Columbo - 08x02 (1989) Свали субтитрите
в КОЛОМБО
Убийство, дим и сенки
Участват още ФИШЪР СТИВЪНС
МОЛИ ХЕЙГЪН
НАН МАРТИН и др.
Добре ли си, Алекс?
- Ако бях по-добре, би било нетърпимо.
Какво имаме, Стенли?
- Триизмерна магия.
Покажи ми.
- Осветление, маестро.
Готов? Давай.
Рути?
- Беше доброволка.
Да, тя е доброволческо момиче.
Завърти прожектора.
Около 20 градуса отклонение и тя изчезва.
Май не сме готови да разтърсим публиката
с Рут Джърнигън в славна триизмерна холограма.
Стан, иди там и позирай.
Играй.
Ветровито е. Ветровито и студено.
Приближава буря! Светкавица!
Добре че не си актьор. Стига толкова. Благодаря.
След като завием, отдясно ще видим нашата собствена къща на магията,
където режисьорите са постигнали невъзможното.
Сградата със специалните ефекти. После може да я посетим.
А сега продължаваме към Марс.
В момента, тъкмо навреме, се появява
майсторът на специалните ефекти.
Този младеж е направил повече хитове от всеки режисьор в Холивуд.
Алекс Брейди. Той приближава със своята количка.
Здравей, Алекс!
Следва да видим нашия град от Дивия запад.
Всъщност е като шест града, слети в един.
Причината да свържем всички улици...
Алекс?
Алекс?
Лени.
Лени! Идваш в града, не се обаждаш, не казваш.
Как си? О, Господи!
Момент. Ти се обади преди два дни.
Секретарката каза, че си на телефона. Вдигнах, ти беше изчезнал.
Номерца ли ми правиш?
- Исках да се уверя, че си тук.
Бях малко притеснен.
- Че за какво се притесняваш?
Чакай да те видя. Изглеждаш страхотно. Свалил си килца.
Какво правиш в града? Още ли живееш в Олбъни?
О, да. Още съм в Олбъни и в магазина за мъжки дрехи.
Боже. Знаех си, че имаш такъв офис.
Не е офис. Това е място за разпускане.
Талантливият Алекс. Умният Алекс.
Престани.
- Още си един от нас.
Трима от нас се шляят из Ел Ей.
Ти, аз и Бъди Коутс.
- Какво правиш в града?
Колко време ще останеш?
- Един ден. Взех отпуск само за ден.
Дойдох сутринта, заминавам довечера. Направих обиколка на студиото.
Скочих от влакчето, щом те видях.
Може ли да видя...
Правим специални ефекти. Ела.
Гледай.
Бедничкият Бъди е мъртъв.
Бъди Коутс?
Как?
- Миналата седмица. Хепатит.
Виждахме се от време на време
Да, все имахме лош късмет.
Първо сестра ми Джени, после Бъди.
- Джени почина много отдавна.
Не толкова отдавна. Година, след като завършихме училище.
Веднага, след като ти провървя с г-н Мароско.
Той ти даде първата работа.
Да пийнем сода за Бъди. Кое му беше любимото?
Шоколад.
- Шоколад. Да, да...
Имам шоколад.
Ще пийнем ли и за Джени?
Разбира се. Сладоледена сода за всички.
Седни.
Помниш ли как ти помагахме с аматьорските ти филмчета?
Да ги довършваш. Работех в магазина онази неделя
заради вноските по мотоциклета ми.
Ти искаше да снимаш Джени как се вози, а тя се страхуваше.
Аз отказах и приключихме. А ти и Бъди -
твоят втори оператор. Успя да го накараш да снима.
Да. Бъди трябваше да снима.
Двамата с Бъди
я чакахте да се появи на мястото.
Но тя не дойде.
Инцидентът с мотоциклета.
Кървяла е до смърт, докато я намерили.
Твърде късно за парамедиците. Тя умря в линейката.
Стига, Лени. Не се измъчвай.
Да се измъчвам?
О, да. Винаги си намирал точната дума.
За Бъди.
За Джени.
В последния си ден Бъди ми даде пакет.
Помоли да го отворя, когато вече не е сред живите.
Вътре имаше...
... ролка с 16-милиметров лента.
Като онези, които ти използваше.
Поисках да го преснимат...
... на 35-милиметрова лента, като тези, които използваш сега.
Така...
Може ли да го гледаме?
Да.
Все пак е дошла, Алекс.
Дошла е при теб и Бъди, за да се снима.
Не е било нещастен случай. Каскадата ти е била неконтролируема.
Кървяла е, докато умре, а ти си я зарязал.
Зарязал си я, дори не си опитал да й помогнеш.
Избягал си и си я оставил да умре.
Заради г-н Мароско ли го направи? Защото си се страхувал,
че новият ти късмет ще се изпари, ако той научи как си постъпил с нея?
Бях съкрушен, Алекс.
Не съм казал на никого, не и преди да те срещна.
Лени...
- Радвам се, че постигна такъв успех.
Радвам се, че имаш всичко,
защото ще превърна всичко това в боклук.
Ти си копеле, Алекс. Аз...
Ще дам тази снимка на всеки скандален вестник и ежедневник.
Ще дам филма...
... на всяка телевизия, докато не те разсипят.
Това не е истина, Лени.
- Не! И на ченгетата, и на прокурора!
Докато не влезеш в гроба, както влизаш в спортните си коли.
Това дойдох да ти кажа!
- Лен, филмът не е истински.
Не знам какво е правил Бъди.
Кога е започнал да прави филмови трикове?
Фалшив е! Гледай.
Всичко е монтаж. Да не би да е завиждал?
Полудял е, защото аз се издигнах, а той - не.
Само виж, Лен.
Виждаш ли?
Можеш да видиш матовата линия.
Това не е истинско. Дори не е част от филма.
Всеки експерт би го видял. Виж оптичната текстура!
Алекс, нищо не виждам.
- Ще ти покажа. Дай лентата.
Не, не...
- Лени, Лени...
Лени, за Бога, бяхме приятели.
Какво се опитва да направи Бъди с нас?
Седни, отпусни се.
Наистина ли мислиш, че бих постъпил така с Джени?
Ето какво.
Дай ми няколко часа.
Чакай ме тук. Ще донеса апаратура, ще повикам експерти.
И ще ти покажа, че филмът е фалшив. Тогава ще разбереш
каквото има за разбиране за горкичкия Бъди.
Дай ми няколко часа.
Алекс, лентата остава при мен.
- Добре.
Самолетът ми е в 23:00 ч. Утре съм на работа.
Лично ще те кача на самолета, обещавам.
Прегърни ме за довиждане.
През това време се разполагай. Всичко, каквото ти трябва, е тук.
Лени, довери ми се.
Здравей, Роуз, уволнена си.
- Моля, Алекс?
Върви си у дома. Благодаря за прекрасния ден.
Кажи го пак. Харесва ми да го чувам.
Г-н Мароско звъня два пъти. Нетърпелив е да говори с теб.
Кажи му утре. Сега нямам време.
Кой се е обаждал?
Онзи добър мениджър продукция, с когото работеше.
Ти го наричаше Професор. Казах, че ще му се обадиш.
Роуз, не можа ли да му кажеш друго?
- Че е прекалено дърт ли, Алекс?
Стига.
Алекс,
Рут Джърнигън те чака.
Откога?
- От скоро - 10 минути.
И Фил Кросет е тук.
Фил...
Няма да ви бавя, г-н Брейди.
Добре ли е работата, която ви свърших.
Да, Фил.
- Добре ли я изпълних?
Отлично. Ще ти се отблагодаря, щом пуснем следващия филм.
Няма малка роля. Ще сторя всичко, за да ви помогна, маестро.
Добре.
- Благодаря.
Приятна вечер.
- Приятна вечер, Фил.
Позирам за теб.
Искаш да се забавляваме ли?
Опитай да ме ритнеш със сценичния си крак.
Това забавно ли ти е?
Бих го правил много пъти, Рути.
- И преди го правеше,
преди да стана твоя главна актриса.
А докато ти работеше, май чух,
че си си хванала ново гадже.
Няколко игриви актьори и право върху собствения ми филм.
Може би филмът беше нашият проблем, Хер Доктор Режисьор.
Явно си ме забравил.
Бях твоя актриса, докато правеше филма си.
Може ли да призная, Алекс? Дори на убийците позволяват признание.
Трябва да направя нещо за двама ни.
- Сега ли?
Сега имам да мисля за други неща.
Сети се за мен, когато можеш.
"Накрая мечката убива злодея."
Шекспир го е написал.
Дейви, Алекс Брейди е. Искам измиване на улица "Браунстоун".
След час.
Не искам да споря, Дейви. Намери човека си и го направи.
Благодаря, че изчака.
- Къде можех да отида, на танци?
Пазиш ли лентата?
Добре. Хайде, чакат ни.
Трябва да спрем на едно място.
Не вярвам, Алекс.
- Знам. Ще повярваш.
Улица "Браунстоун".
Защо? Защо ме доведе тук?
- За да видиш улицата.
Тук снимаме филми.
Сенки върху красивия екран.
Тук подхранваме илюзията ти.
Тук взривяваме реалността ти, Лени.
Тук аз те убивам, Лени.
Стига!
С теб никога не бихме се наранили.
Филмът.
Истина е, нали?
Какво знаеш за истината?
Какво е сянка? Какво е материя?
Учат ли ви на това в магазина, Лени?
Ти си луд
- Бягай, Лени. Тичай!
Знаеш ли, Лен, с този филм...
... ти ме обиди, стари приятелю.
Ти обиди стар приятел.
А от това ме заболя тук.
Всичко е игра! Не знаеш ли? Играя за теб!
Започваме, Лен. Илюзии безкрай.
Във водовъртежа.
"Към Долината на смъртта яздиха 600."
Всичко е фалшиво, Лен. Няма долина.
Няма 600 смелчаги.
Единствено смъртта е истинска.
Кой е истинската илюзия, Лен? Ти или аз?
Кой от нас ще умре?
Наред ли е всичко, Алекс?
- Чудесно е.
Приятна вечер, Скоти.
- Приятна вечер, сър.
Извинете!
Извинете!
Съжалявам, един от нас е спрял където не трябва.
Аз, г-н Брейди. Знам кой сте.
Съжалявам, но в цялото студио, в цялото красиво място,
това съкровище ми хвана окото. Наистина е красиво.
Аз съм от полицията. Лейтенант Коломбо.
Отдел "Убийства".
Секретарката ви г-жа Уокър каза да почакам тук,
докато се опитва да ви намери.
Как разбрахте?
- Кое, сър?
Вие сте отговорът на молитвите на кинодейците.
Във филмовия бизнес винаги работим с едни и същи хора,
отново и отново, и никога
не нарушаваме собствения си кръг.
Но да срещнеш някой нов,
било той водопроводчик или химик, но лейтенант от "Убийства"!
Странно е, мисля да правя детективски филм.
Ще ми се да взема тази сламка, да я вкарам в ухото ви
и да изсмуча всичките ви мисли, чувства и преживявания,
дори мечтите за професията ви.
Благославям това, което ви изпрати при мен.
Седнете, лейтенант, седнете.
Искам да чуя всичко, което ще ми кажете.
Г-н Брейди, това е най-радушното посрещане, което съм получавал.
Обикновено, щом се появи полицай,
хората веднага стават предпазливи и започва да им се гади.
А вие ме накарахте да се почувствам добре дошъл.
Дойдох при вас
заради неидентифицирано тяло на плажа.
Както ги наричат Джон Доу.
Може ли да стана, сър?
- Разбира се. Нека ви помогна.
Да поговорим насам. Кажете за тялото на плажа.
Самоличността му е неизвестна. Открито е сутринта на плажа.
Тук е по-удобно, лейтенант. Разтегнете се. Това е водно легло.
Никога не съм лягал на такова.
Жена ми - г-жа Коломбо,
се опита да ме зариби.
Е? Харесва ли ви?
Да ви кажа честно, сякаш се нося.
Кара ме да се чудя какво имаше предвид г-жа Коломбо.
Знам, че идването ми да поговорим за Джон Доу е странно,
но ще ви помоля да ме изслушате. Лицето на жертвата, г-н Брейди...
Не обичам да се изразявам така, но жертвата нямаше лице.
Сякаш е бил ударен с нещо тежко, например чук.
Смърт чрез електричество. Бих казал, че е на вашите години.
Волтажът е бил доста висок.
Изпържил е нервната му система.
- Светкавица.
Боя се, че не. Метеоролозите казаха, че е валяло, без светкавици.
Жици от високо напрежение?
- Това би обяснило всичко.
Но около тялото няма следи от електричество.
Това е много интересно легло.
Определено ми харесва.
Не можем да свалим отпечатъци, ръцете му бяха обгорели.
Сякаш е държал нещо, когато е станало.
Джобовете му бяха празни. Преровиха ги и се оказаха празни.
Вижте, имаме сериозен проблем.
Как да го идентифицираме, как да му дадем име, личност?
Чак после ще разследваме как е умрял.
Което ме води при вас, сър.
И това.
"Филмите на Алекс Брейди".
Открихме я близо до тялото, на пътя. Може някой да я е изпуснал,
или е паднала от джоба на жертвата, сякаш някой е носил тялото от кола.
А може би няма нищо общо с убийството.
Мислите, че е убийство?
- Смятам, че е нещо като убийство.
Щеше да е много странен удар с ток,
ако жертвата бе станала, изпразнила джобовете си,
слязла до брега и размазала лицето си,
ако усещате накъде бия.
- Усещам накъде биете, лейтенант.
Не разбирам с какво да ви помогна.
По света сигурно има хиляди копия от тази книга.
Дори аз имам едно.
Виждате ли?
Въпросът не е само до книгата, а и до съдържанието й.
Между корицата.
Да отидем на светло, моля.
Влажна е от дъжда, но още се чете.
Написано е с молив.
Това е телефонният номер на студиото, с кода на района.
Виждате ли, сър?
- Виждам.
А под номера на студиото е написан номерът на офиса ви, г-н Брейди.
Директният ви номер, ако някой ви търси, без да минава през комутатор.
Виждате ли го?
Сякаш някой е открил номера ви
и го е написал тук, за да ви се обади.
- Достатъчно ясно е, лейтенант.
Някой обади ли ви се?
Някой без лице, убит с ток и чието име не знаем?
Щом го казвате така, не звучи като въпрос.
Но нямаше да си вършим работата, ако не проверявахме всяка подробност.
Някакво странно обаждане? Може би някой, който не познавате.
Да.
- Да?
Много обаждания от непознати.
Такива книги биват издавани предимно за аматьорите.
Киномани, мечтатели, хора, изживяващи се като кинодеец,
който си мислят, че разбират, или че той ги разбира.
Някои са с щури идеи за филм, други са драскачи на сценарии,
но повечето са фантазиращи маниаци.
И се обаждат. "Откъде да започна?"
"Как да започна?" "Кажете тайната си, покажете ми начина."
Те са мили или отчаяни, или тъжни.
Обаждат ми се, както и на останалите в тази сфера.
Съжалявам, лейтенант. Предполагам, че не мога да ви помогна.
Не мога да кажа, че съм изненадан. Ще тръгвам.
Приятен ден, г-це. Почти можете да я докоснете.
Искате ли? Това е холографски филм, триизмерен.
Но е само филм.
О, лейтенант!
Това важи за всичко наоколо. "Само филм." Но е истински.
Филмът е истински, но образите...
- Образите? Нима са по-малко истински?
Не. Ще ме въртите в кръг, ако продължаваме така.
Боя се, че отнех достатъчно от времето ви.
Затова ви казвам "много благодаря".
Повече няма да ви безпокоя.
- Изобщо не ме безпокоите, лейтенант.
Всичко хубаво.
Извинете, сър, само още нещо.
Сериозно ли говорехте за филм, чийто герой се основава на мен?
Ще ми помогнете ли, лейтенант?
- Това е проблемът.
Не ме разбирайте погрешно, бих бил развълнуван.
Ще бъда честен с вас. Работата, която върша,
не мисля, че е толкова интересна, колкото смятате.
Просто не е вълнуваща.
Не е като във филмите. Нещата, с които работя,
няма да се харесат на публиката.
Но ако греша, поправете ме.
Да вземем например тези чаши за сладоледена сода
Ако разследвам убийство, да ме прощавате,
и трябва да работя с тези чаши,
тогава щях да имам интерес към тях.
Но за вашия филм няма как...
- Напротив, интересувам се.
Тогава бих казал,
че наскоро сте пили от чашите.
Две чаши за сладолед, сламки, лъжички...
И шоколад.
Шоколадов сироп и ванилов сладолед. Наричахме го "черно и бяло".
Начинът, по който сметаната се е втвърдила по ръба,
бих казал, че е от сутринта, но не бихте яли сладолед сутринта.
Затова, ще кажа вчера.
Ако исках да ви заинтригувам повече,
бих казал, че двамата сте похапвали два черно-бели сладоледа.
Но не точно похапвали,
защото единият е недокоснат, а другият е до половината.
Може би сте били прекъснати,
или сте имали доста работа.
Или може би нещо ви е разстроило и просто сте оставили чашите.
Що се отнася до това кой е бил другият...
Вероятно е мъж. Няма следи от червило.
А за останалото, г-н Брейди, ще трябва да вземем отпечатъци.
Но не мисля, че трябва да стигаме дотам.
Казах ви, че ще бъдете разочарован.
- Разочарован?
Шегувате ли се, лейтенант?
Не само е интересно, но и завладяващо.
Мисля, че просто сте любезен.
Вече трябва да тръгвам.
- Ще опитам да не ви бавя.
Всичко хубаво.
Бях ли прав, сър? За чашите.
Близо бяхте, лейтенант.
Госпожо?
В ръката си държа лист. Сметката е черно на бяло.
Госпожо?
Не може да бъде, Сесил. Не би поръчал, без да ми каже.
Трябваше да ми каже, преди да поръча, но не ми е казал.
Казах, че не ми е казал.
Ако ще вкарваш нещо в компютъра, не се сещам за по-хубаво място.
Инспектор ли сте?
- Не, г-жо. Просто лейтенант.
Вече няма инспектори. Исках да ви благодаря.
С г-н Брейди се намерихме в тайното му свърталище.
Имате предвид момчешкия клуб. Клуб за едно момче.
Ако бяхте инспектор, щяхте да инспектирате бюрото.
Търся 10-тонен камион с вода.
- На бюрото ли?
Някаква бележка. Казват, че поръчал камион с вода,
за да намокри ул. "Браунстоун" снощи.
Сега смахнатият им компютър е пратил сметката на нашия,
а цялата система е смахната.
Защо е поръчал камион с вода? Няма да снимаме още 6 месеца.
Не бих могъл да знам, г-жо. Г-н Брейди е много млад.
Целият проклет бизнес е много млад, инспекторе.
"Лейтенант", г-жо. Като млад полицай, инспекторите...
Това ли е прогнозата за времето?
- Вземете я.
Филмаджиите живеят и умират според времето.
Аз винаги я чета, за да знам дали да си нося дъждобран.
Казвах, че когато бях млад полицай,
инспекторите изглеждаха стари.
Като млада секретарка, режисьорите и продуцентите изглеждаха стари.
Сега съм стара, всички изглеждат много млади. Деца на филмите.
Знаят всеки кадър от филма, но мислят,
че най-важната дата в историята на света е рожденият им ден.
Мога ли да направя още нещо за вас?
- Питах се нещо, г-жо.
Феновете на г-н Брейди, хората, които четат книги за филми,
щом му се обадят тук, пазите ли списък с обажданията им?
Не, само работни и лични.
Иначе ще ни трябва друг компютър, вместо клипборд.
Щеше да е много работа, ако ровехте из всички имена.
Какво говоря? Дори нямаше да знам какво име щях да търся.
Благодаря, г-жо Уокър.
Довиждане, инспекторе.
- "Лейтенант", г-жо.
Като агент си, четеш обратно. Какво търсиш на бюрото ми?
Тайни, г-н Мароско. Тайни, които криете от мен.
Имам проблем, момчето ми. Съветът.
Натискат ме за кинохит за Великден.
Искат твой филм. За Великден, не за лятото.
Невъзможно е. Не мога толкова бързо.
Не съветът го иска, а аз.
С теб не сме непознати. Имаме си уважението.
Може би е повече от уважение. Ще получа ли филма до Великден?
За кога искат отговор?
- Аз го искам за днес.
Съветът ще се събира.
- Кажи им, че съм инат.
"Смахнат", както казва старата Роузи. Така не могат да направят нищо.
Кажете им, че не можете да ме накарате.
Така и двамата се предпазваме. Какво ще ви направят?
С пръст не могат да ви пипнат.
Това е за вас.
Великодушен младеж си, Алекс.
- Ще се връщам да работя, г-н Мароско.
Знаете как да се справите с тях, шефе. Винаги сте го правили.
Това е коланът му, лейтенант.
- Коланът му!
Обикновен колан ли е?
- Да.
Обикновен колан.
Кога да отворя очи?
- Когато кажа.
Снощи кой беше мъжът в офиса ти?
- Какъв мъж?
Онзи ли? Фил Кросет.
Кой е той?
- Мой приятел е.
Мисля, че съм го виждала.
- Възможно е. Актьор е.
Може да си го виждала наоколо.
- Нямах това предвид.
Май съм го виждала наистина.
Какво следва събота?
Неделя.
- Може да отвориш очи.
О, Алекс.
- О, Рути.
Ще откриеш ли истинската любов, Анди Харди?
Мислех, че вече съм я открил.
Ох. Не е честно.
Кажи ми за твоя актьор.
Актьорът е твой, филмът е твой.
Давех се. Умирах от страх да работя с теб.
Пращах сигнали.
"Помогни ми. Прегърни ме. Целуни ме. Спаси ме."
Но ти бе твърде зает да броиш дупките на лентата.
Още преди снимките се запознах с Брайън.
Срещнах го случайно, щеше да е в главна роля.
И после...
... имахме наказваща любовна връзка.
- Кой беше наказаният?
Трябваше да бъдеш ти.
Оказа се, че съм аз.
Липсвах ли ти?
Имам предвид като цяло.
Да.
Колко?
Колко искаш?
Просто примигни.
Съвършено.
Сега се връщам.
Денят беше великолепен, сър. Направо страхотен.
Имам чудесна новина. Мислех, че ще искате да я споделя с вас.
Лейтенант Коломбо. Заповядайте.
Това е приятелката ми Рут Джърнигън.
Рут Джърнигън, лейтенант Коломбо.
- Слушала съм за вас.
И аз съм чувал за вас и филмите ви, г-це Джърнигън.
За мен е огромно удоволствие. Надявам се, че не се натрапвам.
Не, ни най-малко.
С Алекс имате важна работа.
- Такава е, г-це.
Не ме забравяй, малкият.
Чао.
- Приятна вечер, лейтенант.
Важна работа ли имаме, лейтенант?
Оставям вие да решите, г-н Брейди.
Нося ви страхотни новини.
За нашия Джон Доу.
Той вече не е Джон Доу.
Знаем кой е.
За един ден ли, лейтенант?
- Казах ви, денят бе страхотен.
Носил е...
... това.
Неговият колан?
Неговият колан, сър.
Какво мислите за него?
Че не е интересен, за да бъде използван във филм.
Ще ви покажа нещо.
Тази прегъвка от вътрешната страна на колана.
Сега привличам ли вниманието ви?
- Привлякохте го, лейтенант.
Има цип под сгъвката.
Виждате ли ципа?
Това ни подсказва, че това е колан за пари.
Хората пътуват и понякога крият пари в такива колани,
в тайни джобчета. Още ли имате интерес
да използвате нещо такова във филм?
- Не снимаме филм, лейтенант.
Нека се придържаме към Джон Доу и забележителния му колан.
Бихте ли отворили ципа?
Виждате, че вътре има таен джоб.
Защо не погледнем какво има в джоба?
Само ако още се интересувате.
Прилича на пътнически чек.
- И е точно такъв.
Жертвата е била много старателна. Скрила е чека в колана.
100-доларов пътнически чек. Виждате ли тук, сър?
Има отпечатан номер.
Този номер ще успее ли да развълнува публиката?
Защото за един детектив той е...
... върховен.
Погледна ли чека, не виждам номер.
Виждам неонова табела, на която мига име и адрес.
Защото целта на този номер
е да свърже чека с името и адреса на купувача му.
Това е неоспорим факт.
Ето така идентифицирахме Джон Доу.
И кой е той, лейтенант?
- Кой кой е?
О, имате предвид Джон Доу?
Тук е...
Момент. Не... Списък с прането.
Това трябва да го платя. Потърпете, сър.
Ленард Фишър. Така се казва. Живее в Олбъни.
Тоест, живеел е там, преди да бъде убит с ток.
Сигурен ли сте? Ленард Фишър?
- Абсолютно.
Полицията в Олбъни ни съдейства.
Дори ни пратиха снимката му от шофьорската книжка.
Ето.
Мисля, че е тук.
Вземете.
Познавам този човек, лейтенант.
- Познавате го?
Не разбирам.
Лени... Ние...
... отраснахме заедно. Обичахме се.
Не мога...
Открили сте тялото на Лени?
- Какво удивително съвпадение.
Вие сте го познавали?
Историята се ражда от съвпадението, лейтенант.
Без съвпадение, животът върви гладко, като влак върху релси.
Съвпадението е катастрофа.
Насилие, страдание и вина.
Вина ли?
Сестрата на Лени - Джени,
загина преди 10 години
в нелеп инцидент.
Пътуваше, за да се срещне с мен.
С мен!
Ако не бях аз, нямаше да има инцидент, Джени щеше да е жива.
А сега и Лени.
Какво е правил в Лос Анджелис? Защо не ми се е обадил?
Кога го видяхте за последен път, сър?
Преди около 3 години.
Заедно с още един наш приятел - Бъди.
Джени е мъртва, а сега и Лени е убит.
Останах само аз.
Трябва да ви се извиня, лейтенант, ако не възразявате.
Боя се, че не ставам за компания.
- Разбирам, сър.
Сигурно е ужасен шок.
С нещо друго да ви помогна?
- Всъщност да.
Кажете.
- Може би не.
Може би друг път. Не и при тези обстоятелства.
Тези обстоятелства са мои, не ваши. Питайте.
Може ли да си направя сладоледена сода?
Разбира се, лейтенант.
- Благодаря, сър.
Приятна вечер, лейтенант.
- Приятна вечер, сър.
Лъжичка.
Колеж "Холстед", випуск 1979 г.
Стенли, къде е камионът с водата?
Влачи се едва-едва, Алекс!
Какво искаш? Храна ли?
Току-що яде.
Добре. Ето ти кокал.
Този ти е третият от сутринта. Прекаляваш със закуската.
Скоро ще се надуеш като дирижабъл.
Няма да можеш да се побереш в колата.
Връщам се веднага.
Стенли, повече вятър, по-малко мъгла!
Г-н Брейди!
- Премести онова скеле надясно.
Г-н Брейди!
- Така е добре.
Г-н Брейди, това съм аз - лейтенант Коломбо.
Страхувам се, че в момента съм зает.
Донесох изрезки.
- Какво сте донесли?
Изрезки от вестник.
- Слизам веднага, лейтенант.
Само не бързайте. Аз ще ви чакам тук.
Не искам да преча, знам, че сте зает.
Какви изрезки, лейтенант?
- От офиса ви.
Част от разследването. Изрезките от инцидента с мотоциклета
и сестрата на г-н Фишър. Вие и приятелят ви Бъди Коутс
не е трябвало да изпитвате вина. Трябваше да ви го кажа, сър.
От това се чувствам по-добре.
- Спри дима, Франк.
Мотоциклетът е бил виновен. Нямали сте нищо общо.
Щеше да е различно, ако е участвала във филма ви.
Няма причина да изпитвате вина. Не сте могли да сторите нищо.
Може ли да седна тук? Имам предвид щом се качите горе.
Работата ви е толкова интересна.
- Както казахте за своята,
моята работа не е толкова интересна.
- Само няколко минути, сър.
Като връщане на услугата, вашата работа за моята.
Ще бъда много тих.
Добре, лейтенант. Качете се.
- Оценявам го. Благодаря ви.
Закопчайте се.
- Вдигайте, момчета.
Този кран се нарича Титан.
- Не се чувствайте длъжен да говорите.
Съсредоточете се върху работата.
Страх ли ви е от височината?
- Не, ни най-малко.
Нямам нищо против.
Ще гледаме това 20 секунди като в сън.
Вятърът завихря мъглата, хлъзгави мокри улици...
Наляво, момчета.
Ще изглежда реално по свой начин. Филмът създава собствена реалност.
Надясно! Надолу и надясно!
Не съм сигурен дали да снимаме през деня, или през нощта.
Назад и наляво, момчета.
Затова ли сте поискали камион с вода онази вечер?
Да намокрите улиците?
Секретарката ви бе ядосана за това. Забравили сте да й кажете.
Напоследък Роузи се ядосва и за вестникарските изрезки.
Не правим снизхождение за възраст. Надолу и надясно.
Трябва да се връщам на сцената. Радвам се, че возенето ви хареса.
Мисля, че ми хареса.
Тук е страшно мъртвило, Стан.
- Ще опитам нещо.
Така по-добре ли е, Алекс?
- Не е зле. Имаш ли пясък?
За пясък ще ми трябва по-голяма машина за вятър.
Премести прозореца.
- Дадено.
Г-н Брейди?
Какво правите в пустинята ми, лейтенант?
Вас търсех, сър. Май влязох от неправилния път.
Много е странно!
Добре че си нося дъждобрана. По-добре ме измъкнете от тук.
Стенли, помогни на лейтенанта да слезе. Изглежда объркан.
Готово. Благодаря.
- Ще се справиш ли сам, Алекс?
Разбира се. Отивай, Стенли.
Изпитах мрачно чувство.
За миг не знаех къде се намирам.
И къде бяхте, щом разбрахте къде сте?
- На работа, сър.
Мислех си за приятеля ви Лен Фишър и идването му в Ел Ей.
Сещате ли се за причина, поради която не ви се е обадил?
Не се сещам.
Странно е, и аз това се питах.
Възможно ли е да ви е бил ядосан за нещо?
Откъде да знам, лейтенант?
Да. Откъде да знаете,
щом не сте го виждали и говорили с него?
Извинявайте за всички въпроси. Питаме и слушаме, слушаме и питаме.
Само това правим. Работата ни не е никак интересна,
Не колкото завладяващата ви професия.
- Не съм сигурен.
Преди малко се изгубихте в сенките. В сенките на екрана.
Светлина и сенки, сенки и светлина. Само с това работим.
Например, какво е онова?
Прилича на голяма черна ограда от дъски.
Да. А какво е онова горе?
Ей, Уагнър!
Прожектор, г-н Брейди.
- Прожектор.
Да видим какво ще стане, щом смесим светлината с оградата.
Уагнър!
Светлина и сенки, лейтенант.
Аз ли съм в капан зад оградата? Или вие?
Или взаимно се вкарваме в капан?
Елате.
Защо не опитаме да избягаме?
- Лесно ще намерим изхода.
Не и ако обърнем движението. Виждате ли? Още сме свързани.
Сега филмът ни създава собствена реалност,
а оградата няма край.
- Винаги ще избягаме един от друг.
Тогава ще изгубите светлината. Без светлина умирате, филмът умира.
Изгубихте случая си. Напуснахте света на собствената си реалност.
Сега сте в моя свят. Живеете в моята реалност,
изгубихте материалното. Вие сте сянка на моя екран.
Илюзия без реалност? Мисля, че съм много реален.
Кое е реално и кое не? Правим трикове с дим и огледала.
Огледалата са истински, димът също. Но оградата истинска ли е?
В това съм абсолютно сигурен.
Облаци от атомни частици летят в празното и образуват ограда.
И вие наричате това реалност?
- Толкова истинска, колкото и вие.
Именно. Сега вече разбирате.
Аз съм материята, а вие - сянката.
Аз ви създадох и аз ще ви унищожа.
Ще ви накарам да изчезнете с една дума.
С коя дума, сър?
Гаси!
Удивително, сър.
Просто упражнение.
"Просто упражнение."
Понякога мисля, че така върви разследването ми.
Моето са само кинотрикове, лейтенант.
Не е същото като разследване на убийство.
Връщаме се към същия проблем. Искате да правите филм за детектив.
В този случай за колана на жертвата и пътническия чек
бихте казали, че са интересни, дори театрални.
Но сега се занимавам с обувки.
Тези улики са от краката на жертвата.
Сам преценете.
Ще откриете ли нещо интересно по тази?
- Ще открия ли нещо интересно?
Не.
- Просто обувка.
Просто обувка.
- И виждам, че е евтина.
Предполагам, че е правена в Португалия, но кой го е грижа?
Португалия. Така е.
Това е другата обувка.
Токът го няма.
- Токът го няма.
Не е много, но е по-добре от нищо.
Липсващ португалски ток.
Е, не е безинтересно.
Въпросът какво е станало с липсващия ток...
Този въпрос...
Нали?
- Разбирам.
Този въпрос може да заинтригува вашата публиката. Съгласен ли сте?
Определено. Ще отнесем публиката.
Какво е накарало токът да падне?
Бихте ли разкрили това само като гледате?
Какво мислите?
Не знам.
- Не можете.
Трябва и да пипнете.
Лепкаво е.
Да. Такова е.
Лепкаво.
- Електричеството е излязло оттам.
Отлепило е тока.
Но вие вече знаете, че жертвата е убита с електричество.
Така че всичките ви разсъждения не представляват реален напредък.
Не, сър.
Няма да ви помогне да решите случая.
Би било вълнуващо и за двама ни. Нима никога не сте усещали нервност?
Получавате каквото виждате.
Повече от това не мога да направя. Знам, че сте зает.
Оставям ви да работите. Но не се отказвайте от случая.
Кой знае какво ще донесе утрото? Може би ще имаме истински напредък.
Ще стискам палци, лейтенант.
- Приятен ден, сър.
Момент, сър. Това ще ви хареса.
Разхождах се по ул. "Браунстоун". Естествено, мислех си за токове.
Обувка без ток, как токът е паднал и такива работи.
Тогава настъпих нещо.
Къде го сложих? Направо няма да повярвате.
Ето го.
Токът.
Точно това ще кажа на жена си. Вие си работете. До скоро виждане.
От леглото ми...
... когато зората е ясна...
... можеш да видиш Каталина.
- Знам.
Да ти покажа ли?
- Още не е съмнало.
Ще съмне.
Приятелят ти Фил Кросет. Мъжът в офиса ти от онзи ден.
Спомних си къде съм го виждала.
Важно ли е?
- Мисля, че да.
Но първо искам да ти кажа как се запознах с Брайън.
Искам да знаеш за случайната ни среща.
- Брайън.
Супер.
- Прибирах се със самолет от Ню Йорк.
Кацнахме в дъжда около полунощ. Нямаше таксита.
Реших, че е късметлийската ми нощ. Едно такси се появи от нищото.
Шофьорът ме качи за Енсино.
Не беше късметлийската ми нощ. Таксито се повреди в дъжда.
Нещо с двигателя. Подгизнах да държа фенера.
Радиото в таксито също не работеше.
Шофьорът отиде до една къща, звънна и попита за телефон.
Оказа се, че къщата е на Брайън.
Брайън дойде с шофьора.
Покани ме, за да се изсуша.
Вътре имаше двама актьори.
Оказа се, че отиваме да се снимаме в един и същ филм.
Твоят филм.
Разговаряхме с часове.
На сутринта той ме откара вкъщи.
Така се запознахме.
Струва ли ти се, че е съвпадение?
Знаеш ли кой беше шофьорът на таксито, Алекс?
Твоят актьор и приятел Фил Кросет.
Умел актьор. Справи се отлично.
Нае друг актьор, за да се увериш, че Брайън ще си е вкъщи довечера?
Това пък какво значи?
- Че си гадняр. По-гаден от теб няма.
Рути, забрави за това.
Каквото и да си мислиш, че е станало онази нощ,
ние се желаем!
Нагласил си всичко! Алекс Режисьорът, Алекс Великият манипулатор!
Караш малките си куклички да танцуват танца на любовта.
Отхвърляш ме, а после ми пробутваш нов любовник.
Голяма работа. Всеки получава каквото иска.
Брайън искаше теб. А ти искаше да накажеш мен.
Любовните ти сцени с Брайън бяха великолепни.
Единствено тях исках. Така че кой е нараненият, Рути?
Какво изгубихме?
Върви по дяволите, Алекс.
Извинете.
- Г-це Джърнигън?
Г-н Брейди?
Г-н Брейди?
Да?
Извинете, че идвам по този начин...
Имам още новини.
Г-ца Джърнигън тъкмо си тръгваше, изглеждаше много разстроена.
Разстроена е. Аз също.
Точно сега ли трябва да говорим?
- Обичайно, не бих ви обезпокоил,
но имам обнадеждаващи новини.
Полицията в Олбъни е разбрала къде работи г-н Фишър.
В магазин за мъжки дрехи. Казал е, че му трябва почивен ден за зъболекар.
Това е денят, в който умира тук, в Ел Ей.
Сър, очаквам двама познати.
Пристигат с втора кола. Ще проверя да не объркат къщата.
Донесох ви захарна пръчица. Знам, че обичате сладкото.
Как е дошъл дотук?
- Г-н Фишър ли?
Със самолет. Пристигнал е същата сутрин.
Проследихме билета му за връщане. Билетът му...
Насам, момчета! Това е къщата!
По стълбището. Във всекидневната сме!
Докъде бях?
- Лен е пристигнал същата сутрин,
проследили сте билета му за връщане.
- Да, за 23 ч. същата вечер.
Смятал е да остане тук само ден?
Само ден. Сигурен съм.
Два пъти проверих билета.
Пристига сутринта, заминава вечерта. Един ден.
Г-н Сюъл, г-н Кардашиян.
Това е г-н Алекс Брейди.
- Добър вечер.
Здравейте.
Не е ли странно?
Да остане в града за един ден.
- Странно е, че не ми се е обадил.
Изобщо не сте се чували?
- Казах ви, лейтенант, от 3 години.
Да, казахте ми.
Арчи?
Г-н Сюъл е нов детектив. Тепърва ще се издига в службата.
Кажете на г-н Брейди къде се запознахте г-н Кардашиян.
На булевард "Сенчъри".
- Не е ли на летището?
Не.
- Мислех, че е на летището.
На булевард "Сенчъри".
Там за първи път сте му показали снимката на г-н Фишър?
Да. И той го позна.
- Г-н Кардашиян е шофьор на такси.
От Иран. Желая ви всичко добро.
Благодаря.
- Разпознавате този мъж.
Помните, че сте го качили от летището.
- Да.
Г-н Брейди, няма да повярвате.
Знаете ли къде г-н Кардашиян е откарал г-н Фишър?
Лейтенант, не бих могъл да знам.
По-добре ми кажете каквото имате да ми казвате.
Откарал го е до студиото. До вашето собствено студио.
Не до студиото, а в туристическия център.
Споменахте това. Моя грешка. Туристическият център.
Знаете. Където посетителите правят обиколка.
Да, знам туристическия център.
Какво е правил Лен в туристическия...
- Странно е, нали?
Трудно е да се повярва, че човек би долетял чак от Олбъни, Ню Йорк,
само за да види студиото, и да отлети обратно вкъщи.
Сещате ли се за причина...
- Не!
Не.
Не. Загадъчно е.
- Да. Всичко е много озадачаващо.
Добре.
Господа, отнехме достатъчно от времето на г-н Брейди.
Не ни изпращайте, сър.
Знам, че следата свършва в туристическия център,
но изминахме дълъг път. Още не се отказвайте от мен.
Приятна вечер, сър.
- Беше ми приятно.
Сладки сънища!
Каква къща само!
- Много е красива.
Казах ли ви, че е режисьор?
- Режисьор?
Велик режисьор е.
- Ето как е получил къщата.
В телевизията ли е?
- В киното.
Фил Кросет.
- Фил, Алекс е.
Имам още една тайна работа за теб.
Какво имате предвид този път, маестро?
- Сутринта ела в офиса.
Че какво му е на костюма? Винаги шаферка, никога булка.
Как е салатата ти?
- Супер. Има разнообразни зеленчуци.
А твоята?
- Трябваше да поръчам като твоята.
Извинете. Може ли лютия сос?
- "Тихоокеанска наслада".
Разкошна е.
- Извинете...
Това май е скарида.
- Горчицата?
Малка скаридка. Крият ги в дресинга.
Сериозно ли?
- Не ги виждам.
Г-це, кетчуп, моля.
- Ето още една.
Знаеш ли, ще ставам вегетарианец. Писна ми да ям месо.
Видя ли вестниците сутринта?
- Не, успах се.
Боже, ама че история...
- Извинете, дами.
Искате ли да си сменим местата? Благодаря.
Благодаря. Какво пишеше?
Открили мъртвец на плажа. Казва се Лен Фишър.
Нима? Лен Фишър. Името ми е познато.
Преди живееше в Ел Ей. Излизах с него.
- Шегуваш се. Сигурно се чувстваш зле.
По-лошо. Най-неочаквано ми звънна.
Дори не знам откъде ми има номера.
- Какво искаше?
Чакай да чуеш. Каза, че ще ходи в туристическия център.
Чакаше някакъв, който не дошъл. Звучеше разтревожен.
Чакай да чуеш защо. Каза, че трябва да вземе пратка...
... кокаин. И да я върне в Олбъни.
- Така ли е казал? Кокаин?
Най-неочаквано!
- Мъже.
Попита познавам ли някой, който иска кокаин.
Затворих му.
- Боже! Пак закъсняваме.
Асистентът ще получи удар.
Сервитьорката?
- Извинете.
Скъпа!
За из път.
Извинете, дами. Извинете!
Лейтенант Коломбо от полицията. Нямаше как да не чуя за...
Актьор ли сте?
- Не. Отдел "Убийства".
Само безработен актьор не ме е свалял.
Не, г-це, не е свалка.
- Актрисите ли безпокоиш, друже?
Не. Полицай съм.
- Реквизитът ни е пълен с това.
Наистина съм полицай.
- Актрисите не искат да ги закачат.
Да беше станал кастинг режисьор, по цял ден щеше да си говориш с тях.
Г-н Брейди!
Г-н Брейди! Лейтенант Коломбо.
Да, лейтенант. Какво има?
- Исках да се сбогуваме засега.
Свалете ме долу, момчета.
Изоставяте ли ни, лейтенант?
- Случаят придоби нов обрат.
Ще бъда с момчетата от "Наркотици".
Така че няма да се виждаме известно време.
Убедихте ме, че прекалената реалност съществува?
Моля?
- Убедихте ме,
че мястото на истинския детектив не е във филмите.
Може би пак ще поговорим за това.
Довиждане, сър.
Довиждане, лейтенант.
Довиждане, лейтенант.
Благодаря.
Е, Роуз, откъде ще започнем?
Не знаех, че ще започваме нещо, с изключение на питиетата.
Може би това е краят.
За теб и мен.
Време е да помислиш за нова работа, Роуз.
Имаш предвид нова секретарка.
- Все едно.
Старата Роуз, младият Алекс.
Роуз е твърде стара за Алекс. Алекс е твърде млад за Роуз.
Извинете.
Заповядайте.
Мисля, че трябва да знаеш нещо за мен, Алекс.
Все пак ще се насладя на обяда си.
Спомена ли на милия лейтенант Коломбо за телефонното обаждане от Лен Фишър?
Какво значение има?
Чух, че му каза, че не си се чувал с приятеля си
от три години. Но онзи ден г-н Фишър се обади,
ти вдигна и никой не се обади.
Помниш ли, Алекс?
- Не.
Темата не е много интересна, Роуз. Защо я повдигна?
Спомних си името му - Лен Фишър.
Моминското име на майка ми беше Фишър.
Опитай сьомгата, Алекс. Чудесна е.
Вчера проверявах старите телефонни списъци. Липсваше страница.
От деня, в който г-н Фишър се обади. Знаеше ли, че е изчезнала, Алекс?
Не.
Но ако липсва, сигурен съм, че си я изхвърлила по грешка, Роуз.
Говореше за напускане. За намиране на нова работа.
Не искам да го правиш, Роузи.
- Никога не бих те напуснала, Алекс.
Мислех си за дълга и платена почивка.
Може би пътешествие около света.
Винаги съм мечтала за такова. Но после ще се върна при теб.
Какво мислиш?
Нещо не е наред със сьомгата ви?
- Не. Просто я отнесете.
Мисля, че заслужаваш почивка, Роузи.
На мои разноски, защото си вярна секретарка.
Туристическият ми агент ще се свърже с теб.
Трябваше да опиташ сьомгата, Алекс.
Алекс.
Ела за минутка.
Разбира се, г-н Мароско.
Извинете.
Ще кръшкам от работа.
С Рита ще прекараме следобеда с внуците.
Заслужавате го, г-н Мароско.
- Нима?
А заслужавах ли онзи отговор, когато те помолих за услуга?
За проблема ми със Съвета?
- Знам и съжалявам.
Тогава бях малко напрегнат.
- Трябва да ти кажа, ти ме нарани.
Ще ви се реванширам, г-н Мароско. Ще направя филма до Великден.
Няма да е нужно, вече направих друга уговорка.
Тя засяга и теб, Алекс. Да обсъдим филма, който ни предложи.
Какво значи "предложи"? Имаме споразумение.
Не, между нас има разбирателство.
Разбирам, че ще бъдеш готов с филма си.
Можеш да го правиш 6 месеца, две години или цял живот. Все едно.
Разрешават се само дневни разходи.
Играй неблагодарната си игра, усъвършенствай илюзиите си.
Но ти давам дума.
Накрая филмът ти ще бъде най-голямата илюзия от всички.
Ще се погрижа да не види бял свят. Никога.
Г-н Мароско, не можете просто...
- Моля те.
Вече закъснявам за внуците си.
Стан!
Здрасти, Алекс. Имам нов ефект. Още не съм го гледал.
Край с ефектите. Заключи сцената.
- Мислех, че ще гледаме...
Казах да я заключиш!
Това откъде се взе?
- От полицията в Олбъни, сър.
Асистентът ви бе любезен да я приготви.
Махай се.
Дано не възразявате. Само няколко въпроса.
Полицията в Олбъни оказа чудесна помощ.
Дори ми изпратиха списък с вещите от апартамента на г-н Фишър.
Щом видях една 16-милиметрова лента сред предметите,
тъй като новата ми тръпка е киното, поисках да ми я изпратят.
Ето я тази малка ролка.
Поисках да я увеличат за вашия екран.
Виждате ли екрана, сър?
Какво мислите за екрана ми?
В сравнение с изрезките от вестниците,
виждам сестрата на г-н Фишър и инцидента с мотоциклета.
Виждам и вас във филма.
Инцидентът е станал, докато сте снимали.
Избягали сте и сте я оставили да умре.
Поне така показва филмът.
Г-н Фишър гледал ли го е?
Казах ви, че не съм... Ако не възразявате.
Ни най-малко.
Очевидно превзехте сцената ми. Поканете ме на първия снимачен ден.
Г-н Фишър заплаши ли ви по някакъв начин?
Бил е разстроен от начина, по който сестра му е умряла.
Станал е враждебен, нещо такова.
Самозащита - основателен мотив да убиеш.
Не съм виждал или говорил с Лени от 3 години.
Да не намеквате, че аз съм го убил?
- Не, сър. Обсъждам само мотива.
Ако е това, имам си мои проблеми.
- О, има и още.
Например това.
Докладът за прогнозата за времето, който секретарката ви ви набавя.
Той е за нощта, в която г-н Фишър е убит.
Вижте прогнозата за дъжд.
- Да, виждам я.
Било е в нощта, в която сте поискали да измият улица "Браунстоун".
Искали сте да бъде мокра. Запитах се защо сте го направили.
Дори сте платили. Но сте знаели, че ще вали.
Ще ми помогнете ли, г-н Брейди?
- Защото съм нетърпелив, лейтенант.
Прогнозата за дъжд не гарантира мокра улица, за разлика от камиона.
Това обяснява камиона.
Но пък обувките на г-н Фишър.
Да отидем на светло.
Помните ли обувката му с липсващия ток?
Самият ток открих на ул. "Браунстоун",
която сте поискали да бъде мокра. Би била опасно място за оставане,
особено ако някой се хване за нещо с висок волтаж.
Виждате ли обгорелия ток?
От лабораторията казаха, че пасва идеално.
Мислите ли, че Лен е убит на улица "Браунстоун"?
Мисля, че има такава вероятност.
Има и една книга.
Колежанският ви годишник от книгите в момчешкия ви клуб.
Позволих си да го взема. Тези разделители са мои.
Снимка с вас и Лен Фишър. Предполагам, че това е Бъди Коутс.
А тук, преди вашия випуск,
е снимката на сестрата на г-н Фишър - Джени, загиналата при инцидента.
Има ли логика във всичко това?
Свързано е с това как хората се отнасят към книгите.
Някои подгъват ъгъла на страницата, а други слагат разделители.
Моята майка би ми отсякла ръцете,
ако ме бе видяла да подгъвам ъгълче. Затова използвам разделители.
Вие какво използвате?
- Признавам, че подгъвам ъгълчето.
Нима това е наказуемо?
- При всички случаи става навик.
Който последен е използвал годишника,
може би само е гледал снимките
и си е спомнял веселите времена,
е използвал разделител.
Открих това в годишника ви.
На същата страница със снимката на Джени Фишър.
Може би ще го видите по-добре на екрана. Бихте ли изгасили?
От лабораторията го добавиха във филма.
Виждате ли датата и часа?
Това е денят, в който г-н Фишър е умрял.
Часът е 15:13.
Само 2 минути след като г-н Кардашиян е оставил г-н Фишър в центъра.
Това е билетът му за обиколка из студиото.
А билета открихме във вашия годишник.
Като разделител.
Лен Фишър трябва да е идвал във вашия момчешки клуб
в деня на смъртта си.
В деня. А през нощта сте го убили
чрез електричество на ул. "Браунстоун".
До желязната порта,
където открих тока на обувката му.
Наистина ли мислите,
че някакъв нископлатен полицай
ще ме арестува заради тези косвени дрънканици?
За малко да забравя. Секретарката ви г-жа Уокър
беше много отзивчива.
Помогна ни със сценката в ресторанта днес.
Опитахте да я подкупите с околосветско пътешествие.
Бих казал, че това е признание за вина.
Показанията й ще бъдат съсипващи.
- Не бих разчитал на това, лейтенант.
Каквото и да ви е казала Роуз, ще бъде нейната дума срещу моята.
Не съвсем, сър.
Имаме свидетели.
Сценката в ресторанта,
вие бихте я нарекли "нагласена".
Като вашите манипулацийки.
Като таксиджията, возил г-жа Джърнигън през онази нощ.
Или двете дами в ресторанта на студиото вчера, когато обядвах.
Отлични актриси.
Едната бе медицинска сестра.
Но в студиото не снимаха сцена с болница.
Другата бе шаферка. Сватбена сцена също нямаше.
Реших, че са ваши актриси, г-н Брейди,
опитващи се да ме заблудят.
Може би ще искате да видите нашите актьори.
Нашите свидетели в ресторанта.
Г-н Уагнър! Сър!
Помните ли келнера?
В ролята беше детектив сержант
Луис Родригес!
Другият свидетел е сервитьорката от ресторанта.
Красиво изпълнена роля от детектив сержант Бенингтън.
Следващият свидетел, г-н Брейди, е вашата сервитьорка на коктейли.
Аплодисменти за любимата ви актриса, известната Рут Джърнигън.
И накрая съм аз, играя себе си.
Единственото удоволствие от този случай, г-н Брейди,
е да ви обвиня в убийство.
И трябва да кажа, сър,
че го правя с огромно удоволствие.
Преводач fakelini / 2024