Migration (2023) Свали субтитрите
Следва приказка за лека нощ.
Имало едно време едно красиво езерце.
Райско кътче.
И всички в него били щастливи.
Е, не всички.
Две патенца се чувствали някак по-особено.
Било им скучно.
Много ги влечало да разберат какво има отвъд уютното им езерце.
Хайде, да надзърнем!
Татко каза, че извън езерото е опасно.
Но ние сме смели и силни, нищо не ни плаши!
Решили да напуснат езерото.
И право в ръцете на...
хищниците!
Обградени от всички страни, в капан.
Но били храбри патета.
Дребните геройчета нападнали хищника и...
Загинали.
Край.
И всичко свършва? Мъртви са?
- Да, няма оцелели.
Как така?
- Да навляза ли в детайлите?
Чаплата първо ги разкъсала...
Един момент!
Баща ви обърка приказката. За кой ли път! Ето какво станало всъщност.
Чаплата видяла, че са се изгубили и предложила да им помогне.
Пам, моля ти се, това е чапла - психар убиец, създаден да яде патенца.
Добре де, канела се да ги изяде,
но родителите им пристигнали точно навреме и ги спасили.
Не, не и не!
Родителите им пристигнали, но вече било късно.
Не се тревожи, Дакс, всичко ще се нареди.
Наистина ли, тате?
Разбира се! И стъпканите патета постигат много!
Стига да не напускат езерото и да бягат от опасности
като чапли, мечки и вълци,
бури, циклони и торнадо,
и от крокодили, отровни гъби...
Вече трябва да си лягам.
...от саблезъби тигри...
- А другото пате?
И него ли са стъпкали?
- Не, Гуен. И двете патета оцелели.
И се върнали в езерото.
Но дошъл друг звяр и...
Пожелал им приятен ден и приказката свърши.
Край.
Добре.
Лека нощ, мамо. Лека нощ, тате.
- Лека нощ!
Лека, миличко!
Какво?
Когато ти разказваш приказка, Гуен се напикава в леглото.
Така ли? Това е чудесно! Значи си взема поука.
Каква поука? Да не си подава клюна от езерото?
Точно така! Уча я на безценни страхове.
Аз ли не знам! Цял живот ги имам!
Всички имаме страхове.
Лека нощ, скъпи.
Лека нощ, любима.
ПАТЕШКИ ИСТОРИИ
Готови, старт!
Давай, Гуени, бързо! Хайде!
Победи тате, победи тате! Давай!
Загубих.
Мое е!
- Ти си ужасна. Пълно е с такива.
Благодаря, тате.
Помнете: събирайте само свежи листа.
- Добре, тате.
Това хубаво ли е?
- Чудесно е. Търси още!
Елате да видите нещо!
Истинско чудо! Хайде, идвайте всички!
Нали ви казах!
Не е ли красиво?
- Страхотно е.
Виждали ли сте такива патици?
Вижте ги! Сигурно мигрират.
Имат такъв тайнствен и чуждоземски вид.
Откъде ли са долетели?
Да ги поздравим.
Отиваме ли? Не. Какви пера само!
Трябва да разбера! Ще ги попитам.
Ела, Мак.
Не, благодаря.
Стига де, не се виждаме с никого.
Добре.
Деца, да идем при новите приятели на майка ви.
Деца? Къде сте?
Доста прелетяхме!
- Да, случихме на попътен вятър.
Здравейте!
- Здравейте.
Добре дошли в езерото.
- Благодаря.
Готино оперение.
- Не бива да сме тук. Татко ще се ядоса.
Връщай се при нашите! Здравейте!
Идвай, Дакс.
- Какво правиш?
Не искам да ме убие психар!
- Пусни ме, перушинеста твар!
Аз ли съм перушинеста твар? Дори не ме познаваш!
Не, не. Тя е перушинеста твар.
Ти си много красива твар, тоест патка.
Шегувам се!
Ясно.
Аз съм Ким.
- Аз съм Дакс.
Добре дошла в Лосоглавото езеро.
- "Добре дошла..."
Останете с ятото си колкото искате. Мога да те разведа наоколо.
Не че има за показване...
Благодаря, но само минаваме оттук на път за юга.
Ще зимуваме там. Къде зимувате вие?
Тук, за да избегнем психари като...
Извинявай. Твар е.
Чакай, никъде ли не се местите за зимата?
- Никъде.
Елате с нас тогава!
Сериозно?
Може да съберем двете ята и ще бъде страхотно!
Миграцията ще ви хареса - слънце, пясък...
А обичаш ли тропическа храна? Банани?
Не съм...
- Голяма вкуснотия!
Дръж да ида да питам тате. Татко!
Какво стана току-що?
Не знам, но лошо ти се пише.
Дакс! Гуен!
Не може да се отдалечавате без разрешение!
Той ме накара!
- Какво?!
И се заприказва с момиче!
- Момиче?
Гуен!
- Да! И й каза, че иска да се оженят.
Нищо такова не съм казвал!
Каза го с поглед.
Тате, той ме бие!
- Престанете веднага.
Братска жестокост!
- Стига!
Здравейте, привет, сърдечни поздрави. Няма нужда, тръгваме си.
Мак!
- Нали поздравих?
И се усмихнах, и ги погледнах... Отметнах всичко.
Здравейте! Чух, че искате да мигрираме заедно.
Моля?
Връщаме се в Ямайка. Били ли сте там?
- Не.
Вълшебно място е!
Кълна се, има дори лагуна, в която водата блести.
Много бих искала да я видя!
Значи, разбрахме се.
Ще летим заедно, ще бъде чудесно.
Много мило от ваша страна!
Чакай, чакай.
Това е някакво недоразумение.
Тази зима сме много заети, нали, Пам? Имаме да свършим онази работа...
А след това и... другата работа.
Няма как да дойдем.
Но вие вървете и приятно изкарване!
Поздравете блестящата вода от нас!
Може би догодина.
Точно така, догодина!
Време е да тръгваме.
Приятно пътешествие!
Благодаря.
Приятно... прекарване в езерото.
Жалко, че няма да имаш деца от нея.
Това беше толкова невъзпитано!
- Да, нали?
"Приятно прекарване в езерото!" Как може?!
Лошо са ги възпитали.
Не говорех за тях, а за теб.
- За мен ли?
Именно!
Признавам, малко прекалих.
Но да мигрираме? Що за глупост!
Ти си непоносим.
Защото намерих безопасно място, където живеем щастливо ли?
Където ти живееш щастливо!
Какво?
Искам да видим нови места!
- И аз така!
Да, искам да отида до Яма... ям...
Където се яде.
Наистина ли това искате?
- Да!
Сериозно?
- Да!
А не ремонт на жилището?
- Да! Тоест не.
Знаете ли какво ни чака на такъв път?
И що за баща би изложил на опасност малките си
без причина, заради някакво си карибско летуване?
Баща, който осъзнава, че децата му трябва да видят свят!
Няма да си пропилея живота, защото се боиш да напуснеш езерото!
Не става дума за миграцията,
важно е приключението!
Да го изживеем този живот!
Не е ли страшничко? Да. Но не си ли струва?
Не, Пам, изобщо.
Трябва да се осъзнаеш.
Преди да е станало късно.
Хайде, деца.
Чичо Дан, какво правиш тук?
Не знам, явно пак съм бил отнесен от гнездото.
Бъди добро момче, избутай ме обратно.
Благодаря.
Чух за семейната свада и трябва да ти кажа...
Прав си.
Така ли?
Естествено. Що за щуротия е да се пътува?
Не може ли да се задоволим с това, което имаме?
Прав си.
Тук имаме храна.
И езеро си имаме, нали?
Ами да - храна, езеро.
Защо да мърдаме оттук?
Дръж на своето, младежо.
Не се променяй заради някого си.
- Именно!
И ще станеш като мен - щастлив.
- Да!
Напълно здрав.
- Да!
И напълно сам.
Само така! Чакай, какво?
Точно така!
Живот мечта.
Много се изтощих.
Ще положа морно тяло.
Ставайте, патици, слънцето отдавна изгря!
Буди се, раздвижи се, живо, живо!
Ето я закуската.
Какво правиш, татко?
Изритвам ви от постелята. Трябва да се стягаме.
Закъде да се стягаме?
- Не конкретно за някъде.
Просто за предстоящата мегазабавна семейна миграция.
Какво?
Обзалагам се, че не го очакваше.
Занасяш ли ме?
Не. Поемаме на приключение към неизвестното!
И ще ми хареса!
Това истина ли е?
- Що за въпрос!
Ще отлетим ли?
- Да.
Ще мигрираме?
Към Ямайка ли?
- Да.
Заедно ли?
- Да!
Ама всички? В това число и ти?
- Да!
Всички отлитаме към Ямайка! На какъв език да ви го кажа?
Благодаря, тате!
Пак заповядай.
Знаех си, че у теб дреме приключенец.
Чакайте, чакайте!
Чичо Дан, и ти идваш!
Гуен, недей.
- Отиваме в Ямайка!
Не, дечко, няма да го бъде.
Моля те, чичо Дан!
- Не.
Жалко, че той не иска, но поне опитахме. Да потегляме.
Моля те!
Много ти се моля!
Не мога да й откажа.
Вижте я каква е миличка!
Чичо Дан идва с нас!
Не идва.
- Чичо Дан! Чичо Дан!
Чичо Дан!
Наистина ли?
Чичо Дан! Чичо Дан!
Чичо Дан - това съм аз.
- Чичо Дан! Ура!
Ами, ура.
Последна проверка преди излитане.
Опашно усукване?
Готово.
Размах на крилата?
Готово.
Глави в позиция за излитане?
Готово.
Да политаме!
Хайде вече сериозно. Във V-образна формация!
Води се по мен!
- Благодаря, тате.
Страхотно е!
Свиквай.
Странно. Не се бях допитвал скоро до шестото си чувство, но май летим на юг.
Така е, но защо само ние летим натам?
Спокойно, деца, всичко ще е наред.
Заедно сме, това е нашето приключение.
Обещах приключение и ето че точно това ни се случва.
Няма да успеем, нали?
Чичо Дан!
- На мен можеш да кажеш.
Голям съм вече. Голям паток.
Всичко ще се оправи, чичо Дан.
Нали, Мак?
Ами да, мама е права.
Толкова е весело!
Ще го помним много години.
И ще си го спомняме със смях.
Чапла!
- От приказката на татко!
Безмилостен убиец на патета.
- Без паника.
Ако плячката не мърда, тя не я вижда.
Здравейте, патенца.
Блъфира.
Кажете,
какво прави на това място мило патешко семейство като вашето,
премръзнало, мокро?
Нищо. Всичко е точно.
Забавляваме се.
Сигурно умирате от студ.
- Няма такова нещо!
Хайде, елате.
- Не!
Ерин ще се погрижи за вас, ще ви настани в гнезденцето си.
Хайде, влизайте.
Хари!
Виж какво намерих!
Мило семейство пътуващи патици.
Зеленоглави патици!
Беше ни приятно да се запознаем. Чао.
Бързате май.
Не искаме да ви притесняваме. Изглеждате доста заети... с гниене.
Изобщо не ни притеснявате!
Но може би чаплите не са достатъчно изтънчена компания за вас,
патици?
Хубава работа! С удоволствие ще останем.
Чудесно. Ще ви приготвя леглото.
Как става? Разкъсват те и те изяждат?
- Дан!
Не знам как действат.
- Млъкни!
Събудете ме, като стигнат до мен в менюто.
- Какво правиш?
Не исках да ги обидя.
- Ясно е, че искат да ни изядат!
Не искам да ме изядат.
- Тя не може да ни изяде - няма зъби!
Може първо да ни накълца.
- Не искам да ме накълцат.
Не ви разбрах.
Казвахме само, че гнездото ви е самото очарование!
Нали, деца?
Благодаря!
Нанесохме се преди няколко години.
Преди това мигрирахме като вас.
Хари беше истински приключенски дух.
А и жесток хищник!
Ловеше всичко, що шава, с един замах на клюна.
Ех, доброто старо време...
Сега Хари е твърде стар.
И аз съм тази, която носи храна в гнездото.
Както и да е. Сигурно сте изтощени.
Ето креватчето ви.
Няма да спим в това.
Най-доброто ни ложе!
Идеално е, благодаря!
Разкош!
Тук е по-удобно и от гнездото ни!
Така си е. И е доста по-мазно.
А и последният гостенин се е позаседял.
Мъртъв.
Благодаря.
- Добре дошли сте, сладурчета.
Да спите в кош, да сънувате рози и разкош.
Бурята утихна, да тръгваме! Деца, ставайте.
Пам, трябва да изчезваме. Веднага!
- Как веднага? Ами чичо Дан?
Като се събудят, ще го изядат, а това ще ни спечели време.
Будна си!
И гледаш право в нас - какъв късмет!
Не трябваше да излизате от креватчето.
Нощта е времето, когато хищниците се хранят.
Не закачай децата!
Да не го протакаме.
Деца, бягайте!
Мои са!
Хари, хвани ги!
- Не.
Към изхода!
Бързо!
Долу ноктите!
Спокойно, дечица.
Мирувайте.
Не, не, не!
Не ни яжте, още не сме сменили перата.
- Много ви моля!
Обещавам, че няма да боли.
Пипнах те.
Щеше да ви лапне наведнъж.
Лоша риба.
Много лоша!
Ти ги спаси.
Нищо работа.
А и ще има какво да закусим.
Нали, Хари?
Хайде, в креватчето.
Наистина ли трябва да си тръгвате вече? Ще ми е мъчно.
Такива мили дечица!
И толкова сладички!
Да ги схрускаш направо!
Шегувам се.
Или пък не.
Разбира се, че е шега.
Много забавна!
Време е да потегляме. Благодаря за всичко!
Довиждане.
Не целунах Хари за чао!
- Прати му въздушна целувка!
Няма нужда да го доближаваш. Довиждане, Хари, и благодаря!
А на връщане непременно да се отбиете!
Каква нощ само!
Да, нали.
А като извади онзи тиган?
- Майчице! И рибешкият труп - още вътре!
Мъртва риба.
- Кошмар.
И все пак бяха мили птици.
Просто очарователни.
Ей, издигнете се.
Трябва да видите нещо!
Ограничи приключенията до обсега на полезрението ми.
Хайде, тате, пробвай!
Наистина е страхотно, но най-добре да се върнем...
Не бъди такъв сухар.
Привет!
Пу за мен!
- Тате!
Внимавай!
Ало!
Пипнах те!
Падна веселба. А сега - долу, да не се изгубим.
Моля те, тате, още малко!
- Много ти се моля.
Добре, още малко.
Какво е това?
Как сте всички?
Страхотен полет! Да повторим!
Да!
Къде е майка ви?
Пам!
Това не е майка ви.
Тук съм, горе!
Издигнете се, оттук гледката е чудесна.
Ранена ли си, боли ли те нещо?
- Нищо ми няма.
Как се казваш? Колко пера показвам?
- Добре съм!
Олекна ми. Добре!
Да се подготвим за излитане, за да изчезнем...
оттук.
Що за място?
Не знам, не сме се отдалечавали толкова.
Чичо Дан, ти стигал ли си дотук?
Чичо Дан?
Ехо, родата?
Има ли някой?
Страх ме е от височини.
Чичо Дан?
Да, аз съм, чичо ти Дан.
Чичо Дан!
Поживя си добре.
Какво?
Идваме, чичо Дан!
Той би искал да продължим без него! Наистина би проявил тази любезност.
Здрасти, здрасти.
Махайте се!
Гълъби!
Чичо Дан!
Чичо Дан!
- Къде си, чичо Дан?
А ако някой го е изял?
Никой не би искал чичо Дан в устата си.
Чичо Дан!
Пуснете ме!
Идвам!
Спри се!
Чупката. Това си е моят сандвич!
Облизах го! Вече е олигавен с патешка слюнка!
Чичо Дан!
Крилете долу от чичо ми!
Дакс, Гуен, спрете! Не закачайте семейството ми!
Назад, назад!
Разкарайте се! Боклучива напаст, боклучива!
Кой го каза?
Попитах кой го каза това.
Я ми ела, селяндур.
Повтори.
Кое по-точно?
"Боклучива напаст, боклучива."
За протокола, имах предвид "боклучива напаст".
Не че е хубаво,
но не подчертавах "боклучива".
Гади ми се от вас, патоци.
Хората в парка ви угояват по цял ден.
Но това не ви е достатъчно, не!
Лакомите се и за нашата територия.
Посягате на нашата храна.
Не стига това, ами и обиждате.
Какво? Не, не, аз...
- Име!
Аз... Мак.
И така, Аз Мак,
аз съм Тъпа,
главатарка на тези трудолюбиви птици, които нарече "напаст".
Добре де, добре.
Значи, Тъпа...
- Каква съм?
Извинявай, нали каза, че си Тъпа?
Тъпа - така се казвам.
И така, Тъпа...
- Ти ще престанеш ли?
Извинявай, ама и другите ли чуват "тъпа"?
Какво точно...
Струва ми се, че има малко недоразумение.
Извинете, само да мина.
Благодаря.
Здрасти, аз съм Пам.
Живея с него и ми е до болка познато какви глупости ръси понякога.
Това е самата истина.
Но те уверявам, че не искаше да те засегне.
В знак на благодарност за проявеното разбиране
предлагам да си поделим сандвича. 50 на 50.
Не, 80:20.
А 60:40?
70:30.
- 65:35.
68:32!
- 67:33!
Имаме сделка.
Чичо Дан, разрежи го.
А да пробваме пак с 50:50?
- Чичо Дан!
Добре де.
Ти ми харесваш.
- Благодаря, Тъпа.
Извинявай, че навиках твоето пернато.
Понякога ми идва в повече.
И ние, гълъбите, имаме раними души.
Нали, ято?
Естествено.
Искаме да ни обичат.
И да ни уважават.
Така е.
Ако имате нужда от нещо - каквото и да е,
Тъпа е насреща.
Сериозно? Изгубихме се.
Залетели сме се към Ямайка.
- Това беше в Куинс, нали?
По на юг, към Карибите.
Онази Ямайка ли? Едно приятелче познава мястото като опакото на крилото си.
И ще ни помогне?
Да, макар че темата е леко болезнена за него.
Но няма драма.
Хайде, влюбени клюнове! Не се помайвайте, след мен!
Мамо, ти си звезда!
- Точно така!
Шейсет на 40.
70:30!
60 000:3500!
Не знаех, че си желязна.
Стига, не знаеше ли?
Не, аз...
Схванах. Много добре!
Хайде, селянчета, да се размърдаме.
За нищо на света няма да летим пак през този град на смъртта.
Стига, нищо работа.
Не се отделяйте от мен и всичко ще бъде наред.
Добре съм. Нищо ми няма!
Да.
Добре съм. Все още нищо ми няма!
Ще се справим!
Не уцели, автобусе!
Не стойте твърде близо.
Заповядай, принцеске моя.
- Благодаря!
Гуен, ще те хвана.
Ето, там е.
Ето я Ямайка.
ЯМАЙКА Е ПО-БЛИЗО, ОТКОЛКОТО СИ МИСЛИТЕ
Какво?
Пристигнахме.
Чудесно, а къде е твоят приятел?
Какво е това?
Не се притеснявай.
Трябваше да ви предупредя.
Стопанинът на Делрой е шеф.
Шеф ли?
Да. Шеф готвач.
Нещо като хищник, но не те изяжда лично, а храни с теб по-мързеливи хищници.
Насам, моля.
След теб.
Чисто е.
Делрой, как си, откога не сме се виждали? Добре изглеждаш! Дай перо!
Водя ти едно мило патешко семейство. Искат да те питат нещо.
Г-н Делрой.
Много ми е приятно.
Можете ли да ни упътите за Ямайка?
Дали мога да ви упътя за Ямайка?
Казах ви, че темата е болезнена.
Родом е оттам, отраснал е там.
Какво се е случило?
Готвачът го откраднал посред нощ.
И на другия ден Делрой вече бил в кафез.
Приятелю, кажи им как да стигнат.
Летите до високата зелена статуя, после 5 км на юг, 1,5 км на изток,
15 км на запад, 1,5 км на югозапад, след това 3 км на юг-югоизток
и оттам на юг-югозапад до края.
Не спирайте, докато не зърнете омарата, танцуваща над красивата синя планина.
Няма как да я сбъркате.
Не, недей. Само не плачкай, Червен великане.
Не искахме да те разстроим.
- Ямайка!
Тъгувам за близките си. За Девон, за мъничкия Дони.
Долорес. Диди. Уинстън!
Братовчедът.
Тате, нали няма да го оставим тук?
В този кафез му е тясно.
Издухай нослето.
Духай.
Няма как да му помогнем.
Ще вземем ключа.
- Невъзможно е, малкият.
Защо, къде е ключът?
- Там долу.
Готвачът го държи винаги в себе си.
А те съветвам да стоиш колкото може по-далече от този маниак!
Спипа ли те, ще те превърне в патешко ал-оранж.
Какво е патешко ал-оранж?
Ти с портокали отгоре.
Вижте, не го мислете, аз ще отида!
- Какво? Не.
Споко, тате, владея положението.
- Нищо не владееш.
Теб те е страх от какво ли не, но аз не съм такъв.
Ясно. Знаеш ли какво? Ще ида да взема ключа.
Супер, идвам с теб!
Не, оставаш.
- Тате!
Не мърдай оттук!
Грешка!
Напредваш ли?
Защо си тук, като ти казах да не идваш?
И да не участвам в купона? Идвай!
Ето го.
Дръж. Хвани опашката ми, за да взема ключа. По-живо!
Пам, внимавай.
- Още малко!
Пам!
- Не остана!
Пам!
- Приближи ме.
Пам!
Взех го!
Пам!
Бягай, бягай!
Патешко ал-оранж!
Опа.
- Какво?
Салса вторник.
Обречени сме.
- Без паника!
По-силно е от мен! И така се успокоявам.
- Ще се справим!
Да бъдем оптимисти!
- Как да си оптимист в такъв момент?
Откъде да знам?
Но ако се паникьосаме, няма да намерим изход!
Това е то!
- Кое е?
Каквото правиш, само не спирай.
Това ли?
Да, получава се.
Ще успеем!
Повтаряй стъпките ми.
Тате и мамо, върхът сте!
- Благодаря, миличка, но сега бързаме.
Ключът.
- Ето.
Хайде, да действаме.
Бърже, бърже!
- Не, надясно. Надясно и върти.
Мое дясно, тате.
- Мак!
Не, бутай.
- Надясно. Давай.
Защо все аз?
- Бутай.
Какво стана?
Къде е... Къде е ключът?
Глътнах го.
- Това вече е кофти.
Изплюй го, върни го!
- Заемам се!
Давай!
Той наближава.
И е много бесен.
Плюй вече!
- Не.
Побързайте!
Деца, хайде заедно.
Изплюй ключа!
Не става!
Идва птицеядно!
Хванах го.
Свободен съм!
Ура! Успяхме!
Благодаря ви!
Успяхте. Не вярвам на очите си. Бях в кафез, вече не съм.
Вътре, невътре.
Вие го направихте, всички заедно.
Ти обаче...
Ти си най-дивото диво пате!
Най-смелото пате, което съм срещал.
Не чак толкова...
Не съм голям смелчага.
Знаеше, че има опасност, но го направи. А как му се вика на това?
Май си прав.
Май това е думата, която ме описва.
Чухте ли? Нарече ме смелчага.
Искате да идете на моя остров ли? Ще ми е чест лично да ви заведа.
Ще го направиш ли?
- За вас - всичко!
Способен съм на всичко!
Мога да ида тука или тука.
Волен като птичка!
Ами да. Нали съм птичка!
И за мен е изненада да го кажа,
но ти си птица и половина.
Благодаря, Тъпа.
И теб си те бива.
Само очните ми тръби нещо изпускат...
Къш, щури патета! Омитайте се.
Чао, Тъпа.
- Чао, Тъпа.
Чао, Тъпа, благодаря за всичко.
Довиждане, Тъпа.
Не забравяй кой ти даде сандвича.
Чао, селянчета. Обичам ви!
Невероятно!
След няколко часа ще стигнем брега.
Следва полет над океана и най-накрая ще сме в родината ми.
Делрой,
вярно ли е, че в Ямайка морето нощем блести?
Ще е нещо наистина вълшебно!
Чули сте за това, значи.
Както и да си го представяте,
там е в пъти по-яко!
Ямайка, връщам се у дома!
Връщам се, идвам...
- Мамо?
Връщам се у дома.
Много ми се пишка! Не мога да стискам.
Спокойно, можеш да пишкаш в полет.
Ама нали всички ще ме видят?
Никой не те гледа. Ще мина напред.
Какво става?
Голямата нужда.
Всичко наред ли е?
- Не гледай!
Извинявай, виноват.
Мамо, не мога тук. Хайде да кацнем.
Не. Не си бебе, можеш да свършиш работата в небето.
Напрежението е голямо. А и това е гнусно.
Нищо гнусно няма - ние сме птици. Правим го в небето.
Ами ако някой ме гледа?
Никой не те гледа.
Казах ти, няма да кацаме! Няма и точка.
Сигурна ли си, че не гледат?
Гуен, действай или оставаш тук!
- Добре де.
Отлично можеше да се справи и в небето!
- Остави я на мира.
Някой да има меко мъхче?
Използвай листо!
Някой гледа, някой гледа. Ето там!
Някой гледа!
- Къде е?
Следвайте ме плътно.
- Тате, ти сериозно ли?
Яко.
- Патаране, само така! Фен съм ти.
Ехо?
Дали е безопасно?
Спокойно.
Дивият паток търси себе си.
Предлагам да го следваме.
За всеки случай наострете ноктите.
Патетата май нямат остри нокти.
Изпънете гърба
и протегнете криле нагоре към небето.
Вдишайте.
Издишайте.
Отлично!
А сега - позиция "яйце".
Излюпваме се с крякането на новородено.
Кряк!
Много добре. И още веднъж.
Кряк.
И отново.
Кряк.
И отново.
Какво става тук?
Гости!
Братя и сестри, овладейте ентусиазма си.
Нали не искаме да подплашим гостите?
Здравейте, приятели, аз съм Гугу.
Добре дошли в скромната ни обител.
Обител ли? Какво правите тук?
Сутрешна релаксация,
докато чакаме величествените Ърл и Мей,
които ще отворят портите на рая.
Имате късмет, идвате навреме.
Приятели.
Добре дошли в Градината на хармонията.
Не разбирам, това да не е...
Патешкият рай? Нещо такова.
БЮФЕТ
Идеално.
Дошли сте на идеалното място, приятели.
Тук хората не пестят средства, за да се чувстваме превъзходно.
Съвсем наскоро завършиха новата пързалка.
Заповядайте, бъдете наши гости.
Чувствайте се като у дома си и останете колкото ви се иска.
Какво пък, можем да се отпуснем за един следобед.
Моля те!
- Тате, моля!
Да останем, да останем!
Не, не.
Не можем да останем,
а да не се забавляваме до изнемога!
Отивайте и отпуснете душичките!
Пързалке, идвам!
- Чакай ме.
Пързаляне!
Морският дракон се устремява напред!
Ще те пипнем!
- Ще ти размажем драконската мутра!
Морският дракон е гладен.
Да размажем морския дракон!
Гуен!
- Бъди по-внимателна.
Ще го размазваме нежно.
Добре.
Чичо Дан!
- И на мен ми се играе!
Драконът иска почивка.
Гуен!
Братя и сестри, чудесна новина!
Ърл и Мей ще ни водят на екскурзия.
Много се вълнувам. Ще е чудесно!
Бързо, рипайте, време е!
Гледайте да не изпуснете! Хайде!
Не, не, не!
- Така се вълнувам! Нямам търпение!
Гугу, спрете!
Какво има, приятелче?
- Шефът е там, той...
Искаш да дойдеш ли?
Тръгваме.
- Не отивай.
Последният е запъртък!
- Спри!
На колене, морски драконе!
Гугу, не, спри!
- Гуени, не.
Не удряй баща си. Татко не се бие.
Къде отиваш?
- Делрой ще бъде морски дракон!
С удоволствие!
- Ти си следващият!
Не, бъди по-нежна!
Гуени, недей. Той каза "нежно"!
Гугу, ще ви отнесе в кухнята си и ще ви поднесе готвени с портокали.
Какво става?
Тате, онзи готвач дойде тук!
Ърл и Мей дават патиците на шефа, за да ги готви.
Какво каза?
Отивай при майка си, аз ще се оправя.
Не, ще ти помагам!
Веднага при майка си! Гугу, не се качвайте на камиона.
Знам, че това е нещо ново за теб, странно ти е, неясно.
Това е капан! Трябва да спасим патиците ти.
Слизайте, ако не искате да ви опекат!
Да ни пекат?
- Не разбирам.
Бързо, махайте се, докато не е дошъл!
Пусни ме!
Ърл и Мей са главните.
- Дакс?
Масажират ни...
- Дакс!
Бягайте всички!
Пам, готвачът!
- Какво?
Бързо, да се омитаме!
Тръгваме.
Бързо, бягайте!
Готови за излитане!
Дакс, яхвай ме.
Бързо!
Трябва да си починем. Последвайте ме.
Добре ли сте? Какво стана?
Той идваше и...
- Ще ти обясня.
Не ме послуша да стои при теб и щяха да го убият.
За да помогна!
Не искам да ми помагаш, а да ме слушаш!
Разбра ли?
Слушай.
Остави на възрастните да решаваме...
Време е за сън.
Имаме нужда от почивка.
Уплаши ме!
Изглеждаш сърдит.
Имаш нужда от прегръдка.
Нямам нужда от прегръдка.
Казах ти - никакво гушкане.
Не упорствай, ще ти подейства добре.
Не стига ли вече?
По-добре ли си?
- Не.
Още не е подействало.
А сега?
- Не.
Сега?
А сега?
- Нищо.
Съвсем нищо ли?
- Нищо.
Усетих нещо!
Не.
Той се върна! Спасявайте се поединично.
Деца!
- Дакс, Гуен!
Мамо, тате!
Дакс, Гуен, не доближавайте!
Бягайте оттук.
- Деца, скрийте се някъде!
Мамо, тате! Не!
Дечица...
Той ще опече мама и тате.
А после ще се върне за нас.
И ще опече и нас!
Дано сме ужасно невкусни!
Гуен, няма да се предаваме.
Ще измислим нещо!
Така ли?
- Да, сигурно има спасение!
Как? Дори не можеш да летиш.
Обречени сме.
Ти си гениална!
Така ли?
Няма да ни изпекат днес.
Пам, не спирай!
Пам?
- Безнадеждно е.
Как така? Не, нищо подобно! Ще се справим.
Изгубихме ги. Децата ни ги няма. Ти беше прав!
Не биваше да напускаме езерцето.
Стига, Пам, не приличаш на себе си!
Ти си с приключенски дух, ти си смелата!
Никога не се предаваш!
Дори от мен не се отказа.
Недей така, Пам.
Доказвала си много пъти, че когато всичко е безнадеждно, трябва...
Да сме оптимисти.
Точно така. Сега двамата с теб ще намерим децата.
И ще завършим това лудо и прекрасно приключение.
Ще ги научим, че когато надвисне опасност, не бягаш да се криеш.
Изправяш се и се бориш.
Това е. Пам!
Ще се справим.
Мак, можем да се справим.
Хайде, тръгваме.
Наляво. Не, надясно.
- Давай наляво.
Не се движи наляво. Бутай по-горе. Само недей... Не.
Насам.
Опа, дайте заедно.
- Хайде заедно.
Какво?
Заедно!
Държа ме с години в кафеза, а сега искаш да сготвиш приятелите ми.
Край! Време е за разплата!
Разплата!
Презареди!
На ти!
Мак!
Какво?
Идваме!
Дакс?
Ще ви спасим.
Ще се справим.
Мамо!
Дечицата ми!
Всички!
Делрой, ти успя!
Живи сте!
Така се радвам да ви видя!
А ти...
В тоалет като за Ямайка!
Ами хайде, да отиваме!
Вече сме близо, усещам го!
Така, малко се изгубихме.
Пропуснал съм някоя отбивка.
Не се притеснявайте!
Трябва само да се върнем до високата зелена статуя.
Пам?
Мак, водата!
Блести.
Блести. Истина е.
Водата блести!
Тате!
Ела да видиш.
Това е тя, това е Ямайка!
Какво чакаш?
Води ни.
Гуен, последни проверки.
Да, капитане!
Опашно усукване?
Готово.
Размах на крилата?
Готово.
Глави в позиция за изпичане.
Позиция за излитане.
- За излитане.
Готово.
Да политаме!
Хайде, напред!
Вижте ме!
Върнах се!
Девон, Диди!
- Делрой?
Уинстън!
- Делрой!
Здрасти!
Решили сте се все пак!
По-добре късно, отколкото никога!
Ким!
Дакс, ти дойде!
Крилата ти са истинска прелест!
Благодаря.
Викаше името ти насън!
Делрой!
- Върнах се у дома!
Какво?
- Благодаря ти!
За какво?
Че ми отвори очите.
Чичо Дан!
НА ДРУГАТА ПРОЛЕТ...
Много ти се моля!
Не, Гуени, не може да вземеш Клечо с нас.
Но той иска да дойде!
Не, не, не.
Време е да го оставиш.
Нали, миличка?
- Добре...
Готови ли сме за излитане?
А къде е баща ви?
Хей!
Едни птици са се изгубили и им предложих да ги съпроводим до дома. Нещо против?
Здравейте!
Здравейте.
- Привет.
Нали знаеш, че пингвините са от Южния полюс?
Как да не знам. Не е ли яко?
Ами да, отиваме на Южния полюс!
Не, няма да ида. Не и не.
Моля те, чичо Дан!
Моля те!
- Моля те!
Моля те!
Добре, добре.
Отиваме на Южния полюс.
Хайде, Пам, отиваме на Южния полюс!
Създадох чудовище!
Да обсъдим полета. Предлагам маршрут през Коста Рика, Панама, Амазонка.
Други предложения?
Искам да видя Титикака.
- Титикака ли? Супер. Дакс?
ПАТЕШКИ ИСТОРИИ
Превод Албена Христофорова
subs by sub.Trader at