The New Look - 01x06 (2024) Свали субтитрите
Катрин, името ти звучи нежно.
Може би няма да ни създаваш грижи.
Почни да говориш и ще си помогнеш.
А ако се запънеш,
ще ти причиня болка.
Няма да спра, докато не ми кажеш всичко.
Това са три дни без почивка. Не ти ли се спи?
Ако не проговориш, мъчението няма да има край.
Имало е шести студент.
Кажи ми името му, за да не те върна в леда.
Нищо няма да ти кажа!
В безопасност си, у дома си.
Не, аз съм.
Аз съм. Кристиан.
- Моля те!
Каза им, че ще ги съдя, а те не са коментирали нищо?
Дай си сметка какво започваш.
- Аз ли?
Те го започнаха. Ще ги съсипя.
Коко.
- Пиер и Пол нарушиха договора ми!
Пренесли са производството на "Шанел 5" в Америка без мое съгласие!
Зад гърба ми!
- Съдът ще прецени.
Ще има атака и контраатака.
По дяволите, Рене, ще си свършиш ли работата?
Да се прибера да я свърша вместо теб ли? Трябват ми пари.
Организирах обяд с най-богатите жени в Швейцария.
Ако ви харесат, ще ви плащат щедро да ги обличате.
Здравейте, приятно ми е.
- И на мен.
Приятно ми е.
- Как сте?
Не са ли ви настанили?
- Още не.
Настанете всички на моята маса, моля.
Разбира се, мадмоазел. Може ли да поговорим набързо?
Да?
Мадмоазел, за сметката ви.
Нямам време да обсъждаме това сега. Ще си платя, обещавам.
Моля ви, оставете ме сега, имам важен обяд.
Как се чувства Андре?
С Габриел пристигнаха в Париж преди дни. Лечението му е започнало.
Стискам палци.
Само те двамата ми останаха.
Обичам ги повече от всичко.
Имате ли снимка?
Моите внучета са тук.
Чаровници.
Да, разбира се. Ще сложа снимките им в рамки.
Коя е онази жена?
Коя жена?
Онази жена не спира да ви зяпа, откакто седнахме.
Коко, драга, здравей.
Маха ви.
- Забравихме се.
Тя ли?
Коко, каква изненада.
Коко!
- Настойчива е.
Да, такава е, нали?
Всички ни гледат. По-добре идете да я поздравите.
Катрин е обезводнена и изтощена. Давайте й лека храна, вероятно има язва.
Добре, но и нещо друго не е наред. Често не ме познава и не знае къде е.
Да, гладът и недохранването усложняват състоянието.
Завърналите се от лагерите имат множество симптоми.
В някои случаи травмата предизвиква амнезия.
Но паметта й ще се възстанови, нали?
- Вероятно, но не я пришпорвайте.
Нека си почива.
Мосю Диор, Катрин много е изстрадала.
Гладуването може да побърка човек.
Болката е смазваща.
Уврежда организма редом с ума и духа.
Какво мога да направя?
- Дайте й време.
Не бързайте, моля ви.
Ще я преглеждам през два дни.
Ограничавайте посетителите. Най-добре никой да не идва.
Не искам да ме вижда угрижен.
Имаш среща с Вигуру сега.
- Не мога да отида, невъзможно е.
Ще я наглеждам.
Недей. Ако знаех, нямаше да рискувам с работата.
Вече не очаквах да се върне. Чудо е.
- Наистина.
Чудо е също, че Бусак ти дава възможност. Кристиан, не я пропилявай.
Катрин вече е у дома, това е важното.
Трябва да си горд със себе си.
Моля те, отивай.
Това е добре за теб.
- Да.
Отивай.
Ало.
- Домът на Кристиан Диор ли е?
Да, Диор живее тук.
- Катрин върна ли се?
Катрин ли?
Бих искал да говоря с нея.
- Не може.
Сигурен ли сте?
- Да, съжалявам.
Едва успях да се измъкна от Мадрид.
Онези в британското посолство
се интересуваха само къде съм била, какво знам.
Изтощиха ме с въпросите си.
Звучи досадно.
Досадно? Не, беше същинско мъчение.
Е, върнала си се жива и здрава. Това е най-важното.
Защо си тук?
Обядвам.
Аз пък си мислех, че би предпочела да си в Лондон.
Само че след изпълненията ни в Мадрид, сега ме смятат за предателка.
А английската рода ми отне наследството. Сега съм в твои ръце.
Какъв късмет.
Разкажи ми как е тук. Швейцарците ми се виждат...
Богати.
- Не си го и помисляй.
Кое?
Не искам да се набивам на очи. И ти недей, още е опасно.
Френската държава още ли те търси?
Говори по-тихо.
- Съжалявам.
Коко.
Ако искаш да не изричам гласно онова, което знам,
просто ми дай каквото ми обеща.
Дойдохме си на думата. За пари си дошла.
Драга, сама го каза в Мадрид. Това са само пари.
Така ми заяви, когато Шпац профука всичко.
Каза, че ще намериш още,
а после сравни сърцето и душата ми с покривка.
Беше пресилено.
Погрижи се за мен, става ли?
От обич го направи.
Трябва да те поздравя.
Ще имаш собствена модна къща.
Не знам какво си казал на Бусак,
но той никога не е инвестирал такава голяма сума в един човек.
За мен е чест.
Каза ли на Лелонг? Сигурно не е на себе си от яд.
Не съм, но ще го уведомя.
- Още сега.
Трябва да довършим документацията.
Да наемем кроячи, шивачка, модели, персонал.
Не сме намерили място, а то е важно.
Бусак иска нещо грандиозно.
Искаше ми се да е малко по-интимно, по-лично.
Да изразява желанието ми да обличам изящно малък брой жени.
Разбира се. Но пак трябва да е нещо голямо.
Бусак ще иска да обличаш повече жени. Сигурно знаеш.
Но ще ми трябва време, защото...
- Сестра ти се е върнала.
Да, това е чудесно, Кристиан. Как е тя?
Адаптира се, но ще й трябва време.
Истински подвиг.
Прибери се и се грижи за Катрин.
- Благодаря ти, Жорж.
Но като твой съдружник те предупреждавам, че Бусак не се слави с търпение.
Има си свой график.
Разбирам и съм благодарен.
Не се тревожи.
- Не мога.
Вярно ли е, тя тук ли е?
Да, тук е.
Благодаря.
Благодаря.
Трябва да я видя.
Ерве, тя е на ръба на силите си, най-добре изчакай.
Не, искам да говоря с нея.
- Скоро.
Не днес, много е объркана.
- Пита ли за мен?
Пита ли?
Страда от амнезия.
Съжалявам, трябва да я видя.
Катрин.
Мислех, че си мъртва.
Ще звучи...
Каквото и да кажа, ще звучи глупаво.
- Хайде, остави я да почива.
Моля те.
Само момент.
Знае, че съм тук.
Мислех, че си мъртва.
Няма да си подаваме носа в следващите три дни.
После си тръгваме, не се бой.
Ще изведем Жан тихомълком по тъмно.
После тръгваме.
Утре ще дойда пак.
Става ли?
Хвани ръката ми, Катрин.
Кажи ми името на другия студент
и мъките ще свършат.
Хвани ръката ми.
Да? Ало.
- Добра новина, мосю Диор.
Простете, кой е?
Обажда се съдбата ви.
Намерих идеалното място за новото ви ателие.
Вигуру ще ви се обади по-късно кога да го видите.
Господин Бусак, Жорж знае, че ми трябват още ден-два.
Мосю Диор, непоколебим съм в желанието си да превърна идеите ви в реалност,
но и вие изпълнете уговорката.
Това е бизнес в крайна сметка.
Да, знам и много съм признателен.
Значи няма какво повече да се каже.
Войната свършва, мосю Диор.
Животът започва наново.
Не ми е присъщо да тая очаквания.
Но вие някак ме обнадеждихте.
Нещо ново от братята?
Още не.
- Ама че нелепо. Ще ги съсипя.
Разбери нещо.
Това може да има негативен ефект.
- Какви ги говориш?
Ако искаш да воюваш с тях, кирливите ти ризи ще излязат наяве.
Има ли нещо, което да не си ми казала?
Не, няма нищо.
Тайни, които не знам?
Спри да задаваш един и същи въпрос. Ако не им звъннеш днес, ще се обадя аз!
Боже, май си загазила.
Не започвай, Елза.
Всичко в живота го постигнах с труд.
Изградих модна къща "Шанел" от нулата. Аз създадох "Шанел 5" и им го поднесох.
Сега си въобразяват, че може да крадат от мен.
Кой иска да краде от теб?
Пиер Вертхаймер и слабоумният му брат Пол.
Няма да им се размине. Ще си върна каквото ми дължат.
С две ръце съм "за" на всеки да му се върне дължимото.
В това число и на мен.
Очертава се голямо празненство довечера. Получи ли покана?
Не, защо?
Всички гости на хотела са поканени. На рецепцията ми връчиха покана.
Няма да ходим на партито.
Защо? Дай да я прочетем.
"Уважаеми гости и бъдещи приятели."
Много мило. Някак ласкателно.
"След дългогодишна липса на поводи за празник"...
Вярно е.
"Сърдечно ви каним да отпразнуваме заедно възраждането на живота
днес от 16 ч. до полунощ."
Не познаваме никого.
Не мисля така.
- Какво?
"Нетърпеливи сме да се запознаем с вас. Господин и госпожа Пиер Вертхаймер."
Много смешно.
Така пише.
Не е съвпадение.
Затова не ми отговаря.
Играе си с мен, но това е война.
Нуждая се от напътствия.
Нещо не е наред.
Просто Катрин я няма.
Знаех, че ще е променена, но тя е неузнаваема.
За кого?
- За мен.
Не знам какво да правя.
Постоянно си представям през какво може да е минала.
И картините, които минават пред очите ми,
са безмилостни и толкова мрачни.
Мислите ли, че вини вас?
Виня себе си.
По-безопасно е за вас, ако се махна.
И мога да живея при другите студенти. За всички ни ще е по-безопасно.
Сведенията потвърждават,
че и петимата студенти ще бъдат екзекутирани в Балар.
Катрин, искам да предадеш няколко съобщения.
Не я изпращай.
Трябва да опитаме.
- Разбирам.
Искам да я видя.
Благодаря.
На партито ме остави аз да говоря.
Все ми е тая. Бъбри с Пиер колкото искаш, той е женен.
Аз си търся необвързан. Здравейте.
Едно питие?
Не?
Благодаря.
Ако някой пита откъде се познаваме, казвай само, че сме стари приятелки.
Отпреди войната.
Само не споменавай някои от премеждията ни.
Като Мадрид например.
Разбираш ме, нали?
- Определено.
Тук съм на гости на скъпа приятелка.
Друго няма.
Име?
- Познавате ме. Отдръпнете се, моля.
Извинете, мадмоазел. Пускаме само хора от списъка.
Коко Шанел.
Съжалявам, мадмоазел, няма такова име в списъка.
Ето я моята покана.
Госпожица Елза Ломбарди.
Да, името ви фигурира тук.
Радвам се да ви видя.
- И аз - вас.
Насам, моля.
- Благодаря.
А тя? Не са ли поканени всички гости на хотела?
Почти всички. Г-н Вертхаймер лично одобри списъка.
Убедена съм, че е станало някакво объркване.
Ще се видим вътре, драга.
Това е недопустимо, влизам.
Вие - не. Нямате покана.
Вижте сега.
Моля ви, мадмоазел.
Не искам да викам охраната.
Не ме докосвай, нищожество такова.
Мадмоазел, това е частно парти.
Може да вечеряте с другите гости, които не са поканени.
Ще накарам да ви уволнят.
Струваше си.
Жалка картинка.
Добре дошли. Аз съм Пиер Вертхаймер.
Радвам се, че сте тук
да отбележим новия етап на благоденствие и мир за света ни.
Моля, вдигнете чашите си. Да пием за всички, събрали се тук.
Наздраве.
Пиер.
Жалко, че не дойде на партито ми. Не те пуснаха ли?
Питаш за онова великолепно парти, което заряза, за да говориш с мен ли?
Да, същото. Извинявам се, че не си имала покана.
С брат ми получихме писъмцето ти,
в което ни заплашваш със съд.
Доста грамотно написано, почти професионално.
Ще получа всичко, което ми дължите.
Съмнявам се.
Особено след като ни скрои номера с арийските закони.
По всяко време можем да раздухаме случая.
Да не споменавам и безбройните нощи в "Риц",
в които забавляваше онези маршируващи палячовци.
Достатъчно.
Не бягай, още не съм свършил.
Тогава замълчи.
Ще ви съдя.
Забогатяхте благодарение на името и парфюма ми.
Двайсет години работихме заедно и сега крадете от мен?
Ще се видим в съда. С теб и жалкия ти брат.
Абсурд, няма да го позволим.
Длъжници сте ми, глупако!
Бяхме сключили добра сделка - аз, ти и брат ми.
Ти знаеше какво получаваш, а и ние изпълнихме уговореното.
Ти получи 10%. Не знам защо се оплакваш.
Измамихте ме!
- Като те подкрепихме и повярвахме в теб?
Не се излагай.
Истината е, че не виждаше потенциала на собствения си бизнес.
Сега си приписваш заслуги,
но тогава на драго сърце ни го остави, за да празнуваш с глупавите си приятели.
Ах, ти, мръсен лъжец!
Признай си го.
Остави бизнеса си на двама евреи, защото знаеше, че ще те направим богата.
Само за това ви бива.
Какво каза?
- Чу ме.
Пари, та пари. Само това ви вълнува.
Ако обичаш.
Този разговор не е приключил.
Никога не си ме разбирал, Пиер, няма и да ме разбереш.
Отивай да се веселиш.
Върнала си се.
Върнала си се.
Тялото ти е тук.
Но духът ти е някъде другаде.
Не искам да продължаваме.
- И аз се противях, но после повярвах.
Мадам Делайе те видя.
Видяла ме е?
- Да.
Знаеше, че ще се върнеш.
Не е възможно.
Не виждам смисъл в това.
- Виждам те там.
Много те боли.
Всички страдаха.
Но има някой друг с теб.
Измъчваха ни сами.
Друго виждам в банята.
- Какво знаеш пък ти за банята?
Не. Ти му хвана ръката.
Хвани ме.
Той ти помогна да оцелееш.
Съвсем сама си, но там...
- Стига толкова.
Брат ти се обърна към мен,
за да утеша измъченото ти сърце.
Имаше някой с теб. Ти го хвана за ръката.
Кристиан.
Махай се!
Съжалявам за всичко.
- Елате, мадам.
Друг път. Благодаря ви.
Кристиан, изведи я от тук.
Съжалявам.
Софи.
Софи!
Мосю?
Диор да е казвал, че няма да дойде? Уговорихме се.
Не се е обаждал.
Отмени уговорката.
- Добре, мосю.
Мосю Бусак няма да е доволен.
Катрин.
Тя се опитваше да ти помогне. Всички го искаме.
Да ми помогнете?
Не можете.
Но си у дома.
Сега си с нас, бъди тук духом.
Дай да ти помогна.
Аз съм виновна за случилото се с Жан.
Не трябваше да го моля да напуска апартамента.
Тук беше в безопасност.
Трябва да простиш на себе си. Беше трудна ситуация.
Мосю? Мадмоазел?
Исках да дойда те видя. Чух, че не си добре.
Звънях по-рано, исках да говоря с теб.
- Не приемаме гости. Не сега, моля те.
Виждала съм те и преди. Откъде те познавам?
Бях приятел на Жан. Чух, че си се прибрала.
Би ли дошла с мен, моля те?
Искам да ти покажа нещо.
Катрин, не си в състояние.
Господине, важно е.
Добре.
Наблизо е.
Те са тук.
Те?
Жан и другите.
Бяхме шестима.
Направихме малка печатница в къщата на баба
и започнахме да разнасяме позиви против нацистите.
Отначало не беше сериозно.
Но Съпротивата се разрасна.
И после привлече вниманието на нацистите.
Когато арестуваха и петимата ми приятели,
бях убеден, че съм следващият.
Но никой не дойде да ме задържи.
На следващия ден още бях на свобода.
Както и семейството ми. И на по-следващия ден - също.
Тогава разбрах, че приятелите ми няма да ме издадат.
Те не се пречупиха. Ти също.
Не знам как сте издържали на мъченията.
Искам да ти благодаря.
Дължа ти живота си.
Вие ми дадохте втори шанс.
Ще ви върна у дома, когато кажете.
Спомних си.
Мога да си спомня.
В лагера не можеха да повярват колко смела съм била.
Но не от смелост си мълчах.
Не от решителност.
Спомних си.
Ти беше, Кристиан.
Спокойно.
Изморена съм.
Ще ми се да ме убият.
Смъртта е измъкване.
Само ти знаеш какво да направиш.
Чуваш ли ме? С кого си говориш?
Нищо няма да ти кажа!
Вдигнете я!
Не!
Не!
Извинявай, че те безпокоя.
Не ме безпокоиш.
Исках да се извиня, задето пропуснах уговорката ни.
Ще дойда утре и всеки ден след това.
Искам да мога да разчитам на теб.
- Няма да те разочаровам.
Ще направим нещо голямо - ти, аз и Бусак.
Това е рядкост.
Кое?
Да получиш втори шанс.
Втори шанс?
- Да, получих втори шанс.
Всички получихме.
Отивай си в стаята, Елза.
Не ми е до глупостите ти.
За бога.
Какво искаш?
- Права си.
Никога не съм те разбирал.
Пиер.
- Но искам.
Тази вечер.
Падни на колене.
Коко, моля те.
Не е заради мен, а заради брат ми.
Тогава бъди послушно момче.
И си ми дай проклетите пари.
Превод на субтитрите Катина Николова