Avatar: The Last Airbender - 01x03 (2024) Свали субтитрите
Ще ударим тази нощ.
- Дали да не почакаме?
Нямаме достатъчно хора.
Не ни трябват хора.
Имаме гняв. Имаме скръб.
И за първи път през този век
имаме надежда.
Искам да се запознаете с една личност,
готова да рискува всичко за каузата ни.
Като всички нас, и тя е изгубила твърде много.
Майка ми и брат ми...
При обсадата на Ба Син Се.
Тя работи в двореца.
Готова е да ни помогне, макар че това я поставя в опасност.
Щом тя може да намери смелост, и ние трябва да я намерим.
Огненият господар Озай трябва да умре тази нощ!
Няма изход.
Но със сигурност сте знаели, че ще стане така.
Да не очаквахте моите хора да се предадат,
след като убиете господаря им?
Очаквахме добрите хора от Огнената нация да се радват,
че са свободни от тиранията ти!
- Тирания ли?
А не е ли единство?
Просперитет?
Ние не сме ли най-великата нация на света?
Не ни ли поведох към това да поставим света под една власт -
нашата - за да дойде епоха на мир?
Но каква беше цената? Още колко ще загинат?
Още един век ли ще мине в загуба и страдание?
Не ми говори за загуба.
Поздравявам ви, че стигнахте чак дотук.
Но пък ние в Огнената нация винаги сме били находчиви.
Нали така,
Азула?
Да, татко.
Успя да спреш нас, Озай,
но има един, който не може да бъде спрян.
Той ще върне равновесието на света. Той се завърна...
"Той ще върне равновесието на света"?
Вярват, че аватарът се е завърнал.
- Оставете ни.
Какво е това?
Послание от мой командир в Южното море.
Той не е важен.
Важно е това, за което съобщава...
Зуко е намерил аватара?
- Брат ти е постигнал невъзможното.
Точно както му заповядах.
Аватарът...
Наистина ли?
АВАТАР: ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗДУШЕН ПОВЕЛИТЕЛ
Омашу
Воден камшик. Ръце.
Прехвърляне на тежестта. Рязко движение с китката.
Добре.
Не разбирам.
Основните повелителски форми са предимно физическо движение,
но за по-трудните, като водния камшик,
трябва да погледнеш в себе си и да усетиш потока на енергията.
Монасите казваха да намерим място, където емоцията се среща с дух.
Място, по-дълбоко от мисълта. Вземи енергия от чувствата си.
От чувствата...
Няма проблем. Аз съм виновен. Не трябва да ставам учител.
Монасите все казваха, че никога не слушам.
Поне мисля, че така казваха. Никога не слушах.
Затова трябва да стигнем до Северното водно племе, нали?
Да, там са най-добрите водни повелители на света.
Тях може и да ги слушам.
Да тръгваме. Не трябва дълго да оставаме на едно място.
И аз я харесах.
Да, беше страхотна.
Но изобщо не разбирам какво видя в теб.
Какво може да не ми хареса човек?
Гледайте!
- Някого от Огнената нация ли видя?
Не!
Мисля...
Мисля, че това е въздушен повелител!
Тръгнал е към онази планина.
Това не е планина! Това е Омашу!
Апа!
Може да е навсякъде. Тръгна на север от Киоши.
Ще трябва да спре за храна и вода.
Дори аватарът трябва да яде и да пие.
В селището.
Мога да съобщя на хората.
- Не!
Казах ти, никой не трябва да знае за него.
Разбрано, но мисля, че имаме възможност,
докато аватарът е тук. Ако отиде твърде далеч на север...
Там гъмжи от хора на Огнената нация. Ще разберат за него.
Затова предлагам да ми позволите да се свържа с доверени хора.
Ще им кажем само най-необходимото.
Добре.
Корабът на командир Жао пристигна.
- Точно навреме. Към Огнената нация.
Не го харесвам.
- Има нещо неприятно в него.
Говорих с хора от екипажа му.
Жао три пъти е бил късан на офицерския изпит.
Попитах ли те какво мислиш?
Извинете ме.
Той се опитваше да помогне.
- Клюкареше за офицер.
За офицер, когото не харесваш.
- Това не е важно.
Тук има ред. Има правила.
Дори тук ние сме Огнената нация.
Особено тук.
Омашу е изсечен в планината.
Едно от чудесата на Земното царство. И на целия свят.
Имат система за доставки, която се вие из целия град.
А хората тук са художници, учени, строители...
А и храната им е невероятна.
Пак ли ти? Какво ти казах преди?
Ти - пристъпи напред!
- В Омашу не обичат външни хора.
Защо мислите, че ние сме външни?
Няма причина.
Чакай. Нови сме тук, но трябва да се видим с един приятел.
Трябва ни помощ да влезем.
Съжалявам. Ако не носиш това, ще си в торба за ряпа.
Но сигурно и в нея ще изглеждаш добре.
Ти и ти, назад!
Омашу е една от последните крепости на Земното царство.
Огнените не могат да я превземат, колкото и да се опитват.
Затова тук са толкова внимателни.
- Откъде знаеш, че не сме заплаха?
Просто имам такова чувство.
- Леле...
Спрете.
Защо сте тук?
Отиваме на пазара, както обикновено.
Този месец нямаше много реколта.
Тя ми каза, че не поливам репите достатъчно.
Знаех си, че има причина да се оженя за нея.
Напояване, нали така?
Брат й щеше да се съгласи, ако можеше да говори.
Ням е по рождение.
Може да каже много без думи. Онзиден така ни разсмя...
Добре, стига толкова. Продължавайте.
Благодаря. Довиждане.
Дано намерите приятеля си. И внимавайте.
Понякога в Омашу е опасно.
Ето го. Гледайте.
Анг, чакай.
Внимавай.
Внимавай със...
Ти не си въздушен повелител.
Разбира се, че не съм.
Помощ!
Анг, нищо не виждаме!
Той е въздушен повелител.
А ти си водна повелителка.
Тео, Тео!
Добре ли си? Ранен ли си?
- Татко... Добре съм.
Трябва да го махнем от пушека.
- Къщата ни е тук.
Благодаря. Благодаря ти...
- Катара.
Казвам се Сай.
Защо беше там?
- Тъкмо кацнах.
Не очаквах нов атентат.
- Значи това не беше случайност?
Огнените не правят нищо случайно.
- Огнените?
Да. Има техни шпиони навсякъде в града.
Вече никъде не е безопасно.
"Понякога в Омашу е опасно."
- Още вода. Още вода.
Ти си въздушен повелител. Осъзнаваш ли какво значи това?
Можем да пренесем битката при врага. Можем да ги обсипваме с бомби.
Тяхната слабост е във въздуха... А ти си във въздуха.
Татко е механикът на царя на Омашу.
- Какво?
Просто си губя времето да човъркам разни машини.
Не го слушайте. Той поддържа най-хубавите части от града.
Видяхте системата за доставки, нали? Невероятна е.
Имам малка роля.
- Ако всички в Омашу бяха като теб,
Огнената нация вече щеше да е на колене.
Да. Да, да, да.
Ние имаме своя роля във войната. Нали, Анг?
Да. Затова трябва да си ходим.
Разбира се. Само ми обещайте, че ще разкажете играта на огнените.
Накарайте ги да си платят.
Сока.
- Това е невероятно. Гледайте.
Това е за почистване под ноктите на краката.
Може да стане кърваво.
Видяхте ли механизма на машината за сортиране?
С пружина е. Трябва да сложим такъв и на каяците си.
Мисля, че спрях кръвта.
- Не!
Добре си.
Анг?
Някога тук беше прекрасно. Нямах търпение да видя Омашу.
Тук се създаваха неща. Нямаше разрушения.
Моя отговорност е да помогна на хората.
Как ще го направиш?
- Аватарът не само се бие.
Той помага на хора като Тео и баща му
и като всички в града.
- Нали сме тръгнали на север?
Нали Киоши каза, че там ще стане нещо ужасно?
Да. Ще го предотвратя. Но трябва да помогна и тук.
За да спася света, трябва да спасявам отделни хора.
Затова ще остана в Омашу.
Защото искам да помогна и мисля, че мога да помогна.
Защото аз съм аватарът.
Разкажете ми за атентатите.
Бил направил невъзможното.
Глупости. Три години беше на ваканция на кораб,
докато аз тук изпълнявам заповедите на татко.
Кой си рискува живота в търсене на предатели?
Да! Разкажи ни за мисията. Уплаши ли се?
Наистина ли беше в опасност?
- Не.
Тези в съпротивата не са кой знае какво.
Но пък какво да се очаква от плебеи?
Ти поне излизаш в града.
Зуко може да е прогонен, но обикаля света.
На негово място нямаше да искам да се върна.
Миличкият ми Зузу иска да се върне и да ми отнеме всичко.
Технически, той е престолонаследник.
Не че заслужава трона.
Не го заслужава, но сега има надежда.
А това е опасно.
- Отстъпление!
И какво ще направиш?
Ние сме тук. Той е там.
Винаги можеш да влезеш в играта,
ако знаеш с кои фигури да играеш.
Аватарът се завърна!
Майка ми ми разказваше как един ден той ще се върне.
Татко, помниш ли разказите й?
Помня, че проклетата война ни я отне.
Помня и как оцеляхме -
работехме здраво и не привличахме внимание.
Така няма да променим света.
- Но ще оцелеем.
Правиш се, че не ти пука, но знам, че мразиш огнените.
Защо правиш всичко тук, ако не за да помогнеш на армията ни?
Това е експеримент. Не мога да го накарам да работи.
Вижте, не искам да ви създавам проблеми.
Искам само да ви помогна.
Мисля, че знам къде се събират бомбаджиите.
Високо в планината.
Не мога да стигна сам, но с твоето повеляване...
Там. Най-силните въздушни течения са сутрин.
Ще отлетим тогава.
- Утре ли?
Трябва да ми помогнеш с въздушния кораб.
Трябва да оправя управлението.
- Може аз да ти помогна.
Според мои източници тук е забелязан въздушен повелител.
Омашу.
- Вражеска територия.
Да, но не се тревожете.
Човек може да влезе, ако познава точните хора.
А аз ги познавам.
Ще изпратя двама да потвърдят.
Ще влязат и ще излязат, преди...
- Не.
Отиваме аз и чичо Айро. Никой друг.
Както желаете. Дано разбирате опасността.
Ако нещо се случи в Омашу, няма да можем да ви помогнем.
С мен и принца няма да се случи нищо.
Знам какво е да останем сами.
Какво...
Шпиони от Огнената нация.
Но това значи, че механикът е...
- Предател.
Хайде.
Механикът прави устройства и продава тайни на огнените.
Трябва да предупредя Сока и Анг.
- Нищо няма да им стане.
Той може да е предател, но е страхливец.
Няма да направи нищо. Този обаче...
Чакай. Кой си ти?
Казват ми Бързак.
Да!
Летят!
- Гледайте!
Ето я пещерата.
Толкова сте бавни. Не очаквах да ме настигнете.
Големи приказки говориш, а те превъзхождаме числено.
Добре че си водя приятели.
Да... И аз си водя приятели.
Приятел!
Браво, Стрелец.
Добре замахна, Дребен.
Знаех си, че можеш да се пазиш.
Наистина ли?
- Добре се справи.
Благодаря, Дребен.
Той е Херцог. Аз съм Дребен.
Хубаво е, че на наша страна има воден повелител.
Кои сте вие?
- Ние сме добрите.
Къде го води той?
Спокойно, Дребен знае как да премахва боклуци.
Идваш ли?
Ако добавиш капаци тук и тук,
ще трябва само клапан за регулиране на налягането.
И имаш идея да го използваме с воден транспорт?
Просто идея как нашите кораби да станат по-маневрени.
Умно. Баща ти сигурно се гордее с теб.
Татко не обръща внимание на такива неща.
Има си по-важна работа. Той е воин.
Светът е пълен с воини. Добрите инженери са малко.
Инженер ли? Не, това ми е просто хоби.
Аз съм защитник на селото и воин като татко.
Важно е да защитаваме тези, които обичаме,
но трябва да използваме талантите, които са ни дадени.
Сока, ти си талантлив инженер. Не пренебрегвай това.
Невинаги е лесно да си намериш път, но когато го откриеш,
трябва да го прегърнеш.
Свидетелите на атентатите са видели зелени пламъци.
Бораксът гори в зелено. Щавачите на кожи го използват.
Идват тук да го изкопават. Научил съм това от баща си.
Той сигурно се гордее с теб.
- Сигурно.
Понякога мисля, че би искал да приличам повече на него.
Не ме разбирай погрешно. Велик е. Благодарение на него оцеляхме,
след като огнените нападнаха селото ни.
Казва, че сме само аз и той
и че е готов на всичко, за да ни защити.
А ти искаш той да направи повече.
Искам да разбере, че трябва да спасим света.
Ако не го направим ние, кой ще го направи?
Добре дошла.
Почти стигнах!
- Хайде.
Тук ли живееш?
- Тази база ни служи добре.
Хайде!
- Огнените не са ни намерили.
Все още не разбирам какво търсят в град в Земното царство.
Омашу се е променил.
Някога градът е бил силен, но войната е продължила дълго.
Царят се е уморил, загубил е смелост, изкуфял е.
Допуснал е появата на корупция. Огнените са се възползвали.
Тук се включваме ние.
Значи сами се борите срещу огнените?
- Ако не ние, кой?
Всеки тук е загубил някого заради Огнената нация.
Близки. Любими хора. Ние сме сираци и бежанци.
Или поне преди бяхме такива.
А сега какво сме, Смрадливке?
- Борци за свобода!
Да!
Някой е бил тук наскоро.
Виж.
Ако смесиш боракс със солена вода и изпариш водата, се получава това.
Взривно желе - няколко буркана ще взривят половин квартал.
Какво има? Какво намери?
Не огнените са предизвикали взрива.
Майка ми беше боецът в семейството.
Тя ме научи да се бия с меч. Само че тогава беше просто пръчка.
Когато огнените дойдоха в селото ни, тя ги задържа,
а баща ми ме скри в кладенец.
Исках да се бия, но той не ми позволи.
Бях на осем години.
Когато излязох от кладенеца...
Никой не беше останал.
И аз знам какво е да загубиш близки хора.
Беше тихо... През нощта, когато майка ми загина.
После дойдоха войниците.
Опитвам се да не мисля за това, но напоследък споменът идва.
Мисля, че се отразява на повеляването ми.
Не разбирам от повеляване, но знам,
че трябва да използваш всичко в себе си, за да се биеш.
Какво си спомняш, когато мислиш за майка си?
Не питам за смъртта й. Питам за живота й.
Спомням си как тя ставаше сутрин преди всички други.
Спомням си как я виждах пред колибата ни.
Подготвяше се за работа. Правеше закуска.
Всеки ден спираше точно когато слънцето изгряваше.
Гледаше го и се усмихваше.
Всеки ден.
Помни това.
Помни изгрева.
Не е нужно да се страхуваме от болката си.
Трябва само да решим какво ще правим с нея.
Какво правиш?
- Ям омашка скара.
Рядко получавам възможност.
Това ли е най-хубавият град в Земното царство?
Явно не разбираш чара му.
Чар? Мръсотия, шум, смрад...
Благодаря.
- Какво е станало там?
Научих, че агенти на Огнената нация в града сеят ужас,
за да отслабят съпротивата на земните.
Това е грешно. Воините не си крият лицата.
Татко не би одобрил такава подлост.
Като знаем колко дълго е продължила войната,
кой знае каква е истината за Огнената нация?
Научих, че си бил намесен в нещо важно за нашата империя.
Ще имам дълг към теб, ако ме държиш в течение за мисията ви,
особено що се отнася до принц Зуко.
В замяна ще си спомня твоята вярност и съдействие,
когато време дойде за изпращане на такива дългове.
Това време дойде може да дойде скоро.
В името на Вечния пламък, принцеса Азула.
Добри новини?
Най-добрите.
Лейтенант Данг, беше нужно време, но най-после сме в голямата игра.
Нали се сещаш за офицера от екипажа на принц Зуко -
този, който ти даде информацията за аватара?
Лейтенант Джи.
- Искам да говоря с него.
Да, командире.
Сока!
- Анг, гледай.
Къде е Катара?
- Цял ден не съм я виждал.
Помагах на Сай за въздушния кораб.
Той отиде да покаже модела на генералите в двореца. Защо?
С Тео намерихме откъде бомбаджиите вземат експлозиви.
Правят взривно желе в пещера в планината.
Взривно желе ли?
- Това не е всичко.
Намерихме и това - дрехи от количката с репите.
Значи не огнените са виновни за експлозията, а...
Няма да повярвате. Знам кой е виновен за експлозиите.
Какво?
Не Бързак е лошият, а Сай!
- Сериозно?
Сай ни помагаше, а Бързак ни излъга!
Не ни излъга.
- Не ни каза истината.
Защото не можеше! Бори се с огнените!
Трябва да се пази. Не знаете какво е загубил.
А и видях Сай да говори с огнения.
- Не знаеш какво си видяла.
Може Сай да работи с хора на царя, за да намери шпионите.
Сега отива в двореца! Може би ще съобщи всичко!
Грешиш!
- Типично за теб, Катара!
Вярваш на всичко, което ти допада!
Типично за теб - никога не ми вярваш!
Писна ми да се държиш с мен като с дете!
Тогава порасни!
Къде отиваш?
- Да докажа, че си кретен!
Така ли? Не ми трябва доказателство!
Искаш ли...
- Не сега.
Бързак. Трябва да поговорим.
- Така е.
По-късно. Имаме мисия. Тук може да имаме проблеми.
Каква мисия?
Беше там, когато установихме, че механикът е предател.
Погрижихме се за съучастниците му. Негов ред е.
Какво ще правите?
Казах ти. Знаем как да премахваме боклуци.
Съжалявам.
- Няма проблем.
Много съм тромав. Добре ли си?
- Няма ми нищо.
Добре.
Значи ще го взривите?
- Не само него. Той отива при царя.
Имаме шанс да изгорим болното сърце на града.
Сока беше прав. Ти си лошият.
- Катара.
Складът, който унищожихме, беше място за срещи на шпиони.
Така намерихме тримата вчера.
Механикът ще ни помогне да изкореним още зло.
Ще загинат невинни хора!
Това е цената на свободата.
Катара, късно е!
Не можеш да спреш мисията!
Прав беше. После ще злорадстваш. Сега трябва да спрем Сай.
Бързак му е поставил бомба.
Как да стигнем до двореца?
- Той е на най-високата точка...
Пак ли този?
- Отидете до двореца. Спрете Сай.
Това е моя битка.
Внимавай с огненото повеляване,
ако не искаш проблеми с армията на Земното царство.
Не ми трябва огън, за да победя това момченце.
Дръпнете се! Извинете!
Хрумна ми една идея. Ела.
Как смееш да удряш това дете?
Сай каза, че всички пътища водят до двореца.
Трябва да стигнем до края на този.
Краят може да е скоро.
Готова? Едно, две, три!
Бий се!
- Защо? Защо това е важно за теб?
Ти си враг на Огнената нация.
Само заради това ли ме търсиш от три години?
Откъде знаеш, че са три години?
Освен ако... Взел си тетрадката ми!
Огнен повелител!
- Огнен повелител!
Това... Зелето ми!
Не...
Защитете царя!
Трябва да се махаме! Веднага!
Огнен повелител!
Намерете огнения и затворете портата!
Бягай! Спасявай се!
- Какво?
Слава на Огнената нация!
Превод: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven