да не би...
Нима ти ни водеше към отворените врати?
През всичкото това време...
Благодаря ти, Дайджин!
Да вървим, Судзуме!
Судзуме!
Тамаки. Аз отивам!
- Къде?
При човека, когото обичам!
Судзуме?
Земята гори.
Това е...
...червеят!
Отправя се към Портата!
Садайджин?
Онова да не е...
Сота?
Дайджин, ти...
Судзуме, добре ли си?
Какво е това място?
Това ли е Вечната земя?
Сота е там!
Сота! Сота! Сота!
Судзуме.
Ако премахнеш Крайъгълния камък, червеят ще избяга.
Аз ще стана Крайъгълния камък!
Затова ви моля!
Събудете се, Сота!
Ти...
Сота!
Дойдох чак дотук!
Моля те, само ми отговори!
Сота! Нека чуя гласа ви!
Сота!
Хей, ти...
Чувала ли си за изоставени места наоколо?
Изоставени места?
Не се ли боиш, че ще умреш?
- Не!
Не сме ли страхотен отбор! Да, и аз смятам, че върша нещо важно.
Елате при нас, Сота. Имате почитатели, а, Сота? Чакай!
Това...
- Да.
Тук ли е...
Тук ли срещам края си?
Спомените на Сота?
Но поне срещнах теб.
- Сота? Сота!
Сота!
Едва те срещнах!
- Сота!
Не искам да изчезна. Искам да живея! Искам да продължа да живея!
Страх ме е от смъртта! Искам да живея. Да живея... Да живея!
Още!
Аз също!
Искам да живея още... Да чувам гласа ви.
Страх ме е да остана сама. Страх ме е от смъртта.
Сота...
Сота?
Судзуме?
Какво стана с мен?
Дайджин!
Какво стана? Добре ли си?
Дайджин...
Не можа да стане твой, Судзуме.
Върни ме... със собствените си ръце.
Дайджин...
Вторият Крайъгълен камък!
Червеят ще избяга през Портата!
Судзуме!
- Добре съм! Какъв е планът?
Слушай гласа им и те ще ни послушат.
Следвай ме!
Богове, които обитавате под тази земя...
Които поколения наред бдите над нас...
Вашите планини и реки, които дълги години наричаме свои...
С уважение връщаме обратно!
Добро утро!
- Добро утро!
Добър апетит!
- Благодаря за храната.
Излизам!
- Пази се!
Връщай се по-скоро.
- Излизам!
Излизам.
- Аз тръгвам!
На добър час.
- Не закъснявай.
Излизам!
- Довиждане.
Знам, че животът е преходен.
Смъртта винаги ни е съпътствала.
Но дори да е така,
нека още веднъж, дори да е един-единствен миг,
ние желаем да живеем!
Богове!
Моля ви... моля ви!
Умолявам ви!
Всичко е наред.
Довери му се.
Връщаме обратно!
Судзуме...
Судзуме, там има някого.
Дете?
Онова момиченце... Аз... трябва да ида!
Судзуме?
Вече разбирам...
Точно така.
Най-сетне разбрах.
Судзуме.
Судзуме!
Мамо?
Не...
Знаеш ли къде е мама?
Мама също ме търси! И е много притеснена!
Трябва да се върна при мама!
- Судзуме, чуй ме...
Мама работи в болницата
и може да готви и да прави неща от дърво!
Мама може да прави всичко!
- Судзуме...
И къщата ни е... Къщата ни я няма, но...
Мама...
Тя не знае къде да ме търси, затова...
Достатъчно!
Дълбоко в себе си вече знаех...
Защо? Мама още е там! Мама ме търси!
- Судзуме!
Мамо, къде си?
Мамо!
Мамо...
Какво да сторя?
Судзуме, виж.
Ето, Судзуме.
Това е столчето ми.
Как да се изразя...
Виж, Судзуме...
Колкото и да си тъжна сега,
предстои ти да пораснеш.
Затова не се тревожи.
Бъдещето не е чак толкова страшно.
Ще срещнеш много хора, на които ще държиш,
както и много хора, които държат на теб.
В този момент нощта може да ти се струва безкрайна,
но утрото непременно ще дойде.
Ти ще израснеш в тази светлина.
Аз съм сигурна в това.
Защото е записано сред звездите.
Како...
Коя си ти?
Аз съм...
...твоето утре.
Напълно бях забравила.
Отдавна вече имах всичко, което има значение.
Излизам!
Значението на любовта, на докосването,
и теорията на относителността.
Судзуме...
Хей! Тамаки!
Серидзава?
Та, върна ли си парите от Сота?
О, излъгах за онова. Всъщност аз дължа пари на Сота.
Но явно е забравил, тъй че... Може ли да си остане между нас?
Безнадежден си.
Защо не се върнеш с нас?
Теглото на хорските чувства е онова, което стихва земята.
Понеже има места, където то е изчезнало, Портите се отварят.
Ще ги затварям на път за Токио.
Сота!
Само...
Благодаря ти, че ме спаси.
Ще дойда да те видя. Обещавам.
Каквото аз нямам, каквото аз нямам, това си ти.
Ти ме правиш, който съм.
Ще се засмееш, щом ти го кажа, нали?
Искам да видя и туй твое лице.
Каквото аз нямам, каквото аз нямам, това си ти.
И онази, която възпява светът.
„Само да беше ти тук!“
Колкото и ужасни да са думите,
които ще последват,
ще прегърна тези думи в обятията си.
Отчаянието, което виждам с теб,
ще свети по-ярко от надеждата без теб.
Добре дошъл.
Смехът ти някак напомняше на нежност,
Песента ти беше като днешния вечерен дъжд.
Не искам човечеството да си представя какво е било след хиляди години,
искам да видя как се смееш, както никой друг не е виждал.
Каквото аз нямам, каквото аз нямам, това си ти.
Ти ме правиш, който съм.
Ако викам името ти, докато гласът ми пресъхне.
Ако така ще те достигна, още сега ще го викам.
В сърцето си носиш червени и сини нишки,
преплитат се те сред сърцето ти.
С глас, който не трепва срещу вятъра,
узрявам думите, които трябва да предам.
Времето е траверса, вятърът - галеща кожа,
звездите са люлка, хората - мираж.
Защо плача - ако тази сълза ти даде отговора,
значението на срещата ни - близо не ще е.
Това е викът ми, че тялото ми никога няма да стигне.
Има сърце, което трепне само когато докосва ръката ти,
Колко значения трябва да преодолеем, за да стигнем отсрещния бряг?
Дори да е глупост, дори да е грозота,
отвъд онова, което е правилно, искам да държа ръката ти.
Скъпоценни спомени, които не мога да припомня.
Това са чувствата, за които няма думи.
Може би, само може би...
Туй само е съставът на сърцето ми.
Може би, само може би...
Още гърдите ми продължават да отекват:
„Забележи ме!“
Защо плача - ако тази сълза ти даде отговора,
значението на срещата ни - близо не ще е.
Това е викът ми, че тялото ми никога няма да стигне.
Намерих сърце, което трепне само когато докосва ръката ти.
Колко значения трябва да преодолеем, за да стигнем отсрещния бряг?
Дори да е глупост, дори да е грозота,
отвъд онова, което е правилно, искам да живея с тебе.
Превод и субтитри: МАТЕЙ КРЪСТЕВ