Iyulskiy dozhd (1967) Свали субтитрите
Зенит на летните гастроли! Летните гастроли в Москва са много интен...
Португалците отново атакуват, и удар на Еузебио...
застави бразилския вратар да се развълнува.
Ъглов удар пред вратата на шампионите.
По такъв начин съдбата на бразилците ще зависи от утрешния мач
между Унгария и България.
Центриране... Удар! Гол!
Ударът на Еузебио оплете топката в мрежата.
... пет и половина. Маяк продължава...
... лъвове в колата. зайчета в трамвайчета...
...с особена радост, тя напомня за добрия човек, за младостта...
В ролите:
Дяволска работа! Колко ненавреме, а?
Да, ние сме отрязани.
Нямаме връзка с останалия свят.
Това ще е за дълго.
Не, защо пък. Виждате ли, как плющи. Значи скоро ще спре.
Почакайте, къде отивате?
Вземете! По идея то е непромокаемо.
Слушайте, а как ще ви го върна?
Това не е трудно.
Знаете ли, запишете телефонният ми номер!
Б5-14-90. У нас през цялото време има някой.
Много ви благодаря.
- Няма защо.
Благодаря!
Ако всички тези обстоятелства се вземат предвид...
и погледнем обикновените, според нас, явления...
трезво... грубо...
обективно...
ще се окажем пред факти, които...
опровергават нашите по-ранни утвърдени прогнози.
Точка!
Работата е в това, че потреблението на прясна вода...
през близките 8-10 години...
ще нарасне около 2 пъти,...
което ще изправи народното стопанство и цялото човечество...
пред проблема за опресняването на морската вода.
Нов ред!
Но,...
предвид дадените обстоятелства...
точно днес...
имаме в наличност...
малко повече от пет рубли...
пред нас възниква естественият въпрос...
как, примерно, да утроим тази сума...
Ама, че си и ти!
- чрез справедлива експроприация...
А аз, глупачката, печатам ли, печатам!
от близки приятели и далечни познати.
Дай тук!
- Моля!
И така, довечера ще се заемем с решаването на този проблем.
Вечер той седеше край угасналата камина,...
върху която бяха поставени часовник от Саксония
и някакъв урод от порцелан...
четеше, започнат от средата,...
френски роман...
за страданията на бедната Жулиета,...
обикнала знатен благородник
ПРЕСТАНИ ДА СЕ ПРАВИШ НА ГЛУПАК.
ОМРЪЗНА МИ.
И НА МЕН.
Ало! Льова, привет!
Как вървят работите през отчетния период?
А аз днес съм юнак - 5 страници.
Чуваш ли? КАКВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ИМА?
Значи ти си два пъти юнак.
Ако се движим и по-нататък с такова темпо...
КУЛТУРЕН ОТДИХ?
за 2-3 седмици, ще го напишем, а?
КАФЕНЕ "ПЛАТНОХОД", КИНОТЕАТЪР "ВИМПЕЛ"?
И във връзка с това, как гледаш на културния отдих?
Измисли нещо! Позови се на мен! ЗАКУСВАЛНЯ "ОЦЕТ".
А РАБОТАТА?
НЕ Е ЗАЕК, НЯМА ДА ИЗБЯГА.
Ти си лентяй.
- Какво?
Какъв лентяй съм аз? Работя като водолаз.
По 18 минути на денонощие.
Ето така си живееха двамата. Пари нямаха,...
но затова пък си имаха мъничък...
... слон. Моля ви!
Колата на френския военен аташе на входа.
Колата на българския военен аташе на входа.
Колата на посланика на Швеция на входа.
Колата на посланика на Япония на входа.
Колата на Нейно Височество принцесата на Кралство Камбоджа на входа.
Накъде ще заповяда. Нейно Кралско Величество?
Накъдето заповядате. Аз ще ви се подчиня.
Да отидем на едно място...
- Да отидем на едно място.
...което е прекрасно с това
- ...което е прекрасно с това, че...
...там винаги е весело, винаги има много хора и винаги...
...някой има рожден ден.
Но най-напред ще позвъним!
Да се звъни на това място не е задължително.
Това е казал...
- ...някой от класиците.
Твърда ли сте в своите решения?
- Да.
Струва ми се, че старите танци отново излизат на мода.
Като канделабрите.
- Спестявате ли?
Точно това правя през целия си живот.
Пиша "не". Познавате ли чувството ревност?
Трябва да помисля.
Как се отнасяте към човешките слабости?
Склонни ли сте да прощавате?
Зависи какви.
- Отговаря се с "да" или "не".
Тогава "не". Алик, радвам се да ви видя!
Здравейте, Лена! Взаимно!
Вие вече сте се запознали?
- Днес се казвам просто Владик.
Само днес ли?
- А вие винаги ли сте Лена?
А в Африка негрите, когато са зле,
си сменят името, за да изгонят злите духове.
Познавате ли чувството завист?
Как вървят работите през отчетния период?
Трудим се.
За пари или за душата?
- С парите, честно казано...
Копая из един доклад.
А няма ли да ме спасиш?
- Ама, че момент избра.
А докладът на каква тема е?
- Проблемът с прясната вода.
Аха.
- Освен шегата, работата е сериозна.
Ще разтърся основите.
За това, пари не плащат.
Разрешете!
Не скучаете ли?
- Тук, у вас? Никога!
Сам ли си?
- Моята дама танцува.
Казва се Регина. Тя е майстор на спорта по водни ски.
А ти за космонавт ли се представи?
- За жокей.
А после си признах, че съм свещеник
Вашата дама танцува прекрасно.
- Благодаря ви!
Независимостта е условно понятие. Мой приятел си направил експеримент.
Той се отказал от всичките си навици.
- Това не е решение.
Ние зависим повече от всичко от собствените си привички...
Аз не си купувам кола, за да не стана неин роб. А вие?
Аз не си купувам кола, защото обичам трамваите.
Те са моята слабост.
Автомобилите вече са се превърнали в бедствие за човечеството.
В Лондон мислят как да ограничат трафика по улиците.
С него е опасно да се спори. Той знае всичко.
Владик, какво става с магнетофона?
За вашите успехи, Володя.
- Какви успехи?
Не бъдете скромен.
- Такъв съм си - скромен.
Владик, какво става с магнетофона?
Знаете ли колко ще са жертвите при нещастни случаи през тази година?
Три милиона.
- Знае се предварително?
Всичко се знае предварително.
- Китара!
Вие трябва да споделите своя опит?
Много просто! Отидох до съседите отсреща, но те нямаха.
Слязох на долния етаж. Те ме изпратиха на горния.
Аз казвам: Другари, спасете ме! Трябва да попея на един човек.
Може би тогава той ще ми обърне внимание.
Съседката тръгна по квартирите и... всички хора са братя.
Ура!
Вие сте затворена, сдържана, никой не знае за какво мислите.
Трудно е да бъдете разбрана, считат ви самоуверена,
но това е измамната видимост на вашата душа.
Абсолютно вярно.
Как да не запееш в страната на младежта.
А кой е този човек?
- Кой?
Домакинът.
Мъжът на домакинята.
Сериозно? А аз си мислех, че е онзи.
Попейте още. Ваши собствени ли са?
- Почти.
Това е песен на моя приятел. Вадим Брусникин.
Алик, изпей за белите брези.
- Не, Алик, за понеделник и вторник.
Кой Брусникин? Художникът? Мирният атом?
Същият.
Да отидем някъде.
- Да поседим още малко.
Не, не, въобще! За десетина дни.
Ще си вземем отпуск...
Той е художник. През деня рисува картини в академичен стил.
"Комбайни тръгнаха из нивята". А през нощта съчинява ето тези песнички.
Хоби! Това е глобален комплекс. Светът се е побъркал по хобитата.
Мой приятел, физик, дайвър, събира кактуси и кибритени кутийки.
Филокарпист?
- Не, филоменист.
Владик, измислете ми хоби.
На ваше място бих събирал приятели.
Прекрасно! Записвам ви в колекцията си. Вие сте забавен тип.
А защо се смеете? Един мой приятел пресметнал
че съвременният човек има средно 300-400 познати.
Това е много повече от миналия век. Телефонът и авиацията сближават.
Володя! Да заминем, а?
Някъде, за десетина дни.
Само ти и аз.
Виждаш ли колко познати има съвременният човек?
Не вярвайте на... времето,
когато то лее продължително дъждове.
Не вярвайте на пехотата,
когато тя пее песни за храбростта.
Не вярвайте, не вярвайте,
когато по градините запеят славеите.
Животът все още не си е разчистил сметките със Смъртта.
Времето ни учеше
да живеем по лагерному, с отворена врата.
Другарю мъж,
и все пак е привлекателна твоята длъжност.
И само едно ни откъсва от съня:
къде ли отиваме, когато над земята бушува пролетта...
Защо си отиваме, когато над земята бушува пролетта?
Господи, струва ми се, че закъснявам.
Какви са ти плановете за днес, Лена?
Нищо определено. Исках довечера да си поседя в къщи.
Нищо определено... Къде ми е чантата?
А дали да не отидем у Белов? Татко ти моли, нали чете писмото му?
Мамо, нека някоя друга вечер.
- Ето я.
Затънала съм до шия в преводите си.
- Аз също съм затънала до шия.
Но Белови се обиждат.
- Ще го преживеят.
Ти знаеш как ги обичам.
И все пак...
Вече е без петнадесет. Тръгваш ли?
Тръгвам.
Не, тичай! Ще се забавя за малко.
- Тогава, чао!
Бъди внимателна!
- Добре де.
... с настъпването на тъмнината ходете само по тротоарите
и не стъпвайте на платното.
А каква е тя?
Блондинка, брюнетка, червенокоса?
Блондинка, а?
Кого търсите? Изчезвай! Извинявайте, не беше за вас.
Аз съм Женя.
- Кой, кой?
Ами Женя.
- Добър ден!
Извинявайте, Б5...
- Това сте вие!
Чудесно е, че позвънихте! А аз се страхувах да не загубите номера.
Знаете ли, случи се така, че вашата куртка не е тук...
Няма значение! Аз днес също съм зает. Може ли да ви позвъня друг път?
Само че не зная как се казвате.
Лена.
Ясно! Лена!
Добре! Довиждане!
- Довиждане! Звънете непременно!
Мисля, че трябва да му изпратим палто и зимна шапка.
Преди празника те няма да свършат.
А какво ти каза Николай Николаевич?
Точно така и каза. Няма да свършат преди празника.
А той още ли е тук?
- Кой?
Николай Николаевич.
- Той лети в събота.
Баща ти помоли за цигари с филтър.
Имаше при нас в бюфета. Ще му купя.
Има кой да вдигне. Ще излизаш ли някъде днес?
Не! Трябва да ми позвънят.
Лена, ако ти мислиш сериозно за аспирантура...
Мамо, всичко зная.
Не мога да разбера защо Николай Николаевич заминава чак сега?
Защо някои неща са задължителни за някои хора
и не са задължителни за други.
От какво зависи това?
От нещата или от хората?
Както и да е!
Хайде да го преместим?
Мамо, ти просто имаш страст към разместванията.
Може би първо ще направим ремонта. Ще свалим тапетите.
Ще го местим ли?
Бързаш ли?
- Не, не!
Писах на Клава, че ще ходиш в отпуск през септември.
Не зная, може би няма да е през септември.
От него ли зависи?
- Да.
Не ми се иска, когато баща ти се върне, всичко да е както по-рано.
Нали разбираш! Трябва да решиш!
- Какво да реша?
Искаш да се омъжа ли? Смятай, че съм омъжена.
Не мога да смятам така.
Тогава смятай другояче. Смятай, както намериш за добре.
Смятай, че ми е годеник и че чакаме квартира.
Той ми е годеник и живее при приятели, докато чакаме квартира.
"Годеник" харесва ли ти?
- Защо говориш така с мен?
Разговарям съвсем нормално.
Слушай, да скъсаме все пак този тапет.
Лена!
- Виждаш ли, едва се крепеше.
И сега ще живея така неизвестно колко дълго.
Иначе никога нямаше да се решим.
Нека да се уговорим. Аз се омъжвам.
Всички са доволни. Тя се омъжва и веднага се решават всички въпроси.
А след това?
Мамо, да се уговорим, че всеки живее своя живот.
Майко, трябва да тръгвам.
За малко! Скоро ще се върна...
и тогава ще свърша всичко, ще напиша всички писма.
Дай ми, моля те, малко пари.
Вземам ги на заем.
Скоро ще се върна. Даже не си вземам ключовете.
Братлета, затънал съм до гуша. В къщи такива неща стават.
Спокойно! Това е Лена. Лена, това е Льова.
Защо се смееш? Станало ли е нещо?
- Аз не се смея, мили.
Поздравления, старче! Вашият доклад е у Шаповалов.
По какъв начин?
- Взел го е направо от машинката.
Казал ли ти е нещо?
- Нито дума.
В института такъв шум се вдигна с този доклад.
Странно! Какво може да означава това?
Надявахме се да ни го разясниш.
- Може да е невинен интерес.
У кого? У Шаповалов?
А какви са интересите му? Непрекъснато се менят.
Трябва да поговорим с него.
- За какво ще говориш?
Наивни хора. Имате ли аритметика за трети клас?
В теб говори твоята възраст. И защо да се страхуваме от скандал?
Времената се менят и плановете се менят.
Спомнете си Калганов? Същата история.
Трябва да го завършим и да продължим напред.
Всичко това е много сериозно.
Аз съм съгласен с вас, но трябва да обмисля тактиката.
Моля ви!
Това е само началото.
Вас ще ви смачкат и ще направят това с бели ръкавици.
Можете да попитате Льова.
- Вие трябва да познавате Шаповалов.
Именно! Той завива като водно конче.
Въжеиграчи! Не ходете по трамвайните или тролейбусните жици.
Това е опасно за живота!
Приветствам ви! Володя!
Приветствам ви! Как е животът?
Благодаря! Живуркаме как да е.
- Привети!
Отдавна не съм ви виждал.
- Ами то... някак...
А от нашите виждаш ли някого?
- Понякога.
А Глеб, мерзавецът, съвсем изчезна.
Да, да, благодаря!
Възхищава ме неговото спокойствие.
Държи се, като че ли знае нещо, но нищо не казва, нали?
Володя си е доста здравичък,
но все пак трябва да му се помогне. Все пак...
аз вярвам в дружбата. Такива ми ти работи.
Струва ми се, че му е необходим добър приятел.
И вие сте точно този човек.
- Благодаря.
Нали не сте помислила, че сме имали роман?
Слава Богу! Не мога да търпя ревниви жени.
В наши дни това е толкова глупаво.
Нали не досаждам, като плямпам?
- Няма значение.
Тази година той трябва да защити.
Дисертация! А този доклад...
Можеха да разтегнат някакви локуми и щеше да мине.
Но те не са такива, те искат непременно да си счупят главите.
И правилно постъпват.
- ... скандал в института.
Глупости! Не обичам тези смелчаци,
които ходят на пръсти и се страхуват да не си обелят колената.
Те са ужасно шумни. Ужасно!
А наистина ли можете да имате неприятности?
Навярно. При това в днешно време е някак неудобно без неприятности.
Ако ги няма, си ги измислят.
Сериозно! Какво ще се случи?
От това никой още не е умирал.
Макар че и са умирали.
Искам да кажа, че в края на краищата правдата ще възтържествува.
Но понякога това се случва чак в четвърто действие.
Но дотогава има второ, трето.
Глупости! С този човек не може да има никакви компромиси.
Слушай, старче! Моля за извинение!
Как мислиш? Заслужава ли си да се преместя?
Къде?
- Нали ти казах.
Но това, от което се страхувам е, че тези деятели могат да не ме пуснат.
Могат.
- Виждаш ли.
А ако отида и тропна с юмрук?
- Разбира се!
От друга страна, дявол го знае...
- И това е вярно.
И какво предлагаш?
- Точно така и постъпи.
Мислиш ли?
- Уверен съм.
Развалих ли ви настроението?
- Ни най-малко.
На колко години сте? 24?
- 27.
На 27 току що завърших института след военната служба.
Беше 1949-а.
А на 28 Шаповалов ме взе на работа.
Пишех му дисертацията.
- Вие?
Аз.
Знаете ли, завиждам ви.
И особено на Володя! Нали?
Ето на кого аз завиждам.
А каква е твоята позиция?
- Моята позиция?
Лично аз искам да похапна нещо.
Питам те сериозно.
- Аз сериозно отговарям.
Ще стоим до смърт. Като на барикада. Прав ли съм?
Абсолютно.
- Ти ни поддържаш?
Разбира се.
- Тогава аз съм спокоен.
Моля ви. Вие сте като децата.
А тук кафе може ли да се намери? Бъдете така добра!
Да изчезнем от тук.
- Какво?
Да изчезнем от тук.
- Прекрасна мисъл.
Хайде, тихичко. Първо ти, а после аз.
Слушай, а ако те ми кажат: "Ще ви създадем условия".
Е?
Какво да им отговоря? Как смяташ?
Слушай, приятелю! Я върви знаеш ли къде?
А?
- Именно там. Край!
Да, мили, да.
А какво да се прави?
А ти добре си се уредил. Колко плащаш?
Поливам цветята.
- В какъв смисъл?
Къде е стопанката?
- В Афганистан.
Тя е балетмайстор.
- Учи афганистанците на балет ли?
Нещо такова, но ти не завиждай. Това е само до Нова Година.
Лена, там някъде има колбас. Аз така и не хапнах нищо.
Изхвърлих го.
Та така, господа офицери!
Отдавна съм забелязал, че хората са направени от различни материали.
Нали така, слънчице?
- Да.
Съществуват глини обикновени.
Но има и глини огнеупорни.
Има железобетон. Много разпространен материал.
Срещат се изделия от керамика.
Има хора, покрити с керемиди.
Съществуват конструкции от готови елементи.
Това е Льова. Той е покрит със слама.
Поласкан съм.
- А аз?
Вие, Лялечка, по моему сте направена от заместители.
Как така?
Имам предвид най-качествена синтетика.
А ето и нашия приятел Володя.
Той е направен от съвременни материали.
Той е антимагнитен...
студоустойчив... водонепроницаем...
антикорозионен.
Това е метал, който се топи по-трудно от желязото.
Можете да го изстреляте в космоса.
И той няма да изгори в плътните слоеве на атмосферата.
Ето защо аз съм абсолютно спокоен за него.
Спокойно, другарю, спокойно,
всичко е още пред нас.
И нека острието на нощната камбанария
човърка бедата в гърдите.
Не бъркай краят с кончина,
и изгревите както по-рано тръбят.
И твоята печал не е причина,
а само стъпка е за теб.
И скърцат стъпала под краката,
значи, преживял си, остави го встрани
И скърцат стъпала под краката,
и годините натежават зад гърба ти.
И пушиш все пак неспокойно,
и сянка лежи под очите.
Изстива походната койка
и черната птица кръжи.
Спокойно, приятел, спокойно,
да пием и весело да пеем.
И в предстоящите войни
ти предстои да оцелееш.
И вече изгревите се събудиха,
за да те върнат към живота.
И вече са направени куршумите,
които ще изсвирят край теб.
Мамо...
Какво става при вас?
Миша не спи ли все още?
Защо?
Нима не можете да го сложите в леглото?
Някой да ме е търсил? Добре! Скоро ще съм в къщи.
Добре де.
А как ще свърши всичко това?
- Кое?
Всички тези неприятности.
- Ще видим.
Те всички така преживяват за теб.
- А на тях това им харесва.
Това ги издига в собствените им очи.
"Хайде, момчета, по-смело, не се бойте."
'А ние ще ви ръкопляскаме... тихичко... та никой да не види'
Какво?
- Нищо.
Мога да те гледам, нали?
- Можеш.
Разрешиха ми!
Колко си здрав.
Ти никога ли не боледуваш?
- Не зная.
Защо не се разболееш за малко.
Бих се грижила тогава за теб.
А ти плакал ли си някога?
- Ти искаш да съм боледувал и плакал?
Защо?
Това е нужно. Човек трябва понякога да плаче.
Добре, ще се постарая.
Всичко това са празни приказки.
Аз не вярвам в себе си. Трябва да се измъквам.
Трябва да извоювам своята независимост.
Всичко това са глупости, Ленка.
Никой не знае какво си мислят хората нощем.
Когато са сами.
Ало! Слушам!
Кой е?
А, Женя!
Извинете ме, Женя!
Сега ми е трудно да говоря. Можете ли да се обадите друг път?
След няколко дни.
Умря баща ми.
Довиждане! Извинявайте!
Кой беше?
Ами... там.
Трябва да позвъним...
- Не трябва! Направих го вече.
Тогава ще кажа за утре...
- Добре!
Ана Гавриловна се обади.
Нека да дойде.
Ти успя ли да звъннеш на Олга?
- Да! Тя ще дойде...
направо на гарата. А Михаил е в командировка.
Кога пристига влакът?
- Довечера в 9 и десет.
Има още време.
- Ние ще вземем такси.
Може да го извикаме по телефона.
Тук наблизо има стоянка. Така е по-сигурно.
Да.
Почакай...
Сега ще й е много трудно.
Но какво да се прави. Това може да се случи на всеки.
Трябва да се овладееш.
Елате при нас през октомври.
Ние имаме моторна лодка. Той интересува ли се от риболов?
Не зная, Като че ли не.
- Вие вече разписахте ли се?
Не.
- А той защо се мотае?
Ние и двамата изчакваме.
- Изглежда добър момък. Пие ли?
Не!
- Стиснат ли е?
Никак.
Това е най-важното. Иначе е противно.
А жените?
Не съм си изяснявала.
- Не се учудвай. Това е животът.
Разбирам.
Има ли приятели?
Много.
- Много също не е хубаво.
Значи е еднакъв с всички. А къде са родителите му?
Майка му е в Серпухов.
- Това е животът.
Слушай... мисля, че е по-добре...
- Разбира се.
Елате пак!
Разрешете!
- Ще те изпратя.
Здравей, Лена!
- Здравей!
Искаш ли ябълка?
- Благодаря!
Отвратително време. Впрочем, вече е есен.
Ще изчакам следващия.
А коя е тази жена с офицера?
- Моя братовчедка и мъжът й.
Тръгвай!
Тръгвай!
Това стана толкова неочаквано.
Той замина съвсем напразно. Можеше и да не го прави.
В последно време не се чувстваше добре.
Някой се отказал, имал причина.
И баща ми се заинати: "Трябва да отида!".
"Непременно!" И замина.
Добре, Женя! Благодаря, че позвънихте!
Не изчезвайте! Довиждане!
Какво да ви кажа, Женя?
Аз съм затворен и сдържан човек, това е научно установено.
На въпроса "Как живеете?" винаги отговарям "Благодаря! Добре!"
Всичко е наред, Женя.
В наши дни кой знае защо не си водят дневници.
Аз бих написала: "Денят мина без особени събития". Нищо не се случи!
Ало, Женя. Мълчите ли?
Добре, да помълчим! Не ви ли гонят от автомата?
А-а-а! Моята милиция ме пази! Предайте му привети.
Вчера си помислих: Нима това е животът и няма да има нищо друго?
А това всъщност не е толкова лоша, ако се замислиш. Нали, Женя?
Обичате ли работата си? Аз също.
Родителите ви живи ли са?
Само да няма война, нали?
Слушайте, а вие четохте ли за онази малка планета?
Която лети към Земята и иска да се сблъска с нея?
Имаше всякакви прогнози, но всичко се оказва пълна глупост.
Тя няма да се блъска, размислила е, така че може да се живее спокойно.
Привет, Женя!
Да, разбира се.
Кой може да е уверен в това?
Не мога да го понасям.
И това е противно.
Моят баща никога не се оплакваше, не завиждаше.
Това всъщност е едно и също.
Той казваше, че завистта е най-унизителното чувство
и че някога хората ще се избавят от завистта.
Какво за любовта?
Спокойно! Аз считам, че най-главното е, човек да има професия.
Жаня, за това ще поговорим някой друг път.
В сегашния момент аз стоя в коридора и не мога да попадна в своята стая.
Загубих си ключа, но това няма значение.
Сега ще позвъня на майка си на работа.
Не, Женя, боледувах.
Нищо сериозно! Утре тръгвам на работа.
Чувате ли? Откъде е тази музика?
Не.
Мислех си, че е при вас.
Да, нещо много познато.
Слушайте, Женя! А може би вие не съществувате?
Няма ви и това е. Просто глас.
Тоест?
Да, да.
От тук заобиколете, дайте малко по-вдясно.
Тук е чудно място за паркинг.
Давайте ето тук! Всички!
Как е?
- Всичко е наред.
Към вечния покой...
- Красота! Можеш да се побъркаш!
Подайте топката насам!
Кой иска да ходим за гъби?
Аз!
- И аз!
В гората няма гъби.
Не си ли виждала Люся?
- Алик, това сте вие!
А шишчетата?
Шишчета ще готви професор Шаповалов.
Той се оказа специалист по шишчетата. Не си ли виждала Люся?
Тя беше тука някъде.
- Забавно момиче, нали?
И тя ли е майстор на спорта?
- Не.
Вие си мените вкуса. А къде е китарата ви?
Надявам се, че поне на нея все още сте верен.
В колата е, но тя не е моя.
И колата също не е моя.
- What do you call your own, Alik?
Защо се заяждате с мен, Лена?
Може би така искате да скриете доброто си отношение към мен?
Ето ви. Така си и знаех.
Сега има само един изход. Дуел!
Дуелите сега не са на мода.
А какво сега е на мода?
Трябва да питаме Владик.
В наше време е модерно, когато някой извърши подлост спрямо някого
противниците да се срещат отново:
"Как върви работата, старче?
- 'Горе-долу! А при теб?
И при мен всичко е наред.
- Поздравявам те тогава.'
"Чао! Епоха на мирното съвместно съществуване!
Такива ми ти работи.
Хубаво е тук!
- Какво?
Тихо.
Аууу!
Представете си "Тримата Мускетари" с високо кръвно.
Във времена, когато споровете са се решавали с шпаги,
нервната енергия веднага е преминавала в мускулна
и инфарктите са били непознати за човечеството.
Постников препоръчва, ако вие нервничите...
Той препоръчва да не нервничите!
Само няколко упражнения от дозиметричната гимнастика.
Чудо на цивилизацията - кафе сред природата.
Много е удобно, старче.
Люсенка, какво става с пръстчето?
- Някакво трънче.
Надявам се, че не е смъртоносно.
Когато бях в Южна Америка ми разказваха за трънчета,
които отделят отровата кураре.
Нищо подобно, кураре се отделя от специален вид дървесни жаби.
Какво общо имат жабите?
Добре, че не сме в Южна Америка.
А най-отровните същества са
японските риби фугу, които се въдят в Японско море.
Как са нашите успехи?
- Отлично.
Струва ми се, че днес ще имаме удоволствието да ви послушаме.
Казват, че пеете очарователно.
- Преувеличават.
С кураре индийците намазват върховете на своите стрели.
И тези двама експериментатори от Киев, които... лекарите...
Володя!
Това не е реката Янцзе с нейното бурно течение.
Не мога да гледам тези неща. Това е ужасно, кошмарно.
Отчаян храбрец. Той е талантлив момък.
Безумен човек.
- Ако беше по-разсъдлив.
И малко търпение...
Той ще се разболее от пневмония.
Атлет и Атлант.
Не мога да гледам.
Браво!
- Следващия път правете това без мен.
Облечете го бързо, той целият е настръхнал.
Това е нечестно! Той демонстрира предимството на младостта.
Анатолий Алексеевич, даже не съм го помислял.
Той целият е настръхнал.
Моржовете плуват при по-ниски температури.
Какво общо имат моржовете?
Така наричат любителите на зимното къпане.
На него в момента му е много топло.
Кого чакаме?
- Володя, заповядайте на масата!
Люсенка, заповядайте!
- За шишчетата - на опашка!
Кого чакаме?
Люсенка, помните, че сме приятели, нали!
Дайте и на мен едно!
- Алик!
Благодаря! Аз отслабвам.
- Тост! Кой ще каже
дълъг кавказки тост?
- Нека да е кратичък.
Моят е винаги един и същ: Всичко хубаво!
Това "Довиждане" ли значи?
- Това значи "Всичко хубаво!".
Да пием!
Мечта! Мечта! Просто мечта!
Съвременното човечество знае разнообразни шишчета.
И на първо място - кавказки.
- Шишчета по карски.
На скара - български
- Люлекебап.
Това е на границата с ястията.
- Шишчета де мутон.
Шишчета по карски.
- Казахме го.
Хубави шишчета има в Арагви.
- Фински.
Всеки народ иска да има свои шишчета.
Всеки народ има тези шишчета, за които е достоен.
А аз все пак предпочитам Карския.
- Заповядайте!
Ние забравихме най-главните шишчета.
Шишчета по Шаповаловски!
- Какво пък, това е фирмено блюдо!
Тук има с бъбречета!
А каква е тази подкова?
- Тя е моя.
Къде я намерихте?
Знаете ли? Тя носи щастие.
- Зная.
Съвсем новичка.
- Щастието лежеше на пътя.
Анатолий Алексеевич...
- Е, татенце, покажи!
Това не се прави така.
Всеки огъва щастието си посвоему.
- Да!
Юнак! Юра е юнак!
Старче, не съм забелязал! За това са нужни мускули.
Изкривиха я.
Юри Власов!
- Феномен!
Всичко хубаво!
Това е най-добрият начин да укрепите здравето си.
Физически натоварвания със задържане на дишането,
това представлява изометричната гимнастика.
Това е елемент от системата "йога".
Хайде да играем на нещо.
- На какво?
На градове.
- Съгласен. Киев!
Не, не! Аз започвам!
Владивосток.
- Кишинев.
Варшава.
- Аннеси.
Иркутск.
- Краснодар.
Рим.
- Монако.
Алик!
- Да.
Аз наистина се отнасям добре към вас. Искате ли днес да ми е приятно?
Всичко, каквото ми заповядате.
- Можете ли днес да не пеете?
Да не пиете?
- Да не пеете.
Добре.
- Кандалакша.
Архангелск.
- А хайде на велики хора.
Как така?
- Ромен Ролан.
Некрасов.
Верн, който е Жул.
- Нансен.
Некрасов
- Казахме го.
Този е друг.
- Ах, да! Забравих, че има и друг.
Волф.
- Форш.
Шаповалов!
- Ама и вие...
Аз не съм толкова велик.
- Никой не знае, кой колко е велик.
Може би Люся е велика, може би аз.
Съвременниците не могат да преценят.
Обещаха ни песни.
- Изчезнаха.
Китарата се счупи.
- А без китара?
А аз не пея без китара. Имам нужда от акомпанимент.
Хайде да си разказваме случки от живота!
Някой започва.
А друг припява.
Отлична дама за сърцето.
- Забавни случаи?
Откъде ли ги намира?
- Или удивителни случаи?
В "Детски свят", в отдела за движещи се играчки.
Там има прекрасни кадри.
А на вас някога било ли ви е страшно?
Да! Хайде да си разказваме страшни случаи!
Човек срещнал боа.
Вече ни е страшно.
А ти защо си без дама за сърцето?
Остаряло е! Човечеството се върна към законния брак.
Какъв е проблемът? Това не ти ли харесва?
Харесва ми.
Но нещо не ми върви с дамите, старче.
Не, защо? Тъщата гонела човека
с гореща ютия.
Аз ще ви разкажа за тъщата една банална история.
В Рио де Жанейро, на стадион Маракана
пред 200000 зрители, изложили нов автомобил и обявили,
че който има в себе си портрет на своята тъща
може да го вземе.
Никой не могъл да го стори.
Нима това е страшно? Нали се договорихме за страшни истории.
Ето вие, например? Или по-добре Володя.
Аз не съм имал страшни случаи.
Ето ви страшна история от живота.
Преди около 10 години
чета важна лекция, вълнувам се.
А на първия ред, под носа ми
някакъв млад нахалник с наивни очи
подхвърля бележки през цялата зала.
А там, видите ли,
седи очарователна брюнетка.
И подлецът даже не чака да се обърна.
Даже се изпотих. Мисля си: Ще те удуша, ако ми паднеш!
От тогава станахме приятели.
Спомни ли се?
- Нека Юра ни разкаже нещо.
Той току що се върна от Камбоджа. Хайде, Юра, молим те!
Страшен случай?
Ето ви един.
!961-а.
Вика ме посланикът:
Веднага трябва да отидем при краля! Незабавно! Тръгваме.
На два квартала от двореца, колата спира.
Моторът угасва.
Какво да правим? Международен скандал!
В двореца не можеш да отидеш на такси или пеша.
Въпрос: Откъде да намерим кола?
А вие някога инжектирали ли сте си кураре?
Кураре е индианска отрова. Действа мигновено.
За отровата имам друга история.
- Тези двамата доктори
от Киев са си инжектирали кураре.
Потресаващи момчета.
- Помня! Имаше предаване по радиото.
Ние редовно слушаме радио.
"Отговаряме на вашите въпроси!"
"100 въпроса - 100 отговора!"
А вие инжектирали ли сте си кураре? Вие, Алик?
Аз не съм.
Не съм си инжектирал кураре.
Имал съм работа с по-приятни неща.
Например, с люляк.
Веднъж аз лежах 4 дни
в храсти с люляк.
"В люляковата градина".
- Именно.
Само че имаше едно мъничко неудобство.
Наоколо бяха техните танкове.
А пред мен имаше наше минно поле.
А люляците бяха огромни.
Ето такива.
И се люлееха в прицела ми.
От тогава не обичам мирисът на люляк.
А заедно с него и този на черьомухата.
И какъв е изводът?
- Което не зная, не го зная.
Сега ще попитаме Владик.
Пикникът мина...
- ...прекрасно.
Дърветата...
- ... изгоряха.
... На сутринта...
- ... е време...
... да се разотидем...
- ... просто...
...по къщите си.
Беше прекрасно.
- Хайде да играем на "Л".
Листът...
- ... лети...
Летяща любов.
А къде е Лена? Лена!
Защо крещите? Аз съм тук, в колата.
Кон G1 на F3.
Кон B8 на C6.
Успявате ли да запишете ходовете?
Трети ход. Офицер F1 на B5.
A7 на A6.
На четвъртия ход офицерът от B5 отива на A4.
Защо мълчиш? Лошо ли ти е?
Не.
Тогава може би ще ми обясниш какво става?
Няма нищо.
Добре! А за утре? Кой, кога, къде?
Не зная.
Тогава ще ти позвъня утре вечер.
- Недей.
Какво?
- Казах "Недей!". Не ми звъни!
Лена, това съм аз! Събудих ли ви?
Женя, вие сте се побъркал. Знаете ли колко е часът?
Колко?
- Вече е нощ.
Нощ.
Вие стоите или седите?
- Аз спя!
Не, аз не искам да спите, не трябва да спите.
Можете ли да излезете?
- Къде да изляза?
На улицата.
- Какво е станало?
Можете ли... Да се събудиш леко и прозреш?
Какво?
Боклук от думи от сърце да изгребеш
И да живееш, без да се изцапаш занапред?
Вие май сте пийнал?
- Пийнал съм.
А ако съм честен, даже съм се натряскал.
Да допуснем, че имам рожден ден. Нали може така?
Може. Поздравявам ви, Женя, но все пак...
И да живееш, без да се изцапаш занапред?
Нима това е тъй голяма хитрост.
Може би все пак друг път? Сега ще затворя.
Почакай!
Ако затвориш, ще звъня отново.
Ще звъня цяла нощ и съседите ти ще напишат жалба.
Днес станах на 30 години.
Това е твърде много, ако се замислиш.
30 години.
Ало, чуваш ли ме?
- Да, чувам.
Не се стараех да те видя, просто ми беше нужно да ти звъня.
Да чувам гласа ти, да говоря всичко, каквото мисля.
И при това да не мисля, как то изглежда -
смешно, наивно или дявол знае как.
Чуваш ли ме?!
- Да.
Можеш ли да говориш?
- Не.
Тогава...
- Не! Говори!
Аз искам всичко да е истинско, разбираш ли?
Да можеш... да умреш...
Да направиш нещо голямо...
по-голямо от съдбата ти. Омръзнаха ми тези празни думи,
които нищо не означават...
Ти просто ще ми позвъниш и ние ще се срещнем.
Какво?
Не мога да говоря по-високо. Ти ще ми позвъниш...
А, добре! Отивай да спиш! Аз те събудих.
Лека нощ, Женя!
- Лека нощ!
Тръгвай!
- Тръгвам.
Тръгвай!
Хайде заедно.
- Хайде!
Добре де, аз пръв.
... в него взеха участие много видни съветски учени.
Четенията съвпаднаха с друга знаменателна дата -
30-тата годишнина на мемориалния музей на Циолковски.
За 30 години той беше посетен от 350 хиляди души.
Парижката Библиотека за Изобразителни изкуства започна издаването на
серия работи по историята на световното изобразително изкуство,
под името "Цивилизацията на изкуството".
Текстовете ще бъдат написани от
видни специалисти и снабдени с богати илюстрации.
Публикациите ще излизат няколко години - всяка година по 2-3 тома.
Току що са пуснати първите 2 книги.
Какво ще бъде времето днес.
В Мурманска и Архангелска области ще има кратковременни превалявания.
Понякога си мисля, колко много си приличате.
Типична бащина постъпка.
Да включиш радиото и да си запушиш ушите.
Нека свири.
Ще кажа, че се занимаваш? Да позвънят ли по-късно?
Не е за мен.
Ако позвъни Зина, й кажи, че цяла вечер ще съм в къщи.
Добре.
А може би ще отидете някъде?
Не зная. Може би ще си поседим в къщи.
В понеделник съм до късно на работа.
Във вторник с Юлка сме на плуване,
в сряда имам събрание.
В четвъртък ние с теб отиваме на театър.
Ето ти я цялата седмица.
Помня МХАТ преди войната.
Тарасова... Йеланская...
Хмельов, Тузенбах.
А какво става с твоя отпуск?
- Не зная, още не е ясно.
Той не е ли в Москва?
Той е в командировка.
Замислили са дискусия. Чете ли?
Какво са замислили?
- Дискусия.
Кого да смятаме за интелигентен човек.
И кого?
Чудаци.
Като че ли това може да се изясни по този начин?
Послушай.
К. т. н. Баранов
твърди, че интелигентният човек...
Майко!
Може ли да ти кажа нещо?
Да.
Все пак аз много те обичам.
Ти си...
Благодаря!
Аз ще се обадя.
Междуградски! За теб!
Ще говорите със Свердловск. Говорете, Москва!
Говорете, Москва!
- Ало!
Слушам ви!
Лена, здравей!
- Здравейте, Женя!
Откъде се обаждате?
- От Свердловск!
Не съм ти звънил тези дни, наложи се да замина в командировка.
Как си?
Благодаря, всичко е наред.
Добре се чува, а?
Да, чувам те отлично.
Тук сме още 3 дни, в четвъртък се връщам.
По моему самолетът пристига в 11 и 10,
а другият в 18 и 30.
Веднага ще ти звънна.
- Добре, Женя, позвънете!
Малко ми е неудобно пред вас.
Онзи разговор през нощта... да бъда толкова откровен...
Не, Женя!
Аз съм ви много благодарна.
Хубаво направихте, че ме събудихте и ми казахте всичко онова.
Слушам! Лена!
Тук съм.
Казах ви "Благодаря!".
Само не бива да се каете, защото всичко ще развалите.
Добре, няма!
И аз съм ви благодарен.
Има такива периоди през живота,
когато човек се нуждае
от друга жива душа.
Това навярно се случва с всеки.
Някога всичко ще ви обясня.
Довиждане, Женя!
- Довиждане, Лена!
Всичко ли е наред при вас?
- Всичко е отлично.
Довиждане, Лена!
- Довиждане!
Москва, свършихте ли?
Да.
- Сложете слушалката!
Това е един познат! От Свердловск!
Когато казаха, че е междуградски, си помислих...
Това не е Володя, трудно му е да се обажда.
Той далече ли е?
Много.
Здравей.
- Здравей. Натам ли си?
Натам.
- Ще те изпратя.
Добре.
Какво ново?
Нищо, а при теб?
- Ами, изобщо...
Звъних ти на работа.
През цялото време съм в цеха. Краят на месеца е.
Разбирам.
Как са там всички? Алик? 400 познати.
Отдавна не съм виждал никого. Нямаше кога.
Слушай! Хайде да заминем!
Дявол знае къде. Но да сме съвсем сами.
По моему това ни е необходимо. И на двамата.
Сега не мога, Володя.
Точно сега съм свободен, представяш ли си.
Докладът се печати. Свърши най-накрая.
Зная.
- Откъде?
Слуховете се разпространяват бързо.
Наистина името на Шаповалов е с големи букви на корицата
но ще го преживея някак.
- Зная. Видях Льова.
Льова го дава принципен.
Също е добре в днешни дни.
Оттегли подписа си.
Да заминем, а?
Не, Володя!
- Ама че характер имаш.
Може би.
Аз съм до тук.
Хайде да се поразходим.
Не сега. Трябва да посетя моите избиратели.
Ще те почакам.
- Ще продължи дълго.
Ще се разходя тук.
Щом не бързаш.
Кои са твоите избиратели?
Целият вход. Отдолу и...
Става. Аз ще почна отгоре.
Я да видя какво носиш?
Така... Ясно...
Прекрасно! Дръж! Действай!
Заповядайте, влезте!
Не, не, няма да ви пуснем.
Седнете с нас.
Първо чаша червено вино, а после можете да ни агитирате.
Благодаря! Обядвала съм.
Коля, намали телевизора. А ако искате,
не ни агитирайте. И ние сме агитатори.
Вземете чаша червено!
Нали виждате! Дядо е дошъл на гости.
Знаменит човек. Депутат между впрочем. Нали, дядо?
Дядо, а може би тази година не са те издигнали.
Издигнаха ме.
Довиждане!
- Тогава за из път, червено винце.
Чашчица!
Разрешете да доложа!
В 23 апартамента прочетох биографията на кандидата.
В един ядох диня. Останаха още две.
Давай нататък.
А откъде научи биографията?
- Тук е написана.
Добавих малко и от себе си. Развих я творчески.
Не се бави!
Довиждане!
Може ли?
- Може.
Здравейте! Андреев Юрий Семьонович?
- Да!
Заповядайте! Влезте!
- Не, благодаря!
Искате ли диня?
- Не, благодаря!
Изборите ще се състоят в неделя в училището, от 6 до 22 часа.
Всичко е вярно. Виждам, че нямате нужда от агитация.
Трябва да ме агитирате! Моля ви, влезте!
Не! По-добре... Имате ли въпроси?
Един.
Къде мога да ви видя?
В избирателната секция.
Кога?
- Точно в 6 сутринта.
Ой! Добре, ще дойда. Само да не ме излъжете.
Довиждане.
По моему, те не са в къщи.
- Благодаря!
Значи в 6!
Почакайте... Вие струва ми се сте нашия нов агитатор?
А къде е онази девойка, която беше преди вас?
И тя беше от типографията.
- Тя е в отпуск.
Значи вие сте новичка.
Кажете, Елена Фьодоровна...
Няма да ви питам много неща.
Кажете ми...
Как оценявате визитата на генерал Де Гол?
Положително.
Да... Когато бях във Франция...
Това беше през 1915... не... 1916.
Да, през 1916, това беше още през онази... Първата световна война.
Тогава на помощ на Франция беше изпратен...
руски експедиционен корпус.
Там. Във Франция.
Аз бях там, на река Марна.
Не помня, имаше ли наши на Сома...
Но край Вердюн бяха.
И нашите части взеха участие в решителния удар...
който, собствено...
Маша, направи чай!
Струва ми се, че и сладко имаш. Не бързате, нали?
Не, не!
Извинявайте, у вас ли е нашия агитатор?
Бихте ли я повикали! Аз съм от райкома. Благодаря!
Извинявайте, че ще ви попреча!
Елена Фьодоровна, там вече всички са се събрали. Чакаме ви!
Идвам.
Такава ни е работата!
Извинявайте, трябва да вървя! Довиждане!
Значи... довиждане до петък?
- Непременно.
Внимавай! Ще те чакаме!
- Довиждане.
Ама, че досадно.
Добре, имам още един апартамент.
Само че, моля те, не върви след мен, другарю от райкома.
Бон маневрира.
Да не изгориш? Такова време е много опасно.
Лесно се изгаря.
Първи отчет, Лондонски интервюта...
Това е интересно. "Гости в изтрезвителя"
Искам да ям.
Какво?
- Искам да ям.
Ей сега ще тръгнем. Само веднъж да се натопим.
В Москва е 9 градуса.
И от време на време дъжд.
Искам да съм в Москва.
А ти?
- Да.
Тук надебелях от мързел.
В Москва! В Москва!
Аз зная за какво мислиш.
За какво?
За нас, двамата.
Никога не сме говорили за това.
Аз зная, че това те е засягало.
- Не!
Лъжеш! Това засяга всяка жена.
Даже не мога да разбера, защо не сме говорили за това.
Разбери!
Двама човека трябва... да са нужни един на друг...
Не просто любов, това сме го изпитвали и двамата.
Значи така!
Хайде да отидем в това учреждение.
Където правят хората щастливи.
Предложение ли ми правиш?
- Да.
Тържествено и официално.
Считай, че съм във фрак.
А ако поискам да запазя своята независимост?
Сериозно, нали може да съществува и такъв вариант?
Предполагам.
Знаеш ли...
Моята братовчедка ме разпитваше за теб.
Какъв си ти.
Добър или лош.
Пиеш ли или не.
Аз казах всичко както си е. Обективно.
Всички твои достойнства.
Казах, че си добър.
Че не пиеш.
Че не си женкар. Тя каза, че и това е важно.
Не съм лишен от чувство за хумор?
- Не си лишен.
Че имаш лек характер.
Че не си страхливец.
Но, знаеш ли...
аз навярно никога няма да мога да й обясня,
защо, независимо от всичките ти прекрасни качества,
Аз няма да се омъжа за теб,
Володя!
... че всички да се срещат на определени места,
всеки да знае какво да прави.
... минахме през целия град и прочетохме името на последната улица.
А името й е такова, като бойна дума:
Брянската улица
през града върви, значи натам е нашия път.
Брянска улица на запад нас ни води.
С бой превзехме града Брянск,
минахме през целия град и прочетохме името на последната улица.
А името й е такова, като бойна дума: Минската улица
през града върви, значи натам е нашия път.
Минска улица на запад нас ни води.
С бой превзехме града Минск,
минахме през целия град и прочетохме името на последната улица.
А името й е такова, като бойна дума: Брестката улица
през града върви, значи натам е нашия път.
Брестката улица на запад нас ни води.
С бой превзехме града Брест
минахме през целия град и прочетохме името на последната улица.
А името й е такова, като бойна дума: Люблинската улица
през града върви, значи натам е нашия път.
Люблинската улица на запад нас ни води.
С бой превзехме града Люблин
минахме през целия град и прочетохме името на последната улица.
А името й е такова, като бойна дума: Варшавската улица
през града върви, значи натам е нашия път.
Варшавската улица на запад нас ни води.
С бой превзехме града Варшава
минахме през целия град.
Следващият е Берлин!
Превод: Лука Луков Субтитри: Лука Луков