Shef - 06x05 (2024) Свали субтитрите
Да. Слушам.
- Виктор Сергеевич,
аз малко закъснявам.
- Не беше нужно да се обаждате.
Не се безпокойте, Виктор Сергеевич. Никой не знае този номер.
Както и за срещата ни. Скоро ще дойда.
Обажда се генерал-майор Разторгуев.
Изпратете следствено-оперативна група на 15-тия км по шосето за Лапинск.
Катастрофа на естакадата. Предварително:
загинал е кметът на Лапинск.
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
ОТВЛИЧАНЕ
СЕЙНТ КИТС и НЕВИС. КАРИБСКИ ОСТРОВИ
Имаме ли нещо за ядене?
Кристина има рожден ден и ни кани на яхта. Ще дойдеш ли с мен?
Трябва да излезем за подарък, а и аз да си купя нещо.
Няма какво да облека.
Отиди гола.
Много смешно.
Нали имаш карта. Купи си, каквото поискаш.
Кой сте вие?
- Комисар Сам Кондор.
Макс, тебе търсят.
- Господин Тихомиров,
добър ден. Комисар Сам Кондор.
- По какъв въпрос?
Фирма Boats and Barcos е ваша собственост, нали?
Какво става, Макс? Проблеми ли имаме?
Поразходи се, Ариша. Ние с комисаря трябва да си поговорим.
Добре, ще се поразходя, ще седна на кафе.
И така... Отиваме на Василиевски, теглим пари...
и на сауна!
Сауна, момичета...
и светът не изглежда толкова черен.
Теб не са ли те учили да чукаш?
- Виноват, другарю майор.
Телефонът ви не отговаря, а тук... кметът е катастрофирал.
Току-що съобщиха. На 15-тия км по шосето за Лапинск.
Феклистов?
Мамка му...
Свободен.
- Слушам.
Това беше. На ти сега баня, момичета. Феклистов, твойта...
Не ви ли е жал за него?
За какво да ми е жал?
И въобще...
Да не ми е брат или приятел? Туйто.
Власт... Вдигай си задника и на работа!
Отидохме, значи, на баня.
Благодаря.
Хубаво уиски. Скъпо ли е?
Не се интересувам от цените.
- Напразно.
Парите обичат сметките, както и данъците.
Признавам, че сте добър, щом не стигнахме до вас. Но...
Говорете по същество.
- Добре.
Имате два варианта: задържам ви за укриване на данъци,
фалшифициране на финансови документи. Следва съд и арест.
В нашата страна с това е строго.
- Вторият вариант?
Както казват у вас в Русия -
договор.
Нека се договорим.
Добре. Колко?
Сума, равна на месечния ви доход.
След един час на яхтата ми.
Прекрасно. До скоро виждане.
Много добро.
Добре ли си? През цялото време мълчиш.
Миша... чуй ме...
хайде да си родим дете.
Помислих си, че...
ако чакаме нужния момент, той може никога да не настъпи.
А сега сякаш всичко е спокойно, ясно.
Да си призная, много ми се иска.
Какво ще кажеш?
Дете?
Само ако е момче.
Каквото дойде.
Виктор Сергеевич? Как мина срещата?
Миша, къде си сега?
- С Дана отиваме в салона.
Тя ви поздравява.
- Далече ли сте от къщи?
Бях на работа, оттам тръгнахме. Случило ли се е нещо?
Слушай ме внимателно. Обръщай и заедно с Дана се върни във фирмата.
Останете там.
- Но какво се е случило?
Феклистов е мъртъв. Не стигна до мястото на срещата.
По дяволите. А вие? Добре ли сте?
- Да, аз съм добре.
Него са го следили, може би и подслушвали.
Значи знаят, че ти си организирал срещата.
Ти сега си заплаха за тях. Разбра ли?
- Да, разбирам.
Действай!
- Случило ли се е нещо?
Всичко е наред. Ще се оправим.
Съобщавай ми за всяка информация.
- Тъй вярно, Виктор Сергеевич.
Другарю генерал, моите почитания.
- Здраве желая.
Учуден ли сте?
- Не. Всички искаме
разследването да се води обективно и безпристрастно.
Съобщили сте за произшествието. Позволете да попитам
какво сте правели тук?
- Това разпит ли е?
Това е въпрос.
- Ако имате въпроси,
ме повикайте, ще дойда. Мога да взема и адвокат.
Нужен ли ви е?
- Не знам, вие кажете.
Виктор Сергеевич, нека забравим старите обиди. Една работа вършим.
Просто кажете какво правехте тук.
- Пътувах по работа, видях ПТП, спрях.
И как разбрахте, че е колата на кмета?
От нея почти нищо не е останало.
- Срещали сме се. Запомних номерата.
Срещали сте се. Може би имате версии?
- Извинете, закъснявам.
Няма какво повече да добавя.
- Ясно.
До скоро виждане, Виктор Сергеевич!
Добър ден. Паспортите и билетите, моля.
Настанете се. Ще ви върна документите, когато бъдат готови.
Може да оставите багажа си тук. Ще го качим на борда. Приятна почивка!
Татко, носиш ли забранени неща?
- Защо не млъкнеш?
По-добре си поръчай нещо.
- Добре.
Желаете ли нещо за пиене?
- Двойно уиски.
Може ли и за мен?
Делегатов Юрий Анатолиевич?
Ще дойда след малко.
- Какво има?
Не може да напуснете страната.
- Защо?
Имате неплатени задължения.
- Какви задължения, по дяволите?
Какъв е тоя цирк?
- Татко, това заради мен ли е?
Не, просто някой не иска да замина.
Извинете, а аз може ли да летя?
- Към вас няма претенции.
Никъде няма да летиш. Оставаш с мен.
- Обърнете се към съдебен пристав
по местожителство. Всичко хубаво.
Пътникът и водачът са загинали на място.
Телата не подлежат на опознаване, твърде много са обгорени.
Версии за случилото се?
- Експертът изучи спирачния път.
Казва, че колата на Феклистов е била засечена. Ей там.
Така че, предполагаме престъпление.
- Къде е Разторгуев? Защо го няма?
Не мога да знам, другарю генерал.
Вашите коментари, другарю генерал?
Веднага след като бе съобщено за ПТП, в което
се предполага, че е загинал кметът на Лапинск, Юрий Феклистов,
на място незабавно пристигнаха следовател от Следствения Комитет,
криминалисти и служители на полицията.
В момента се разглежда версията,
че водачът не се е справил с управлението.
Егор Матвеевич, може ли да е умишлено убийство?
Казват, че Феклистов е имал проблеми с едри бизнесмени в града.
Има ли връзка със смъртта му?
- Това беше.
Всички въпроси към пресслужбата. Благодаря за вниманието.
Виктор Сергеевич, защо ви няма на местопроизшествието?
Пристигна пресата, искат интервю, а главният разследващ го няма.
Разберете, длъжността ви е политическа.
Вашата длъжност е политическа, аз съм оперативник и трябва да работя.
А интервюта нека дават тези, на които това им е работата.
Вие какво, мен ли имате предвид?
- Вие решете.
А моята работа е да търся престъпника, с което се занимавам сега.
Когато има информация, ще съобщя.
- Постарайте се. Губернаторът чака.
Направете така, че да има какво да му докладвате.
Тъй вярно.
- Лейтенант!
Защо всички са още тук? Интервюто свърши. Махнете ги бързо!
Слушам, другарю генерал.
На нас ни е разрешено да бъдем тук!
Виктор Сергеевич?
- Привет, Костя.
Миша и Дана пристигнаха ли вече?
- Не. Трябваше ли?
С каква кола беше? Лична или служебна?
- Служебна.
Вашите коли имат датчици, нали?
- Да, всички коли са оборудвани.
Намери го.
- Какво се е случило?
Намери го!
От местните ли сте?
- Афонин. Началник управление Лапинск.
Васков, отдел Убийства в Главно. Чакахме ви.
Забавихме се. Докато информацията стигне до нас...
Разбирам. Случва се. Познавахте ли го?
Разбира се. И не само официално. Градът ни е малък...
Всички се познаваме.
С Юра учихме заедно, в едно училище.
Срещахме се и по работа.
- Съжалявам, другарю майор.
Доколкото разбирам, водачът е загубил контрол?
Жора! Ела тук!
Повтори на другаря майор това, което каза и на мен.
Ситуацията е следната: колата е била засечена.
По намерените парченца от фаровете предполагам, че колата на Феклистов
се е блъснала в камион и излетяла от естакадата.
Какъв камион? Има ли следи?
- От удара боята се е олющила.
Боята е черна. Парченцата от фара ще изпратим за експертиза,
но и без експертиза ми е ясно, че най-вероятно е бил ГАЗ.
По едни стъкълца? Може би ще кажете и кой е водачът?
Фаровете не са просто стъкло. Те имат специален рисунък.
Различен при всеки производител. Няма как да сбъркаш.
Благодаря, Жора. Вече изпратихме запитване в Питер,
но може би черен камион ГАЗ имате обявен за издирване в Лапинск?
А, другарю майор?
- Ще изясним.
Смятайте, че комисариатът няма претенции към вас.
Между другото, аз проверих. Пет хиляди долара за бутилка.
Заслужава си.
- Не се съмнявам.
На сутринта не те боли глава.
Вие, разбира се, обичате да хвърляте прах в очите.
Не вие конкретно. Руснаците.
- Хората навсякъде са еднакви.
Не бих казал. Ето, пристигате тук и очаквате, че ще ви целуват задника.
Но тук никога няма да ви приемат като свои.
Мислиш, че си ми платил и готово? Няма проблеми?
Нищо подобно.
Аз знаех, че ще донесеш парите.
Ти си беглец, нали? Не можеш да се върнеш в страната си.
Та ето какво... Ако не искаш да те предам,
ще ми носиш такава чанта всеки месец.
Разбра ли ме?
- Да.
ОБХСС
И няма да тичам след теб.
Сам ще ми носиш парите.
В Русия може да си бил голяма работа, но тук
си никой, а аз съм властта.
Аз решавам какво ще правиш.
Никой никога
няма право да разговаря с мен така.
Чисто.
- Огледай колата!
Виктор Сергеевич!
- Да!
Какво има там?
Как е? Жива ли е?
Жива е.
Дана!
Какво искате?
За Феклистов ли работиш?
Работех.
Вие ли го убихте?
Въпросите задаваме ние.
Ти отговаряш.
Защо напусна?
Малко ли ти плащаше?
Феклистов ме уволни.
За един ден.
Уж бяхте приятели с него.
Защо е решил да те уволни?
Може би...
си пъхнал носа си, където не трябва?
Не знам.
Беше съмнителен.
Но аз никога не съм се интересувал от неговите работи.
Не ми трябват проблеми.
Е, да, да.
Кога го видя за последен път?
Беше отдавна.
Добре.
Добре. Хайде!
Да я закараме в болница? На рентген?
- Няма нужда.
Зениците реагират нормално.
Няма симптоми на сътресение и травма на главния мозък, така че...
Слава Богу!
- Може да се презастраховате, но...
според мен, няма сериозни травми.
- Тогава позволете да поговорим.
Но само за малко.
Главата ме боли ужасно. Нищо не помня.
Къде е Миша?
- Бихме искали ти да ни кажеш, Дана.
Моля те, съсредоточи се. Кое е последното, което помниш?
Ние... карахме към салона.
Разговаряхме. После Миша зави нанякъде и...
някаква кола ни прегради пътя.
- Кола?
Видя ли хората вътре? Колко бяха?
- Не помня.
Някакъв микробус. Имаше трима души с маски.
Миша каза да се наведа, после изстрел, удар и...
Къде е Миша? Тук ли е?
- Успокой се, Дана. Ще го намерим.
Вие... Вие му се обадихте, преди да се случи всичко.
Той се напрегна.
Какво му казахте?
В какво го замесихте? Господи!
Две седмици, откак се върнахте, и пак.
Защо го правите?
- Дана, въобще не е така.
И за теб се отнася.
Какви приятели сте вие? Само беди му причинявате.
Защо ли се свърза с вас.
- Можеш да викаш и да се сърдиш,
но сега главното е да намерим Миша. Моля те, опитай да си спомниш нещо.
Поне нещичко!
- Другарю генерал,
засякоха телефона на Каплевич.
- Къде?
Промишлената зона в покрайнините.
Изглежда, че това е всичко.
Нищо повече няма да каже.
Да поработя и утре с него?
Той и без това е пътник.
Мисля, че наистина нищо не знае.
Едва ли би се старал толкова за бившия си шеф.
Сега какво?
- Чакаме да ни се обадят.
Ще претърсим всичко тук. На телефона може да има отпечатъци на похитителя.
Намерих го!
- Браво!
Имаш ли пакет?
- Имам.
Запази го за експертите. Движели са се в тази посока.
Какво има натам?
- Кръстовище след 1 км.
Не е ясно накъде пътуват.
- По дяволите!
Да видим поне този един километър.
- Все едно да търсим игла в купа сено.
Да тръгваме!
Разбирам.
Приключихме. Ще докарам колата.
Всички коли ли проверихте? Имаше ли камиони?
Интересува ме черен товарен ГАЗ.
Всички ли имат видеорегистратор? Пратете ни копия от записите.
Да, на всички.
Добре. Чакам.
Юра! Имаш ли минутка?
- Да.
Бояркин, от нашата рота ППС.
- Разказвай.
Патрулирам аз, карам по "Ленин" и минавам покрай дома на Шчербак.
Гледам, бърза занякъде. Но ме видя, обърна се и тръгна назад.
Натиснах клаксона, излязох, питам: "Защо сме толкова нервни?"
Шчербак е много злобен, наглеждаме го. Беше оскатил жена си.
Три години лежа в затвора, излезе,
а след половин година пак го вкараха. Заклал някого в пиянска свада.
Сега е на свобода. Неуправляем човек.
- Какво отношение има към нашето дело?
Бояркин, какво мълчиш?
- Ами той пиян, целият на нерви.
Питам го какво е направил. Веднага помислих, че нещо е сгафил.
А той каза, че му откраднали колата.
Той има камион, припечелва от превози. Черен, товарен.
После?
- Питам го как, кога,
при какви обстоятелства. А той мучи, нищо не може да каже.
Предложих му да отидем в полицията и да напише заявление.
Кражба все пак. А той отказва.
Изплаши се много. Имал нещо спешно, после щял да отиде.
Побърза да си тръгне, за да прекрати разговора.
Отначало не придадох значение, но после чух в дежурното
за черен камион и ми прищрака.
Да отидем при него.
Хайде да проверим този водач.
Генерал-майор Разторгуев, Управление Криминална полиция.
Какво се е случило?
- Верно генерал? Заради мен?
Губим време, Виктор Сергеевич. Не отговаря на описанието.
Какво се е случило?
- Изроди, удариха колата и избягаха.
Изглеждаха свински, меко казано.
- В какъв смисъл свински?
Бяха с маски.
- Имате ли видеорегистратор?
Ето, в приложението.
- Костя, гледай.
Каплевич. Ама че работа!
Стоп! А протокол? Не смятам да ремонтирам това за своя сметка.
Сега ще дойдат наши колеги, ще изземат записа и ще направят каквото трябва.
Да тръгваме, Костя!
- Не бих се досетил, Виктор Сергеевич.
Побързай! Губим време.
Не е ли тази?
- Да, това е колата.
Излизаме.
Чисто.
Чу ли?
Миша!
Как е?
- Жив! Викай линейка!
Провери от онази страна! Наведи се!
Майоре, провери!
Шчербак!
Шчербак, тук ли си?
- Почакай.
Парализирана е. Това е майката на Шчербак.
Чисто.
Провери ли хамбара?
- Не.
Какво?
Насам!
Майка му стара!
Минавайте, минавайте.
Трябва експертиза, разбира се, но нещо ми подсказва,
че е бил кьоркютук пиян.
- И не е оставил писмо? Нищо?
Сложил си примката и край? Не намираш ли, че е странно?
Какво чакаш от алкохолик. Изпаднал в делириум, окачил си въжето.
Другарю майор, разпитах съседите.
По-точно, опитах се да го направя.
Зубченко, нищо не вършиш като хората.
Какво ти попречи този път?
- Кого да разпитвам, другарю майор.
Тия отсреща са в града, ще се приберат довечера.
Съседката е стара бабичка, сляпа. Не гледа през прозорците.
Макс, добре ли си? Много се забави.
- Всичко е наред, не се тревожи.
Не знаех къде се губиш. Какво е това?
- Порязал съм се някъде.
Ей сега ще донеса влажна салфетка.
- Няма нужда от салфетка. Ето!
Най-доброто лекарство от всички зарази.
Е?
Купи ли подарък на приятелката си?
- Не. Чаках теб.
Вдигни.
Какво се е случило?
Мама е починала, Макс.
Кога?
- Преди няколко часа.
Сестра ми Валя се обади. Трябва да пътувам за Питер.
Господи! Много съжалявам.
Виж какво... Събираме си багажа,
уреждам всичко и летим заедно.
Благодаря.
Какво има, майоре? Експертите огледаха всичко.
Продължавайте, колеги.
Експертът каза, че мирише на алкохол, а забрави за следите по ръцете.
Какви следи?
- Шчербак е бил с вързани ръце.
С връв или найлонова лента. Оставят характерни следи.
Чуй ме, Шчербак беше пълна откачалка.
Може да е носил нещо тежко и си е вързал ръката.
Или е палувал с някоя жена.
Сто процента е самоубийство. Вече доложих на началството.
Кой ви е казал да докладвате?
Ръководството. Кметът на града е убит.
Представяш ли си какво е това за Лапинск? И т. н.
Длъжен съм да докладвам.
Избързали сте.
- Виж какво, майор...
Мислиш, че като си от Главно, ще получиш всички лаври?
Ние тук също не сме вчерашни.
Майоре, почакай! Вярно, избързах. Но сам виждаш, ситуацията е трудна.
Мислиш, че са му помогнали да умре?
Аргументите ви относно следите по ръцете
не ми звучат убедително. Разговорът приключи.
Не мога да свикна с тази трева.
- А ти какво искаш?
Дали да не зарежа всичко?
Да замина за Ница да гледам морето.
Ница? Много добре. Съгласен съм.
- Кочевник! Кочевник!
Да не мислиш, че няма да разбера кой ми мъти водата?
Решил си насила да ме вкараш в играта?
- За какво говориш?
Спряха ме на летището. Забранено ми е да напускам страната.
Искаш да кажеш, че нищо не знаеш?
- Не съм ти пес, че да тичам след теб.
Каза "не" - значи "не".
Излиза, че е Графа?
Казах ти, трябва да свършваме с него.
Ти си в Русия, не можеш да заминеш.
Да движиш бизнеса си нормално - също. Този град е наш.
Врагът ни е общ. Какво има да мислим?
Загубил е много кръв. Засегнат е белият дроб и голяма артерия.
Доставили сте го навреме. Това е най-важното.
Купирахме раните, извадихме куршума. Сега е извън опасност.
Колко време ще се възстановява?
- Ако всичко върви добре,
след няколко седмици ще е като нов.
- Благодаря.
Дана! Всичко ще бъде наред.
Той е силен. Ще се справи.
Всичко ще бъде наред, ако ни оставите на мира.
Тъкмо решихме да имаме дете, и той едва не загина.
Заради вас.
Е, изясни ли?
- Изясних.
Кочевник те е прецакал. Има връзки в митницата.
Мръсно копеле!
- Копеле, само че какво да правим?
Да воюваме?
- Не сме в положение да воюваме.
Игнат! Игнат!
Игнат! Какво ти е?
Игнат! Игнат! Игнат!
Пак ли си пил нещо?
- Татко! Нищо не съм пил, татко.
Гледай ме в очите!
- Не знам какво се случи, унесе ме.
Кеша, намери някоя клиника.
- Добре.
Оставаме тук. Влезте вътре, моля те.
- Нищо не съм пил, татко, наистина.
Да, да. Да вървим!
- Не знам, татко. Нищо не съм пил.
От Лапинск още вчера са доложили горе. Изглежда, че много са бързали.
Седи, не ставай.
- По думите им излиза много удобно.
Шчербак е маргинал, водил асоциален живот.
Всички го характеризират като неадекватен.
Психологичният му портрет подхожда идеално
на психопата, който се подразнил от поведението на колата на пътя.
Ядосал се, засякал я и я изхвърлил от пътя.
След това се осъзнал и започнал да лъже за кражбата.
Когато разбрал, че няма да мине, се напил и си сложил примката.
Звучи логично, само че не чувам увереност в гласа ти.
От една страна, всичко е правилно, даже логично.
Но от друга страна... всичко е твърде гладко.
Толкова гладко, че чак хлъзгаво.
- Тъй вярно.
Мирише ми на уловка. Какво ще правим?
Сега отиваме на среща с губернатора. После ще решим.
Затъжи ли се за Родината?
Кога последно си бил тук? Преди две години?
Повече.
Но ми се струва, сякаш са минали няколко дни.
И едновременно с това - половината ми живот.
Ето че пристигнахме.
Живея тук. По-точно, живях.
В предишния си живот.
Преди теб.
Ариша!
- Привет, мила.
Благодаря, че ме посрещаш. Сега си затрупана с работа.
Как си?
- Как да съм?
Нещата отдавна върваха към това и вътрешно навярно съм била готова.
Запознай се. Това е моят приятел, Макс Тихомиров.
Бизнесмен на заслужена почивка.
- Моите съболезнования.
Живеем заедно на Карибите, ти знаеш.
- Приятно ми е. Валентина
Арина много ми е разказвала за вас.
Елате.
Както знаете, градът участва в строителството на летище в Лапинск.
Юрий Феклистов лично курираше проекта.
Ето какво... за нас е важно да знаем,
че няма никаква връзка с криминала.
Как върви разследването? Има ли някаква информация?
Мога да кажа, че смъртта на Феклистов е нещастен случай.
Ние с колегите от Криминална полиция не смятаме, че е престъпление.
Просто трагична случайност.
Защо началникът на Криминална полиция мълчи?
Не вярвам в трагични случайности. Мисля, че е планирано убийство.
Разбрах ви.
Градът има интерес от новото летище.
Затова лично ви моля, продължавайте да работите.
Ако се появи нова информация, искам да науча за това първи.
Не ви разбирам, Виктор Сергеевич.
- Просто си върша работата.
Жалко, че не намерихме общ език. Помнете, че съм ви пряк началник.
Няма да търпя своеволия!
- Разбрах ви, другарю генерал.
Да, бяхме при губернатора. Ти беше прав за Разторгуев.
Подведе ме. Не разбира къде се меси.
Но нищо, и с по-корави сме се справяли.
Слушам, Виктор Сергеевич. Какво ново?
- Продължаваме разследването.
Доколкото разбирам, версията на генерал Пифанов е нещастен случай?
Казах, че продължаваме да работим.
- Слушам.
Разрешете да запитам, другарю генерал. Не ви ли е страх, че ще ви уволнят?
От нищо вече не ме е страх.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven