Columbo - 08x03 (1989) Свали субтитрите
в КОЛОМБО Сексът и жененият детектив
Тези, които сте чели новата ми книга "Комплексът на куртизанката",
дори да сте я взели от библиотеката,
ще намерите голяма глава на име "Секс фантазии и фантастичен секс."
Пациенти, с които работя в клиника "Алънби",
слушатели, които ни пишат, хора, които срещам в страната,
всеки си мисли, че неговите или нейните сексуални фантазии
са уникални, лични, а може би и малко срамни.
Често ни се обаждат по този въпрос. Факт е, че такива фантазии
са толкова чести, колкото и дъждът.
Голямата тайна е, че всеки фантазира.
За жените обичайна фантазия е да бъде куртизанка.
Силно желана и невероятна красива проститутка,
която дава благоразположението си на избрания любовник.
Остава ми малко време и искам да подчертая,
че всички имаме един и същ сексуален блян.
Не се срамувайте да го използвате в любовната си игра.
Докато е само игра, имате разрешението ми.
Книгата е "Комплексът на куртизанката".
До нови срещи. Аз съм доктор Джоун Алънби.
Изобилните сексуални фантазии са толкова важни за хубавия секс,
колкото и изборът на подходящ любовник.
Дочуване засега.
Виж ти! Защо ме напусна?
До три секунди да си в обятията ми.
- Мъжко доминиране.
Едно...
- Мразя бизнес пътуванията ти.
Две...
- Мразя и моите.
Три.
- Божичко.
Кога ще помислим сериозно за това?
- Тази вечер в Чикаго.
Не мога да дойда с теб.
- Не, Дейвид, ти обеща.
Обещах ти собствено телевизионно шоу. Утре е сделката, тук, в Ел Ей.
Кое е по-важно, щастието или парите?
Мразя тези радио дискусии.
Добрите стари момченца от синдиката.
Срещата ти не може ли да почака?
- Не. Ти ще носиш знамето до Чикаго.
Не искам. Ела с мен.
- Не става.
Луда е по него. Нямам шанс.
Мадж, повика ли кола за д-р Алънби?
- Лимузината чака долу.
Той може да не е толкова луд по нея. Може би има надежда за теб, докторе.
Джоуни, повярвай ми.
Един ден в Чикаго върши работа. Шашваш купувачите и изчезваш.
Знаеш ли какво значи "нулев шанс?
Да?
- Написах новата статия за журнала.
"Нарцисизъм и фригидност". Можеш да я прочетеш в самолета.
Ако имам време. Саймън, хареса ли ти предаването?
Защо мислиш, че съм го слушал?
- Ако мразех предаването колкото теб,
вероятно щях да го слушам от злоба.
- Евтина и просташка реклама.
Всъщност не е евтина. Джоун, трябва да тръгваш.
Самолетни билети, маршрут. Лимузината ще ви чака на летището.
Хотелската резервация и Агата Кристи.
Тя ще ви помогне да заспите.
- Синди, как ще оцелея без теб?
Не можете. Това е работа на охраната.
Довиждане.
Заради няколко влюбени дечица ни е трудно да се съберем.
Звучи като вина. А щом има вина, има и надежда.
Днес обади ли се на майка си?
Кога за последно правихме любов?
- Не помня.
Чудесно! Това прави ли те гузен?
Кара ме да искам да се любим.
Чакай ме, каубой.
Обожавам те.
Дами и господа, съжаляваме, че Полет 141 до Чикаго още закъснява.
Доктор Алънби.
Доктор Алънби.
Най-после се качваме.
- Боя се, че не. Летището е в мъгла.
А Бърбанк и другите летища?
- Може ли да ви предложа нещо?
Наспете се в някой от летищните хотели,
а аз ще ви запазя място за първия полет на сутринта.
Ако ще спя, има по-хубави места от хотел. Оценявам помощта ви.
За мен е удоволствие.
С удоволствие прочетох "Комплексът на куртизанката".
С удоволствие я написах.
Добър вечер, доктор Алънби.
- Здравей, Ози. Последен изпит?
Да. В юридическия факултет всеки изпит е последен.
Така ли мислиш, съветник? Пробвай с докторат по психология.
Гладен съм.
Ако бях десерт, какъв щеше да е той?
Баварски пай с шоколадов крем,
напоен с рядко наполеоново бренди.
А твоята докторка Джоун?
Тя е оризов пудинг.
Кацаме в Ел Ей. Благодарим, че летяхте с нас и приятен ден.
Здравей отново.
- Кажи ми колко ти липсвах.
Направихме сделката.
- Толкова много?
Дай ми това.
- С радост.
Как беше в Чикаго?
- Като дневен преглед при зъболекар.
Дейвид?
От колко време сме заедно?
- По бизнес или за удоволствия?
Избери си.
- Три години.
Някога да съм ти омръзвала?
- Престани.
Нима на небето му омръзва от слънцето?
Мисля, че е време да приемем един от професионалните ми съвети.
Посъветвай ме, докторе.
- Забавления и игри.
От какъв вид?
- Султан и робиня.
Директорка и хористче. Все едно.
- Харесвам това "все едно".
Довечера имаме покана в музикалния център
Това ли ти се прави?
Какво искам да правя?
Има един салон за коктейли на име "Бъкетс".
Чакай ме там в 21 ч.
Имам планове за теб.
Джоун!
Джоун, слава Богу, че дойде. Забравих имената на всички.
Спокойно, Хелън, гостите са чудесни.
Ред е на втора фаза, отварянето на чековите книжки.
Циркулирай наоколо. Събирай пари за музиката.
Омъжените жени циркулират. Неомъжените се смесват с тълпата.
Джоун.
- Уолтър, не знаех, че ще бъдеш тук.
Изпитвам агорафобията си. Издържа ли това, ще издържа всичко.
Къде е Дейвид?
- Наложи му се да работи.
Искаш ли да идем в някой тих ъгъл и да хапнем ордьоври?
Ще те пазя от тълпата.
- Бих искала,
но членовете на комисията трябва да са сред гостите.
Извинете.
- Ужасно съжалявам.
Каква удивителна шапка! Харесва ми!
- Благодаря.
Май не се познаваме. Аз съм Хелън Хендрикс от комисията.
Мислили ли сте да направите дарение?
"Бъкетс"
Да ви почерпя ли с питие?
Конкуренция?
- Никога не съм я виждала.
Резервирала ли е мястото?
- Още не.
Сам ще й занеса питие.
Заведението черпи.
- Здравей. Аз съм Лиса.
Здравей, Лиса.
- Кибрит?
Това е за приятелството и разбирането.
Успех, Лиса.
Какво?
Здравей, моряко. Често ли идваш тук?
Игрички ли играеш, Джоун?
- Да. И не съм Джоун, а Лиса.
Хайде, Дейвид, отпусни се. Поиграй с мен.
Харесва ли ти твоята Лиса?
Лиса не е изглеждала по-възхитителна.
Искаш ли да я отведеш у дома? Кажи "да".
Да.
Пари.
Стигат ли?
За начало.
Да.
- Качи се да те прегледа докторът.
Лиса доктор ли е?
- Само почакай да видиш.
Добър вечер, г-н Кинкейд.
- Колко остава до дипломирането, Ози?
Следващата пролет.
- Ще се справиш.
Нощните смени ми позволяват да уча през деня.
Аз така завърших.
Защо шепнем?
Майка ми спи тук.
Чичо ми Макс спи там.
А това е моята стая.
Не.
Остави всичко на мен.
Това е моята вечер. Аз командвам.
Не е нужно да правиш нищо.
Забранено ти е да правиш нещо,
освен да се наслаждаваш на вечерта.
Ръкавицата ми.
Почакай да видиш какво ще правя с нея.
Къде си научила всичко това?
Написах книга, помниш ли?
Аз съм твоят инструмент за пълно удоволствие.
Не тръгвай.
- Само за минутка.
Не гледай.
Приготви се за истинската ми изненада.
Почти съм готова.
Какво?
Ако бях десерт, какъв щеше да е той?
Съжалявам, не може да влезете.
- Нима?
Мога цял живот да ви гледам как се приближавате към мен.
Благодаря.
А сега гледайте как се отдалечавам от вас.
Партньоре, успяхме с концерта.
Какво мислиш? Голям успех?
Мисля, че всичко стана идеално.
Да изясним. Това е пълен списък
на всички влезли и излезли от сградата, така ли?
Да. Извинете. Доктор Алънби? Съжалявам.
Благодаря, Ози. Мисля, че още не мога да повярвам.
Благодаря.
Джоун.
О, Джоун.
Какво да ви кажа...
- Знам, Синди. Благодаря.
Джоун, толкова е ужасно. Чувствам се зле.
Благодаря. Има толкова неща, за които да се чувстваме зле, Мадж.
Лейтенант Коломбо.
Това е доктор Алънби. Джоун, лейтенант Коломбо от полицията.
Вие сте доктор Алънби?
Нямах търпение да се запознаем. Качихме се заедно с асансьора.
Много... съжалявам за случилото се.
Не съм сигурна какво се е случило.
Обадиха се и казаха, че Дейвид е мъртъв. Бил е застрелян снощи.
Темата никак не е приятна, г-це.
Къде е станало?
- В онази спалня.
Може ли да видя стаята?
- Докторе.
Часовете на доктор Алънби са отменени до второ нареждане.
Не съм сигурен, че сте готова,
тъй като разбрах, че вие и жертвата сте били близки.
Познавам шока, лейтенант. Искам да знам какво е станало.
Добре, щом това искате.
Джоун...
Обадих се в радиото и отмених предаването ти до края на седмицата.
Благодаря, Саймън. Много си грижовен.
- Джоун, успя ли да видиш статията ми?
Не, Саймън, не успях.
Докторе, не исках да виждате това.
Случило се е тук.
Тук?
- Точно тук е паднал,
след като жената го е застреляла.
Жена?
- Простете, че го казвам,
много красива жена, желана. Била е в спалнята с г-н Кинкейд.
Имаме описанието й от нощния пазач.
Черна коса, облечена в черно, черна шапка федора.
Това говори ли ви нещо, г-це? Г-н Кинкейд познава ли такава жена?
Вие познавате ли?
- Не.
Не знаех, че Дейвид познава такава жена.
Имате ли някакво обяснение?
- Трудно е да се каже.
Сама виждате, че е имало насилие.
Тук на килима има кръв.
Не е от тялото. Като че ли той я е наранил.
Съжалявам, че го казвам, но сякаш я е карал да прави нещо, което тя не иска.
А е била въоръжена. Освен ако оръжието е било вече в стаята.
И го е застреляла.
Поне така изглежда.
- Уверявам ви, в стаята нямаше оръжие.
Питах се що за стая е това, г-це.
Тук сме психолози, лейтенант.
При нас идват пациенти със сексуални проблеми.
Понякога сами, друг път по двойки.
Понякога стая като тази благоприятства за решаването на сексуалния проблем.
Използваме онази част за наставления.
Тоест, хората идват тук да си лягат?
- Точно това е замисълът на стаята.
А отсреща ги гледат?
- Не. Уверявам ви, сами са.
Но оттатък в салона има хора.
Навсякъде има хора.
- Има врати.
Но хората оттатък знаят, че тук има двойка.
Тези тук знаят, че онези отвън знаят.
- Говорим за терапия.
Това притеснява ли ви?
- О, не, г-це.
Само задавам въпроси. Част от разследването е.
Там са нещата му, така наречените вещи.
Да.
След смъртта, нещата се превръщат във вещи.
А Дейвид се превръща в непознат.
"Бъкетс".
- Мисля, че е бар, г-це.
Разбирам.
- Там намерихме фас.
Неин ли?
- Работим над това предположение.
Пушач.
- Лейтенант.
Един момент.
Докато бяхте за кафе, намерихме коса върху жертвата.
Дълга и черна коса, сякаш е женска.
Потърсихме около тялото, нищо не намерихме.
Косата беше върху дясното рамо и близо до гърдите.
Имаме коса, може да ни подскаже нещо.
Може ли да взема това?
- Още не, сержант.
Лейтенант, трябва ли да знам още нещо?
Извинете. Ужасно съжалявам.
Толкова се увличаме в подробности като дамска цигара.
Не трябваше да ви карам да чакате.
Бихте ли погледнали още веднъж вещите?
- Разбира се.
Виждате ли ги?
- Виждам ги, лейтенант.
Всичко това бе в джобовете на г-н Кинкейд.
Виждате ли какво липсва? Нещо озадачаващо?
Не мисля, че разбирам.
- Ключовете му. Тук няма такива.
Щом няма ключове,
как жертвата е отключила вратата на клиниката ви? Как са влезли?
Ключовете му, разбира се. Много странно.
Предполагам, че жената ги е взела.
- Браво на вас, лейтенант.
В паниката си да избяга, за да открадне колата му, взема ключовете.
Но защо би го направила? Току-що е убила човек.
Защо ще рискува да я видят, че шофира колата му?
Мисля, че дори и паникьосана,
тя не би искала да припари до колата.
Разбирам.
- От друга страна,
може би е взела ключовете не за да кара колата,
а да вземе от нея нещо, което би могло да я идентифицира.
Нещо, което е купила същия ден, рокля от химическото,
рецепта... Може да е всичко.
- Разсъждавате умно.
Това би обяснило всичко.
- Но ако не е така,
значи дамата в черно е имала ключове за клиниката ви.
Ако беше така, щяхте да имате представа коя е тя.
Разбирате ли защо мисълта за ключовете ме човърка?
Боя се, че още не съм готова да се справя с всичко това.
Може ли да се върна в кабинета си?
- Разбира се, г-це.
Извинете, че ви занимавам с въпроси. Знам какъв ужасен шок е за вас.
Благодаря, че се опитвате да ме предпазите. Много сте мил.
Знаеш, че винаги съм до теб. Ще направя всичко по силите си.
Много си мил, Уолтър. Благодаря.
На това място...
... говорим единствено за секс и чувства.
И винаги с непознати.
Никога не говорим за собствените си чувства.
Лейтенант Коломбо. Простете, че ви прекъсвам.
Всичко е наред. Познавате доктор Неф.
Запознах се с всички секс доктори в клиниката.
Психолози. Секс терапевти.
Джоун, повярвай, един ден цялата тази болка ще бъде само спомен.
Да ви налея ли чай, лейтенант?
- Не, благодаря.
Не? Добре.
С какво да ви помогна?
Ще ви задам няколко въпроса, ако имате търпение.
Мисля, че ще се справя. От този момент животът продължава.
Изправен гръб, брадичка нагоре и усмивка за света.
Струва ли ви се смело?
- Имате прекрасна усмивка, г-це.
С какво да ви помогна?
- С жертвата, доктор Алънби.
Бихте ли описали отношенията си с жертвата?
Правихме страхотен секс.
Добре.
Жертвата, както деликатно се изразихте, бе мой любовник.
Това проблем ли е?
Не непременно, г-це.
С Дейвид ни харесваше да правим физическа любов. Само двамата.
Поне така предполагах преди, когато бях по-малко скептична от сега.
Дейвид бе мой бизнес партньор в работата ни в радиото и телевизията.
Запознат ли сте с предаванията ми?
- Да.
Нещата, които казвате по радиото, са доста откровени.
За кое?
- За секса, г-це.
Седнете.
Любовта на Дейвид ми даде възможност да бъда откровена пред обществото.
Темите, за които говоря,
изискват много сексуална увереност, щастие и свобода.
Дейвид ми даде всичко това.
Предполагам, че същото се опитвам да дам на пациентите си.
Свободата да обичаш.
Това отговаря ли на въпроса ви за нашите отношения?
Да, г-це. Бяхте красноречива. Мисля, че разбирам.
Надявам се. Лейтенант, има още нещо.
Бихте ли ми разказали за вашите първични сексуални отношения?
Моля?
Полицай ми зададе много интимен въпрос и аз му дадох много интимен отговор.
Имам право да знам как този отговор ще бъде разтълкуван,
а това зависи от вашите интимни сексуални отношения.
Женен съм, г-це.
Вкъщи всичко наред ли е?
Мисля да си вървя. Благодаря ви.
Не позволявайте да ви отблъсна.
- Не, г-це. Аз...
Не и при всичката работа по случая. Ще се върна.
Бъдете сигурна.
Сега ще научим повече за тубата.
- Какво е туба?
Много деликатен инструмент с много фина тоналност.
Като любовната песен на канарчетата.
Слушайте отблизо, иначе няма да чуете нищо.
Търся г-жа Хендрикс.
- Там е.
Чували ли сте джаз туба?
Не.
- Ето как звучи джаз тубата.
Извинете. Лейтенант Коломбо от полицията.
Не сега.
Кой от вас иска да се научи да свири на туба?
Хайде, лесно е.
Сър, вие с шлифера.
Аз?
- Да.
О, не, не...
Не можем без вас. Заповядайте.
Мисля, че ви спипа.
Аплодирайте го, деца.
Музикант ли сте?
- Не, полицай съм.
И така, г-н полицай, това е вашата туба. Вземете я.
Давайте, г-н полицай, свирете.
Така ли, сър?
- Забавлявайте се.
Браво!
Свирили сте и преди.
Когато бях в гимназията, беше останал само този инструмент.
И при мен беше така. Деца, сега ще маршируваме с туба.
Станете и следвайте мен и полицая.
Сега ще маршируваме. Готов ли сте?
- Ще опитам.
Доктор Алънби.
Това се нарича съвпадение.
Дойдох в музикалния център да разпитвам за г-н Кинкейд,
и кого открих? Вас.
- Разпитвали сте за Дейвид?
Къде е бил снощи, преди да го убият.
Костюмът ви е прелестен, г-це.
- Благодаря.
Имам един труден въпрос, не е нужно да отговаряте.
Бихте ли ми казали колко платихте за чантичката си?
За чантичката ми?
Не е нужно да е точна цифра, грубо казано.
Това е скъпа чантичка, лейтенант. Платих около 400 долара за нея.
Ясно. Рожденият ден на жена ми наближава и търся да й купя нещо.
Споменахте Дейвид.
Дейвид? А, да, г-н Кинкейд.
Знаете ли къде мога да намеря подобна чантичка на половин цена?
Съжалявам, не знам.
И чантата за документи ли взехте от същия магазин?
Мисля, че да.
- Може ли да я разгледам?
Щом искате.
Това е истинска "Макой".
Шевовете й са много фини, едва се забелязват.
Бих искал една такава.
Лейтенант, моля ви. Говорехте за Дейвид.
Бях в кабинета му. На бюрото му има настолен календар,
в който е отбелязана среща тук за снощи.
Говорих с една жена от комисията - г-жа Хендрикс.
Каза, че не го е виждала.
- Снощи набирахме средства.
В комисията съм, затова бях тук. На Дейвид това не му беше любимо.
Казваше, че предпочита да виси на палците си.
Това обяснява защо не е бил тук, но поражда друг въпрос.
Джоун! О, скъпа.
Лейтенант Коломбо ми каза за Дейвид. Колко ужасна работа.
Благодаря, Хелън.
- Лейтенант, красиво свирите на туба.
Забавлявах се, г-жо.
Получих съобщението ти за списъка с гостите, затова го донесох.
Лейтенант, ако не възразявате, бихте ли я подържали?
Разбира се, г-це.
Сложих го в чантата веднага щом се обади, Хелън.
Точно днес не трябваше да мислиш за това.
По-добре е, отколкото да се самосъжалявам.
Ще ти се обадя.
Снощи сте били на партито.
- Цялата вечер.
И г-н Кинкейд не е дошъл?
- Не, лейтенант, реши да не идва.
Както казах, това поражда въпроса къде г-н Кинкейд е срещнал жената,
дамата в черно, с черната шапка.
Тя определено беше тук.
- Извинете?
Много привлекателна жена в черно и с черна мъжка федора.
Джоун, трябва да си я видяла.
- Не, не мисля, че съм.
Която и да е, снощи беше тук.
Това от полза ли ви е, лейтенант?
- Даде ми тема за размисъл.
Със сигурност е много интересно.
- Радвам се.
Позиция едно и начало.
Супер. Усмихни се, забавно е.
Красива усмивка, справяш се.
Движение в китката. Идеално.
Така. Започваме.
Плащате добре, за да научите барманството.
Какво ще научите, зависи от вас. Аз съм добър барман.
Идвайте навреме, учете си уроците, правете упражненията си
и от вас ще излязат добри бармани. Зависи от вас.
Още веднъж. И начало.
Това ли е класът по барманство?
- Закъсняхте.
Имах много натоварен ден.
- Минете зад бара.
Да...
Не съм съвсем барман.
- Закъснявайте все така,
и няма да станете такъв. Казах да носите зелена жилетка.
Къде ви е жилетката? Как се казвате?
- Коломбо. "Убийства". Полиция.
Вие се обадихте.
- Да, сър.
Елате насам.
Започнете упражнения.
Първи урок - "Шърли Темпъл". Действайте.
Извинете, лейтенант. С какво да ви помогна?
Имам една снимка.
На една от жертвите е.
Имаше ваш кибрит от бар "Бъкетс".
Беше в джоба му.
Разпознавате ли този мъж?
Да. Снощи беше в бара. За първи път.
Но няма връзка с кибрита.
- Моля?
Не съм му давал кибрит. Дамата го поиска. Тя пушеше.
Той избра нея.
- Дамата. Ще сгреша ли,
ако кажа, че е била привлекателна, облечена в черно и с черна шапка?
Нещо такова. Не обръщах много внимание. Не мога да ви кажа много.
Аз съм просто барман.
Нямам така нареченото тренирано полицейско око.
Кажете ми малкото, което знаете.
- Дамата също идваше за първи път.
Професионална труженичка. Нарече се Лиса, нямаше фамилия.
Ако смятате, че това е истинското й име, значи ще повярвате във всичко.
Лиса знаеше правилата. Вървеше гордо и се фукаше.
Мъжът влезе, тя му даде знак. Той клъвна. Не губеха време.
След две секунди се сближиха като бръмбари, ако ме разбирате.
Той й даде пари и двамата излязоха весели около 21, може би 21:15 ч.
За вас, друже.
Доста сте наблюдателен за човек, който не обръща внимание.
Опитайте и кажете какво мислите.
- Много великодушно, сър.
Много освежаващо.
Това е моят "Шърли Темпъл".
- Интересен "Шърли Темпъл".
Нотка сухота, но леко сладък букет. Превъзходно.
Отличен барман сте.
Но смятам, че от вас ще излезе страхотен детектив.
Обичам работата си, лейтенант.
- Аз също, сър.
Простете, че ви се натрапвам по този начин,
но имам интересни новини, много стимулиращи. Може ли?
Заповядайте. Нямам търпение да чуя какво ще кажете.
Имате много приятен дом.
Благодаря.
- Виждал съм красиви домове,
сцени на убийства, но малко като този.
Я виж ти! Огън в камината.
Нощта е доста мразовита, а нищо не топли като огъня.
Какво е куртизанка, докторе?
- Моля?
"Комплексът на куртизанката" е заглавието на книгата ви.
Жена ми я прочете. О, да.
Толкова й хареса, че настоява да я прочета.
С пръчка ли ви би, за да четете?
- Ще ви кажа истината.
Най-много искаше да прочета частта със сексуалната фантазия.
Още не съм я прочел.
Куртизанката е проститутка.
Това е учтив израз за успешна проститутка.
И тук е другото съвпадение, доктор Алънби,
защото дойдох да ви кажа,
че знаем повече за дамата в черно.
Може би ще седнете, лейтенант.
- Не, г-це, радвам се на огъня.
Знаем първото име на дамата в черно.
Нарича се Лиса.
Оттук виждам онази чанта за документи.
Оставили сте я твърде близо до огъня.
Би могла да обгори.
Благодаря, лейтенант.
- Пак заповядайте, г-це.
Лиса и г-н Кинкейд
снощи са били заедно в онзи бар "Бъкетс".
Това, което ще кажа, е безсрамно,
но Лиса е една от куртизанките. От "Нравствения" им казват труженички.
Казвате, че Дейвид е наел проститутка.
- Засега така изглежда.
Съдейки от новините ви за Лиса,
предположих, че е нещо такова.
Дейвид е забърсал труженичка, непозната в бара...
Не мисля, че са били непознати.
Знам,
че тя е отхвърлила друг мъж, преди появата на г-н Кинкейд.
После са седнали и тихичко са си говорели.
Запитах се дали Лиса
не очаква г-н Кинкейд.
А ако вече са се познавали,
тя вече е имала причина да го убие.
Мислите ли, че е възможно?
- Исках да ви попитам същото.
Мислите ли, че е възможно, предвид проучванията ви за куртизанките.
Ще ви кажа, че след днешния ден, не знам кое е възможно и кое не.
И аз ще ви кажа, че се чувствам по същия начин.
Този случай вече ме подлудява.
Всеки път, щом науча нещо ново,
се озадачавам. Нови проблеми.
Когато г-н Кинкейд ви е казал,
че няма да дойде на партито в музикалния център,
по кое време беше?
- Мисля...
Беше вчера, когато ме взе от летището.
Значи е имал доста време за други планове за вечерта.
Например Лиса и бар "Бъкетс".
- Логично е, предвид каквото знаем.
Какво е правила дамата в черно в музикалния център?
Може да е дошла заради музиката. Дори куртизанките обичат музика.
Заради музиката. И аз така си помислих.
Но когато концертът е започнал, Лиса вече е била в "Бъкетс".
Не това е причината. Какво е правила там?
Бих искала да ви помогна, лейтенант, но съм много изморена.
Съжалявам. Накарах ви да будувате.
Благодаря за приятния огън. Сам ще се изпратя.
С моята чанта?
Виж ти!
Наистина е красива.
Лека нощ, г-це.
- Лека нощ, лейтенант.
Благодаря, че ме държите в течение.
Доктор Алънби.
Казах ли ви, че намерихме ключовете на г-н Кинкейд?
Не.
- Сержант Бърк откри
колата на г-н Кинкейд до "Бъкетс". Била оставена на някакъв паркинг.
Разбирам.
- Дамата в черно
не би могла да вземе ключовете от местопрестъплението.
Били са при паркировача. Така другият въпрос остава.
Как г-н Кинкейд е отключил вратата на клиниката ви?
Виждате ли как всичко продължава да ми се изплъзва?
Случаят. Не знам какво да ви кажа.
Наспете се хубаво.
Само още нещо, г-це. Една подробност за доклада ми.
Надявам се, ще разберете.
- Разбирам. Подробност за доклада ви.
Да. Относно вечерта, когато сте летели за Чикаго.
В дневника на охраната е отбелязано, че същата нощ сте се върнали в офиса.
Полетът ми бе отменен заради мъгла. Излязох чак на сутринта.
Питате защо се върнах в клиника?
- Не аз, а моят капитан пита, г-це.
Стриктно спазва устава.
- Докато имах време,
исках да взема едни документи, които колегите поискаха да прегледам.
Значи сте се върнали само за минута?
- Само за документите.
Та, исках да ви попитам...
Посред нощ, пусти улици...
Охранителят каза, че сте дошли с едно такси,
а сте си тръгнали с друго. Защо не казахте на таксито да почака?
Казах му, но то не почака, затова хванах друго такси.
Готово. Това обяснява всичко. Лека нощ, г-це.
Таксито е тръгнало, без да му платите?
- Платих му. Така го накарах да чака.
Но когато излязох...
- Него го нямаше.
Много са нетърпеливи. Отново лека нощ.
Пази се, г-це.
Ще се справиш с лейтенанта.
Той изигра козовете си.
Трябваше да изгориш дрехите на Лиса.
Ще ги изгорим.
Още не.
Още не.
Сержант Бърк! Трябвате ми.
Да, лейтенант?
- А, ето ви. Взехте ли списъка?
Нося го.
- Големият списък с гостите?
Ето какво искам, сержант.
- Моля?
Каквото искам да направите.
- Да, лейтенант.
Поискайте възможно повече помощ. Говорете с г-жа Хендрикс.
Интересува ме всеки, който е имал контакт с дамата в черно.
Познава ли я някой, говорил ли е с нея.
Всеки, който е имал нещо общо с дамата в черно.
Списъкът с гостите.
- Да.
Как сте, момчета?
Ето какво.
Бил и Джоан упорито опитват,
а Лойд и Синтия се отказаха от съвместния секс,
което е против правилата и вероятно противозаконно.
Да бъдем деликатни и да решим какво точно...
Доктор Алънби, може ли да ви видя?
Извинете.
- Боя се, че съм заета, лейтенант.
Трябва да решим...
А може ли да се присъединя?
- Категорично не.
Разбирам.
Любувате се на огледалото ли, лейтенант?
Фантастично легло. Фантастично.
Половината забавление от секса е фантазия.
Знам. Започнах книгата ви.
Виж ти! Гордея се с вас.
Искахте да ме видите.
- Става дума за дамата в черно.
Загадъчно е как тя продължава да се променя.
Търговецът на оръжия каза... Казах ли ви, че намерихме оръжието?
Не. Сигурно е важно.
- В пощенска кутия на улицата.
Няма отпечатъци, но е купено в деня на убийството.
А сега важното. Искам да прочетете нещо важно.
Боже, глоба за паркиране.
И това не е.
Все забравям.
Ето, г-це.
"Търговецът каза, че я е записал като Лиса Прескот.
От "Нравствения" не са я чували. Адрес - несъществуващ..."
Ето. "Нервна."
Търговецът каза, че била много нервна.
- Нервна?
Нервна, г-це.
- Сигурно и това е някакво описание.
Имаме описания, г-це. Имаме купища описания.
Нощният охранител я описа като плаха,
а барманът в "Бъкетс" каза,
че била горда и самоуверена.
Това, което търсим,
е плаха, горда, нервна, самоуверена дама в черно.
Разбирам проблема ви и не ви завиждам.
Става и по-лошо. Помните ли цигарата с червилото?
Да, в пепелника.
- Именно.
От лабораторията тестваха слюнката от цигарата.
Само по слюнката могат да кажат всичко за човек.
Според доклада им, жената, която е пушила тази цигара,
е с различна кръвна група
от тези кървави петна по килима.
Тези петна
са с различна кръвна група от кръвта на жертвата.
Тоест, в стаята е имало трети човек.
Според вас възможно ли е
с г-н Кинкейд да е имало две жени в нощта на убийството?
Две жени?
Не знам какво да кажа.
- Да вземем предвид и това.
Двата дълги черни косъма, открити върху жертвата, са женски.
От лабораторията смятат, че жената е азиатка.
Но кръвната група на тези два косъма
е напълно различна.
Значи ли това, че с г-н Кинкейд е имало три жени?
Имате предвид секс оргия? Предполагам, че с мъж като Дейвид
и всичко, което научавам за него, е напълно възможно.
Да. Но това ни връща към охранителя.
Той каза, че само една жена се е качила тук.
Дали са дошли от други кабинети в същата сграда?
Не, охранителят е проверил всеки в нея.
Не знам какво да мисля, лейтенант. Завъртяхте ми главата.
Но като помислите,
само една жена е дошла и само една жена си е тръгнала.
Каквото и да значи това, се налага да търсим дамата в черно.
Когато я открием, ви обещавам,
че първо вие ще научите. Приятен ден.
Лейтенант?
Аз съм доктор Уорд. Ще ми отделите ли минутка?
Разбира се.
- Може да поговорим тук.
Трябва да ви призная нещо.
Сексът е целият ми живот.
Майчице!
Животът ми.
Терапията ми.
Работата ми.
Фригидните ми жени, проститутките ми, преждевременно зрелите ми мъже.
Това е доста пълноценен живот, сър.
Странни сексуални случаи.
Какво мислите за това?
- За червената панделка ли?
Червена панделка за коса.
Каквато носи Синди Голт, асистентката на доктор Алънби.
Това странен случай ли е?
- Това е сексуален случай.
Открих я онази сутрин в спалнята на терапевтичното отделение.
По график нямаше пациенти, но леглото беше използвано.
Ето такова поведение цари наоколо.
Смятам, че всичко е под влиянието на Дейвид Кинкейд.
Така ли?
- Не харесвах Дейвид Кинкейд
и мразех влиянието му върху доктор Алънби.
Евтината му акция да превърне секса
в нещо толкова дребнаво и популярно.
Да. Популярният секс е доста...
Трябва да внимаваме с това.
Казахте нещо за признание.
Да. Признавам, че презирах Дейвид,
но искам да знаете, че нямам нищо общо с убийството му.
Радвам се, че ми казахте, за да не ви сбъркам с дамата в черно.
Беше много интересно.
Лейтенант, още нещо.
Мислите ли, че сега е точният момент
да кажа на доктор Алънби, че добре се е отървала от Дейвид?
Мен ли питате?
- Изглеждате разумен.
Доктор Уорд,
на ваше място бих опитал да постъпя правилно.
Да. Разбира се.
Браво, лейтенант. Благодаря.
Ще се видим по-късно.
Лейтенант Коломбо. Аз съм доктор Неф.
Имате ли минутка?
- Винаги, сър.
Знам, че сте чували слуховете, които се носят за клиниката.
За несподелената любов на доктор Уорд към Синди Голт.
А Синди излизаше на коктейли с Дейвид Кинкейд.
Сигурно сте чули за чувствата ми към доктор Алънби.
Не, не съм го записвал тук.
Луд съм по нея, откакто дойдох в клиниката.
Дълбоко я ревнувах от Дейвид,
но нямам нищо общо с убийството му. Искам да го знаете.
Ясно. Нямате връзка с убийството.
Лейтенант...
Съдейки от житейския си опит във външния свят
и предвид случилото се,
посъветвайте ме колко да чакам, преди да кажа на Джоун, че съм влюбен в нея.
На ваше място
бих чакал, докато дамата бъде готова и нито миг повече.
Разбира се.
Трябваше сам да се сетя за това.
Благодаря, лейтенант.
Лейтенант, ще ми отделите ли минутка?
Макар че отивам да следвам психиатрия,
обичам да работя с доктор Алънби.
А Дейвид Кинкейд...
... ме сваляше. При това красиво.
Винаги е бил галантен. Разбира се, не бих наранила Джоун.
И тук е проблемът ми.
Бъдете по-конкретна, г-це.
След случилото се и ако ще бъда вярна на Джоун,
трябва ли да й кажа, че Дейвид си е падал по мен?
По мое мнение, а и не говоря като детектив,
понякога добрината е по-мъдра от истината.
Разбира се.
Знам точно какво имате предвид.
Знаех си, че мога да говоря с вас.
Благодаря, лейтенант.
Имате ли минутка, лейтенант?
Успяхме.
Момент. Задръжте телефона.
Да изясним.
Дамата в черно е влязла тук.
Точно през тази врата.
Влезе и повече не излезе.
- А вие сте я чакали.
Накарах служител да види дали е вътре. Нямаше никого.
А кой е излязъл?
- Дами влизат, дами излизат.
Обикновени дами?
- Обикновени.
Обикновени дами. А някоя да е носила куфар или пакет?
Не знам, лейтенант. Не съм гледал за чанти и пакети.
Очаквах тази екзотична брюнетка.
- Г-жо Хендрикс, елате.
Благодаря, г-н Ленц. Отидете при сержант Бърк.
Кажете му къде сте били. Г-жо, трябва да вляза в тоалетната.
Бихте ли пазили на вратата?
- В дамската тоалетна ли?
Антрактът наближава. Само минутка, г-жо.
О, Боже.
Лейтенант!
Какво е правил вътре?
- Извинете, г-жо.
Засрамете се.
- Извинявам се.
Съжалявам. Извинете.
Съжалявам, простете.
Извинете, мадам. Къде изхвърляте боклука?
Не, не, полиция.
Виждате ли? Полиция.
Полиция.
Боклукът? Къде е?
Къде изхвърляте боклука?
Не... Боклукът!
Къде го изхвърляте?
Къде е боклукът?
Не, не... Не чистете.
Не чистете. Вижте, празно е.
Големият боклук.
Не. Боклук. Вижте, боклук.
Виждате ли? Нет, нет...
Изхвърляте, вземате. Гранде...
Не, не, мадам.
Гранде боклук!
Това е! Намерих го!
Вие сте прекрасна дама!
Досвидания, полицайче.
Здравейте.
Кой сте вие?
- Ето ви и вас, доктор Алънби.
Позволих си да поканя г-н Ленц в дома ви.
Домакинята ви любезно ни пусна.
Това е забележителната дама, за която ви казвах.
Благодаря, че ни приехте.
Г-н Ленц би искал да поговори с вас, ако не възразявате.
С удоволствие.
Елате, господа.
Подскажете ми за какво става дума?
- Отново съм в затруднение.
Заради Лиса, дамата в черно.
56 души от "Нравствения" са на улицата и я издирват.
Още осем ровят из досиетата.
Преследваме куртизанка надлъж и нашир.
Моля, разполагайте се.
- Знаете ли какво получих от това?
Получих депресия. Освен че никой нищо не знае,
никой не подозира нищо. Натъкнах се на г-н Ленц.
Разказа ми версията си. Не знам какво да мисля за нея.
Промених си мнението. Искам да чуете версията му.
Г-н Ленц?
Онази вечер отидох в музикалния...
- Желаете ли нещо за пиене?
Да. Имате ли газирана, минерална вода?
- Мисля, че да. И за вас ли същото?
Не, г-це. За мен само газирана вода.
Мисля, че такава имам. Г-н Ленц, моля, разкажете версията си.
Ще кажа каквото казах на лейтенанта.
- Би било чудесно.
Срещнах дамата в черно, с мъжката шапка.
Случи се в музикалния център. Разбрах, че и вие сте присъствали.
Да. Лед?
- Моля.
Видях я.
За мен е нещо като ангажимент. Винаги, щом видя привлекателна жена,
съм задължен да се запозная с нея. Затова опитах. Нямах късмет.
Последвах я.
Къде?
- До дамската тоалетна.
До дамската тоалетна?
Както се оказа, до чакалнята. Тя влезе, а аз чаках отвън.
Романтичен сте, г-н Ленц.
Такъв съм. Отлична диагноза, докторе.
И така, останах да чакам, а тя не излезе.
Кажете й за служителя.
- В края на вечерта помолих служител
да влезе и да провери. Вътре нямаше никого.
Никого.
- Дамата бе изчезнала.
Като дим?
- Просто я нямаше.
Какво мислите за това, г-це?
- Пиехте ли, г-н Ленц.
Нито капка. Само шампанско. Тази жена не излезе.
Виждате ли докъде я докарахме?
Говорехме за една, две, три дами.
Сега имам половин дама, която е влязла.
Другата половина не знам къде е.
Отново благодаря, доктор Алънби. Ще ви изчакам, лейтенант.
Довиждане, г-н Ленц. Историята ви бе много забавна.
Но не я приемам сериозно, лейтенант.
- С това разполагаме, г-це.
Един добър детектив, дори детектив среден клас,
винаги ще намери съществуващ човек и ще го разпита.
Но как намираш несъществуващ? Как да се справя с това?
Не мога да си представя, лейтенант.
- Разправят истории за Лиса,
но няма доказателство, че съществува.
Може би грешим, гледаме от грешния ъгъл.
Гледаме от грешния ъгъл.
Продължавам да работя. Още не съм се отказал.
Оценявам всичко, което правите.
- Пак ще ме видите.
Сигурна съм в това.
Питиетата са от Лиса!
- Лиса черпи!
Погрижи се за новите ми приятели.
- А това е за теб.
За какво?
- За едно телефонно обаждане.
До човек на име Коломбо.
Тук е номерът и съобщението.
"Съжалявам за случилото се", подписано от Лиса.
Само това?
- Ще го направиш ли за мен?
Доктор Алънби.
- Добър вечер. Аз съм сержант Бърк.
Лейтенант Коломбо помоли да ви кажа, че има добри новини.
Открил е дамата в черно.
Доктор Алънби?
Къде я е открил?
- В досиетата в офиса ви.
В досиетата ви с изследванията. Лейтенантът каза, че иска да знаете.
Лека нощ, доктор Алънби.
Насам, г-це.
Съжалявам, докторе. Не исках да ви изплаша.
Стори ми се, че чух гласове.
- Аз бях.
Говорех по телефона със сержант Бърк.
Трябваше да ви помоли да дойдете при мен, но е забравил да ви каже.
Радвам се, че все пак дойдохте. Защо дойдохте?
Не и за да ми изкарат акъла.
Сержант Бърк се обади и каза, че сте открили Лиса в едно мое досие.
Дойдох лично да се уверя.
Пак се започна.
Сержант Бърк е отличен млад детектив,
но от време на време всички грешим.
Помолих го да ви каже,
че ако се е намирала в досиетата ви.
Не, не бих я открил сред тях.
Не бих я открил и в "странни сексуални случаи".
Как я открихте?
За тази цел трябва да отидем в стаята за терапия.
Към стаята за терапия, г-це.
Тази Лиса, тоест, дамата в черно...
Получавам доста странни съобщения от нея.
Съжалява за стореното, трябвало е да го направи
и напуска града. Но още не го е напуснала.
Мисля, че се опитва да ни заблуди за много неща.
Например този пепелник. Бихте ли го погледнали?
За един детектив той е очарователен.
Имам предвид това, което е в него.
Така открихме всичко на сутринта след убийството.
Подредих всичко както си беше.
Тя е пушач. Барманът каза, че тя пуши.
Виждате ли изгорялата клечка?
- Да, лейтенант, виждам я.
А фасът и нищожната пепел? Разбирате ли каква загадка е това?
Не. Виждам изгоряла клечка и половин цигара.
И малко пепел, която не стига за цяла цигара.
От цяла цигара пада толкова количество пепел.
Знаете ли колко тежи? Претеглих я.
500 милиграма.
Пепелта в пепелника е 48 милиграма.
Да я закръглим на 50. Липсват 450 милиграма, г-це.
Много научно. Но жената може да е пушила цигарата другаде.
Но ето я клечката.
Запалила е и е пушила в стаята.
А няма пепел на масата, няма пепел и под нея,
а в пепелника не достига.
Простете, че не съм толкова очарована, колкото вас.
Дори пепелта не лети и не изчезва.
Оперативните работници претърсиха обстойно стаята.
Не откриха пепел от цигарата.
- И какво установихте,
щом пепелта липсва? Казахте, че Лиса опитва да ни заблуди.
Все едно е нагласила сцената.
Сякаш цялата стая
е нещо като сцена,
за да ни накара да я смятаме за каквато не е.
Има ли такава вероятност?
- Не ми казахте как я открихте.
Само съобщения получавам от нея. Още не съм я виждал.
С ваше разрешение, докторе.
Да помислим за ключовете на жертвата. Липсващите ключове.
Както и да го погледнете, резултатът е същият.
Ако г-н Кинкейд не е имал ключ да отвори,
тогава дамата в черно трябва да е имала ключове.
Трябва да приемем това за факт. Знам, че и вие си мислите същото.
Лиса трябва да е свързана с клиниката ви.
Пълен абсурд, лейтенант.
Освен ако Лиса не е чистачката. Мислите ли, че е възможно?
Съмнявам се.
Телефонът ви ли звъни? Може да е важно.
Ще видя.
Г-це, дамата в черно може да дойде тази вечер.
Казах ли ви, че може да дойде?
Не.
- Телефонът. Може би е тя.
Ало?
- Доктор Алънби. Сержант Бърк е.
Може ли да говоря с лейтенанта?
Сержант Бърк.
- Благодаря.
Да, сержант.
Добре.
Благодаря, сержант.
Мислят, че тя е някъде в сградата.
Докторе, знаете ли един магазин в Чикаго на име "Нюфелдс"?
Да. Защо питате?
Защото знам, че от там сте купили това палто от камилска вълна.
Щом знаете, защо ме питате дали знам този магазин?
За да разбера дали ще кажете истината.
Известно ли ви е колко обидно е това?
Известно ми е и съжалявам, че го казвам.
С вас трябва да вземем под внимание това.
Бихте ли го погледнали?
Етикетът от новото ви палто, което сте купили от Чикаго.
Първият ден, когато се качихме с асансьора, изглеждахте прекрасно.
Етикетът висеше от ръба на палтото ви.
Не знаех за етикета.
- Не, сметнах, че е привлекателно.
От магазина казаха, че сте платили палтото с кредитна си карта.
Всъщност да. Важно ли е?
- Поражда друг въпрос, г-це.
Ще се съгласите ли, че понякога човек предпочита да плати в брой,
отколкото да плати и да има писмен документ за покупката?
Ще се съгласите ли?
Предполагам, че...
... съществуват причини.
Това е копие на вашия чек, който сте дали в хотела в Чикаго.
1 500 долара, изплатени в брой.
Изглежда сте доста грижлив към делата ми.
Какво направихте с парите, г-це?
Писна ми от въпросите ви, лейтенант.
Не е ваша работа как харча парите си.
Оставям ви да търсите дамата в черно. Изглежда я изгубихте.
Това асансьорът ли беше?
Още не.
Ако не възразявате, още нещо, преди да тръгнете.
Стаята за терапия.
Мисля, че дамата вече е тук.
Мислите ли, че тя отдавна е тук?
Може би я видяхте. Или видяхте някой, който прилича на нея.
Една от нашите полицайки, г-це. Само че не ми споменахте,
защото познавате Лиса. Тя не може да е в стаята,
защото през цялото време беше с мен.
Съгласна ли сте с това, доктор Алънби?
Очакват ви големи неприятности, лейтенант.
Бих казал същото и за вас, г-це.
Това е шапката й, купена с пари в брой,
и перуката й.
Продавачката на перуки от магазина в Чикаго
каза, че вече имате такава шапка, докато сте пробвали перуката.
Споменах ли, че ви позна на снимката, която й изпратихме от книгата ви?
Не.
Сигурно сте пропуснали.
Продавачката на женски костюми
е продала само два черни през онзи ден и само един
с размера на дамата, която е купила перуката.
От магазина ни изпратиха всичко, докторе.
Вещите, които сте скрили в музикалния център,
за да играете куртизанската си игра с г-н Кинкейд.
Заради Синди Голт ли го направихте?
Много сте интуитивен, лейтенант.
От вас би излязло великолепен терапевт.
Огънят е приятен, г-це.
Защо не поседнем край него?
Мисля, че в нощта, в която сте се върнали от летището,
сте заварили г-н Кинкейд в тази стая
да прави любов със Синди Голт. Затова ли го убихте?
През онази нощ
двамата бяха заедно в леглото. Чух ги да ми се присмиват.
Той ме направи за смях.
Сигурно ви е било много трудно, г-це.
На света няма жена, която, при моите обстоятелства,
не би фантазирала да направи каквото направих аз.
Да го накара да си плати
за болката и унижението,
и за цялата предстояща самота.
Но аз прекрачих фантазията и не се уплаших.
Лейтенант, искате ли да чуете какво ме уплаши?
Ако желаете да споделите.
Да се превърна в някоя друга.
Да се превърна в Лиса.
След всичките си изследвания и книги,
не разбрах истински какво е да се потопиш във фантазията.
Да бъда някоя по-силна,
по-желана, по-своеволна и вълнуваща.
Някоя, която Дейвид никога не би дръзнал да измами.
През тези няколко дни
харесах Лиса повече, отколкото харесвам себе си.
Това ме уплаши.
Далеч повече от очакването да ме арестувате.
След като признах всичко, искам да знам нещо.
Лошо мнение ли имате за мен?
Аз съм само полицай.
Съденето на хора е работа на други.
Но ще ви кажа, че много харесвах разговорите ни.
И мисля, че разбирам.
Госпожице.
Преводач fakelini / 2024