The Piano (1993) Свали субтитрите
ХАРВИ КАЙТЕЛ
и САМ НИЙЛ
в австралийския филм
ПИАНОТО
Филм на ДЖЕЙН КЕМПИЪН
Гласът, който чувате не излиза от устата ми.
Това е гласът на мислите ми.
Не съм продумала от шестгодишна.
Никой не знае защо. Дори самата аз.
Баща ми казва, че това е опасна дарба
и че стига да си наумя, ще спра да дишам и ще умра.
Днес той ме омъжи за човек, когото не познавам.
Скоро с дъщеря ми ще отпътуваме за страната му.
Съпругът ми няма нищо против, че съм няма.
Написа, че щом Бог обича немите, и той би могъл.
Дано е и търпелив като Господ,
защото мълчанието омръзва на всички.
Странното е, че аз не се смятам за няма.
Заради пианото ми.
Ще ми липсва, докато сме на път.
Участват още АНА ПАКУИН
КЕРИ УОКЪР
ДЖЕНЕВИЕВ ЛЕМЪН
Музика МАЙКЪЛ НИМАН
Хайде, пристигнахме. Гара Падингтън.
Оператор СТЮАРТ ДРАЙБЪРГ
Щом искат, просто ще ги оставим. – Тук ли?
Аз нямам нищо против. Оставяме ги.
Времето е лошо. Може да не успеят да ви вземат.
Има ли как да се подслоните?
Казва "Благодаря".
Майка ти не иска ли да ви заведем в Нелсън?
Предпочита да я сварят туземците, но няма да стъпи на вашето корито.
Имаш късмет, че няма да те плесна, госпожичке!
Голям късмет!
Готови сме, капитане.
Сценарист и режисьор ДЖЕЙН КЕМПИЪН
Мамо, внимавай! Добре ли си?
Дай.
Виж, аз съм огромна нощна пеперуда.
Дали ще се запали?
Вятърът я попитал: "Помниш ли как си играехме".
Хванал я за ръка и казал: "Ела с мен".
Но тя отказала.
Мамо, знаеш ли какво си мисля?
Няма да му казвам "татко", няма да го наричам никак.
Даже няма да го поглеждам.
Спираме ли?
Да спрем ли?
Чакайте. Спираме.
Ще спрем тук.
Да вървим.
Г-це Макграт? Алисдър Стюарт. Събудете се, водя носачи за багажа.
Колко са белички, като ангели.
Носите много сандъци.
Искам да знам какво има в тях.
Чувате ли ме?
Всичко е наред, добре.
Какво има в този сандък?
Дребничка сте. Не го очаквах.
А в този?
Огромен е.
Това легло ли е? – Пианото на мама.
Да се разделят по двама.
Да вземат сандъците, масата и куфарите.
Как ти се струва?
Изглежда уморена.
Като джудже е.
А големият сандък? – Не, само малките и куфарите.
Пианото?
Сега не може. – Трябва, тя си го иска.
И аз бих искал, но сега няма кой да го пренесе.
Прекалено е тежко.
Искаш да оставим дрехите и кухненските принадлежности?
Не може да оставим пианото.
Да не го обсъждаме повече. Радвам се, че сте добре.
Ще се върнат ли веднага за него?
Съжалявам за забавянето... – Щом пренесат останалото.
Свидливият се ядоса.
Подгответе се, пътуването ще е трудно.
Храстите ще закачат дрехите ви, ще газим в дълбока кал.
Какви ги вършат? Нямаме време.
Бейнс!
Така и нашите кости ще легнат до тези на прадедите.
Защо спират? – Погребалните пещери.
Тук почиват мъртвите им. Табу е.
Трябва да минем.
Искат да удължат пътя и да им платя за два дни.
Не.
Не, знаят друга пътека, която заобикаля.
Седрис, сваляй я веднага!
Внимавай къде стъпваш! Не бива така.
Моля те, престани. – Стига.
Недей, ще я скъсаш! И ще счупя нещо.
Седрис, стига!
Ще я скъсаш.
Свалете ръката.
Дори да не сте вдигали сватба, поне ще имате снимка.
Дантелата е много нежна.
Истинският ми татко е бил прочут немски композитор.
Запознал се с мама, докато била оперна певица в Люксембург.
Защо?
Искам и аз да съм на снимката.
Тук ли ще оставим платното? – Не, само за да пази стола.
За малко да падна, дъските са хлъзгави.
Седнете тук. – Издърпайте навеса.
Знам, че вали, но вътре е тъмно.
От коя страна да е чадърът? – От другата.
Подръжте го, моля. – Седнете.
Сега не мърдайте.
Къде са се оженили? – В една гора.
Шаферки им били горските феи, всяка хванала елф за ръка.
Не, излъгах. В една планинска църквичка.
В коя планина? – В Пиренеите.
Не съм била там.
Мама пеела на немски а гласът й се носел над долините.
Но това било преди злополуката. – Какво е станало?
Мама и татко пеели в гората, изведнъж връхлетяла буря.
Били така увлечени, че не усетили как завалял порой.
Гласовете им се извисили, за да завършат дуета,
но мълния поразила татко и той пламнал като факла.
В мига, в който татко загинал,
мама онемяла и повече не изрекла и дума.
Мили Боже.
Повече не проговорила?
От шока, да, случва се.
Трагедия.
Каква трагедия.
Чакайте, скъпа.
Извинете.
Трябва да замина за няколко дни.
Има едни маорски земи, които може да купя изгодно.
Надявам се през това време да се настаните
и в известен смисъл да започнем отначало.
Нали?
Не мога да чета.
Заведете ни на брега, откъдето ни взехте.
Съжалявам, не мога.
Нямам време.
Довиждане.
Не мога да ви заведа.
Не мога.
Кротко, кротко.
Мамо, гледай!
Мамо!
Здравейте. – Здравей.
Спрял си да си зализваш косата, чудесно.
Направихме процепи за главите. Покажи му, Неси.
Преподобният ще сложи животинска кръв и ще е много въздействащо.
Много въздействащо. – Чай!
Мораг?
Какво ще си помислиш, ако някой свири на кухненска маса
сякаш е пиано?
Сякаш е пиано? – Странно е.
Все пак това не е пиано. Не издава звук.
Бисквити. Да, не издава звук.
Знаех, че е няма.
Но се чудя дали е само това. Дали не е с помътен разум.
Тихо! Значи няма звук?
Не, нали е маса.
Дърпаше роклята много грубо. Чак откъсна дантела.
Ако не бях там, бих помислила, че я е тъпкала и дъвкала.
Още нищо не се е случило. Просто се тревожа.
Да, разбира се, тревожиш се.
Но не е лошо, че мълчи. – Така е.
Сигурно след време ще стане по-сърдечна.
Лесно е да обикнеш животинче, а те също не говорят.
Какво мислиш за онези 80 акра отвъд потока?
Нямам пари. Защо?
Искам да ги разменя. – За какво?
За пианото.
За пианото на брега?
Нали не е тресавище?
Не е.
Бейнс обичал музика, кой да предположи.
Скрити таланти, Джордж.
Ще трябва да вземам уроци. Поне да го използвам.
Да, ще ти трябват.
Ада може да свири.
Пишеше, че свири добре. Учи се от пет или шестгодишна.
На какво?
На твоето пиано, разменям го.
Какво казва? – Че пианото е нейно, не му го дава!
Той не може да чете. Невеж е.
Иска да се учи. А ти ще може да свириш.
Ще му обясниш как да го поддържа.
Пианото е мое. Мое е!
Не може повече така!
Семейство сме, правим жертви, ще правиш и ти!
Ще му даваш уроци. Настоявам!
"Бродууд"!
Прекрасен инструмент! Не съм виждал такъв наоколо.
Даже и в Нов Южен Уелс, а там съм настроил над 200 пиана.
Парфюм?
И сол, разбира се.
Мама не понася разстроени пиана. Аз ще те уча на гамите.
Дано си си измил ръцете.
Настроено е.
Настроено е.
Нали аз преподавам!
Мама иска да види как свириш. – Предпочитам да не свиря.
Ще слушам и така ще се уча. – Трябва да се упражняваш.
Аз искам само да слушам.
Хубаво е.
Много пъти съм ти разказвала за баща ти.
О, разкажи ми пак. Учител ли беше?
Как говореше с него?
Нямаше нужда да говоря.
Пишех мисли в главата му като в тефтерче.
Какво стана? Защо не се оженихте?
Той се уплаши и престана да ме чува.
Да те целуна ли за лека нощ?
Излез! Трябва да се изкъпеш!
Излез! Лошо куче.
Хайде! Много си мръсен!
Излез, Флин!
Ада, чакай.
Умееш ли да се пазариш?
Може да си получиш пианото.
Искаш ли си го?
Искаш ли го?
Виж сега.
Предлагам ти сделка.
Искам да правя някои неща, докато свириш.
Ако ми позволиш, ще ти го върна.
Какво ще кажеш? Едно идване за всеки клавиш.
Роклята?
Полата?
За всеки черен клавиш?
Много е. Половин.
Добре. Значи черните клавиши.
Горкичкият.
Кое злодейче те остави на дъжда
и те мушкаше с пръчка? Кажи, миличък.
При мен ще ти е по-добре.
Ножица.
Благодаря. – Неси, остави го и дай ръка.
О, не, повикайте г-н Стюарт. – Неси, моля те.
Добре. Мери, ела ти.
Хайде, момиче! – О, добре тогава.
Ето тук. Сложи си ръката.
Хайде.
Не, дай си тук ръката.
Така.
Гледай, нападат те.
Хайде, дай.
Ще бъде много ефектно, щом сложим кръв.
Чакай, Флин. Флин!
Флин, лошо момче! Много лошо момче.
Флин, не бъди непослушен.
Флин!
Искам да говоря с мама.
Не искам да стоя отвън, искам да гледам.
Успокой се и си играй.
Ще пазя тишина!
Срамува се и е начинаещ.
Няма да го гледам!
Внимавайте. – Внимаваме.
Ти нямаш нужда от покана, но все пак вземи.
Не закъснявай. Има два начални часа.
Ти ще водиш изпълнител, трябва да дойдеш за първия.
Чакайте.
Как вървят уроците?
Справя се, така ли?
Сякаш се успокои. Стана ли по-сърдечна?
Е, нищо. Лека-полека.
Вдигни си полата.
Вдигни я по-високо.
По-високо.
По-високо.
Вдигни я по-високо.
Трябва ти жена.
Не може да кукуваш сам цял живот.
Не се безпокой, Бейни. Ще те спася.
Имам си жена. – Нищо, ще спася и нея.
Мълчи! Що за мъж си ти!
Къде ти е жената? – Жена ми?
Тя си има свой живот. У дома, в Англия.
Сигурно е грозна, щом си избягал.
Трябва ти друга жена.
Тази мъжественост не е редно само да дреме.
Разкопчай си роклята. Искам да виждам ръцете ти.
Свири.
Два клавиша.
Ще слушам внимателно на репетициите,
защото живея твърде далеч, за да идвам често.
Кой знак е "репетиция"?
Няма по-лоша орис от това да си ням.
Да си глух.
Да, и да си глух е ужасно. – Отвратително.
Мама казва че повечето хора говорят глупости
и не си струва да ги слушаш.
Твърде безцеремонно мнение. – Да, безсърдечно е.
Реките и погребалните пещери на прадедите ни.
Бейнс, кажи му го.
Продават ли?
Искате да продадем костите им? – Предложи одеяла за половината.
Никога няма да я продадем. – Дванайсет.
Дванайсет одеяла за половината земя.
Предложи оръжията, Бейнс.
За какво им е земята?
Дори не я обработват.
Чудя се откъде знаят че е тяхна.
Да я маркираме, както се разбрахме.
Да, защо не?
Ада казва, че се справяш добре с пианото.
Вих те послушал как свириш.
Какво свириш? – Все още нищо.
Нищо?
Ада, четири клавиша.
Защо пет? Искам само да полежим.
Добре, пет.
Насам.
Хайде, закъсняваме!
Който е без червило, да се нареди зад Роуз.
Ходихте ли до тоалетната? – Да.
Не тичайте по сцената.
Носят още столове.
Не пипай кръвта!
Вижте кой идва. Музикалният г-н Бейнс.
Какво ще ни изсвириш тази вечер? "Блещукай, звездице"?
Поблещукай, Джордж! – Г-н Бейнс?
Обръщай страниците на Неси. Акомпанира на децата.
Това ми е костюмът.
Радвам се, че свириш на пиано. Къде беше тази песен?
Джордж, изсвири "Мери имаше агънце".
Или полка? Хайде, какво ще изсвириш?
Глупаци.
Хайде, Джордж, ела насам.
Дами и господа, заемете местата си. Започваме.
Пред очите на девойката се разкрили изчезналите съпруги на Синята брада.
От отсечените им глави още капела кръв.
Очите им още ронели сълзи.
Не бързай, Неси.
Но чуйте! Кой идва?
Прибрах се по-рано, скъпа женичке!
Къде си?
О, съпруже, каква изненада! – Да, жено.
Наистина е изненада.
Значи си разкрила тайната ми? – Не, не!
Ти, най младата
и най-сладката от всичките ми жени!
Не! – Сега се приготви да умреш!
Не, почакай!
Няма да чакам! – Не!
Оголи си врата.
Сега ще те убия!
Да видим дали ще ти хареса!
Внимавайте с кръвта! – Престанете! Стига!
Слизайте оттам!
Дамите не са пострадали.
Вожде, позволете да ви ги представя. Това е г-жа Уилямс.
Г-жа Парсънс.
Г-жа Рийд, г-ца Палмър и г-ца Кър.
Поздравете го.
Много мило.
Прави, каквото искаш. Свири, каквото искаш.
Искам да легнем заедно без дрехи.
Колко ще струва?
Добре, десет клавиша.
Следващото!
Следващото!
Какво показва часовникът, г-це Стюарт?
Никога и никъде не прави така.
Срамота е!
И дърветата ги е срам.
Знам защо г-н Бейнс не може да свири на пиано.
Трябва да повториш.
Тя не го пуска да седне. Свири, каквото си иска.
Понякога даже не свири.
Кога е следващият урок? – Утре.
Връщам ти пианото.
Стига ми.
Заради тази уговорка
ти се превръщаш в блудница, а аз съм нещастен.
Искам да ме обичаш.
Но не можеш.
Твое е, върви си.
Вървете си.
Стойте!
Пианото не е твое. Къде го носиш?
Той ни го даде.
Веднага го оставете!
Много си хитра, Ада, но аз не съм вчерашен.
Не смятам да губя парцела. Стойте!
Джордж не иска да вижда никого. Болен е.
Имаш ли тютюн за Хира?
Не.
Бейнс?
Бейнс, слушай.
Не се отказвай от пианото.
Ще се погрижа да те учи, както трябва. С ноти и прочее.
Не искам да уча. – Не искаш?
Не.
А сделката ни?
Ако трябва да платя пианото, нямам пари.
Не искам пари. Просто го връщам.
Не знам дали ми трябва.
По-скоро е за жена ти.
А, разбирам.
Добре. Е, сигурно ще е доволна.
Нямам нищо друго.
Ей, върни ми ги!
Наред ли е?
Защо не изсвириш нещо?
Какво да изсвиря?
Изсвири жига.
Зная ли жиги? – Или някоя песен.
Защо не иска да свири? Върнаха й го, а тя излезе.
Продължавай да свириш.
Чакай!
Прибирай се, не смей да идваш с мен.
Защо да не идвам? – Занимавай се с уроците си.
Няма да се упражнявам и не ме е грижа!
Мътните я взели!
Чумата да я тръшне дано!
Да падне в най-гнусната кал!
Бясно куче да я наръфа до кръв!
Къде е майка ти? Къде отиде? – В ада!
Защо си дошла?
Забрави ли нещо?
Нищо не съм намирал.
Да не е заподозрял нещо?
Пианото стигна ли невредимо?
Ще седнеш ли?
Аз ще седна.
Ада.
Ада?
Нещастен съм.
Защото те искам.
Защото мисля само за теб.
И затова страдам.
Поболях се от копнеж.
Не ям, не спя.
Ако идваш, но нямаш чувства към мен,
върви си.
Върви си.
Махай се.
Вън!
Какво?
Какво?
Прошепни го.
Нещастен съм, че си отиваш. Защо?
Ада, кажи какво ще правиш. Ще дойдеш ли пак?
Чакай. Не знам какво мислиш.
Това значи ли нещо за теб?
Вече ми липсваш.
Ада?
Обичаш ли ме?
Ела утре. Ако не ти е безразлично, ела утре.
Мамо, стой мирно!
Стой мирно!
Мамо!
Те свирят на пианото ти! Мамо!
Тук, татко.
Не биваше да ходиш там, нали?
На мен не ми харесва и на татко също.
Ако искаш, ще поиграем карти.
Тя спи, виж.
Една нощ я намерили по нощница на пътя за Лондон.
Краката й били така разранени, че цяла седмица не можела да ходи.
Ада?
Ада?
Алистър, заради пиесата ли? Туземците ли те ядосаха?
Тук нещо си объркал. Сложил си резето от външната страна.
Щом затвориш вратата, туземците ще те заключат отвън.
С това резе си като в капан. – Като в капан.
У Джордж Бейнс е пълно с туземци. Нищо чудно, че си заминава.
Прекалено се е сближил с тях.
Седят по пода му, горди като крале, по най-невъзпитан начин.
Много е променен. Сякаш са му направили магия.
Е, след ден-два си отива.
Бейнс си събира багажа? – Няма багаж, но заминава.
Но това не е лошо. Неси имаше глупостта да го хареса.
Даже си поплака. Стига!
Престани!
Чудя се как ще се прибираме. Трябва да тръгнем по светло.
Дали ще е безопасно? – Напълно, стига да тръгнете веднага.
Неси, хвани го.
Мисля си за пианото.
Тя не свири като нас.
Вдигни го!
Странно създание. И свири странно.
Сякаш ти внушава нещо.
Вдигни го!
Ти свириш простичко и непресторено, така ми харесва.
Не е приятно звуците да се промъкват в теб.
Какво е това?
Гълъб е, лельо. – Да бях изчакала.
Искам да те докосвам.
Защо не позволяваш?
Не ме ли харесваш?
Хайде, милички, кой ще ми бъде приятел?
Идвам да те хвана. Стой!
Редно е да се разбираме.
Ще ти се доверя и няма да залоствам.
Няма да ходиш при Бейнс?
Добре.
Добре.
Може би постепенно ще започнеш... да ме харесваш.
"Мили Джордж, сърцето ми е твое. Ада Макграт"
Стига си се оплаквала. Кротувай.
Трябва да поседиш без дрехи, докато ги изпера.
Не ме е грижа, че ти е студено. Млъквай.
Занеси го на Бейнс. Негово е.
Не, не бива да ходим при него.
Занеси му го.
Какво?
Тръгвай.
Гадна си!
Мама поръча да занеса това на г-н Бейнс.
Помислих си, че може да не е редно.
Да го отворя ли? – Не, дай ми го.
Онемяло е. Не свири.
Защо? Имах ти доверие!
Имах ти доверие! Чуваш ли?
Защо ме караш да те наранявам?
Можеше да сме щастливи.
Вбесяваш ме! Отговори!
Проговори ми! Ще си платиш!
И да не проговориш, пак ще си платиш!
Обичаш ли го? Отговори!
Него ли обичаш? – Тя казва... Не!
Майко!
Майко!
Мамо!
Дай го на Бейнс.
Кажи му, че опита ли се да я види, ще отсека още един и още един.
Мамо! – Тичай!
Какво е станало?
Недей.
Какво има?
Няма да се срещате или ще я насече!
Какво стана? Кажи ми.
Кажи ми!
Къде е тя?
Успокой се! Къде е тя? – Той го отсече!
Какво му е казала?
Тя е просто дете.
Ще му счупя главата! – Не!
Той ще ги отсече!
Ти ме принуди. Не може да му пишеш, че го обичаш.
Дори самата мисъл ме вбесява.
Искам да те обичам.
Просто ти подрязах крилото.
Ще бъдем заедно.
Ще видиш, всичко ще се подреди.
Горещо ли ти е, моя сладка птичке?
По-добре ли си?
Какво?
Виж ти, гледам ти лицето.
Представях си го и те мразех.
А сега ми е пред очите.
И не изпитвам нищо.
Имаш си татуировки. Гледаш ме.
Даже те страх от мен.
Ставай.
Бейнс?
Ада говорила ли ти е?
Със знаци ли?
Не, с думи.
Чувал ли си думи? – Не съм.
Не ти ли се е струвало, че чуваш думи?
Аз ги чух тук. Чух гласа й в главата си.
Гледах устните й, не помръдваха.
И все пак колкото повече се вслушвах, толкова по-ясно я чувах.
Наказа я несправедливо. Аз бях виновен.
Каза ми:
"Страх ме е от волята ми,
не знам какво ще направи. Твърде силна и странна е".
И каза:
"Трябва да си отида, пусни ме.
Остави Бейнс да ме отведе, да се опита да ме спаси".
Искам да си отиде, искам и ти да си отидеш.
Искам да се събудя.
И всичко да се окаже сън, това искам.
Какъв ужасен шок.
О, Господи.
Много е тежко, ще обърне кануто.
Нищо му няма на пианото. Вързано е добре.
Само луд човек би го пренасял. – Не, трябва й, ще го вземем.
Какво казва? – Да изхвърлим пианото.
Няма нужда, ще се справят.
Не го иска. Казва че е развалено.
Взех клавиша. Ще го поправят.
Права е, това е ковчег. Нека почива в океана.
Моля те, Ада. Ада!
Ще съжаляваш. Това е твоето пиано.
Тя не го иска! – Седни!
Изхвърлете го! – Сядай.
Добре, ще го изхвърлим. Развържете го.
Каква смърт.
Какъв обрат.
Каква изненада.
Волята ми избра живота?
Но много ме уплаши, а и не само мен.
Сега преподавам пиано в Нелсън.
Джордж ми направи метален пръст.
Аз съм чудачката на града и това ми харесва.
Уча се да говоря.
Засега звучи толкова зле, че ме е срам.
Упражнявам се само насаме и на тъмно.
Нощем си мисля за пианото ми в океанския му гроб.
Понякога си представям как се нося над него.
Там е толкова спокойно и тихо, че се унасям.
Странна приспивна песен, но е такава.
Моя си е.
"Има тишина, която не познава звук.
Където звук е нямало и занапред ще няма.
В студения гроб, на дъното на океана".
На Едит
Превод Деляна Стоянова
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©