Tales of the Walking Dead - 01x01 (2022) Свали субтитрите
и се промъква през защитата на Вълците на 31-вия метър.
Пак ли? Защо все ти се ходи, когато защитата играе слабо?
Отиваме да пикаем.
Знаеш ли, Гилиган, някои неща все още са приятни.
Давай! Тъчдаун!
Ето така се прави!
Знам, откачена работа.
Трябва да поддържам бръснача остър.
По дяволите.
Гили.
Няма нищо лошо в остаряването.
Ела, да довършим навън.
Чувам ги, Гили.
Спокойно, Гили, не искаме да привличаме и други.
Хей, Плашеща, кое ще се случи по-напред -
краят на света или да си изплатя бункера?
Око, съпругът ми ще ме напусне,
ако разбере, че се преместих в луксозен бункер.
Сестра ми мисли, че съм депресиран.
От мен да го знаеш, тя е тази, която не вижда нещата ясно.
Ние с теб просто се подготвяме.
Съпругът ми почина миналия месец. Вече съм сама.
Много съжалявам. Но имаш мен, поне виртуално.
Ти си единственият, който ме разбира. Да се срещнем на живо.
И аз се чувствам по същия начин.
Но да се срещнем?
Страх ли те е?
Проклет страхливец.
Обградена съм от фенове на Вълците.
Тук има много работници.
Ти оцеля, когато всички други умряха.
Какви ги вършиш?
Трябвало е да се скриете под земята.
Мамка му!
Бъди благословен в следващия си живот.
Събираш труповете на вечеря.
Добре, имаш ли нож?
Кажи де, няма да режа вени, нито твоите, нито моите.
Автоматичен, чудно.
Не го достигна, а? Вдървил си се от тия тежести.
Много съм си жилав. Проблемът е мрежата.
Какво е това чудо?
Сложи си ги и ще те пусна.
- А ако не искам?
Ще си тръгна, а ти избираш -
окован, но на сигурно или да висиш като пинята.
Случи се в перфектния момент.
Времето все още е добро, а ти си отговор на молитвите ми.
Когато си тръгна, не искам да се чувстваш прецакан.
Мястото е готово за апокалипсис.
Оранжерията се полива автоматично, има тонове органични зеленчуци.
Макар че сега всичко е органично, нали?
Ние бяхме така отпреди.
Имаме и тонове тревица, това е едно от хобитата ми.
Не искам да съм като Полиана,
но ако имаше идеален момент да ти откраднат мотора, този е.
Желая ти успех.
Щом имам два Х хромозома, значи не мога да карам чопър?
Яздила съм ги всякакви.
Има система против крадци, сам я проектирах.
А сега вече и аз го знам, и ще я разгадая, мосю.
Друг път.
Значи си ми шофьор по неволя.
Щом ме откараш, където искам, можеш да се чупиш.
Освен това не те моля.
Не прилича на вегански пистолет.
- Аз все още не съм веганка.
И защо искаш да си тръгнеш?
- Ти защо тръгна от твоето място?
Защо мислиш, че имам?
- Чист си.
Моторът ти е модифициран, иначе не би успял да го направиш.
Познах ли?
И затова все още съм жив, за разлика от повечето.
Никой не го очакваше.
Хората никога не очакват лошите неща.
Но аз бях подготвен, стоях далеч от другите,
така че неподготвените да не дойдат да ми циврят.
Ама че си позитивен. И просто си се укрил в мазето с протеини?
Така, готови сме.
Как се казваш?
Не искаш аз да ти измислям име.
В момента ми хрумва само Пипи, така че...
Джо.
Джо, ами...
Това е подарък за теб.
Ела насам.
Какво е това, по дяволите?
Надявам се да пропъди негативните ти емоции.
Негативната енергия има тенденцията да привлича същата.
Егати хипарските тъпотии.
- Не исках да съдя по външния вид...
Бива те с въжетата и възлите, баща ти военен ли е бил?
За мрежата ли говориш? Карах курс по плетене в Биг Сур.
Изненадах се, че се получи, добре се беше оплел.
Утре ни чака дълъг път, почини си.
След 800 метра ще завиеш по един черен път наляво.
Няма да се отклонявам от пътя.
Така пак ще попаднем в капан.
Половината пътища са разрушени, а аз знам кои.
Имаш късмет, че съм тук.
И какво сега, трябва да съм благодарен ли?
Боже.
Слънцето ме заслепява, споко.
Дръж си ръцете на кормилото.
По добермани ли си падаш?
- Точно така.
Работех в приют за животни. Супер готини кучета, умни и верни.
Жестоко.
Да.
ПОЗДРАВИ ОТ СПРИНГФИЙЛД, ОХАЙО
Защо спираш?
Повикът на природата.
Сериозно ли?
- Съжалявам, трябва да се справиш.
Благодаря ти.
Преди много обичах да карам.
Леля ми ми подари Сааб кабрио, живеех за сваления гюрук.
Ако обичаш. Не мога да се съсредоточа.
Така, след десет км трябва...
Как да бъдеш такъв?
Винаги с усмивка на лице.
Сутрин да целунеш ангел,
да я обичаш като дявол, когато се върнеш...
Така ще затъпиш острието, трябва да го правиш плавно.
Достатъчно остър е да трепя труповете.
Няма нужда да правиш всичко сама, ако проявяваше малко доверие.
Аз бях строител, знам разни работи.
Иска ми се, но какво знам за теб?
Може би си бил строител, може би разбираш от мотори.
И със сигурност не можеш да пееш.
Чакай, какво правиш, по дяволите?
Проверявам кой си.
Много си подготвен.
Чакай, чакай, спри.
- Искаш да ти се доверя.
Хората носят само важни неща.
- Остави го, любопитна кучко.
Защо, какво ще открия?
Приятелите ти ни чакат някъде по пътя? Или по-лошо?
"Ние мислим еднакво за толкова много неща.
Не мислим, че светът е отишъл по дяволите.
Не сме луди, просто сме подготвени, защото сме оцеляващи.
Иска ми се да бяхме по-близо. Но надеждата е крехка птица."
Кучета и поезия?
Кой си ти?
Не е твоя работа.
Прав си, извинявай.
Ако ще ти стане по-добре, аз също пътувам по любов.
В известен смисъл.
Виждаш ли, Джо?
Тъкмо когато се отчаям, светът ми напомня за магията си.
Няма никаква магия.
Държиш ме заложник с пистолет,
току-що подминахме два трупа с червеи по лицата.
Извинявай.
Някои неща все още са приятни.
Пусни ме да се бия.
Иви, чуй ги, идват от всички страни.
Свали ми белезниците.
Джо!
Бойни изкуства ли си учила?
Капоейра.
Звучи като коктейл.
Бразилско е.
Някой му е извадил сърцето.
Дано се е случило, след като се е превърнал.
Бъди благословен в следващия си живот.
Харесваш ми в белезници, но...
Ще тръгваме ли?
Искаш ли да караш?
Сутрин да целунеш ангел,
да я обичаш като дявол, когато се върнеш.
Сутрин да целунеш ангел,
и да й разкажеш как мислиш за нея, когато ти липсва.
ДОБРЕ ДОШЛИ В МИЧИГАН
Джакпот!
Да благодарим на работника със слабост към бърбъна.
Наздраве. Аз не пия, само трева.
Обичаш ли портокалов сок?
- Доколкото си спомням.
Нямам от истинския, но в чантата имам разтворим.
Тук е.
Обслужвай се.
И така...
Къде точно те карам?
- В Маунт Плезънт.
Да бе! Това е на 10-ина км оттам, накъдето съм тръгнал аз.
Сериозно, що за съвпадение?
Самия факт, че се срещнахме - вселената ни показва магията.
Вселената? Наистина ли мислиш, че на вселената й пука за нас?
Защо си губиш времето с тези глупости?
Имаш страхотни умения за оцеляване,
ти си жена с качествата да се справи с тези гадости.
Вселената ме направи такава.
Преди това бях различна.
Всичките ми близки, семейство, приятели, мъжа ми,
все ми казваха, че не знам какво правя.
Имаш съпруг?
- В известен смисъл.
Разделихме се точно преди...
Запознахме се на един курс по себеоткриване.
Малко йога, аква терапия, терапия с животни,
терапия с изкуство... и се открихме един друг.
Той откри как да се отърве от енергийните си вампири,
начин да прогони демоните си чрез пастелите и четките.
Чакай, какво?
- Да се отървеш от омразата.
Рисуваше хората, които го ядосват или са го предали, разочаровали.
Да му беше подарила кристал.
- Подарих му, направих много за него.
Обичах го, сещаш се. Поне така мисля.
Така че ако беше нарисувал мен, това щеше да ме нарани.
Мислиш ли, че те е рисувал?
Казахме си много гадни неща при последната си среща.
Помагах на приятелка с новата й ферма.
Той каза, че ако отида, и той ще си тръгне.
Ще отиде в семейната хижа, за да ме рисува.
Светът свърши преди година, сигурна ли си, че Стивън е там?
Не знам, но трябва да пробвам, нали?
Чаках да се случи чудо, което да ме отведе там.
И после се появи ти.
След като познаваш района,
може би би могла да ми помогнеш да я намеря.
Вътре има доста лични неща...
но предполагам, че ти вярвам.
Готови сме!
- Чакай! Ела за малко!
Джо, ела да видиш! Ела насам!
Казва "Писна ми от хипстърите на опашка пред къщата ми.
На ъгъла отвори пекарна за понички без глутен."
Първо, на опашка са, второ, не знае какво изпуска,
защото мисля, че говори за "Идилистични понички".
И мисля, че знам къде е.
Сериозно ли говориш? Имам снимка на къщата й.
Помогнах й да си избере ново ремарке.
Перфектни сте един за друг.
Ако времето се задържи и ако имаме късмет с труповете,
ще бъдем там след по-малко от 12 часа.
Знаеш ли,
не бях прекарвал толкова време с друг от години,
ако изключим Гилиган.
Ами... беше ми приятно.
Е, не в началото, но после.
По дяволите.
Мили боже.
Ти пък откъде се взе? "Благодаря за мотора."
Миличкото, гладно ли си?
Открадна ми каската, всичко беше на мотора!
Да, както и ленивеца ми.
Сега си имаш агънце, доволна?
А страшната ти система против крадци?
Беше запален, не работеше.
- И защо го остави запален?
Защото ти...
Ти!
1980 г., първенството на Охайо,
Тим Спенсър, четвърто място с 4,85 метра.
Тук сме изложени като мишени, защото никога не чуваш.
Е, поне имаме вечеря.
Това дори не е смешно! Виж й лицето!
Погледни, виж й лицето!
Овцете са много по-умни, отколкото мислим!
Притежават когнитивни умения, те се подкрепят и скърбят.
Можеха да бъдат най-добрия приятел на човека.
Освен това - сирене.
Ама и вие.
Вечно си мислите, че спасявате света. И сега какво?
Ти си катастрофа. Всичките ми вещи бяха там.
Съжалявам, но трябваше да знаеш, че пистолетът не е зареден.
Че откъде да знам, по дяволите?
- Очевидно е, че мразя оръжията.
Трябваше да те зарежа преди, с твоята откачена мисия.
Какво искаш да кажеш?
- Рискуваш си живота!
За да видиш някакъв проклет задник и картината му.
Може би наистина вярваш, че те е познавал по-добре.
И ако това е истина, и ако те е нарисувал,
може би е бил прав за теб, ти си прекалено наивна!
Искаш ли да знаеш какво мисля?
Аз подкрепям Стив.
Какво разбираш пък ти от отношенията на хората?
Истината ли ще си говорим? Тогава бъди честен със себе си.
И да мислеше, че е зареден, имаше възможности да се измъкнеш,
но не го направи, защото си самотен, Джо.
Вярвай си.
- Ти си жалкият.
Светът може да е неспасяем, но аз поне имам щастливи спомени.
Ти какво имаш, мамка му? Порции? Канализация?
В желанието си да оцелееш си забравил, че никога не си имал живот.
Начукай си го.
Бъди благословен в следващия си живот.
Плашеща?
Какво...
Стига бе!
Плашеща! Аз съм! Окото!
Познаваш ме! Дойдох да видя дали си добре!
Загубих всичко, за да стигна тук!
Око?
Не.
Осъзнах, че не си чак в Аляска.
Предполагам, че вече можеш да ме наричаш Сандра.
Аз съм Джо.
Майко мила, наистина си ти.
Човек никога не знае какво да очаква от хората...
но апокалипсисът ти се е отразил добре.
Не.
Не, потна съм и съм гнусна.
Бях на тренажора, после клякания, днес ми е ден за крака.
Не знам защо ти го казвам.
Бях ти обещал конски кестен, ако някога се срещнем.
Прости ми, че не нося.
Прощавам ти.
Майчице!
- Държа те.
Стивън?
Мразена.
Мразен.
Определено мразен.
Обичана.
Надявам се, че си успял.
И от това ще ми олекне?
Не е от детския щанд.
Сигурно идваш много отдалеч. Изгладнял ли си?
Просто се радвам да те видя.
Много харесваш тази песен, а?
Мога да пусна следващата.
- Не... успокояваща е.
Знаеш ли, през тази една година мислех за теб.
Много.
Повече от много.
Знаех, че си оцеляващ, че ще успееш.
Но не мислех, че наистина ще тръгнеш да ме търсиш, никога.
Нито пък аз.
Но... най-добрият ми приятел Гилиган...
Кучето ти, нали?
Запомнила си го!
Той... загубих го.
Останах сам и се замислих,
че трудно се намират хора, с които да чувстваш връзка.
Съжалявам, че си загубил Гили.
Но съм благодарна, че това те е довело тук.
Става късно.
Ще останеш ли за през нощта?
Мисля, че близкият хотел е резервиран догоре.
Почакай, трябва да се освежа.
Не те очаквах, очевидно.
Добре.
Това кексче е бая силно.
Отпусни се.
В това е проблемът.
Когато се отпусна, виждам мрачни неща.
Хора, които съм забравил или са ме забравили.
Боже, това удря здраво.
Мисли си за нещо хубаво.
Мисли си за Гили.
Мисли за футбол.
Сандра?
Тук съм, скъпи.
Може ли малко вода?
Иска ми се да се бяхме срещнали, когато все още беше истински.
Можехме да бъдем щастливи.
Това за какво е?
За една игра, ще ти хареса.
Защо си тук?
Би ли ги отпуснала, моля?
Защо си тук, Джо?
За да те намеря!
Защо?
Искаш убежището ми, нали?
Какво? Не, искам теб!
Не ти вярвам!
Първите месеци бяха трудни, не оцеляването, то беше лесно.
Очевидно бях подготвена.
Да игнорирам писъците, това беше трудната част.
Направила си, каквото е необходимо.
Разни хора ме намираха тук.
Тропаха на вратата, умоляваха ме.
И аз започнах да слушам музиката.
Музиката ме спаси.
Една нощ един мъж, той...
Той влезе.
Мислиш ли, че държа приятелски?
Мислиш, че щеше да ме убие и да ми открадне всичко?
Да, по дяволите.
Нямах друг избор.
- Кой би те обвинил?
Той имаше хубав часовник. Хареса ми как блести и го запазих.
Но един никога не е достатъчен.
Все още чувам писъците. Вече чувам твоите.
Мамка му!
Ще пищя за теб, ако трябва.
Не си дошъл сам.
Сам съм.
- Глупости! Лъжец!
Това е бил планът ти - да ме изкараш навън
и да ми вземеш всичко, за теб и твоята курва!
Джо!
Госпожо.
Плашеща?
- Въпрос ли е, или предупреждение?
И двете.
- Значи да, и да.
Мъртвите очи скоро ще ни се изсипят, по-добре влез при мен.
Гладна ли си?
Благодаря.
Много е вкусен.
- Домашен е.
Колко път си извървяла пеша?
Над 20 километра.
Събувай се.
Всичко е наред.
Откъде знаеш псевдонима ми? Чатили ли сме си?
Не...
Познаваш моя приятел Джо.
- Джо ли?
Не се сещам.
Той е киселяк.
Обича футбол.
Май е фен на Айова.
Сещам се.
Всъщност е фен на Охайо.
Значи го познаваш?
Мисля, че си спомням.
И е дошъл чак дотук заради мен?
Явно не е...
Не искам да бъда черногледа, но може би...
Може би не е оцелял.
Не, трябва да е оцелял. Той... просто трябва.
Той е оцеляващ.
Да, такъв е.
- Да, нали?
Как се чувстваш? Отпусната?
Трябва ли да съм?
- Хапни още.
Съмнително е да черпиш с кексчета, без да предупреждаваш.
Защо е съмнително?
Аз съм ценителка.
И през цялото време ме лъжеш.
Може ли да се измъкнем оттук?
Моля те.
Хапна ли от кексчетата й?
Не бързай! Лек си като перце!
Боже, тая кучка не се отказва!
И ще ми разправяш, че Стивън бил задник?
Намери ли го?
Не.
Но няма нищо.
Защо съм толкова гладен?
Какво става?
Това беше адски вълнуващо.
Джо?
Помислих, че си си тръгнал.
Природа. Защо мислиш, че ще си тръгна?
Можеше да си си спомнил, че си саможив, а може би...
Не знам.
Не ти благодарих, че се върна.
Няма нужда.
Благодаря ти.
Тъпо...
Животът ми... аз нямах собствен живот.
Имах нещо безценно
и направих всичко възможно да не допусна никого до него.
И така го обезсмислих, Иви.
Какво да правя, по дяволите?
Започни отсега.
Какво?
- Това не е краят.
Пред теб в момента стои човек.
Може да има и други хора. Огледай се.
Ти си част от това прецакано, прекрасно място.
Прекрасно ли?
- Не точно тук.
Някъде там.
Има ли си име?
- Все още не. Предложения?
Скокльо?
ДОБРЕ ДОШЛИ ОТНОВО
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIV