Les gaspards (1974) Свали субтитрите
Добър ден, г-н Ронден.
- Извинете. Как сте?
Строителните работи доста напредват. Обградили са ви отвсякъде.
Да, наистина е така. Имам чувството, че съм на скала насред морето.
Това е ужасяващо, нали? Седнете, скъпи приятелю.
Имам някои неща, които ще ви харесат. Погледнете.
Това са снимки на стария Париж.
- Изключително!
Площадът на борсата, ул. "4-ти септември",
и водевилният театър, които вече не съществуват.
Вече са имали паркинг.
А това е Операта.
- Операта, около 1900 г.
Да, а това е най-горната част на Операта.
Любопитно. Строежът на най-горната част
съответства на края на Втората империя 1870 г.
А това? Това е площад "Италия".
От тогава се построиха много неща.
Няма да оставите този камион тук, нали?
Аз работя тук.
- Аз също.
Отмести се, флегмо!
- Разкарай се от тук!
Махай се с камиона и то веднага!
- Да, да, не се гневете!
Наздраве! Да не си настинал?
- Не, това е сенна хрема.
През зимата не се усеща. А сега е достатъчно само малко течение...
Постоянно държиш отворено. Не постъпваш разумно.
Да, мамо.
Знаете ли, аз съм все още едно малко дете.
Това е Мари-Елен, моята пораснала дъщеря.
Добър ден, господине.
Не съм имал удоволствието да се запозная с госпожицата.
Това Париж ли е?
- Това беше Париж.
Ще отида да взема още една чаша за кафе.
Пощенският раздавач идва.
- Добър ден, раздавачо.
Г-н Ронден?
- Самият той.
Заповядайте. Ако обичате...
- Да...
Продадох още два екземпляра от вашата книга.
Продали сте две книги? Много мило от ваша страна.
Радвам се, че мога да помогна. Ще взема още две.
Но успявате ли да ги продадете?
- Ами вие сте писател,
аз съм пощенски раздавач. И двамата сме хора на писмото.
Ще ви помогна! Довиждане.
Хей, вие, какво правите?
Гледай ти, къде отиваме...
Не спират, а?
"Щом се строи, значи животът върви напред", казва народната мъдрост.
И през лятото булдозерите съвсем не липсват в Париж.
Днес на една от най-големите строителни площадки,
министърът на строителството е събрал журналисти,
за да ги държи в течение на неговата дейност.
Всеки може да оцени усилията, които полага министъра.
А що се отнася до бъдещите му проекти,
той ще разкрие техните очертания в министерството на строителството.
Господа, след 25 години настъпва 2000-та година.
Бъдещето е утре. Трябва да се върви напред и аз ще вървя.
Г-н министър, срещате ли много пречки?
Пречки ли? Не само пречки, но и заплахи!
Овие, анонимното писмо.
Погледнете тази хартийка. "Ти срамиш Париж!
Престани да копаеш дупки, в противен случай...
твоите строителни работи могат да бъдат подкопани!"
Но когато аз съм поел по един път, нищо не може да ме спре.
Бихте ли ме последвали, господа? Албер?
Проблем №1 – да се намалят задръстванията в Париж.
Много е просто.
Достатъчно е повърхността на Сена да се превърне в пешеходна зона.
По средата да се прокара бяла линия, и ето ви автомобилния път
от който се нуждае столицата.
- Моля ви за снимка, г-н министър
Ако обичаш...
Благодаря. А сега елате да видите това.
Интересува ме не само ефективността.
Искам също и да оставя отпечатък върху епохата си.
От двете страни на кулите на Нотр Дам,
ще построя две кули от бетон и стомана.
Средновековието и ХХ век си подават ръка.
Господа, обобщавам –
главният проблем е столичният проблем.
Дайте ми необходимите оръжия и започвам битката за Париж.
Обграждам входните артерии на Белвил,
разбивам скалата, която прегражда изкопа отвън,
повдигам почвата откъм Батиньол,
булдозерите правят пробив откъм сградата на кметството
и печеля битката за утрешния ден! Спечелвам я!
С тези описания на министъра на строителството
завършва нашия информационен бюлетин.
Остава ми да ви пожелая лека нощ.
Г-н Ронден, още ли продължавате да работите?
Довиждане, г-н Ронден. Той е фантастичен!
Хайде, Мари-Елен, ела с нас!
- Не, не мога. Вече съм почти у дома.
Напротив, ела, няма да се приберем късно!
Вече е полунощ. Знаеш, че баща ми се притеснява.
Хайде, ще се видим утре. Довиждане.
Разделихме се на края на улицата. Тя каза: "Татко ще се притеснява."
Не разбирам, книжарницата е на 50 м. Би трябвало да сте я видял.
Може да е паднала в изкопа.
- Но нали има ограждения?
Да, и освен това не е дълбок. Човек би могъл да се измъкне от него.
При нас се извършват строителни работи, които са малко в повече.
Но ги вършат по-бързо. Което не бих казал за тук.
Никога не бях виждал да се правят толкова изкопи едновременно.
Хей, правиш ми сянка.
- Господине, това радиото ли е?
Не, това е моята собствена малка музика.
Нямаш работа тук!
Как сте, г-н Ронден?
Внимавайте!
Г-н инспектор.
Изобщо не вярвам това да е отвличане.
Вашето фамилно име?
- Ронден.
Собствено име?
- Жан-Пол.
Женен ли сте?
- Вдовец.
Професия?
- Напишете... книжар.
Работите ли нещо друго?
- Не, не, не... Да.
Всъщност пиша и книги. Аз съм автор на книги.
Не, по-добре книжар.
Името на дъщеря ви?
- Мари-Елен.
Възраст?
- 22 години.
22 години? Но това променя всичко!
Не е никакво отвличане, а просто една разходка.
Отвлекли са я.
- Не, не, слънцето ви заслепява.
Успокойте се, тя не е сама.
Вие не познавате дъщеря ми.
- Вие също.
Да, ние никога не познаваме собствените си деца. 22-годишна.
Те са двама. Това е бягство.
Научихте ли нещо ново?
- Отново нищо, г-н инспектор.
Двама от хората ми изчезнаха преди три дни.
Двама ли? Това е бягство.
Заедно? Не!
Да не са били полицаи, които карат велосипеди?
И са изчезнали с велосипедите си?
- Да. И какво?
И дъщеря ми беше с велосипед.
- Защо да не бъде?
Не ви ли се струва странно, че отвличат велосипедисти?
Да свършваме с това. Дъщеря ви е в Довил или в Сен Тропе.
Отвлечена е, г-н инспектор.
- Не, това е просто една разходка.
Ако нямате известие от нея до края на седмицата, ще я пуснем за издирване.
Не се тревожете. Довиждане, г-н Ронден.
22-годишна...
Това изчезване е странно.
Всъщност, не искам да кажа, че е странно.
Г-н Ронден, от известно време този район е доста чудноват.
Например тук, в манастира, стават съвсем некатолически неща.
Някои монахини са видели как зеленчуците потъват в земята.
В земята?
- Да, съвършено вярно.
Има примери и в избата на г-н Бюро.
Нали го познавате, търговецът на вино?
Изчезват цели купища бутилки, незнайно как и къде.
Железен обков. Два катинара.
И винаги нося ключовете със себе си.
И въпреки това крадат от виното ми.
- Много ли са ви откраднали?
За два-три месеца сигурно са станали 150 бутилки.
Не съобщихте ли на инспектора?
- Той се подигра с мен.
Каза, че сигурно кварталните плъхове ми ги измъкват под носа.
Тези злодеи имат добър вкус, защото не отмъкват каквото и да е.
Не някоя лоша марка, а "Шато Марго '66".
Колко струва?
- Цяло състояние. Вижте, г-н...
Ронден.
- Да, г-н Ронден...
Продавачът на велосипеди отсреща каза, че са му свили 52 велосипеда.
52?
- Да. Младите са полудели.
Това са непременно някои младежи.
- Защо да са младежи?
Младежи са. Ще опитате ли от виното? По малко от бургундското.
Извинете.
- Не е "Шато Марго", но е приятно.
Ще видите. Хубаво е на цвят, на градус...
Чудесен аромат, нали? Разкошно е.
Крава?
- Да, крава.
Никой не гледа крави в канализацията.
- Но това не е канализационна мрежа.
Не си давате сметка какво може да има под тротоарите – галерии, тунели...
Вземете метрото. Нищо друго, освен метро.
180 км.
- 180 км?
А кариерите? Целият квартал е гнездо на термити.
Вадиха от тук варовик, глина и дори малко въглища.
За да построят домовете отгоре, взеха камъните отдолу.
А има и още нещо. В продължение на векове, тук са отглеждали гъби.
Парижките гъби. А това? През 1848 г.
въстаналите са се криели в кариерите на Монмартър.
А "Клетниците", които пропуснах...
Кой се разхожда в търбуха на Париж с Мариус на раменете?
Жан Валжан.
В този момент нещо става в подземията на Париж.
И моята дъщеря научава това. Сигурен съм.
Новини. Пред микрофона е Патрик Болио.
Първо, чуждестранните туристи заместват парижаните по улиците,
тъй като голямата ваканционна треска започна.
Но международното положение остава тревожно. Особено...
Добър ден, г-н инспектор.
- Добър ден.
Как се казвате?
- Ерве Балзак.
Това е прочуто име. Има ул. "Балзак", има кино "Балзак".
Има също и телефонен комутатор наречен "Балзак".
И писателят...
- А, да, и той също! Гледай ти!
Докато ме замествате, тук ще сте като буба в пашкул.
Кварталът е спокоен.
В сърцето на Париж хулиганите не са малко.
Средата не означава център. Тази вечер ли заминавате?
Да. Заминавам с жена ми и децата. Отиваме в Перос.
Колата е тук и тръгваме веднага.
Това е Родино. Той не пропуска.
Шефе?
- Аз съм в отпуск.
Обърнете се към инспектор Балзак.
- Сериозно е. 20 туристи са изчезнали.
Слязоха да посетят катакомбите и не се върнаха.
Кой сте вие?
- Марсел Мерлен.
Не, какво работите?
Шофьор на автобус съм. Чаках ги на площад "Данфер-Рошро".
Балзак, ето едно добро начало за вас.
- Не смятате ли, че това...
Не, това се случва всеки ден. Или е разходка, или е бягство.
Но те току-що са изчезнали.
Може би трябва да погледнете преди да заминете.
Така ли мислите?
- Ами, 20 туристи...
Добре, да тръгваме! Но бързо!
А, ето те и теб. Видя ли глобата?
- Ще се погрижа.
Не се притеснявай. Бързо да тръгваме.
- Трябва да ми дадеш още пет минути.
Ти в отпуск ли си или не?
- Да, но това е много важно.
Имам работа само за пет минути. Елате.
Ето, погледнете. Това е всичко, което ми остана.
Един стар японец. Той не слезе. Боляха го краката.
Г-н инспектор, само да знаете какво се случи току-що!
На входа имаше 153 души, а на изхода бяха 133.
Трябва да отидете и да ги потърсите.
- Да...
"Спрете! Тук е царството на смъртта!"
Да вървим.
Както твърдяха древните: "O tempora o mores".
Какво означава това?
- На латински е. Един мъртъв език.
Но откъде са минали?
- Какво?
Защо говорите толкова тихо?
- Вие говорите тихо.
Казах: "Откъде са минали?"
- Не знам какво да ви кажа.
Тук не може да се изгуби човек. Минаването става в един коридор.
А малките железни решетки?
- Те винаги са заключени.
Вижте, тук има сянка.
А това не е ли една отворена желязна врата?
Току-що минах от тук. Сигурен съм, че беше затворена.
Никога не можем да сме сигурни в нищо.
Шалче от турист.
Шалче от Париж. Добра следа.
Откъде идвате?
- Полиция!
Но къде се намираме?
Това не е обичайно явление.
Къде бяхте?
- Кой, аз ли?
Вътре, в колата. Приготвях кабелите.
- Нищо не сте могъл да видите.
Какво да видя?
- Туристите.
Какви туристи?
- Разбирам. Вървете след мен.
Жинет...
- Това ли са ти петте минути?
Какви неща стават!
- Хайде, идвай.
Видя ли група чужденци?
- Няма други, освен тях.
Откакто те чакам са минали 300.
Трябва да реша един проблем.
- Какво е това?
Веществено доказателство.
- Пол, ти си в отпуск.
Ще се справя за нула време. За вечеря ще бъдем в Перос.
Имай ми доверие, познаваш ме.
- Да, познавам те.
Добър ден, г-н Ронден.
- Добър ден.
Върна ли се дъщеря ви?
- Не.
Нищо до тази сутрин?
- Не.
Значи нищо?
- Ще сляза долу.
Къде?
- Точно отдолу.
Аз съм единственият, който знае това.
- Но, г-н Ронден...
Преди Революцията целия квартал е принадлежал на Църквата.
Имало е подземия, които са свързвали всички манастири и параклиси.
Един особен свят, с цялата си мрежа.
Ще намеря входа още тази нощ. Подръжте това.
Там ли ще слезете?
- Разбира се.
Съвсем сам?
- Да.
Дълбоко ли е?
- Достатъчно.
Тук има подземие.
- И ако обичате, бъдете любезен –
затворете след мен, но само с тази дъска,
за да мога след това да изляза.
Довиждане.
- Довиждане.
Г-н Ронден? Дълго ли ще останете?
Не знам, един или два дни. Искам да намеря дъщеря си.
Ако не ви видя повече, какво да направя?
Ще се върна. Във всеки случай не можете
да предупредите семейството ми. Аз го търся.
Бяха организирани туристи. Прекараха осем дни в Париж.
Във вас ли са паспортите?
- Да. Ето.
Никсън!?
- Да, но Аврел.
Но той живее във Вашингтон! От семейството е! Леле!
И то когато излизам в отпуск! Това е политически случай!
Хайде, бързо освободете сградата!
Мамо, ето го татко!
Почти се уреди.
- Пет минути?
Да, само пет.
Един от туристите се казва Никсън, г-н директор. Никсън!
Следователно, може да стане международен скандал.
Питам ви какво трябва да направя?
Най-вече не вдигайте много шум. Запазете мълчание,
овладейте положението и направете най-доброто.
За съжаление трябва да напусна Париж. Имам ви доверие.
Е, г-н инспектор, какво става?
- Нищо не става. Абсолютно нищо.
Жан Валжан!
- Непознат войник!
Добър ден, Ана.
- Добър ден, г-н абат.
Добра ли е реколтата?
- Тази година празът е великолепен.
Празът е като лилията в полето – и те също отправят
благослов към света в цялото му величие.
Несъмнено този под е много ронлив. Гледай само!
Гледай само! Кой ли няма да се подхлъзне тук?
Хей!
- Кой е този тип?
Не знам, може би е войник.
- От тук ли е дошъл?
Има дупка. Трябва да се запуши.
Знаеш ли колко е часът?
Тази история е по-сериозна, отколкото предполагах.
Точно когато излизаш в отпуск?
- Най-добре се прибери вкъщи.
И дума да не става!
- Само тази вечер, защото утре...
Не! Нали тази сутрин тръгнахме с колата на почивка?
Добре ли беше приготвен багажа?
- Много добре.
Покрих ли фотьойлите?
- Както винаги.
Децата готови ли са? Значи няма да се приберем вкъщи.
Жинет, тук ли искаш да стоиш?
- В колата.
А къде ще ядете?
- В колата.
А къде ще спите?
- В колата.
Но с децата това е невъзможно!
Замълчете!
Ефрейтор? Взехте ли данните на всички? Пуснете ги.
А какво да правя с японеца, който ми остана?
Платил ли си е? Тогава го вземете в автобуса и го развеждайте.
Сайонара!
- Аригато.
Чуйте ме, господине, ще ви отведа в автобуса. Да тръгваме.
Все пак е необичайно! Винаги на мен се случва!
Отвличат туристи в моя район, от които един на име Никсън!
ТУРИСТИТЕ ЩЕ БЪДАТ ОСВОБОДЕНИ ТОГАВА, КОГАТО МИНИСТЪРЪТ СПРЕ ДА КОПАЕ ЯМИ.
Какво правиш?
- Слагам си вратовръзка.
Къде отиваш?
- При министъра.
Има ли някой?
По дяволите! Добре.
Г-н свещеник?
Извинете, оттук ли е пътят за навън?
Няма кого да попиташ.
Хей, вие, къде отивате?
Не, не, няма нищо. Ей сега ще се върна.
Мислех, че се отнася за вас, г-н министър.
Прочетох го. Наредете да се изтрие.
- Това е веществено доказателство.
Знам, но мърси. А и французите са в отпуск
и е безполезно да ги дразните. Никакви снимки, никакви журналисти.
Какво възнамерявате да направите?
За какво?
- За ямите.
Аз не дълбая ями, а нареждам да се извършват изкопни работи.
Вашата задача е да намерите тези туристи.
Не е моя работа да се занимавам с подривни организации!
Така е!
Наближава часът за приема в посолството.
Ще отида по-късно.
- После е галаспектакълът.
Ще видим. Това, което става, е много сериозно.
Насочено е срещу мен. Вие ме дразните! Хайде, седнете!
Тези, които ме нападат, изобщо не ме познават.
Ще изпълня мисията си до край.
Какво значи това?
- Искам да видя инспектора!
Война ли обявиха?
- Не, няма война.
Казаха ми, че г-н Лалат е тук.
Затова ме пуснете да мина!
- Трябва да почакате.
Къде е г-н инспектора?
Какво става тук? Какво означава това?
О, това е г-н Ронден!
- Аз съм, г-н инспектор.
Знаете ли, че в подземията на Париж стават странни неща?
Какво казвате?
- Под земята има цял един свят.
Какъв свят?
Разхождат се хора. Видях други да работят в една подземна галерия.
Видях жена на една стълба, която скубеше стръкове праз.
Вие сте луд!
- Дъщеря ми се намира под краката ми!
Сигурен съм! Тя е отвлечена!
Не е отвличане, а бягство.
- Но тя е отдолу, чувствам го!
Инспекторе, това, което казва този войник, е интересно.
Елате насам.
- Г-н министър, той е побъркан.
А ако туристите са били задържани като затворници в катакомбите?
Какви туристи?
- Ако обичате!
Войнико, какво видяхте?
Странен строителен обект.
- Това са строителите на метрото.
Ако обичате! Как отидохте там?
Излязох през гробището "Монпарнас".
- Трябва веднага да се отиде там.
Той е митоман.
- Не трябва да пренебрегвате нищо.
А аз ще ви придружа.
Както сте така, във фрак?
Ето от тук, г-н министър.
Какво искате да постигнете с вашите строителни обекти и загадъчни хора?
Вярно е, видях ги.
- Щеше да се знае.
Те са се скрили долу.
- За полицията няма скрито-покрито.
Не знаете всичко.
- Почти всичко. Шефовете знаят другото.
Дами и господа.
Е, да, не е това, което очаквате, но не винаги правим, каквото желаем.
Оттук ли се минава?
- Да, аз дойдох оттук.
Добре, да вървим.
- Дръжте фенерчето.
Помните ли пътя, по който сте минал?
- Да, това беше.
Да се надяваме, че е така.
Господа, започва да става много мокро.
Тогава да се върнем обратно.
- Не, инспекторе.
Винаги напред! Само ще помоля за малко помощ.
"Париж е над главите ни."
Знаете ли този стих, инспекторе?
Не, г-н министър, искрено съжалявам.
- Жалко.
Военният се върна, но няма да ни намери.
Земята ми изглежда по-суха. Благодаря, господа.
Този е пътят, нали?
- Да.
Точно оттук минахте, нали?
- Да, да, г-н инспектор!
Значи сте сигурен?
- Казвам ви, че е така.
Много добре, взимам си бележка.
- Оттук беше.
Е, какво сега? Сигурен ли сте, че сте минал оттук?
Сигурен ли сте, че сте минал оттук?
- Да.
Но тази пътека не води до никъде.
- Разбийте дървената ограда!
Точно така. Да видим какво има оттатък.
Май сте сбъркал?
Изгасете фенерите.
Но това е метрото!
- Съжалявам, следата е била фалшива.
Благодаря за разходката, Ронден.
- Но това е твърде интересно!
Ще наредя колата да ви вземе от тук.
- Слушайте, инспекторе,
безкрайно ще се забавлявам да отида на галаспектакъла с метро.
Метро!
Престани да дълбаеш ями. В противен случай...
Г-н Сопранели!
Боже, колко е дълбоко!
"Оттук ли е, Ронден?" "Да, г-н инспектор, минете оттук."
"Впрочем, вижте..." Да, спомням си това.
Става течение.
Оттук трябва да се мине. Гледай ти!
На посещение ли сте?
- Не, разхождам се.
Прекрасен артист! Божествено изпълнение!
Тук рядко имаме възможността да видим изпълнение с подобно качество.
Това е един импровизиран концерт. Без репетиции с оркестър.
И въпреки това беше превъзходен.
Надявам се, че не ми се сърдите за това, че ви... поканих...
по един малко по-особен начин?
О, не! Това е твърде забавно.
- Позабавлявал сте се, това е важното.
Покажете ми, ако обичате, че не ми се сърдите,
като приемете един скромен подарък.
Това е великолепно!
Мога да ви гарантирам, че е оригинална. От Лувъра е.
Благодаря! Много ви благодаря!
Малко е повредена.
- "Субито", маестро.
Извинете. Да предприемем една малка предпазна мярка
и ще бъдете придружен. Лека нощ. Оттук, вървете направо.
Скъпи приятели, радвам се, че имах възможността
да ви предложа това малко представление.
Надяваме се, че ще изпитате такова удоволствие от това, че сте сред нас,
каквото изпитвам аз от това, че съм ваш домакин.
А сега, плъхове,
залавяйте се отново за работа на скелето.
Но това е Мари-Елен. Мари!
Мари!
Елате с мен.
Възможно ли е? Това са Жан Валжан и Козет!
Не, това са Марсел Шолю и Люсиен.
Шолю?
- Хайде, насам.
Седнете.
Как се казвате?
- Ронден.
Кафе?
- Да, може малко кафе.
Кой ви изпраща при нас?
- Никой.
Тук никой не попада случайно.
Загубих се.
Кога го открихте?
- Снощи, по време на концерта.
И къде?
- На голямото стълбище.
Идваше от северната галерия.
- С ямите, които копаят горе,
тук ще се превърне в място за разходка.
Ще съобщим на Гаспар за него.
А за сега да се включи в работата.
Може ли да получа едно парче хляб?
Не съм те виждал
- Да, аз съм новодошъл.
Така ли? Кога дойде?
- Вчера.
Какво става?
- Отклоняваме ги.
Започнаха да валят и тухли.
- Брат му работи горе.
Добър апетит!
А, хванали сте един любопитко!
Добър ден, господине.
- Добър ден.
Изглежда здрав и вероятно има прасци на велосипедист.
Ще се включи в общата работа.
- Същият войник видяхме вчера.
Който доведе полицията в северната галерия?
Защо сте тук?
- Търся... Всъщност аз...
разглеждам.
- Да, колко правдоподобно.
Матийо, северната галерия става опасна. Трябва да я затворим.
И се върнахте съвсем сам?
- Да, инспекторът не ми повярва.
Ние не сме за вярване. И как се казва този малък любопитко?
Жан-Пол Ронден, книжар.
Жан-Пол Ронден? Историкът?
Всъщност "историк" е малко силна дума,
но все пак се интересувам от стария Париж.
Написал сте прекрасна книга.
Да, но не съм продал много от нея.
- Матийо, това обяснява всичко.
Господинът познава чудесно този квартал.
Толкова хубаво сте описал живота на този район при Луи XV.
Но хората трудно си представят какво е ставало между Луи XIV и Луи XVIII.
Моля ви, седнете.
- С удоволствие.
Не тук, на фотьойла, г-н Ронден.
- Наистина ли? Много благодаря.
Щастие за мен е, че ви срещам тук. Не бих казал същото
за много от обитателите горе.
- Много сте любезен.
Какво да правим с него?
- Бих желал да поговоря
с г-н Ронден, Матийо. Бихте ли ни оставили?
Изключително щастлив съм, че се запознах с един от любимите ми автори.
Искам да ви се представя – Монфермей. Стар род от селото Д'Отьой.
Около 1740 г. е имало един генерал-лейтенант на име Монфермей.
Точно така.
- Той е описал всички кариери в Париж.
Точно така. Как си представяте, че съм открил тези пещери?
Хвърлете един поглед.
Това е прекрасно!
- Нали?
Всъщност разбирам, че ние сме точно под...
Да. Позволете. Аз съм Гаспар дьо Монфермей.
Знаете ли защо баща ми ме е кръстил Гаспар?
Знаете ли какво означава "гаспар" на жаргон?
Да, да, означава "плъх".
- Плъх, да.
Всъщност аз често ги наричам така –
моите плъхове. Моите нощни плъхове.
Далеч от света и от шума.
Опитвате се да видите къде сме, г-н Ронден?
Трябва да отгатнете.
- Съвсем не.
Толкова по-добре. С моите приятели обичаме да пазим тайна.
Много ли сте на брой?
- Тук се срещат философи.
Философи?
- Да. Или пък отшелници.
Или мъдреци, които са се отказали да живеят заедно с лудите горе.
Без данъци.
- Без коли.
А как ги набирате?
- В какъв смисъл?
Дали понякога търсите хората горе? Например, млади момичета?
Ама че странен въпрос.
Хер генерал?
- Да?
Може ли да ви покажа нещо?
- Да.
Открихме верния път.
- Верния път ли?
Абсолютно.
- Тогава продължавайте.
Това е Хелмут фон Щурмундранг, един от най-доверените ми хора.
Тук е от преди мен, от освобождението на Париж преди 30 години.
Не сте ли му казали, че войната е свършила?
Никога не се е интересувал.
А и скъпият Хелмут се чувства добре тук.
Температурата е забележително постоянна.
Грижи се да ръководи работата.
- Каква работа?
Работата ми. Искате ли да направим една обиколка?
Да.
Вашите плъхове никога ли нямат желание да излязат?
Понякога им се случва да се разходят на свеж въздух,
но до сега винаги са се връщали. Насам, ако обичате.
Какво търсите?
- Нищо, само гледам.
А, гледайте, г-н Ронден.
Ами да, аз съм свободен.
- Да отидете където пожелаете.
Ще разрушат галерията, от която дойдохте.
Вие мислите за всичко.
- Опитайте се да ме разберете.
Като ви задържам тук, предпазвам не вас, а мен.
Не обичам това място. Мразя слънцето.
Това стар кладенец ли е?
- Да. Водата отдавна е изчерпана.
Дупката поддържа градината. Е, има от всичко за всички.
Добър ден, деца.
Къде са моите любители на бонбони? Ето...
Всичко наред ли е? Добре, хайде, изчезвайте!
Откъде идват?
- От горе.
Това са кварталните деца. Откриха галериите.
Не са ли казали, че сте тук?
- Да, но не им вярват.
Представете си хора, които живеят в подземията.
Това са детски истории.
- Да... да...
Министърът на строителните работи, първи дубъл.
Г-н министър, няма ли да излезете в отпуск?
Аз съм единственият министър, който не напуска Париж от август до август.
И моята максима е, че трябва да дам максималното.
Стигнахме края на моето владение, г-н Ронден.
Тук започва ужасът от дълбоката нощ.
Вслушайте се в тази тишина.
Концертът започва! Още един строителен обект!
Копаят навсякъде! Париж се превръща в огромен кошер!
Но това, което не знаят, е, че в сиренето има плъхове
и че те няма да им се дадат! Плъхове!
Откриват нов строителен обект. Часът настъпи, Матийо.
Построихте ли кулата?
- Почти.
Нека бъде готова до един час.
- Добре, господине.
По дяволите! Трябва да се наглежда и централата.
Не, дайте ми вашата лампа. Аз ще отида.
Елате се мен, г-н Ронден. Това може да ви бъде любопитно.
Внимавайте, има дупка.
Връщат се от града.
- Вън ли са били?
Били са там, за да ни обслужат.
Това е добрата страна на положението ни.
Вземаме всичко, което пожелаем, отдолу.
Основите на магазините нямат нито ключалки, нито аларми.
Ние сме философи-опустошители.
Наздраве!
- Наздраве!
Насам.
Гледайте.
Ето тук произвеждаме електричеството си.
Удоволствието от велосипеда, без опасностите на пътя.
Хайде, хайде, спим!
Хайде, Париж се весели, Париж пее!
А този, който не пее...
- Но аз пея!
А акордеонът?
- Акордеонът ли?
Знаете ли, г-н Ронден, той олицетворява Париж за туристите.
А, да, туристите.
- Да, туристите.
Париж е прекрасен през нощта!
Чудесно! Виждате ли, всичко се развива много добре.
Как въртят педалите. Музиката от "Пигал" в подземията на "Сен Жермен".
Добър ден, г-н Гаспар.
- Как я карате?
Изглеждате щастлив.
- Чувствам се толкова добре при вас.
Горе се държат с мен като с мръсно ченге.
Не може да бъде?
- А тук ме наричат Жорж.
Но това е много добре. Продължавайте, Жорж.
Татко!
Стори ми се, че чух "татко"?
- Да, това съм аз.
Г-ца Ронден? Но слезте, моля ви! Чувствам се едновременно очарован,
че сте при мен, и огорчен от това, че ви виждам тук.
Но вие преживявате бурни дни. В известен смисъл това е война.
Имах нужда от велосипеди и колоездачи. Признавам го.
Не ми се сърдете. Дайте ритъм!
Ало? Тук е 128. Слушам. Говорете по-силно.
Настоявам, че до сега горе не се е говорило много за нас.
Те нападат, ние се отбраняваме. Вижте!
Настъпват в нашите владения. Вижте, г-н Ронден.
Кажете ми, докъде могат да слязат?
Г-н министърът не спира да работи. Непрекъснато дълбае.
Но аз ще се ядосам.
Един момент.
Колкото да се отдам на една малка и невинна шега.
Това е газта, а това – водата на града.
Тук са и градското електричество, и телефонната мрежа.
Много обичам да ги смесвам.
Представям ви... Памела.
Приятно ми е. Здравейте.
- Г-ца Памела Пенделтън-Пъмпкин.
Известен световен специалист по изследването на подпочвения слой.
Ще бъдете ли така добра да предоставите за известно време
стаята на г-ца Ронден?
Студено ли ви е?
- Ами, да, малко й е студено.
Лошо момиче! Криете всичко това от слънцето и синьото небе.
Понякога Гаспар изпитва малко носталгия.
Ще ви направя чай.
Тук сте като у дома си. Няма море, разбира се,
но имаме течаща вода. Извор.
Полицията не може да ни лиши от нищо. Имаме си фабрика за тоалетни сапуни.
Може би искате да се преоблечете?
Гардеробът ми е в съседната стая. Моля.
Татко!
- Елате да видите, скъпи Ронден.
Това е моето малко жилище.
Да, лигавицата и очите ми са малко чувствителни.
Чувствителни?
Струва ми се, че ще намерите нещо по вкуса си, г-н Ронден.
Ето.
Ще останете ли с нас?
- Не знам.
Гаспар не обича, когато гостите му го напускат.
Животът тук е прекрасен.
Прекрасен?
- Да. Няма шум.
Г-н Ронден, бъдете добре дошъл в моите покои.
"Целувката" на Гюстав Корбе.
Тук има доста хубави неща, заети от хранилищата на Лувъра.
Да, защото иначе...
- Оттук.
Ето ви едно приятно изображение, Ронден.
Да, всъщност да.
- Много добре. Много добре.
Малка полихромна статуя на Дева Мария.
Наричаме я "Света Богородица от дълбините".
А ето и още няколко добри произведения.
А, това не е ли перископ?
- Да.
Може ли да погледна горе?
- Извинете.
Може ли да хвърля един поглед?
- Хвърлете.
Ще разпозная мястото, където сме.
- Не мисля така.
Едно малко кътче от Париж.
Само така може да се проветри. Иначе не би могло да се диша.
На всеки четвърт час се прави малко течение.
Наздраве!
"Сънди Таймс".
Е, след като проветряването завърши, да седнем на масата.
Абате, ако обичате.
- "Бенидичите". Амин.
Скъпи приятели, щастлив съм да ви поканя на масата си
в недрата на земята, в нашия замък в дълбините.
Само да ме чуеше бедният ми татко.
- Мир на душата му.
Но той не е умрял. Живее на Лазурния бряг.
Той е човек, който обича слънцето и въздуха. Бивш адмирал.
Нужно ли е?
- Разбира се.
Когато бях дете, той ме наказваше като ме заключваше в мазето.
От тогава се привързах към тъмнината.
Ако обичате, чашата ви, госпожице.
Хубаво изделие, нали? През последните години в малкия дворец на Лувъра
имаше изложба на шедьоври от сребро. Не устоях. От бялото, абате?
С удоволствие.
Ето първото ни ястие. Обичате ли моркови?
Тези са съвсем пресни. Извадени са тази сутрин.
А във ваша чест, няколко специалитета на нашето подземие –
гъби по гръцки, по руски, по провансалски, по андалуски,
по английски. Пита с гъби, мариновани гъби, салата с гъби.
Ронден? Госпожице? Не сте ли гладни?
Не, извинете ни. Сега е едва 12:00 ч. и за нас е рано.
За да избегнем шума, сме принудени да обядваме в часа на онези горе.
Памела, ще обслужите ли г-н Ронден, моля?
Г-н Ронден?
- Я млъквай!
Какво искаш? Той ми е приятел!
Да... Да...
Не!
Благодаря.
Слушам ви.
Инспектор Лалат чака в предверието, г-н министър.
Да влезе.
Е, какво стана с туристите?
- Нищо ново, г-н министър.
А италианския певец?
- Той полудя.
Но говори?
- Не, пее.
Това не ни помага да напреднем. Седнете, споделете моя обяд.
О, г-н министър...
- Не, това е най-простото ядене.
Каша от зародиши. Войнишка храна. Обичате ли това?
Обожавам го.
- Колко лошо преценяваме хората.
Когато ви видях си помислих за вас, че сте тесто и камък, омесени заедно.
Тъкмо обратното.
- Толкова по-добре.
Госпожице, прибори за инспектора.
Сега ще опитаме още нещо.
Дълго време използвах избата на архиепископа на Париж.
Светият мъж имаше добър вкус. Нали, абате?
Но наскоро открихме един дребен снабдител в квартала,
чиято изба е много добра. Чудесен подбор! Памела?
В квартала ли?
"Шато Марго '66".
Моите поздравления, Ронден.
Внимание, приятели! Вятърът идва.
Струва ми се, че ще бъдем лишени от десерт.
Нека Бог ви благослови!
- Благодаря, отче.
А сега, госпожици, във ваша чест ще посвирим малко.
Господа, предлагам ви "Пъстървата" от г-н Шуберт.
В какъв такт?
- Два такта, както обикновено.
Продължават!
Е, г-н министър, тогава ще ви изсвирим друга музика.
Господа, войната започва.
Сега е наш ред да си поиграем! Те искат да дълбаят дупки!
И аз ще направя дупка! Знаете ли какво се намира отгоре?
Министерството на строителството.
Моите уважения, г-н министър!
Хубаво изпълнение.
Не, не, не, не! Няма да си тръгна от тук!
Ще наредя да евакуират министерството.
- Ще остана сам!
В този кабинет човек би казал, че корабът потъва.
Тъкмо затова. Капитанът остава на борда.
Ще организирам нещата така, както аз искам,
но няма да се поддам на шантажа. Помогнете ми.
Добре, ще мина и без помощта ви!
Свободен сте.
- Благодаря, г-н министър.
Ако желаете да ми подадете ръка, това ще бъде...
202.
- Чувам ви лошо.
Обадете ми се по другата линия.
202.
- Слушам.
Готово, министерството се наклони.
- Чудесно! Първо предупреждение.
Струва ми се, че този път спечелихме играта.
Те непременно ще спрат строителството.
Свършихме работа, скъпа!
Къде е Ронден?
Централата!
- Туристите са спрели да работят.
Това е работа на Ронден.
Тръгнали са си!
Аз останах. Не исках да ви затруднявам.
Много сте любезен, но трябваше да ги задържите! Това е бунт!
Да, това е бунт.
- Трябваше да им се разясни.
Млъкнете за две минути!
- Но това ми е професията.
Сядайте горе! Дайте светлина! Веднага!
Ще направим каквото можем, г-н Гаспар.
Мръсно ченге!
- Хайде, заедно.
Вече сме сигурни, че заплахата идва от подземията.
Тук трябва да търсим. В целия този сектор.
Благодаря. Онзи луд Ронден беше прав. Къде е той?
Изчезна.
- Намерете го. Той знае много неща.
Ще наредя да наблюдават книжарницата. Разсилен!
Въжето!
Бих искал да знам какво става под земята.
Бих искал да знам какво става над земята.
Вашият приятел Ронден трябва вече да е горе.
Той знае много неща.
- Трябва да го намерите, Матийо.
Може да разчитате на мен.
Вятърът смени посоката си, Памела.
Отворете!
- Какво има?
Господине!
- Помощ!
Ефрейтор!
В катакомбите стават странни неща.
Да не сте загубили още 20 туристи?
- Излязоха 22-ма.
Добре ли сте, г-н Ронден?
- Да, да...
Ще се върна, скъпа.
- По-бързо, министърът ви чака.
Щастлив съм да ви приема, г-н Ронден. Слезте, моля ви.
Възхищавам ви се, че умеете да запазите равновесие.
Малко е трудно, не може да се отрече.
- Ако обичате, седнете.
Извинете ме, че ви посрещам така, но самото положение...
Елате, инспекторе.
Имаме нужда от вас.
- От мен?
Вашето мнение е ценно за мен.
Видяхте какво извършиха срещу министерството ми.
Сигурно е от свличане на терена.
Не, това е атентат. Вие бяхте прав.
В търбуха на Париж стават странни неща.
Наистина ли мислите така?
- Мисля като вас, скъпи г-н Ронден,
че дъщеря ви е била отвлечена от онези долу.
Много любезно, че се тревожите, но тя се върна. Било е бягство.
Но това ме радва! Изключително ме радва!
Но изчезналите туристи несъмнено се намират под краката ни.
Току-що видях туристите. Бяха очаровани от пътешествието си.
Не така, Ронден!
Вие бяхте видял загадъчните строителни работи в подземията, нали?
Г-н министър, не бих искал да ви разочаровам,
но вече излязох и нищо не ме учудва.
Несъмнено става въпрос за строителни работи в метрото.
Аз пък съм убеден в противното.
Под земята се намира организирана банда
и тя иска да унищожи моят план на града!
Инспекторе, какво предлагате?
Ами аз, г-н министър, бих се наклонил към... бих бил склонен...
Не може ли да ги задушим като къртици?
Татко, не е ли странно да живееш под земята?
Какво казваш?
Казвам, че е странно хрумване да се затвориш под земята.
Защо?
- Защото тук е по-хубаво.
Какво казваш?
- Защото... Не, нищо не казвам.
Ама че врява!
- Добър ден, раздавачо.
Мари-Елен, откога не съм ви виждал! Създадохте ни много грижи.
Е, г-н Ронден, неприятните вълнения свършиха.
Вземете, продадох още две.
- Чудесно! Благодаря ви.
Полицаите са тук. Знаете ли какво се готви?
Службата за сигурност.
- Защо да са те, това са пожарникари!
Ще слязат в метрото през канализацията. Сигурно ще гонят някакви престъпници.
Погледнете само! Гледай ти! Но те са екипирани странно!
Ще сляза долу.
- Ще слезеш долу?
Някъде имах дебело въже. Знаеш ли къде е?
Отиваш при Плъховете?
- Ще ги предупредя.
Трябва да избягат.
- Това е единственият им шанс.
Но, татко, може да ти се случи нещо лошо!
Не, скъпа, те не са зверове. Те са пораснали немирни деца.
Но малко луди, нали?
Дърпам ръчката, натискам клапана, задвижваме бобината и машината тръгва.
Детска играчка.
- А пуска ли достатъчно пушек?
Един куб. см на секунда, като го включим на режим.
Не се безпокойте. Няма нищо, просто изтичане.
Удивително нещо! А как се спира?
Какво?
- Питам ви как се спира.
Този път наистина отивам само за пет минути и после веднага заминаваме.
Да бе!
- Нападат ли ме?
Не, не си го изкарвай на тях.
Престанете вече!
Внимавайте, идва Матийо!
- Побързай, Матийо.
Трябваше да си преместя нещата.
- Нашият Спасител не беше
толкова добър дърводелец, колкото баща му Йосиф.
Не знам какво подготвят горе, но е пълно с народ.
А Ронден?
Не можах да се приближа до книжарницата.
А Жермен и Люк?
- Няма да слязат отново долу.
Плъховете напускат кораба, Матийо.
А мишлетата са верни.
- Да, сладка Памела.
Добър ден, г-н Гаспар.
Ако искате да слезете долу, ще трябва да си сложите каска.
Абсолютно сте прав, инспекторе. Предпазливостта не отрича храбростта.
Не разбрах какво казвате, г-н министър.
Казах, че не разбрах какво казахте вие.
Точно това ви казвах.
- Много добре.
Трябва да бягате, г-н Гаспар, ще ви опушат като къртици.
Ще разрушат галериите.
- Ще ви залеят с вода!
Ще се удавите!
- Обичате ли Шопен?
Обожавам Шопен, но по-добре свирете Вагнер!
Много сте прав.
Те са в галериите! Всичко е блокирано от полиция!
Няма ли изход?
- Не.
Има един изход, за който забравяте. Езерото в края на пещерите.
Идват!
- Ами, да, езерото! Това е решение!
Хайде, към езерото! Всички!
Горе ръцете!
Цялата банда е изчезнала, но открихме електрическата им централа.
Едно, две!
- Едно, две.
Тук е великолепно!
Ще направим грандиозни неща.
Но какво става горе?
- Това е вашият строителен обект.
Веднага прекратете работата! Няма да пробивате дупки отгоре,
след като има такива красиви места отдолу.
Виждате ли, г-н Гаспар, пътят е свободен
Навън грее великолепно слънце.
Хубавите мигове останаха зад нас. Да се отправим към светлината.
След три месеца тържествено ще открия най-големия паркинг в света.
Парадът започва!
Великолепно!
Добър ден, г-н Ронден.
- Добър ден, приятелю.
Как сте?
- Добре.
Улицата вече е тиха.
- Да. Не знам къде строят сега,
но вече не е шумно.
Какво става, много рано затваряте?
- Да, затварям по-рано.
До довечера, татко.
- Довиждане. Не закъснявай.
Излизам с Аврел.
- Много добре. До довечера.
Довиждане, г-н...
- Никсън.
Бог да ви благослови!
- Благодаря, г-н абат.
Жан-Пол, скъпи мой, трябваше доста да ви почакам.
Извинете ме, Гаспар, но не можах да затворя магазина. Имаше много хора.
Толкова по-добре, приятелю. Седнете. Всички ли сте тук, деца мои?
В какъв такт започваме?
- Казвал съм ви го
милион пъти, г-н абат. Два такта, както обикновено.
Започваме ли, Жан-Пол?
Когато кажете.
- Внимание...
преводач – неизвестен –
субтитри НИКЧО