Fargo - Season 3 (2017) (Fargo.S03E09.Aporia.1080p.AMZN.WEB-DL.DD+5.1.H.264-AJP69.srt) Свали субтитрите
Събитията са се случили в щата Минесота през 2011 г.
По молба на оцелелите, имената им са променени.
От уважение към загиналите, всичко останало е преразказано точно.
Марвин Стаси Сейнт Клауд
ФАРГО
Искаш ли газирано? Например "Спрайт"?
- Не.
Аз съм зам. шериф Глориа Бъргъл от участъка в Мийкър.
Ще разпитвам Емит Стаси на 16.03.2011 г.
Първо - едно ми е любопитно. Живееш на час път от тук.
До офиса ти има 3 участъка на Сейнт Клауд. Защо дойде тук?
Ти ми даде визитка.
Добре тогава.
Имам много въпроси, но май е по-добре направо да започнеш.
Искам да изясним едно нещо.
Ако дойде някой и се представи за мой адвокат, не го пускайте.
Кой например?
- Който и да е.
Сам ще се представлявам. Не искам външни хора.
Ако дойде някой, не му се доверявайте. Може и никой да не дойде.
Той беше прав.
- Кой?
Рей. Аз го изиграх.
Или не съм го изиграл, но…
Лъжата не е лъжа, ако вярваш, че е истина. Съгласна ли си с това?
Случаят не е мой.
- Аз съм съгласен с това.
Или бях.
Вече не знам в какво вярвам.
Той играеше тенис.
Рей ли?
- Баща ни.
Всяка събота в клуба му. И в дъжд, и в слънце.
От 30-годишно носене на чорапи беше станал кьосе от пищялите надолу.
Бях пред гаража и хвърлях тенис топка по къщата.
Не трябваше, но него го нямаше, затова…
А Рей най-вероятно беше в кухнята.
Все ядеше нещо. Беше голям трътльо.
И после татко се прибра.
Имаше от онези стари дизелови мерцедеси, които се чуваха от далече.
Аз скрих топката, той паркира.
Броени секунди след като слезе от колата падна по очи.
В един момент ти маха с ръка, в другия - пада като…
Все едно гасиш осветлението.
Аз го убих.
Баща ти ли?
- Рей.
Първо го изиграх, после го убих.
Сякаш се случиха в един ден едно след друго.
Все едно съм направил бекхенд и после форхенд.
Къде го уби?
- В мизерния му апартамент.
Със стенен пъзел в рамка. Като някакъв шестгодишен.
Беше горд, че трябва да го окачи.
Беше Бъдни вечер.
Дали има специален ад за хора, които убиват близките си на Бъдни вечер?
Исках марките.
Татко ми даде кола, но аз исках марките.
Кой 17-годишен ще иска марки, като може да получи червен "Корвет"? Аз.
И Рей, както казах, беше трътльо.
15-годишен девственик, даже не беше опипвал момиче.
Подведох го.
Казах му, че колата е като магнит.
Като валериана за мацки.
И ако в понеделник отиде на училище с нея, работата му е в кърпа вързана.
И той започна да ме моли.
"Емит, моля те, вземи марките, дай колата на мен."
Все едно той го предлага.
Каква беше онази сентенция… "Най-големият номер на дявола е
този, в който е убедил света, че не съществува."
Как го направи?
- Прерязах гърлото му.
Нявсякъде имаше кръв.
- "Кръвозагуба" е терминът.
Причината за смъртта. Но как точно стана?
Остана една марка. Продадох останалите и с капитала започнах бизнеса.
Запазих си 2-центовата. Окачих я на стената в офиса си.
Сякаш е била първият ми заработен долар.
Но постави се на негово място. На мястото на брат ми.
Като трън в окото. Всеки път, когато той…
Защото аз спечелих, разбираш ли?
Аз спечелих.
Цял живот гледаше как беше набутаният.
Отидох при него и му казах: "Каквото било - било.".
"Да загърбим тази тъпа вражда.".
Дадох му рамката, но той бе ядосан и се опита да ми я върне.
Подавахме си я и рамката се счупи. Парче стъкло се заби във врата му.
Ти го удари с нея ли?
- Не, не съм…
Не исках… Просто стана съвсем случайно.
Обаче си е убийство. Не твърдя, че не е.
Убивах го в продължение на 30 години.
Приключих, когато се свлече.
Един май няма да е достатъчен.
- Имам още един. Близо до участъка.
Важното е да подпише документите. Да го изкараме от участъка,
преди да се е разприказвал.
- Мога да следя радиостанциите.
Не, да минем към четвърта фаза. Никакви грешки.
По дяволите!
Ало?
- Дано чековата ти книжка е под ръка.
Кой се обажда?
- Ти първи.
Госпожо, небрежно е да крадеш от човек, чието име не знаеш.
Да. Такава съм. Небрежна.
Суанго. Нашият рецидивист.
Бинго. Г-н Кайманови острови xxjj19462sk.
Или да кажа Швейцария zz91482s?
Номерата на банковите сметки са безполезни без паролите им,
ако не отговориш на шестте въпроса.
Шест ли бяха? Мерси. Мислех, че са пет.
Какво искаш?
- Името ти, като за начало.
В.М. Варга.
Какво означава "В.М."?
Колко и къде?
- Не е по азбучен ред.
Ако ще ми остроумничиш, ще отида да си легна.
Два милиона. В лобито на хотел "Кларион". В 16:00 часа.
Ела сам.
Хубав пуловер.
Това е жилетка.
Лопез.
- Да.
Ало?
- Да.
Чуваш ли ме?
- Ало?
Глориа съм.
Здрасти. Тъкмо за теб си мислех.
- Така ли? Нека те питам нещо.
Най-странното нещо. Имам нов случай от тази сутрин. Убийство.
Познай как се казва жертвата?
- Когато говори с г-жа Голдфарб,
тя потвърди алибито на Емит.
- Да, говорихме 20 минути.
Приятна жена, много изискана. Били там от 18:15 ч. Даже от 17:55 ч.
Тя, г-н Фелц и г-н Стаси. Както ти казах, познай.
Обаче той току-що си призна.
- Кой?
Емит. Дойде, разказа ми всичко. Даже каза с какво го е убил.
Чудя се защо потвърждава алибито му, когато той е виновен?
Труден въпрос. Защо не я разпиташ и ти?
Да, добро предложение. Тръгна да казваш за ново убийство?
Да. Мъж с прерязано гърло. Намерили парче стъкло на линолеума.
Какъв мъж?
- Зъболекар, от тих квартал,
но чуй това, казва се…
Марвин Стаси.
Добре тогава.
Добре тогава.
Здравей.
- Здрасти.
Донесох бургери.
- Колко си мил.
Рон ли те докара?
- Не, дойдох с автобуса.
Как я караш?
- Бивам. Май ще приключа случая.
Наистина ли?
- Да.
Мислех си уикенда да покараме кану на езерото. Както, когато беше малък?
Мамо.
- Знам, но ще е забавно.
Предпочитам да отида до мола.
- До мола ли?
Да, с приятелите.
- Аз мислех да сме заедно.
Добре.
- Не, щом искаш да ходиш до мола…
На езерото звучи…
- И знам, че не си малък. Голям си.
Търсят те по телефона, началник. Не. Заместник.
Здравей, Нейтън.
- Здравей, Дони.
Бъргъл.
Здравейте. Благодаря за обаждането.
Чудесно, ако нямате нищо против. Наистина ще ми е от полза.
Супер. Ще се видим тогава.
Надлежна проверка. Прослушваме свидетелите за алибито на Емит.
Я виж ти, май най-накрая ще приключа случая.
Какво имаме?
- Жертвата е бял мъж на близо 60 г.
Жена му го намерила в кухнята.
Господи.
Отпечатъци?
- Да. Един ясен на хладилника.
Малоумникът си изцапал пръста с лепило и го избърсал на вратата.
Я пак кажи как се казваше?
- Джордж.
Фамилията му, тъпако.
Стаси. Джордж Стаси.
Дони?
- Да, началник?
Ела насам, за да не се налага да викам.
Май се е изпуснал в гащите.
Виж дали в Сейнт Клауд са намерили отпечатъци.
Убит е от намушкване.
- Знам.
Със счупено стъкло, нали?
- Да.
Този е задушен. Точно както бащата на Бъргъл.
Смятам, че сменя начина на убийство, за да ни баламоса.
Кой?
- Убиецът.
В единствено число ли?
Този явно много мрази фамилията Стаси.
Началник, съседката видяла кестеняв "Кадилак"
да отпрашва преди жена му да се прибере.
Видяла ли е регистрационния номер?
- Да.
Крайно време беше.
Г-жо Голдфарб? Благодаря отново, че дойдохте.
Ясно казах на полицайката предния път. Паметта се губи.
Ще се справите чудесно. Заповядайте в канцеларията ми.
Както казах, проверявам някои неща.
Имаме развитие по случая.
- И става въпрос за убийство?
Да, братът на г-н Стаси е бил убит в дома му.
Ужас.
- Ако може да попитам,
по какъв повод вечеряхте с г-н Фелц и г-н Стаси?
Един общ приятел ни беше запознал.
И как се казва?
- Бък Оландър.
Банкер в Сейнт Клауд.
- Значи е била бизнес вечеря?
Нова съм в града и Бък се съгласи да ме запознае с някои хора.
От къде сте?
- Има ли значение?
Сейнт Луис.
Знаете ли, че веднага след това г-н Фелц се разболя?
Чух. Пази, Боже.
"Когато завали, вали като из ведро."
- Понякога само ръми.
Това е сентенция. Като се почне, край няма.
Подобно на "Недей да изпукваш каквото изчукваш".
В показанията ви пише, че г-н Фелц и г-н Стаси са дошли поотделно.
Точно така.
- Кой дойде първи?
Г-н Фелц.
И колко след това…
Колко след това…
Извинете ме за момент.
Какво става?
- Търсенето приключи.
Имало е търсене?
- Да. За 30 минути. Много яко.
Беше права, че случаят е объркващ.
Новият началник ще ти обясни.
- Моят…
Каза ли й, Дони?
Разреших го.
- Кое?
Твоите убийства. Дъртият от Идън Вали и мъртвият надзорник.
Въобще недей. Задържах Краля на паркингите. Призна си.
И за двете?
- Не…
Имаме доказателство, че Морис Лефей е убил Енис.
Сега Емит признава, че убийството на Рей е било отмъщение.
Но сега имаме две нови убийства на Стаси в Сейнт Клауд.
И двете пасват на две от твоите.
Стъкло във врата. Моят труп - със залепени нос и уста. Какво ще кажеш?
Сматаш, че е сериен убиец с два стила?
Каква е логиката?
- Слушай сега.
Когато арестувахме този боклук, в багажника му имаше поща от баща ти.
Да, точно така.
Снимка в рамка на Рей и престъпната му приятелка, взета от дома им.
И в багажника имаше сума ти счупени стъкла, кръв и лепило.
Това са факти.
Аз имам… Момент. Аз имам други факти.
Отпечатъците на Морис Лефей…
- Той си призна.
Моят човек. В колата. И за четирите убийства.
Рева като някакво беше. Трябваше да го видиш.
Имам предвид… Кой пък е тоя, който се появи изневиделица?
Доналд Ву. Лежал 22 години за разбиване на череп с щанга.
От шест месеца бил навън. Спял под магистралата. Чуй това.
Каза, че гаджето на майка му се казвал Стаси.
Когато угасяли осветлението, блудствал с него в гардероба.
Началник…
- Не.
Сама каза, че двама потвърждават алибито на Краля на паркингите.
В случая попадаш на психология.
Чувства вина, че толкова време се е борил със смотания си брат…
Накрая тя го обхваща и той пристига.
Връзваш му се, защото си му вдигнала мерника и ти се ще да му вярваш.
Ясно?
Пускай го да си ходи, заместник. Хванахме нашия човек.
Това е заповед.
Ще отнеме ли много време? След час трябва да съм в центъра.
Не. Можете да си вървите.
Всъщност само да ми кажете… Колко време след г-н Фелц
пристигна г-н Стаси?
- Може би пет минути.
В показанията ви пише половин час.
- Значи толкова е било.
Знаете, че паметта може да ви изиграе номер.
Това е друга сентенция.
Прикривате ли го?
Ще тръгвам.
Ако имате още въпроси, обърнете се към адвоката ми.
Готово. Пускат го.
Дойл ще те закара на срещата със Суанго. Пристъпвам към пета фаза.
Много те харесах във филма "Смъртта на търговския пътник".
Много смешно.
Ще пия чай. Ти искаш ли?
Не, благодаря.
Знаеш ли защо избрах това място?
- Тук си родена?!
Не се заяждай. Аз заяждам ли се?
Можехме да използваме истинска граната.
Не, права си. Извинявай.
Тук беше регионалният турнир. С Рей взехме третото място.
Затова сме тук.
Турнирът беше по бридж.
Колко странно.
Никога не съм възприемал този неприятен афинитет към игрите.
Бриджът не е игра.
58 октилиона възможни раздавания.
После имаш и човешкия фактор. Симбиоза с партньора ти.
Измами. Да разкриеш опонентите си. Стратегия.
Това беше моята сила.
- Личи ти.
Сигурна ли си, че не мога да те изкуша?
По рецепта на майка ми.
Не?
Носиш ли ги?
- Да.
У мен са.
Но искам вместо това, да ти предложа нещо друго.
Работа.
Я пак ми припомни какво работиш.
- Работя за фирма "Нарвал".
Лъжеш. Казваш на хората, че работиш за "Нарвал",
защото те игнорират началниците.
Но аз разпознавам шефа, когато го видя.
Много добре. Току-що добави още една нула към заплатата си.
Няма нужда. Аз си имам работа.
Да те изнудвам.
- Добре тогава. Кажи ми…
Как ще се развият нещата от гледната точка на стратега?
Ами…
Има 60% вероятност куфарчето да е пълно с мръсно бельо.
И след като не виждам съдружника ти, реших, че ни наблюдава отнякъде.
Даже може да е с пушка.
Продължавай нататък.
Ако бях донесла дневниците и хард дисковете,
щеше да му дадеш знак
и той щеше да стреля.
И ти носиш ли ги?
Проблемът е, че това е обществено място с много свидетели.
А ти биеш на очи.
Така ли?
Огледай се.
Браво.
Предполагам, че турнирът не е бил аматьорски.
Полупрофесионален.
Ти беше прекалено самонадеян.
Забрави да преброиш всички парчета на масата.
Картите, които не показвам.
Сега сме само аз и ти.
И аз си искам парите.
Току-що добави още две нули към заплатата си.
Какво има в куфарчето?
- Къде са нещата ми?
Уили Ломан, струва ми се, че трябва да те накажа,
защото не си държиш на думата.
Може би ще дам единия хард диск на полицията.
Нали осъзнаваш, че не можеш да спечелиш тази игра?
Мислех, че не играеш игри.
- Предлагам ти състояние,
а ти искаш касичка. Защо?
Защото искам да те нараня. А не да ти бъда домашно животно.
Искам да те погледна в очите и да ти изтръгна нещо, което обичаш.
Не съм го убил аз.
Нали знаеш? Емит го уби.
Човекът, дошъл в участъка да ме убие, не беше Емит.
Автобусът не беше преобърнат от Емит.
Знаеш ли какво… Досега нямах никакво мнение за теб,
но сега вземаш да ми ставаш неприятна.
Хубаво.
Давам ти срок до утре да ми донесеш парите.
Искаш ли да остана?
Да седна ли?
Омъжих се веднага след като завърших
за момче, с което се запознах на летния лагер в пети клас.
Лятна сватба. Комарите бяха повечето ни гости.
Роди ни се бебе, после стана дете, сега е тийнейджър.
Миналата година мъжът ми ми звънна и ми каза, че има гадже на име Дейл.
Щели да заживеят заедно. Каза, че съжалява.
Обичал ме, но не по този начин.
"Какво друго има?" - казвам аз.
Имаш едни представи за живота, а после се оказва нещо съвсем друго.
Можеш да си вървиш.
- Какво?
Не, аз… Казах ти какво стана, какво сторих.
Не ща специално отношение само защото съм богат.
Не, няма да го получиш. Някой се е появил. Не този, за когото си мислиш.
Какви ги говориш?
- След като призна,
други двама с фамилия Стаси са били убити.
Първият е бил убит както са убили пастрока ми.
Вторият - както брат ти. Този човек е подхвърлил улики и на двете места,
за до го изкара дело на сериен убиец, който мрази хора с фамилии Стаси.
Искаш да кажеш, че те са мъртви, защото имат моето име?
Да.
А капакът е, че са ни дали заподозрян и той си признал.
Той…
- Признал си и за четирите убийства.
Някакъв пълен загубеняк, който не може да оцелее в модерния свят.
Колко ли са му платили? Трябва да е била голяма сума.
Ама свърши работа.
Признанието и уликите, за които споменах…
го вкарват в затвора до живот, а ти се прибираш у дома.
Кой е той?
Кой?
- Господарят, който дърпа конците.
Онзи в офиса ти, който каза, че продава дамски обувки. Той е, нали?
Негово дело е.
Аз…
Аз…
Аз…
Съжалявам.
Проблемът не е, че по света има зло,
проблемът е, че има добро.
Защото ако го нямаше, на кого щеше да му пука?
Подкреплението пристигна.
- Уиски или бира?
По време на овулация не бива да се пие,
но пък, ако трябва да я погледна в окото трезвена още веднъж,
може да скоча през прозореца, така че дай един "Московско муле".
Още правите опити, а?
С цялата романтика на двама дървари, които секат дърва.
Добре, че е лубрикантът.
Когато се обади, се зарадвах.
Още едно.
- За появяването и отвръщането.
Само че… Всичко свърши. Добрите загубиха.
Временно. Накрая винаги Исус печели.
- Ще пия за това.
Преди да дойдеш си мислех за пастрока ми Енис.
Написал е книжки за космоса, прочетох една от тях.
Планетата Уай.
В нея се разказваше за един андроид, който…
Господарят му умря и той 2 млн. години обикаляше вселената.
Божичко.
- Да.
И казваше само "мога да помогна".
Но не можеше. Или по-скоро така и не успя.
Но все повтаряше "мога да помогна". И все се проваляше.
Мога да кажа, че през повечето време се чувствам така.
Стига де.
- А през останалото време,
ако трябва да бъда честна, чувствам се…
Невидима. Или не невидима. Нереална.
Има ли логика?
- Не, госпожо.
Вратите с фотоклетка не се отварят за мен.
Сензорите на диспенсера за сапун не ме усещат.
Когато звъня по телефона, все не могат да ме чуят.
Сама стигнах до заключението,
че всъщност не съществувам.
Да.
Цяла реч мога да ти изнеса.
- Моля те недей.
Ето от какво си мисля, че се нуждаеш. Стани.
Защо?
- Искам да ти покажа нещо.
Какво?
Така добре ли е?
Освежи се в тоалетната, защото ни чака тежък запой,
а не искам хората да си мислят, че съм те накарала насила.
Благодаря.
Свързва ни униформата.
Освен това те харесвам.
И аз те харесвам.
Супер.
Задължения и плащания на "Паркинги Стаси" ООД
за периода 01.01.2008 г. - 31.01.2011 г.
Превод и субтитри ПЕТЪР СТАЙКОВ
a.k.a. motleycrue @ Translator's Heaven © 2017