Argylle (2024) Свали субтитрите
Начинът да разберем е един.
Владееш ли завъртането?
- Иска ли питане!
Не знаеш ли коя съм?
- Не, но искам да разбера.
Жалко, че не си тук да плениш сърцето ми,
а просто да ме заловиш, агент Аргайл.
Не успя да ми завъртиш главата.
Последни думи?
Малко помощ, Кийра?
- Коя е Кийра?
Момичето, което го спасява, вместо да е следващият Стив Джобс.
Пак заповядай.
ГЪРЦИЯ
Превоз?
- Льогранж ме преметна, знаеше кой съм.
Тогава да се махаме.
Кийра!
Кийра е ранена.
- Пращам помощ.
Не изпускай целта, Аргайл.
- Мога да я спася.
Остави на медиците и си свърши работата. Това е заповед.
Уайът, изпуснах я.
Къде си?
Наслаждавам се на гръцко кафе.
Побързай, тя идва към теб.
Спокойно.
Лошото е, че вече няма как да напуснеш острова.
Хубавото е, че тук правят чуден орехов сладкиш.
Дано ти хареса.
Ще е последното ти хапване, ако не ни кажеш кой те предупреди.
Кой?
Казвай, че да не изстинеш като кафето ми.
Заради теб е леденостудено.
- Телефонът.
СКАНИРАНЕ НА РЕТИНА
С теб не сме чак толкова различни.
Ти си терорист.
- Тогава ти какъв си, агент Аргайл?
Аргайл.
ДИРЕКТОР ФАУЛЪР ОЧАКВАЙ НАРЕЖДАНИЯ.
Внимавай, Льогранж. Агент Аргайл идва към теб.
Явно служим на един и същ господар.
Аргайл, Уайът, приключвайте и се връщайте в базата.
Аргайл.
- Изключи го.
Мисли трезво. Размърдай си мозъка. Не вярвай на измислиците й...
Сами сме.
Дирекцията ще ни погне.
Трябва да се покрием.
- "Трябва да се покрием."
Напълно.
- "Напълно."
Да си вярваме...
- "...и да не се доверяваме на друг."
"Ясно ли е?"
"От сега нататък правилата се променят", предупреди Аргайл.
Знаеше, че няма връщане назад.
И че вече нищо няма да е същото."
Ели Конуей, дами и господа.
КОЛОРАДО
Благодаря.
- Сега да минем на въпросите.
Привет, Ели.
Искам да пиша, но все не намирам време. Какво ще ме посъветвате?
Знам колко е трудно.
Докато бях сервитьорка, работех без почивка.
Нямах време да се отдам на писането, докато не стана
злополуката на леда, за която съм разказвала.
Според мен, когато ти се случи нещо такова,
осъзнаваш, че бъдещето е несигурно.
И дори да си все зает,
на всяка цена трябва да отделяш време за важните неща.
След тази стъпка всички герои, сюжети и идеи,
затворени в съзнанието ми толкова години,
най-сетне се отприщиха върху белия лист.
Да чуем още един въпрос.
Здравейте. Не е тайна, че истински шпиони четат романите ви.
Дори сте предсказвали геополитически събития.
Флеминг, Форсайт, Льо Каре.
И тримата са писатели и истински шпиони.
Да не сте и вие като тях?
Как успявате?
Де да беше така. Всичко щеше да е много по-лесно, но не съм.
Колкото и досадно да изглежда, тайната е в щателното проучване.
Но пък точно така бих казала, ако бях истински шпионин.
Следващият въпрос. Момичето отпред.
Кога да очакваме петия роман?
Много скоро.
Колко вълнуващо. Господинът със сивата блуза.
Простете за нахалството,
но не знам дали ще ми падне друг шанс да попитам.
Имате ли планове за довечера?
Поласкана съм.
Но довечера ми предстои вълнуваща среща.
Да, поредната вълнуваща среща.
Готов ли си?
Мама трябва да работи.
Откраднатото главно досие
съдържаше предостатъчно сведения,
за да срине Дирекцията.
ХОНКОНГ
Хакерът вземаше скъпо,
но Аргайл знаеше, че тази информация е злато.
Едната половина сега, другата - после.
Както говорихме.
Този телефон е ключът за досието.
Замини за Лондон. Там ще ти се обади работодателят ми,
най-великият хакер на света.
Най-сетне почти докосваше "сребърния куршум",
който щеше да унищожи Дирекцията
веднъж завинаги.
Край.
Петият роман е завършен. Наздраве, Аргайл.
Мамо, добро утро.
Видя ли какво ти пратих снощи?
- Прочетох го.
Целия роман за една нощ?
- Много ясно, миличка, майка съм ти.
Взех две хапчета за отскок и го прочетох на един дъх.
Направо ме срази! За пореден път браво, ангелче.
Така ми олекна, мамо. Все го премислях, все се терзаех.
Радвам се, че ти е харесал. Да го пращаме на издателя и край.
Да, виж сега...
- О, не.
Какво?
- Нищо, книгата е жестока, но...
ЕЛИ КОНУЕЙ "АРГАЙЛ"
Смяташ, че може още.
- Само заради финала.
Боже.
- Историята беше толкова увлекателна.
Аргайл тъкмо щеше да докопа досието и да разбие гадовете,
когато се оказа, че то е в Лондон.
Какво? Не.
Ще вземе ли файла? Какво следва?
- Ще видиш в продължението.
Измъкваш се, Ели. Не бива да подвеждаш така читателите си.
Предлагам да долетя в петък и да остана за уикенда.
Ще обменим идеи и ще го измислим с дружни усилия.
В петък става. Дотогава ще се позаиграя със сюжета.
Трябва ти силен финал.
Като че ли липсва още нещичко накрая.
Ще бъде забавно.
Чао.
Чу ли, мой човек? Още нещичко.
Г-це Ли, следващият полет до Лондон е чак сутринта.
Тъй като имам време за убиване, може да...
- Какво?
Да остана и да се наслаждаваме на зарята?
Остани за други наслади.
Не.
Не става.
Изобщо!
Изтриваме.
- Можеш повече, Ели.
Стегни се.
Цялата атмосфера е...
- Сбъркана.
Добре.
"Всъщност, г-це Ли, имах предвид..."
Всъщност, г-це Ли, имах предвид...
"Че..."
Не ми хрумва...
- Нищо.
А на теб, Алфи?
Идва ли ти някоя идея?
Каквато и да е?
Здрасти, мамо.
- Само исках да се уверя, че си добре.
Знам, че работата те напряга.
- Билетите, моля.
Я чакай, да не си във влак?
Изненада. Реших аз да дойда.
Баща ти така ще ти се зарадва! И на Алфи, разбира се.
Ще излезем на вечеря. Може да срещнеш някого, знае ли човек?
Колкото и примамливо да звучи, вече съм обвързана, майко.
Така ли? С кого?
С работата ми.
С Аргайл. Толкова ми е мъчно!
Защо са ти успехи, ако няма с кого да ги споделиш?
Затова пиша шпионски, а не любовни романи.
По-просто е.
- Какво сложно има в любовта?
Ще ти се обадя, като пристигна. Обичам те, чао.
Здравейте.
Извинете, заето ли е мястото?
- Дали е заето?
Да, за съжаление, е заето.
Жалко.
Извинявайте, мястото е заето.
Човекът стана, но седеше... и още седи тук.
Добре, ако се върне, ще стана.
Вътре има котка! За пръв път виждам котка в раница.
Колко интересно! Какво правиш там, космато зверче?
Обичам котки. Как се казва?
Извинявам се.
- Алфи.
Значи е мъжкар.
Мац-пис-пис.
Дали му стига кислородът?
- Да, разбира се.
Оставям те на мира. Това искаш, ясно ми е.
Тази чела ли си я?
Да.
ИСТОРИЯТА НА МИ-5
Добре.
Млъквам.
Я чакай...
Извинявай.
Боже, това ти ли си?
Да му се не види, Ели Конуей. Стига бе!
Виж ти!
Голям фен съм ти, а с тази ме разби! И не го казвам ей така.
Как успяваш? Изкарваш шедьоври като на конвейер.
Когато обичаш това, което правиш...
Не работиш нито ден в живота си. Така си е.
Значи и двамата сме късметлии.
Така ли? В коя сфера си?
- В шпионажа.
Ясно.
"Шпионинът не е това, което е."
Готино.
Сигурно не ти приличам на шпионин.
Да ти кажа, само това не си уцелила в твоите книги.
Лъскав манекен с марково сако и идиотска прическа
би се набивал на очи на фона на всички останали във влака.
Тях не ги забелязваш.
Сащисах ли те?
Да не ти призля?
Нищо ми няма.
- Не се шегувах, че съм ти почитател.
Но следващият фен няма да иска селфи, ако ме разбираш.
Той е от тях. Сигурно е трудно...
- ...за вярване,
но като му счупя ръцете...
- ...и пистолетът му падне в скута ти,
може би вече ще си имаме доверие...
...и ще приемеш две ключови истини.
Първо, ти си в голяма опасност.
Второ...
- Когато ти кажа, че е време,
за твое добро е да се държиш здраво за мен.
Ама така...
- ...вкопчена като удавник за сламка.
Ясно ли е? Схващаш ли?
Много се извинявам.
Г-це Конуей, бихте ли ми дали автограф?
Сериозно ли?
- Да.
Имате ли химикалка?
- Излагаш се.
Почна се.
Жестока книга.
Видя ли, че не лъжа?
- Странен съм бил!
Не е истински фен. Спокойно, владея положението.
Всичко е под контрол.
Ама какво става?
Добре ли си?
- Да.
Много мило, благодаря.
Виждаш ли? Аз ти давам пистолета, ти ми го връщаш.
За такова доверие ставаше дума.
Бяхме непознати във влака, а виж ни сега.
Хайде. Не е ли забавно?
Чакай, не.
Не отивай натам.
Ели!
Брадата е истинска, тъпако.
Добре ли си?
- Не!
Аз ще имам грижата.
Може да се окаже трудничко.
Време е за вкопчването. Тръгвай, хайде.
Не се дели от мен.
Хайде.
Не, лошо. Много лошо.
Бързо.
По тоя ли си падаш?
- Чупката, Ромео.
Не!
Стой!
- Чакайте, не стреляйте.
Не го познавам, нямам нищо общо с него.
Моля ви.
- Уайлд, не ме карай да убивам и двама ви.
Ели.
- Какво?
Време е. Вкопчи се в мен!
Политаме!
Какво?
Свестила си се.
Това съм аз.
Помниш ли онзи от влака, с кунгфу уменията и брадата?
Обръснах се. Онзи от влака, помниш ли?
- Да, познах те.
Извинявай, къде ми е възпитанието?
Така и не се запознахме. Казвам се Ейдън Уайлд.
Не, дръпни се!
Спокойно.
Къде е котаракът ми?
- В кухнята е, похапва риба тон без живак.
Както повелява мама.
Той си е добре, но ти не си. Закъсала си го яко.
Ти...
Имаш камери в дома ми? Не си шпионин, а перверзник.
Не съм перверзник, шпионин съм.
Върша си работата, не съм перверзник. Хакнах камерите на лошите.
Кои са тези хора?
- Виждаш ли го онзи?
Помниш ли го от влака? Казва се Карлос.
Работи за Службата, истинската агенция с лошите шпиони от книгите ти.
Директор им е Ритър.
Нужно ли е да ви напомням какъв е залогът?
Какво ще се случи, ако този мърльо, който се прави на агент,
се добере до главното досие преди нас?
Ще я открия, давам ви дума.
Зам.
-директоре, да не стане като онзи път, когато ми даде дума,
че Уайлд няма да припари край нея?
Ще се справим, шефе.
- Преизпълнен съм с увереност.
Няма никаква логика. Защо изобщо съм им притрябвала?
Защото си ясновидка, Ели.
- Я стига.
И без да си гений, можеш да си представиш тайна разузнавателна организация.
Но само гений би предсказал предателството.
В петия роман някак си създала сюжет, който се развива в момента.
Чел си петия роман?
Да, и лошите са го чели.
В Службата са чели петия роман?
Не пропускат нито буква от писанията ти.
Но този път неволно си разбутала гнездо на стършели.
Затова са те погнали и пипнат ли те, няма да те пуснат, ако не и по-лошо.
Много по-лошо.
Клементина.
Ти си моята утеха.
Знаеш ли, че Клементина е била на дядо ми?
Да.
Кръстил я на майка си. Какво да ти кажа!
Серт човек беше той.
Но пък разумен.
И си имаше правило. Убиваше само при крайна необходимост.
За да се нахрани, да се разправи с враг
или за да ликвидира някой некадърник.
Допуснах грешки, няма да се повтори.
Знам.
За това съм сигурен.
Не е истина.
- Напротив, истина е.
Но ако искаш да се спасиш, мога да помогна, от добрите съм.
Първо обаче ти ми помогни.
Какво точно искаш да направя?
Ще ти кажа по пътя.
Проклети котки! И нея помъкна.
- Нали уж обичаше котки?
Да ти се намира кърпичка?
- Алергичен ли си?
Както и да е.
Излъгал си за това, че обичаш котки. Как да ти вярвам сега?
Шпионин съм, а шпионите лъжат. Това ни е работата.
И да убиваме също.
- Адски ме успокои, няма що.
Добре, ето ти истината.
Написаното в новия ти роман наистина се случи,
но не с Аргайл, а с мен.
Наех един хакер на име Бакунин да открадне главното досие на Службата.
Изрових всичките им кирливи ризи, както ти поиска.
За Ритър, за Карлос.
Доказателства за бомбени атентати, изборни измами, радиоактивно отравяне.
В сравнение с тях Дарт Вейдър изглежда като Мери Попинс.
Качих скъпоценното ти досие на флашка.
Бас ловя, че Службата ще ми плати много повече да не ти я давам.
Така че цената скочи тройно.
Остава ли уговорката?
- Добре, така да е.
Знаех си.
Благодаря.
Досието беше моят сребърен куршум, с който да изоблича Службата.
Но когато отидох в Лондон, Бакунин не се появи.
И сега с лошите се надпреварваме да го открием.
И смятаме, че ключът е в твоето невероятно въображение.
Къде е той сега?
Не може да очакваш, че знам отговора на този въпрос.
Защо? Просто кажи какво става в следващата глава.
За такова нещо са нужни месеци, дори години проучвания.
Да чета, да разговарям с хора, да запаметявам карти, да опознавам град.
Дори не съм била в Лондон.
- Ами чудесно!
Да започнем оттам.
Не летя със самолет. Затова и пътувах с влак.
Рискът да загинеш в самолет е едно на 11 милиона.
Ако останеш и те намерят, горко ти. Самолетът е твоето спасение.
Какво ще кажеш?
- Не мога.
Дишай с мен.
Чудно.
Още шампанско?
- Не, стига. Добре де, едва ме нави.
Какво ще кажеш за самолета?
- Нямам база за сравнение.
Страхотен начин да ти направим сефтето. Нали разбираш?
Говори капитанът. Моля, затегнете коланите за излитане.
Все едно ще помогне, ако се разбием.
Добре ли си?
- Правя упражнение с потупване.
Намалява стреса. Така правят войниците.
О, боже.
- Пробвала ли си с алкохол?
Помага.
- Не.
Погледни ме!
Като новак от Службата ме пратиха в Алжир.
Приклещиха ме в един бежански лагер под връх Тачат.
Не, Тахат. Произнася се "Тахат".
Тачат е. Не е ли с Ч?
Не, с Х е - Тахат. Казва се...
Връх Тахат.
- Ясно.
Наложи се да се изкатеря.
Не съм катерач и осъзнавах, че всеки момент ще полетя надолу
и ще се пръсна като балон с вода.
И какво направих?
Спрях да мисля за скалата, която се извисяваше над мен,
и се съсредоточих върху пространството пред мен.
Когато те скове страх, мисли само за това пред очите ти,
тук и сега.
Погледни.
Летим.
- Да.
Летим.
Благодаря.
Пак заповядай.
ЛОНДОН
Господи!
Пак мъкнеш котарака.
- А да го оставя сам ли? Как ли не.
Спокойно, коткарките умират самотни, но котките оцеляват.
Изобщо не съм коткарка!
А и какво ти пречи котаракът ми? Сладък е, гушка се.
Верен, мил.
- Я стига.
Ако умреш внезапно, до два дни ще ти е изгризал ушите.
В твоята компания смъртта ми е все по-вероятна.
Тук е.
- Мемориалът на принц Албърт.
Дойдох навреме, но Бакунин не се обади.
Питам се какво ли е станало.
- Удачен въпрос.
Какво е станало?
- Питането не е риторично.
Какво е станало?
Не мога да отговоря просто ей така.
- Как да не можеш!
В края на петия роман Аргайл отива да се срещне с хакер в Лондон.
Напиши още една глава и ми кажи какво следва.
Не работя по този начин.
Намираме се в парк и ни преследват убийци,
наети от най-опасната шпионска организация в света.
Направи компромис, освен ако нямаш по-добра идея.
Да седнем някъде.
Шефе, открихме ги.
При мемориала на Албърт в Хайд Парк.
Нейна почитателка я снима и предава на живо.
Със сигурност е тя - Ели Конуей.
Карлос, прати местен екип.
Искам всички в Англия да се заемат с тях.
Пусни звук, за да чувам.
- Разчитане по устните активирано.
Върви ли?
- Моля те, не ме юркай, трябва да помисля.
Кара я да напише следващата глава.
Не е "Война и мир", трябва ни само една глава, страница-две.
Когато Аргайл пристигна на мястото на срещата,
той осъзна...
Покрил ли се е?
Защо ми дава телефон, а не се обажда? Освен ако...
Самият телефон е ключът.
- Дай на мен.
Защо ще слага криптиращ чип за 2200 долара в телефон за 20?
Насочва ни как...
- ...да го намерим.
Може ли телефона?
- Еднодневката ли?
Трябва да го отворим. Ако съм права, може би Бакунин му е сложил криптиращ чип.
Ясно.
Къде е?
- Изхвърлих го.
Не е у теб? Изхвърлил си го? Това беше следа.
Свърши му батерията, еднодневка е.
Какъв шпионин си? Пределно ясно е, че не си агент Аргайл.
С този чип възможни ли са криптирани обаждания?
По принцип да, но и другият човек трябва да има...
...същата "дайсек" сателитна антена, точно така!
Чухте ги, търсете в базата данни.
Чипът ще ни отведе до сателитната му антена.
Открием ли я, ще намерим Бакунин.
Само че...
Как да се сдобием със списък на действащите антени...
...в Англия?
Гледай сега факира в действие.
- Можеш да го изровиш?
Кийра ме научи на разни неща.
Ще проникна в базата данни...
...за антените. Всяка закупена трябва да се регистрира.
Ако не ги изпреварим, ще хвърчат глави.
Виж ти, специална защитна стена.
Има защита...
- Мога да я разбия, само потрай.
Е?
- Мога да я разбия, момент.
Да премерим сили.
Почти е готово.
Почти е...
- Готово.
Влязох.
- Влязох.
Влязох.
Това Аргайл не го може.
- Това не го можеш.
И какво се установи? Колко са...
- ...сателитните антени?
Много са. Деветдесет...
- ...и шест по-точно.
По дяволите.
Не...
Избрал е мемориала на принц Албърт с някаква цел.
Коя е...
- ...най-близката антена?
Ето тази тук.
Значи това е най-близкият адрес...
...до мемориала?
- Да.
Точно така.
- Улица "Кобург".
Улица "Кобург".
Като принц Албърт Сакс...
Кобургготски. Май...
...го...
- ...открихме.
Дано си права.
Писателски нюх.
УЛИЦА "КОБУРГ" 25, АП. 305, ЛОНДОН
Няма никого. Какво ще правим?
Е, аз съм шпионин все пак.
Ха така. Писателски нюх ли?
Не е ли странно?
- Бакунин не би живял в тази дупка.
Първи екип, къде сте?
- На 3 км от там.
Не, тапети върху тухлена стена. Нормално ли ти се струва?
Обитателят не е имал вкус. Хайде да вървим.
Какво правиш?
- Виж, има линия. Това е следа.
Погледни.
- Пукнатина, запълнена с гипс, тръгвай.
Друго е.
- Трябва да проверим още 95 места, хайде.
Не, чакай, нека си го обясня.
Това е мястото.
- Добре, тогава и аз ще ти губя времето.
Обичаш ли да танцуваш?
- Не.
Аз пък обичам.
Докладвайте.
- Още километър и половина.
Виждаш ли нещо?
Момент.
Заключваща се кутия. Отвори я.
Чудесна идея.
Предупреждавай, преди да стреляш.
- Какъв е проблемът?
Какво стана с шпионското ти умение да отваряш ключалки?
Видя ми се по-сложно.
Това вече е нещо.
Какво е това?
Ключ от лодка.
- Как пък го реши?
Живея на езеро.
Айпи адреси, сигурни мрежи, локации. Всичко е кодирано.
Анархическият символ.
"Бакунин" е псевдоним. Така се е казвал руски анархист от 19-и век.
Това със сигурност е негово.
Виж ти, тефтерът му.
И може да ни отведе до главното досие. Погледни!
Права си. Успя.
Обясних си го.
- Наистина, браво на теб.
Успях.
А това как си го обясняваш?
Спокойно.
Нахлувате, когато кажа.
Три, две, едно, сега!
Огледахме, целта липсва.
- По дяволите!
Мразя тази котка.
Не...
Защо все става така?
Зад теб!
Гледай сега.
- Какво да гледам?
Това!
О, не.
Съжалявам.
- Котаракът изхаби един живот.
Ужасен е.
- Да, малко се издъни.
Вече е доста по-добре, олекна ми.
Дай раницата. Благодаря.
Онези от Службата идват на талази. Ще има и други.
Ако не ти се бъбри с тях, предлагам да си плюем на петите.
Дръж. Чакай, ела тук.
Не натам.
Дръж това.
Вземи.
- Благодаря.
Ще ги очистя.
А ти им мачкай главите, като минаваме край тях.
Да е сигурно, че са умрели. Ясно?
Не мога да ги мачкам!
Как да не можеш! Човешкият череп е шокиращо крехък.
Какво?
- Като яйце. Удряла ли си диня с чук?
Просто повдигаш крак и го стоварваш. Ето така.
Забавно е като в туиста. Танцуваш ли туист?
Същото е - раз, два, три и мачкаме главата. Раз, два, три.
Не танцувам и не мачкам глави.
Значи ще е интересно ново преживяване.
Три, две, едно.
Хайде.
Ще се справиш. Туист и тряс.
Туист и тряс.
Добре де. Извъртам се и...
Не мога.
Ели, какво става?
Ели! Какво стана с мачкането?
Заспа ли?
Аз си свърших моята работа, но не и ти.
- Да, прав си.
Много исках, наистина.
Но прецених, че не е необходимо.
Какво казваше?
Сбърках.
Още ли има?
Къде хукна?
КЪМ ПОКРИВА
Колко удобно.
Я чакай, онази подпора...
Лодката, ключът. Това е планът за бягство на Бакунин.
Сигурно е подготвил въже или някаква стълба за слизане.
Не, ще скочим.
Какво?
- Ще скочим.
Не, това са три етажа!
Права си, Бакунин е обмислил всичко.
Под брезента има дюшек.
Гарантирам ти.
- А ако грешиш?
Довери ми се. Виж докъде стигна благодарение на мен.
На покрив, преследвана от убийци.
- И това е вярно.
Нека те попитам нещо. Нали имаш доверие на Алфи?
Естествено.
Слава богу.
- Леле! Оцеля.
Слава богу.
- Скачаме.
С разперени ръце и назад. Като игра на доверие.
Пробвала ли си? Супер ще бъде.
Алфи е самичък, да слизаме при него.
- О, господи.
Той се приземи като нинджа, нищо му няма.
Ще броя до три.
- Майчице.
Едно, две...
Три!
- Алфи!
Алфи, слава богу.
- Тук сме лесна мишена.
Хайде. Нали не искаш да те гръмнат?
- Миличкият ми.
Измъкнаха се.
Много съжалявам, г-н директор.
Да се разкайваш за изгубеното време, е губене на още време.
Пригответе самолета. Ще отскочим до Европа.
ХОТЕЛ "СЕЙНТ АТАНС"
Само да ми паднеш, Бакунин.
Голям умник излезе.
Стига вече.
Остави ме на мира.
- Най-сетне ми обърна внимание.
Някой иска да се сприятелим. Другарчета ли ставаме?
Защо все се правиш, че ме няма?
- Защото не си истински.
Тогава защо ми говориш?
- Това е проблемът - ти си халюцинация.
Явно си въобразявам поради голямото напрежение.
Ти си просто литературен герой.
Дали?
Голям досадник си. Изчезвай.
Махай се.
Къш.
Ти си авторът. Слушам и изпълнявам.
Да му се... Изчезвай!
Одра ме.
Чудно защо.
Нашият човек е използвал симетрична криптосистема.
Шифърът на Файстел?
- На Лай и Маси. Като в първия ти роман.
Наистина познаваш поредицата.
Във влака не се шегувах, верен фен съм ти.
Страхотна писателка си, Ели Конуей.
И за шпионин те бива.
Да.
Благодаря.
Душът е на твое разположение.
Намекваш ли нещо?
Макар че май не е лошо да се изкъпя. Разбирам от половин дума.
Не, остави го.
Не му пречи. Ела тук, миличък.
Здрасти. Да, с нея съм. Не знам, в някакъв долнопробен хотел.
Нищо не подозира.
Не, виж какво, тя ме побърква.
Ели Конуей трябва да умре.
Не, слушай, ще ти я доведа
и слагаме край, защото ми писна.
Да. Не, стига, точка.
ЧИКАГО
Здравей.
- Защо пак идваш, Ленард?
Колко захар му трябва на човек?
- Не съм дошъл за захар.
Дъщеря ти Ели се обажда. За твоя сметка, от Лондон.
Ало?
- Мамо, здравей.
Ели, миличка, така се притеснихме, като не дойде!
Какво правиш в Лондон?
Ленард, говоря с дъщеря си. Би ли ни оставил насаме?
Но телефонът е мой.
- Захарта пък беше моя. Исках ли си я?
Върви си у вас.
Значи си се качила на самолет?
Браво на теб!
- Не е много за хвалба.
Здравата загазих, мамо.
Какво имаш предвид?
- Сложно е.
Не е за телефон.
- Говориш странно.
Малко ми беше притеснението досега!
Край. Прибирай се, Елизабет.
- Не мога.
Нямам пари, не мога да ползвам карта.
И паспорт нямам. Не знаех на кого друг да се обадя.
Ще дойдем да те вземем.
Бари, купи самолетни билети за Лондон, Англия!
Помниш ли хотела, където бяхте за 30-ата ви годишнина?
Как ще забравя?
САВОЙ
Не го изричай гласно. Запази същия апартамент.
Ако някой пита, кажи, че придружаваш татко на командировка.
На конференция на стоматолозите.
Ели, боже мой!
Добре ли си? Да не си пострадала?
Не, нищо ми няма.
- Наистина ли? Дай ми Алфи.
Сигурно си гладна, поръчах любимите ти неща.
Слава богу, прежадняла съм.
- И за теб има, Алфи.
Виж, не съм те забравила.
Казвай, проблеми с данъчните ли имаш? Така предположихме.
Не, изобщо не е свързано с данъци.
Слушай, някой следеше ли ви?
Да ни е следил?
Кой ще ни следи? Миличка.
Ще се опитам да ти обясня. Къде е татко?
- Отиде за лед.
Цялата тази тайнственост ме плаши. Само кажи...
Не отваряй.
- Баща ти е.
Не, чакай, мамо!
Ели.
- Татко.
Проклет хотел. Карат те да звъниш на румсървис за лед.
Ела тук, момичето ми!
- Много съжалявам, че забърках и вас.
Нямаше кого друг да помоля.
- Не се извинявай.
Затова са родителите, на колкото и години да си.
Боже, трепериш, миличка. Ела да седнеш.
Всичко ще се нареди идеално.
Какво казваме винаги? "И това..."
- "И това ще мине." Да, знам.
Но ми се струва, че този път няма да мине толкова...
лесно.
Нещо, което написах в новата ми книга, пълна измислица,
е съвпаднало с реална ситуация и от една шпионска агенция,
съвсем истинска, са решили, че мога да им помогна да открият
някакъв изчезнал файл, и сега ме преследват.
И как им се измъкна, скъпа?
- Един друг шпионин ме спаси.
Обеща да ме защити, ако му помогна пръв да открие файла.
Убеждаваше ме, че е от добрите, но го хванах в лъжа.
Затова грабнах единствената следа, която имаме за файла,
тефтера на един хакер, дойдох тук и...
Просто не знам на кого да имам доверие.
Сега пък експериментираш с дрога.
Рут! Какво?
- Мамо, не!
Виж й очите.
- Грешиш.
Ели, къде е този тефтер?
У теб ли е?
- Да, там е, в котешката раница.
Съобщи на полицията или на ФБР.
Не, мамо, не разбираш. Тези хора имат съгледвачи навсякъде.
Не може да стоим със скръстени ръце. Кажи на пресата.
Свържи се с Андерсън Купър.
Или с някой друг като него, знам ли...
Бари, какво мислиш? Бари!
Боже.
- Обърни ми внимание.
Какво мислиш?
- Просто се радвам, че си тук невредима
и онзи психопат не ти е направил нищо.
Ако, не дай боже, нещо ти се случи, не знам как ще го преживеем с майка ти.
Лесно според мен.
- Какво става?
Мамо, бързо се скрий зад мен!
Не ни убивайте, моля ви. Ще ви дам пари. Не!
Бъркате ме с някого, зъболекар съм.
- Млък.
Ейдън, недей.
- В заблуда си, Ели.
Пусни я.
- Аз съм виновна. Боже, татко.
Довери ми се, Ели.
- На теб?
Каза, че трябва да умра, чух те!
Приемаш го твърде буквално.
Но него с радост ще го застрелям.
Стига.
Ако ме убиеш, Службата ще те преследва до дупка.
Татко?
Какво?
Той не ти е баща. Не виждаш ли?
И тя...
- Млъкни, Уайлд, ще я убия.
Мамо?
Тръгвай.
- Татко и мама.
Погледни ме. Довери ми се.
Ти застреля майка ми!
Не ти е майка! Тази жена щеше да ти пръсне мозъка.
Кой единствен не се е опитвал да те убие последните три дни?
И то умишлено? Да вървим. Хайде, тръгвай!
Качвай се в колата!
А Алфи? Забравих Алфи.
- Котката?
Не мога да го оставя, връщам се.
Не говориш сериозно.
- Само него имам на света. Моля те.
Искаш да умреш с котарака горе или да чуеш истината от мен? Избирай.
Но насам идват още лоши хора, Ели. Решавай.
Какво има, добре ли си?
Дали съм добре?
Почна се.
- Питаш ме дали съм добре?
Родителите ми се опитаха да ме убият.
Майка ми, която изведнъж стана британка,
опря пистолет в главата ми.
Няма на кого да се доверя. А и Алфи е при онези зверове.
Взели са го и никога вече няма да го видя, нали?
Край с моя Алфи.
Така че не знам, Ейдън, ти ми кажи.
Според теб дали съм добре?
Май беше глупав въпрос.
Но за едно грешиш.
Има на кого да се довериш.
И повярвай ми, трябва да си починеш, момиче.
Не съм уморена.
Напротив.
Шпионинът не е това, което е. Всичко ще се нареди.
Добро утро, слънчице.
Къде сме?
Ола, Франция. Пардон, буонджорно, Франция.
Всъщност е бонжур.
- Това казах и аз.
Харесваш ли Франция? Палачите тук са убийствени.
Така де, палачинките.
Още такива мога да измисля.
Виж ти, блудният шпионин се завръща.
Това ли е?
Браво.
Ели, това е Алфи.
Алфи?
- Котаракът й ти е адаш.
Чудесно име.
За готин котарак.
Алфи.
Да не е Алфред Соломон?
- Да.
Бившият зам.
-директор на ЦРУ Алфред Соломон?
Никакви сълзи повече, обещавам.
Благодаря.
- Искаш ли да се поразходим?
Добре.
Пиеш ли вино?
- Понякога.
"Пино ноар" - един от най-старите сортове.
Още от времето на Римската империя. Отглежда се в цял свят.
Но знаеш ли защо нашето вино има толкова различен вкус
от пино, произведено в Напа или Тоскана?
Гроздето е същото. Разликата е къде е расло.
Летните горещини придават по-екзотичен, тропически вкус.
При голяма надморска височина то накиселява.
Виното е продукт на средата. На "тероара", както казват французите.
Не знаеш какво е, докато не разбереш на какво е било подложено.
Ето така е ферментирало виното в древността.
Методът бил забравен и възроден след хиляди години,
когато френски фермер попаднал на останки от такива съдове,
заровени в имота му.
И сега изгубеното отново е намерено.
Миналото не изчезва току-така.
Дори погребано си остава там
и чака човека, който ще дойде да го изрови.
Заповядай.
Какво е това?
Защо...
Защо сме тук?
- Защото, Ели Конуей,
настана моментът да се запознаеш с истинския агент Аргайл.
Ейдън ти е казал, че романите ти са пророчески.
Но не е така. Те са спомени от истинската ти същност.
РАЗКРИВАНЕ НА САМОЛИЧНОСТ
Добре дошла отново, агент Р. Кайл.
ЦРУ АГЕНТ РЕЙЧЪЛ КАЙЛ
Глупости.
Пълни глупости! Твоят приятел е откачен!
Чуваш ли ме? Откачен е! Аз съм писателка!
Това е всичко.
Независимо от измислиците, които току-що ми показа.
Писна ми вече!
Направо не ми го побира главата!
Стига рева! Името ти е Рейчъл Кайл и никога не се жалваш.
На това жалване ли му викаш?
- За теб шпионските романи са лигавщини.
Дори не харесваш котки. Падаш си по кучета.
Не е вярно!
Аз съм Ели. Ели Конуей.
- Липсва ми Рейчъл.
Съжалявам, но явно ти липсва жена, която не съм аз.
Хубаво. Знаеш ли какво? Не искам повече да виждам Ели Конуей.
Оставям ти колата. Оревоар, Ели.
- Супер, оревоар.
Какво?
- Да.
Покажи колко си бърза.
Здравей, Рейчъл.
Искам да знам всичко.
Ето че се срещаме отново, "Лай-Маси".
Стари ми противнико.
Защо се бавите толкова, дявол ви взел?
Рискувах да изляза на терен, за да заснема това.
И ето резултата. А къде е вашият?
Декриптирането на алгоритъма "Лай-Маси" изисква време.
Но не разполагаме с такова. От това зависи всичко.
Защо бяха тези лъжи? Защо не ми каза от самото начало?
Изчакахме спомените ти да се възвърнат от само себе си.
Иначе можеше завинаги да изгубиш заровеното в паметта ти.
Какво ми се е случило?
За последно те видях
сутринта, когато тръгна за срещата с Бакунин пред мемориала.
Не аз отидох там, а ти.
Така и не се върна.
Още не ни е известно какво се е объркало въпросния ден.
Знаем само, че са те откарали в кома в спешното.
Жена без самоличност, открита на брега на Темза.
Там те намерили от Службата.
Когато те издирих, вече те бяха преместили в болница в САЩ.
Рейчъл, отвори очи.
Браво.
Помниш ли ме?
Знаеш ли коя си?
Рейчъл вече я нямаше.
Беше като празен лист. Не помнеше нищо.
Затова от Службата приложиха друг подход.
Един ден се появи д-р Маргарет Воглър, шеф на "Психологически операции".
Влезе с Ритър.
Ние сме родителите ти. Твоето семейство.
Ти си Ели.
- Конуей.
Сервитьорка от малко градче, претърпяла ужасно падане с кънки.
Донесохме ти някои неща, за да си спомниш коя си.
Баламосаха те здраво.
Виж, музикалната ти кутия.
Предмети, лично подбрани от Воглър.
Стимули, за да ти припомнят живота, който искаха да мислиш, че си водила.
Награда по фигурно пързаляне.
- И това.
Угаси, скъпи.
Спомни си.
Воглър експериментираше с теб, обработваше съзнанието ти.
Ели.
- Кънки.
Чисто и просто ти промиха мозъка.
Татко, мамо.
Можех да се обърна само към един човек.
Алфи, който ни беше обучил.
Той започна разследване, но без доказателствата от досието
Ритър го набеди в конспиративни теории, уволни го и оттогава го преследва.
Вече нямаше кой да ги спре и задействаха последния етап от плана си.
Започваш да си припомняш коя си
и решихме, че е време да ти върнем дневника.
Най-сетне ще напишеш историите, които искаше да разкажеш.
Дневникът беше изфабрикуван от д-р Воглър.
Изсипа ти парченцата от живота ти, само че поизкривени,
за да се опазят действителните имена, места и събития.
Надяваха се да надзърнат в истинските ти спомени
чрез историите, които те подтикваха да разказваш.
И взе, че стана. Ти започна да описваш истинския си живот в романи.
Ние само стояхме настрана и изчаквахме.
Приближаваше се все повече и повече и миналата седмица бе на косъм
да им дадеш сведенията, които търсят, след което щяха...
Да ме убият.
- Нямаше да го допусна.
Не и под мое наблюдение.
- Значи си ме следил цели пет години?
Да, може да се каже, но не по извратен начин.
Ти беше забравила коя си,
но аз помнех.
Познавам те по-добре от теб самата.
Коя съм аз, Ейдън?
Имало едно време една агентка на ЦРУ,
която засенчвала всички други, обучени в Лангли.
Затова и Службата те назначи.
И също като в книгите ти, имаше и истински Уайът.
Ти ли?
Само ми ела.
Представях си Уайът доста по...
- Едър и силен? Да.
Така съм останал в подсъзнанието ти. Май съм поласкан.
И Кийра съществува. Позната ли ти е?
За жалост, не беше нужно Воглър да променя нейния образ в книгите ти.
Заради случая в Гърция.
Значи Кийра наистина...
Тогава да се махаме.
Загина, простреляна в сърцето от истинската Льогранж.
Мислех да я възкреся в шестия роман.
Един читател ми изпрати безумно гениална идея за сюжетен обрат.
ПРИВЕТ, ЕЛИ, ХРУМНА МИ НЕЩО ОТКАЧЕНО!
По-откачено от всичко това?
Всъщност не.
Агенти, идвайте веднага!
"Лай-Маси" беше разбит от мен!
В тефтера на Бакунин пише, че е поверил главното досие
на Пазителката на тайните, г-ца Саба Ал-Бадр.
Според Корана Аллах повелява да пазим тайните на ближните си.
Разкриването им е ужасен грях.
Г-ца Ал-Бадр издига този принцип до нови висоти.
Бакунин изрично е наредил
файлът да бъде предаден на един-единствен човек -
агентката, с която се е договорил, стара познайница на Пазителката -
Рейчъл Кайл.
- Не.
Ако Пазителката очаква Рейчъл Кайл,
види ли ме, ще разбере, че нещо не е наред.
Плаша се, получавам паник атаки...
Само защото Воглър те е обработвала систематично.
Определено са успели да ми разбъркат мозъка.
Никак не съм добре. Не мога да изпълня шпионска мисия.
Погледна ли го, постоянно виждам Аргайл.
Да, Аргайл ми говори. И това ми действа успокоително.
Не разбирате ли? Губя разума си.
Не го губиш, а го намираш.
Аргайл е твоето подсъзнание, което ти подсказва коя си.
Ели.
Ели.
Щом пет години можеш да описваш агент Аргайл,
все ще издържиш една вечер да си Рейчъл Кайл.
Ще се справиш.
Сигурен съм.
Заедно ще успеем.
Чудесно, сега да ви издокараме.
И щом действителността е забравена, облечете се като във фантазията.
АРАБСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ
Изглеждаш добре.
- Но се чувствам зле.
Всичко ще бъде наред.
Трябва да пийна нещо.
- Тук сме на сух решим.
Алкохолът не спомага за пазенето на тайни.
Две газирани води, моля.
Пазителката ще ни повика, когато е готова. Сега разпускай.
Нормално е да си притеснена.
- Притеснена? Нищо подобно.
Няма за какво, нали, Ейдън? Благодаря.
Притеснена съм, естествено. Направо изперквам от страх!
Знаеш ли какво успокоява нервите? Танцуването.
Танцуването?
- Да.
Никой не танцува. Само ти.
- Давай. Гледай сега.
Не мога да танцувам.
Ели Конуей може и да не танцува, но Рейчъл Кайл умееше.
Не мога.
- Как да не можеш! Давай.
Господи. Наистина не знам...
Да се развихрим. Защо се дърпаш?
- Абсурдно е.
Не, Ейдън.
- Няма да се измъкнеш толкова лесно.
Вече съм се настроил.
Не можеш да танцуваш? А какво правиш сега?
Помниш ли завъртането? Коронният номер на Рейчъл.
Моля?
- Като в четвъртия роман.
Не.
- Няма връщане назад.
Моята песен.
- Не.
Нашата песен.
Беше нашата песен.
- Как така?
Започна в Могадишу.
Агенти на терен, ожесточена битка.
Така стават нещата. После се случи отново и отново.
Все намирахме начини да се преоткриваме.
Колко време бяхме...
До изчезването ти.
Казвам ти, когато те видях във влака...
Това ми беше най-трудно.
- Кое?
Да скрия чувствата си.
Най-трудната задача.
Значи сме си пасвали?
Меко казано.
Повярвай ми.
Не.
Не е нужно.
Спомням си.
Ако обичате! Публичната проява на близост е забранена.
Съжалявам.
- Разбира се. Тъкмо приключвахме, шефе.
Пазителката ви очаква, г-це Кайл.
- Чудесно.
Без вас.
Приятно ли е соарето?
- Да, много, благодаря.
Легендарната Рейчъл Кайл
цели пет години се преструва на хрисима авторка на шпионски романи.
Браво, скъпа.
Но сигурно ти е липсвало.
Кое?
- Всичко. Убийствата, лъжите.
Аз.
Не съм дошла да си припомням миналото.
Разбира се, че не. Заповядай, седни.
Когато работата ти е да пазиш тайни, се научаваш да забелязваш лъжата.
Затова съм озадачена. Наблюдавах те като Ели Конуей.
Не видях лъжа.
Бях под прикритие, играех си добре ролята.
Твърде добре според мен.
Затова ми кажи коя си в действителност.
Агент Кайл или Ели Конуей?
Защото не вярвам, че си и двете, а само една ще си тръгне жива от тук.
Аз...
Не знам какво да кажа.
Знаеш.
Аз не съм ти нужен. Имаш себе си.
Сбогом.
Обаче в моята сфера, Саба,
пет пари не даваме какво смята дребна риба като теб.
Затова трябва да попитам...
Ще ми дадеш ли проклетата кутия, или трябва да си я взема със сила?
Явно не си се променила чак толкова, агент Кайл.
Използвай компютъра ми.
Как да знам, че е сигурен?
Неслучайно съм Пазителката на тайните.
Опазвам ги.
ГЛАВНО ДОСИЕ
ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ
Ейдън, ще бъдеш много доволен.
Джакпот, Алфи.
ЕКСПЕРИМЕНТИ
УБИЙСТВА, САБОТАЖ
По дяволите.
Не...
Ето я.
Как мина, какво откри?
Супер, гордея се с теб.
Ейдън, искам да знам нещо. Кажи ми...
- На кого да вярваш ли?
Вече знам на кого да не вярвам.
Не вини домакинята, а себе си, че показа тефтера на Ритър.
А ти не върши глупости, ако обичаш.
Тук не е нужно да съм с бронежилетка като в "Савой".
Ако възникне проблем, хората на Пазителката ще се намесят.
И сега какво?
Да се насладим на чаша чай.
Аз ще играя майката.
Тогава аз ще съм бащата.
Първо ти.
Прочете информацията в досието, нали?
Лека-полека научаваш истината, Рейчъл.
Просветва ти, нали?
Започваш да си спомняш.
Спомни си защо отиде при Бакунин.
И кой те прати.
Бързо ме откри. Хвалбите за теб май не са преувеличени.
Давай. Следвай спомена.
Преводът е получен.
Благодаря.
- Тогава ми дай файла.
Не е тук.
Не се прави на изненадана. Спокойно, файлът си е твой.
Ще бъде предаден единствено на теб от Пазителката на тайните.
Ал-Бадр?
Рейчъл, следвай спомена. Не спирай.
Приключихме.
Аз убих Бакунин.
Какво?
- Естествено.
Никога не си ни разочаровала, Рейчъл.
Ти беше най-лоялният ни служител.
УБИЙСТВА, САБОТАЖ, ОТВЛИЧАНЕ, ВНЕДРЯВАНЕ
Кажи, че не е вярно. Кажи ми, че лъже. Че не е вярно!
Слушай...
Оръжия не се допускат.
Сънотворните обаче са напълно позволени.
Събуди се.
Къде съм?
- Вкъщи, скъпа.
"Скъпа"?
Още ли сме баща и дъщеря?
Може да не помниш, но...
Да поседна?
Аз държа на теб, Рейчъл.
Пет години наблюдавах жалкото ти съществуване.
Лъв, убеден, че е агънце. Гледката направо ме съсипваше.
Не си моя дъщеря, но аз ти помогнах да се превърнеш в жената,
която ти бе отредено да бъдеш.
Но все още имаме един проблем.
- Проблем ли?
Досието е у вас.
- Да, но Алфи не е в ръцете ни.
Непрестанно ще се опитва да ни изобличи.
Затова, моля те, кажи ни къде е.
- Не знам.
Не лъжа, наистина не знам.
Беше някакво лозе, незнайно къде из френския Прованс.
Ейдън знае. Той ме закара там, аз спях.
Усилията ни да го убедим да проговори бяха напразни.
Ясно.
Пред мен ще пропее.
Нека агънцето стане лъв.
Предлагам ти сделка.
Ела.
Ти ми даваш моя Алфи,
а после аз ти връщам твоя.
Прави каквото щеш с него.
Мразя котки.
Аз също.
Отиваме ли?
Да.
Харесва ли ти? Декор за случаите, когато с директора сме нужни тук,
а ти искаш видеовръзка с мама и татко.
Агент Уайлд още не е проговорил.
Не се учудвам, но ще пробваме нещо друго.
Ейдън, моля те, кажи им.
Иначе нещата бързо ще загрубеят.
Къде е Алфи?
Пак ли започваш с котарака?
Убийте ме, та да се свърши.
Кажи веднага и ти обещавам, че няма да страда.
Но колкото повече протакаш,
а то няма да е вечно,
толкова по-бавно и мъчително ще го убия.
Ясно ли е?
Предлагам друго - да ти кажа, след като ти ми отговориш на един въпрос.
Не ме разигравай, Ейдън.
Едно нещо не мога да проумея.
Като разбра, че знам истината за Службата, можеше да ме убиеш.
Но ме остави жив. Защо?
Явно служим на един и същ господар.
Изключи го.
Според мен...
и ти си искала да се измъкнеш.
Не го слушай.
Винаги си била лоялна до мозъка на костите си.
Затова уби Бакунин.
Убила си го, защото си играела и в двата отбора до последната секунда.
Щяла си да изобличиш Службата, както е редно.
Сигурен съм.
Защото Ели Конуей като личност
не е пълна измислица.
Не можеш да я изтриеш.
Притежаваш честността й.
Тя е както в природата на Ели Конуей, така и в твоята.
Името ми е Рейчъл Кайл.
Да проверим за тракер в медальона му.
Сега как, по дяволите, ще намерим Алфи?
Бездруго нямаше да ни каже.
Беше пълна загуба на време.
А и паметта ми се избистри.
Знам как да го открия.
Погледнах си часовника, когато пристигнахме,
значи сме пътували поне дванайсет часа.
Не може да е в Бургундия. Да видим.
Ще извадя информация за всички мисии в Южна Франция, на които съм била.
Може нещо да ме подсети.
Май вече не си толкова корав.
- Стига.
Той си беше легенда.
- Легенда?
Ами да.
- Беше, в минало време.
Не, той беше...
Признаваш ли ме за легенда?
Пикапът му беше паркиран отвън.
Във френските регистрационни номера цифрите показват региона.
Пишеше 70. Седемдесет и няколко, сигурна съм.
Което ще рече?
Намира се южно от Авалон и северно от Клюни.
Значи сме близо.
Малко остава.
Директор Ритър, чист е. Няма проследяващо устройство.
Чудесно.
АДРЕНАЛИН
Само още малко.
На агент Кайл винаги може да се разчита.
Почти сме готови.
Открих го.
Страхотно.
Браво на теб.
Нещо повече. Тъй като ми даде достъп до централния ви сървър,
току-що изпратих досието на Алфи.
Какво?
- Защото си спомням всичко.
НЕУПЪЛНОМОЩЕН ДОСТЪП
ФАЙЛЪТ НЕ Е ИЗПРАТЕН
Почти всичко.
Алфи, миличък, добре ли си? Онова не беше вярно.
Отиваме на приключение.
Тревога!
Не вярвам на очите си.
Как така още си жив?
Помниш ли как ме одра последния път?
Виж сега кой има нокът. Да премерим сили.
Ейдън, аз съм.
Оставям пистолета.
На земята.
Сега ще се изправя много бавно.
Не сме противници.
Не сме.
- Така значи.
Ти ме простреля в сърцето!
- Две думи - междусъдово пространство.
Така щях да възкреся Кийра. В шестия роман, помниш ли?
Кийра.
Ако е под определен ъгъл, изстрелът не засяга сърцето,
куршумът минава като през коридор.
Мога да я спася.
Но трябва да спреш кървенето.
По-голяма глупост не съм чувал.
- Тогава защо още си жив?
Нарочно си ме простреляла под ъгъл
по идея на почитател, макар от пет години да не си пипвала оръжие?
Е, проучих нещата, но си прав. Така е в общи линии.
Почитателят да не е сериен убиец?
Велико, искам да се запозная с него.
Аз също.
Шефе, открих я, в оръжейната е.
- Дай картина.
С агент Уайлд е.
- Какво? Как е възможно да е жив?
Трябва да слезем до сървърната зала, за да пратим досието на Алфи.
И да преодолеем цялата охрана, с която Службата разполага.
Ритър е имал достатъчно време да разпореди всички да ни причакват
зад онази врата.
Какво ще кажеш, Ейдън?
Един танц?
- Мислех, че никога няма да го кажеш.
Пълна мъгла!
Нолан, нищо не виждам, дай топлинно изображение.
Пускам термографските камери.
Отвори всички отдушници.
Идвай!
Карлос! Тръгвай след тях с всички налични сили.
До последния човек!
- Слушам.
Не стреляйте, спрете! Една искра може да е краят!
Спрете всички помпи!
Майчице.
Прав е, това е нефт. Що за място?
Оставете оръжията.
Вадете ножовете.
Ще видиш ли дали Алфи е добре?
Да, Алфи си е екстра.
Но не и ние.
Ако ще умираме славно,
нека е с гръм и трясък.
Фигурното пързаляне.
Истински спомен ли е?
Да, ако изключим злополуката. Умела си с кънките, дори много.
И спомените как се целуваме са истински.
Дръж.
Какво си намислила?
Мама има работа.
Рейчъл! Да знаеш, че според мен книгите ти не струват.
Хайде.
Да допишем края.
- Краят ще е за теб.
Хайде, да приключваме!
Зарежете правилата за безопасност. Открийте огън! Застреляйте я!
Заслужаваш целувка.
Каня те на среща в сървърната зала.
За да стане нещо като хората...
Изпратим ли файла, Алфи ще го получи до минути.
Бива си те.
Така ще избегнем защитната система и ще изобличим тези...
О, не.
- Какво става?
Установи, че в системата се влиза чрез сканиране на ретината
и единствените очи, които вършат работа, са моите.
Предохранителна мярка след случая с Бакунин.
Добър екип бяхте. Заедно и в смъртта,
която ще ви застигне тук и сега.
Мамка му!
Махнете го от мен!
- Очите!
Алфи, добричкото ми котенце.
Миличък, гордея с теб.
Малкият звяр му издра очите, а можеше да ни потрябват.
Какъв е планът?
- Знам какво да направя, идвай.
На покрива.
Майко мила.
Със сателитната система ще заобиколим защитата.
Ти ме научи.
- Не ми благодари.
Сега ще стане.
Само "Лейкърс".
Прониквам в централния сървър.
Влизам в изходящата поща. И сега...
ИЗПРАТИ
Добро утро, Алфи.
Да видим сега.
КАЧВАНЕ
Какво е това? Откъде се чува?
Агент Р. Кайл.
Гама. Делта. Браво.
Епсилон. Пси. Омега.
Цел: Уайлд.
- Какво?
Какво... Чакай.
Какво правиш?
Активиране.
ПРЕКЪСВАНЕ
Да му се не види!
Спри!
Ха така!
Недей. Тя те е програмирала.
Няма да се бия с теб.
- Губиш си времето.
Спомни си коя си!
- Уайлд!
По дяволите! Стига де.
Миличка... Спокойно.
Трябва да я убия.
Ще те пипна.
Не ме принуждавай.
Не искам да те удрям. Стига!
Ще спре само ако я убиеш.
Няма да се бия с теб.
Не мога да те убия.
Довърши го.
Знам, че не ме чуваш, но...
Обичам те.
Открай време.
И завинаги.
Знаеш как се прави, скъпа.
Туист...
и...
Тряс.
Май не ме уцели.
О, боже.
Какво съм направила?
Какво? Съжалявам.
Дойде ли на себе си?
- Да.
Тук съм.
Добре ли си?
- Шегуваш ли се?
Хайде, стани.
Три, две, едно. Изправи се.
Готово. Подпри се на мен.
Здравата си ме цапардосала. Виждам две Кийри, а ти?
Виждам една. Кийра?
Кийра! Как така си жива?
Кой мислиш, че ти даде идеята за междусъдовото пространство?
От личен опит.
Тя ли е почитателят?
Хайде.
Не получих отговор и осъзнах, че наистина не помниш нищо.
Затова се зарових в мрежата на Службата и зачаках подходящ момент.
И когато видях, че те доведоха, си казах, че е време.
Определено.
Не забравяш ли нещо?
КАЧВАНЕ
Браво!
Знай, че при всички положения щях да ти предам досието.
Аргайл беше преценил идеално момента на взрива.
Докато корабът потъваше, завличайки със себе си Дирекцията,
той осъзна, че за пръв път от дълго време
не му предстоеше да поеме на нова мисия,
да преследва някаква цел или да премахва заплаха.
Като никога Аргайл най-сетне беше свободен.
ШПИОНИНЪТ НЕ Е ТОВА, КОЕТО Е.
Последни въпроси към неподражаемата Ели Конуей.
Така, вие.
Привет. Ако това е последното приключение на Аргайл,
поне ни кажете какво се случва с героите след края на историята.
Иска ми се да се надявам,
че Алфи ще получи медал за заслуги от ЦРУ,
след като чрез досието разкрие останалите агенти на Дирекцията.
Кийра все повтаряше, че е можела да бъде като Стив Джобс,
така че вероятно ще се посвети на това.
Ще продаде технологиите, които е разработила за Дирекцията,
и ще докаже, че е била права.
А що се отнася до Аргайл и Уайът...
Те са партньори. С каквото и да се захванат,
със сигурност, както и досега, ще бъдат...
Фалшива тревога.
Заедно.
- Гордея се с теб. Обичам те.
Следващият въпрос. Господинът с жълтата тениска отзад.
Аз всъщност нямам въпрос, но...
Може би ти искаш да ме питаш нещо?
КИНГСМЕН
20 ГОДИНИ ПО-РАНО
"Космополитън" с екстри, моля.
Това на клуб ли ти прилича, или на кръчма?
Без водка.
Да?
И без ликьор.
И без боровинков сок.
Само екстрите.
Ей сега.
Явно си го закъсал, щом са те пратили при мен, момче.
Това си е екстра.
Как ти е името?
Обри.
Обри Аргайл.
ЕЛИ КОНУЕЙ "АРГАЙЛ"
ПЪРВА КНИГА ОЧАКВАЙТЕ ФИЛМА СКОРО
В ПАМЕТ НА БРАД АЛАН
"НЕКА КРАСОТАТА, КОЯТО ОБИЧАМЕ, ДА Е В ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ."
Превод на субтитрите Боряна Богданова