Waterloo (1970) Свали субтитрите
със своя военен и политически гений и с революционния си плам,
успява за няколко години да стане император на Франция
и господар на цяла Европа.
През 1812-та, след 15 години на славни победи,
той претърпява крах за първи път при опита си да завладее Русия.
През октомври 1813 г. обединените сили на Австрия, Русия, Прусия и Англия
нанасят ново поражение на Наполеон край Лайпциг,
след което той е принуден да отстъпи до самия Париж,
където да очаква съдбата си.
Фонтенбло, сряда 20 април, 1814 г.
Няма надежда, сир. – Разбити сме.
20 години ви следвахме. Прекосихте славно цяла Европа.
Но вече не можем да опазим Париж.
Австрийците... са във Версай.
Казаците поят конете си в Сена.
Пруските оръдия се чуват в Монмартър.
Срещу нас са четири държави, четири армии, четири фронта.
Абдикирайте.
Ще ви бъде позволено да се оттеглите на остров Елба с персонална охрана.
Това е почетно изгнаничество, сир.
Няма друг изход. Абдикирайте.
Подпишете. Длъжен сте да подпишете.
Защо? За да запазите титлите, които ви дадох?
Какво бяхте преди мен? Нищо. Аз ви създадох.
Трябва да абдикирате, сир.
Чуйте ме, Ней.
Това, което най-много презирам, е неблагодарността.
Какво мога да направя? Какво?
Предложих мир на руския император. Той ми отказа.
Какво можем да направим?
Можем да се бием!
Ще укрепя Париж. Отрязвам Австрия и ще се изтеглим към Италия.
Трябва да се мобилизираме. Ще обучаваме новобранците в движение.
Няма кого да мобилизираме.
Армията не иска Париж да страда като Москва.
Уелингтън.
Уелингтън?
Защо винаги Уелингтън?
Боите се от него, защото ви победи в Испания ли?
Франция няма да ви последва.
Ще ме последва и до звездите, ако й подаря нова победа.
Нямате избор.
Трябва да се откажете от трона.
От трона ли? Знаете ли какво е тронът, Ней?
Тронът е просто мебел, отрупан с украса.
Важно е какво стои зад трона.
Моят ум, моите амбиции и желания, моята надежда, моето въображение.
И най-вече моята воля.
Не вярвам на ушите си.
Размахвате ми някаква хартийка и крещите: "Абдикирай, абдикирай!"
Няма! Няма!
Всички ли?
Кога? – Тази сутрин.
Няма друг изход. Подпиши.
Елба. Защо Елба?
Маршал Мармон е предал армията си на австрийците.
Това беше последната му надежда.
Войници.
От моята стара гвардия.
След двайсет години дойдох
да ви кажа...
сбогом.
Франция падна.
Помнете ме.
Обичам всички ви.
Но не мога всички ви да прегърна.
Запомнете ме с тази целувка.
Сбогом, мои войници.
Сбогом, мои синове.
Сбогом, деца мои.
През май 1814 г. Наполеон заминава в изгнание
на малкия средиземноморски остров Елба.
РОД СТАЙГЪР КРИСТОФЪР ПЛАМЪР
ВАТЕРЛО
Участват още ОРСЪН УЕЛС
ДЖАК ХОКИНС
ВИРДЖИНИЯ МАКЕНА
ДАН О'ХЪРЛИХИ
Сценарий ХАРИ КРЕЙГ
в сътрудничество със СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК и ВИТОРИО БОНИЧЕЛИ
Музика НИНО РОТА
Оператор АРМАНДО НАНУЦИ
Режисьор СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК
След десет месеца Наполеон бяга от Елба.
Акостира на френския бряг с малък отряд войници.
Дворецът Тюйлери, сряда, 1 март, 1915 г.
Ваше величество, чудовището е избягало от Елба.
Оказа се, че е достатъчно луд да дебаркира във Франция.
Нека да не драматизираме.
Наполеон със своите няколко хиляди души
не е толкова опасен. Засега.
Маршал Солт, ще поемете командването на войските ни тук в Париж.
Маршал Ней...
Вие ще сте първият, който ще се изправи срещу вълка.
Знам, че харесвате този човек. – Харесвах го. Някога.
Но обещавам, че ще го върна в Париж в желязна клетка.
Военните винаги преувеличават.
"В желязна клетка."
Никой не го иска.
Вдясно е реката, вляво е градът. Пътят е само напред.
Готови!
Войници от Пети.
Познахте ли ме?
Ако искате да убиете своя император,
ето ме.
Огън!
Да живее императорът!
Следвайте ме до Гренобъл.
"Французи, зовът на оскърбената чест ме върна във Франция.
От Елба видях как се потъпкват правата на Франция.
Победата ни е неизбежна. Моите орли ще полетят
оттук до кулите на Нотр Дам."
Добре ли е?
Тогава ела да им покажеш рижата си глава.
Наполеон! Наполеон!
Аз се върнах.
Върнах се, за да направя Франция щастлива.
Обесете предателите!
Аз съм Франция и Франция това съм аз!
Наполеон се завърна при нас!
Няма да забравя лицето ти, Ней, когато ме притискаше да абдикирам.
Направих го за Франция. – Знам кое е добро за Франция.
Обещал си нещо на краля. – Да, сир.
За някаква клетка? – Да.
Какво по-точно?
Казах, че ще ви върна в Париж в желязна клетка.
И аз това чух.
Тлъстият крал трябва да бъде изметен от трона!
Той предаде честта на французите!
Може би хората ще ми позволят да си отида.
Както му позволиха да се завърне.
Той се завърна! Императорът се завърна!
Да живее императорът!
Той ще ни върне славата! – Нашият император се завърна!
Доведете героя тук!
Да живее Наполеон!
Трябва да решим един малък проблем. – Какъв?
Утре, когато Франция се събуди, трябва да има ново правителство.
Дрюо. Позволи ми да ти кажа нещо.
Най-важното качество в живота е предаността.
А ти, Дрюо, си необикновен и предан човек.
Ще се присъединиш ли към мен?
С цялото си сърце, сир. – Благодаря, Дрюо.
Солт.
Виждам, че си получил поканата ми. – Да, сир.
И че вече не си кралски министър на войната.
Очевидно не, сир. – Очевидно не.
Тишина! Ще си началник на щаба ми. Приемаш ли?
Да, сир. – Всичко е добре, щом свършва добре.
Мадам...
Синът ви Фернан загина.
Падна от коня на парада.
Не. Мюсе да върви. Трябват ни повече новобранци, повече хора.
Трябва отново да обиколим района.
Синът ви беше храбър, изпълняваше дълга си.
Съжалявам, мадам...
че съдбата не бе по-благосклонна.
До скъпия ми принц Алексис.
Аз не заграбих короната.
Намерих в калта.
Аз я вдигнах.
Със своята шпага.
И народът, Алексис,
народът...
я постави на главата ми.
Този, който спасява страната, не нарушава закона.
До моята любима съпруга.
Моля те и като жена, и като дъщеря на Австрия, моя враг,
върни ми най-ценното притежание –
моя син.
До принц-регента на Англия.
20 години вие бяхте най-благородният ми враг.
Но сега искам мир.
Мир.
Затова протестирам срещу присъствието на Уелингтън...
Моят син...
Той е моето бъдеще.
Предпочитам да го видя мъртъв, но не и австрийски принц в плен.
Обявиха ме за враг на човечеството.
Европа ми обяви война. Не на Франция, а на мен.
Оказват ви чест, сир. Представлявате цялата нация.
Чест ли ми оказват? Те ме поставят извън закона.
За да може всеки да ме убие. Някакви новини от Уелингтън?
Още е в Брюксел. – Със стария Блюхер ли?
Те започнаха войната. Нека пролеят кръвта си.
Да, ще водя преговори над мъртвото тяло на Уелингтън.
Маршал Солт, сир. Било спешно.
За него винаги е спешно.
Нека да влезе.
Армиите на Уелингтън и Блюхер са се разделили.
Разделили ли са се? – Да, сир.
Какво ли ще каже историята за тях?
Ще отблъснем Блюхер настрана и ще поемем към Уелингтън.
Ще бъде кървав ден.
Да, сир. – О, да, Солт.
Всичко зависи от една голяма битка като при Маренго.
Благодаря, Солт.
Но при Маренго бях млад.
Брюксел, четвъртък, 15 юни, 1815 г.
Целият полк на чичо Гордън днес мина на парад пред мен.
Избирах по свой вкус. – Мамо, едрички си ги подбрала.
Вие наистина сте най-добрият ми генерал.
Дамите трябва просто да следваме барабаните.
Този сезон войниците са на мода.
Какво щеше да е обществото без моите момчета?
Те са солта на Англия. – Измет.
Негодници и подлеци. Всички.
Джинът отприщва патриотизма им.
Все пак очакваш да умрат за теб.
От чувство за дълг ли?
Едва ли дори Бонапарт разчита на чувството за дълг.
Бони не е джентълмен. – Какъв англичанин сте.
На бойното поле шапката му струва 50 000 мъже. Но той не е джентълмен.
Ще ми разрешите ли да видя Наполеон, когато стигнем до Париж?
Мама му се възхищава. – Аз съм малко бонапартистка.
Наистина ли е чудовище?
Храни се от славата и й изпива кръвта.
И кога ще се осмелиш да поемеш към леговището му?
Наполеон не ме е уведомил за плановете си. Всичко зависи от...
Да прекосим реката. Утре ще сушим ботушите си в Брюксел.
С Божията помощ... – Бог няма нищо общо.
Пази младия Хей, Артър. – Годеж ли?
Не искам Сара да облече черно, преди да се е облякла в бяло.
Мамо, Дики обеща да ми донесе кирасирски шлем.
Без кръв по него. – И един за мен. С кръв.
Къде ще поразите своя французин?
Под дясната ръка, сър. – Обмислил го е.
Ще имате късмет, ако след срещата с кирасир останете жив.
Забравете шлема. Французите ще ви научат на изкуството да се биете.
Мадам...
Не съм виждал такова сборище от дребни риби.
Ген. Пиктън е като дърво на бал. – Но танцува добре с французите.
Да танцува с тях на бойното поле.
Кой е този? – Пруски офицер.
Този господин ще ни провали бала.
Наполеон, сър... – Знам. Прекосил е границата.
С цялата си войска. Вклинил се е между нашите армии.
Къде? – Край Шарлероа.
Шарлероа.
Да прекратим ли бала? – Не, не, без паника.
Нека офицерите да довършат танца си.
Ъксбридж, прехвърлете кавалерията си при Шарлероа.
Пиктън, тръгвате тази нощ.
Шарлероа.
Може ли да тръгна с войската? Попитай херцога.
Той допусна дами в Испания. Толкова кратко бяхме заедно.
Битката не е място за... – Боя се, че няма да те видя отново.
Какво по-просто от Шарлероа?
С един нощен поход ни омаломощи.
Спечели победа на нищожна цена.
Ако Блюхер остане в Белгия, аз също оставам.
Ако се налага, би завързал хората си за дърветата.
Тези четири пътя... – Катр Бра. Ще се насочи натам.
Ако не го задържим при Катр Бра, ще го спра тук.
Ватерло
Шарлероа.
За войната този човек е чест.
Бойното поле никога не е хубава гледка.
И все пак 16 000 мъртви прусаци са добра новина за Париж.
Уелингтън бяга от Катр Бра. Отстъпва.
А ти какво правиш тук? – Дойдох да съобщя.
Ако отстъпва, защо не го преследваш?
Къде са обещаните подкрепления? – Не смей да ме критикуваш!
Ако Уелингтън избира бойното поле, пропилял си всичко, което спечелих.
Маршал Блюхер, пробити сме. Заповядах отстъпление.
Отстъпление? Аз съм на 72 и съм горд войник.
Моята дума е желязна.
Твърде съм стар, за да я нарушавам.
Ако Уелингтън отстъпи от брега, няма да се завърнем в Берлин.
Не вярвам на англичаните. Наредих отстъпление към Уавр.
Още можем да се обедините с Уелингтън.
Но Бог да ни е на помощ, ако той не удържи.
Груши. Жерар. Вземете 30 000 човека.
Това е една трета от армията ми. Тръгнете след Блюхер.
Не му позволявайте да се обедини с Уелингтън. Следвайте го по петите.
Може да тръгне в различни посоки. Към Уавр или Намюр.
Блюхер не може да прелети. Ще го открием по пътя.
Достатъчно!
Споровете могат да доведат само до катастрофа.
Груши. Жерар. Тръгвайте.
Вървете, вървете.
Ще победим Наполеон следващия път.
Блюхер ще победи!
Той ще превърне поражението в победа!
На стария Блюхер не му провървя. Върна се 18 мили назад.
Ние също тръгваме.
Предполагам в Англия ще кажат, че ние сме измамени.
Нищо не мога да направя.
Това е безумие. – Те знаят какво правят.
Ако Бони е притиснал прусаците, ние защо бягаме?
Отстъпващите армии обикновено не харесват командирите си.
Няколко залпа от французите и ще се съвземат.
Харесвам хората ти, Гордън. – Бързи, смели момчета са.
Месо и яйца. И по един лимон на месец.
Всички са от моите земи.
За някои от тях не съм само полковник.
Разбира се.
Тук е цялата му армия.
Не пречи на врага си да греши, не е учтиво.
Позицията не е добра, Уелингтън. Зад нас е гора.
Ако ни изтласкат, ще бъде като стена.
Армията ще бъде разбита на парчета.
Там няма гъсти шубраци. През нея може да премине батарея.
Цялата армия с оръдията ще премине като дъжд през решетка.
Това е самоубийство.
Сигурно ще ви изненадам, но избрах това място преди година.
И си го пазих в запас.
Очевидно не е ученик на Цезар. Избра лоша позиция.
Гората е зад гърба му.
Но няма да го притесняваме.
През нощта може да си замине.
Хайде, глупчо. Идваш право към тенджерата.
Мълчи. Дръж се прилично и ще те изям само наполовина.
Простете, сър, но...
ако може да споделите плана си с войските...
Ако косата ми знае какво мисли мозъкът ми,
ще я острижа и ще надяна перука.
Той идва!
Старите ви приятели, сър. – От Енискилен.
От тях има повече бити и обесени отколкото от цялата останала армия.
Добър вечер. – Прекрасна вечер, сър.
Свалете си раницата, сър!
Аз ли, сър? – Вие, сър.
Отворете я, сър. – Да, сър.
Господи!
Боже мой!
Усетих, че нещо драска гърба ми, сър.
Откъде докопахте това животно, сър.
Това ли, сър? – Да, това.
Не, сър. Животното ме е докопало.
Знаете ли наказанието за мародерство, сър?
Лишаване от алкохол ли, сър? – Смърт.
Сър, разрешете да доложа. Това прасенце се е загубило.
Опитвам се да открия родителите му, сър.
Той умее да се измъква от безнадеждно положение.
Повишете го в ефрейтор.
Не знам как ще реагира врагът, но мен ме плашат.
Ужасна нощ. А утре ни чака тежък ден.
Де Ланси, ако утре се проваля,
надявам се Бог да се смили над мен.
Никой друг няма да го стори.
Защо стои там? Непредпазлив ли е станал?
Има нещо, което не разбирам.
Ако можеше Блюхер да изпревари Груши
и да ми помогне с поне един корпус.
Всичко зависи от прусаците.
Защо Груши изминава само по 6 мили на ден, а аз – 10?
Калният склон ще ни е от полза.
Но може да забави Блюхер и това ще е краят.
Кажете му, че пътят е еднакъв за всички.
Нали?
Нали? – Да, сир.
Кажете му да се движи по-бързо.
Битката може да започне, милорд.
Къде са Груши и хората му? – Следва ни по петите.
Но не успя да ни раздели.
Колко е часът? – Два без десет, сър.
Муфлинг, ще ви помоля да се върнете
още тази нощ при Блюхер.
Дайте ми само отпочинал кон.
Моля маршал Блюхер да дойде при Ватерло
до един часа на обяд.
Не разбирате ли, Аксбридж? Ако Груши се вмъкне между нас
и настигне прусаците при придвижването им,
ще ни остане само да преброим убитите си.
При този риск можем ли да разчитаме на Блюхер?
Трябва да имаме доверие един в друг.
Господа.
На кого дадохте часовника си, Хей? – На Съмърсет, сър.
Очаквате утре да загинете ли? Не ми харесват тези мисли.
Понякога се сбъдват, ако ги предизвикаме.
Вземете си часовника. Утре ще ви питам за часа на всеки 5 минути.
Да повикаме ли д-р Ларей?
Да повикам ли доктора?
Не, не...
Никакви лекари.
Какво гледате?
Какво?
Излезте.
Всички вън!
Не бива да се разболявам. Утре трябва да съм силен.
Тялото ми умира.
Но умът ми е още наред.
Няма ли да спре да вали?
Ние сме 140 000 човека. Два пъти по-малко от тях.
И французите са толкова. 40 000 утре ще са мъртви.
Яжте си супа, докато се издуете.
Виждали ли сте новия ни ефрейтор?
Добро утро, ефрейторе! – Той не говори с такива като нас.
С бекон ли закусихте?
Добро утро, Рамзи. – Добро утро. Отвратителна нощ.
Добро утро, господа. – Добро утро, сир.
Това.
Какво има? – Добре ли сте, сир?
Снощи си беше за снощи.
Никога не съм се чувствал по-добре. Заповядайте!
Боя се, че днес ще са ви нужни повече салфетки.
Ще атакуваме към девет. Как е земята?
Няма да изсъхне преди обяд, сир.
И друг път сме се били в кал.
Така е.
Какво е това? – Неделя сутрин е.
Свещеникът не се отказа от службата.
Днес малцина ще го уважат.
Не спя, Дрюо.
Нуждаем се от още 4 часа. Земята е прекалено мека за оръдията.
Ако бях чакал, щях да загубя при Аустерлиц.
Уелингтън няма да ни остави и час
с онази сбирщина от англичани, белгийци и какви ли не.
Не отговарям за оръдията. – Самият ти си оръдие, Дрюо.
Най-добре е да атакуваме към 12 часа.
Битките се печелят или губят в първите 15 минути.
Ако Уелингтън се придвижваше, бих казал да тръгнем сега.
Но той стои и калта е в негова полза.
В негова полза ли?
Сър?
Ъксбридж.
В случай, че нещо се случи с вас,
какви са плановете ви? – Да разбием французите.
Много драматични са тези французи. Музика и знамена.
Много красиво.
Късметлия сте, Хей. Да видите такова чудо в първата си битка.
Ваша светлост! – Какво има, Хей?
Там на пътя! Белият кон! Чудовището.
Ето го великият покорител на Европа.
Наполеон е в обсега ни. Позволявате ли да стрелям?
Не, разбира се.
Командирите имат по-важни задачи от това да стрелят един по друг.
Да убиваш е братска работа, нали, Ланси?
Да ги накараме ли да млъкнат? – Не.
Не, нека си пеят.
Всяко протакане е за наше добро.
Обикновено не обичам скандиранията.
Но рано или късно ще се сблъскаме с дявола.
Може ли да обявите появата ми?
Кой ще срази французите? – Нашият Ати!
За Бога, нямам нужда от бял кон, за да се перча.
Кой ще насоли маршал Солт? – Нашият Ати!
Кой ще натупа Франсоа и Пиер? – Нашият Ати!
Кой ще размаже безделника Бони? – Нашият Ати!
Кой ще накара "парле-ву" да бягат? – Нашият Ати!
Кой е човекът с орловия нос? – Нашият Ати!
Кой ще срази французите? – Нашият Ати!
Кой ще нарита задника на Бони? – Нашият Ати!
Изкарайте ме оттук!
Дрюо беше прав. Тази кал ще ни довърши.
Боя се, само от един враг – природата.
Командите, сир.
Тук има повече войници, отколкото при обсадата на Троя.
С оръдия е подсилил десния си фланг.
Притеснява се за него.
Точно така.
И ние ще го притесним.
Ще отклоним вниманието му.
Ако отслаби центъра си, за да подсили десния фланг,
ще разбера колко струва този английски аристократ.
Господа... За лисицата днес.
Имате отличен шивач, Хей. – "Дънмор и Локс", сър.
Напомнете ми за това, Де Ланси.
Искам хората ми да са добре облечени.
Ла Бедоер? – Да, сир.
Имате ли деца? – Да, син.
Много е малък. Не по-висок от ботуша ви.
Бихте ли искали сега да е тук? – Да.
Да ли? Защо? – За да ви види, сир.
Да ме види...
И аз имам син.
Бих дал всичко, и сърцето, и живота си, за да го видя.
Но не тук.
Не бих искал да е свидетел на днешната битка.
Основните му сили са зад този хълм.
Това, което ми показва, е само фасада. Хитър е.
Ще започнем атаката тук. При Угумон.
Е, с това балът започва.
11,35 часа.
Благодаря ви, господа. Върнете се на позициите си.
Огън!
Батальон, напред!
Угумон, 11,55 ч.
Атакува с дивизията на Фоа. Възнамерява да ни удари вдясно.
Намеренията му са много по-различни от това, което прави.
Можем да изпратим 95-и, сър.
Няма да се въртя като мокра кокошка.
Ще имаме време.
Угумон, 12,10 ч.
Не се помръдна от мястото си. Приковал се е към този хребет.
Англичаните имат две качества, на които се възхищавам.
Предпазливост и преди всичко смелост.
Не е мръднал. Насочете цялата тежката артилерия срещу Пиктън.
Пренасочва удара си към вас, Пиктън.
Оръдията му работят безупречно.
Премества ги с лекотата на пистолети.
Съмнявам се, че бригадата на Байланд ще удържи.
Няма значение. Нека опита.
Ако не побегнат първи.
Настъпват в познатия ни стар стил.
Ще ги посрещнем по същия начин.
Трябва внимателно да изчислим времето.
Джин, момчета. Пийте, докато можете.
Всеки момент французите ще ви го вземат.
Дик? – Не, благодаря.
Глътка джин. Поздрав от Негово величество.
Напомни ми да му благодаря, когато посетим двореца.
Как мислиш, много ли са? – Не мога да видя през хълма.
Сякаш всички дяволи от пъкъла изпълзяват изпод земята.
Най-големият ми страх е да не съм до приятел на Всевишния.
52-ри да се подготви за атака!
Преди да потеглим, Ъксбридж.
Много е силен.
Няма да намерите друг такъв. Наследство от баща ми.
Един евреин от Александрия го е забъркал.
Забъркал го е...
Баща ми беше убит от французите. По случайност.
Конят му затънал в тресавище.
Седмина го нападнали, бил като тигър в клетка.
Лош късмет, а, Ъксбридж? – Дяволски лош късмет.
Още повече, че у дома му останаха 400 прекрасни коня.
Угумон, 14 ч.
Бригадата на Байланд е разбита. Заемете местата им.
Време е за тежката кавалерия.
Качи своите негодници на хълма. Аз ще поведа останалата бригада.
Не бързай. Момчетата ми ще удържат, докато дойдете.
Тръгвай, да те вземат дяволите!
92-ри! В атака!
Само тези амазонки ли може да ми предложи Уелингтън?
Огън!
Хайде, пияни свини!
Жалки копелета! Напред, негодници!
Сега, шотландска кавалерия, сега!
Онези на сивите коне са страховити.
Най-добрата кавалерия в Европа под най-лошото командване.
Може би.
Изпрати срещу тях уланите.
Ние сме костелив орех.
Заредете оръдията!
Свири отбой!
Спрете този безполезен шум! Ще се повредите.
Назад! Свири отбой!
Улани отляво!
Дай това на сина ми. Спасявай се!
Оръдията ни зоват. Да продължим под звуците на канонадата.
Трета армия е с вас. Наш дълг е... – Не ме учете, г-н генерал.
Императорът нареди да държим шпагите си зад гърба на Блюхер.
Ако вие не възнамерявате да отидете, позволете аз да го направя.
И да разделите войската ми? Франция ще ме обеси.
И ще бъде права.
Ла Бедоер! – Да, сир.
Какво се движи там?
Виждам хора в колони. Може би пет или шест хиляди.
Прав е.
Виждам коне.
Коне, но чии? Френски или пруски?
В синьо са. Това е Груши.
Точно от това се бояхме. Груши.
Може и да са черните униформи на прусаците.
Очите ви са по-млади. Какъв е цветът на мундирите?
Мисля, че е...
Прусаците. Няма нужда. Прусаците са.
Но за вас, за мен и за цялата армия те не са тук, а на Луната.
Разбрахте ли? – Да, сир.
Уелингтън воюва по нов начин. Сражава се, седейки на задника си.
Налага се да го размърдаме.
Къде е Груши?
Ла Йе Сент. Тук ще се реши изходът на битката. Върви.
Къде е Груши?
Трябват ми хората му. Къде е Груши?
Защо трябва да върша всичко сам?
Сир, ранен ли сте?
Като лекар ви съветвам да напуснете бойното поле.
Поне за час, сир.
Добре съм. От стомаха ми е.
Ла Бедоер! Ела тук!
След Аустерлиц си казах,
че ще имам още 6 добри години.
Вече минаха 10 години и 9 кампании.
Слушате ли ме? – Всяка дума.
Какво ще кажат хората за мен след смъртта ми?
Ще кажат, че вие преминахте границите на славата.
Само това ли ще оставя на сина си? Границите на славата?
Той съсредоточава кавалерията си. А къде е пехотата?
Пушек без огън. Какво смята да прави?
Става напечено, господа. – Да, сър.
Лорд Хей, пригответе се за атака. Ген. Ламбърт да отстъпи 100 крачки.
Но, сър... – Правете както наредих!
Заповед на генерала. Войската да отстъпи 100 крачки.
27-и да заеме позиция зад Гордън!
Неразумно е да се стои до дърво при буря.
То привлича мълниите.
Ще послушам съвета ви.
Уелингтън отстъпва! Нилион, след мен!
Тръбач, свири атака! Напред!
Льо Февр, с мен ли сте? – Да, сър!
Огън!
Върнете се в квадрат! Стреляйте по конете!
Какво прави Ней? Какво става?
И минута ли не можете без мен? Какво прави там?
Как може кавалерията да върви напред без поддръжка от пехота?
Какво ви става?
Мислете за жените си! Мислете за Англия!
Мислете за Англия!
Елате, негодници!
Какво става с Дики? Пуснете ме!
Върни се назад!
Ние никога не сме се виждали. Как може да се избиваме един друг?
Как може?
Защо го правим? Защо?
Ней иска пехота, сир.
Ген. Ламбърт се нуждае от подкрепления.
Мога да му пратя само най-добри пожелания.
Де Ланси, задръжте Угумон с артилерията.
Доведете лекар!
Чифликът е наш! Да живее Франция!
Солт, веднага напиши писмо до Париж и им кажи...
Колко мислите е часът? – Около шест, сир.
Съобщете, че в шест часа
сме разбили войската на Уелингтън
и сме спечелили битката. Не!
Напишете, че сме спечелили войната.
Превзеха чифлика, сър. Не успяхме да го удържим.
Изглежда, Ъксбридж, че губим битката.
Искам да е нощ.
Или да се появи Блюхер.
Уелингтън е разбит. Кръвта му изтича.
Сега със Старата гвардия напред. И към Брюксел.
Сир, ако отидете по-нататък, ще ви убият.
Къде би умрял генералът, ако не на бойното поле?
Трябва да се върнете. Моля ви.
Напускам позициите вляво. Всички да дойдат тук!
Тук.
Всички бригади, всички батальони, тук!
Насочете всяко оръдие към тях. Всяко оръдие.
Слушам.
Момчетата ми нямат и по пет патрона на човек, Уелингтън.
Но ще устоят.
Ако маршал Блюхер не се появи, ще изпотрошат всичките ми кости.
Прекрасен фасул, Уелингтън.
Земеделието е това, от което нищо не разбирам.
Сир, прусаците са в гората! Блюхер е в гората!
Допуснах грешка, че не изпепелих Берлин.
Вдигнете черните знамена, деца!
Без милост. Без пленници.
Ще застрелям всеки, у когото видя съжаление.
Напред!
След мен, деца мои!
Сега, Мейтланд! Настъпи вашият час!
Блюхер! А това е Груши!
Бягайте! Всичко е загубено! Бягайте!
Защо стоите като изплашени деца?
От какво се страхувате?
Що за войници сте вие? Солт, вземете всички резерви.
Ла Бедойер, прусаците закъсняха. Ясно? Уелингтън е победен.
Не ви ли е ясно? Уелингтън е разбит. Къде е вярата ви?
Бил съм в това положени в Маренго.
Загубих битката в 5 часа, но после победих в 7!
Това са прусаците!
Към тях!
Останете с мен!
Французи ли сте? Стойте с мен!
Вие сте гвардейци!
Ла Йе Сент, 20,00 ч.
Още час и ще ги победим.
Не ме ли познавате?
Аз съм Ней, френски маршал!
Прусаците са отляво.
Старата гвардия е разбита!
По дяволите, Ъксбридж. Не съм виждал 30 000 бягащи войници.
Цялата линия ще напредне. – В каква посока, ваша милост?
Защо? Право напред със сигурност.
Стройте се в каре! Спрете!
Стройте се в каре!
Господи! Загубих крака си.
За Бога, наистина.
Помогнете му!
Какво правите? Останете при знамето!
Стойте!
Сир, трябва да бягате. Трябва да се спасите!
Ако умра, ще е тук на бойното поле. Редом със своите.
Моля ви, сир. Трябва да се махнете оттук!
Искам да умра на бойното поле. При своите войници.
Врагът не трябва да ви залови. Битката е загубена.
Къде е Груши?
Къде е Груши?
Да живее Франция!
Трябва да останете жив, сир.
Стройте се в каре!
Извършваме убийство.
Надявам се...
това да е последната ми битка.
Храбри французи!
Направихте всичко, което изисква воинската чест.
Херцогът на Уелингтън, ви предлага да спасите живота си.
Съгласни ли сте да се предадете?
Майната ви!
Огън!
Защо го правим?
Защо?
След загубена битка, най-тъжното нещо е спечелената битка.
Трябва да напуснете това място, пълно с мъртъвци.
Ще ви приковат като Прометей за скалата.
И там споменът за вашето величие ще ви убие.
В останалите роли участваха РУПЪРД ДЕЙВИС, ФИЛИП ФОРКЕ
ДЖАНИ ГАРКО, ИВО ГАРАНИ МАЙКЪЛ УИЛДИНГ
ЙЪН ОГИЛВИ, СЕРГО ЗАХАРИДЗЕ ОЛЕГ ВИДОВ и др.
Превод Яна Янева
Субтитри от ТВ, допълнения и тайминг СИНЕАСТ ®
Продукция на Италия и СССР
Дино Де Лаурентис искрено благодари на Съветската армия
за реализирането на филма.
Продукцията също благодари на Първи батальон Хайландърс Гордън.
КРАЙ
2024 ©