Skvoz vremya a.k.a. Forgotten Experiment (2023) Свали субтитрите
който лети с новия свръхмощен източник на енергия.
С вас е изключителният създател на квантаниума
и командир на прочутия екипаж – аз.
Достъпът до управлението на самолета е блокиран.
Автопилотът е включен.
- Имаме проблеми с управлението.
Нещо е станало с автопилота.
Губим височина и скорост.
Техниката не реагира, автопилотът изключва, снижава ни много бързо!
Дами и господа, говори капитанът на кораба.
Имаме уникалната възможност да се изкефим на бръснещия полет
над простора на Тихия океан.
- Падаме във водата!
Защо са тези физиономии?
- Смятайте, че сте имали късмет!
Вземете пример от Родрик – как той се радва на приключенията.
Но името ми е Раян.
- Итън, ти обеща,
че полетът ще е напълно безопасен.
- И е така!
Безопасен, докато лети!
- Казвах ти,
че първият полет трябва да се осъществи дистанционно,
без екипаж.
- И щяхме да загубим и самолета.
А така мога да направя нещо.
Какво направи?
- Изключих го.
Кого изключи?
- Самолета!
Тед и... ти как беше? Пригответе се! Включвам.
Автопилотът е активиран.
Достъпът до управлението на самолета е блокиран.
Автопилотът все още ни води надолу!
Дами и господа, капитанът направи всичко възможно.
Имаме две минути живот и искам да прекарам времето ползотворно.
Браво Итън! Както винаги не си ме послушал.
Ще катастрофираме ли? Не съм готова. Утре имам модно предаване на живо!
Твой проблем. Всички ще умрат по твоя вина, защото си пълен егоист.
Под нас има остров. Това е краят...
Най-голямата загадка на Вселената е времето.
То е безкрайно голямо, но никога не ни стига за всичко.
Днес ние ще разберем много нови и учудващи неща за него.
Неща, за които дори не сте подозирали. Казвам се Ева Адамс.
И сега посрещнете: изобретателят, новаторът,
мечтателят, директорът на "Блейк Експлорейшън" - Итън Блейк.
Неговият брат – търговският директор на компанията – Джейкъб Блейк.
През целия си живот изучавах времето, старах се да открия всичките му тайни.
Но времето се отнесе жестоко с теб. Баща ти, професор Хенри Блейк,
изчезна без следа през 1984 година.
Точно той пръв в света изобрети метод за добиване на енергия от времето,
а Итън реализира идеята му на практика.
Днес ще накарам времето да работи за нас.
В ръцете си държа новата енергия: квантаниум!
Най-мощната, ефективна и екологична енергия на Земята.
Пред вас е първият в света самолет, който лети с квантаниум.
Днес ще извършим директен полет около света
и ще бием рекорда за скорост и височина.
Главният инженер на компанията ни Тед Декър.
И... неговият екип.
Хей, Ева! Изглеждаш страхотно.
Не, това е тъпо. Хей, Ева, толкова си елегантна!
Ей, готино изглеждаш, Ева!
Аз съм дясната ръка на Итън Блейк.
В смисъл, едната му ръка. Понякога мога да съм и лявата.
На него – понякога, а най-често на самия себе си.
Да тръгваме вече.
Кръстих този самолет на много скъп и близък за мен човек.
Тя беше до мен през цялото ми детство.
В чест на моята приятелка и колежка Елизабет Полсън.
За съжаление онзи ден завинаги се сбогувахме с нея.
Разработките ми върху новата енергия не се харесваха на Елизабет,
тя се страхуваше от използването им за лоши цели.
От малък тя се стремеше да възпира интереса ми към изобретения,
но всеки път успявах да я надхитря.
И сега намерих начин да го направя за последен път.
Да полетим, Елизабет.
П Р Е З В Р Е М Е Т О
Ей, това е моят квантаниум.
Хубава външност.
Не бой се, само искам да поговорим.
- Под дулото на пистолета?!
Вече не. Можеш да излезеш!
Рядко нося оръжие, просто... Тук при вас има войници!
Вие безспорно сте сериозни хора, но аз само искам да си взема моето.
Разбирам, трудно е да се повярва, че мога да се появя тук.
И кой си ти? Не гледай!
Извинявай. Трудно ми е да се спра. Все пак не съм от желязо.
А ти си толкова хубава. Аз не на всяка реагирам така, но...
Стой! Не мърдай!
Наистина ли ме заплашваш с пистолет?
Осъзнаваш ли какво правиш?
- Не мърдай или ще стрелям.
Коя си ти, кой съм аз! Не се преструвай!
А ти коя си?
- Не мърдай!
Сам ще прочета! Морозова!
- Обърни се и върви натам!
Накъде?
- Натам! Ще развеселиш охраната ни.
Скъпа! Вие разбихте цивилен самолет!
- Не ме провокирай или аз...
Е, какво? Загуби смелост, а?
По дяволите! Можеше да ме раниш!
- Жалко, пропуснах!
Върви! Напред!
- Къде?
Къде? При съучастниците си!
Върнете ми това, което ми откраднахте и ще ви простя всичко.
Върви, върви.
Виж, започнахме не както трябва. Само ми върнете това, което е мое,
а аз няма да кажа на никого какво правите тук.
Каква е тази странна мъгла.
- Какво? Мъгла?
Не говоря с теб.
- Както искаш. Още много ли ще ходим?
Вече стигнахме.
Е, аз трябва да вървя. Време е да се сбогуваме.
Идвай си. Идвай си по-бързо.
Джейкъб.
- До скоро, татенце.
Итън?
Няма да се върна скоро. След две години.
И до края на живота си можеш да останеш на работата си.
Итън!
- Ще го настигна.
Не – не. Не трябва, Джейкъб. Не трябва.
С годините ще разбере.
Сега трябва да се грижиш за брат си.
И запомни: трябва винаги да преследваш целите си докрай.
Без значение кой или какво ще се изпречи на пътя ти.
Разбра ли ме?
Не – не – не – не – не! Моят квантаниум. Гадове!
Ще ми платите за това!
Ей, как си, нали не си ранен?
Няма го вече квантаниума.
- И ние сме добре, Итън!
Благодаря, че попита. Все пак няма ли да ни кажеш къде беше?
Войниците взеха квантаниума и аз ги последвах!
Войници? Наистина ли? И какво искаше да направиш?
Да ги нападнеш?
- Квантаниумът ни беше унищожен.
Това не са само три години моя работа, но и едничкият ни шанс
някога да отлетим оттук.
- Итън и Джейкъб! Братята Блейк!
Това е последният ми запис, а те – моите убийци.
Удари се при падането. А това какво е?
Обезболяващи?
- Ей! Много таблетки наведнъж?
Господи, в какво забърках всички?
Аз съм чудовище!
- За какво изобщо говориш?
Господин Блейк... Тед...
Ева... Аз...
- Какво?
Простете ми, но ние се оказахме тук само заради мен.
Какво?
Самолетът не е губил управление,
аз зададох маршрут дотук и го програмирах така, че автопилотът
да ни докара тук.
- Идиот!
Защо го направи?
- Защото Елизабет...
Госпожа Полсън каза, че Итън трябва да дойде тук,
че тук ще намерите нещо ценно! А за мен ще е възможност
да стана асистент на Итън.
Гледайте! Признанието за покушението над живота ми!
Добре, добре, тихо! Може би не всичко е толкова зле.
Дошли сме на автопилот, значи самолетът е здрав.
Без квантаниума не можем да излетим, но аварийният маяк
е предавал координатите ни. Значи, скоро ще долетят за нас.
Е... Не е точно така.
Госпожа Полсън каза, че никой, освен нас не трябва да знае.
И аз демонтирах маяка точно преди излитането,
за да не ни търси никой.
- Ти остави дъщеря ми сираче!
Заради теб дъщеря ми е сирак! Мръсник! Никога няма да ни намерят!
Стига, успокойте се! После ще го убиваш.
Всичко е направила Елизабет! Затова ме убеждаваше
да те взема в екипажа. Вие и двамата ме излъгахте!
Не! Бях сигурен, че ще се намери съкровището.
И мама така мислеше!
На мен не си споменал, но си го казал на проклетата си майка?!
Край! Спрете! Стига!
Значи, нищо не работи.
Нито телефона, нито радиостанцията. Ние сме изцяло откъснати от света.
Но мястото прилича на някаква база.
Значи има радиопредавател. Хайде, Риналдо, спомни си.
Елизабет спомена ли ти нещо за такова място?
Аз съм Райън.
- Няма значение! Не питам за това.
Не – не, никога. Даже не знаех, че това е остров.
Итън, Итън, ти къде?!
Итън, трябва да намерим връзка.
- Тогава го направете!
Итън, доведохме хората тук. Отговаряме за тях.
Аз имам по-интересна цел.
И ти наричаш татко егоист?
- За разлика от татко
аз съм честен и не създавам семейство, само за да го напусна после.
Здравей, скъпи Мат. Аз съм Тина.
Искаше да чуеш моя глас и реших да ти пратя аудиописмо.
Жалко, че не позволиха на професора да те вземе за асистент на острова.
Така се надявах да те срещна тук.
Преди да се видим, ще отговоря на всички въпроси от писмата ти.
Дните минават в работа, а вечерите гледаме филми.
Най-накрая видях Джеймс Бонд.
Прав беше: влюбих се!
- Значи това си ти.
Но нощем спя лошо.
Вълнувам се, навярно, заради скорошното пускане.
През прозореца ми се виждат звездите, за които ти толкова много знаеш.
И тук често ми се присънва срещата ни с теб.
Итън!
Итън!
Днес при нас дойде комисия от Москва.
Това са най-добрите учени и наши приятели
от ръководството на Комунистическата партия.
Изказвам благодарност на целия велик съветски народ!
В Родината ми се присмиваха на работата ми,
но вие повярвахте в мен.
- Какво става?
Съветският народ повярва! И аз дадох дума, че няма да го подведа.
Днес е 22 август 1986 година!
Татко?
В този ден най-могъщата и суперсъвременна енергия в света...
Се роди!
Днес аз накарах времето да работи за нас!
Тихо. Нито звук!
Ето! Виж!
Момчета! Колко хубаво, че дойдохте на моето предаване.
Квантаниум.
Но откъде?
Да вървим, Роб.
- Още не ми се спи, мамо.
Утре отлитаме в къщи. Хайде да съберем багажа.
Е, добре.
- Колко мили са до Вавилон?
Три хиляди и седем.
Какво, в болницата ли отиваме?
Хванах те, крадло! Къде е той?
Преди малко квантаниумът беше у теб. Къде го дяна?
Почувства ли се като момичето на Бонд?
- Ти кой си?!
Вярно, че в мъглата не те огледах, но това си пак ти.
Какво значи "пак"?
- Шегуваш ли се? За малко не ме уби?
Изобщо не разбирам за какво говориш!
- А, ясно, решила си да се преструваш.
"Нищо не помня, нищо не се случи"
- Виждам те за първи път.
И толкова искрено! Почти ти повярвах. Чакай, как... Ти какво...
Наистина ли забрави?
- Забравя ли се това, което не е било?
Ей! А къде ми е квантаниума?
- Защо пък да е твой?
Та нали аз съм го създал!
- А, ти си го създал?
Аз?
- Вярно ли? И кога?
През 2019-та.
- Кажи това на професор Блейк!
Чакай. Кой?
- Хенри Блейк. Той създаде квантаниума.
И искам да напомня, че сега е 1986 год.
- Хенри Блейк?
И какво, той тук ли е?
- Не мърдайте, ще стрелям!
И двамата на земята.
- Така. Ще се оправя и ще продължим.
Господине.
- Спри! Не мърдай, казах!
Сериозен случай, момичето не е добре: мисли, че е в миналото.
Не сте сгрешили, аз съм Итън Блейк. Да.
- Лягай долу!
Лягай долу или ще стрелям!
- Всички документи са в телефона.
Стой!
- Лягай долу!
Не знаете с кого се захващате!
Аз съм личният бодигард на самия Итън Блейк!
Тези ръце познават вкуса на кръвта! Аз съм гражданин на Америка!
Баща ми е сенатор!
Ева!
Видя ли това? Всички изчезнаха!
Видях татко, Итън! Той произнасяше реч!
Каза, че днес е 22 август...
- Осемдесет и шеста?
Да! Точно две години от заминаването му.
Всичко изчезна заедно с тази мъгла.
Какво беше това?
- Защо той не се изгуби?
Може би той знае какво става.
Ей!
Ей!
22 август 1986 година, 22 часа.
Разпитът на Тина Морозова се води в присъствието на Хенри Блейк.
Пак ти!
- Около 9 вечерта гражданката Морозова
откраднала квантаниум, за да взриви ТАУ.
Успяхме да хванем диверсантката. Квантаниумът не беше намерен при нея.
Колко ти платиха за диверсията?
Двеста? Триста долара?
Замесен ли е в това любовникът ти?
Той няма нищо общо! Вие слушахте записите ми!
Мат е приятел, с когото си пиша. Действах сама, не са ми помагали!
Защо ще унищожаваш квантаниума в ТАУ?
- Вече ви разказах всичко!
Да, да, че всички ще умрем, да.
Истина е! Говорих с войниците от бъдещето.
Милиони ще умрат! И всичко това заради нас!
Ето, татко, намерих какво си построил тук.
Само гъкни и червеите ще ядат мръсният ти език!
Твойта майка...
За мама ли ти домъчня, горкият?
От моето заминаване обноските ти не са се променили.
Съдбата си играе с мен.
- Има един ексцентрик, който мисли,
че тук има съкровище.
Съкровище? Тази стомана не може да чака повече!
Откога тя не е опитвала кръв! Ние помилваме само жените и децата!
Аз съм дете!
Дороти! Не те познах, какъв ужас!
Напред по жълтия павиран път!
Чуйте, ние паднахме на острова и...
- Паднал си значи, миличък?
Тогава – марш в леглото!
Имам няколко въпроса!
Щом си толкова умен, отговори на въпроса.
Как да отида в експерименталната зона?
- По какво си приличат враната
и бюрото? Грозно е да се сменя темата в чужд дом!
Отсечете му главата!
Отсечете му главата!
"На скъпия ми син Роб за деветгодишнината".
Да вървим, Роб.
Роб? Това ти ли си?
По дяволите. Ти си момчето от летния кинотеатър!
Скъпа Мери! Отдавна ли ви довя тук вятърът
със скъпата ви майка?
Майката на Роб се държи грубо!
Всяка вечер идва в кинотеатъра, но не познава родния си син!
Мъглата?
Итън, там ли си?
- Добре съм!
Там пак идва мъглата!
И не е като предния път.
Лима, тук Делта, прието.
- Делта.
Докладвайте обстановката. При вас ли е обектът?
Разузнаването се потвърди. Скрила е квантаниума тук.
Намерихме го. Покажи им го.
- Готовност – след пет минути!
Добре.
- Ще ги отведем с нас на скалите,
щурмувайте бункера.
- Това е моят квантаниум.
Прието!
- Тихо!
На колене!
- Не мърдай!
Няма да минеш!
Какво беше това? И къде изчезнаха?
Какво, по дяволите, пак правиш? За малко да ни убият!
Какво изобщо правим тук?
- Щом си толкова умен,
кажи, каква е приликата между враната и бюрото?
Това е щабен бункер. Може да има връзка.
Господин Блейк! Трябва бързо да намерим Ева!
По-важно е да повикаме помощ, докато не са ни убили.
Обличайте.
Без въпроси.
- Няма да облека това.
Гарваните долетяха, кой толкоз много грачи!
Те са все верни кучета, капитане! Можете напълно да разчитате на тях!
Далече ли е съкровището на Хенри Блейк?
Пътят е дълъг, коварен и много труден.
Капитане, а ако друг намери съкровището?
Всички след мен!
Имам друга идея.
Не може ли просто да попиташ този момък къде тук е предавателят?
С него може да се разговаря само чрез героите от книгите му.
Той е прекарал тук почти 40 години сам, заобиколен от книгите. И е откачил.
Разтърсваща история. Интересно, как ще ни помогне това?
Тук е това, което е правил баща ни, когато замина. Този вход беше затрупан,
а психото знае как да стигнем там. Той може да гони мъглите.
Само вълшебникът Гандалф може да изгони тези коварни мъгли.
Предполагам, че вече не сме пирати.
- Господин Гандалф, сър.
А къде отива мъглата?
- Мъглата е дъхът на дракона Смог.
А къде е Смог?
Тук!
Мои верни другари!
Дърварят, Плашилото, Страхливият лъв. Сега ще ви разкажа...
...вълшебна приказка!
За това как преди много години Хенри Блейк доплувал дотук.
За да завладее самото време!
Той искал да добие най-мощната енергия в света.
И затова трябвало да създаде непознато дотогава нещо.
Единственият железен дракон, който изяжда времето!
Легендарният... Двигател Тау!
ТАУ е съкровището, за което Елизабет ме изпрати тук!
Намерихме го. Съкровището на татко.
Подцених Елизабет.
- Но откъде се взе тази мъгла?
А сега е времето за малка пресконференция!
Дами и господа, посрещнете Итън Блейк!
Благодаря, Джейкъб. Питате откъде се взе тази мъгла?
Сега ще ви обясня! Ние създавахме квантаниума три години,
а тук е създаден за 20 минути.
Тъй като са произвели квантаниума толкова бързо,
се е появило това, което е като мъгла.
Поле от отработени квантови частици, върху които са се записали събитията,
случващи се в определен ден.
- Какво? Записали са се събитията?
Какво значи това?
- И на този въпрос имаме отговор.
Това е като... Видеозапис.
Вътре в мъглата като че ли се завъртат копия на дните.
Денят в мъглата върви паралелно с нашия. При нас е обяд – при тях е обяд.
Когато при нас е осем вечерта и при тях е толкова.
Чакайте. Всички тези хора в мъглата – те са копия от дните в миналото,
но защо ние се срещаме с тях?
- Защото това са квантови копия.
Но войната и учените – очевидно те са от различни дни.
Мъглата се повтаря на всеки два дни.
Двадесет и втори август 1986 година и крайната точка на времевата вълна,
двадесет и втори август 2036 година.
Те са успели да извлекат квантаниума толкова бързо,
защото са преобразували времева вълна дълга 50 години.
Господин Блейк, проследихме откъде идва сигналът.
Но, съдейки по картата, там няма нищо, освен океан.
Повярвайте, това тук е точно остров.
Чакаме ви.
- Корабът ще тръгне по море утре
и ще бъде при вас след два дни. Как ме чувате?
Прието. Край на връзката.
- Край на връзката.
Трябва да разберем как работи двигателят ТАУ
и как да го изнесем оттук.
- Но какво ще стане с Ева?
Корабът ще пристигне вдругиден. Сигурен съм, че ще я намерят.
Вие не мислите да я търсите изобщо? Наистина ли?
Ранена е и може би е в опасност!
- Стига! Остави го!
Господин Блейк.
Господин Блейк, мечтаех да работя с вас.
Сега видях какъв сте и разбрах: вие...
ще прегазите всички заради интересите си, вие... Гад!
Ето. Елизабет помоли да ви го дам, когато стигнем до целта.
Каза, че тук вие ще се промените.
И беше права! Вие станахте по-лош.
Ще го догоня.
Райън!
Райън!
Райън!
На земята!
Тук има цивилен!
- Как изобщо попадна тук?
Делта, готовност след 5 минути!
Чакай, вече съм го виждал някъде.
- Ще ги отведем с нас към скалите
по мой сигнал щурмувайте бункера.
- Прието.
Та това е той! Ще те убия!
- Не!
Чакай!
- Това е Итън Блейк!
Ти побърка ли се? Блейк е старец.
Как ти е името? Името?!
- Вярно е! Казвам се Итън Блейк!
Остави го, той е от времевите.
- Още по-добре! Ще го убивам много пъти.
Гледай, те загинаха заради теб и брат ти.
Това са жена ми и синът ми.
- Не ги познавам!
Той още не знае.
- ООН искаше да ви вземе ТАУ.
Такава мощ не трябваше да бъде в ръцете само на едни.
Но ти и брат ти започнахте война с армията си от безпилотни машини.
И крихте този остров от света през всичките тези години.
Тук е най-първият прототип на двигателя ТАУ. Когато го вземем,
ще можем да ви победим.
- Защо говориш с него? Той е от мъглата.
За да знае гадът, затова.
Не стреляй, не!
Райън!
Дръж се!
Ще измислим нещо, чуваш ли? Потърпи!
Така... Дръж се!
Итън.
- Какво?!
Той умря!
- Какво?
Трябва да намеря майка му.
Да й разкажа какво е станало.
Да й кажа. Аз щях да загина, ако синът и не беше до мен.
Че той умря заради мен.
Не.
Той умря заради мен.
От това се страхуваше Елизабет.
Всички сътрудници могат да получат първа помощ.
Да, а в тази част има цялостно оборудвана болница
за по-сериозните случаи.
Така че благодарение на щедростта на съветското ни правителство
построихме съвършено научно градче.
И между другото, тук вдясно е вратата на самия бункер,
където, всъщност, е разположен...
- И сега какво?
Мислиш, че си победил? Имам новина!
Вие вече сте мъртви! Всички вие!
Труп! Умрял! Мъртвец!
А ти? Гордееш ли се със себе си? Но ти си само мъгла!
Самовлюбено нищожество. Какъвто си бил винаги.
А аз ще направя оръжие с помощта на твоята енергия.
Стойте!
Водете го в офиса ми.
Искаше най-доброто, нали? Както и аз!
Леле. Костваше ми много да подготвя този уникален експеримент,
и наоколо вече е пълно с шпиони.
Ти чий си? Америка, Англия, Германия?
Те ми се надсмиваха, а сега разбраха, че са изпуснали гений.
Ти какво, слънцето ли те напече?
Или си много потресен от откритието ми?
Изобретението ми ще преобърне света.
Името ми ще бъде във всички учебници. Ще ми сложат паметници. Навсякъде!
Сега е ясно на кого приличам.
Не ме грижа на кого приличаш.
- Разбира се! Никога не те е било грижа.
Днес разгадах най-великата загадка на Вселената.
Времето?
- Времето!
Да, времето е безкрайно много...
- ...и никога не стига.
Какво разбираш ти от това?
Поне замислял ли си се каква сила е нужна, за да...
...преместиш днешният ден в утрешния? Изключителна!
И ти накара времето да работи за теб?
Знам. Тези думи бяха в дневника, който ти остави у нас,
когато ни изостави.
- Какво става тук?
Ти и сам би разбрал всичко, ако беше видял как умираше мама.
Спомни си. Когато си тръгваше от синовете си,
ти ни каза да следваме целите си докрай, независимо кой или какво ни се изпречи.
Така и живяхме. И това ни превърна в чудовища.
Мен и Джейкъб.
Остави ни. Развържи го и вървете навън.
Итън?
Но...
Как е възможно това?
- Ти...
Страничен ефект от двигателя ТАУ.
При производството на квантаниум се освобождават квантови частици.
Да. Това е вярно.
Те се разтварят.
- Не съвсем.
Те създават поле, в което се записват събитията и хората.
Истината е, че теб вече те няма.
- Аз успях!
Това ли искаш да кажеш? Че съм успял?
Каква поразителна възможност.
Кажи ми, успях ли да променя света?
Всички ли използват квантаниума? Станах ли известен?
Ти не се върна.
Какво?
- Повече не те видяхме.
Мама умря, а ние с Джейкъб израснахме в приют.
Не. Не. Разбира се, че не.
Пускането е успешно, скоро ще се върна. Вече знам датата. Ето!
Виж! Отивам си в къщи след 10 дни!
- Ти не се върна в къщи.
Това е моят живот, аз ли не знам.
Това, което ти създаде, унищожи теб и всички, които работеха с теб.
А това, което създадох аз, ще убие милиони хора.
Не. Не, Итън, не. Грешиш.
Дори ако всичко е станало така, сега всичко ще бъде различно.
Ще оправя всичко и утре ще отлетя в къщи с комисията.
След два дни ще бъда в къщи!
- Чуй най-после!
Това вече се е случвало. И тази среща с теб.
Може би тя е, за да разбера най-накрая какъв съм станал.
Какво... Какво става там?
- Професоре!
Навън се вижда голям облак мъгла. В него има нещо.
Стой тук, Итън. Стой тук.
Татко? Чакай! Татко!
Вървете всички в бункера! Всички в бункера!
Колкото по-близо е денят на пускането,
толкова по-силно усещам тревога. Всичко ли правим както трябва?
Професорът много се промени напоследък.
Не съм сигурна, че би го познал.
Вместо за по-добър живот на всички,
той все повече мечтае за властта и славата,
които новата енергия ще му даде. Все пак, надявам се, че греша.
Ако ли не – вече не съм сигурна, че ТАУ ще направи света по-добър.
Джейкъб! Не трябва да пускаме двигателя!
Какво ти става?
- Какво си направил?
Защо си го пуснал?
Итън. Ще отнесем оттук толкова квантаниум,
колкото произведем. Това е цяло състояние.
Помисли за бъдещето на компанията.
- Трябва да спрем двигателя.
Какво ти става?
- Видях в бъдещето кой започна войната.
Ние с теб! "Блейк Експлорейшън". Днес започва всичко.
В този момент! Видях!
Вярвам ти. Но ние вече знаем това, нали?
Няма да допуснем да се случи.
- Има само един начин да не го допуснем.
Да унищожим двигателя.
- Итън, не.
Утре вечерта в осем часа корабът ще дойде за нас.
Ще се измъкнем оттук и ще продължим делото на баща ни.
Нашите дронове убиха баща ни. Убихме го ние, Джейкъб.
Квантаниумът винаги е бил мечтата ми. Но вече е време да я пожертвам.
Не, Итън. Не. Винаги преследвай целта си до край.
Без значение кой или какво ще се изпречи на пътя ти.
Тед. Изключваме. Без теб той няма да пусне ТАУ.
Извинявай, Итън. Трябва да мисля за бъдещето.
Имам дъщеря.
Знаеш ли? Омръзна ми това.
Имам ТАУ, имам Тед.
Ти не ми трябваш повече.
- Стига!
Мислите, че ще си мълча ли? Няма! Ето, виж!
Така умря Райън. Точно както Итън каза.
Изключи този гаден двигател.
По-добре не пречи.
- Снимай ме, Итън.
Ще спрем този боклук. Щом има връзка – милиони мои абонати ще видят това.
Не, не, не! Дръпни се оттук! Дръпни се! Успокой се!
Или какво? Райън умря заради мен, няма да спра.
Защо, по дяволите?
- Аз също няма да спра. Никога.
Гад такава.
Е, добре. Ще правим квантаниум. До пристигането на кораба.
Сега аз съм смъртта. Самата смърт.
И разрушител на светове.
Елизабет се опитваше да ме предупреди, но аз не я послушах.
Но това е вярно! Говорих с войниците от бъдещето.
Милиони ще умрат! И всичко това заради нас!
Защо искаше да унищожиш ТАУ?
- Милиони ще умрат!
Разказах всичко.
- Да, да, ние всички ще умрем, да.
Да, да, ние всички ще умрем, да.
- Но това е вярно!
Говорих с войниците от бъдещето, милиони ще умрат!
И всичко това заради нас!
- Говорих с войниците от бъдещето,
милиони ще умрат.
- Защо искаше да унищожиш ТАУ?
Защо искаше да унищожиш ТАУ?
- Вече ви разказах всичко!
Вече ви разказах всичко!
- Да, да, всички ще умрем, да!
Да, да, всички ще умрем, да!
- Къде си скрила квантаниума?
Ще ни разкажеш всичко.
- Нищо няма да ви разкажа.
Защо искаше да унищожиш ТАУ? Защо?
Защо искаше да унищожиш ТАУ?
- Вече ви разказах всичко!
Да, да, всички ще умрем, да!
- Но това е вярно!
Говорих с войниците от бъдещето!
- Да, да, всички ще умрем, да!
Разбрах всичко. Квантаниумът е още тук.
Тина знае къде.
За това говореха войниците. Тина го е скрила на острова.
Но милиони ще умрат!
- Не, не, не!
Имам план. Ще направим както искаше Тина.
Разбрах как тя се е канела да унищожи ТАУ.
Ако пълна с квантаниум колба се сложи в двигателя
и започне да се прави нов квантаниум,
енергиите ще се сблъскат и съоръжението ще се взриви.
Ще заврем яйцето на Смог в задника му.
Бях в замъка на магьосницата Тина точно в 20:49.
И видях, че тя вече беше откраднала яйцето на Смог.
Значи е излязла с него от бункера...
Да кажем в 20:40. Така че трябва само да...
Не чупете вълшебните кристали! Няма да могат да гонят мъглата!
О, велики Гандолф! Тези кристали отблъскват мъглата,
а ако се обърне полярността, ще я привличат.
Да бягаме по жълтия павиран път!
Мат, ти питаше за съдбата. А аз не вярвам в нея.
Ако всичко е предопределено, така е и със злото, и с лъжата.
Мразя лъжата най-много от всичко на света.
За мен съдбата е "път към неизвестното", както е казал Платон.
Вярно, ние не избираме времето, но ние решаваме какви да бъдем
във времето, което ни е избрало. И аз реших.
Говорих с професора. Ще летя в Америка заедно с него.
Скоро ще се срещнем. Харесва ми, че никога не съм те виждала,
дори снимката ти. И на първата ни среща ще видя как изглеждаш.
Струва ми се, че така даже е по-добре.
И на първата ни среща ще видя как изглеждаш.
Струва ми се, че така даже е по-добре.
Така даже е по-добре.
Днес при нас пристигна комисия от Москва.
Те са най-добрите учени и наши приятели
от ръководството на Комунистическата партия.
Благодаря на великия съветски народ!
Горе ръцете!
- Тихо.
Тихо.
- В моята страна
се присмиваха над работата ми.
- О, чужденеца! Ще надуем ли тръбата?
Ти къде?
Какво?
Почувства ли се като момичето на Бонд?
Срещахме се в сънищата ти. Толкова бързо ли ме забрави?
В сънищата ми?
- Сама разказваше в писмата.
Мат? Наистина ли си ти?
Аз съм.
- Изобщо не очаквах да те видя тук.
Охраната те търси. Да идем на безопасно място.
Ще се скрием тук.
Мат.
- Какво?
Не така си представях срещата ни.
Ще импровизираме.
- Мат, слушай.
Откраднах нещо.
Няма да ми го простят. И за всичко.
- Зная. За квантаниума. И за всичко.
Знаеш?
- Дойдох, за да ти помогна.
Мат, не искам да те въвличам в това.
Чуй, радвам се, че си тук. Но съвсем не му е сега времето.
Ние не избираме времето, ние само решаваме какви да бъдем
във времето, което ни е избрало. Можем да поправим всичко.
Длъжни сме да опитаме! Не са ти взели квантаниума, нали?
Не. Аз го скрих.
- Отлично!
Ще ти помогна да осъществиш плана си.
- Мат.
Сигурен ли си, че го искаш?
Ти толкова се възхищаваше на идеите на Хенри Блейк.
Той вярваше, че може да направи по-добър този свят.
Но направи близките си нещастни.
Само ти можеш да промениш всичко. И аз съм готов да ти помогна.
Кажи, къде скри квантаниума? Ще го намеря.
Те търсят теб, а мен няма да заподозрат.
Къде е той, Тина?
В градчето е. Не можем да отидем там сега, има празник.
Ще ни забележат.
- Добре.
Да почакаме тук. До утре.
Как уговори професор Блейк да те повика на острова?
Е, не беше лесно, но мен ме бива в приказките.
Сякаш сънувам.
- Кой знае.
Може би това е само прекрасен сън? Вярваш ли в съдбата?
Сега, струва ми се, да.
Толкова ми е спокойно с теб.
Виж какви са днес звездите.
Ето я Сириус. Една от най-ярките на небосклона.
И една от най-близките до Земята звезди.
А това е Вега. Пътеводната звезда на мореплавателите.
Намира се в десния ъгъл на ето това съзвездие.
Наричат го Летният триъгълник.
Роб!
Почакай, какво правиш? Какво общо има момчето?
Роб! Върни го!
- Лельо Тина?
Лельо Тина, не знам какво.
- Роб, всичко е наред. Той е приятел.
Значи ти си дала квантаниума на Роб?
Лельо Тина, обяснете за какво говорите?
- Роб, сега не се шегувай!
На празника в кинотеатъра сложих квантаниума в раницата ти.
Но нали пускането е днес.
- Роб, пускането вече се случи!
Не, пускането предстои!
Дявол да го вземе! Разбира се! Точно в четири сутринта.
Денят в мъглата се повтаря. Пак е сутринта преди пускането.
Мат, какво искаш да кажеш?
- Тръгвам, скъпи.
Ще се видим след пускането.
- До скоро, мамо!
Добро утро. Днес е важен ден.
- Едва не го проспах.
Защо всички се събираме толкова рано?
Е, щом професорът не спи, значи и другите не трябва да спят.
Това е невъзможно! Невъзможно!
Успокой се.
- Това не може да е истина! Това...
Ти не си Мат, нали? Ти не си Мат? Просто ми кажи?
Прости, мислех, че така ще е най-добре.
- Не!
Тина!
Стой! Почакай.
- Остави ме! Остави ме!
Не, ти ще изчезнеш, разбери!
- Как е възможно? Защо аз съм там?
Нека ти обясня.
- Всичко това заради двигателя ли е?
Това тестове ли са? Повреда ли е имало?
- Аз съм от бъдещето!
Какво?
- Аз съм синът на Хенри Блейк.
Син?
- Ти видя бъдещето в мъглата.
Война. Ще стане заради мен. Не знаех това и искам да го спра.
Излъгах, че съм Мат, за да разбера къде си скрила квантаниума.
Прости ми, че те излъгах. Зная, че мразиш лъжата.
Слушах записите ти и почти се влюбих.
Това не е възможно! Не вярвам на нито една твоя дума!
Знам, че не е лесно да разбереш, но зная на кого ще повярваш.
Кой е той?
- Не се плаши.
Познаваш го. Да вървим.
Ей, приятел! Искам да ви запозная.
Както винаги, майката на Роб не го позна и си тръгна, без дори да се сбогува.
Това е толкова невъзпитано.
Колко мили са до Вавилон?
Три хиляди и седем.
Ще стигна ли докато свещта гори?
Ще успееш и по-бързо!
- Робърт!
Тина, позна ли ме?
- Наистина ли си ти?
Направих всичко, което поиска. И никога, никога не съм го отварял.
Значи това е вярно?
Щом Роб е голям, то това е бъдещето?
Чакай, защо времето така се е смесило?
Аз ли съм дошла в бъдещето, или вие - в миналото?
И защо тук съм различна?
- Не си дошла в бъдещето.
Ти съществуваш в облака от отработени квантови частици.
За мен те са като облак, но ти не го виждаш. Ето.
С това устройство може да се привлича полето на квантовите частици
и да се задържи в радиус от сто метра.
Изведох те от главното поле, затова ти не изчезна.
Но денят в мъглата започва отначало, затова...
Всички събития вече са се върнали сутринта на 22 август.
И ти видя себе си, другата. Преди пускането на ТАУ.
Излиза, че съм призрак?
Като квантово копие. Съществуваща версия на самата себе си.
Откъде имаш това?
- От родителите си.
Как прилича.
- Не прилича, а е същото.
Какво е това?
- Не зная.
Здравей, Итън.
Ако гледаш това видео, значи съм умряла,
а ти си намерил ТАУ. Прости ми, че те примамих на острова,
но трябваше да видиш всичко сам.
Аз съм Тина Морозова. Асистентката на баща ти Хенри Блейк.
Ти сигурно си го видял тук,
а може би и мен като млада. Но най-важното – видял си
до какво доведе нашият експеримент, когато пуснахме ТАУ.
Градчето се обви в мъгла. Тя донесе денят от бъдещето,
а с него и войната. И в нея аз срещнах войниците.
Те ми казаха, че тази мъгла завинаги е останала на острова.
Бойните машини убиха всички, а на мен ми провървя, аз оцелях.
Умря Тина Морозова. Роди се Елизабет Полсън.
Съветският Съюз се разпадна, в страната възцари хаос,
и експериментът ни беше забравен. На никой не му беше до това.
А аз реших да те намеря.
Беше останал само един начин да те спра.
Но не можах.
Здравей!
- Здравейте!
Ти ли си Итън? Прочутият бъдещ изобретател?
И тогава реших да се опитам да те възпитам иначе.
Струва ми се, че успях да променя нещо в теб, Итън.
Ако тя – съм аз...
В бъдещето ти вече съм мъртва.
Толкова странно се чувствам.
Аз... дори не знам коя съм.
Ти си последният ми шанс да унищожа ТАУ и да спася бъдещето.
Но как?
Днес брат ми Джейкъб ще напусне острова и ще изнесе
технологията на двигателя ТАУ. А тя е много по-мощна и опасна
от моя начин за производство на квантаниум.
Това е като кутията на Пандора.
- Но какво да направим?
Да довършим плана ти. Аз ще се спусна в бункера,
ще притегля мъглата, когато пускат ТАУ. Ти си била там и знаеш
какво и как се е случило. ТАУ не трябва да напуска острова, ще го унищожим.
Добре.
Но при условие, че аз взривя ТАУ. Това е лично.
Аз, така или иначе, не съществувам.
Значи нищо не може да ми се случи.
И ако всичко е вярно, аз ще изчезна.
До осем вечерта има много време.
А аз така чаках този ден.
Даже си взех рокля, за да отпразнувам пускането.
А сега всичко звучи някак глупаво.
- Изобщо не е така.
Ето. Сцената е тук. Музика.
Ще потанцуваме ли?
Ние с теб си приличаме, Итън.
Знам какво чувстваш сега.
Квантаниумат е бил мечтата ти, а сега трябва да го унищожиш.
Аз минах през това. Да разбереш, че мечтата ти ще унищожи света е трудно.
Сигурна съм, че ще направиш правилния избор.
Толкова е глупаво и неприлично. Но ще отбележа,
че държанието ти не е нещо ново за мен.
- Мери Попинз се върна.
Днес вятърът е от запад.
Скоро всички ще са будни и ще се оживи.
Да вървим в къщата на Хенри Блейк, той цял ден ще е в бункера.
Никой няма да ни пречи.
Ще пристигнем след няколко минути.
- Отлично. Ще ни намерите в бункера.
Той е в средата на изоставената база.
Ние сме заключени. Отворете металният люк.
Имаме скъп товар, трябва да осигурите охрана.
И най-важното...
Всичко преживяно: аварийното кацане, загубата на квантаниума –
повлияха на Итън. Боя се, че нервите му не издържаха.
Стана трагедия. Той уби журналистката.
Когато го срещнете, бъдете внимателни.
Разбрано!
Време е да се махаме оттук.
Вземаме всичко.
Така, в 20:00 се спускаме в бункера
и слагаме пълната колба квантаниум в приемника.
Затова трябва да знам кой и къде е бил при пускането на ТАУ всяка минута.
Професорът с комисията дойде в залата за управление на ТАУ
в 19:30 и беше там до самото пускане. Проверяваха всички системи.
Нямаха свободна минута.
А ти къде беше в това време?
- От 19:35 до 19:50 бях при двигателя.
С инженерите. Заедно готвехме ТАУ за пускането.
Ще влезем в отсека на двигателя в 19:50.
Джейкъб и Тод вероятно ще опитат да изнесат квантаниума.
Всички ще са заети в бункера, няма да им обърнат внимание.
На входа за ТАУ има охранител.
Няма да минеш, без да събудиш подозрение. А аз ще мога.
Само аз ще съм близо до ТАУ и ще ме виждат като на длан.
Мога да подменя колбата само докато учените са там,
така че ще вляза по-рано. Главното е да не ме види второто ми аз.
В 19:55 ТАУ ще бъде напълно готов за пускане.
Само да се натисне копчето.
И да се пусне двигателят, за да настане суматоха.
Какво е това? Какво се случва? Кой е този?
Викайте охраната!
- И ще хванат Джейкъб и Тед.
Диверсанти! Квантаниумът е при тях. Хванете ги!
След пускането двигателят трябва да работи 20 минути.
През това време никой не трябва да влиза там.
Ще блокирам вратата в отсека на ТАУ.
Успех.
- В 20:20 двигателят започва да създава
новият квантаниум. Енергиите ще се сблъскат,
и ТАУ ще бъде унищожен.
По дяволите...
Ключът е в Итън.
Джейкъб! Всичко свърши! Поставих колба квантаниум в двигателя.
След 25 минути ще се взриви.
- Какво си направил?
Това трябва да се спре!
- Но ти видя войната!
Това е резултатът. Ако квантаниумът се появи в света,
при всички случай краят ще е такъв. Трябва да се унищожи ТАУ!
Чуй ме!
На колене!
- Стой! Ще те убия, гад!
Как попадна тук?!
- Той е цивилен!
Това е Джейкъб Блейк!
- Ти побърка ли се? Блейк е старец!
Значи, той е времеви!
- Грешите!
Не, познах те, гад! Ще ми платиш за всичко!
За какво?
- Ето. Това са жена ми и синът ми.
Те загинаха заради теб и брат ти.
Сега разбра ли?! Трябва да предотвратим това!
Това няма да се случи!
- Това вече се е случило!
Виж наоколо! Нима за това мечтаеше татко?
Горе ръцете! Ще надуем ли тръбата?
На място! Хвани го!
Всичко това... Всичко е по наша вина.
Ей! Хвърли ми пистолета!
Там пред теб! По-бързо!
Хвърли ми пистолета!
- Ще ви спра. Заради дъщеря си.
Джейкъб, аз ще поправя всичко.
Казвам се Итън Блейк. Една мъдра приятелка ми казваше:
"Не си губи времето напразно".
В живота си крачех към целта, продължавайки делото на баща си,
за да победя времето. Но ние и двамата грешахме.
Съдбата определя това, към което се стремим.
За какво са победите, ако няма с кой да ги споделиш?
Най-важни са хората до нас. Приятелите, семейството.
Разбрах го чак когато загубих всички.
Но всеки миг е нов шанс да променим всичко.
Съдбата е път към загадъчното.
Последното ми желание е да унищожите всичките ми разработки
и никога да не ги доразработвате.
А аз... Ще унищожа това, което винаги е с мен.
Татко?
В ада ли съм?
- На територията на Съветския съюз сте!
Пак ли?
Не пускайте ТАУ!
Не пускайте ТАУ!
Елате по-близо. Това е предаване от бъдещето.
Имах чисто теоретични съмнения,
че ТАУ може да пренася материята през времето, но...
пренасяне на човек?
- Още не съм показал всичко.
Елате!
Толкова изгубени години. Делото на живота ми.
Чака ви семейството ви. Разбрах, че имате двама сина.
Да. Страхотни момчета.
Моето бъдеще.
- Помислете си колко ще ви се зарадват.
Само не им казвайте, че най-важното е винаги да преследваш целта до край,
без значение какво стои на пътя ти.
- А вие откъде знаете това?
Предположих, нищо повече.
Колко мили са до Вавилон?
- Три хиляди и седем.
Знаете ли тази песен? Чувал съм я. В един друг живот.
Ще стигна ли докато изгори свещта?
- Нали нямаш нищо против?
Ти каза, че много съм ти помогнала?
- Е, да.
Но как се оказах в бъдещето?
- Това е дълга история.
Ще ти я разкажа на първата ни среща.
Извинявай, но първата вече е уговорена.
Та ти дори не си го виждала. Ами ако не е твой тип? Или е женен.
А аз съм тук. Свободен. Красив. Перфектен.
Пет. Четири.
Три, две, едно!
Деца! Да вървим в къщи, време е вече!
- Стигни ме!
Не ме стигна!
Ха! Мамо!
- Е, добре.
Хайде бягай!
- Елате тук!
Елате при мен! Хайде!
- Деца! Елате! Време е да се прибираме.
По-бързо, елате тук!
Нещо ми подсказва, че той няма да се откаже.
Ще се върне към разработките си.
- Сигурен съм, че ще измисли нещо ново.
И какво ще правим?
Ще го наглеждаме.
Как върви с Мат? Срещнахте ли се вече?
Знаеш ли... Мисля, че не е мой тип.
- Разбира се.
Та той не знае кои ще станат световни шампиони по футбол.
Превод: Валерия Георгиева