Radioactive (2019) Свали субтитрите
Мадам? Мадам Кюри!
Повикайте линейка!
Мадам, какво стана?
Побързайте, много е слаба!
Мадам Кюри?
- Да!
Сутрешните вестници!
Дюкло?
- Да.
Интересувате се от микробиология?
- Интересувам се от всяка наука,
различна от днешните догми.
- Аз съм Пиер Кюри.
Здравейте, г-н Кюри.
Довиждане.
ПАРИЖ 1893 г.
Вие сте зает. Натрапих се.
- Така е.
Сега може да ни кажете защо се натрапихте, г-це Склодовска.
Професор Липман, искам да протестирам по всеки възможен начин!
Снощи пак са изнесли оборудването ми.
- За това си има проста причина.
Не е проста. Това е неуважение към онези,
които споделят лабораторията с мен!
Позволете да формулирам противоположната хипотеза.
Може би вашето оборудване заема твърде много място.
Ако научното оборудване не стои в точно определена позиция...
Тогава значи сме диваци, а не учени.
- Искам само уверение...
И по тази причина ви моля да напуснете.
Да напусна?
Не можем да отговорим на вашите изисквания.
Но аз няма къде да отида.
Създайте своя лаборатория, г-це Склодовска.
Липсват ми средства.
В такъв случай, постоянните ви неразумни искания от мен,
ще дадат на всички нас ценен урок.
Може би е защото съм полякиня.
- Не, разбира се.
Или защото не съм мъж.
- Да, може да е това. Но, Мария...
Ние сме в Париж. Тук съм Мари.
Детето ти плаче.
- Да, наясно съм.
Тогава не трябва ли да се държиш като майка?
Съжалявам, госпожо.
- Благодаря.
Благодаря, Лана. Ако отидеш при него и се извиниш?
Дойдох чак от Полша да уча наука. Не мога да си извиня.
Науката за мен свърши! Ще стана учителка.
Ти си невъзможно драматична!
Детето ти е драматично.
Мария... извини се.
- Не! Никога!
Ще намеря друг начин.
Не.
Не.
Невероятно!
Не предполагайте нищо, щом съм до вас.
Жената на улицата, с Дюкло. Здравейте.
Изглеждате така неловко, както аз се чувствам.
Неловко ли изглеждам?
Допуснах, че ще е по-малко неловко, ако стоим един до друг...
Не ми е неловко.
- ...отколкото, ако сме далеч.
Ще подкрепя тази теория. Аз съм Пиер Кюри.
Харесвате си името. Казвате ми го за втори път.
Вие сте Мария Склодовска.
- Не помня да съм го казвала.
Прекрасна е, нали? Танцьорката.
Казва се Лои Фулър и трябва да я гледате пак.
Защо ви трябва да знаете имената на всички?
Тя нарича този танц своя огнен танц.
Защо?
Мисля, че я интересува как се движи пламъкът.
Да, не ми казахте името си, но аз го знам по три причини.
Първо – вие сте една от 23-те жени-учени във факултета.
Просто число.
Второ – чух за сблъсъка ви с професор Липман.
Създадохте си репутация.
И трето – четох статията ви за магнитните качества на стоманата.
Там има изключителна наука.
Благодаря.
Щом сте толкова любезен, ще призная,
че четох статията ви за кристализацията.
И тя ми харесах. Дори много.
Благодаря.
Чух, че Липман, ви е изгонил от лабораторията. Съжалявам.
Не искам съжаление, г-н Кюри.
Ако мога някак да помогна...
- Ще се справя.
Да сме наясно – не благодаря на учен, че е предложил място на учен.
Достатъчно способна съм и...
- Неблагодарността ви е на място.
И също ще отбележа, че няма да съм ви любовница.
Дори не мие хрумвало.
- Няма да търпя намеса.
Нито да ми казват как експериментите ми да станат по-оптимални.
Обичам да споделям науката и заедно...
- Няма да го толерирам.
Ще трябва да се научите. Обичам сътрудничеството.
Ще се интересувам от работата ви
и ще се радвам, ако се интересувате от моята.
Г-це Склодовска!
Преди да избягате от единственото място, което някой ви предлага,
искате ли да видите къде работя?
Скромно.
Марсел, Андре, Морис и Пол, представям ви г-ца Мария Склодовска.
Много ми е приятно.
Слушали сме много за вас.
- Нима?
Академията вероятно ме мрази почти колкото вас.
Подминават ме за почти всяка голяма награда, професура, стипендия.
Защо? Не съм сигурен. Може би ги отегчавам
или ги плаша, но те не ми правят услуги.
Но вие сте учен с реноме.
- И ви каня да споделите
моето реномирано, макар и скромно място, с мен.
Защо го правите?
Инстинктът ми подсказва.
Инстинктът не е много научна причина.
- Но все пак е причина.
Да.
Да, това отговаря на нуждите ми.
Добре.
Мръщите се на това цяла седмица.
- Наблюдавам.
Какво търсите?
- По-лесно наблюдавам, ако не говоря.
Измервам урана и откривам по-малко радиация, отколкото в рудата.
Рудата е по-потентна от елемента?
- Именно. И не мога точно...
Трябва да има аномалия в резултатите.
Направих теста шест пъти, с идентични резултати.
Според инстинкта ми, има друг елемент, който изкривява резултата.
Смятате, че сте открили непознат елемент?
Ако ми се присмивате, аз...
- Не, не се присмивам.
Вълнуващо е.
Измервателното оборудване е лошо.
- Засега ми върши работа.
Ако искаме да получите нужните стойности,
ни трябва нещо крайно прецизно.
- Няма "ние".
Нещо, способно да измери и микроскопичните аспекти...
Не, моля ви! Не, не, не!
- Да, да. Имам идея. Елате с мен.
Г-н Кюри!
Извинете, знам, че е далече.
- Не ме притеснява отдалечеността,
а дестинацията.
Това е една от най-добрите болници в Париж. И има оборудване...
Избирам да не ходя по болници.
Но вие сте учен!
Мария, страх ли те е?
От какво?
- От моята болест.
Не.
- Добре.
Защото няма причина да се страхуваш.
Ще умреш ли?
Не и ако ме излекуваш.
- Как да те излекувам?
Целуни ме.
Ако ме целунеш пак, обещавам да не умра.
Но Броня казва...
- Сестра ти не знае всичко.
Целуни ме.
Усети ли това?
- Не.
Това беше звукът на света, завъртял се в нова посока.
В посоката на Мария Склодовска.
Не го усещам.
Целуни ме пак.
Сега... усещаш ли го?
Да. Да...
Мисля, че да.
- Ти ме излекува.
Извинете, забавих се повече. По-добре ли сте?
Реших, че експериментите ми ще станат и без вашето оборудване.
Когато работихме с кристали,
трябваше да можем да измерим и микроскопичните заряди.
Не се получаваше, докато не конструирах това.
Квадрантен електрометър. Способен е да измери прецизно
и малки количества електрически заряд в материала.
Мери електрически потенциал?
- Оборудването ви не е добро.
Моето е. Вие сте гениален учен, но също и аз.
Партньорство ли предлагате?
Точно това правя.
Всъщност въпросът е да се разтвори.
Съпругът ми пак ме гледа неодобрително.
Не правя нищо подобно.
- Мислиш, че задавам глупави въпроси
на учените ти приятели.
- Въпросите ви не са глупави.
Майка ми казваше да не се омъжвам за умен мъж,
защото ще го разочаровам, а и той мен.
- Защо да те разочаровам?
Предполагам не успявате да я накарате да се чувства адекватна.
Тя може да остане.
Аз ще вдигна, ти имаш въпроси.
Значи... взимате руда... и я карате да се разтвори...
Взимаме уранинит, който е специална руда,
която идва чак от мина в Бохемия,
После използваме научен процес, да отстраним елементите,
които са отстраними, и търсим какво остава.
И какъв научен процес използвате?
- Това са чудесни въпроси.
Разтрошаваме я, което е изключително трудоемко.
После я обработваме топлинно и отстраняваме утайката.
Добавяме киселинни и алкални разтвори,
докато остане само пречистеното.
Трябва да отстраним много субстанции.
Но ще си струва.
- Много е вълнуващо.
А защо изобщо търсите в урана?
- Бекерел.
Рядко компетентен учен.
- Бекерел случайно открива,
че урановите соли, увити в черен плат и затворени в кутия,
оставят отпечатък на фотографска плака.
И смята, че уранът прави необичайна реакция с нещо в атмосферата.
Аз казвам, че е самият елемент.
Много радикална мисъл.
- Още не разбирам.
Представете си грозде. Как го превръщате във вино?
Мачка се и ферментира.
- Да.
Представете си гроздето да се мачка само,
да ферментира само и да променя същността си.
А ако ви кажа, че докато гроздето става на вино,
освобождава огромен поток енергия, която може да прави неща?
Ще се развълнувате, нали?
Да, така мисля.
- Науката се променя.
Но има хора, които правят наука и още вярват, че светът е плосък.
Аз ще докажа, че грешат. Също като Нютон.
Ние.
- Благодаря.
Виждам как ме гледаш, Пиер.
Как те гледам, като ферментиращо грозде?
Харесах тази аналогия.
- Беше добра аналогия.
Но си права. Гледам те по определен начин.
И понякога имам чувството, че и ти ме гледаш така.
Когато майка ми умря, не проговорих една седмица.
Хората мислеха, че е от скръб, а просто не можех да разбера
защо ми беше отнето нещо толкова важно.
Цял живот бях егоист, Пиер. И ако се надяваш да ме промениш...
Не си егоистка, просто си... вглъбена в себе си
и не искаш някой да ти отнеме твоето.
Никога няма съм жената или съпругата, която искаш.
Присмиваш ли ми се?
Изразих се самонадеяно. Знам, че почти не се познаваме.
Засмях се, защото ти не ми даде шанс да ти предложа.
Направих го, нали? Как мислиш?
Само от научен интерес, имаше ли такова намерение?
От гледна точна на научния интерес, тази мисъл не беше съвсем оформена.
Както каза, почти не се познаваме.
Но, да, мисля, че щях.
Мария Склодовска...
ти си по-добра от жената, на която можех да се надявам...
и ти няма просто да си моя жена.
Искам да споделя живота си с теб.
Много благодаря.
- Гледайте тук. Не мърдайте.
Напомняй ми, ако забравя, да напускаме Париж,
колкото често е възможно.
Трябва да се насладим на всичко на света.
Напомняй ми да те въздържам от нуждата да преувеличаваш всичко.
Мислех, че съм приключил с жените.
Какво?
От това, което каза, тъкмо си започвал.
Мислех, че искам да се концентрирам върху науката.
Обичаш тези надути фрази, нали?
Но ти ме промени.
- Мисля, че ти ме накара да отстъпя.
Нищо подобно.
Ти си изключителна!
Това е пълен абсурд!
- Ще те пренеса през прага.
Не, ти ми завърза очите, за да положиш по-малко усилия от мен.
Беше Академията, в чест на сватбата ни.
И защото работата ни ги вълнува.
- Решиха да ни дадат ново място,
където да работим с уранинит и да е само за нас.
А защо очите ми са завързани?
- По-вълнуващо е.
Готова ли си?
Здравей, Пол.
- Добре дошли във Версай.
Не е точно, каквото искахме, но...
Празно е.
- Изчакай да видиш вътре.
Това ли е?
Нали?
- Елате.
Надминали са себе си.
- Така е, нали?
Здравейте.
- Имам доставка за Мари Склодовска?
Сега е Мари Кюри, но мястото е това.
Ще разтоваря в двора, става ли?
- Благодаря.
Уранинитът ли е?
Внимавай.
- Внимавам.
И пак.
Ирен?
- Ирен.
Да.
Тук.
Пол!
Това е радий.
- Радий?
Съвсем мъничко радий. Събран от четири тона уранинит.
Сигурно има още, но...
Не е ли най-красивото нещо, което си виждал?
А ти сигурна ли си?
- Сигурна съм.
Да... най-красивото нещо, което съм виждал.
Сега всичко ще се промени, нали?
Да.
Мислехме, че ще открием нов елемент.
Сгрешихме. Отне ни четири години,
четири тона уранинит,
40 тона корозивни вещества
и 400 тона вода.
Тук сме, за да ви представим два нови елемента –
полоний и радий.
Мислехме, че атомите са завършени и стабилни. Оказа се, че някои не са.
И в своята нестабилност... излъчват лъчи.
Наричам това "радиоактивност".
Тук сме, за да ви кажем, че вие фундаментално не разбирате атома.
Невероятно.
Не мърдайте!
Кюри откриват радиоактивността. Приветстват мадам Кюри.
Кюри – откривателите на радия и полония.
Учените не разбират атома.
Нарушава фундаменталните закони. Нестабилни атоми.
Радиоактивност. Живот. Смърт.
Жена или мъж?
- Жена, мисля.
Малко е неясно.
Здравейте.
- Здравей.
Поръчахте ли?
- Не.
Шампанско.
- Шампанско?
Какво?
- Получих я?
Какво получи?
- Професура.
Така ли? О, Боже, да!
Накрая осъзнаха, че имам какво да дам.
- Внимавай.
Защо?
Не?
- Да.
Аз съм професор Кюри и ще имам две деца.
Поздравления, професор Кюри.
Къде отиваме?
Някъде, където мисля, че ще ти хареса.
Но аз съм уморена, бременна и е студено.
Лои Фулър ни покани на сеанс.
Лои Фулър? Спиритуализъм? Не говориш сериозно.
Той е наука, като всяка друга.
- Не говори глупости.
Няма нищо за гледане или анализ.
- И радиоактивността не се вижда.
Това е нещо съвсем друго.
Добър вечер, Лои.
Живеем в свят, в който невидима светлина
минава през плътта и показва костите под нея.
С хикс поглед аз ще призова
присъствието на Бетовен, който да се яви пред мен.
Хикс поглед? Като ураниеви лъчи?
- Да.
След малко, портретът на Бетовен ще се появи...
на тази фотографска плака.
И сега Бетовен ще се върне от мъртвите.
Използва нашата наука, за да подобри работата си.
Всички учени стъпват на предишен труд.
- Наричаш това наука?
Може да промени науката завинаги.
Не разбираш ли, че ние вече променихме науката?
По-силен е от другите.
Определено е по-пречистен.
- Получихме нова задача.
Какво искат?
- Радиоактивни ароматни соли.
Като лек за плешивост.
- Какво им каза?
Не притежаваме радия, нямаме патент и си свободна да правиш каквото искаш.
Патентът щеше да ни даде по-голяма лаборатория.
Знам, че възможностите на науката са по-важни...
Ако го притежаваме, хората няма да използват тези възможности.
Вярваш, че другите виждат възможности, в които аз не съм сигурна?
Хората виждат възможности. Повярвай ми.
Радиоактивен кибрит... за твоите радиоактивни цигари.
Радиоактивен шоколад. Радиоактивна паста за зъби.
Тук има писмо и за радиоактивна дамска пудра.
Лои Фулър иска от нас радиоактивно облекло за танц.
Спокойно, казах й, че не правим дрехи.
Чу ли, че има танц на Бродуей, базиран на нашата работа?
"Пиф-Паф-Пуф"
- Какво направихме?
Какво е това?
Нищо.
Анри Данлос, дерматологът, дойде при мен, много развълнуван.
Използвал за лечение радиев хлорид при тумор
и той се свил значително.
Свил се?
2000 години ракът не се лекува.
Представяш ли си? Започват изпитване.
Мисли, че нашият радий ще лекува рак?
- Данлос е още в началото.
Усещам, че нашият труд се разпространява.
Усещам как променя света.
Ето. Пазете се.
КЛИВЛАНД 1957 г.
Г-н Уорнър? Д-р Дженкинс.
Ти трябва да си Питър.
- Здравейте.
Знаеш ли кой е този? Той е докторът.
Ще ти помогне да оздравееш и всички ще си отидем у дома.
Ще използваме нещо, наречено "линеен ускорител".
Линеен какво?
- Той е авангардът на науката.
Използвали ли сте го до сега?
- В тази болница синът ви ще е първият.
На света има пет такива машини.
Детето ми няма да е ваше опитно зайче.
Ако не намерим начин да лекуваме Питър,
този тумор ще расте и ще засегне всички важни органи.
А тази машина ще смали тумора. Гарантирам ви.
Не знам дали ще го смали достатъчно,
но значително ще подобри шанса на детето да преживее.
ВНИМАНИЕ! Силна радиоактивна зона
Искам да го видя.
- Да, разбира се.
По-голяма е, отколкото очаквах.
- Това е машина с невероятна мощност.
Трябва да е голяма.
- Чакайте! Той ще влезе вътре?
Не. Не. Той ще бъде вързан тук.
Вързан?
- Само, за да не мърда.
Трябва да сме много прецизни, след като използваме лъчи.
Ще го боли ли?
Г-н Уорнър, машината ще подобри живота на сина ви.
Дори може да го спаси.
Добре.
Не мърдай, синко.
Лоши новини?
- Не, не са лоши. Мина добре.
Той по-добре ли е?
Пътят е дълъг, г-н Уорнър, но началото е добро.
Искате ли да го видите?
- Да.
Кълна се, за последен път идвам тук.
- Просто почакай.
Нужна е тишина да се появи ектоплазма.
- Какво?
Боли ли от радия?
- Не, махнах го.
Оказа се, че затопля плътта. Прави я сива.
Виж, има лезия. Забележително!
Тя е измамничка. А те имат някакво мистериозно приятелство.
Той обеща да я тегли преди, по време и след сеанса,
за да види дали наистина в нея е влязъл дух. Как е възможно?
Мисля, че ревнуваш.
- Не ревнувам. Аз...
съм ядосана, защото мисля, че трябва да приема работата ни по-сериозно.
О, Боже! Ела. Той ще ме познае.
Ние сме на първа страница, ще ме познае.
Хората не вярват, че съм сестра на прочутата мадам Кюри.
Славата е за идиоти. И изглежда дава на Пиер някои странни идеи.
Позволи му да е странен.
Радвай се на радостта му.
- Но спиритуализъм?
Вярата не е лошо нещо.
- Аз имам вяра.
Имам вяра в човечеството, вярвам в прогреса,
но вярата в отвъдния живот няма никаква научна основа.
А ти не мислиш ли, че мама може да е на по-добро място от това?
Мисля. Тя е в дупка в земята, в Полша.
Място далеч по-добро от Париж.
- Мария, толкова си цинична.
Не, скъпа, само реалист.
На кого пишеш?
Искат да ми дадат Почетния легион
и аз отговарям.
- Какъв е отговорът?
Моля да благодарят на министъра, но изобщо нямам нужда от такива ордени.
Обаче имам огромна нужда от по-добра лаборатория.
Много кашляш.
- Нима?
Мари...
Не ме води в болница! Не искам!
- Чакай тук.
Не!
- Форцепс, моля.
Сега напъвайте.
- Не мога! Не мога!
Дишайте, госпожо, почти е готово.
- Трябва да обърнем бебето.
Мислех, че ще я загубим.
Прочутата Мари Кюри се нуждае от помощ и всички тичат.
Тя щеше да умре.
- Но те я спасиха.
Както и теб.
Ев.
Ирен, за какво мислиш?
Не знам.
За нищо ли не мислиш?
- Не знам.
Винаги трябва да мислиш за нещо.
Ти за какво мислиш?
Твърде си малка, за да разбереш.
Трудът ни е номиниран за Нобелова награда.
За откриването на радиоактивността.
Комитетът споменава само моето име.
И...
- И?
Казах, че ако спечелим Нобелова награда,
ще е само заедно.
Пол, трябва ми стол.
Колко е часът?
12:10 ч.
А колко е в Швеция?
- 12:10 ч.
Сигурна ли си, че искаш да си тук?
- Изглежда...
правилното място.
СТОКХОЛМ 1903 г.
Но възникват въпроси дали човечеството ще спечели...
Дали човечеството ще спечели...
Готов ли сте, г-н Кюри?
Не.
Може да мислим, че радият може да стане много опасен в престъпни ръце.
Тук полковник Тибетс от Енола Гей. Чувате ли ме, Вашингтон? Край.
Чуваме ви, полковник Тибетс. Край.
Вашингтон, капитан Робърт Луис ме информира, че "Малчуганът" е жив.
Разрешете да го пусна. Край.
- Имате разрешение, полковник. Край.
И възниква въпросът дали човечеството ще спечели,
като научи тайните на природата, дали е готово да ги използва добре,
или дали това знание няма да му навреди.
По мой знак.
Три...
Две...
Сега.
Примерът с откритията на Нобел показва,
че силните експлозиви позволяват човек да върши чудесна работа.
Но също са и ужасно средство за разрушение
в ръцете на престъпни умове, които водят народите към война.
ХИРОШИМА 1945 г.
Аз съм от тези, които, заедно с Нобел вярват, че човечеството ще извлече
повече ползи, отколкото вреди, от тези нови открития.
Ти се върна?
- Да.
Всичко ли мина, както се надяваше?
- Да.
Получи ли почитта, която смяташ, че заслужаваш?
Речта ми беше само за теб и твоят труд.
Но аз съм само съпругата?
- Кога съм се държал така?
Аз съм съпругата на Пиер Кюри.
- Каза, че не държиш на професурата,
а само на постиженията. А аз се борих...
А аз правя същото, като съпругите – раждам ти деца и поддържам дома ти.
Трябва да се махнем от Париж. Вреди и на двама ни.
Как смееш да използваш моя гений? Как смееш да приемаш аплодисменти?
Трябва да отидем на въздух.
- "Аз съм от тези,
които вярват, че с Нобел..."
- Не, бях съвсем ясен.
Не, бях абсолютно ясен, че трудът е общ!
Ти открадна моя гений и го превърна в свой!
Не биваше да отиваш без мен!
Ти току-що роди. Не беше добре да пътуваш.
И дори не пожела да дойдеш! Какво трябваше да сторя?
Това е по-голямо от нас двамата
и някой трябваше да отиде да го представи!
Ти никога не разбра! Беше ядосан, защото не те смятаха за един от тях.
Познаваш ме много добре.
- Аз бях ядосана, защото сгрешиха.
Но не съм искала това. Аз просто искам да правя наука.
Аз не те ли направих по-добър учен?
Не сме ли по-добри учени заедно?
- Разбира се.
Защото ти си един от най-добрите умове. Но моят ум е по-добър.
Основният ти проблем е арогантността.
Основният ми проблем си ти и фактът, че те обичам толкова много.
Не че не разбирам какво има между нас.
Не разбирам какъв би бил животът ми без теб.
Дори в спомените ми като момче, ти... някак си там.
Искам да беше с мен в Швеция.
Искам да бяхме заедно.
Болен съм, Мари.
Болен съм.
Като кашлям, има кръв.
Да се махнем от Париж, да си починем и да се оправим.
А лабораторията?
- Ще почака.
Нека спасим себе си.
- Имаме много работа.
Моля те, Мари. Моля те.
Пиер, не ходи далеч.
Мария! Мария, къде си?
Пази се!
Здравей, стари приятелю.
Здравей.
Добре.
Добре дошли, мадам Кюри.
- Не знам защо съм тук.
Съветът ви има предвид за мястото на професор Кюри в университета.
Искате да ми дадете мястото на Пиер?
- Не ви даваме нищо.
Интервюираме кандидати и решихме, че и вие трябва да сте сред тях.
А ако не искам поста?
Ще разглеждаме една кандидатура по-малко.
Искам да стане при моите условия. Ако го правите от съжаление, недейте.
Ако имате един или друг план – също.
Значи казвате...
- Нямам какво друго да кажа.
Не е работата, която искам, но ще я приема.
И ако науката ми не говори достатъчно, нито качествата ми,
значи не разбирате моята наука.
Извинявам се, господа.
Типичното й поведение.
Това е постижение, Мари.
- Първата жена професор в Сорбоната.
Франция много закъсня за първата жена, спечелила Нобелова награда.
Помниш ли, че дори не бях номинирана?
Пиер се бори за мен, за това да признаят общия ни труд.
Без него нямаше да спечеля. Той беше всичко за мен,
а сега го няма и аз...
аз съм изгубена.
Ще мине, Мари.
- Не, няма.
Ти си много силна.
- Но се уморих.
Не искам да съм силна. Искам да съм слаба.
Пиер не би искал.
- Вместо него ли говориш?
И на мен ми липсва.
Ето я, идва!
Браво!
Искам да ви разкажа за радия.
Много специфичен и забележителен елемент,
защото не се държи както трябва.
НЕВАДА 1961 г.
АТОМНА БОМБА вижте взрива
Наричаме това "Обречения град".
- Вложили сте огромен труд.
Манекените облича "Джей Си Пени".
Те са по-добре облечени от нас.
Трябва ли да е толкова прецизно?
Страхотна е, нали?
Не, не... Много съжалявам.
Няма проблем.
- Извинявам се.
Очилата.
Има някои, които казват, че моят радий ги разболява.
Ти болен ли си?
- Не.
А ти?
- Да. Анемия.
Но не е доказателство. Не може...
Има някои, които казват, че той може да е отслабил Пиер,
затова не се е изтъркалял от пътя.
- Черепът му беше смазан.
Не може радият да му причини това.
Не мога нищо без него.
Но той би искал.
- Знам.
Очаква го от теб. Аз също го очаквам.
Ти си най-добрата жена, която съм срещал.
Най-добрият човек.
Знам какво загуби, Мари.
Веднъж Пиер ми каза, че не си представя живота без мен.
Аз не му отговорих нищо.
А трябваше.
Трябва ли да ядете?
- Не.
Тогава вървете.
Това е ужасната полякиня. Как смее да се показва?!
Как смее да се показва на публично място?!
Противна жена!
- Няма срам!
Радиоактивността е спонтанното излъчване на радиация
или частици при разпада на ядрото,
които заради специфичната си вътрешна структура,
са много нестабилни.
Това са частиците, излъчени от ядрото,
в резултат на ядрена нестабилност.
Това е. Благодаря.
Не е толкова зле.
- Знаем ли кой е замесен?
Двама са.
- Двама?
Марсел Демаланд и Морис Деменитро. Подготвят торий-хикс.
Торий-хикс. За кого?
- Някаква фабрика край Париж.
Морис е болен от доста време.
- От какво?
Левкемия.
- А Марсел?
Има анемия. Тежка анемия.
Има ли пряка връзка?
- Разбира се, че има.
Това са усложнения от радиацията.
В тези случаи се появява все по-редовно.
Винаги внимавахме.
- Сега ще внимаваме повече.
Изгуби съпруга си и реши да вземеш моя?
Великата Мари Кюри, паднала до крадец!
Не... ти не си Мари Кюри.
Не заслужаваш това име.
Името ти е Мария Склодовска и ти си полякиня.
Мръсна полякиня.
Мръсната полякиня, която изобрети отрова,
а светът й се възхищаваше.
Но аз знам коя си.
Чух я.
- Но все пак остана вътре.
Искаше да дойда и да налея масло в огъня ли?
Логичното беше да остана вътре и аз останах вътре.
Съжалявам за думите й.
- Недей.
Мари?
- Какво?
Какво ще правим?
Четири страници в този националистки боклук!
Жена му е наела частен детектив. Крадат ни писмата.
Тя ги дава на вестниците, за да ги отпечатат.
А аз просто го посъветвах да й откаже удоволствието.
Вестниците са втрещени от идеята, че и жените изпитват удоволствие.
Но това са интимни удоволствия!
Ти говориш...
- Да, за секс.
Тя наистина ли го каза?
- Шокирах те.
Както и всички други. Не си ме шокирала.
Но не пиши за тези неща. Те са интимни.
За това не се пише.
Хората гледат.
- Винаги са гледали.
Не и така. Не с омраза.
Мадам Кюри провокира скандална връзка.
Махай се от Франция, мръсна емигрантка!
Полска отрепка! Върни се в страната си!
Мръсна полякиня!
Всички евреи са еднакви!
Мари, може ли да поговорим?
Може ли после?
- Не.
Тя каза, че ако се прибера, всичко ще свърши.
Аз съм убедена, че няма да свърши.
Не искам повече да те наранява.
Мисля, че щетите за мен ще са трайни, все едно какво ще направиш.
Мари, ти каза, че няма да ме обикнеш. Пиер би искал...
Грешка е да споменаваш името му в този разговор. Нали?
Ти не ме изоставяш. Аз не съм изгубено куче.
Просто ме оставяш да намеря своя път.
Сега върви и бъди смел.
- Мари...
Само не искай в това време да те съжалявам.
Затвориха го.
Тя умря...
и го затвориха.
Не мислех, че това място...
и работата й имат достойнства.
- Ти си учен.
Тя беше артист или... не знам...
точно какво беше.
- Умряла е.
Лои, ще ми помогнеш ли?
Аз не разбирах това място, а ти – да, и аз...
Можеш ли същото като нея? Искам да накараш съпругът ми да дойде.
Не мисля, че тя е обещавала това.
Моля те, ще го накараш ли да се появи?
Моля те, накарай го да се появи! Моля те, нека той се появи!
Моля те...
Моля те, ще го накараш ли... да се появи?
Моля те, ще го накараш ли да се появи?
ЧЕРНОБИЛ 1986 г.
Хайде, изведете го от тук!
- Бързо!
Бързо! Бързо! Бързо!
Право напред!
Значи той те напуска?
Не беше... достатъчно силен.
Или поне не беше силен за пресата.
Тъй наречените националисти те наричат мръсна полякиня, мръсна еврейка.
Опитах се да има кажа, че на всичкото отгоре съм мръсна католичка, но...
не ме слушат.
Мария... аз се връщам у дома.
В Полша. Ще дойдеш ли с мен?
- Мястото ми е тук.
Но те не мислят така.
- Франция е домът на Ирен и Ев.
В Полша ще им хареса.
- Работата ми е тук.
Полша се промени. Там ще те ценят и почитат.
Пиер е погребан тук.
Те се събират пред дома ти и крещят да си вървиш.
Кога ми е повлиявало чуждото мнение?
Върви си у дома!
- Полска кучка!
Просто си върви у дома, чуваш ли?
Растежът ти се забавя, Ев.
- Така ли?
А Ирен расте по-бързо от всякога.
Аз имам големи зъби.
Вярно е.
Телеграма, мадам.
- Благодаря.
Интересна ли е?
Шведската академия на науките смята,
че съм заслужила втора Нобелова награда.
Този път за химия.
- За какво?
За извличането на елементите радий и полоний.
Поздравления, мамо.
- Поздравления, мамо.
Но предлагат да не ходя, за да избегнем излишните спорове.
Е...
Нека ти измеря главата.
Ела, миличка.
Радваме се, че успяхте да дойдете в Швеция, г-жо Кюри.
Нима?
- О, да.
Женското движение в Стокхолм
ви подкрепя с цялата си сила и убеденост.
Имате ли всичко нужно?
Да, имам... всичко необходимо.
Не искат да си тук.
- Глупости.
Просто им е трудно да отделят научните ми постижения
от личния ми живот.
- Защо не харесват личния ти живот?
За какво ще говориш в речта си?
За лични неща?
- Не.
За химията на необяснимото.
Браво!
- Браво!
Браво, мадам Кюри!
- Браво!
Браво!
Браво!
Преди около 15 години Анри Бекерел откри излъчването на урана
и две години по-късно изучаването на феномена
беше разширено до други вещества, първо от мен...
а после от Пиер Кюри...
и от мен.
Това бързо ни отведе до откриването на нови елементи,
чието излъчване, макар и аналогично на това на урана, беше по-интензивно.
Благодарение на откриването
на новите, много мощни радиоактивни елементи,
изучаването на радиоактивността прогресира с невероятна скорост.
Ирен, къде ме водиш?
- Чакай и ще видиш.
Спри тук, шофьор.
Ирен, аз няма...
- Знам.
А защо съм тук?
- Трябва да го видиш.
Мислиш, че войната не те засяга?
- Напротив.
Не можеш ли да помогнеш?
- Ирен, аз съм болна. И съм жена.
Едва ли ще съм много полезна на някого,
но ми дай пушка и ще пробвам.
- Тази страна воюва,
а медицинската помощ е катастрофа.
- Няма да вляза в твоята болница.
Знам, мамо.
Затова те водя отвън.
Това е Франк.
- Здравей, Франк.
Двата му крака са ампутирани.
Това е Паскал.
- Здравей, Паскал.
Двете му ръце са ампутирани.
Ирен...
- Това е Габриел.
Ирен!
Не искам да ги гледам като експонати в музей.
Те кълцат тези момчета. Нямат оборудване за друго.
Трагично е, но какво искаш да направя?
Ти си Мари Кюри.
Време е тази война да стане и твоя. Моля те.
Като старши научен министър
трябва да ви кажа...
- Момчетата умират.
Като старши учен министър...
- Научен.
Извинявам се. Старши научен министър.
Чувството за превъзходство не ви е напуснало.
Никога не сте ме харесвали.
- Въпросът не опира до това.
Да, опира до уважение. Затова ме чуйте.
С мобилен радиограф можем да снимаме войниците
преди да решат да ги ампутират. Сигурно виждате...
Виждам непрактична мярка, предложена от жена,
която винаги е била практична.
- Трябват ми пари, достъп,
и възможност да отида на бойното поле. Дайте ми ги.
И защо да го правя?
Отчасти, защото е правилно, отчасти, защото съм нужна,
но най-вече, защото съм болна и уморена.
Кашлям кръв и това е последната ми битка.
И аз ще я спечеля.
- И двамата сме уморени, мадам.
Мамо, ако не го гледаш сякаш те е обидил лично, ще съм ти задължена.
Не възразявам.
- Напротив.
Казваш го само, защото си възпитан.
Но мама не е страшна, просто не адаптира поведението си.
Имате ли докторска степен?
- Не е интервю за работа.
Имате ли докторска степен?
- Млъкни, Ев!
Да, имам докторска степен.
Каква беше тезата ви?
- Мамо!
Г-н Жолио, имате ли интересни наблюдения за времето,
политическата система, или транспортната система?
Не.
- Обичате ли науката?
Разбира се, че да. Обичам дъщеря ви и обичам науката.
Обича дъщеря ти.
Приемаме любовта и към дъщеря ми за даденост. Да говорим за наука.
Ще ми хареса.
- Ти си невъзможна!
Кажете ми, над какво работите?
- Всъщност аз работя с Ирен,
и смятаме, че радиоактивността може да направи още няколко крачки напред.
Може ли? Продължете.
В онези атоми, за които радиоактивността не е естествена,
може би е възможно да се индуцира.
- С какво работите?
С по-леки елементи – бор и алуминий.
Бомбардираме ги с алфа-частици и отчитаме данните след като спрем.
Ако можем да докажем реакция...
- Ще докажете, че е възможна
изкуствена радиация.
Това е вълнуващ труд.
- И аз мисля така.
Май го харесваме.
Аз ще намеря онези линейки. Ще ги оборудвам и ще ги подготвя,
но няма да работя там. Не искам и ти да го правиш.
Но, мамо...
- Млад човек не бива да гледа смъртта.
И не мисля, че трябва да участваш в работата на Фредерик.
Радиацията е вълнуваща, но не е безопасна. И...
искам да стоиш далеч от него.
- Но ти прекара цял живот...
Заобиколена от смърт и радиация, да. И...
те ми донесоха малко щастие.
Искам да си по-добре от мен.
Лека нощ.
Мадам Кюри.
Г-це Кюри.
Каква чест е да ме удостоите с присъствието си.
Работата ви е чест за Франция, мадам.
Тук сме, за да искаме пари.
Да, професор Липман ми обясни ситуацията.
Страхувам се, че не мога да изпълня молбата ви.
Смятайте ги за частично плащане.
Стопете ги и ги използвайте за войната.
Това са Нобеловите ви награди.
- И са направени от чисто злато.
Начало е, не мислите ли?
Мадам Кюри, тези награди са гордост за Франция...
Тези награди са резултат от болка и изглежда, причиниха болка.
Предпочитам да служат за нещо полезно и да лекуват чуждата болка.
Но аз мисля...
На момчетата режат крак заради изкълчен глезен.
Моите рентгенови машини могат да спасяват живот.
Ще използваме и радонова радиация, да обгаряме рани.
Тя е бърза, ефикасна и спира кръвозагубата.
Но радонът...
С предложението ни, ще имате повече мъже на бойното поле.
Но радонът е газ.
- Напълно съм наясно с това.
Затова използваме кълба. Радонови кълба.
Министърът на войната изясни позицията си.
Тогава ще изясня своята.
Ще отида при пресата, ще им предложа Нобеловите награди
и ще поставя същия ултиматум.
- На пресата?
Добре знам на какво е способна тя
и смятам, че се научих да я използвам в своя полза.
Е, ще ми дадете ли рентгеновите машини и линейките?
Много добър шофьор си. Кой те научи?
Аз сама.
Не бях добра майка, нали?
- Какво общо има с това сега?
Гордея се с теб.
Благодаря. И аз се гордея с теб.
Било е много трудно да си жена и да имаш тези постижения.
Повярвай ми, страдах много повече от липсата на ресурси и пари,
отколкото от това, че съм жена.
Още ли работиш с Фредерик по теорията му за изкуствена радиация?
Не е неговата теория, а нашата.
Разбира се, че работя с Фредерик.
Сега да се концентрираме върху работата.
Абсолютно.
Мамо! Помогни ми. Много тежи.
Провери кълбото. И внимавай, деликатно е.
Разбира се.
Имаше пожар. Трябват ни всички. Бързо!
Още оборудваме линейката.
- Не разбирате.
Трябват ни всички. Качвайте се и помогнете.
Майко, моментът настъпи.
Червена лента за него?
- Трябва да решаваме рационално.
Казват, че е неспасяем.
- Ти как мислиш?
Какво?
- Ти си на 18,
но си най-способният лекар тук. Какво мислиш?
Ще го закараме в болницата.
Мария, страх ли те е?
Вода?
Моля?
Искаш ли малко вода?
Мразя болници.
- Знам.
Сбогувах се с майка ми в болница.
Знам.
Намерих начин да лекувам хората извън болницата.
Така е.
Успях, нали?
Нали?
Мисля, че трябва да тръгваме. А ти?
Не, има още много работа.
Да започнем като напуснем болницата.
Имах толкова красиви ръце.
- Радиацията изкриви костите ти.
Нещата, които ни правят слаби, всъщност ни правят силни.
Аз не те направих слаба.
- Разбира се, че да.
Но аз нямаше... ние нямаше да успеем един без друг.
Не, ти направи невероятното.
Ти промени света.
- Към по-добро ли?
По-добре да се надявам, че светът е пълен със светлина,
отколкото да се боя от мрака. Нали?
- Аз не...
Ти хвърли камък във водата. Не контролираш вълничките.
Има и страшни неща, но...
има и много за празнуване.
Дано си прав.
Дано си прав.
Мари Кюри умира на 4-ти юли 1934 г. и е погребана до любимия си Пиер.
Ирен Кюри печели Нобелова награда със съпруга си Фредерик Жолио,
за откриването на изкуствената радиоактивност.
На над един милион души са направени рентгенови снимки
от мобилните радиографи на Кюри и са спасени безброй хора.
Откритията на Кюри водят до ефикасно лечение на рака,
което се използва и днес.
Във Франция се нарича "Терапия на Кюри".
Международна конференция на Солвей 1927 г.
РАДИОАКТИВНОСТ (2019)
превод СИЛВИЯ ВЪЛКОВА
субтитри НИКЧО