Lo straniero a.k.a. The Stranger (1967) Свали субтитрите
Влизайте.
Седнете.
Артур Мьорсо. Роден в Алжир на 7 март 1903 г. Служител.
Намерихте ли си адвокат?
Не мисля, че е необходимо.
Защо?
Според мен моят случай е прост.
Успяхте, а? – За Маренго.
МАРЧЕЛО МАСТРОЯНИ
и АНА КАРИНА
в продукцията на Италия, Франция и Алжир
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
По романа на АЛБЕР КАМЮ
Участват още БЕРНАР БЛИЕ
АЛФРЕД АДАМ ПИЕР БЕРТЕН
АНДЖЕЛА ЛУЧЕ ЖАК ЕРЛЕН
Оператор ДЖУЗЕПЕ РОТУНО
Музика ПИЕРО ПИЧОНИ
Сценарий СУЗО ЧЕКИ Д'АМИКО, ЖОРЖ КОНШОН ЛУКИНО ВИСКОНТИ
Режисьор ЛУКИНО ВИСКОНТИ
Днес мама почина.
Или вчера, не знам.
В телеграмата се казва: "Майка ви почина.
Погребението е утре. Искрени съболезнования."
Домът за стари хора е на 80 км от Алжир.
Взех автобуса в два. Беше много горещо.
Пътувайки, заспах почти веднага.
Синът на г-жа Мьорсо? – Да.
Може ли да видя веднага майка си?
Първо трябва да видите директорът. – Добре.
Трябва бързо да я погребем. Тук, в равнината, е много горещо.
По този край всичко е бързо, дори погребенията.
Не се говори така, изобщо не е хубаво.
Не, всичко е наред. Интересно е.
Г-жа Мьорсо е тук от 3 години.
Вие единствен ли поемахте издръжката й?
Не изкарвам много като чиновник.
Трябва да е записано някъде в документите ви.
Не е необходимо обяснение, скъпи синко.
Предполагам, че искате да видите майка си.
Сложили сме я в моргата, да не се смущават другите.
Заведи г-н Мьорсо. – Да, г-н директор.
Разбирам ви. Не сте можел да се грижите за нея.
Трябвала й е сестра, а не сте могъл да си го позволите.
Все пак тук е била по-щастлива. – Сигурно.
Отдавна нямаше какво да си кажем.
А и мразеше да стои сама по цял ден.
А, вече сте тук.
Сложили са капака, но ще го махна, за да я видите.
Как? Не искате ли? – Не.
Защо? – Не знам.
Разбирам.
Ще седнете ли?
Тумор. От това е станало.
Можете да хапнете в столовата. – Благодаря ви, не съм гладен.
Тогава да ви донеса кафе с мляко? – Бих пил чаша кафе, да.
Тогава ще ви оставя.
Нощта се спусна много бързо.
Сенките станаха още по-тъмни.
Приятелите й от дома ще дойдат да бдят през нощта.
Такъв е обичаят. Ще донеса столовете и едно силно кафе.
Отдавна ли сте тук? – От 5 години.
Пушите ли?
Може ли да изгасите една от лампите? – Не може, всички са свързани.
Всичките или нито една.
Беше много привързана към майка ви.
Била единствената й приятелка и сега е напълно сама.
По правило не им разрешаваме да присъстват на погребенията,
но ще направя изключение за един приятел на майка ви – Тома Перес.
Трогателна история. Г-н Перес и майка ви бяха неразделни.
Останалите го дразнеха, че си има годеница.
Той наистина много скърби за смъртта й.
Каква жега. – Моля?
Казвам, че е топло. – Да.
Това майка ви ли е? – Да.
Възрастна ли беше?
Много.
Спомените от този ден ще останат в съзнанието ми.
Кървавочервената пръст, която трополеше върху ковчега й.
Томас Перес рухна като счупена кукла.
И здравецът по гробовете в гробището.
Извинете.
Невероятно е, че си тук.
Мария. – Не съм те виждала отдавна.
Още ли работиш с корабите? – Да. А ти къде работиш сега?
Пак на старото място, след като напуснах при вас.
Наистина много съжалявам, че не остана при нас.
Всеки гледа по-лекото.
Опънахме се и сложих главата си на тялото й.
Тя нямаше нищо против. Затова останах така.
Небето изпълваше очите ми със синьо и златно.
Е, какво ще кажеш? Ще дойдеш ли с мен на кино?
Да. Може ли да гледаме филма с Фернандел?
Добре.
В траур ли си? – Заради майка ми.
Кога почина? – Вчера.
Помня, че беше неделя. И това малко ме депресира.
Не обичам неделите.
Беше от онези следобеди, когато улиците бяха в мараня.
Малко хора минаваха и всички изглежда бързаха.
Имах чувството, че е онази неделя,
в която мама бе погребана. Утре трябва да съм на работа.
И като че ли нищо не се е променило.
Добро утро.
Сядай.
Добре ли си? – Да, добре съм.
Не си ли уморен? – Не.
Моите съболезнования. – Благодаря.
Кажи, Мьорсо, на колко години беше майка ти?
Към 60. – А, ясно.
Емануел? – Да.
Ела.
Да побързаме!
Селест, тук сме.
Как си, Мьорсо? – Добре, но умирам от глад.
Сядайте. Обичайното ли? – Да.
Избрахте ли си?
Първо салата, после стек, сирене и кафе.
Добре.
Добър вечер. – Добър вечер, госпожо.
Мръсен помияр. – Направил ли е нещо?
Винаги ми се пречка. Да го вземат дяволите.
Върви де.
Как се държи с кучето.
Не е ли отвратително? – Не.
Имам много хубаво вино.
Защо не хапнете с мен? – С удоволствие, благодаря.
Та ви казвам, имах една жена, една стара моя любовница.
И онзи, дето го набих.
Беше й брат.
Знам какво говорят съседите, че работя като сводник.
Но е мръсна лъжа, работя в един склад.
Та за тази жена.
Плащах наема и още 15 долара на седмица за храна.
Купувал съм й подаръци. Това е много за която и да е.
Но ми каза, че съм стиснат и това не й е достатъчно.
Казах й да се хване на работа за няколко часа седмично.
Време беше малко и тя да помогне.
Нищо подобно, каза, и разбрах, че става нещо мръсно.
Един ден намерих у нея билет от лотарията.
А тя не можа да каже от къде има пари да го купи.
После намерих и разписки за две заложени гривни.
Разбирате ли?
Кой, по дяволите, й е дал тези гривни?
Аз не съм й ги давал. Значи е някой друг.
Така че я изгоних, след като я пребих.
И я навиках здравата.
Казах й, че е искала само да плячкосва.
Но това не е всичко, Мьорсо.
Един ден ще съжаляваш, й казах, защото само с мен ти е било добре.
Имало е моменти, когато съм я бил, но не на сериозно.
Оплакваше се и викаше малко, но свършвахме в леглото.
Не, благодаря. – Още малко.
Но приключих с нея. Кучката трябваше да бъде наказана.
Трябва ми съвет за това. Първо мислех да я заведа на хотел,
да извикам полиция и да я арестуват като уличница.
После реших да извикам двама приятели от работата.
Но те казаха да я пречукаме, което нямах предвид.
Та ми кажи какво мислиш за това? – Не знам, но е интересна история.
Нали ме е лъгала? Прав ли съм, че ме е мамила?
Предполагам, че е така.
Нека ти кажа какво бях намислил.
Изпратих й писмо. Искрено, нали разбираш?
Но в същото време да я накара да съжалява.
Когато дойде, си легнахме.
Не исках да пропусна шанса, нали разбираш?
Но щом свършихме, я изгоних и я заплюх в лицето.
Какво ще кажеш?
Ами предполагам си е получила заслуженото.
Точно така.
Знам какво да кажа на кучката, но ме мързи да пиша писма.
Така че се надявах ти да ми помогнеш.
Имаш ли нещо против да го напишеш тази вечер?
Може.
Знам, че си истински приятел.
Името й е Ясмина Бенантур.
Арабка?
Няколко дни по-късно Мария ме взе от работа.
Направихме си дълга разходка по претъпканите булеварди.
Жените бяха почернели и красиви и попитах Мария дали мисли така.
Тя каза: "Да, знам какво имаш предвид".
Ще се ожениш ли за мен?
Това няма значение.
Но ако ти го искаш, ще се оженя за теб.
Обичаш ли ме? – Не знам, предполагам, че не.
Но ако искаш, ще се оженим.
Мисля, че бракът е сериозно нещо. – Не.
Не.
Не.
После ми каза, че понякога съм странен и затова ме обича.
И че един ден ще ме намрази точно по тази причина.
После ни обзе внезапно желание да се върнем у нас
и да си легнем.
Оставих прозорците отворени
и беше хубаво да усещаш, как нощния въздух гали телата ни.
Ще оставиш ли вратата отворена да влезе чист въздух?
Виж какво съм облякла. Какво си купил?
Чудесно.
Копеле! Долен глупак! – Какво има?
Така е от осем години.
Кучето има кожна болест. Почти е без козина и е в струпеи.
И стареца абсолютно прилича на него.
А най-смешното е, че кучето ходи точно като него.
Като близнаци са, а странно, че не се понасят.
Обичаш ли ме? – Това не означава нищо.
Мисля, че не.
Сега? – Да, сега.
Лъжлива курво! Ще те науча аз!
Какво става?
Отиди се обади на полицията. – Не, не искам.
Някой да направи нещо. Ще се обадя в полицията!
Слава Богу, че полицаят е тук! Ето го!
Горе, полицай! Побързайте, това е убийство! На втория етаж!
Отдръпнете се! Хайде!
Г-н полицай, вижте как ме преби.
Как ти е името? – Реймон Сантес.
Извади си цигарата от устата.
Мога ли да си взема цигарата? – Да, може.
Поне покажи малко уважение към закона.
Преби ме, той е сводник.
Законно ли е да ме нарича така? – Млъквай!
Още не съм свършил с теб. – Казах да млъкнеш!
А ти излизай!
Хайде!
Ти оставаш тук, докато шефа не те извика в управлението, ясно?
Я се виж. Толкова си пиян, че целия трепериш.
Не съм пиян.
Но когато ми се зъби ченге, треперя от страх.
Разотивайте се! Всичко свърши, прибирайте се!
Благодаря ти, че ми помогна да се измъкна от тази каша.
Истински приятел си.
Истина е, като му каза, че ме е мамела.
Познавам ги ченгетата. Знам как да се оправям с тях.
Мислеше ли, че щях да го ударя?
Не, не ми пука. Не харесвам ченгетата.
Искаш ли да отидем някъде, или да вземем две курви?
Не особено. А и сутринта трябва да ставам рано.
Да и аз самият съм уморен. Жените за днес ми стигат.
Бавно се прибрахме. Реймон беше много любезен.
А аз мислех за приятната вечер.
Салиман, какво е станало? – Кучето ми го няма.
Тази вечер го водих на панаира както обикновено.
Тълпата беше изумена от огньовете.
Спрях за малко да погледам гълтачите на огън.
И представяш ли си, той беше изчезнал.
Винаги съм искал да му купя по-стегнат нашийник,
но не съм мислел, че негодника ще офейка така.
Сам ще се прибере.
Първо ще умре от глад, защото никой няма да го прибере.
Толкова е отвратителен с тези струпеи по тялото.
Полицията ще го застреля, знам аз.
Ще го заведат в кучкарника. Срещу пари ще си го прибереш.
Притеснявам се, че могат да го убият.
Но няма да платя стотинка за този помияр.
Лека нощ. И пак благодаря, че всичко мина добре.
Дадохме урок на кучката. – Лека нощ.
Какво мислите, че ще стане, г-н Мьорсо?
Ако не ми помогнат да го намеря, какво ще правя? Отчаян съм.
Защо не си купите друго куче?
Вече съм свикнал с това. – Разбирам.
Отдавна ли го имате? – Откакто умря жена ми.
Към нея не съм бил толкова привързан.
Но с времето свикнах с нея
и като умря, съм много самотен.
Тогава помислих за куче и помолих един приятел за едно.
Той ми го донесе. Едно такова малко.
Беше толкова малко, че трябваше да го храня с биберон.
Но кучешкия живот е по-кратък от човешкия,
така че остаряхме заедно.
Имали сме караници, но той си беше добричък.
Бил е хубава порода.
Трябваше да го видите, преди да се разболее.
Кучето имаше чудесна козина, на която всички се възхищаваха.
Но много остаря и нямаше лекарства за възрастта му.
Да, така е.
Горката ви майка много го обичаше, знаете ли?
И вие преживяхте такава ужасна загуба.
Дано не чуя тази вечер да лае куче. Ще мисля, че е моето.
Лека нощ.
Не знам защо, но изведнъж се сетих за мама.
Да, добре тогава. Добре.
Наш човек е. Казва се Масон. Страхотен е.
Покани ни в лятната си къща на плажа в неделя.
Да, казах му за теб.
Да, доведи и приятелката си.
Жената на Масон ще се радва, че няма да е сама.
Сега извинявай, но ме викат. Не мога...
Чакай, важно е. – Ще побързаш ли?
Искам да ти кажа още нещо.
Виж, цяла сутрин ме следят едни араби.
Единият е братът на бившата ми любовница.
Та когато се прибереш довечера, хвърли едно око и ако го видиш,
ме уведоми, много е важно. – Да, разбрах.
Мьорсо, шефът те вика. – Трябва да вървя, до утре.
Влизай. Сядай.
Седни.
Мьорсо, искам да обсъдя един малък проект с теб.
Искам да чуя мнението ти за това.
Искам да открия втори клон в Париж,
за да си осигурим пряка връзка с големите компании.
Искам да знам имаш ли нещо против да те изпратим там.
Това е възможност да движиш най-големите сделки на годината.
Още си млад и ще си прекараш чудесно в Париж.
Да, сигурно, но не ме влече.
Какво? Поне не искаш ли да промениш живота си?
Човек не може да промени живота си. По-добре да остана, където съм.
Тук определено се чувствам доволен. Нямам причина да го променям.
Защо витаеш в облаците? Трябва да имаш амбиция,
и без това няма да успееш. Сега върви. Друг път ще говорим.
Като студент бях много амбициозен. Но после трябваше да напусна ученето
и разбрах колко незначително е това.
Така че съжалявам, просто...
Извинете.
Прекрасен ден.
Какво носиш, дай да видя. – Ако търсиш нещо за ядене,
нищо не нося. Но може да пием кафе. – Да.
Ето го Реймон. Да те запозная с г-ца Кардон. Това е Раймонд.
Да пием кафе. – Да тръгваме.
Какво има?
Вторият отляво, това е човекът. Да вървим.
Нещо не е наред ли? – Реймон се е карал с един арабин.
Автобусът идва. – Добре, щом няма да пием кафе.
Кафе ще пием и по-късно, да не губим време.
Да не хваля мъжа си, но е най-добрия рибар в Алжир.
Вижте какво хвана тази сутрин.
Хей, Масон! Дай насам още една риба!
Чакай ме!
Тази сутрин забрави да ме целунеш.
Мислех си защо не кажеш на шефа си, че си преосмислил предложението му
и да приемеш работата в Париж. Аз ще дойда с теб.
Умирам да видя Париж.
Живял съм там много отдавна.
И как е? – Мръсно е.
Гълъби, дворове и хора с лица невиждали слънце.
Г-жо Масон, искате ли помощ?
Не е честно да седим, а вие да вършите всичко.
Не, стойте си, аз ще се оправя.
Почти сме готови с обяда. – Добре.
Масон се е върнал, виждаш ли?
Да отиваме да хапнем. – Умирам от глад. Да вървим.
Насам.
Знаете ли колко е часът?
Само 11,30 е. – Наистина ли?
Ние обядваме по-рано.
Винаги казвам, че когато си гладен, сядаш да ядеш.
Предлагам да се разходим по брега.
Жена ми обича да си подремва. – Да, това ме отпуска.
Аз предпочитам разходката. Така се разтоварвам.
Аз ще ви помогна с чиниите.
Тогава да вървим. – Добре.
Реймон, идваш ли с нас?
Бързо да оправим масата.
Хайде.
Когато се върнете, ще ни намерите като заспали ангелчета.
Това е той. – Как са разбрали, че си тук?
Видяха ни да се качваме в автобуса.
Ако стане нещо, скачаш на другия, а аз на моя човек.
Мьорсо, ако дойде още един, е твой.
Масон, давай!
Мръсен нещастник!
Внимавай, има нож!
Дай да видя. – Лошо ли ме е срязал?
Не, само драскотина.
А лицето ми? – Не, нищо ти няма.
Елате бързо! Бързо! – Какво е станало?
Излезте. Не е сериозно.
Какво се е случило? – Госпожице! Госпожице, елате!
Има доктор, който в неделя обикновено е тук.
Ще отида да го доведа. – Не, нищо ми няма.
Сам ще отида. – Какво стана?
Сбихме се с едни араби. – Ела.
Реймон! – Ще млъкнеш ли?
Чакай малко. – Казах да млъкнеш.
Да стрелям ли? – Не, успокой се.
Не е честно да стреляш по невъоръжен.
Добре, първо ще го предизвикам и после ще стрелям.
Не, бъди разумен. Дай ми пистолета.
Просто малко го натупай. Ако извади нож, аз ще се погрижа.
Добре че си тръгнаха. – Май ги уплашихме, а?
Да се връщаме в града, автобусът е в 17 часа.
Спрях се за малко на най-долното стъпало.
Зави ми се свят от топлината.
Нямах сили да изкача стъпалата и да видя жените горе.
Отърсих се от потта и светлината, която ме заслепяваше.
Осъзнах, че съм стрелял в трептящата тишина на този бряг.
И стрелях отново.
Пет изстрела, като пет почуквания на вратата на съдбата ми.
За какво си тук?
Убих един арабин.
Като ти се доспи, вземи тази рогозка.
Трябва да се научиш как да я навиваш, опитай.
Пушиш ли? – Да.
Пак не изпълнявате заповедите.
Направихме, каквото ни казаха – да го вкараме тук.
Отново грешка, както винаги.
Мьорсо!
Мьорсо!
Ставай, хайде. Отиваш в изолатора.
Хайде, тръгвай по-бързо! Ела с мен.
Оттук. Ела.
Аз съм адвокатът ви.
Служебен защитник съм.
Прегледах случая ви.
Изключително деликатен е. Но мога да ви отърва.
Ако ме слушате. – Благодаря ви.
Да минем на въпроса.
Вече са разследвали личния ви живот
и са установили, че майка ви е починала наскоро
в дома за възрастни хора в Маренго.
Ходили са в дома и за жалост са разбрали,
че сте бил изключително безчувствен на погребението й.
Съжалявам, че се бъркам в това, но е много важно.
Ако прокурора го използва в обвинението, сте сериозно загазил.
Наистина ли ви беше мъчно за смъртта на майка ви?
Трудно ми е да отговоря.
Много обичах майка си, но... това не означава нищо.
Имало е моменти, когато съм искал да е мъртва.
Няма да го казвате в съда.
И най-вече на главния прокурор.
В деня, в който погребаха мама,
бях уморен като сомнамбул.
Не разбирах какво се случваше.
Естествено, предпочитах да е жива. – Хубаво, но не е достатъчно.
Не може ли да кажете, че сте потиснал емоциите си?
Не, защото не е истина.
Научих, че директорът на дома ще се яви като свидетел
с други от персонала, което е опасно.
Но това няма нищо общо с моя случай.
Преди не сте ходил по съдилищата, нали?
Обичахте ли майка си?
Да, като всеки човек.
Стрелял сте пет пъти, нали? Един след друг, нали?
Не, първо стрелях веднъж.
Другите малко след това.
Добре, но защо изчакахте между първия и втория изстрел?
Защо продължихте да стреляте по мъртвия?
Защо?
Настоявам да чуя отговора. Защо?
Защо?
Виждате ли го? Знаете ли какво означава?
Да, разбира се.
Аз вярвам в Бог.
И вярвам, че дори най-големият грях може да получи опрощение от Него.
Но първо грешника, като едно дете в пълно разкаяние,
трябва да разкрие душата си пред Него.
Очевидно само един пункт в признанията ви е неизяснен.
Фактът, че сте се поколебал, преди да стреляте втория път.
Останалото е ясно, но това напълно ме обърква.
Вие вярвате ли в Бог?
Не. – Това е невъзможно!
Няма човек на земята, който да не вярва.
Няма такъв, който да не признае, че поне съществува.
Ако аз имах съмнения, животът ми нямаше да има смисъл.
Искате да кажете, че животът ми е безсмислен?
За мен това няма значение.
Християнин съм и моля Бог да прости прегрешението ти,
но как можеш да отречеш, че е страдал заради теб?
Трябва да вярваш.
Сигурен съм, че ще повярваш в Него. – Не.
В живота си не съм виждал закоравяла душа, като твоята.
Всички престъпници, които идват тук, ронят горчиви сълзи.
Съжаляваш ли за това, което си извършил?
Не точно съжалявам. Но съм доста обезпокоен.
Това е всичко за днес, г-н Антихрист.
Няма жени. Обикновено това е първото оплакване на затворниците.
Не разбирам защо. Не е честно да им се отнеме и това.
Нали това е целта, когато си в затвора?
Каква цел?
Да ви затворят тук и да ви лишат от свобода.
Забравих, че съм наказан. Това е обяснението.
Точно така. Вие имате акъл. Другите нямат.
Но всички ще свършите така, както си го направите.
Чуваш ли?
Искаш ли нещо?
Жан държи на теб. Развиках й и познай какво стана?
Вика: "Затвори си мръсната уста".
Реймон ти изпраща поздрави. – И аз на него.
Той по-добре ли е? – Да, прибрах го в понеделник.
Ще се оправиш ли? – ...да се омъжи за този глупак.
Когато излезеш, ще се оженим, нали?
Времето изтече. Всички да излязат.
Край, излизайте.
Ще те оправдаят. Отново ще плуваме.
Времето изтече.
Довиждане, мамо. – Хайде.
Мисля, че няма да ме пускат да те виждам.
Няма да ми дадат разрешително, защото не сме женени.
Казаха, че мога да дойда само този път.
Пет месеца.
Пет месеца.
Пет месеца в затвора.
Лятото си отиваше и тихичко се връщаше.
Ще започваме ли?
Съдът ще разгледа въпроси, които изглеждат незначителни,
но които ще хвърлят светлина на първо време.
През юни 1936 г.
сте настанил майка си в дома в Маренго.
Така ли е? – Да, ваша чест.
Добре. И защо го направихте? – Нямах достатъчно пари.
Не ви ли беше мъчно да я оставите в дома? Не ви ли липсваше?
С майка ми бяхме напълно независими един от друг.
И от никой друг.
Така че скоро и двамата се приспособихме към тази промяна.
Не искам да се занимавам с това.
Обвинението има ли конкретни въпроси, които иска да зададе?
Имам, ваша чест, с ваше позволение.
Искам да попитам обвиняемия, дали се е върнал в залива
с намерението да убие арабина? – Не!
В такъв случай, защо обвиняемият е бил въоръжен?
И защо се е върнал точно в същия залив?
Предполагам случайно.
Ваша чест, това е всичко за сега. – Защитата възразява, ваша чест!
Момент, стана късно. Ще чуем възраженията ви след обяда.
Закривам заседанието.
Ще започнем в 14 часа, когато ще бъдат изслушани всички свидетели.
Закривам заседанието. Върнете подсъдимия.
Искам да попитам, дали по някакъв начин,
майката на обвиняемият е изразявала недоволство от сина си?
Да, ваша чест.
Но е разбираемо, гостите ни да се оплакват от роднините си.
Така значи. Бих искал също да знам,
дали е била обидена от факта, че е била изпратена в дома?
Да.
Имаше ли нещо особено в обвиняемия в деня на погребението на майка му?
Да, необичайното му спокойствие в деня на погребението.
Ще кажа, че бях изумен от поведението му.
Отказа да види тялото й. Не пророни и една сълза.
А на края на церемонията не й отдаде последна почит.
Добре. Ако обвинението има въпроси, може да ги зададе.
Не, това, което чух, ми е достатъчно.
Благодаря, нямам повече въпроси.
Не поиска да види майка си. Пуши, пи кафе и си легна.
Не чух добре. Бихте ли накарали свидетеля да повтори?
Бихте ли повторили, господине? Повторете го.
Казах, че пред ковчега обвиняемия изпи чаша кафе.
Изпуши една цигара и после отиде да спи.
Благодаря ви.
Искам думата.
Ваша чест, бихте ли попитал свидетеля,
когато се е събудил, не е ли пушил и той самият?
Кого съдим тук, все пак?
Или моя колега си мисли, че като оклевети свидетеля,
ще разклати показанията срещу обвиняемия?
Взех си цигара, защото ми предложи и не знаех как да му откажа.
Разбирам. Обвиняемия има ли нещо да добави?
Нищо.
Освен, че казва истината. Онази нощ му дадох цигара.
Да, аз бях този, който му предложи кафе.
Обърнете внимание на тези думи, господа съдебни заседатели.
Да, съдебните заседатели ще го разберат
и ще се съгласят, че един непознат може да му предложи кафе,
но е трябвало да откаже, от уважение към жената, която го е родила.
Как се държеше обвиняемия в деня на погребението.
Трябва да разберете, че този ден бях много разстроен.
И не съм го забелязал, особено след като припаднах.
Как можех да наблюдавам господина?
Кажете ми, видяхте ли го да плаче? – Не.
Отбележете тези думи, господа съдебни заседатели.
А може ли да се закълнете, че изобщо не е плакал?
Не.
Това дело е една подигравка. Истината е лъжа, а лъжата е истина.
Благодаря ви.
Спокойно, всичко върви добре. Разчитайте на мен.
Значи г-н Мьорсо често се е хранил във вашия ресторант?
Да, беше наш клиент и добър приятел.
Защо ви беше добър приятел? – Защото е добър човек.
Какво точно искате да кажете? – Добър човек е, какво друго?
Ред в залата.
Обвиняемия трудно ли общуваше с останалите?
Беше много приказлив, ваша чест.
Винаги ли си оправяше сметките на време?
Това са си наши работи.
Искам да чуя мнението ви за престъплението, което е извършил.
На мен ми се струва, че е било нещастен случай.
Нещастно стечение на обстоятелствата, така си мисля.
Хубаво. Това е всичко. Свободен сте.
Бих искал да кажа още нещо. – Моля, но бъдете кратък.
Нещастен случай е. – Да, разбрах.
Нали работата ни е да посредничим и да съдим.
Благодаря ви и довиждане. Това е всичко.
Сега. Откога познавате обвиняемия?
От около три години. – Говорете по-високо.
От около три години.
Работех в кантората, където работеше г-н Мьорсо.
И какви са ви отношенията с обвиняемия?
Аз съм му приятелка.
Щяхме да се женим.
Искам да питам г-ца Кардона,
кога е започнала връзката й с обвиняемия?
Беше първата събота на юли, миналата година.
Разбирам, разбирам.
На следващия ден след погребението на г-жа Мьорсо.
Тишина!
Не искам да се бъркам в такава деликатна материя,
от уважение към чувствата на госпожицата,
но мой дълг е да пренебрегнем съображенията за деликатност.
Та какво се случи в тази първа събота през юли, миналата година?
Съжалявам, но трябва да ми отговорите.
През юли обикновено прекарвам съботите на плажа.
Този следобед го видях на кея.
След къпането прекарах един час с него.
След това решихме да отидем на кино.
После, в стаята му, ме помоли да прекарам нощта с него.
Г-ца Кордона е дала показания във връзка с разследването.
Затова прегледах програмата на кината за този ден.
Но искам г-ца Кордона да уточни какъв филм са гледали?
Беше филм с Фернандел.
Господа, на другия ден след като майка му умира, той отива на плаж,
започва незаконна връзка и гледа комедия в киното!
Не е така. Нещата не стоят така.
Вие изопачавате всичко, което казвам.
Знам, че не го е мислил. Той не е виновен. Не е.
Моля ви, госпожице, елате.
Много добре се отнасяше с кучето ми.
С майка му вече нямаха нищо общо.
Стават такива неща.
Ваша чест, той е невинен.
Не сте призован тук, за да издавате присъди,
а да изложите фактите и да отговаряте на въпросите.
Кажете какви точно са били отношенията ви с жертвата?
Да започнем с това, че аз съм този, когото жертвата мразеше.
Защото се подиграх със сестра му.
Жертвата имала ли е някаква причина да не харесва обвиняемия?
Никаква.
И г-н Мьорсо беше с мен на плажа този ден по случайност.
Искам господина да обясни какво стана с това писмо,
довело очевидно до престъплението и написано от обвиняемия.
Съвпадение.
Излиза, че истинския обвиняем в този случай е съвпадението.
Съвпадение ли е, че обвиняемият е отишъл с вас в полицията?
И пак ли е съвпадение, че там е свидетелствал във ваша полза?
Ще ни кажете ли къде работите?
Работя в един склад.
Добре сме осведомени, че работи като сводник
и че обвиняемият е негов приятел и съучастник.
Това престъпление е гнило в корените си.
Ваша чест, обвинението няма срам!
Ще го обсъдим, когато свърши. Нека продължи.
Няма какво повече да се добави.
Обвиняемия беше ли ваш приятел?
Да, приятел ми беше.
Ваш приятел ли беше?
Да. – Вижте този човек!
Син, който жалее майка си чрез необуздани нападения и оргии.
И убива хладнокръвно едно момче, което не му е направило нищо.
Съдим клиента ми, че не е обичал майка си или, че е убил арабина?
Хайде, по-спокойно!
Начинът, по който е погребал майка си, говори, че е престъпник.
Господа заседатели, запознахте се със серия от събития,
довели го до извършване на престъпление
със злоба, предумишлено и в страха си да не го осъзнава.
Ще повторя, няма смекчаващи вината обстоятелства.
Няма доказателства за импулсивно, нелогично поведение.
Човекът, който седи на подсъдимата скамейка, е образован.
Наблюдавахте го как отговаря на въпросите. Затова ще повторя,
че не може да е извършил престъплението, без да го осъзнава.
Погледнах в дълбините на душата му,
но не видях нищо, господа съдебни заседатели.
Повярвайте, че няма душа и искрица човещина.
Няма дори една трохичка морал, който този човек да притежава.
Несъмнено нямаме право да виним обвиняемия,
за липсата на тези качества, от морална гледна точка.
Но в този съд не бива да толерираме човешките отклонения.
И да подчиним волята си на възвишените изисквания
на благородните идеали като справедливостта.
Защото човекът, който ви гледа от подсъдимата скамейка,
е въплъщение на злото и жестокостта.
И трябва да бъде премахнат от света, който може да поквари.
Утре този съд ще осъди едно от най-долните престъпления.
Убийството. И трябва да ви кажа още,
че ужасът, който се надига в гърдите ми,
е бледо отражение на ужаса от безчувствения човек пред вас.
Той носи морална вина за смъртта на майка си
и повече няма място в обществото,
както и човекът, убил този, който го е родил.
Затова без колебание искам да му бъде наложена смъртна присъда.
Често в кариерата ми мой дълг е било да искам смъртна присъда.
Но в този случай дълга не играе никаква роля.
Чувствам, че трябва да дам воля на съвестта и сърцето си.
Именно съвестта ми ме принуждава да поискам смъртна присъда.
Защото съм отвратен от този престъпник
и от това чудовище, лишено от обикновени човешки чувства!
Имате ли да кажете нещо?
Искам само да кажа, че не съм искал да убивам арабина.
Съдът ще има предвид изявлението ви.
Вижте, аз съм в недоумение от вашата защита.
Така че преди съдът да изслуша пледоарията на адвоката ви,
обяснете ми мотива, подтикнал ви към убийството.
Ами беше...
Мисля, че беше заради слънцето.
Защитата има думата.
Господа съдебни заседатели.
Признавам, че съм убил човек.
Защо казва това? – Адвокатите винаги говорят така.
Но и аз също се вгледах в душата му за малко.
Но не споделям мнението, което моя колега изтъкна.
И всъщност разбрах, че душата му е като отворена книга.
Това е душата на добросъвестен служител, на честен млад мъж.
Приятел на мнозина, обичан от всички и състрадателен.
Честно, бях изумен от това как се е отнасял с майка си.
Тук седи отговорен син, грижел се за нея, докато е можел.
И когато вече не е можел, я изпраща в дом.
С надеждата, че там ще получи нужните грижи и удобства.
И ако искаме тези институции да са в отлично състояние,
трябва да си припомним, че те са финансирани от тази страна,
на която дължим вярата си.
Затова, изпращайки майка си в тази държавна институция,
този човек по най-мълчаливия начин изразява вярата си в закона.
В училищата, в болниците и в правосъдието.
Точно така, господа, в правосъдието.
Господа, този човек е направил фатална грешка, признавам.
Човешка грешка. Проявете милост и не го осъждайте.
В случая има смекчаващи вината обстоятелства, ще се съгласите.
Нека съвестта му да го съди, а душата му – Всевишния.
Браво, много добре!
В името на френския народ,
този съд след безпристрастно разглеждане на това дело,
намира обвиняемия виновен за престъплението, в което е обвинен
и във връзка с предписанието на закона,
осъжда Артур Мьорсо на смърт чрез публично гилотиниране.
Чул съм, че винаги идват на зазоряване.
Сега прекарвам вечерите си в очакване на това утро.
Не исках пазачите да ме изненадат.
Затова спях само през деня.
По цяла нощ гледах за първия проблясък на светлината.
Долепях ухо и слушах, така че чувах собствения си дъх
при най-малкия шум зад вратата.
Така лудостта ми намаляваше.
Учестено дрезгаво дишане.
Като дишане на куче.
И знаех, че ще живея още 24 часа.
Три пъти отказах среща със свещеника на затвора.
Нямах какво да му кажа. Не ми се говореше.
Доста време прекарвах да си мисля, че има малка разлика,
когато умираш на 30 или 70 години.
Веднъж умреш ли, няма значение как или кога си умрял.
Всеки път се убеждавах да се помиря с това още малко.
Наистина нямах нужда да се видя със свещеника.
Не се страхувай.
Обикновено идвате в последния момент.
Просто приятелско посещение. Няма нищо общо с молбата ти.
Нямам информация за това.
Седни до мен.
Не. Благодаря.
Защо не поиска да дойда? – Не вярвам в Бог.
Сигурен ли си?
Защо да се вълнувам за това? За мен няма значение.
Много е лесно да кажеш, че сте сигурен,
когато в себе си си разкъсван от съмнения.
Така ли е? – Възможно е.
Въпреки това, не съм сигурен какво ме интересува наистина.
Но съм сигурен в това, което ме отегчава.
И съм много отегчен, от това, което казвате.
Говориш така, защото си отчаян ли?
Не съм отчаян.
Просто ме е страх.
Човешко е, нали?
Бог може да ти помогне.
Не го казвам, защото си осъден на смърт.
Всички сме осъдени да умрем.
Но не по този начин.
Така че за мен няма утеха, би трябвало да сте го разбрали.
Разбра се. Но рано или късно един ден трябва да умреш.
И тогава ще изникне същия въпрос.
Как ще посрещнеш този ужасен последен час?
По същия начин, както го посрещам в този момент.
Тогава нямаш ли изобщо някаква надежда?
Искрено ли вярваш, че смъртта приключва всичко?
Да.
Много ми е жал за теб.
Животът трябва да е непоносим, щом се чувстваш така.
Чуй ме. Сигурен съм, че молбата ти ще бъде чута,
но не това е най-важното.
Носиш бремето на грехове, които трябва да изкупиш.
Човешкото правосъдие е нищо, само Господ може да съди.
Но съм осъден от хора.
Хората са непосилни да ти предложат изкупление.
Това нищо не означава за мен. Казаха ми, че съм виновен,
така че си плащам цената. Не може да искате повече от мен.
Грешиш, ако го вярваш. Ще платиш повече.
Повече, отколкото си представяш. – Как така повече?
Ще бъдеш принуден да го видиш.
Какво да видя?
Тези стени са пропити с човешка мъка, знам.
Чувствам мъката и тъгата, пропита в тях.
Но дълбоко в себе си знам,
че всеки, който очаква тук смъртта,
вижда в тъмнината лицето на нашия Спасител.
И ти ще видиш това лице.
Всички тези месеци, през които се взирах в тези стени, и какво?
Нямаше нищо, никого. Нищо освен тези четири стени.
Да, взирах се.
Преди много време.
И търсех нечие лице.
Беше лице като слънцето, изгарящо от копнеж.
Лицето на една жена на име Мария.
Но търсех напразно.
Сега всичко свърши.
Никога нищо не видях в тези мръсни стени.
Тогава защо не се помолиш?
Не.
Много ли цениш нещата на тази земя?
Не, не ти вярвам.
Сигурен съм, че често си желал да има живот след смъртта.
Разбира се. Но да бъда и богат и да обикалям света.
Или да имам по-красива уста. Няма по-важно от това.
Когато мислиш за смъртта, какво си представяш, че следва?
Живот, в който ще си спомням всичко това.
Болен съм и съм уморен, господине. Оставете ме, времето е ценно.
Не искам да го пропилявам заради Бог.
Защо ме наричаш "господине", а не "отче"?
Не сте ми баща.
Вие сте с другите.
Синко, аз съм с теб.
Но не го разбираш, защото сърцето ти е пълно с омраза.
Аз ще се моля за теб. – Не искам да се молите за мен!
Сигурен сте във всичко, а то не струва и косъм от косата на жена.
Дори не сте сигурен дали сте жив, защото се държите като умрял.
А аз, изглежда, че нямам нищо, но съм сигурен кой съм и във всичко.
Сигурен в живота си, а сега дори и в смъртта. И съм сигурен в истината.
Майка ми и другите нямат значение, особено твоя Бог!
Как съм живял, другите ще го приемат. Като теб, не разбираш ли?
Какво че ще екзекутираш някого, че не е плакал за майка си?
Какво от това, че Салиман обича само помияра си?
Или че Мария искаше да се оженим?
Или че Реймон ми е приятел, а Селест е по-добър от него?
И какво от това, че от днес Мария ще целува друг?
И ти ще умреш като мен, но аз знам какво ще видя – бъдещето си.
Пуснете го.
Щом си тръгна, усетих спокойствие.
Трябва да съм заспал, защото когато отворих очи,
звездите светеха по лицето ми.
Звуците от двора влизаха в килията с нощния въздух,
който ухаеше на земя и сол, и галеше бузите ми.
Спокойствието на заспалата лятна вечер ме заливаше като прилив.
Тогава, точно на зазоряване, чух корабна сирена.
Хората отиваха на пътешествие в един свят,
който вече не съществуваше за мен.
За първи път от месеци се сетих за мама.
И сега разбирам защо в края на живота си си е намерила годеник.
Защо се е преструвала, че поставя ново начало.
И защо си е развявала коня в този дом,
където е намерила и печална утеха.
Близо до смъртта, тя трябва да е почувствала голямо облекчение
и е била готова да започне нов живот.
Никой няма право да я оплаква за това.
Аз също чувствам, че съм готов за новия живот.
Сякаш големият ми гняв е отмит, прочистен съм за надеждата.
Гледайки това нощно небе, за първи път,
отворих сърцето си за сладкото безразличие на Вселената.
Чувствах го много близо, почти като брат.
Разбрах, че съм бил щастлив и все още съм.
За да бъде пълна картината, и за да не се чувствам сам,
исках само да има огромна тълпа от зяпачи на екзекуцията ми,
които да ме посрещнат с презрителни викове.
КРАЙ
В останалите роли ЖАН ПИЕР ЗОЛА, ЖОСЕФ МАРЕШАЛ
БРЮНО КРЕМЕР, ЖОРЖ ЖЕРЕ ЖОРЖ УИЛСОН и др.
Превод АЛЕКС
Редактори Скутър и Синеаст
Обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©