The Walking Dead: The Ones Who Live - 01x02 (2024) Свали субтитрите
Полковник Окафор искаше да се присъединя.
АРГ се нуждае от силни лидери, които да я променят.
Ще ти се обаждам всяка сутрин.
- Винаги ще я нося с мен.
Участвам.
ШЕСТ ГОДИНИ СЛЕД СЪБИТИЯТА НА МОСТА
Казвам се Мишон.
Преди години загубих някого.
И току-що разбрах, че може би... току-що разбрах, че е жив.
Срещнах двама от вашите и им помогнах.
Това е, няма друга причина, нямам скрита цел.
Но виждам какво имате тук, а на мен ми остава още много път.
Затова и аз самата имам нужда от помощ,
и ако не можете да ми помогнете, ще ви разбера и ще си тръгна.
Първо искам да ти благодаря.
Оценявам го. Може ли да получа кон?
Преди да стигнем до това
искам да науча малко повече за теб, да ти разкажа за колонията ни.
Благодаря, впечатлена съм от това, което сте постигнали тук.
Но този някой... нямам търпение
да го намеря, защото току-що разбрах, че е...
Можеш да ни бъдеш от полза, ако не го намериш.
Ел, просто й дай кон.
Просто ще си вървя.
- Не исках да те обидя.
Спасила си приятеля на сестра ми... и сестра ми.
Трябва да обсъдим повече от...
- Просто й дай кон.
Исках да кажа, че ако го намериш, двамата можете да бъдете част от нас.
Ние имаме своя общност.
Имаме деца, които трябва да видят баща си, а аз да видя тях.
Трябва да го намеря и трябва да тръгвам.
Къде ще отидеш?
Казва се терминал Бриджърс, на север е.
Не искаш да ходиш на север сега. Остани, докато отмине миграцията.
В района живееха няколко милиона, сега са Стенещи.
Не знаем защо, но по това време големи тълпи мигрират на юг.
След няколко месеца ще бъде безопасно.
Остани за малко, опознай ни.
Казаха ми, че не спирате за никого, нито дори за сестра ти.
Такива са правилата, не спираме. Заради двама може да загубим 200.
Не звучи като общност.
- Така оцеляхме.
Но не всички, нали?
Ако не искате да ми дадете кон, добре.
Аз се махам. Постовите отзад не ме пуснаха да ги търся.
Естествено, аз движа това място! Приключих, събирам си багажа.
Започвам да товаря каруцата, заедно с всичките си играчки.
Тя ти беше сестра, те ми бяха приятели.
Системата е скапана, Ел.
Достатъчно силни сме да спрем, да ги спасим.
Иначе какъв е смисълът? За бога, тя ти беше сестра!
Майчице!
Какво стана?
- Навехнах си глезена.
Аз тръгнах след вас.
- Нат, тя ни спаси.
И просто си ги върнала?
Помолиха ме за помощ и аз им помогнах.
Искаш ли собствена каруца? Ще ни бъдеш ВИП гост, само кажи.
Благодаря, но дори да не бързах за другаде...
Аз не изоставям хора.
- Нито пък аз.
Но ето, че си тук.
Къде е това другаде?
- Корабостроителница Бриджърс.
На север.
- Мамка му, това е адски тъп план.
Знаеш ли за миграцията? Шест км стенещи?
Отивам.
Вижда се.
Ела да си избереш кон... Тя може да си избере кон!
Обаждане ли очакваш?
Просто се опитвам да се прибера, докато мога.
Ела с мен.
Шото.
Обичам те.
Обичам ви и двамата.
Каза един час. Къде е конят, Нат?
Трябва ти повече от кон, а на мен време.
Хайде, скоро ще се стъмни, остани с нас за през нощта.
Ще спиш в легло, утре се самоубивай.
Един от най-добрите коне.
- На сестра ми е, тя не знае.
Нямаме търпение да й кажем.
Заповядай, Мишон. Вече можеш да се чупиш.
Но ако останеш, ще те екипираме, ще те научим как да го ползваш,
за да оцелееш повече от час, когато стигнеш Делауеър.
Една нощ, тръгвам призори.
- Влюбените!
Никакви брони от резервните, ще ушием специално за нея.
Мерим и запрятаме ръкави, аз ще донеса от пиратките,
после ще се наспи, за да се изправи пред бездната.
Ще работим цяла нощ.
- Прието.
Какво ще мерите? Какви са тия пиратки?
Ще видиш.
Сериозно ли?
Благодаря за бронята, за коня и всичко останало.
Мишон, ще го намериш, знам го.
Аз намерих него, а ти нас. Кръгът се затваря.
И казваш, че този Рик се е взривил преди години?
По-деликатно, Нат.
- Слушай го.
Добре де, но просто...
Тези ми харесват, и ти ми харесваш.
Не искам да загубя 1/3 от хората, които харесвам, макар и отскоро.
Те оставят хората да умрат. Защо си с тях?
Не ми харесваше, но и преди беше същото, нали?
Хората бяха оставяни да умрат.
- Да, но сега вече е друго.
Твърде умни сте, че да не намерите друг начин.
Явно сме изненадващо тъпи.
Или страхливи.
Радвам се, че се запознахме.
Късмет.
- На теб също.
Каза, че децата ти са във Вирджиния, нали?
Скоро ще излезеш извън обхват, ако вече не си.
Все пак можеш да говориш с тях.
После можеш да им покажеш, когато се върнеш.
Мислех, че ще се самоубивам.
Така е, просто съм учтив.
Шото.
Шото.
Виж ти!
Какво правите тук?
- Не искаме да сме тъпи и страхливи.
И другите са на това мнение. Добре, че те потърсихме.
Изчакай с нас да се разделят.
Виждаш ли огньовете? Ще горят от двете страни известно време.
Според Нат имаш нужда от бира. Винаги е прав, много е досадно.
Да, няма да откажа.
Добре я знам тая история.
Божке.
Паднала си от коня?
- Господи!
Не съм падала, бях съборена.
Имаше един бензинджия.
- Ами? Не искам да чувам повече.
Каква беше онази лилава светлина?
Имах една идея, ако си тръгна, да прочистим долините,
с големи, локализирани и дълготрайни огньове.
Химикалите са в каруцата, много играчки имам там.
А гориво има навсякъде - сгради, коли и прочие.
Те искаха да тръгнат след теб, което е лудост по много причини,
но им беше писнало.
И на мен ми писна отдавна, но се задържах.
Все си мислех "Още малко, ще остана до пролетта."
Когато направя оръжието,
когато имам точен план и минат достатъчно години.
Отдавна стана крайно време да си тръгнем.
Знаех го. И виж сега.
Много хора се чувстваха по същия начин
и ето че сега имам много повече от химикали в червената каруца.
Ние ти благодарим, че ни събуди задниците.
Това е голям ход за нас.
Да, така беше.
Знам как да сглобявам и горя.
Но за края на света ще е необходимо нещо повече.
Ти им го показа.
Показа го и на мен. Ще те отведем, докъдето искаш.
Когато намеря Рик, всички вие ще дойдете с нас у дома.
Ще бъдете част от нас, ще е нужно само малко строене.
Това го мога.
А сега отивам да спя.
Ще ти донеса нещо за ядене.
- Не, добре съм.
Знам.
Трябва да се храниш.
Бременна си.
Аз... умирах за мед.
Просто се надявах да попаднем на някой кошер,
а Бейли забеляза, че гледам към гората,
каза ми, че е видял билборд за някакъв хипермаркет.
Искаше да ме изненада.
Оказва се, че медът никога не се разваля.
Затова беше излязъл.
Но аз го намерих.
А ти намери нас.
Всичко е наред.
С Бейли трябва да се върнете, ще ви кажа какво да им кажете.
Вземете и някои от другите, ще отнеме една-две седмици.
Според картата сме близо до терминал Бриджърс.
Искаме да сме с теб, като го намериш.
- Трябва да тръгвате.
Ще отидем. След като намериш Рик.
Нат, щом харесваш само нас,
какво ще кажеш за другите, които дойдоха с теб?
Със сигурност ми се издигнаха в очите.
Но не чак до "харесване".
Какви други близки имаш?
Аз и майка ми.
Баща ми отсъстваше. Върховен задник, който не искал "малко" малко дете.
Гот, нали?
Имаше и хулигани, много.
И аз започнах да горя неща, взривявах разни работи в гората.
А после майка ми срещна един, наричаше се Опасния, ако щеш.
Работеше в птицекланица по 14 часа
и имаше проблемно дете, което намрази Опасния от първия миг.
А този тип, с тъпото си име, видя всичко това и го хареса.
Какво има?
- Отпред има нещо, остави на мен.
Та той се ожени за мама, а след като се нанесе,
изведнъж все имаше нужда от помощ, проблеми, с които да му помагам.
Боляло го бедрото, аз му направих платформа за пикапа.
Монтирах му таймер за печката, да не я забравя,
датчик за мивката, за да не я забравя...
Но дали имаше нужда от платформа? Наистина ли забравяше печката?
Или ми е намирал занимания, за да не горя разни работи?
Предполагам, че го харесвах.
- Звучи, сякаш си го обичал.
Мамка му, май така излиза.
И аз те обичам, Нат.
- Млъкни, моля те.
Аз също, Нат, обичам те.
Разпръснете се!
Прикрийте си устите с кърпа! Намокрете я с вода!
Хора!
Върни се при тях.
Върни се при децата си.
Недей... не рискувай.
Недей да рискуваш.
Не мога да си поема въздух.
Въздух.
Въздух.
Навън видях една медицинска площадка.
Може да има кислородни апарати.
Намери нещо да я завържеш.
Не заспивай до нея.
Благодаря ти.
Не можах да го направя.
Не и него.
Тя беше права.
Когато можеш, трябва да се прибереш.
Твърде много време е минало.
Него го няма.
Това беше хлор, чел съм за него като дете.
Мечтаех си да изсипя един облак върху футболния отбор.
Газът е обгорил дробовете и гърлата ни.
Ще отнеме известно време, преди да се оправим.
Ако се оправим.
Казах ти, знаех кога да си тръгна.
Но не си тръгнах.
И всички умряха.
Трябва да знаеш кога да си тръгнеш.
Да знаеш кога да си тръгнеш, както и кога да се откажеш.
Онзи тип, Опасния, доведения ти баща.
Той не се е отказал, нали?
Не се е отказал от теб.
Трябва да е било заради майка ти.
Трябва да е било от обич.
Отбелязах картата, можеш да отидеш в Александрия.
Вече си достатъчно силен.
Аз да отида до вашия град, а ти до терминал Бриджърс?
Трябва да е обратното.
- Така трябва да стане.
Ейдън и Бейли трябваше да отидат, но не отидоха.
Това е всичко, което имам. Ясно?
Теб.
Това е.
Това е.
Тръгваме сутринта.
Първо ще се отбием до каруцата, близо е.
Ще оправя количката и ще я натоварим.
- Искаш да я бутам?
Да, искам.
Искаш да дойдеш, за да видиш как ще свърши всичко ли?
Не.
А знам как ще свърши.
Почакай.
И аз така си мислех.
БРИДЖЪРС
Лодката, където намери ботушите...
Там е било за последно.
Хората са обгорени изцяло.
Неразпознаваеми са.
И повечето от тях са боси.
Усетих го.
Все още го усещам.
Знаеш ли какво пише на телефона? Японския надпис?
"Вярвай още малко."
Повтаряше ми да се прибера.
- И трябва.
Но можеш да продължиш да вярваш още малко.
Било е пред очите ми, нали?
През цялото време е било пред очите ми.
Мина толкова време.
Ако беше жив...
щеше да намери пътя.
Не можеш да го знаеш, не и със сигурност.
Можеш да вярваш, че е жив, че не си е отишъл.
Можеш да продължиш да вярваш и да се прибереш при децата си.
Ти можеш да знаеш кога да тръгнеш.
Можеш да направиш и двете.
Аз мога да го направя с теб.
Ще го направя.
Това не значи да се предадеш.
СЕГА
Шото.
През идните няколко дни ще бъдем достатъчно близо.
Да намерим място за нощувка.
- Малко по-натам.
Какво?
Те са.
Хващай количката.
- Няма да бягам от тях.
Нито пък аз. Побързай!
Две минути, пет минути... Не знам, летят адски ниско.
Така ли?
За самозащита е.
Тренирал съм го.
По дяволите, кофти фитил.
Наведи се, на открито сме.
Аз ще ги оправя, ако не ме изпревариш.
Ще те държа под око.
Трябва да се прибирате.
- Ще се приберем.
След като намериш Рик.
Бременна си.
Не можах да го направя, не и него.
Погледни ме.
Можеш да продължиш да вярваш и да се прибереш при децата си.
Възможно е да ме загубиш.
Намерих те!
Джудит... жива ли е?
- Тя е добре, добре е, Рик.
Аз не...
Аз не съм с тях.
Знам.
Идват. Още.
- От тях ли?
Тогава тръгваме.
- Не, твърде късно е, вече идват.
Кажи им друго име.
Че си дошла от гората и си видяла да нападат войниците.
Била си част от паднала колония, преди години, малка общност.
Не им показвай коя си.
Каква съм ли?
- Силна, водач - крий го.
Скоро ще бъдат тук. Ще се върнем с тях, трябва.
Обещавам, Мишон, честно.
Аз ще направя така, че да се измъкнем.
Намерих те.
Божичко.
Това той ли е?
Той не е с тях.
Той ли е все още?
Можеш ли да познаеш?
- Мога.
Видя ли? Можеш да продължиш да вярваш и да знаеш кога...
Помогнал ти е да стигнеш до тук?
Съжалявам.
У теб има ли нещо, което да им подскаже за теб или Александрия?
Карти, бележки, нещо друго?
Дневник.
Радиостанция.
Телефон, ботушите ти.
Дай ми ги.
Кажи им, че той е държал меча,
взела си техен пистолет от земята и си го спряла.
Ще бъдем разделени, но щом е безопасно, ще те намеря.
Обещавам.
Трябва да насоча пистолета към теб, а ти трябва да вдигнеш ръце.
Те трябва да го видят.
И ги наричай нещо друго.
Не ги наричай бродещи, аз ги наричам така.
Ще се измъкнем.
Обичам те!
Казвам се Дейна.
Бях сама навън доста дълго време...
Толкова дълго, че ми е странно да чуя гласа си.
Дълго време с приятеля ми бяхме в Джорджия...
с още около 40 души,
имахме и водачи, за които мислех, че са добри.
Сестра ми Ел.
После нещата се промениха, те се промениха. Видях го.
Знаех, че трябва да си тръгна, човек винаги знае кога.
Какво оръжие използва навън?
Тояга Бо, загубих я преди месеци.
Оттогава се оправям с ножа си.
Притеснява ли те, че те наблюдават?
Не, просто отдавна не съм се виждала.
При нас цари законност.
Това е база в покрайнините на град, остатък от предишния свят.
Сигурността ни е приоритет, не може да си тръгнеш оттук.
Какво мислиш за това?
Мисля, че това тук е мястото,
това е мястото, което съм търсела.
Това, в което се опитвах да вярвам още малко.
Повярвали са ти.
Откъде знаеш?
Все още си тук.
Случи се при един от последните ми опити да се прибера, беше отдавна.
Един от последните?
Аз бях в капан тук.
Но вече не ме държат.
Ще се измъкнем.
Заедно.
Те добре ли са? Тя добре ли е?
Тя е добре.
Тя...
Какво има?
- Когато се измъкнем.
Не, тя добре ли е?
- Тя е нас, Рик.
Останалото, като се измъкнем.
Ако някак ти предам бележка, прочети я и я унищожи.
Те убиха хора, Рик, десетки. Те убиват хора навън.
На теб налагало ли ти се е...
- Не.
Онези в червено.
Те излизат понякога.
Връщат се, покрити с кръв.
Повечето от нас не знаят какво правят те.
Аз не знаех.
Обаче знаех.
Бях затворен тук.
Можем ли да ги спрем?
Не.
Можем ли да се опитаме?
Никога няма да се върнем.
Съжалявам за приятеля ти.
Той трябваше да живее.
Всички трябваше да оживеят.
Вече съм тук.
Вече сме заедно тук.
И ще се приберем вкъщи.
Притеснява ли те, че те наблюдават?
Не, просто отдавна не съм се виждала.
При нас цари законност.
Това е база в покрайнините на град, остатък от предишния свят.
ОПАСЕН
Здравей, Рик. Извинявай, че се самопоканих.
Това на практика е разследване.
Няма да подавам доклади, да пазим това извън бумагите.
Нека някои неща си останат между теб и мен, както досега.
Доста време мина.
Добре изглеждаш.
Удивително е какво се случи, наистина удивително.
В свят, в който повечето хора са мъртви,
живите продължават да попадат едни на други.
Разбираемо е.
И все пак тя да намери теб?
Ако някой можеше, това беше тя.
Тя е била с него, с малкия. Естествено, това е нейният меч.
Това няма да го докладвам, ще го запиша тук.
Това не влиза в досегашната ни уговорка.
Трябва да знаеш, че ако се опиташ да избягаш с нея,
ще се погрижа всички хора, които обичаш, да умрат.
Включително онези няколко, които наистина харесвам.
Трябва да го знаеш.
Убедена съм, че го знаеш. Налага се да правя такива неща.
Ръцете ми вече са изцапани с кръв, няма как да се изцапат повече.
Така че ще ти задам един въпрос, и ще ме извиниш за израза,
но вече си свикнал с начина ми на изразяване.
Да, да.
Какви ги вършиш, мамка му?
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIV