Proshchatsya ne budem a.k.a. Never Say Goodbye (2018) Свали субтитрите
На пътя им е град Калинин (Твер), който се защитава от малък гарнизон
и народно опълчение без танкове и артилерия.
Ако войската на противника пробие - Москва е обречена.
В Калинин действа диверсионна група, целяща да провали отбраната на града
и да убеди жителите да минат на страната на противника.
Всеки жител на града трябва да направи своя избор:
да избяга от обречения град или да остане да го защитава.
Стой! Стой, ти казвам!
Стой!
НЯМА ДА СЕ СБОГУВАМЕ
Гражданино, Тяпов, вие сте арестуван.
Хванах те, гад!
- Тихо, тихо!
Свои.
Точно навреме.
Нова шифровка от немците.
И сам бих я донесъл, ако не...
Спешно да започне ликвидиране на ръководството на НКВД.
Да се всее паника в града.
Да се организира диверсионна група за взривяването на моста.
ДА СЕ ПОДГОТВИ ГРАДА ЗА ИДВАНЕТО НА НЕМСКИТЕ ВОЙСКИ.
Бавим се. По-живо, по-живо.
Какво става тук, другарю Сисоев?
- Красиво гори.
А в мазето са се събрали хора. Крият се от бомбардировките, там седят.
Много лошо, другарю Сисоев.
Пожар в тъкачния цех. Оборудването гори.
Кога ще свършите?
- Няма пожарни, другарю Горохов.
Разбягаха се като хлебарки, усетиха настъпването на врага.
Какво си позволявате, другарю Сисоев?
По-полека с думите. Разпалвате пораженчески настроения.
Аз ли разпалвам? Няма пожарни! Аз трябва да гася.
Прекратете паниката. Няма никакво настъпление към Калинин.
Намерихте ли Тяпов?
Хайде, напред!
- Остави водата!
Ще се изгорите, по дяволите! Дръж.
Гаси!
Стой! Ще стрелям!
Стой!
- Пропускът.
С такъв пропуск могат да минат на страната на немците
огромно количество командири и бойци.
Симпатични шпионки ни праща немецът.
- Не съм шпионка. Шпионинът побягна там.
Той разхвърляше листовки на пазара.
Много лъжеш. Знаем ви ние вас.
- Стой!
По закона на военното време немските шпиони се осъждат
на разстрел на място.
- Стойте, почакайте, стойте.
Готвим диверсия на завода за вагони.
- Какво каза?
Мога да разкажа всичко. Но ще говоря само с началника на НКВД.
Здраве желая.
- Здравейте.
Елена Матвеевна, какво става с финансово-икономическия отдел?
Как е с хората?
- Другарю майор от държавна сигурност,
двама не дойдоха на работа - Иванова и Радченко.
По-късно се разбра, че самоволно са напуснали града.
Заминали са с мъжете в неизвестна посока.
Вижте, Елена Матвеевна, вие като началник-отдел,
отговаряте за кадрите с главата си.
Лично за всеки ще ви питам, лично. Ясно ли е всичко?
Другарю майор, но аз отговарям за финансите.
И после, как да ги спра? Да ги вържа ли?
Както искате, така задържайте подчинените си.
Ако ще със сила, дори в килия ги заключвайте.
Ясно ли е всичко?
- Ясно.
Свободна сте.
О, Тимофеев, как е при теб?
- Хванахме шпионка.
Ужасно нахална. Иска да говори само с вас.
Да вървим.
- Аз не съм я виждал. Сега я водят.
Маша?
- Мария Дмитриевна?
Как да разбирам това, а?
- Те грешат, татко.
Не съм разхвърляла позиви на пазара, събирах ги.
А какво, трябваше да ги оставя ли? Там цялата улица беше в тази гадост.
Добре, не си ги разхвърляла, събирала си ги.
Сега трябва да внимаваш, Маша. Времето е такова.
Няма да изясняват, ще те гръмнат и...
Толкоз, с първата кола се евакуираш при майка си, край.
А кой ги разхвърля?
- Какво?
Позивите, които събирах. Кой?
Ако знаех, щях да го удуша с голи ръце.
Край, върви в къщи.
Можеш ли поне един ден да не ми късаш нервите?
Събудихте ли се, Павел Василиевич? Да бяхте поспали докато карам.
Много ли спах?
- Изобщо не спахте. Само затворихте очи.
А трябва да спите. Немците ще дойдат и няма да се спи.
Я виж какъв град, апетитна хапка.
Пътищата оттук водят, накъдето искаш. А реката - плувай, товар пренасяй.
И главното - Москва е наблизо. Протегни ръка и ще завземеш Москва.
Маша, ти защо си тук?
Мислех, че си на път да се евакуираш, по дяволите.
Не. Реших да не отивам по дяволите.
Избягах направо от автобуса.
- Втори път?
Смело.
Но и вие не бягате от града, другарю Сисоев.
При мен е различно. Без мен градът ще пропадне.
А защо ме гледате така?
- Как?
Аз така гледам всички. Просто погледът ми е такъв.
Ти как си мислиш, за какво ми дадоха медал?
На Халхин Гол така гледах танка, че той се запали
само от един поглед. Не вярваш ли?
Така че, заминавайте, Маша.
Ако, разбира се, имате тази възможност. Заминете.
Слушайте внимателно. Целият гарнизон сега гаси пожарите.
Разбрахте ли?
- Да!
Патрулите на НКВД не стигат. Така че ще се наложи ние да
поемем защитата на града. Наблюдавайте навсякъде.
Ако има нещо, свирете със свирката. На свирката да идват всички, които чуят.
Разбрахте ли всичко?
- Да!
Санка, ти си с мен.
- А ние къде?
Вие - на училище. Да тръгваме.
Не се страхувай, Куция.
А ако ни хванат?
Няма да ни хванат. Ако ни хванат,
и в НКВД, и в комендатурата имаме наши хора.
В колата! Бързо!
- Стой! Стой!
Пусни!
Да вървим!
Избягал е началникът на мандрата.
Мерки за изнасянето на маслото и сиренето не е взел.
Мародерите разхищават продуктите.
Патрулите, охраняващи обекта не се справят, хората не стигат.
През нощта е загинало момче. Момчетата си играли на отряд доброволци.
А ти сядай.
Хванахте ли мародера?
- Не, Дмитрий Степанович.
Патрулът е закъснял. Не е имало свидетели.
Не е имало ли? А нали е имало и друго момче?
Било е момченцето, което е изсвирило.
Какво момченце?
- Мислиш, че не зная ли?
Работата ми е такава - всичко да знам, разбираш ли?
Но защо не си го разпитал, това не мога да разбера.
Как? Момче е, съвсем дете. Какво е могъл да види?
Ти, Горохов, не можеш да работиш. Или не искаш.
А, може би, нарочно саботираш, а?
Другарю майор от държавна...
- После ще обясняваш.
И, може би, не на мен.
А сега ето какво, веднага бягай в църквата,
защото момченцето е казало, че единият мародер силно е куцал.
И е приличал на пазача на църквата.
И заедно с това ще провериш попа. Откъде в това време има продукти?
Слушам другарю майор от държавна сигурност.
Така, кажи на Тимофеев да се заеме с позивите.
Тук само тези позиви ни липсваха.
Свети отче, вие какво? Защо?
Миша. Аз така...
Така по-лесно се мисли.
И за теб е все някаква помощ.
Вие само не се вълнувайте, бащице. Всичко ще се нареди.
Всичко е в божиите ръце.
- Да-да-да, всичко е в Божиите ръце.
Господ няма да ни изостави.
- Не, няма да ни изостави.
Няма да успеят чекистите да дойдат за вас, ще видите.
Какво говориш?
Казвам, че е знак Божи, че немците освободители са наблизо.
Скоро няма да я има тази власт антихристи.
А за теб немците освободители ли са?
Не, не само за мен. Те са освободители за всички.
Няма да има гонения от църквите, храмовете ще се възродят.
Хората ще могат спокойно, без страх да се молят. Скоро ще стане.
Сам помислете, като завземат Калин и ще се открие път към Москва.
Крачка да направите - и сте в Москва. Патриарх ще станете.
И мисля, че ще забравите тези антихристи, заплахите им.
И няма да могат просто така да идват.
Дадена ми е власт над всичките седем царства и слава на тях
ако тя ми е предана, и на който искам, на този ще я дам.
И ако ти ми се поклониш, всичко ще бъде твое.
Какво?
- Сатаната е изкушавал така божия син.
Излез.
Извинявайте, не сте ли видели кой разхвърля позивите?
Какво?
- Човекът мина покрай вас, видяхте ли?
Не видях нищо аз. Може би искаш да ти дам яйца?
Маша? Маша!
Извинете, моля.
- Вася?
Здравей. Какво правиш тук?
Мислех си, че всички наши са на фронта или евакуирани.
Мен не ме взеха в армията заради астмата.
Мама не искаше да напуска града, надяваше се, че няма да стигнат дотук.
Сега седи и чака транспорт, но транспорт няма.
Ти как си? Повече от година не съм те виждал.
Търся този, който разхвърля позивите. Видях, той побягна насам, на пазара.
Вървете си оттук с добро, със здраве, по-далече от греха.
Защо?
- Защото не за всеки може да питате тук.
Защо не трябва?
- Защо, защо, защото е затворник.
Разбираш ли, затворник. Гражданко, искате ли зеле? Цвекло?
А консервички?
- Кой е той и къде да го намеря.
Васка Тяпов.
Къде да го търся?
- В дома на майка му в Николское.
Да бързаме.
Отче, помоли се за баща ми и за брат ми на фронта.
Помогни им, Боже.
- Благослови!
Много хора има тук, гражданино Данилов. Много хора.
Много народ се е повлякъл към вас.
Страх ги е хората, затова и идват заради вярата,
за надежда, за утеха.
Не, не е за това. Немците чакате вие тук.
Не ви смачка съветската власт, търтеи.
- Не чакаме.
Да се чака идването на врага е грях и недостойно.
Ние всеки ден, всеки ден се молим
за победата на руското оръжие.
А приказки има. Нали?
Слухове се носят. Носят се.
Не съм чул от никого.
От никой не съм чул.
- Спомни си, Данилов.
Сериозно ти говоря, спомни си.
И направи списък на тези, които говорят.
Нямам на кого да пиша.
- Помисли си.
Хубавичко помисли. Няма ли списък - сам си си виновен.
Разбра ли?
Стой.
Значи си участвал само в грабенето на складовете на мандрата?
Да. Не ми възлагаха нищо сериозно.
Нищо сериозно?
Кой уби момчето?
- Не съм аз.
Кой?
- Никого не съм убивал.
А кой?
Не съм убивал...
- Кой?
Не, не съм убивал?
- Кой?!
Всичко направи Тяпов! Васка Тяпов!
Не съм го убил! Не съм го убил!
Честна дума, не съм го убил. Не съм го убил!
Кой при вас е главният?
- Не знам.
Честна дума, не знам.
- Каква задача ви даде той?
Тяпов ми каза, че там всичко е на немски.
Аз не знам немски. Честна дума.
Кой е главният тук?
- Другарю Горохов.
Какво може да знае той всъщност? Погледнете го.
Хайде първо да се оправим с Тяпов.
- Да.
Здравейте, добри човече. Донесох нещо. Да го предадеш на майка си.
Предател! Фашист!
- Какво правиш?
Убиха нашия Сенка!
- Кой? Брат ти?
Пазачът ти! Мразя те!
Почакай...
- И ти... и ти си с него!
Тук всички сте фашисти!
- Ти къде? Разкажи ми...
Гражданино Данилов. Да тръгваме.
Бягат. Напускат града.
Мен, другарю Тимофеев, не ме безпокоят толкова тези,
колкото другите, които остават.
Сред тях има такива гадове, които чакат немското настъпление като манна небесна.
Мислят, че при немците ще живеят царски. Е, добре.
Как е при теб с Юхтин и с този поп. Патриарх? Как беше? Данилов?
Данилов.
Юхтин призна, че мандрата са обрали заедно със затворника Васка Тяпов.
Той е намушкал и момчето.
Според думите му, Тяпов е разхвърлял позиви "аусвайс",
за свободното идване на немците. Указвал е на авиацията на врага цели.
За попа казва, че нищо не знае.
Попът също се кълне, че не знае какво е правил Юхтин.
Кълне се, значи? Добре, нека поседи още, да помисли.
А с Тяпов какво? Хванахте ли го?
- Засега не.
Покрил се е. Търсим.
Егор, приготвих вечеря.
Каша с консерва задушено. Стана вкусно.
Завих го в одеялото, за да не изстива. Още е топла. Искаш ли?
Не искам да ям.
А вярно ли е, че немците са в изгорелия град?
Кажи, нали няма да влязат в града?
Лен, не всявай паника. Забранявам ти.
Само че не я всявам аз.
Почти целият ми отдел се разбяга. А Токарев пита мен.
Като че аз съм виновна.
А кого друг да пита, Лена?
Благодаря.
- Егор, толкова съм уморена.
Много ме е страх.
Знаеш ли, самата аз понякога мисля, че може, може...
Даже не смей да си го помисляш. Ние никъде не можем да отидем.
Егор, но какъв защитник съм аз?
- Ти си началник-отдел НКВД.
Жена на заместник-началника на управлението. Ако ти избягаш...
... аз избягам... ... утре тук няма да остане никой.
И кой ще защитава града?
Ленка...
Ленка... Хайде да имаме син?
Защо син? Хайде дъщеря.
Не, син. Аз съм старши по звание.
Не, аз съм жена и тук командвам аз. Трябва ми дъщеря.
Отваряй, Горохов! Аз съм, Сисоев! Трябва да поговорим!
Хванахте ли този, който е ограбил складовете?
Да.
- Кой?
Днес арестуваха Юхтин.
Юхтин даде показания против Тяпов.
- И?
Знаем къде да го търсим.
Утре сутринта, най-късно през деня, ще арестуват Тяпов.
Не го закачайте. С Тяпов ще се разбера сам.
Толкова си самоуверен, Сисоев. Толкова самоуверен.
Какво все не те свърта, а?
- Гледам, че и теб също не те свърта.
Само че на теб защо ти е?
Да си беше държал пазара, там щеше да си цар, крал.
Щеше да чистиш домове, складове. Не е лош живот?
Това е, край. Натичах се.
Искам да живея човешки, майоре. Искам длъжност.
За да не се налага да обяснявам постоянно на всякакви боклуци
защо трябва да ме слушат. За да е видно отдалече:
Василий Михайлович Тяпов – важен човек.
Разбра ли?
- Разбрах. Какво да не разбера?
А сега кажи какво ти беше наредено да правиш, майоре?
Виж ти, падна. Стана точно Ванка станка.
Не те държат краката, а на майора, боеви командир
заповядваш и тези заповеди ги предадеш чрез пазача.
Я виж, пак падна.
Добър ден. Кажете къде живеят Тяпови?
Тяпови ли?
- Да.
Ей там, на края на селото.
- Благодаря.
Там е къщата им.
- Благодаря ви много.
Да вървим по-бързо.
- Сега виждам защо сам не идваш при мен.
Защото краката са ти по-зле, отколкото на сакатия.
Слушай ме внимателно.
Няма да говоря с теб, само ще си цапам ръцете.
Ако ви трябвам аз, комендантът на гарнизона,
следващият път главният да дойде направо при мен.
И с дреболии като позиви, укриване на краденото
изобщо да не ме занимава.
Аз, Тяпов, ако трябва мога да предам и града.
Разбра ли?
Слушай, хайде,
през прозореца и през градината. И там - отзад.
Отзад, откъдето дойде, за да не те види никой. Хайде, по-бързо.
Хей!
Хей!
Ех, добре стреляте, другарю майор.
Просто ми провървя.
Не разбрах как се оказахте на полето.
- Случайно.
От проверка на строежа на отбранителните съоръжения.
А тогава защо колата ви стоеше не на пътя, а зад дърветата?
А самият вие дотичахте от къщите.
- Аз ли съм дотичал от къщите?
А ти как можа да видиш?
От самото начало закри очички с ръце, и така стоеше насред полето.
Нямам хора, другарю Румянцев. Нямам.
Разбирам, че трябва да евакуирате завода.
Знам колко е важен заводът за вагони.
Разбирам, че имате заповед.
Разбирам, че не ви стигат хора, но с нищо не мога да ви помогна.
Нямам хора.
Всички копаят окопи. Край.
Другарю майор, пред управлението се е събрала тълпа. Жени.
Искат да им се даде транспорт за евакуация.
Чу ли се нещо за генерал Конев?
Другарят генерал-полковник пристигна в Калинин.
Очакваме го всеки момент.
- По дяволите.
По дяволите.
Тихо!
Другарки жени!
- Тихо!
Въпросът с евакуацията се решава. Ще има машини.
Търсим транспорт.
- Кога? Кога?
Тихо!
- Ето го! Ето го главният пристигна.
Какво правите, изверги? Къде са камионите? Къде са камионите?
Тихо, жени. Тихо!
Ти какво, предаде ни на немците ли?
Тези, които избягаха, ще ги намерим и ще ги съдим.
А камионите... Ще ви намеря камиони.
Сега ще си почина, ще дремна един час и ще помисля.
Какво "ще дремна"? Не чуваш ли, немци? На шест километра от Старица.
Чух, чух.
Но силиците на немците са все по-малко и по-малко.
А и нашите ще ги притиснат и така ще ударят немеца,
че ще полети с главата надолу.
Така че, ще мисля.
- Кога? Кога?
Защо не сте въвели ред?
Какво е това представление, мамка му?
Що за обсада на управлението в такова време?
В града има пожари, генерале, мародери. Какво да направя аз?
Провалихте се с града, майоре.
- Не достига личен състав.
Намерете някаква топла супа. Пак язвата.
- Слушам.
Хоменко, докладвай.
Другарю генерал-полковник, сутринта в града дойдоха два полка,
5-та стрелкова дивизия.
Дивизията е понесла тежка загуби под Осташков.
Загубили са почти три четвърти от войниците.
Полковете са изпратени за преформиране.
Излиза, че не са имали нито ден почивка.
Нищо, главното е да дочакаме идването на останалите сили.
После ще почиват.
Подполковник Телков, командир на 5-та стрелкова.
Другарю генерал-полковник, дивизията е заела позиции ето тук,
близо до село Данаиловское.
Главният удар на противника се очаква точно в тази посока.
За подкрепление са дадени слушатели от военно педагогическия институт,
походна колона и опълчение.
Поставяйте ги веднага всички в отбраната.
Да.
- Слушам.
Кой още?
Утре сутринта очакваме пристигането в Калинин на 190-ти стрелкови полк
и 27-ми артилерийски полк.
Да се пресичат безмилостно паническите настроения.
Дезертьорите, паникьорите да се разстрелват на място.
Другарю генерал-полковник, разрешете да доложа.
Квартирата ви е готова.
Не ми е до квартира, Надюша. Ще дойдеш ли с мен?
Сисоев?
Иван Степанович, мога ли да ви помоля да промените решението си?
Вие изпратихте Сисоев в щаба, но сега щабът е тук.
А ние трябва да заминем от Калинин. За нас това е много важно, наистина.
Какво, тесен ли му е щабът? Уплаши се? Бяга от града?
Иван Степанович, извинете ме, моля.
- Добре, ще го направя.
Обещах на баща ти, че с теб всичко ще е наред.
И ще удържа на думата си. Няма да се сбогуваме.
А относно Сисоев помисли.
Тръгваме!
- Давай, давай, давай!
Надя, приготвяй се. Евакуираха ЗАГС.
Заместник началникът на града се съгласи да ни разведе.
Никъде няма да ходя и развод няма да ти дам.
В края на краищата ти ме изостави.
Разбира се, след всичко, което направи.
Нищо не съм направила.
- Престани.
Всичко е заради твоята ревност и подозрителност.
Моята подозрителност?
Знам защо напоследък закъсняваше у дома.
Видях как го гледаше. Зная, че си била с него.
Не съм била с него.
- Престани.
Казвах ти го милион пъти.
В облаците ли витаеш?
- Не, просто е странно.
Чуваш ли гласовете в съседната квартира. Обикновено там е тихо.
Жена му дойде при него.
- Жена?
Той женен ли е?
- Ти не знаеше ли?
Нещо се е случило между тях в Москва. Той е подал заявление за развод.
Но не се е развел. Просто се е преместил в Калинин.
Бог да е с тях. Хайде, изяж го.
Сега не е време да се оставя храна в чиниите.
Ще ти дам развод, ако се съгласиш да се преместиш в щаба на Западния фронт.
О, не.
Ако само знаеше какво ми струваше да се договоря за това.
Мога да се досетя.
- Защо ти е Калинин? Обясни.
Градът е обречен. Той ще загине след два дни заедно с теб.
Защо ти е да оставаш? Защо?
Сега е точното време да се сбогуваш с него.
Не, няма да се сбогуваме.
Да избягам в топлия щаб, вместо да спасявам града - не.
Не?
- Не.
Тогава какво е това?
Откъде имаш това?
- Намерих го в шкафа ти.
До продуктите, които при теб са извънредно много.
Така се стекоха обстоятелствата. Замини, Надя.
Здраве желая, другарю майор.
- Добър ден и на вас.
А вие защо в къщи, а не в комендатурата?
Отбих се за минутка, вече тръгвам.
- Да нагледате жена си ли?
Чух, че е хубавица. Ще ни запознаете ли?
- Не, другарю Токарев.
Ще я отведете вие. Да, ще я отведете.
Не сте рисков човек, Сисоев.
- Защо да не съм рисков?
Напротив, даже съм много рисков. Но тя си тръгва.
Как така? Нали е в щаба на Конев? Сега ще я видя.
Не, дори не се надявайте, Дмитрий Степанович.
Вече е на половината път към Москва.
И вие, гледам, не сте в управлението.
- И аз за минутка. Да видя дъщерята.
За да не изиграе пак нещо. Тя го умее.
Помислих, че са те хванали.
Подозрителен си ми, ето какво.
Защо разби самолета?
Не е работата в самолета.
- А в какво?
В момичето ли? Не се бъркай там.
- Не е твоя работа.
Накратко, виж, майоре, не за това дойдох тук.
Разказах на главния ни за подозренията си спрямо теб
и той реши така: ако помогнеш да взривим железопътният мост -
ще се срещне лично с теб. Ако не, не.
С това се разделяме. Разбра ли?
Градът е препълнен с дезертьори. Къде гледа комендантът?
Къде е Сисоев? Странно е всичко това.
Сутринта тук трябва да мине ешелон с два полка.
Те не трябва да преминат.
Разбира се, може да се пусне и авиацията.
Но не е надеждно. Те пропускат.
Немците поръчаха да не се допуснат тук войски.
Тогава те ще вземат града без бой.
- А с охраната как?
Това вече е по твоята част. За това те повиках.
Мисля си, че щом си толкова умен да ме намериш,
значи ще се справиш и с тях. Така ли е или не?
Значи, правим така: вие сте опълченци. Аз ви водя на позиция.
Поставяме заряда.
Връщаме се при теб. Ти оставаш на този бряг.
С камиона. И ще го ударим.
Стой! Кой идва?
- Свои!
Военният комендант на града майор Сисоев.
Водя опълченци на позиция.
Ще ни пуснеш ли през моста или да заобикаляме?
Минавайте, другарю майор.
Доложете обстановката.
- Всичко е добре. Нямаше произшествия.
Замръзна ли?
- Студено е днес.
А ти самият откъде си?
- Рязански съм.
Цигара ще ти се намери ли?
- Не пуша.
От малък не съм свикнал.
- Правилно.
Какво е това? Те намотават кабели!
Отстъпваме! Бързо!
Не взриви моста?
- Не аз, а ти.
Какво стана?
- Намерил си дявол знае кого.
Затрепериха от страх като зайци. Развалиха цялата работа.
Не ти вярвам, Сисоев. Ох, не ти вярвам.
Води ме при главния, че вече няма време.
Другарю Горохов.
Егор, изпращат ни в къщи. А вас?
Минаваме на казармено положение. Мисля, че до денонощие ще влезем в бой.
Лена, успокой се.
Положението не е безнадеждно. В града пристигна генерал-полковник Конев.
Конев? Този, на когото разбиха главата при Вязма ли?
Той ли ще организира отбраната?
- Спри истерията.
Върви в къщи. Изпълнявай заповедта.
Егор, страхувам се за теб.
Не искам да се сбогуваме точно сега.
- Няма да се сбогуваме.
Трябва да вървя. Аз трябва да успея.
Ленка, сред нас има предател.
Знам кой е. Днес го разбрах.
Но трябва окончателно да се убедя.
- Това е опасно.
Не ме задържай. Не трябва. Трябва да вървя.
Майоре, ще видиш главния, когато си видиш ушите.
Излизай от колата. Излизай, излизай.
Чакам...
Свършени сте.
- Тяпов избяга.
Казах ти, че си прекалено уверен в себе си, Сисоев.
Другарю Сисоев? Откъде идвате?
Мислех, че всички са минали на казармено положение.
Явно там вече има битка.
Да, да, минали са. Но, знаете ли, Маша,
не можех да не дойда. Може така да се случи, че аз...
... че да не ви видя повече.
Ще ви евакуират, ще ви търся после из целия Сибир.
Или не знам къде ще ви...
- В Перм.
Тоест, в Молотов.
- Да, в Перм.
Къде да ви търся после аз в този Перм.
А ще ме търсите ли?
- Да.
Довиждане, Маша. Няма да се сбогуваме.
Почакайте.
Стой, къде се навираш?
- Аз при другаря Токарев, спешно!
Сега ще отидеш у нас, ще видиш как са нещата там.
Ако Маша е в къщи, води я в бомбоубежището.
Ако не - търси я, където искаш, докато не я намериш. Ясно?
Ясно, другарю майор държавна сигурност.
Стой. Откъде се взе?
Другарю Токарев, не ме ли помните? Аз съм съученик на дъщеря ви, Ося.
Виж, съученик Ося,
ако не искаш да те арестувам, бягай бързо оттук.
Другарю майор, безпокоя се много за Маша.
За Маша? Какво за нея?
- Мисля, че има връзка с предател.
Виждаш ли, Тимофеев, какво казва архаровеца?
Че комендантът на града Сисоев има вземане-даване с Тяпов,
за който вече знаем със сигурност, че точно той е разхвърлял вражески позиви.
Мислите ли, че можем да вярваме на архаровеца?
Тимофеев, мисля, че всичко това трябва да се провери.
Сега ли?
- А кога?
Когато немците влязат в града ли?
Или когато ще ги гощаваме с хляб и сол?
Знаеш, че имат някой от нашите. Свободен си.
Добре, хайде, бягай в управлението при Сисоев.
Умри, но го доведи жив. Да, и намери Горохов.
Той казваше, че има някакви доказателства за шпионина.
Слушам.
Ето там!
Там има вход.
- Да вървим.
Ето тук.
Нарушавате свето маскировката?
Веднага го оправете и повече да не се повтаря!
Иначе ставате съучастник на немците.
Вие за какво? А, да, сега, сега.
Видя ли, уплаших го.
- Ти ли? Как пък не.
Мястото на момичетата не е в отряда. Сенка те дундуркаше.
А ние нямаме време.
Елена Матвеевна, спешно ви вика другаря Токарев.
Станало ли е нещо?
- В управлението ще ви обяснят всичко.
Момче, всичко ли е наред с теб?
Ето, вземи, за теб е.
Благодаря.
- Хранителката ми тя.
Мамо, хайде все пак да отидеш в болницата?
Няма да мога.
- Ще ти помогна.
Няма да можеш. Няма да ти стигнат силите.
Убиха Сенка. Баща ти е на фронта.
А ти си момиче. Виждаш ли, без мъж е трудно.
Така ли? Тогава не искам да бъда момиче! Не искам!
Санечка...
- Не искам да бъда момиче.
Почакай, какво правиш? Сашенка!
Сашенка, не! Саша!
Саша!
- Не искам да бъда момиче!
Ела тук, ще ти помогна.
Какво правиш?
Не искам да бъда момиче! И ще отмъстя за брат си!
Не плачи, момичето ми. Какво направи?
Не плачи, рижке.
Разрешете да доложа, другарю майор. Намерихме Горохов, там е.
Да...
Егор! Егор! Егор!
Не! Егор!
Егор! Егор!
Не!
Другарю майор, резултатите от обиска в дома на Сисоев.
При теб какво има, Тимофеев?
- Сисоев не е в управлението.
Дежурният казва, че е дошъл по време на бомбардировките,
веднага излязъл, и никой не го е виждал оттогава.
Вярно е, че не са го виждали в управлението.
Но пък са го видели на моста.
Докладваха, че е бил направен опит да се взриви железопътният мост.
Охраната почти е пропуснала група диверсанти.
Почти ги е пропуснала, защото ги е водил военния комендант на града майор Сисоев.
Приютили сме змия в пазвата си. Видя ли го, ще го удуша с голи ръце.
Сисоев. Сисоев, чакай.
Вече мислех, че няма да дойдеш.
- Не мога без теб.
Слушай, градът е обречен. И самият ти прекрасно го знаеш.
Утре немците ще са тук.
Ако ти загинеш тук, това ще е безмислено, разбираш ли? Безмислено.
Чувам, чувам.
А в щаба ще имаш възможност да направиш нещо наистина значимо.
Ако оставим Калинин, после е Москва.
Длъжна си да разбереш това.
Сисоев, ако се съгласиш, ще ти дам развод.
А това вече не е нещо за търгуване.
Тръгваме.
- Сисоев.
Карай първо в НКВД. Там ще намериш другаря Горохов.
Знаеш ли го?
- Зная го.
Нека да ме покрие. Трябва ми време. Така и предай.
А вие къде, другарю майор? Аз имам друга работа.
За съжаление не мога да ида в НКВД сам.
Там ме чака една дама, доста неприятна.
Каква е тая дама?
- Екстра качество.
Спри!
Санка, не изоставай.
Надежда! Вярно ли е? Че не сте се развели?
Не е ваша работа.
Съвсем като Сенка.
Мамо, да вървим! Бомбардират! Мамо, да вървим!
Върви в скривалището. Сега ще дойда.
Мамо, да вървим.
- Ще те догоня.
Бомбардират! Моля те, за бога. Ще дойда.
Аз без теб няма да тръгна.
Горим. Бягай бързо, Сашенка.
Мамо, да вървим! Мамо, мамо, да вървим!
Да вървим, мамо! Да вървим!
Ще изгорим, мамо! Ще изгорим!
- Саша, не мога.
Мамо!
Мамо, да вървим!
Галка! Как сте? Невредими ли сте?
- Татко.
Санка, вземай нещата!
- Витя!
Всичко е наред.
Почакай тук. Сенка! Сенка, събирай нещата!
Убиха Сенка!
- Какво?
Татко!
Мамо!
Далече сте стигнали, Мария Дмитриевна. Вече в трето бомбоубежище слизам.
Всичко наред ли е?
- Да, всичко е наред.
Значи аз на другаря...
Значи аз на другаря Токарев така и ще докладвам.
Че Мария Дмитриевна е в безопасност и всичко с нея е наред?
Да, така докладвайте.
Токарева?
Дъщерята на майор Токарев, началник на управлението?
Интересно. Защо с такъв баща не сте се евакуирала?
Не исках да заминавам.
Нима е заради мъжа ми?
Заради Сисоев.
Само че напразно. Той няма да остане тук.
Документите му за преместването в щаба вече са подготвени.
Това не е вярно. Той никъде няма да замине.
А какво ще прави тук? Ще загине в обречения град?
Сега разбирам защо той иска да се разведе с вас.
Вие съвсем не го разбирате.
Защо, Витенка?
Не знам как, аз...
Събудих се. Неспокойно ми на душата. Аз...
... някак дотук с момчетата и...
Тате, ти задълго ли?
Ще ви отведа с майка ти в Максатиха
и се връщам.
- Защо? Ние щяхме и сами.
Тате, а къде ти е оръжието?
Съвсем замръзна. Ръцете ти са студени.
Ти какво, дезертьор ли си?
Саня, Санечка, по-тихо.
- Ти какво, дъще?
Ти какво, предател ли си?
- Тихо.
Моля ти заради мен, по-тихо, Санечка.
Внимание, спешно съобщение.
Граждани на Калинин, изпълнявайте всички указания на военното командване.
Който не може да носи оръжие, да замине.
Синко, трябва да вървим. Трябва да вървим.
Повтарям: граждани на Калинин, изпълнявайте всички указания
на военното командване.
Отбранявайте самоотвержено прекрасния ни град.
Всички, които могат да носят оръжие, да вървят.
Санка! Сан!
Тук съм.
- Дръж се за майка си.
Лена, Лена, не плачи, не плачи.
Застреляха ли диверсанта?
Лена, знаеш, че нямам право да говоря за това.
Хващате ли ги? Къде го намерихте?
- Край, почакай.
Слушай, знам, че е отивал при коменданта на гарнизона Сисоев.
А Сисоев сега е главен заподозрян по делото за диверсантите. Това е.
Сисоев? Сисоев.
Да вървим.
Братле, дупка ли си копаеш? Смяташ да живееш тук ли?
Колкото по-дълбоко, толкова по-добре.
- Ще видиш ли немеца?
Направете път! Отдръпнете се!
Пазете се!
- Оля! Оля!
Олечка!
- Ще се намери Олечка.
Оля! Олечка!
Олечка! Оля!
Стой! Дръжте го.
- Стой!
Заели са пътя.
Така, милички, оттук няма да минем. Да вървим оттук.
От кого се страхуваш, тате? От своите ли бягаш? От своите ли?
Дръжте!
- Ела тук.
Пусни! Пусни!
Санка...
- Пусни! Пусни!
Пусни!
- Направете път!
Така, стига, мамо, върви.
Ти къде, Йос?
- Върви с Журавльови както се разбрахме.
А ти, Йос? А ти, синко?
- Защо си застанала на пътя като крава?
Мамо, ще те настигна или ще те намеря при Журавльови.
Имам още една работа.
- Синко, ти къде?
Но какво е това? Почакай! Почакай, на кого говоря!
Ти... ти ще намериш ли Журавльови, синко?
Ще ги намеря! 10 години наемахме вилата.
- Синко...
Сан! Сан, не изоставай. Сан!
На кого казах да стои до нас?
- Няма да отида нататък с теб.
Мамо, аз при леля Маша!
Хайде, идвай бързо при мен!
- Саша, не си отивай!
Ти си страхливец и предател!
Саня, не бива така с баща ти! Саня!
- Нямам аз вече баща!
Саня!
- Саня, стой!
Хайде, връщай се, на кого говоря! Саня!
Сега, сега. Стой! Стой!
Стой! Сега, сега...
Стой! Стой!
Вземи жената!
- Къде се пречкаш?
Болна е, няма да издържи.
- Слушай, каросерията е пълна с болни.
Ще тежи на твоята съвест.
Ще тежи на твоята съвест.
- Не закачай съвестта ми.
Помогни.
- Галя!
Галя! Галя, стой! Стой!
Галя! Галя! Галя...
Така или иначе няма да тръгне. Упорита е като теб.
Другарю Тимофеев? Вие какво правите тук? Защо?
Мария Дмитриевна...
Заповядано ми беше да ви заведа при баща ви.
Другарю, трябва да видя другаря... Горохов.
За какво ти е другарят Горохов?
- Викал ме е, искал е да говорим.
Как да се видя с него?
- Убили са го.
Какво? Как?
- Не са докладвали.
Татенце, да беше се махнал оттук. И без теб съм затънал в работа.
Лош човек.
Дроздов, след мен.
Познах го. Това е шофьорът на Сисоев.
Това е, момчета, хващаме го.
А ако не отива при Сисоев?
- Къщата е на Сисоев.
Може би, все пак да почакаме?
- Няма за кога да чакаме.
Арестуваме го и толкоз.
Стой!
- Стой!
Вие сте арестуван. Ръцете, ръцете.
Какво става при вас?
Момичето искаше да се разходи. Наложи се да я спра.
Мария Дмитриевна, ще ни направите компания.
Не бързайте.
Кажете, къде се уговорихте да се срещнете с баща си?
И татенцето ви казва, че сте с характер. Явно е прав.
А къде изпрати Сисоев?
Сега той има една задача. Сисоев е комендант на града.
Ще ни помогне да посрещнем немците както трябва.
Е, да, той вече взриви моста.
Значи така, сега не ми е до него.
Токарев трябва да дойде за скъпоценната си щерка.
Само едно не мога да разбера: защо с Токарев не се оправи на работата?
Да не мислиш, че помагам на немците заради идеята?
Искам да живея.
В управлението щяха бързичко да ме изправят до стената.
Не, само в къщи той е беззащитен.
Като стар шопар оглупява заради дъщеря си.
Така че, действай, Тяпав. Ако стане нещо - не го жали.
Защо се целиш в гърба? Не е хубаво.
- Върви, върви.
Брат, защо си толкова зъл?
- Ръцете, ръцете казах.
Казах ти, не си играй.
Маш, тук ли си?
- Стой, горе ръцете!
Гражданино Сисоев, арестуван сте по подозрение за антидържавна дейност.
Тръгвайте с мен. При опит за бягство - стреляме на месо.
И сега много ми се иска да побегнеш. Ръцете зад гърба.
Тръгвай.
Нещо дълго се досещаш.
- Не, добре се досещам.
Просто гледам и се удивлявам. Тимофеев, така умееш да се прикриваш.
Никога не бих си помислил за теб.
- Животът ме научи така.
Но ти, Сисоев, ми кажи, защо ти тръгна против съветската власт?
Защото не мога да те разбера.
Питаш ме защо съм тръгнал против съветската власт?
Ще ти кажа.
Войната е загубена. Немците ще завземат Москва.
Как мислиш, какво ще направят с такива като мен?
Мисля, че те чака бесилка, майоре.
Ще висиш на някой площад
с още червени командири. Поклащайки крака.
И аз така си помислих. Затова и реших да сменя страната.
Докато не е късно. А ти по каква причина?
Искам да пия.
- Стой си на мястото.
Казах сядай бързо. Ах, ти, га...
Какво е това?
- Знаеш ли...
Аз, лично...
Лично аз никога не съм бил за съветите.
Баща ми имаше малко заводче за катран.
Взеха му всичко, до последния хамут.
Убиха баща ми. Заточиха майка ми с братята ми.
А аз...
Взех документите на едно мъртво момче и в работническия факултет.
От мъртво?
Да, тогава имаше много умрели.
От работническия факултет в НКВД.
Всичко е просто.
Живях в Смоленск.
Не успях да се огледам - и паника, никой нищо не може да разбере.
Не мислих много, отидох при немците.
Научих немски, научих шифровка, като цяло, станах шпионин.
А ако съветите все пак удържат града?
- Няма да го удържат.
Немците имат 1-ва танкова дивизия - 12 хиляди човека.
150 танка, морски батальон.
Това е 10 пъти повече, отколкото имат съветите.
А ти си комендант, ще ги настаниш в града.
Ето каква е историята ми.
Ще умреш, гад.
Съгласен съм. Един от нас със сигурност ще умре.
Бягай, бягай!
Хвърли пистолета.
Пусни я.
- Хвърли пистолета.
Какво правиш?
Това е жена.
- Хвърли пистолета ти казвам!
Хвърляй пистолета.
Остави пистолета, Сисоев.
- Ти коя си?
Горохова. Елена Матвеевна.
Вдовицата на убития от теб сътрудник на НКВД.
Убитият? Не знаех.
Значи на убития? Само че не съм аз, другарко Горохова.
Ти си бил. Освен теб...
- Лена, стреляй.
Да не си посмял да говориш така.
- Лена, стреляй!
Не, Володя, трябва да го съдят.
Да разследват престъпленията му, да разкрият съучастниците му, да ги съдят.
Володя, Володя, ела тук.
- Тихо, тихо, не гледай.
Върви при мама. Ще пазиш мама, нали?
Обещаваш ли ми? Егор ми беше приятел.
Не прибързвайте с изводите.
Леличко, той и вас ли спаси?
- Да вървим.
Стой, гад!
Горохова?
- Той уби Егор.
И Володя. Току-що.
Маша! Маша!
Машенка, момичето ми, дръж се. Дръж се за мен.
Дръж се, добричката ми, дръж се, дръж се, хайде.
Хоп. Да вървим, да вървим в къщи.
Избяга, другарю майор.
- Изпод земята ми намерете този гад.
Събери хора и го намерете.
Всички хора са на позициите.
- Тогава вземи от позициите.
Кой си ти?
- Красноармеец Виктор Коростильов.
Искам да се запиша доброволец.
Добре, давай.
- Добре.
Ти къде, сестричке?
- Освобождавам леглото, чичо.
Аз съм леко ранена. Залежах се.
Провървяло ти е.
Маша? Маша, ти къде?
Другарят Токарев каза, че за теб ще дойде кола и ще заминеш в Москва.
А оттам при майка си в Перм. Заради него ли оставаш?
Заради Сисоев? Но той е предател, Маша.
Не смей да говориш така. Не знаеш нищо за него.
Така или иначе не е вече в града. Издирват го.
Маша, ако не е глупак, отдавна вече да е избягал в Москва или...
Или къде?
- При немците.
Маша... Маша... Маша!
Ето къде си, гнидо. Ти си моят пропуск, пропускът ми.
Фашист, ръцете горе!
Ти какво си помисли, момченце?
- Стой!
Тихо, тихо, тихо. Слушай... Слушай, не си играй.
Това не ти е играчка, чуваш ли, пистолетите са за големите.
Ти уби брат ми! Следя те през целия град.
Кога е било това? Подсети ме?
- Когато ограбихте мандрата!
Когато мандрата...
- А, да.
Имаше такава работа.
Но аз вече съм друг. Поправих се, чуваш ли, малчо.
Ще вървя на фронта, да защитавам града.
Родината ще защитавам.
- Ръцете!
Ти си предател, а предателите не се променят! Ръцете!
Тихо, тихо, не викай. Виж какъв си шумен, момченце?
Защо го убихте?
- Аз трябваше, аз.
Трябва да отмъстя за брат си.
- Ще успееш, ще убиваш.
Малък си още.
Ще успея, другарю майор. Ще ида на фронта да се бия с фашистите.
Да се биеш с фашистите? Защо ти е? Първо порасни.
Дай тук. Дай, дай. Тихо, тихо, ето така.
Ето така.
Моят татко е дезертьор. А щом той е избягал,
значи някой трябва да воюва заради него. Разбирате ли?
Да? А ние с теб сега ще направим така.
Сега ти ще отидеш при родителите си, а аз ще повоювам и за мен и за татко ти.
Става ли? Виж колко съм силен.
Татко ми е по-силен от вас. С една ръка ще ви бие.
Добре. Вярвам.
Някакви сълзи сега тръгнаха.
Плачеш като момиче.
- Аз съм момиче.
Санка Александра Коростильова.
- Значи...
Я да видим...
Наистина момиче. Санка.
Нима момичетата трябва да воюват?
- За брат ми.
За брат ти.
Ти казваш, че татко ти е най-силният?
- Да.
Ако е силен, едва ли е страхливец и дезертьор.
Може да е имал причина да избяга?
Това значи, че той ще се върне и ще влезе в строя. Вярваш ли ми?
А за да воюва той спокойно, ти трябва да си жива.
Имаш ли къде да идеш?
- Леля Маша е съвсем близо.
Така ли? Върви тогава при леля Маша.
И ми обещай, че ще я пазиш.
Отговаряш за нея с главата си. Оставям те за старши.
Разбра ли?
- Да.
Върви, върви.
Ах, ти... Нима си жив? Ах, ти, гнидо.
Знаех си аз. С кожата си те усещах.
Гнида, предател.
Такива като теб не е грях да предеш. Грях е да не ги предадеш.
Всичко ще окрадете и ще разрушите.
Заради такива като теб Сталин дойде на власт.
На вас се крепи той, измет мустаката.
Всичко ни отне, всичко взе.
Но нищо, нищо, ние пак ще се върнем.
Всичко ще си вземем, с лихвите.
- Нищо няма да си вземете.
Защото теб те няма. Свършен си. Край.
Име и фамилия.
- Йосиф Блументал.
Каква ще бъдеш ти, сестричке?
- Подкрепление.
Слабинко ще бъде подкреплението.
- Каквото има.
Поне с това нещо можеш ли да стреляш?
Е, научи ме.
- Гледай тук.
Освобождаваме пълнителя, проверяваме има ли патрон.
Слагаме.
Махаме предпазителя. Вдигаме затвора. Отпускаме.
Можем да стреляме.
Пантелеев, тръгвай с тежко ранените. За когото има място. Обещах на доктора.
Слушам, другарю майор.
- Хайде, бягай.
Опитай се да не заминеш, Мария. На теб давам последната кола.
Маша?
Ти защо си тук?
Ах ти, мършо. Как посмя да дойдеш тук?
Тате, не трябва, не трябва!
Така, какво става?
В управлението казаха, че по ваше разпореждане,
всичко относно съучастниците на немците, се докладва на вас.
Свидетел ли е или е съучастник - засега не е ясно.
Тимофеев е предателят, тате.
Опитвам се да ти го кажа, но ти не искаш да ме чуеш.
Знаеш ли защо той отиде у дома?
Аз му заповядах да те доведе в управлението.
Татко, Тимофеев те чакаше, искаше да те убие.
Ако не беше другарят Сисоев, нямаше да мога да избягам.
Със собствените си уши чух как говореха за ликвидиране на командния състав.
Добре, да допуснем.
Дори да е доказано, че другарят Тимофеев е шпионин,
това не оправдава действията на Сисоев.
Имах задача.
Пристигнах в Калинин под прикритие комендант на гарнизона
за откриване и ликвидиране на диверсионни групи.
Какво те е засърбяло?
Свързах се с престъпника Тяпов.
Аз, Тяпов, ако трябва мога да предам и града.
Който по наши данни беше свързан с немски шпионин в НКВД.
Но ти искаше да взривиш моста.
Не, престорих се, че ще взривя моста, за да не ме разкрият.
И предотвратих диверсията.
И убиха всички диверсанти.
Дявол знае какво става.
С Горохов действахме съвместно. Подозирахме даже и вас.
Горохов се досети кой е шпионинът.
Какво всъщност е можел да знае?
... по-рано от мен.
Ленка, при нас има предател. Знам кой е. Днес се досетих.
Но трябва да се убедя окончателно.
Това успя да ми каже. Но беше убит от Тимофеев.
Дявол знае какво става.
Подозирах, че над вас се готви покушение, но сам попаднах в засада.
Тимофеев, умееш да се прикриваш.
Тимофеев ми каза за местоположението и количеството войска на противника.
Не успяхме да го заловим жив.
Какво е това събрание? Защо не сте на позициите?
Другарю подполковник.
Майор Сисоев донесе секретна информация, която да се достави в щаба в Москва.
Значи действайте.
По-бързо. По-живо, по-живо.
Какво става с разузнавачите?
- Още не са се върнали.
Щом се върнат, веднага ми доложи.
- Слушам.
Още мъничко.
150 танка.
- Хайде.
150 оръдия. Краката...
- Какво краката?
Сега ще минат и ти пак... И ще започнеш да танцуваш.
А ако издъхнеш в този глупав сняг,
нищо няма да имаш, разбра ли?
И те нищо няма да имат. Така че, хайде.
Давай. Аз ще ти... аз сега ще ти спася живота.
А после ти ще спасиш нечий друг. Моля те.
Много те моля, не се предавай. Моля те, не се предавай.
Почакай.
Това са данни на разузнаването. Трябва да са в щаба веднага. Чуваш ли?
Спешно.
- Сам ще ги дадеш.
Върви.
Чуваш ли ме? Сега ще се върна. Чуваш ли?
Жива, жива.
Хайде. Хайде, давай. Хайде.
Хайде.
Хайде заедно.
Явно не ни е писано да се разделим.
Виктор! Как е Санка?
Благодаря за моите.
- Не благодари на мен.
Вярата ги спаси. Бог да те благослови.
Бог да утеши грешната ти душа.
Не го правиш както трябва. Давай, ще те науча.
Ето така. Патронът тук. После ето така.
Това е. Няма да забравиш?
- Бог да те благослови.
Теб Аллах да те благослови.
Но само ми обясни, нима ти можеш да стреляш?
Тъмен човек си ти.
В древността живеели монасите Пересвет и Ослябя.
Без тях битката при Куликов е щяла да бъде загубена.
Така че и аз някак ще съм полезен.
- Ти не трябва да воюваш.
Слушам!
За бой!
За бой!
Случва се така, братче. Види се, освен мен, няма кой да воюва.
За теб, Егор.
Ето вече не ме е страх.
Огън!
Напред!
За Родината!
За Калинин.
След мен!
На другия ден, 14 октомври 1941 година, немските пехота и танкове,
подкрепяни от авиацията, успяват да пробият в Калинин.
Водят се боеве за всеки дом, за всяка улица, за всеки квартал.
Тук вражеското настъпление е спряно,
което изиграло решаваща роля в битката за Москва.
Немската обсада на града продължава два месеца.
На 16 декември 1941 година град Калинин (сега Твер) e освободен.
Началникът на управлението на НКВД Токарев участва в цялата война.
След победата работи в НКВД-КГБ. Умира през 1993 година.
След 14 октомври 1941 година съдбата на Сисоев е неизвестна.
или е с гриф "СТРОГО СЕКРЕТНО"
Превод: Валерия Георгиева avetorrents.com
Няма да се сбогуваме,
винаги ще сме едно,
няма да се сбогуваме
и пътят ни ще е лек.
Един друг във очите
ще се погледнем пак,
ще останем в сърцата си,
ние сме една съдба.
Лесно е да отидеш
и на щурм, и на бой,
ако знаеш, че до теб, застанал е той.
По-силни сме от ветровете,
щом сърцето пламти,
по-бързи сме от конете,
щом съдбата... Щом съдбата реши.
Няма да се сбогуваме,
ще те виждам пред мен,
през залпа на оръдията,
през пламъка на огъня.
Нашта вяра и правда,
в дружба силна, в любов,
няма да се сбогуваме,
ти ще ме призовеш.
Лесно е да отидеш
и на щурм, и на бой,
ако знаеш, че до теб, застанал е той.
По-силни сме от ветровете,
щом сърцето пламти,
по-бързи сме от конете
щом съдбата... Щом съдбата реши.
Лесно е да отидеш
и на щурм, и на бой,
ако знаеш, че до теб, застанал е той.
По-силни сме от ветровете,
щом сърцето пламти,
по-бързи сме от конете,
щом съдбата...
Щом съдбата реши.