Blue Bloods - Season 2 (2011) (Blue Bloods.S02.HDTV/Blue.Bloods.S02E12.srt) Свали субтитрите
Тоя какви ръце има...
- Хайде, хвани я. О, пак ли...
Трети пас изтърва вече!
- Знам.
Къде е Франк? Закъснява нещо!
- Извикаха го за нещо след месата.
Хайде, давай! Вземи я!
- Да, трябва непременно да я вземат.
От името на феновете благодаря, че сте станали полицаи, а не треньори.
Какво искаш да кажеш? Вземат ли топката сега, печелят мача!
Или губят, ако не сменят тактиката. Умният играч ще бие шут.
Какво?
- Удар от линията.
Толкова си странна, мамо!
Ами, израснала съм сред момчета.
- Страхотно, ще бият!
Видяхте ли? Какво ви казах?
- Шут от линията!
Здравей, Франсис.
Ето те и теб. Хайде момчета, измийте се за вечеря!
Остави ги да видят края!
- Изтърваш голям мач, тате!
Слушах го по радиото.
- Чакахме те. Наред ли е всичко?
Добре съм. Има ли бира за мен?
Тъчдаун!
Хайде сега, момчета: Д-Ж-Е-Т-С. Джетс!
Страхотна вечер, нали момчета?
- Да.
Обичайните диалози.
- Да, а на мен особено ми допадна
уместната ти забележка, когато обсъждахме квартала.
Мислех, че баща ти трябва да знае, че щатът Ню Йорк дава убежище
на престъпници близо до мястото, където играят внуците му.
Той знае, но в крайна сметка е комисар,
а не губернатор на щата и нищо не може да направи по въпроса.
Всъщност, какво му имаше на баща ти? Нещо мълчалив ми се видя.
Той е такъв всяка неделя, скъпа. Седи си там, пъшка, пухти,
и отвреме-навреме казва по нещо. Какво?
Стига де! Той винаги си е мълчалив.
- Знам, но тази вечер повече.
Такъв си е. Нищо не съм забелязал.
- Дани, внимавай!
Какво беше това?
- Добре ли си? Деца, добре ли сте?
Чуйте сега: всички стойте тук! Не мърдайте оттук!
Момчета, добре ли сте?
- Да, аз съм добре.
Хей! Добре ли си, приятел?
Още диша. Добре. Дръж се.
Отдръпни се! Разкарай се оттам, по дяволите!
Не може ли по-кротко с това?
- Казах да се махаш!
Слушай, човекът е ранен. Успокой се.
Нека му помогна и после да обсъдим всичко, а?
Тръгвай!
- Добре.
Полиция! Хвърли го!
Дани!
Добре ли си?
- Не знам, Дани. Не знам.
Има ли някой улучен?
- Не, но виж тук, тате.
Добре ли си?
- Да.
СИНЯ КРЪВ
СИНЯ КРЪВ С02 Е12
СИНЯ КРЪВ С02 Е12 РАБОТАТА
Заспаха ли момчетата? Виж, всичко ще се оправи.
Само да си свършат работата и ще си ходим.
Добре ли си?
Момчета, хайде де!
Ще се отбия при Джаки за малко. Връщам се веднага.
Здравей, Джаки. Благодаря, че си зарязала всичко, за да дойдеш.
Не преувеличавай! И ти ще направиш същото за мен.
Какво стана с кръвта? Сигурен съм, че го улучих в ръката.
Не е много, но стига за анализ на ДНК.
Напомни на ония в лабораторията как се сдобиха с билети за мача!
Тая вечер нищо не е наред - кръвта, следите по колата...
Ясно, Дани. Върви. Погрижи се за Линда и децата.
Извадих късмет. Улучих го в ръката.
Оставил е капки кръв, което значи, че имаме ДНК.
Ще бъде лесно да хванем тоя кучи син!
Всички болници в града са уведомени.
Щом се появи някой в града с огнестрелна рана
в който и да е от петте окръга, най-напред на мен ще се обадят.
Има голям шанс той да е вече в системата.
Обзалагам се, че до утре ще се покаже
и когато това стане, ще му се покажа и аз!
Не се безпокой, скъпа. Ще го хвана, обещавам ти!
Стига си говорил!
- Какво искаш да кажеш с това?
Моля те, не говори повече! Просто спри!
Какво има сега?
- Какво има ли?
Как си?
- Добре съм.
Добре съм, но момчетата...
Те бяха там, Франк. Видяха всичко!
Знам, Дани ми каза. Как са те сега?
Не знам.
Мисля, че са ошашавени. Джак само мълчи.
Е, изчакай малко. С времето ще стане ясно.
Да. Мога ли... Извинявай, Франк!
Може ли да те попитам нещо? Искам да знам дали
ти би постъпил по друг начин?
- В никакъв случай!
Обади ми се, ако се нуждаеш от нещо.
- Добре.
Докъде стигнахме?
- Началник Хънтър иска разрешение
за акция под прикритие в Нюарк.
Ще почака. Отивам в 13-та при Гарет.
Какво значи това, че го няма в системата?
Изпуснал си нещо, затова провери отново!
Три пъти проверяваха, Дани. Няма съвпадение на ДНК.
Какво става и с тая болница, че не мога да говоря с жертвата?
Проверяват сега с лекарите.
- Кажи им, че е спешно!
Мислиш ли, че не съм им казала?
- Ами, кажи им го пак!
И сега какво? Нямаме ДНК, нито запис от камера
и никакъв шанс да открием стрелеца, ако техният пациент не ни каже
кой го е преследвал снощи по улиците като животно!
Ще им го кажа, стига да ме пуснат.
Чудесно. Узна ли поне името на жертвата?
Карл Патрик.
- Добре. Ще го провериш ли?
Не съм го проверила още. Може ли да си поема дъх поне?
Сритай го в кокалчето, Джаки! Аз правех така на времето...
Здравей, Ерин.
Ти пък какво правиш тук?
- И аз се радвам да се видим, Дани!
Извинявай, но случаят е заплетен!
- Да, чух. Как си?
Добре съм.
- Добре! Само изглеждаш така.
Какво те води насам?
- Снемах долу показания за грабеж.
Да те черпя ли едно кафе?
Да.
Връщам се скоро.
Съжалявам, на среща е. Какво е съобщението ви?
Вътре ли е?
- Не, той е с вас.
На един от двама ни му трябват очила, Бейкър!
Каза, че слиза към вашия офис.
- Цял ден не съм го виждал!
Бейкър от офиса на комисаря. Знаете ли къде е той?
Благодаря.
Комисарят е напуснал сградата.
Ерин, откога си старши в офиса на прокурора?
От преди две години. Защо?
- Не две, а от три години.
Колко пъти оттогава си идвала да снемаш показания за грабеж?
Никога! Какво става сега, а?
Линда ли ти каза да говориш с мен?
- Не. Само ми каза
какво става между вас. Помислих, че мога да помогна.
Всичко е наред.
- Дани!
Не е наред, ако не с теб, поне с нея е така!
Ти наистина ли искаш това, като знаеш какво ми се пече?
Аз съм ти сестра!
- И затова по-добре от всекиго знаеш,
че щом някой стреля по семейството ми, ще си го отнесе! Точка по въпроса!
Знам, Дани, но трябва да се поставиш на нейно място!
В колата са били нейните деца!
- Те са и мои!
Да, но ти си полицай и си свикнал с куршумите.
Тя е само една майка!
А аз съм бащата!
Да.
- Има нещо, което няма да ти хареса.
Спасеният от теб е от контингента и живее наблизо до къщата ви.
Какво, бивш затворник?
- Освободен е миналата седмица.
Мафиот, крадец, какво е направил?
- По-зле. Насилник на деца.
Невероятно!
Не ви ли познавам отнякъде?
- Едва ли.
Работех в момчешки футболен лагер, когато...
Не се гордея с онова, което извърших,
но сега съм по-добре. Помогнаха ми и се излекувах.
Ами какво ще кажеш за Уайт, момчето, което изнасили? Мислиш ли, че добре?
Мислиш ли, че се е излекувал напълно?
Не очаквам да ме разбереш.
- Аз не разбирам.
Изплатих дълга си към обществото!
- Да, но някой там смята,
че не заслужаваш да живееш и не мога да не се съглася с него.
Значи, си мислиш, че онзи, който те е преследвал
снощи с пистолет, е бащата на онова момче.
Да, Брус Ричмънд.
Казал си също, че когато си излязъл от къщи, някой с маска те е последвал.
Как тогава, си сигурен, че е Брус Ричмънд?
Докато бях в затвора, той всеки ден ми пращаше писмо,
че ще ме убие, като ме освободят.
Тази сутрин ми е пратил това.
"Време е. С любов - Брус"
Това е неприятната част.
- Да си публична личност?
Мислех, че си свикнал с факта, че си известен.
Не успях да свикна. Нито да го приема.
Но цял живот си бил ченге!
- Ченгетата не са публични личности.
Те са служители на обществото.
Пък и аз вече не съм ченге, а цивилен служител.
Когато станах комисар, трябваше да напусна полицията.
И какво чувстваш, като не си ченге?
- Липсва ми.
Много ти се е струпало за пет години. Загубил си жена си, подал си оставка,
за да станеш комисар, после си загубил сина си...
Не става дума за това.
- Щом казваш...
Не съм тук заради това.
- Тогава, защо?
Ти ми кажи.
- Извинявай, но така не става.
Бил ли си под стрес напоследък?
Мисля, че знаеш какво исках да кажа:
стресът повече от обичайното ли беше?
- Ами, да видим -
имаме изнасилвач, преследващ ученички,
необясним скок в престъпността в метрото,
и повишено ниво на заплаха от терористични нападения.
Не, нищо необичайно.
Опитвал ли си приспивателни?
- Ние не използваме такива.
Какво значи това "ние"?
- Семейство Рейгън.
Нещо друго, което рейгънови не правят?
Ами, това.
Франк, ти си интелигентен човек и аз въобще не се съмнявам,
че си способен успешно да отклоняваш
всеки мой въпрос докогато си поискаш,
но след 20 мин. часът ти ще е загубен,
както и ти тази нощ, предполагам.
Къде беше на 11-ти септември.
- Тук, в града.
А когато се срути първата кула?
- Седях в този стол.
Всеки помни къде е бил точно в тоя момент.
А ти къде беше, Франк?
- В северната кула.
Това няма да се получи...
"Време е. С любов - Брус"
Ти ли го написа?
- Аз.
Черни рози?
Преди две години си получил разрешение за 9 мм пистолет. Пазиш ли го още?
Още ли е твой?
- В килера е.
Разбираш ли, че всичко, което кажеш, може да се използва срещу теб?
Уайт обичаше да идва тук. Всяка сутрин.
Аз го вземах оттук. След училище пак идваше. А сега - виж го!
Молеше се да го пуснем на лагер, но майка му не се съгласи.
Винаги е била прекалено загрижена.
Казах й "Какво ще му стане за една седмица"
Искам да си навиеш ръкава и да видя дясната ти ръка, Брус.
Може би трябва да говоря с адвокат...
Слушай, сърцето ме боли за твоето семейство.
Наистина, Брус! Но, ако снощи си бил ти,
значи ти си стрелял по моето семейство.
Затова направо ще те питам: ти ли беше?
Четох за престрелката във вестника.
Искаше ми се тоя кучи син да си мисли, че съм бил аз.
Искаше ми се да имах тоя кураж!
Е?
- Не е той.
Изглеждаш облекчен!
Колкото и да ми се иска да закова кучия син, най-малко желаех
това да се окаже Брус Ричмънд. Горкият човек!
Разбил му е сърцето, а?
- По най-гадния начин!
Хайде пак отначало, да видим докъде сме стигнали.
Аз си мислех да се отбием до Стейтън Айлънд.
Какво имаш предвид?
- Ами, ако Карл Патрик се е скарал
с друг бивш затворник в къщата?
- Или с някого извън нея...
Чудесна идея, партньоре! Да тръгваме.
Къде бяхте?
- Спешна полицейска работа.
Търсихме ви навсякъде...
- Благодаря, Бейкър. Продължавай.
Къде беше?
- Г-жа Рейгън! Напълняла си малко.
Не си казал на никого...
- Просто излязох.
Знаеш, че мога, Гарет.
- Но не без свръзката си!
На кръстовището се огледах, не говорих с непознати...
Къде е значката ти?
- В джоба.
Франк...
- Значката не е уместна тук!
Мога и друго, освен да я нося...
- Знам.
Виж, аз съм женен вече трети път
и знам колко е трудно да прикриеш нова връзка...
Боже мой! От теб нищо не мога да скрия.
Мога да ти помогна.
Ще оправя така графика ти, че никой да не задава въпроси.
Мерси, Гарет. Само, дето не знам какво ме чака в близко бъдеще.
Жалко, че ми го казваш.
- Какво да се прави...
Но съм любопитен защо пък не? Не си твърде млад или престарял!
Само, дето задавам прекалено много въпроси.
Минах по тоя път...
Бейкър, докъде бяхме стигнали?
Съседите ми ходят на такива митинги вече цял месец,
откакто това свърталище го направиха къща.
Рейгън, ако имах деца, и до мен се заселят убийци и изнасилвачи,
и аз щях да изляза на митинг!
- Заедно с жена ми...
Няма нищо по-важно за майката от това, да защити рожбите си!
НЕ В МОЯ ДВОР
Как е тя?
Наистина ли мислиш, че някой от съседите ти е стрелял?
Не знам. След като откриха това място, престъпността се вдигна с 10 процента.
Погледни ги. Съвсем им е писнало вече!
Стейтън айлънд определено не е място, където спазват десетте божии заповеди!
Да. Я да се отбием в местния участък.
Може да имат някакви оплаквания.
- Добра идея.
Изчакай малко.
Успокой се! Какво е станало?
Той какво?
Добре, тръгвам.
Какво е станало?
Как е Джак?
- Добре е.
Как така е добре? Каза, че е плакал, избягал от училище!
Той никога не е бягал от училище!
- Просто е искал да си дойде.
Заради снощи ли?
- Да.
Сестрата каза, че виждал постоянно блясъка от изстрелите...
Не вдигай оръжието без нужда.
- Правило две?
Не натискай спусъка, ако не си готов да стреляш.
И правило три?
- Приеми, че всеки пистолет е зареден.
Точно така.
Бях по-малък от теб, когато баща ми разреши да държа този пистолет.
Повярва в мен, че мога да бъда отговорен, както и аз ти вярвам.
Разбираш ли това?
- Да.
Добре. Няма патрон. Пистолетът е празен.
Дай си ръката.
Постави тук палеца. Внимавай със спусъка.
Показалецът да е далеч от спусъка. Придържай го с другата ръка.
Насочи го надолу, така е безопасно.
Малко ми е тежичък.
- Да, тежък е. Не е играчка.
Джак, това, което видя...
В живота си ще имаш моменти, в които ще трябва да се справяш,
да защитиш себе си и своето семейство.
Съжалявам, че трябваше да видиш това!
Но го видя.
Всичко ще бъде наред, нали?
- Да.
Какво става тук?
Джак, дай това на баща си!
- Всичко е наред, Линда.
Чу ме, Джак!
- Добре, качи се горе.
Беше уплашен, Линда. Любопитен е и ме помоли да го види.
И ти се съгласи!
- Време му е!
Даваш му да си играе с пистолет два дена, след като беше почти застрелян!
Това не беше игра, Линда. Аз го обучавах!
Имаме избор да направим това под мое наблюдение, или да чакаме.
Докато някой ден двамата с брат си не претършуват килера,
когато не сме у дома, и тогава Бог да ни е на помощ!
Голям избор, Дани...
Виж, ще направим голяма грешка,
ако се преструваме, че моят пистолет не съществува!
Чуй това - приет сигнал за грабеж три часа преди престрелката.
Да видим - побеснял баща заплашва с убийство
след като айфонът на дъщеря му е бил отнет чрез заплаха с оръжие.
Че каква връзка има това? Защо някой, ядосан от кражбата,
ще иска да преследва Карл Патрик?
- Виж какво описание е дала тя!
Висок бял мъж, рижава коса. Точно като Карл Патрик!
Какво става сега? Случай с объркана идентичност?
Аз мисля, че в яда си той е подгонил първия излязъл
от онова свърталище, който отговаря на описанието.
Хайде, дай някакво име...
Невероятно! Познавам тоя смотаняк!
- Приятел ли ти е?
Не, синовете ни играеха заедно в един отбор,
докато един ден не кресна нещо на сина ми и едва не се сбихме.
Сега вече ще стане весело!
Хайде, по-силно! Оправяй се с рамена!
Не мога.
- Тая дума не ми е позната.
Хайде, давай! Дръж се като мъж!
Ето така! Добре дошъл при професионалистите!
Хайде, ставай!
- Здрасти, Уейн. Как си?
Рейгън!
- Това е детектив Куратола.
Дилън още ли удря като бик!
- Да, тайната е в тренировките.
Може ли за малко?
- Хайде, разкарай се.
Какво има?
- Узнахме, че дъщеря ти е била
жертва на престъпление онзи ден.
- Да, Дженифър.
Един дрипльо от свърталището я е ограбил на Ричмънд авеню.
Съжалявам за това. Тя е дала описанието, нали?
Ти нали работеше в Манхатън? Тук ли те изритаха вече?
Интересувам се от случаи, станали наблизо.
Е, какво ви трябва? Вече казах всичко на ченгетата в участъка.
Сигурно е така. Исках само да знам дали сте го виждали пак тоя човек
двамата с Дженифър?
- Не.
Не си го търсил, не си го виждал?
- Да опитвам да го открия?
Казал си на ченгетата, че ще го откриеш сам.
Как приключи това?
- Не, аз бях зает тогава.
И с какво, по-точно?
- Вечерях.
И какво, на ресторант ли беше?
- Не, бяхме си в къщи.
Здравей, Холи.
- Здрасти, Дани. Как е Линда?
Добре е.
Ще я поздравиш ли от мен?
- Да.
Значи, сте вечеряли в неделя, така ли, г-жо Ривано?
Точно така.
- Имаше ли някой друг?
Децата.
Някой извън семейството ще потвърди ли версията ви?
Да потвърди версията?
- Просто изясняваме случилото се.
Едно от онези животни в свърталището
опрял пистолет в гърба на дъщеря ми. Ето какво се е случило!
Това вече си го казал. Имаш ли пистолет, Уейн?
Какво става, Дани? Трябва ли да се обадим на адвокат?
Не знам, Холи. Уейн, трябва ли ти адвокат?
Я виж какво - този разговор приключи!
Разкарайте се от поляната ми!
- Както желаеш!
Прилича на заек, подскача като заек...
Трябва да е заек...
Но трябва да го докажа, а не мога.
Не и с това, което имам, а то е нищо!
Само една заповед! Нека сравня ДНК на намерената кръв с неговата!
Обещавам, че ще има съвпадение!
- Но на какво основание?
Че е стрелял по децата ми, по твоите племенници!
Недостатъчно, дори и за теб!
Права си. Извинявай! Може ли заповедта?
Съжалявам.
Здравей, Холи. Радвам се да те видя.
Иска ми се и аз да можех да го кажа.
Само едно обаждане на свекъра ти.
Само това е достатъчно да сринат проклетото свърталище!
Извинявай, но знаеш, че не е точно така.
Вие рейгънови само го раздавате като големи клечки,
но стане ли дума да използвате името си, пръста не си мърдате!
Нямам представа за какво говориш, Холи,
но както обикновено става, пак изсипваш кофата с боклука!
Извини ме!
- Мислиш се за нещо повече
от всички нас, тъй ли?
- Не, Холи. Само от теб!
Кажи на мъжа си, че ако иска кракът му да стъпи в нашия имот,
най-добре да дойде със заповед, или със специалния отряд!
Четири сутринта е, старши. Защо не спиш?
И аз щях да те питам същото.
- Знам, че щеше.
Утре ме чака дълъг ден.
- Я стига!
Живеем в стогодишна къща.
Мислиш ли, че не чувам скърцането горе всяка нощ?
Франсис, защо продължаваш да носиш венчалната халка?
По навик.
Когато Мери се разболя, това не беше по твоя вина.
На психиатър ли се правиш, старши?
- Не си виновен и за това,
че месец по-рано кметът ти предложи да станеш комисар.
Отделът те издигна.
Тя искаше да приема.
- Не си ми го казвал.
Но не искаше най-малкия й син да влезе в семейния бизнес.
Толкова бе горда, когато се дипломира.
- И облекчена.
Франсис, така избра Джейми!
Но аз не преставам да се тревожа и вместо нея.
Когато застреляха до теб Том Костело, как се почувства тогава?
Кошмарът на всяко ченге - да види как партньорът му умира пред него.
А питал ли си се защо него, а не мен?
- Всеки ден.
А радвал ли си се някога, че не си бил ти?
Джон Макена не е добре...
Вие двамата преминахте заедно през много препятствия.
Издигаха ви на различни постове.
Изгубих връзката с него.
Не съм го виждал, откакто излезе в пенсия като инвалид.
Бяхме рамо до рамо в северната кула.
Когато южната се срути, само се спогледахме.
Двойно повече хора бяха заклещени над мястото на удара в северната.
В онзи ден загубихме 3000 души и това още не е приключило.
Продължават да умират хора...
Синко...
Не знам защо началник Макена се разболя от въздуха там, а ти - не.
Не знам и защо Бог ни отне Мери и Джо толкова скоро,
но аз виждам божията светлина над това семейство всеки ден,
и макар, да не го разбирам напълно,
вярвам, че Бог има план за всички нас.
Милостиви Боже, благодарим ти за храната,
с която ни даряваш, за любовта ти към нашето семейство,
за мъдростта, дарена ни от теб, за да вземаме правилни решения.
Амин!
Хубава молитва, лельо Линда.
- Наистина!
Да, особено тая част, за правилните решения...
Това беше просто молитва, Дани.
- А картофите на Ерин не са клисави...
Моля?
Наред ли е всичко там?
- Бомба сме, деде.
Ами, дръжки! Пак ли се карате?
Остави това за друг път, моля те!
- Ти го започна...
Дядо никога не е отсъствал.
- Защо го няма?
Каза, че нещо е изникнало и няма време да обяснява.
Чакам, детективе!
- Няма нищо, дядо.
Това, че баща ти го няма, не значи, че правилата са други.
Тук, на фамилната трапеза, винаги сме играли честно.
Така е било, така и ще бъде.
Е, какво става?
Линда иска да спра тоя случай.
- Не да го спреш, а да го предадеш.
Същата работа.
- Не е така.
Защитата отхвърля обвиненията!
- Не е защита. Просто я подкрепям..
Дани, никой не иска повече от мен онзи човек да бъде окован,
но това ми идва в повече, прекалено много за дома ни!
Има и други детективи, които могат да поемат случая!
Но никой от тях не е така добър, като чичо Дани!
Ники!
- Съжалявам, но така мисля.
Благодаря ти!
- Не е ли това едно от правилата?
Че всяко мнение се зачита?
Така е.
- Такова е и моето мнение.
Дани е най-добрият. Нека му дадем възможност да разреши случая.
Вижте, омръзна ми да свиря втора цигулка в полицейския оркестър!
Единственото по-трудно нещо от това, да си полицай,
е да си женен за такъв!
Какво казваше ти за Дани?
"Той е прокълнат с дарбата за тази работа"
Ще допълня само, че е наследил и темперамента на рейгънови.
И аз, понеже трябва да съм и дипломат, съм принуден да надвивам своя,
но виждам себе си в Дани и това ме изпълва с гордост.
Тревожа се за Ерин. Разводът...
Да отглеждаш сам дете е трудно,
а дъщерите - сам знаеш, че те са специални...
Ще ти кажа и друго:
най-малкият стана също ченге, макар и с диплома от Харвард.
Нещо, което Мери не искаше...
Съжалявам, че не бях край теб, Джон!
Когато излезе в пенсия по инвалидност...
Няма да обвинявам за това професията.
Понякога животът ни поднася изненади.
Сбогом, стари приятелю!
Това от тази къща ли е?
- Да.
Добре. Остави го. Аз ще се погрижа.
Хей!
- Ти стой там, ясно ли е?
Какви ги вършиш, Рейгън?
- Казах да не мърдате!
Разкарай се от моя боклук!
- Боклукът е извън контейнера,
и не ми трябва съдебно разрешение, Уейн!
Обаждам се на адвоката!
- Върви да го повикаш.
И какво ще правиш с това?
- Ще извлека ДНК и ще я сравня
с тази от кръвта, която ти остави, след като те раних в ръката.
Ти си откачил!
- Аз ли съм откачил?
Казваш, че съм откачил, а?
- По-кротко, де!
Можеше да убиеш децата ми, а съм бил откачен!
Успокой се, Рейгън!
- Какво ти стана сега?
Без маска вече не си куражлия!
- Не съм го направил!
Докажи го. Хайде, навий ръкава!
- Само ме чуй.
Имаш три секунди да навиеш ръкава!
Хей, успокой се! Чуй ме!
Две, едно...
- Добре де, добре.
Това е заради семейството ми!
Имаш право да запазиш мълчание.
Всичко, казано от теб може, и ще бъде използвано против теб
пред съда!
Още помня първия път, когато те видях в униформа.
Беше пред Пица Аморе.
А аз ти бях сърдита!
Че защо мислиш, облякох униформата?
Сега, като те видя с нея, ходим само по погребения...
Мислех да изчакам малко,
за да ти дам това, но...
Какво е това?
- Отвори я.
Дани...
- Харесва ми да съм полицай, Линда.
Това винаги е било повече от работа за мен,
но на този свят няма нищо по-важно за мен
от теб и нашите деца!
Аз не искам да те спирам да бъдеш полицай!
Искам да знаеш само, че бих могъл.
Обичам те.
- Аз - повече!
Къде беше на 11-ти септември?
Този въпрос неизменно си задаваме
в живота си като американци.
На 11-ти септември
аз бях с един герой. Бях с Джон Макена.
В онази красива и безоблачна утрин,
която обещаваше само добрини,
Джон и скъпата му съпруга Моли
щяха да потеглят за една многоочаквана
и дълго отлагана ваканция,
но когато новината от радиото за атаката ги застигна,
и двамата знаеха, че ваканцията ще почака.
Моли го целуна и му заръча да се пази
както всеки ден го е правела през тези почти 30 години,
които той прослужи в защита на този град.
И Джон се отправи към кота нула.
Къде бяхте на 11-ти септември?
На 11-ти септември 2001-ва година
Джон Макена спаси живота на повече от сто души.
Виждате ли това?
Носи се от всеки един, отзовал се на помощ в онзи ден.
Джон можеше да я носи гордо, като всеки, който беше там тогава.
Защо той, а не аз?
Задавах си този въпрос като полицай
много пъти.
Успях само да осъзная, че почти всеки нюйоркчанин
може да си задава същия въпрос.
За някои въпроси няма отговор.
Всичко, което ни остава на нас, живите,
е да ги почитаме, да съхраним паметта за тях,
и да се посветим на каузата, на която те
се отдадоха докрай.
Джон,
нека има път пред теб,
вятърът винаги да е в гърба ти,
слънце да огрява твоя лик,
дъжд да напоява твоето поле,
и докато пак се срещнем,
божията ръка да те крепи!
Превод и синхронизация zaradius