Avatar: The Last Airbender - 01x04 (2024) Свали субтитрите
Ехо? Има ли някой тук?
Станала е грешка! Не съм виновен за пожарите и за боя!
Не се хаби. Тукашните войници не са особено толерантни
дори при най-добрите обстоятелства.
А сегашните обстоятелства определено не са най-добрите.
Генерал Айро.
- Радвам се, че пак се виждаме.
А Зуко? И него ли го хванаха?
Надявам се, че не са. Вече би трябвало да е на път към кораба.
Той е виновен за всичко. Започна боя, после те изостави.
Започвам да разбирам що за човек е той.
Съмнявам се.
- Какво ще стане с нас?
Не съм сигурен, но от опит знам,
че земните не са особено добри с победените си врагове.
Вярно ли е? Наистина ли работеше с враговете?
Сложно е.
- Не е. Въпросът е прост.
Помагаше ли на огнените?
Да.
Тео. Исках да те защитя.
Огнените казаха, че ще ни убият
и ще нападнат града, ако не им съдействам.
Не нападаха Омашу само защото им правех услуги.
Това да даваш оръжия на враговете услуга ли е?
Какви оръжия? Не, само дребни проекти.
Никакви оръжия.
- В грешните ръце всичко е оръжие.
Особено в ръцете на огнените.
Сока, знаеш какво е да вземаш тежки решения.
Баща ти е трябвало да остави теб - едно дете - да пазиш селото.
Правим каквото е нужно, за да оцелеем.
Правим компромиси, за да преживеем.
Моят баща не би постъпил като теб.
Открих го. Анг е в затвора.
АВАТАР: ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗДУШЕН ПОВЕЛИТЕЛ
В мрака
Сто години по-рано
Анг! Анг!
- Буми. Как вървят тренировките?
Справям се с формите, но оформянето е трудно.
Какъв е проблемът? Изглежда точно като небесен бизон.
Трябва да е язовец къртица.
- Сигурен ли си?
Нищо не може да се мери със строителството на земните.
Няма процепи между камъните.
Затова градовете им са такова чудо.
Великолепни дворци, смайващи кули.
Затвори, в които никой не може да проникне.
Харесват ми веселите места в Омашу.
Градовете са като хората. Имат си тъмни страни.
Напоследък всички страни изглеждат тъмни.
Из целия свят е така.
До това води един век война.
Огнената нация е започнала войната.
Огнената нация може да я спре.
- Де да беше толкова просто.
За моя брат, огнения господар, няма нищо, освен победа или загуба.
За него нищо друго няма значение.
Дори близките, загубени по пътя.
Затова ли Зуко иска да ме хване? За да спечели войната за баща си?
Зуко не иска да спечели войната, а да си върне някогашния живот.
Можеш да му покажеш, че това не е начинът. Ще те послуша.
Поне това ти дължи.
Напротив. Аз имам дълг към него.
Никога няма да мога да го изплатя.
Абсурд!
Затворът е дълбоко в планината, обграден от скала.
Единственият изход е през двореца.
Съжалявам. Аватарът е загубен.
Няма да изоставим Анг.
- Можеш да ни вкараш в двореца.
След случилото се днес не мога.
- Ами тунелите?
Какви тунели?
- Тайните тунели под планината.
Основателите на града са ги използвали за тайни срещи.
Това е приказка.
- Ти ми каза, че си ги виждал.
И това ли беше лъжа?
Има тунели, но са нестабилни. Който влезе, не излиза.
Ако вярваме на приказките, пазят ги отмъстителни духове.
Значи не са просто тайни тунели, а тайни тунели с призраци?
А дори да ги прекарам през тунелите, нищо не мога да направя за стражите.
Остави ги на нас. Само ни помогни да влезем.
Къде го водите?
В Ямата.
- Ямата?
Трудов лагер за военнопленници.
Ако някой бъде изпратен там, повече никой не чува за него.
Ти... Ти няма да имаш такъв късмет.
Ти ще се срещнеш с царя.
Тези карти са безсмислени. Тук пише да пътуваме на изток.
Тази показва път на юг. А тази води по спирала нагоре.
Какво?
- Свръзката ми в Огнената нация.
Кажи му, че ще се срещнете.
После отиди при земните генерали и им кажи да му направят капан.
Не, не, огнените ми дадоха да разбера,
че всяка съпротива се наказва.
Нека дойдат.
Аватарът се завърна. Време е да спрем да се крием.
Време е да се бием.
Ваше величество.
Затворникът, когото пожелахте.
Хванахме го да се бие и да унищожава имущество.
Заплашваше хора.
А и той е въздушен повелител.
Лотосов корен, борова кора, сушен жасмин.
Лотосов корен, борова кора, сушен жасмин.
Вряща вода. Да се вари две минути!
Чай?
Добре.
- А вие грешите за него.
Видяхме го да...
- Грешите!
Той не е само въздушен повелител.
Владее четирите елемента. Той е спасителят на света.
Той е аватарът.
И е много добър в скачане по камъни.
Буми?
- Здравей, Анг.
Буми!
Как така още си жив?
- Точна диета и късмет.
Не знам дали е добър или лош късмет. А как така ти още си жив?
И защо все още си дете?
Дълга история.
Борова кора?
Кой идиот ви каза да слагате борова кора в чая?
Ти.
Заведете го...
... да пирува.
Бързак.
Ти ни предаде.
- Моля?
Попречих ви да убиете невинни хора.
Невинни ли? Шпиони и предатели! Тях ли искаш да спасяваш?
Не всички са врагове.
Ако си срещу нас,
ти си наш враг.
На Южния полюс животът може да е прост,
но тук трябва да се вземат тежки решения.
Това е да си във война.
Мислех, че си на наша страна.
На моя страна.
- Забравил си за какво се биеш.
Каза ми да си спомня майка си. Спомних си я.
Тя не искаше горчивина да изпълва сърцето ми.
Така човек разбира, че е на грешната страна -
като не се бие за нещо, което обича, а заради омраза.
Точно като огнените.
Нямам нищо общо с огнените.
Сбогом, Бързак.
Виж каква сила имаш! Дължиш я на мен!
Не е вярно. Идва от мен.
Ти! Нямаш място тук!
Възложиха ми прехвърляне на затворник, но...
Ами... Закъснях.
Ако командирът ми научи... Вече си имам проблеми.
Водят стария огнен в Ямата. Другият още е тук.
Какъв друг?
- Гологлавото хлапе.
Царят го повика.
Тук ли ще стоиш? Какво ще правиш?
Предлагам ти две ястия.
Ребърца от Кенгурския остров. Направо скачат в устата.
А другото ястие е яхния от водорасли.
Чувал съм, че придава тен.
Това си го биваше.
- Предпочитам яхнията.
Не ям месо.
Точно така. Не ядеш месо.
Добър избор.
Чакай... Това изпитание ли е?
- Моля? Изпитание?
Не. По-скоро игра.
Винаги ти е харесвало да си играеш, нали?
Значи сто години си бил замразен в айсберг, а?
Сигурно е било приятно.
Не. Беше кошмар.
- Какъв пък кошмар да е било?
Светът гори, хора умират, а ти... Ти си проспал всичко.
Въздушните повелители са били избити.
А аз не им помогнах.
Монасите хвръкнаха във въздуха, нали така?
Това е трагедия. И може да се повтори.
Затова трябва бързо да стигна до Северното водно племе.
Затова трябва да ме освободиш. За да спася водните повелители.
Да си тръгваме с марулята.
Буми, това е важно! Не те ли е грижа?
Моля?
Как смееш да ми говориш за грижа?
Знаеш ли какво е цял век да водиш една битка?
Знаеш ли какво е да гледаш как светът около теб гори?
Нека ти кажа нещо, аватар.
Ти може да си на сто години,
но не си живял сто години.
Не си живял през последните сто години.
Не можеш да ме накараш да повярвам, че си изгубил надежда.
Не и ти, Буми.
- Така ли?
Приемам предизвикателството.
Това не е правилно.
- Нямаше друг вход.
Сигурна ли си?
Слушай... Чуваш ли музика?
Когато осъзнаеш, че си в мрак,
а около теб са само камъни...
Ще вземеш ли това?
... спомни си безценния дар, заровен дълбоко...
Раздрусай го.
Разрови се малко и ще откриеш
перлата на моето сърце.
Перлата на моето сърце.
Да.
Да... Това беше доста добре. Какво правите тук?
Ние ли какво правим тук? Вие какво правите тук?
Ние правим каквото правим.
- Да, но... Защо го правите тук?
Акустика. Най-хубавата в Омашу.
Чувате ли? Хармония. Това е всичко за нас.
Хармония, музика, любов.
Щом на тези им е добре тук, тунелите не са толкова страшни.
Тунелите ли? Това тук не са тунелите.
Това там са тунелите.
На ваше място не бих ходил там.
- Нямаме избор.
Трябва да намерим свой приятел.
Тогава сигурно трябва да видите това.
Разказ за любов.
Ома и Шу се срещнали на върха на планината,
която разделяла селата им.
Селата били във вражда. Влюбените не можели да бъдат заедно.
Но любовта им била силна, затова намерили начин.
Научили земно повеляване от язовците къртици
и станали първите земни повелители.
Построили сложни тунели, за да могат да се срещат в тайна.
Но един ден Ома не дошла.
Била убита в нападение.
Съсипана, Шу използвала своята сила, за да постави селата на колене.
Можела да ги унищожи,
но вместо това прекратила войната.
Жителите на двете села й помогнали да построи град, където да има мир.
Градът бил наречен Омашу в знак на почит към тяхната любов.
"Любовта свети най-ярко в мрака."
Не го забравяйте, щом ще влизате в мрачната дупка,
от която нищо живо не се връща.
Двете влюбени...
Спокойно. Там няма нищо страшно.
Точно така. Гневни духове не съществуват.
Таен тунел! Таен тунел!
В планината!
Таен, таен, таен, таен тунел!
Да!
Обречени са.
Цял отряд земни повелители само за един старец.
Поласкан съм.
Спрете!
- Спрете на място.
Спрете!
- Спрете!
Просто предпазна мярка.
Много хора тук биха искали да знаят, че с нас е прочутият Западен дракон.
Огненият генерал, който шестстотин дни обсаждаше Ба Син Се.
Някой може да реши лично да раздаде правосъдие.
Не можем да го допуснем, нали?
Мога ли да направя пътуването ти по-удобно?
Няма нужда, благодаря.
Сигурен ли си? Кажи си, ако има нещо.
Пътят до Ямата ще бъде дълъг.
А аз имам много време.
Добре, хора, яхвайте животните.
Значи ти се ходи на север? На север не е добре.
Има огън навсякъде на север.
- Нямам избор. Трябва да отида там.
Невинаги най-бързият път е най-добрият.
Значи да не хващам най-бързия път?
Значи да гледаш къде ходиш.
Буми, какво става?
Буми, какво се опитваш да докажеш?
- Да докажа ли?
Може би се опитвам да ти покажа, че за аватара няма лесен път.
Може би искам да изиграем една игра, както си играехме някога.
А може би просто съм искал да си хапна скална захар.
Идвам, чичо.
Насам.
- Така ли е според картата?
Картата е неясна. Просто така го усещам.
Така го усещаш ли?
- Да. Имам такова чувство. Инстинкт.
Виждаш ли?
Угаси светлината.
Представяш ли си?
"Любовта свети най-ярко в мрака." Това е следа.
Трябва да стане тъмно, за да следваме светлината.
Така ще намерим пътя.
- Светлината на кристалите ли?
Те са навсякъде. По стените. По пода.
Навсякъде.
- Това е път.
Онова беше за любов, а не за светещи камъни.
Музикантът каза, че любовта е важното.
Любовта върти света.
- Сега музикантите ли слушаш?
Сока, спри!
- Катара, какъв ти е проблемът?
Не ме приемаш на сериозно.
- Пак ли?
Вече не съм малко дете.
- Но се държиш като такова.
Правиш се, че знаеш всичко, а се върза на лъжите на предател!
А ти се влюби в терорист!
- Глупости!
Не трябваше да говориш с него!
- Не го решаваш ти!
И не ме пренебрегвай!
- Не се дръж като идиот!
Татко ме направи водач!
- Ти не си татко!
Вече не сме във Вълчи залив, нали?
- Май не сме.
Представи си бабчето да ни види така.
Бих хапнал от нейната тюленова пастърма.
Или от юфката й. С нейния бульон.
- Скоро ще се върнем при нея.
Наистина ли го мислиш?
Не знам.
Ела. Трябва да продължаваме.
Тюленова пастърма. Не знаех, че това се яде.
Доведете го тук. Доведете го.
Сложете седло на това.
На огнените повелители не им трябва вода, нали?
В Ба Син Се трябваше да делим прясната вода на дажби
след първата година обсада.
Като военни, ние имахме привилегии.
Брат ми обаче беше мекосърдечен.
Събираше храна и вода от взвода си и ги даваше на деца.
Той пазеше източната стена, когато ти я подпали.
Когато угасихме огъня, от него не беше останал дори труп.
Той беше на деветнайсет.
Толкова много смърт...
Толкова много битки... А Ба Син Се още не е паднал.
Струваше ли си?
Бяхме във война. Бях войник.
- Беше касапин!
Знаеш ли...
Все още усещам миризмата на дим, когато си легна вечер.
Никога няма да я забравя.
Войната ни изпраща до ръба.
Не всички харесваме това, което виждаме там.
Това ли е жалкото ти извинение за всичко, което си направил?
Не говорих за себе си.
Командире...
Назад.
Вярно е, нали?
Нямаш човечност.
Не знаеш какво е загуба.
Наистина ли е изоставил обсадата?
- След като синът му е загинал.
Синът му умира като герой, а той ще бъде известен като страхливец.
Братко, знай, че Лу Тен винаги ще бъде почитан
като герой на Огнената нация.
Благодаря ти, Озай.
Саможертвата му ще бъде възпята в легенди.
Чичо, голяма чест за теб и за Лу Тен е,
че той загина в служба на Огнената нация.
Когато не се справях с ученето и татко беше недоволен,
Лу Тен ми даде това.
Беше го спечелил, когато станал първенец в офицерската школа.
Каза, че трябва да принадлежи на човек, орисан да постигне величие.
Даде ми сила.
Лу Тен не се нуждаеше от това,
защото беше най-силният човек, когото съм познавал.
Ставаш все по-добра.
Благодарение на тренировките и напътствията.
От свитъка ли?
- Да.
А и Бързак ми помогна с някои неща.
И той, като нас, е загубил близки.
Знае как понякога спомените ни пречат.
Помогна ми да осъзная,
че мисля само за смъртта на мама, но не и за живота й.
Може да е тръгнал по грешния път, но е бил принуден да го направи.
И със Сай е същото.
Сай ми каза, че трябва да бъда инженер.
Че това е истинското ми призвание.
Вярваш ли го?
- Не знам.
Но беше приятно да чуя, че имам какво да дам на света.
Освен феноменални бойни умения.
Сока, това, което казах за теб и татко...
Забрави го.
Ти поведе племето и ни защити, когато нямаше кой да ти помогне.
Татко никога не е носил такава тежест сам.
На теб ти беше по-трудно, отколкото на него.
Това е грешно.
Кристалите са си просто кристали. Така си и мислех.
Ние сме били тук преди, но тази стена я нямаше.
Как е възможно това?
- Не е...
Освен ако...
Тунелите се променят.
Зад тази врата е едно страховито предизвикателство.
Изпитание, което ще покаже дали си готов да бъдеш аватар.
Буми...
Предизвикателствата и изпитанията ти нямат никакъв смисъл.
От сто години нищо няма смисъл.
- Ти не си такъв.
Моят приятел Буми беше щастливо дете,
което обичаше да скача по камъни и винаги мислеше за приятелите си.
Вярвам, че това дете още го има.
Много умно.
Ти мислиш само за игри, нали, аватар?
Кого го е грижа за отговорностите?
Кого го е грижа за спасяването на света?
По-приятно е да си играеш, нали така?
Ами нека изиграем една последна игра.
Както обещах,
една последна игра, аватар.
Най-простата игра. Ти срещу мен.
До смърт.
Как така тунелите се променят?
- Знаех, че кристалите са сбъркани.
Може ли да злорадстваш по-късно?
Възможно ли е това да съм си го въобразил?
Язовец къртица.
Помогнете му.
Направи го.
Направи го!
Всички сме видели достатъчно смърт.
Така става, като покажеш милост към земен повелител.
Добре си.
- Трябва да се махаме.
Трябва да почиваш...
- Няма време.
Ще изпратят още войници. Трябва да се махнем веднага.
Катара!
Благодаря.
Край на пътя.
Катара, съжалявам.
- Аз също съжалявам.
Какво стана? Умряхме ли?
"Любовта свети най-ярко в мрака."
Не става дума за кристалите.
Не те са помогнали на Ома и Шу да минат през планината.
Сляп е. Не използва зрението си, а чувства.
Усеща чувства и реагира. Страх, гняв, но най-вече любов.
"Любовта свети най-ярко в мрака."
Значи реагират на любов?
А дали реагират на гласови команди? Извинявай, язовец къртица.
Много ще се радваме, ако ни покажеш пътя към двореца.
Моля те.
Буми, не е нужно да постъпваш така!
- Напротив.
Някои от нас трябва да се бият, дори когато не го искат.
Това е да си във война!
Не!
Щеше да го знаеш, ако не беше избягал!
Ти ни изостави.
Ти беше аватарът, а ни изостави.
В този свят човек не може да разчита на никого.
Дори на приятелите си!
Особено на приятелите си!
Ами беше забавно, но е време играта да свърши.
Буми, не мога да ги удържа и двете! Помогни ми!
Нека скалата падне. Нека падне. Ти ще победиш.
Буми, това не е игра!
- Игра е!
Игра, в която трябва да вземеш невъзможно решение.
Това село ли да спася или онова?
Кой ще получи последната храна? Сирачетата или войниците?
Трябва да вземам такива решения
ден след ден, година след година.
И това - само за да спася един-единствен град.
А ти трябва да спасиш целия свят.
Остави скалата да падне, Анг. Научи какво е да си аватар!
Няма!
Тогава светът е обречен.
Сока, хвани царя!
Анг, сега!
Добре ли си?
Знаеш как да събориш къщата, хлапе.
Измамник! Това беше измама!
Не го направи сам! Не научи нищо!
- Грешиш.
Човек може да разчита на приятелите си.
Това е единственият начин да спася света.
С помощта на приятелите си.
- Мислиш като дете.
А това толкова лошо ли е?
Спомняш ли си това? С него викам един приятел.
Това ще направя и сега.
Ще призова един стар приятел.
Ти беше прав.
Не помогнах на света. Не помогнах и на теб.
Сега обаче съм тук.
Ваше величество, повикахме подкрепления.
А удвоихте ли стражата по стените?
Да, Ваше величество.
- Хубаво. Ще дойда скоро.
Какво става?
Огнени бойци са тръгнали на път. Ще бъдат тук до утре сутринта.
Нападат ли ви?
- Нападат ни. Но ще бъдем готови.
За щастие един човек ни съобщи.
- Сай?
Той съобщи на генералите ми за шпионска мрежа в града.
Помогна ни да ги хванем. Сега вие се махайте оттук.
Аватарът трябва да отиде другаде. Ние ще се грижим за себе си.
Време е Омашу отново да се включи във войната.
Но имам още едно предизвикателство за теб.
Зелето ми!
Май все се качваме или слизаме от лодки.
Може би такава ни е съдбата, принц Зуко.
Хубаво. Още не е твърде късно.
Какво правиш тук, чичо?
- Каквото правиш ти.
Подготвям се за незабравимо пътуване.
Значи искаш да дойдеш с мен?
Идвам напълно готов. Нося си чая.
Не ми трябва детегледачка.
А трябва ли ти приятел?
Баща ми ми даде да разбера,
че не мога да се върна, докато не намеря аватара.
Значи може да мине много време, преди да се върнем у дома.
У дома...
Всичко, което ми трябва, е на този кораб.
Както казах, нося си чая.
Какво има, Зуко?
- Нищо.
Да се връщаме у дома.
Превод: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven