The Color Purple (1985) Свали субтитрите
С участието на ДАНИ ГЛОВЪР
АДОЛФ СИЗЪР
МАРГАРЕТ ЕЙВЪРИ
РАЕ ДАУН ЧОН
ОПРА УИМФРИ, АКОСУА БУЗИА УИЛАРД ПУГ
Дебют в ролята на Сийли УПИ ГОЛДБЪРГ
Музика КУИНСИ ДЖОНС
Оператор АЛЪН ДАВИО
По романа на АЛИС УОКЪР
Сценарий МЕНО МЕЙЕС
Режисьор СТИВЪН СПИЛБЪРГ
Сийли? Нети? Прибирайте се.
Майка ви е приготвила вечеря, момичета.
Сийли, имаш най-грозната усмивка от Сътворението насам.
Зимата на 1909 г.
Още ли не си приключила?
Момиченце!
Искам си го.
Не споделяй с друг освен с Господ. Майка ти ще умре ако узнае.
Мили Боже, на 14 години съм.
Винаги съм била добро момиче.
Дай ми някакъв знак, за да разбера какво се случва с мен.
Един ден татко дойде и ми каза:
"Ще вършиш онова, което майка ти отказва да върши."
Родих две деца от татко.
Момченце на име Адам, което той взе, докато спях,
и момиченце на име Оливия,
което изтръгна направо от ръцете ми.
Мама издъхна, докато крещеше и проклинаше,
защото сърцето й бе разбито.
Мили Боже, той се държи, сякаш вече не може да ме понася.
Не мисля, че е убил момченцето ми.
Чух, че го продал на проповедник и на съпругата му.
Надявам се да си намери за кого да се ожени.
Виждала съм го да гледа сестричката ми. Страх я е,
но аз й казвам, че с Божията помощ ще се грижа за нея.
Мили Боже, прибра се с момиче от покрайнините на име Грей.
Почти на моята възраст е, но ще се женят.
Има един мъж, който постоянно заглежда сестричката ми Нети.
Жена му умря. Гаджето й я уби, прибирайки се от църквата.
Има три деца. Видя Нети в църквата.
И сега господинът идва всяка съботна вечер.
Искам да се оженя за твоята Нети.
Трябва ми съпруга.
Няма кой да се грижи за децата ми.
Бият се, тече им кръв и повръщат на пода,
докато аз се грижа за фермата.
Добре ще се грижа за твоята Нети.
Не мога да ти дам Нети. Още е доста малка.
Но пък мога да ти дам Сийли.
Тя е по-голяма и следва да се омъжи първа.
Не е непорочна, но сигурно вече го знаеш. Осквернявана е два пъти.
Грозна е, но е трудолюбива и възприема бързо.
И Господ я поправи.
Каквото и да й направиш, няма да те кара да я храниш и обличаш.
Но Нети категорично няма да ти дам. Нито сега, нито занапред.
Досега не съм оглеждал другата.
Дай да я погледна.
Сийли, господинът иска да те огледа.
Върви. Няма да те ухапе.
Завърти се.
Защо го правиш? – Сестра ти мисли да се омъжва.
Защо стоите там? Какво чакате?
Това е новата ви майка. – Не ми е никаква майка.
Не плачех.
Лежах и си мислех за Нети, докато той беше върху мен.
Чудех се дали е в безопасност.
После мислех за красивата жена от снимката.
Знам, че и с нея е вършил каквото върши с мен.
На нея може би й е харесвало.
Господи!
Харпо, не ти ли казах да почистиш седлото ми?
Почистих го, тате. – Погледни калта отстрани.
Погледни колко е мръсно. Изобщо не изглежда чисто.
Новият катър Джоуи го докопа. Не успях да му го взема.
Хапеше го и го риташе.
Кога е ресана за последно тази коса? – Когато майка им беше жива.
Ще се наложи да я обръсна.
Не, носи лош късмет да се стриже косата на жена.
Ще я реша цял ден. – Млъкни!
Боли я.
Не ми отговаряй!
Ще правите каквото ви кажа.
Пролетта на 1909 г.
Мили Боже, видях момиченцето си.
Знам, че беше тя. Досущ приличаше на мен и на татко.
Изглеждаше така, сякаш нещо я тормози.
Имаше моите очи.
Сякаш всичко, което виждам аз, то вижда и тя.
Много красив плат.
С дъщеричката ми ще си шием нови рокли.
Баща й ще бъде много доволен.
Кой е баща й? – Г-н Самюел.
Кой е той?
Преподобният г-н Самюел.
Искате ли от плата, или не? Имам и други клиенти.
Да, господине. Искам 4,5 м.
Искаш ли нещо, момиче? – Не, господине.
Колко е голяма дъщеричката ви? – На 15-и ще навърши 7 месеца.
Може ли да я подържа?
Щом искаш.
Мисля, че е моя.
Сърцето ми подсказва, че е моя, но не съм сигурна.
Ако е моето момиченце, името й е Оливия.
Избродирах "Оливия" върху всичките й пелени.
Както и много цветенца, и звезди.
Той взе всичките пелени, когато ми я отне.
Как се казва? – Полин.
Но аз я наричам Оливия.
Защо я наричате Оливия, след като името й е друго?
Не ти ли прилича на Оливия? Погледни очите й.
Само възрастните хора имат такива очи.
Затова я наричам Оливия.
Беше ми приятно да си поговорим. Съпругът ми ме чака.
Ще купуваш ли нещо, или не?
Предай писмата на г-н Джонсън.
Толкова се радвам да те видя!
Не можех да му се изплъзна. Може ли да остана при теб?
Може ли Нети да остане при нас за кратко?
Разбира се. Вече сме роднини.
Какво стана с теб и татко? – Не можех да му се изплъзна.
Пробва всичко. Знаеш какъв е.
Никога вече няма да се върна там!
Чуваш ли? По-скоро бих умряла, Сийли.
Не позволявай да те тъпчат. Покажи им кой командва.
Те командват. – Трябва да се бориш, Сийли.
Не знам как да се боря.
Знам само как да оцелявам.
Много си красива днес, Нети.
Сийли, синът ми иска да вечеря.
С много красива рокля си.
"О, Нети, имаш толкова хубава кожа
и толкова мека и красива коса.
И ухаеш толкова хубаво, когато седна до теб. А зъбите ти..."
И за зъбите ти ли говори? – Да, за това как блестят.
"Да се почисти кухнята, да се издои кравата,
да се зашият ризата и панталонът ми, да се лъснат обувките ми,
да се нахранят децата ми. И когато си капнала,
ще те яхна и ще си свърша работата,
преди да си изрекла "Амин!"
Скоро трябва да си тръгнеш, преди да ти е налетял.
Какво ще правя, ако не мога да си говоря с теб?
Може да си пишем.
Умееш ли да четеш? – Не.
Аз ще тръгна на училище.
И двете ще учим усърдно, преди да ни е разделил.
Ябълки. – Ябълки. Я-б-ъ-л-к-и.
Ютия. – Ютия. Ю-т-и-я.
Чайник. Ч-а-й-н-и-к.
Яйца. Я-й-ц-а.
Рафт. Р-а-ф-т.
Мед. М-е-д.
Буркан. Б-у-р-к-а-н.
Прозорец. П-р-о-з-о-р-е-ц.
К-о-с-а.
Р-ъ-к-а.
Ръкав. Р-ъ-к-а-в.
Чорап.
Какво пише тук, Сийли?
Господин. Г-о-с-п-о-д-и-н. Точка.
Нямате ли си друга работа?
"През следващите осем или десет месеца
Оливър
беше жертва на сисем..."
Систематичен. – Какво означава "систематичен"?
Когато правиш нещо винаги по един и същи начин.
Например първо простираме чаршафите, за да защипем чорапите между тях.
Вече никога няма да сме разделени.
Нети и Сийли
Трябва да отида на училище.
Трябва да отида на училище.
Какво правите?
Недейте! Моля ви!
Ще ми паднеш.
Нека остане. Моля ви, позволете й да остане.
Ще направя каквото пожелаете.
Махай се от къщата ми!
Никога няма да се върнеш тук!
Махай се от имота ми!
Махай се!
Защо?
Пиши!
Пиши ми!
Само смъртта може да ме отдели от нея!
Моля те, не си отивай.
С теб никога няма да сме разделени.
Едно сърце бие в гърдите ни.
Нито океанът, нито морето ще успее да ни раздели.
Напусни имота ми!
Само смъртта може да ме отдели от нея!
Още два дни.
Моята Шъг пристига и всичко ще си дойде на мястото.
Хайде, момиче, чакам.
Порежеш ли ме, ще те убия.
Пощата.
Идвам, Шъг.
Харпо, оседлай коня ми!
Има ли писмо от Нети? – За теб няма нищо.
Не искам да докосваш пощенската кутия!
Нагласил съм я така, че да разбера, ако си я пипала. Ясно ли е?
Още ли не си оседлал коня? – Ей сега.
Излизам. Като се прибера, на масата да има вечеря.
Добре, господине.
"През следващите осем
или десет месеца
Оливър беше жертва
на сложна система от подлости...
През следващите осем или десет месеца
Оливър беше жертва на сложна система
от подлости и измами.
Щастливата звезда Шъг Ейвъри
Отчаяното състояние и постоянният глад на сирачето..."
Сийли, ела да ми помогнеш да се приготвя! Ще закъснея.
Не чуваш ли, че те викам?
Защо оня хубавият гребен не е при другите ми четки?
Още ли не е оседлан конят? – Веднага се заемам, татко.
Прекалено много брилянтин.
Не използвам такъв брилянтин.
Лятото на 1906 г.
Ще закъснея заради теб. Тежко ти, ако закъснея!
Къде ми е другият черен чорап?
Не забравяй да изгладиш ризата ми.
Къде е черната ми вратовръзка? Тоест жълтата с черното.
Там е.
Не я виждам. Къде ми е иглата за вратовръзката?
В чекмеджето. – На рафтчето ли е?
Отдясно или отляво? – Отляво.
Жилетката подхожда ли на костюма ми?
Къде ми е синьото...
Черното или синьото сако?
Аз харесвам черното.
Мразя тази вратовръзка. Не отива на тоалета ми.
Имах една синя...
По дяволите!
Небе.
Обеща да пише, но така и не писа.
Каза, че само смъртта може да я отдели от мен.
Може и да е мъртва.
По-бавно, София! – Днес си адски бавен, Харпо.
Мили Боже, Харпо се влюби в момиче на име София.
Доста е едричка.
Господинът каза, че иска да я види.
Задават се по пътя. Маршируват, сякаш отиват на война.
Това е София.
София е хубаво име, нали? София!
Ще се женим.
Виждам, че си се вкарала в беля.
Не съм се вкарала в беля. Ама доста съм понаедряла.
Кой е бащата? – Харпо.
Откъде е сигурен?
Сигурен е, защото няма друг освен него.
Донеси ми лимонада.
Младите жени за нищо не стават вече.
Разтварят краката си за сульо и пульо.
Няма да позволя да се ожени за теб само защото си бременна.
Не е достатъчно студена.
Той е млад и ограничен. Красавица като теб лесно може да го излъже.
Каква полза имам да се омъжвам за Харпо? Той живее с вас.
Вие му купувате храната и дрехите.
Знам, че баща ти те е изхвърлил и живееш на улицата.
Не, господине, не живея на улицата.
Живея при сестра ми и съпруга й.
Може да живея при тях до края на живота си, ако искам.
Не ме учете как да се грижа за себе си и за бебето си.
И сама мога да се грижа за него. Беше ми приятно.
Стой си тук, Харпо.
Когато намерите време, с бебето ми ще ви чакаме.
В тази къща има един човек, който знае как да се държи с гостите.
Харпо, да не си помръднал!
Не ме карай да чакам твърде дълго, Харпо.
Няма. Да!
Приемаш ли този мъж за свой законен съпруг,
да го обичаш и да го почиташ, да забравиш за всички останали
и да изпълняваш всичките си съпружески задължения,
докато смъртта ви раздели?
Да!
Може да целунеш булката.
Амин!
Вече съм омъжена жена!
Трябваха ми толкова много пердета, но все нямах време.
Прибирайте се, деца.
Слез долу, Харпо, и дръж бебето. – Зает съм.
Зает си да вдигаш гюрултия. Слизай долу!
По дяволите! Ще сляза, когато съм готов.
Сега ще те нахраним с млечице, детенце.
Да, ще дадем млечице на бебето.
Хайде, иди у татко. – Какво да я правя?
Нахрани я, после оправи бъркотията, която създаде. Мирише ми на дъжд.
Мис Сийли, да вървим да закачим новите пердета в спалнята.
Какво зяпаш? – Ще завали върху главата ти.
Удрял ли си я?
Не, господине. – А как очакваш да те уважава?
Съпругите са като децата.
Трябва да им покажеш кой командва.
Нищо не върши по-добра работа от здравия пердах.
София има прекалено високо самочувствие.
Трябва да й смачкаш малко фасона.
Бебето плачело по цяла нощ.
Не можел да спи и казал, че няма да ходи на работа.
Тя се разстроила, но аз й казах да го остави на мира.
Понякога мъжът трябва да бъде оставен на мира.
Искам да ям.
Паят е в килера. И жените трябва да бъдат оставени на мира понякога.
Когато съм нервна, казвам на Харпо да не ме закача.
Няма ли да ми го донесеш? – Какво те прихваща?
Бебето ми плаче. Свърши нещо полезно.
Какво да правя със София?
Бий я.
Казала си на Харпо да ме набие.
Онзи катър беше – Стария Джоуи.
Орях северната нива, когато катърът полудя.
Започна да хвърля къчове. Ритна ме по окото и по устната.
Цял живот трябваше да се боря.
Трябваше да се боря с баща си, с чичовците си,
с братята си.
Едно момиче не е в безопасност в семейство от мъже.
Но не съм предполагала, че ще трябва да се боря и в собствения си дом.
Обичам Харпо. Вог ми е свидетел, че го обичам.
Но ще го убия, преди да му позволя да ме бие.
Това е следа от копито. – От юмрук е.
Не, юмрук не е докосвал лицето ми.
Ако искаш мъртъв заварен син,
продължавай да му даваш подобни съвети.
Този живот скоро ще приключи, докато Раят е вечен.
Разбий главата на господина, пък после мисли за Рая.
София биеше Харпо.
После Харпо биеше София.
След това София пердаши Харпо още малко.
Между побоищата продължаваха да се раждат деца.
Един ден София реши, че не издържа повече.
Добре че се отърва от тебе.
Довиждане, Кларънс. Довиждане, Ема.
Довиждане, Руби. Довиждане, София.
Нося ви прясно изпечени курабийки.
Приятен ден, г-н Хънтли! И задръжте чинията.
Има ли нещо за мен?
Мили Боже, днес бе особен ден.
Седях на верандата и четях на децата,
когато внезапно сякаш гръм ме удари.
Изправих се и погледнах небето.
Беше тъмно и нищо не се движеше.
Слязох от верандата,
за да видя какво се задава. Сякаш идеше вихрушка.
Нищо не видях, но знаех, че нещо се задава.
Наистина, Боже. Знаех, че нещо идва насам.
Кой е това, татко?
Кой е това?
Жената, която трябваше да е ваша майка.
Шъг Ейвъри ли? – Помогни ми да я внесем вътре.
Сийли, помогни ми да я внесем.
Сийли, ела тук!
Това е Шъг Ейвъри – приятелка на семейството. Подготви стаята.
Не мога да помръдна.
Не мога да помръдна. Трябва да видя очите й.
Видели очите й веднъж, краката ми ще спрат да са като заковани.
Наистина си грозна.
Пусни ми ръката! Какво те прихваща? Полудя ли?
Не ми трябва слабак, който не може да казва "не" на баща си.
Трябва ми мъж. Чу ли ме?
Мъж!
Албърт, не искам да ми смърди на лула!
Накарай онова същество да ми приготви нещо за ядене.
Не, сам ще ти приготвя.
Албърт?!
По дяволите!
Яйца. Тиган. Защо си качила съдовете там?
Никой не може да ги стигне.
Масло, масло... – В охладителя, на рафта.
Масло? – В охладителя, на рафта...
Албърт.
Как работи тази печка?
Една печка не можеш да поддържаш да гори цял ден.
Дори пещта си не може да поддържа гореща.
Понякога не ставаш за нищо.
Дърва...
Готвила ли си на тази печка?
Още не е достатъчно гореща.
Ще я сгорещя. Ще ти покажа как става това.
Виж какво ти нося, скъпа.
Имам изненада за теб. Ще ти помогне да се възстановиш.
Това изглежда прегоряло, но яйцата са точно каквито ги харесваш.
Да ме убиеш ли се опитваш? – Не се дръж така, скъпа!
Казах ти, че нищо не искам!
Отдръпнах се и изчаках да видя на какво ще заприлича стената.
Да видя в какви цветове ще я боядиса Шъг този път.
Какво зяпаш? Не си ли виждала гола жена?
Имаш ли деца? – Да, госпожо.
"Да, госпожо." Не съм чак толкова стара.
Две. – Къде са?
Не знам.
Коя си ти?
Сийли, госпожо.
Не сте добре.
Гледай си работата. Чувствам се добре. Само трябваше да хапна.
Сипи още масло във ваната.
Имате ли деца? – Да.
Живеят при мама и татко.
Никое дете не се появява в подходящ момент, освен ако няма мъж наоколо.
Децата трябва да имат бащи.
Обича ли те твоят баща?
Моят баща ме обичаше.
И все още ме обича, само дето не го знае.
Не го знае.
Излез, момче!
Няма ли кой да посрещне баща ти?
Отвън определено няма кой.
Не можа да се успокоиш, докато не я доведе в дома си.
Разхладително питие? Да взема ли шапката ви?
Какво й е специалното на тази Шъг Ейвъри?
Черна като катран, рошава.
Краката й са като бейзболни бухалки.
Собственият й баща не иска да има нищо общо с нея.
Възрастният господин плюе Шъг.
Хората не обичат прекалено гордите и прекалено освободените.
Не е нищо повече от кръчмарска развратница.
Дори не е чистоплътна.
Чух, че страда от онази противна женска болест.
Ти не можеш да разбереш. Аз обичам Шъг Ейвъри.
Винаги съм я обичал и винаги ще я обичам.
Трябваше да се оженя за нея, когато имах възможност.
И да пропилееш живота си, плюс значително количество пари.
Чух, че всичките й деца са от различни бащи.
Всичко е прекалено объркано.
Всички деца на Шъг имат един и същи баща. Гарантирам...
За нищо не можеш да гарантираш.
Шъг Ейвъри постави нов рекорд в окръг Хартуел.
Ти си само един от жребците, момче.
Съчувствам ти, Сийли.
Малко жени биха позволили уличницата на съпруга им да лежи в дома им.
Сийли, подай шапката на татко.
Другия път ще сипя малко от урината на Шъг в чашата му
да видим дали ще му хареса.
Лятото на 1922 г.
Не съм чувала такава дандания, откакто София си замина.
Всяка вечер след работата на нивата събаряше и трупаше разни неща.
Понякога приятелят му Суейн идваше да му помага.
Харпо!
Двамата работеха дълго след вечеря.
Налагаше се господинът да им вика да спрат данданията.
Какво правите? – Строим заведение.
Чак тук ли?
Мястото на заведенията е дълбоко в гората.
Не си виждала подобно нещо.
Знам как изглежда една крава. – Ама такава крава не си виждала.
Шъг Ейвъри довечера в "При Харпо"
Добре дошли в "При Харпо". Аз съм Харпо.
Бих изпил водата от ваната ти, момиче.
Дай да те опитам, захарче!
Можеш да уловиш риба без въдица, момиче.
Виждам, че Албърт е довел прислужницата си.
За последно видях подобна шапка на погребението на майка ми.
На този свят има само два вида деца:
на Бог и на сатаната!
Вавилон не е затънтено място в пустинята.
Наблизо е, на няколкостотин метра от тази свещена обител.
Песента, която ще изпея,
се нарича "Блусът на Мис Сийли".
Тя изтръгна мъката от главата ми, когато бях болна.
Сестро,
все мисля за теб.
О, сестро,
приличаме си ние с теб. Така че, сестро,
ще те държа под око.
Сигурно си мислиш, че не знам нищо друго,
освен да пея блус.
О, сестро,
имам новина за теб.
Аз съм голяма работа.
Надявам се и ти да мислиш същото за себе си.
О, борба...
Пътувала съм по този самотен път
и съм виждала много слънца да залязват.
Но те уверявам,
че никоя отрепка няма да ме командва.
Та нека ти кажа нещо, сестро.
Помни името си.
Никой подлец
няма да те ограби.
Сестро моя,
не ни остава още много време.
Затова разкърши снага.
сестро,
защото, скъпа, тази Шъг се чувства
чудесно.
Живяла съм тук.
Това беше всекидневната ми, а онова – кухнята.
Харпо довлече вратите и прозорците от рекичката.
Тук някъде трябва да е и столовата ми.
Я гледай кой е тук! Мис Сийли.
Мис Сийли, много се радвам да те видя.
Донеси си стол и пий едно студено питие.
Искам да си пийна от това тук.
Искам да ви запозная с моя приятел. Казва се Хенри Броднекс.
Всички го наричат Бъстър. Наш добър семеен приятел.
Как сте? Как се чувствате?
Къде са децата ти? – У дома. А твоите?
Какво търсиш тук?
Дойдох да чуя г-ца Шъг и да видя какво хубаво местенце си построил.
Това е скандално! Жена с деца в заведение.
Жената трябва да се забавлява, Харпо.
Жената трябва да си стои у дома.
Не участвам в битките на моята жена.
Работата ми е да я обичам и да я водя, където пожелае. Нали?
Да танцуваме.
За пръв път ме повалят, без да ме удрят.
Дръж се мило.
Дръж се мило.
Коя е тази жена? – Знаеш коя е.
Най-добре да те остави на мира. – Не възразявам.
Никъде няма да ходиш. Това е моето заведение.
Нали каза, че е нашето заведение? – Не може ли да танцувам с жена си?
Не и след като те е изоставила.
Лека нощ.
Не може, когато си с мен. Ти си една дебела дърта кранта!
Както казах – не възразявам.
Време е да си вървя.
По дяволите! Това е моето заведение.
Пусни момчето ми!
Хайде, не ме карай да те извеждам насила.
Боже! Пожарникарите ще са безсилни, някой да повика полиция!
Можеш да запалиш огън без клечка.
Можеш да уловиш риба без въдица, да накараш слепец да прогледне.
Разкърши снага.
Хайде, момиче! Покажи ми какво умееш.
Мис Сийли, защо винаги закриваш усмивката си?
Покажи ми зъбите си. Покажи ми красивата си усмивка.
Нужен ти е урок по усмихване.
Не беше доволен, докато не му направи зурла.
Дълга колкото релса.
Не беше доволен, докато не му направи опашка.
Виждаш ли, мис Сийли? Имаш красива усмивка.
Е, време е да си вървя.
Септември е подходящо време да тръгна по света.
Какво има?
Той ме бие, когато теб те няма.
Кой?
Албърт ли?
Господинът.
Защо го прави?
Бие ме, задето не съм ти.
Знам, че е побойник, но има някои неща у него, които обожавам.
Още ли го обичаш? – Изпитвам страст към него.
Ако смятах да се омъжвам, щях да избера него, но е слаб.
Кажи ми истината.
Имаш ли нещо против, че Албърт спи с мен?
Харесва ли ти да спиш с него?
Трябва да призная, че обожавам. На теб не ти ли харесва?
Не, през повечето време се преструвам, че не съм там.
За него няма разлика.
Никога не ме пита как се чувствам. Никога не се интересува от мен.
Яхва ме и си върши работата. – "Върши работата" ли?
Звучиш така, сякаш ходи до тоалетна върху теб.
Така го чувствам.
В такъв случай
значи, че си още девствена.
Да, защото никой не ме обича. – Аз те обичам.
Мислиш ме за грозна. – Не е вярно.
"Грозна си. Наистина си грозна.
И все още си грозна."
Амин.
Само се заяждах, Сийли.
Ревнувах Албърт от теб.
Смятам, че си красива.
Шъг е като мед и в момента аз съм в ролята на пчела.
Следвам я навсякъде. Искам да ходя там, където ходи тя.
Да видя какъв живот води и защо понякога толкова се натъжава.
Става много тъжна, точно като мен.
Здравей.
Как си?
Вях болна. Може би си чул.
Но вече се чувствам по-добре. Отседнала съм при Албърт и Сийли.
Грижат се за мен.
Това място ми навява спомени.
Стоях ей там и те наблюдавах.
Най-добрият проповедник на света.
Как извисяваше и снижаваше глас, за да украсиш речта си.
Как изглеждаше в синия костюм. Момичетата те стрелкаха с погледи.
Внушителна гледка.
Усмихваше ни се и казваше:
"Дами,
Господ се опитва да ви каже нещо, ако обичате."
А ние пеехме. Изливахме сърцата си в песен.
Няма нищо.
Знам, че не можеш да ми кажеш нищо, защото нещата много се промениха.
Просто реших да се отбия и да те поздравя.
Шъг каза, че се връща в Мемфис.
Заминавам с нея. Това е шансът ми да избягам от Г-н Затвор.
Какво правиш?
Нищо. – На мен не ми изглежда така.
Ела да седнеш върху куфара ми.
Лек път!
Искаш да ми кажеш нещо ли?
Какво има? Да не си глътна езика? Не се страхувай.
Ще ми липсваш.
И ти ще ми липсваш. – И на мен ще ми липсваш, скъпа.
Да потегляме.
Ей, Шъг? Пиши ми!
Представи се добре в Чикаго!
Дай да те погледна, миличък. Ама че си сладък!
Остави хората на мира.
Добър ден, г-н кмете.
Я гледай!
Това е най-сладкото личице, което съм виждала.
Мили все я влече към цветнокожите. – Децата ти са много чисти.
Би ли желала да работиш за мен? Да ми станеш прислужница?
Не, по дяволите!
Какво каза? – Не, по дяволите!
Какво каза?
Не можеш ли да помпаш малко по-бързо?
Какво каза на г-ца Мили, момиче?
Казах: "Не..."
Недей, г-це София!
Как можа?
Махнете децата ми оттук! Заведете ги у дома!
Отведете децата ми оттук!
Ти за коя се мислиш?
Не ме докосвайте! Оставете ме на мира!
За коя се мислиш, дебела чернилко?
Боже мой! Помогнете ми, шерифе!
Привет, г-н кмете. Как сте днес? – Добре. Благодаря.
Как е госпожата? – Много е добре.
Да видим какво имаме тук.
Шофирам!
Виж. Шофирам!
Не е ли забавно?
Мили Боже, след много години пуснаха София от затвора,
за да я вкарат в друг затвор.
В крайна сметка стана прислужница на г-ца Мили.
Кметът купи кола на г-ца Мили и тя накара София да я учи да кара.
Горката София – прикована за г-ца Мили до края на живота си.
Подминахме магазина. Ще се върна. Няма никакви проблеми.
Беше вълнуващо, нали? – Да, госпожо, така е.
А сега на пазар.
София, трябват ми ябълки, стафиди, кимион, лимони,
кракери, кафява захар, портокали, индийско орехче, брашно, сол, пипер,
карамфил, яйца и лакомства за децата.
Чудех се дали да не основем фонд за бедните цветнокожи деца.
София е чудесен учител. Учи ме да шофирам.
Мислили ли сте за разходка до Марс?
Как ли изглежда?
Наричат я Червената планета. Дали е червена?
Здравейте, г-н Питърс. Вижте ме! Шофирам.
София, утре ще те закарам у дома.
Чу ли какво казах? Утре ще те закарам у дома.
У дома ли? – Да, у дома.
Не си виждала децата си от доста време.
Не съм ги виждала от осем години.
Срамота!
Утре е Коледа. Може да останеш цял ден.
Цял ден!
Аз ще карам на връщане.
Благодаря ти.
Това е вашата майка.
Това е тя.
Вървете.
Здравей. Казвам се Ема.
Много ми е приятно да се запознаем.
София, ще те взема в 17 ч.
София, толкова е хубаво, че се прибра у дома.
Защо плачеш, мамо?
Защото вече не ви познавам.
Мога да включа на задна скорост. Мога да се справя.
Не може да изключи задната.
Махнете се от мен! Не ме докосвайте!
Не знаете ли коя съм?
Винаги съм била добра с вас.
Успокойте се, г-це Мили.
Аз съм мис Мили. Съпругата на кмета. Винаги съм била добра с вас.
Винаги съм се жертвала заради цветнокожите.
Какво има, мис Мили?
Тези момчета се опитаха да ме нападнат.
Няма такова нещо.
Как може да ме оставяш сама толкова дълго?
Как ще се справя с колата?
Джак ще ви откара у дома, мис Мили.
Не мога да се возя в кола с непознат цветнокож.
Ще помоля сестра ми Одеса да ви закара.
Така ще прекарам повече време с децата си.
И нея не я познавам.
Това е Шъг.
Леле майко!
Идвам, Шъг.
Моето захарче.
Толкова съм чувал за вас, че ви чувствам като стари приятели.
Това е Грейди.
Моят съпруг.
Карахме цяла нощ.
Нямаше къде да спрем, но ето ни тук! Вие как сте?
Добре. Само дето сме понастинали.
Това е сватбеният ми подарък. Чисто нова е.
Искам Албърт да се научи да я кара.
Грейди кара като откачен. Очаквах да ни подгони полиция.
Вече и двете сме омъжени дами. Омъжени и гладни.
Какво има за ядене?
Знаеш ли, Грейди? Двамата сме късметлии.
Наистина.
Сега е твоя, преди беше моя.
Важното е, че сме я имали.
Ще взема пощата. Очаквам един документ от Мемфис.
Трябва да изчакаш господина.
Ако трябва да чакам Албърт, ще си чакам до Коледа.
Омъжена съм.
Казах, че вече съм омъжена.
Да вдигнем тост.
За злото и за любовта!
Ела с мен горе, мис Сийли. – Трябва да напълня пуйката.
Ти си от моята кръвна група.
18-и април 1935 г.
"Скъпа Сийли,
знам, че ме мислиш за мъртва, но не съм.
Писах ти през годините,
но Албърт каза, че повече няма да получиш вест от мен,
и тъй като ти не ми писа през цялото това време,
предполагам, че се е оказал прав.
Вече пиша само на Коледа и на Великден
и се надявам писмата да се изгубят сред поздравителните картички
или Албърт, обхванат от празнично настроение, да се смили над нас.
Имам толкова много да ти разказвам, че не знам откъде да започна.
А и без това вероятно няма да получиш и това писмо.
Сигурна съм, че все още Албърт е единственият, който взема пощата,
но ако случайно му се изплъзне, искам да знаеш едно...
Обичам те
и не съм мъртва."
"Обичам те и не съм мъртва."
"Дамата, която си срещнала в града, се казва Корин.
Съпругът й се казва Самюел.
Силно набожни и много добри към мен.
Отначало единствената им тъга била, че не можели да имат деца.
Но после, казват...
Но после, казват,
Бог им пратил Оливия
и Адам.
Да, децата им, пратени от Бог, са твоите деца.
Отгледали са ги с любов.
А сега Бог изпрати мен да бдя над тях,
да ги пазя и да ги обичам,
да ги обсипвам с цялата любов, която изпитвам към теб.
Истинско чудо, нали?
Несъмнено ти е трудно да го повярваш.
Оливия и Адам са при мен.
Живеем заедно като едно семейство.
Твоя любяща сестра: Нети."
Имам две деца
и те са живи.
Чу ли, мис Шъг?
Оливия и Адам.
И са живи.
Започна да ми дотяга от тази котка.
Скоро ще се върне. – Луда ли си? Отиде в заведението.
Тази изобщо не прилича на мен. Проклет да е!
Писмата са толкова много. Какво ще правим?
Качи се в стаята ми и ги подреди според пощенското клеймо.
"Скъпа Сийли, в Африка съм,
защото една от мисионерките, която трябваше да придружи Корин и Самюел,
за да помага за децата и за основаването на училище,
внезапно се омъжи и аз дойдох вместо нея.
Докато пътувахме с кораба, почти всеки ден ти пишех.
Когато зърнах африканския бряг,
нещо отекна в душата ми, подобно на голяма камбана.
Цялата потреперих.
Отдавна не съм имала време да пиша, но винаги,
каквото и да правя, ти пиша. Скъпа..."
Сийли? Донеси ми нещо разхладително!
Олинка е на четири дни път пеша от пристанището през гората.
Знаеш ли какво е джунгла? Дървета, дървета и пак дървета.
Толкова са високи, сякаш някой ги е строил.
Пълно е с лиани, с папрати, с животни и с шумове,
които те карат да се чудиш какво ли се крие в сянката на всеки храст.
Сутрин ставаме в 5 ч.
Закусваме просо, овесена каша и плодове, после са часовете.
Преподаваме на децата английски език, четене, писане,
история, география, аритметика и библейските истории.
По-големите са свикнали да ходят на мисионерско училище,
но по-малките не са.
Пищят и ритат, докато майките им ги влачат до тук.
Всичките са момчета. Оливия е единственото момиче.
Има едно африканско момиченце на име Таши.
Играе си с Оливия след училище.
Оливия ме пита защо Таши не идва на училище.
Отговорих, че местните не смятат, че момичетата трябва да учат.
А тя мигновено отвърна:
"Като белите у дома, които не искат чернокожите да учат."
Много е умна, Сийли.
Когато Таши успее да се освободи, с Оливия се крият в моята колиба.
В момента за Оливия Таши олицетворява Африка.
Каквото научи, го споделя с Таши. Звучи ли ти познато?
Отначало от гората се долавяше слаб шум от движение.
Като тихо бръмчене. После започна да се чува сеч и влачене.
После се появи и миризмата. Понякога има дим.
Сега, след два месеца, през които или аз, или децата,
или Корин бяхме болни,
чуваме само сечене на дървета, рязане и влачене.
Всеки ден мирише на дим.
Днес в следобедните ми часове едно момче влетя с думите:
"Пътят наближава!"
Скъпа Сийли, белият човек строи път,
който достигна нивите с маниока преди девет месеца.
На сутринта, след като пътят бе построен, с голяма изненада
открихме, че строителите пак са се върнали.
Наредено им е да удължат пътя с още 48 км
право през селцето Олинка.
Строителите не се отклониха и на сантиметър от плана.
Изравниха със земята всяка колиба, която бе на пътя на шосето.
Сийли, църквата ни, училището ни, колибата ми,
всичко бе срутено за броени часове.
Но не съм ти казала най-лошото.
Милата Корин почина от треска и от мъка.
Погребахме я според местния обичай.
Сийли, моя скъпа сестричке,
скоро ще се приберем у дома, само да се разберем с имиграционните.
Не са сигурни дали сме американци, африканци или мисионери.
Моли се за нас, Сийли.
Гледай за отражението ми на фона на залеза.
Какво те прихваща? От цял час те викам.
Донеси бръснача и не ме карай да те чакам повече!
Къде е Сийли? – У дома, ще бръсне господина.
Да нямаш треска? Няма да те чакам цял ден, за да ме обръснеш.
Размърдай си задника!
Колкото по-дълго сме женени, толкова по-бавна и тъпа ставаш.
Не съм те виждал толкова бавна.
Сийли! Не наостри ли вече бръснача?
Веднага ела тук и ме обръсни! Идвай тук!
Добре.
Облегнете глава назад.
Порежеш ли ме, хубаво ще те подредя!
Бръсначът ми се струва тъп, мис Сийли.
Проклети жени!
Как се чувстваш, мис София? – Объркана.
Не се ли радваш, че си у дома?
Може би.
Дойде моментът да ти кажа. – Какво?
Време е да си вървим.
Вие сте страшно добри хора. Най-ценните на света.
Време е да продължим напред.
Сийли идва с нас. – Моля?
Сийли идва с нас в Мемфис. – Само през трупа ми!
Доволен ли си? Това ли искаш?
Какво те прихваща?
Ти си едно долно мръсно псе.
Време е да се махна от теб и да навляза в света.
Трупът ти ще е приветственото ми килимче.
Не говори така на моето момче! – Твоето момче.
Ако не беше твое момче, можеше да стане полусвестен мъж.
Какво каза? – Ти ми отне сестра ми Нети.
Знаеше, че тя е единственият човек на света, който ме обича.
Но Нети и моите деца скоро се прибират у дома.
И когато се съберем, ще ти разгоним фамилията.
Нети и твоите деца ли? Бръщолевиш глупости, жено!
Имам деца. Живеят в Африка.
Учат най-различни езици.
Дишат чист въздух и тичат на свобода.
Ще станат по-добри хора от глупците, които не се и опита да отгледаш.
Я почакай! – Няма да чакам, Харпо.
Ако не се бе опитал да се наложиш на София, белите нямаше да я спипат.
Това е лъжа! – Има и доза истина.
Всички бяхте лоши деца. Наистина.
Превърнахте живота ми в ад.
Баща ви не е нищо повече от спечена конска фъшкия.
Млъкни!
Носи лош късмет жена да се присмива на мъж.
Боже! Мъртвата се надигна.
Запасила съм се с лош късмет. Ще се смея до края на живота си.
Замалко да изгния в оня затвор.
Знам какво е, мис Сийли.
Искаш да отидеш някъде, а не можеш.
Знам какво е да искаш да пееш и да убият желанието ти с бой.
Искам да ти благодаря за всичко, което си направила за мен.
Помня деня, в който отидох в магазина с мис Мили.
Чувствах се адски потисната. Чувствах се ужасно.
И когато те видях,
разбрах, че има Господ.
Разбрах, че има Господ и че един ден ще се прибера у дома.
Няма да получиш и цент от парите ми! – Да съм те молила някога за нещо?
Не съм те молила дори да се ожениш за мен.
Никога за нищо не съм те молила!
Старата София се прибра у дома.
Нещата тук ще се променят.
И аз тръгвам с Шъг.
Къде тръгваш? – С мис Сийли и с Шъг.
Смятам да пея.
В тази къща има твърде много дандания. Подай ми граха.
Слушай, Скуийк. – Не се казвам така.
Какво?! – Казвам се Мери Агнес.
Мери коя? – Мери Агнес.
Мислех, че се казваш Скуийк.
Момче, ще позволиш ли на тази плиткоумна фуста да те ругае?
Седиш начело на своята маса, а се държиш като сервитьор!
Замълчи, дърти глупако! Все се бъркаш в чуждите работи.
Тя ще се върне. Шъг има талант. Умее да пее.
Смела е и може да говори с всеки. Може да накара да я забележат.
А ти какво притежаваш?
Грозна, кльощава, със смешно телосложение.
Страх те е да отвориш уста пред хората.
Ставаш само за прислужница на Шъг. – Недей, Албърт.
Да изнасяш цукалото й, да й готвиш. Дори не си особено добра готвачка.
Бива я много повече от първата ти съпруга.
Тази къща не е почиствана добре, откакто първата ми съпруга почина.
Никой не е достатъчно луд, за да се омъжи за теб.
Какво ще правиш? Ще се хванеш в някоя ферма ли?
Може да те пуснат да работиш на някоя железница.
Да мете служебния вагон.
Да са пристигали още писма?
Може и да са, а може и да не са. Кой може да каже?
Проклинам те! Докато не станеш справедлив към мен,
всичко, за което помислиш, ще рухва. – Не го прави.
Не се подлагай на онова, което преживях аз.
Ела, мис Сийли, да се качваме в колата.
Той не си заслужава. Не си заслужава.
За коя се мислиш? Не можеш да проклинаш. Погледни се!
Чернокожа, бедна, грозна, жена. Ти си едно нищо.
Докато не станеш справедлив към мен, всичките ти планове ще пропадат.
Беше удоволствие да се запозная с вас. Довиждане.
Върнах се тъкмо навреме.
Имаме нужда от стабилност. Това е сигурно.
Трябваше да те държа под ключ и да те пускам само за да работиш.
Ще изгниеш в затвора, който си приготвил за мен.
Качвай се в колата, Сийли.
Всичко, което си ми причинил,
ще ти се върне.
Аз съм бедна, чернокожа.
Може и да съм грозна,
но съм тук.
Тук съм.
Ще се върнеш.
Какво ще правиш? Ще се върнеш.
Есента на 1937 г.
Какво те прихваща, момче?
Къщата прилича на кочина.
Отдал си се на пиене. – Искаш ли вечеря, татко?
Чувам, че прекарваш повече време в заведението, отколкото на нивата.
Явно не съм те възпитал правилно.
Защо, татко?
Нивите са обрасли, не се грижиш за животните, къщата е развалина.
А ти какво правиш по въпроса? Нищо.
Седиш тук, пиеш и проваляш живота си.
Животът ми вече е провален.
Тази къща е мъртва. Няма Шъг, няма ги децата,
няма смях, няма живот. Само аз съм тук.
През живота си не съм чувал подобни простотии.
Чуй ме. Знам от какво имаш нужда.
Имаш нужда от жена.
Някое хубаво младо момиче да чисти къщата, да глади ризите ти...
Довиждане, татко.
Слушай ме какво ти казвам.
Намери си някое младо момиче. Послушай съвета на баща си.
Вкарай пилетата в курника, преди да са заринали всичко с яйца.
Време е да си вървиш, татко. Прибирай се.
Знаеш, че не ми се танцува.
Добре се движа за старец. – Хайде, време е да се прибираш.
Имам тютюн от Тенеси, обработен с уиски.
Знаеш, че не пуша.
Време е да си вървя. – Точно така.
Време е да се прибирам.
Много се радвам...
... да ви видя отново заедно.
Не е зле да го изпратиш. – Ще се оправи.
Мили Боже, след всичките тези години
човекът, когото приемах за свой баща, е мъртъв.
Но Нети писа, че истинският ми баща е бил линчуван.
Мама се е омъжила за този мъж две години след смъртта му.
Децата ми не са мои сестра и брат. Баща ми не ми е баща.
Вие ли сте съпругата му? – Да, госпожо.
Как умря?
Върху мен.
Всичко е твое.
Да, но още не разбирам как.
Истинският ти баща е притежавал земята, къщата и магазина.
Завещал ги е на майка ти.
Когато тя е починала, са станали твои и на сестра ти.
На мен остави парите.
А сега ни извини. Гоним влак.
Народните панталони на мис Сийли. 1937 г.
Не съм предполагала, че някога ще нося панталон. Какво ще кажеш?
София... Това определено е красиво име.
Как може панталон, който става на София, да стане и на мен?
Ще се наложи да го пробваш.
Както пише на табелата: "Един размер приляга на всички."
Пробвай панталона и ще видиш.
Сигурна ли си? – И дръпни завесата.
Не искам да развяваш атрибутите си пред Ема.
Изобщо не се е променил.
Купих този плат от Вашингтон. Исках да ти ушия панталон.
Ти си истинско чудо, мис Сийли!
Къде ще носиш този панталон? – Никъде.
Колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите.
С Шъг ли съм, усмихвам се.
Но и двете още изпитваме копнеж.
Бог най-много обича да му се възхищават.
Искаш да кажеш, че е суетен ли?
Не, не суетен, просто иска да сподели нещо хубаво.
Мисля, че Бог се вбесява, ако минеш покрай лилавия цвят в полето
и не го забележиш.
Иска само да бъде обичан, както пише в Библията ли?
Да, Сийли, всичко иска да бъде обичано.
Пеем, танцуваме и крещим,
защото искаме да бъдем обичани.
Погледни дърветата.
Правят всичко, което правим ние, за да привлекат внимание,
само дето не ходят.
О, мис Сийли, иде ми да запея!
Всички сме били блудни деца в даден момент.
Бог може да ви заведе у дома.
Може да ви покаже истината.
Може да поправи всичко, ако Му се доверите.
Да изпеем "Бог се опитва да ви каже нещо".
Пейте "Бог се опитва да ви каже нещо".
Виждаш ли, татко? И грешниците имат души.
Американска имиграционна служба Вашингтон
До г-ца Сийли Харис Джонсън, окръг Хартуел, Джорджия
Имиграция и натурализация
Очакваш ли някого?
Не, сигурно някакви хора са се изгубили.
Нети!
Това е синът ти Адам.
Мамо!
Приветства те.
Поздравява те.
Казва, че винаги е мечтал за този ден.
Това е Оливия.
Искам да те опозная, мамо.
Моята майчица...
Адам има съпруга.
Таши, това е сестра ми Сийли.
Превод Теодора Цонева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©