Blue Bloods - Season 2 (2011) (Blue Bloods.S02.HDTV/Blue.Bloods.S02E08.srt) Свали субтитрите
Не отговори на въпроса ми. Виждал ли си го?
Беше на срещата с разузнаването и да, видях го.
И какво?
- Като отчетем това, днес ще е
един хубав празник в най-великия град на света!
Честит празник.
- Благодаря.
"Благодаря, г-н комисар."
- Честит ден на благодарността.
Г-н кмете.!
Празничните поздравления няма да премахнат заплахата!
"Заплаха" е много широко понятие.
- Знам това, Франк.
Заповядай! Честит празник!
За теб нещо с месо, или картофи?
- Месо. Ами, ако излезе истина?
Царевично хлебче с кренвирш, или галета с орехи?
Хлебче.
- Тогава заповядай у нас някой ден,
защото това ми е специалитет. Честит празник!
Франк!
Ами, ако все пак се случи?
- По мое време няма, сър!
Честит ден на благодарността!
Еха! Такава голяма птица!
Мисля, че е по-тежка от Шон.
Внимавай с плънката. Миналата година не можах да заспя.
Да, бе. Доколкото помня, хъркаше на канапето като магаре!
Не бъди злопаметна!
- Кой, аз ли?
Да, ти. Помогни сега да снема подноса за пуйката.
О, Хенри! Не този поднос!
- Да знаеш, че той е подарък
за семейството от самата Елинор Рузвелт!
Не, само се предполага, че е подарък от Елинор Рузвелт
за семейството в Йонкърс, от чиято разпродажба го купи!
Ей заради тези думи ще го завещая на Ерин!
Само обещаваш!
Моят телефон ли е?
- Не знам.
Моят е.
- Кой беше?
Някой си...
- Някой си Джейкъб?
Добре, госпожичке!
Помниш ли как ме молеше да уважавам личния ти живот?
Това се отнася и за теб, нали?
Така че, ако искам, ще вдигна. Ако не искам, няма.
Търсят мен и решавам аз!
- Но мамо! Той е...
Какво той? Че е привлекателен ли?
Знам, че мислиш така, но това не е най-важното!
Не исках да кажа това!
Здравей, Ерин. Джейкъб е. В офиса казаха, че си взела телефона,
но не мога да се свържа. Обади се, когато можеш.
Защо не ми каза?
- Тъкмо това се опитвах.
Здравей!
Ето, че ти се обаждам!
Благодаря, че си така бърза. Имате ли време за обяд?
Да.
- Не!
Е, поне с една от двете.
Всъщност, аз съм на работа.
Тогава, като нюйоркчани - гълташ и бягаш.
С удоволствие! Не, съжалявам!
Тогава, да ви отведа донякъде?
- Това е добре, но благодаря...
Тогава, с удоволствие!
- Най-после, победа!
Тиквата с намаление ли е?
- Не, но грозните са най-вкусни.
Наред ли е всичко?
- Да.
Чакай да видиш какво ще е утре на парада за деня на благодарността.
Това ще ти хареса, Рейгън.
- Че защо?
Защото, ако духне вятър, може да участваш в голяма веселба.
Една година вятърът взе един балон, и трябваше да го застреляме.
Не е тази причината. Парадът свършва в три часа
и ще си бъда навреме у дома за празника. Ние сядаме около четири.
Четири, значи.
- Да.
Трябва да вдигна.
- Добре.
Да, аз съм. Да, добре.
Казах добре, нали? Ще взема.
Виж, сега не е удобно.
Рейгън!
Отдръпнете се!
- Тя падна от сградата.
Спешно ни трябва линейка! 80-та и Амстердам.
Не напипвам пулс, сержант.
Синя кръв
Синя кръв С02 Е08
Синя кръв С02 Е08 Благодарност
Здравей.
Ето го и Дани!
Пак някой е скочил! Любимото ми занятие!
Да. А моето са подозрителните миризми.
Присъединявам се към кукуто с патлака.
Аз съм с Джаки. Скочила е.
- Какво ще кажете за случая?
Видяхме я, че падна.
- Видяхте я, че пада,
или само къде е паднала.
- Къде падна.
Някакви сведения за нея?
- Айла Демир, според домоуправителя.
Студентка по право на 22 години.
- Какво казва домоуправителят?
Имала ли е посетители?
- Само слухове.
За последно я видял сутринта. Връщала се от фитнеса.
Хайде, да тръгваме нагоре.
Добре ли си?
- Да. Преди малко мислех да хапна,
но сега загубих апетит.
- А какво ще кажеш за малко футбол?
Ще ти напълня шушоните като шампион.
- Хей, миналата година ние победихме!
Но Линда играеше при нас и затова не можах да ти сритам задника.
Ама ти не споменавай пред нея, че съм казал така. Чао!
Какво мислиш?
- Оттук е виждала добре парада.
Няма следи от борба. Може да е залитнала.
Провери ли горе?
- Всичко е наред.
Предсмъртно писмо?
- Не съм открила такова.
Изглежда, че е чакала компания.
Да, има пуйка, сладкиши, мляко. Пазарувала е наскоро.
Е, управителят каза, че е ходила на фитнес, затова е в спортни дрехи.
Чака гости, пуйка в хладилника - не ми прилича на самоубийство.
Не, самоубиец не пазарува като нея за парти.
Какво пише там?
- "Мамо, Хафиз и Мелия,
честит ден на благодарността. С обич - Айла."
Честит ден на благодарността...
Не съм убедена. Просто ми се стори, че е полицай.
Защо ще те следи полицай, Ерин? Защо и татко не знае за това?
Не знам. Затова ти се обаждам, за да разбера.
Сама ли беше?
- С Ники, и с един приятел.
Уха! Какво значи това "един приятел"?
Я виж какво - забрави за това!
Ще разрешите ли?
- Да, влезте.
Може би ще обясните защо ме следяхте сутринта?
Детектив Де Леон. Не следях вас.
Тогава кого? Джейкъб?
Разследвам крадци на творби на изкуството от музеи, галерии.
Смятаме, че г-н Кристъл стои зад много крупни обири тук и зад граница.
Миналият месец разбрахме, че е в района на Ню Йорк и го следим.
Щом е крадец, защо не го арестувате?
И на мен ми се иска да е така просто.
В този офис е така - невинен си, докато не докажем вината ти!
Ние може и да не сме събрали достатъчно улики,
но от шест години се интересуват от него заради редица кражби.
Шест години разследване, за да узнаете, че и други се интересуват!
Казах само, че е крадец, а не, че не е добър в това.
Последният път се отдръпна, като разбра, че го следим.
Може да не толкова добър, колкото мислите. Може да не го е направил.
Добре. А защо дойдохте при мен?
- От професионална учтивост.
Мислех, че ще искате да знаете.
- Е, сега вече знам.
Добре.
Полека с маслото! Нали е в списъка с нещата, които трябва да избягваш?
Не знам. Изгубих списъка.
В основни линии пишеше, че щом нещо мирише хубаво, не трябва да го ям.
Момчетата се вълнуват много за утре!
- Да, и на мен ми е любимият празник!
Няма подаръци, няма напрежение. Само хубава храна със семейството.
Как да не го харесваш?
- Половин лъжичка ванилия
ли да сложа, или цяла?
- Сложи цяла. Ванилията я харесвам.
Готово. Дай ми това на мен.
Защо утре, докато всички играят футбол,
ние двамата не изиграем партията шах, която все отлагаш?
Да ме спасиш от футбола.
Старши! Хенри!
Кметът, сър.
- Благодаря, Абигейл!
Г-н кмете.!
- Франк.
Току-що говорих с ФБР.
- А аз - с Вътрешна сигурност.
Хубав отбор си спретнахме!
- ФБР мислят, че има вероятност
за заплаха на тунела Линкълн.
- Всъщност, употребеният термин е
"вероятна, но непотвърдена заплаха".
- Не е ли това, което очаквахме?
Аз не я очаквам, г-н кмете., Гледам да съм крачка напред.
Ясно, Франк, но не трябва ли да предприемем нещо?
Аз увеличих патрулите, разгърнах пунктове за проверка
и екипи за борба с тероризма из целия град.
Увеличих проверките на багаж в метрото и пратих катерите
в пристанището да патрулират. Това е все нещо!
Може би и да затворим тунела Линкълн, за по-безопасно?
Това ще създаде паника без никаква причина.
Знаеш ли колко хора идват в Ню Йорк да гледат парада?
Три и половина милиона. А знаеш ли колко заплахи
като тая получавам всеки ден в този офис?
Франк, дори само вероятност да има за бомба...
Такава възможност съществува всяка секунда и всеки ден!
Г-н кмете., вие си вършите работата и задавате точните въпроси.
Тревогата ви е уместна, но аз не съм вчерашен
и моля да ми имате доверие!
Разбира се, че ти имам доверие.
Ние двамата искаме едно и също.
Г-н комисар, Линда Рейгън. Семейни причини. Каза, че е спешно.
Коя болница?
- Св. Виктор.
Кой?
- Баща ви, сър.
Франк...
- Трябва да ме извините, сър!
Това момиче се е обаждало постоянно на родителите си.
Значи е имала добри взаимоотношения с тях.
Май трябва да поговорим с тях. Може би знаят с кого е имала проблеми.
А може и тя да им е била проблем. Виж този есемес:
"Стига си срамила семейството. Знаеш какво да направиш".
Изпратен е от брат й, Хафиз Демир.
Знаеш ли на какво ми прилича това?
- На убийство заради накърнена чест.
Семейството не одобрява нейния избор и брат й, или баща й я убиват.
Тогава е някаква нова версия, в която...
За да не отидат брат й или баща й в затвора, я подтикват да го стори тя.
Точно така. Може би е самоубийство по принуда...
Хайде да посетим семейството.
Не го вярвам! Дъщеря ми никога не би посегнала на живота си!
Айла беше щастливо момиче. Приготвяше празничната ни вечеря.
Само й вижте лицето!
Никога не би се самоубила! В това няма смисъл!
Не знаем какво е станало. Не знаем дали се е самоубила.
Надяваме се на вашата помощ да разберем всичко.
Извинете!
Г-не, знаем, че ви е тежко, но имаме някои въпроси.
Ще приключим бързо.
Г-жо Демир, кога за последно говорихте с дъщеря си?
Тя споменавала ли ви е, че нещо я тревожи?
Добре ли си?
- Да.
Знаете ли дали дъщеря ви е имала проблеми с някого?
С приятеля й.
- Имала е приятел?
Казва се Кърт Фрилендър. Много лош човек!
Защо го казахте това?
- Защото съм човек
и мога да усетя това, когато погледна човека.
Дани?
- А, да...
Сестра ви е получила есемес -
"стига си срамила семейството, знаеш какво да направиш."
Вие ли й го изпратихте?
- Да.
Айла знаеше моето отношение, но исках само да спре да се вижда
с Кърт Фрилендър, а не да се хвърля от прозореца!
Значи не вярвате, че е заради засегната чест?
Не. И мисля, че това е варварско! Ако наистина искате истината,
съветвам ви да забравите за предубежденията си
и да говорите с Кърт Фрилендър!
Добре, успокойте се!
- Хафиз!
Защо го обвиняваш...
- Мълчи! Не го защитавай!
Извинете ме!
Мелия!
Извинете, но ми е трудно...
- Сигурно е така.
Брат ви много ви защитава, вас и сестра ви.
Искате ли да ми кажете още нещо, Мелия?
Не. Казах ви всичко.
Добре.
Как е той?
Мислят, че е сърдечен удар.
Той добре ли е?
- Засега да.
Правят му изследвания. Той е вътре.
Лекарката каза, че след малко ще ни даде резултатите.
Какво се случи?
- Бяхме в кухнята,
приготвяхме пуйката и...
Никога не съм се чувствала така безпомощна...
Здравей, татко.
Какво става с деня на благодарността?
Засега е стабилизиран, но има запушена коронарна артерия.
Искаме да направим ангиопластика. В артерията се раздува балон
и се изчиства плаката. Баща ви ще се справи. Той е относително здрав човек.
Но има и рискове?
- Може да се отдели тромб.
Вероятността е нищожна, но тромб в сърцето може да е...
Трябва ли да се подпиша някъде за разрешение?
Първо трябва да уточним какви лекарства е приемал.
Аз не знам.
- Важно е да ги знаем.
Много хора на негова възраст приемат медикаменти за разреждане на кръвта,
които създават проблеми при такава интервенция.
Съжалявам, трябваше да ги знам!
- Неговият лекар трябва да има запис.
Разбира се. Лекарят във Форт Хамилтън.
Ей сега ще му позвъня.
- Благодаря ти.
Сигурен ли си, че не искаш да дойда?
Добре. Ще ти се обадя пак от офиса,
но ако нещо се промени, ще ми звъннеш, нали?
И аз те обичам, татко.
Кой е?
- Дядо ми. Сърдечен удар...
Съжалявам!
- Казват, че може да се оправи, но...
Сега си мисля за деня на благодарността.
Това е любимият му празник и...
- Щом трябва, иди. Моля те!
Аз не мога да помогна с нищо, а и татко вече е дал нареждания.
Може би ще изпия само чаша чай.
Извинете! Чай, моля.
- Веднага!
Днес се натъкнах на един наш общ познайник.
Детектив Де Леон, от отдел "Крадци на предмети на изкуството".
Ерин, аз не съм крадец.
- Смешно, защото полицията на Ню Йорк,
Интерпол, Скотланд Ярд и още дузина агенции казват друго.
Аз съм невинен!
- А аз съм районен прокурор в Ню Йорк!
Знаеш ли по колко пъти на ден чувам тези три думи?
Ерин, кое е най-важното нещо за теб на света? Вещ, не личност.
Сменяш темата, Джейкъб.
- Не.
Добре.
Ето, това е.
Майка ми ми го даде за 16-ия ми рожден ден.
Каквато майката, такава и дъщерята. Красиво!
Каза ми: "когато носиш това,
ще бъда винаги близо до сърцето ти".
Ако, да кажем, някой ти го открадне, а аз ти го върна,
ще ме помислиш ли за крадец?
- А как ще ми го върнеш?
Наистина ли ще ми зададеш такъв въпрос?
Когато нацистите нахлули в Европа, ограбвали всичко от евреите.
Аз им помагам да си възвърнат онова, което им принадлежи.
Но не го крада!
Разбира се, че ще прескочи трапа, Линда!
Виждал съм престъпници да рухват от такова нещо само,
като ги погледне човек с лошо око,
но старото куче няма да се даде лесно без бой!
Ще видиш, че съм прав!
Сега нека свърша малко работа, и после ще ти се обадя.
Обещавам. И благодаря, че си спасила живота на дядо!
Обичам те.
Благодаря, че дойдохте. Съжалявам за случилото се!
Да, благодаря.
Отдавна ли се срещате с Айла?
- От около четири месеца.
Сериозна ли беше връзката?
- Да.
Айла беше изключително момиче! Наистина!
А кога говорихте за последно?
- Снощи.
Видяхте ли се?
- Не, обади ми се по телефона.
Беше разтревожена. Пак се бяха карали с брат си.
Често ли се караха?
- Айла е от източна Индия.
Жена от Бомбай трябва да спазва традиции от старата култура.
Да, среща се с момче от Запада...
Той й напомни за тях...
- Бас ловя, че е така!
Добре, останете тук.
- Добре.
А къде бяхте сутринта, Кърт?
- Кога?
Когато приятелката ви е умряла.
В Радиосити Мюзикхол. Родителите ми дойдоха от Палм Бийч
и ги заведох там за коледния концерт.
И те ще го потвърдят?
- Разбира се.
Нещо против да ми запишете телефонния им номер?
Не.
- Само за потвърждение.
Разбира се.
Ти нали обеща да се храниш здравословно?
Току-що видях пред очите си да умира 22-годишно момиче
и се сетих, че само веднъж се живее!
Да, бе!
- Трябва да вдигна...
Поръчай ми още зеле и лук.
- Дадено.
Хей, щях да ти се обаждам. По-кротко, де!
Нека поговорим за това. До утре не може да стане.
Трябва ми още малко време. Моля те!
Какво? Ама ти какво?
Ще ме заплашваш сега, така ли?
Ало!
Ще ме светнеш ли сега за какво става дума?
Длъжник съм на един тип, а нямам пари да се издължа.
Че помоли го за отсрочка!
- Той не работи в банка!
Това има ли нещо общо със страницата на вестника, дето все там отваряш?
Залагах на коне.
- И напоследък губиш?
Загубих много! С три бона съм вътре при моя букмейкър...
Няма нужда от това!
И какво ще правиш сега?
Задаваш ми въпрос за 3000 долара...
Федералните и вътрешната сигурност са на едно мнение:
разузнаването сочи, че няма нужда да се вдига нивото на заплаха.
Кметът уведомен ли е?
- Да, сър.
Екипът ще ни държи в течение. За момента всичко е наред.
Ще видя докога ще мога да се справям...
Благодаря, Бейкър!
Проверихме с кардиолога лекарствата, приемани от баща ви. Готови сме.
Списъкът пълен ли е?
- Да, и го сверих два пъти
с аптеката, още с пристигането на факса.
Скоро ще влезе в операционната.
Този кардиолог...
- Доктор Дюрел.
Аз не го познавам.
- Той е най-добрият!
Не се опитвам да го заобикалям...
- Правил е хиляди такива операции!
Разбирате за какво ви питам...
- Разбира се.
На ваше място и аз бих задавала същите въпроси.
Той ли е най-добрият?
- Имате думата ми!
Остава ни само да се молим.
Точно сега Господ се казва Дюрел!
Ще бъда по възможност кратък, г-жо и г-не Фрилендърс,
макар може би, подчертавам "може би",
става дума за разследване на убийство.
- Убийство?
Мислех, че става дума за самоубийство.
- Нещата се промениха.
Не ви ли е казал синът ви?
- Ние можем само да кажем,
че Кърт няма нищо общо със смъртта на момичето. Цял ден бяхме с него.
А, в Радиосити Мюзикхол.
- Да. Прекрасно шоу!
Преди това обядвахме и се разходихме в Сентръл парк.
Познавате ли приятелката на Кърт?
- Той има няколко.
Солиден, необвързан млад мъж в Ню Йорк...
доколкото разбрахме, тук има дефицит от такива.
Но индийката я помня. Мисля, че се запознахме при предното ни идване.
Нека ви питам, тогава - това ли е момичето, Айла Демир?
Не беше с това момиче.
- А с кое?
Сега ми стана ясно, че това ще се окаже
едно голямо недоразумение!
Ето я. С нея се запознахме.
Може ли? Ако не възразявате, ще я пратя на моя имейл.
Защо?
- Защото на снимката е синът ви
със сестрата на жертвата, и защото нещата малко се усложняват, г-жо!
Добра новина. Татко ви ми прати есемес.
Отива към центъра и ще се отбие.
Хранил ли си се?
- Ще хапна нещо по-късно.
Носят сандвичи с пастърма.
Само не питай как съм!
- Нямам и намерение.
Нося ти чиста риза и нещо да се подкрепиш.
Благодаря ти.
Аз съм като талисман за болниците. Винаги нося късмет!
Добре е да го зная.
Е, как си?
- Казах ти да не ме питаш!
Как ли съм?
Когато майка ми се разболя, татко спа 3 седмици
в стаята до нея в пластмасов стол.
Отделяше се от нея само, за да й сготви у дома храна,
защото нямаше вяра на болничната.
Тогава аз не разбирах...
Но вече го разбираш.
Добра новина! Ангиопластиката бе успешна.
Благодаря ти!
- Баща ви имаше стеснение,
пречещо на кръвта да влиза в сърцето му.
Ние успяхме да го отстраним и той се възстановява.
Благодаря ви, докторе!
- Казах ви, че нося късмет.
Скоро ще може да го видите.
Видяхте ли, момчета? Не се безпокойте повече.
Да те черпя ли едно кафе, тате?
Това, което ни казахте, не е възможно!
Майката на Кърт ни даде тази снимка.
Не може да бъде!
Какво си сторила на сестра си?
Глупава пачавра!
- Хей! Я по-кротко!
Успокой се!
Съжалявам!
- Как можа да й го причиниш?
Нищо не съм направила. Просто се случи...
Когато се запознах с Кърт, той беше с Айла и ние...
И вие какво? Какво?
Никой не може да каже в кого ще се влюби, майко. Просто се случва.
Как можа да отнемеш приятеля на сестра си?
Виждахте ли се с Айла сутринта?
Не.
- Не вярвате да е самоубийство, нали?
Не знам.
- А Кърт ходил ли при нея сутринта?
Отговори на въпроса!
- Хей!
Той трябваше да говори с нея днес. Щеше да й каже за нас.
Значи, Кърт е ходил в апартамента на Айла?
Странно, но докато бяхме горе
си спомних за разрива ни със Сидни.
Като нямаше къде да ида, връщах се у дома
и после се шляехме с дядо. Двама ергени се шляят...
Смешно е как ми идват такива мисли!
Нещо друго те чопли теб, освен мислите за дядо ти.
За разлика от Дани, никога не си имал лице на покерджия!
Да, затова той винаги ме обвиняваше за всичко...
Какво има?
Ще ти го кажа като на баща, а не като на комисар.
Аз съм ти баща!
Имам приятел в работата, който е на нож с букмейкъра си.
Дължи му три бона. Добър приятел е и искам да му помогна.
А името му ще кажеш ли?
- По-скоро, не.
И как ще му помогнеш?
Мислех да говоря с букмейкъра,
да сключим някаква сделка за изплащане на дълга.
Но ти си под прикритие и не можеш да знаеш
дали букмейкърът не се движи в същата среда.
Да, и от пет места да го погледна, май все глупаво ще изглежда.
Най-малкото.
Тогава да те помоля за пари назаем? Ще се погрижа да си ги получиш.
Толкова много ли значи за теб?
- Той ми е като семейство!
Прокурор Рейгън!
Чак дотук ли ме проследихте?
- О, не ви следя.
Просто разбрах къде се намирате.
Ако нямате нищо против, на дядо ми му направиха...
Преди час е открадната картина от Уиндъм, малко след затварянето му.
Маслени бои, казва се "Небето над Св. Олбан."
Съжалявам, че е станало.
- От Жул Буше.
Била е изложена в полски музей до 1944 г.
Изчезва по време на немската окупация,
появява се отново през 2009 г. в частна колекция,
откъдето е взета под наем в Уиндъм.
И вероятно произходът й е спорен.
- Не в това въпросът!
Е, щом не е, за какво, всъщност говорим?
Джейкъб Кристъл е бил в Уиндъм в деня на запознанството ви
и отново днес, чак до затварянето на музея.
Детектив, на вас ще ви трябва много повече, ако искате да го заковете.
Знам. Затова съм тук.
Ще ни помогнете ли?
Топли сандвичи с пастърма!
- Здравей.
Благодаря.
- Кога ще кажеш на дядо за празника?
Не знам.
Вече не си единственият герой в семейството.
Сега жена ти спаси дядо.
- О, я стига!
Дори не е първият й Рейгън, когото е спасила!
А кой е първият?
- Аз!
Извинете ме!
Аз ще си взема един и ще тръгвам, сестричке.
Ще се връщам в офиса. Чао, дядко!
По рецепта на майка ми. Царевичен хляб с кренвирш.
Много любезно от ваша страна, сър!
- Няма нищо. Как е баща ти?
Възстановява се, благодаря.
- Добре.
Разбрах, че цял ден си тук и не знаеш новините.
Запознат съм с всичко.
Франк, след всичко това около баща ти,
може би искаш да отстъпиш другиму тези решения.
Имаш ли предвид някого, на когото се доверяваш?
Да. Той е пред вас.
- Надявах се да чуя това.
Благодаря ви, г-н кмете.!
Честит празник, Франк!
- И на вас!
Честит ден на благодарността!
- Ще бъде такъв,
когато ме изведеш оттук.
Цяла нощ ли изкара тук?
- Така свикнах с хъркането ти,
че сигурно няма да мога да заспя у дома без него.
Плащай сметките и ме изписвай!
Татко...
трябва да останеш, за да може сестрите да те наглеждат.
Глупости! Никога в живота си не съм пропускал тази вечеря
и не мисля да го правя сега.
- Заповед на доктора, татко!
Донеси ми нещата!
- Първо се успокой,
и второ - оставаш тук!
Извинете!
Добро утро. Честит ден на благодарността!
Здравейте, семейство!
- И на празника ли?
За правосъдието празници няма, г-жо!
- Моля?
Трябва всички да дойдете с нас.
- За какво говорите?
Това е абсурдно!
- Абсурдното е, че със съпруга си
излъгахте полицията, за да прикриете сина си!
Знаем, че не си бил в Радиосити Мюзикхол.
Бил си в апартамента на Айла.
- Чака те обвинение
за непредумишлено убийство, момче. Ставай!
А вас двамата - за възпрепятстване на правосъдието.
Беше нещастен случай!
- Млъквай! Не казвай нищо повече!
Съжалявам! Отидох в апартамента й, за да й кажа за нас с Мелия.
Тя се ядоса, започна да ме бута и аз я отблъснах.
Кърт!
- Право към отворения прозорец!
Да тръгваме.
- Хайде! Да вървим.
Извинете, че прекъснахме празничния ви обяд!
Добър апетит с десерта.
Г-н комисар.
- Добро утро, Тони.
Добро утро.
- Моля, седни.
Благодаря.
Искаш ли кафе?
- Не, благодаря.
Ти обучаваше моя син.
В много случаи си му бил и наставник, а сега си и негов инспектиращ.
Г-н комисар, аз...
- Имам нужда от помощта ти.
Тревожа се за Джейми. Той дойде при мен
и ме помоли да му заема пари за изплащане на нечий хазартен борч.
Сумата е прилично голяма.
Така ли?
- Да.
Понякога на полицая му се налага да си спомни какво е почтеност,
когато с размътен мозък види пред себе си такава купчина пари.
Но как да го направи, щом дължи на букмейкъра цели три бона?
Той не е предполагал, че ще се стигне чак дотам.
Е, аз му дадох назаем парите,
но втори път с нищо няма да мога да му помогна.
За мен е много важно да разбереш ситуацията.
Ясно, сър.
Ще го наглеждаш ли?
- Имате думата ми, сър!
Честит празник, Тони!
- И на вас, сър!
Честит ден на благодарността!
- Джейкъб!
Ти не би трябвало да си тук!
- Направих нещо за теб.
След четири години обучение още ме бива да рисувам с молив.
Красива е!
Никога не съм искал да те изложа на опасност. Само да кажеш,
никога повече няма да ме видиш!
Има и друг начин да се оправят нещата.
- Например в съда ли?
Не се обиждай, но адвокатите навредиха на каузата ми повече от крадците.
Да, но какво очакваш от мен, Джейкъб?
Мъничко доверие.
Казах ти да си идеш у дома.
- Ходих,
но ме накара да се почувствам виновен, затова се върнах.
Заповядай!
- Къде ще ходим?
До кафенето, да си вземем сандвич с пуешко.
Къде се е чуло и видяло вечеря с пуйка от автомат?
На късметлиите им върви, но няма да ти е за пръв път
да изпуснеш вечеря за деня на благодарността.
Моля, моля!
- Изпусна я заради Корея,
изпусна я, и когато мама беше болна. Аз я изпуснах два пъти в пехотата,
Дани - във Фалуджа, Ерин - с пневмонията...
Честит ден на благодарността!
Здравейте!
Толкова е хубаво да те видим!
Да не искате да ми докарате още някой удар?
Е, не сме в трапезарията на рейгънови, но при тези обстоятелства...
Не можахме да бъдем у дома тази година, но това не значи,
че нищо от него не е с нас!
- Моят поднос за пуйка!
Хубаво е да те видим пак усмихнат, дядо!
А, това е сигурно от лекарствата!
Без теб, дядо, денят на благодарността нямаше да бъде същият!
Кой каквото ще да казва!
Радвам се, че се оправи, старши!
А сега, ако не възразявате, искам да кажа молитвата.
Всемогъщи Боже, в този хубав ден на благодарността
застиваме в благодарност за твоята благословия.
За Линда.
За храната, която получаваме от щедрата ти ръка.
За твоята обич.
За доктор Дюрел и всички други, които не бяха дарени с късмет,
и за онези, които отвориха вратите си за тях
и за сплотеното семейство на тази маса.
Амин!
Аз съм гладна!
Тази плънка е от кмета.
- Хайде да ядем!
Джак и Шон, салфетките! Сложете ги на скута.
Превод и синхронизация zaradius