Allegro barbaro (1979) Свали субтитрите
Спрете, моля ви! – Млъкни!
Хорват!
Господарят ти не е тук, нали? – Да, няма го.
Замина за Германия. Казват, че ще се види с Хитлер.
Довиждане. Бог да е с вас! – Довиждане.
Всичко най-добро!
Господине, успяхме да заловим отдавна издирвана комунистка.
Да не си полудял, Ковач?
Луд ли си?
Знаеш ли коя е тя?
Това е кръщелницата ми.
Освободи я и й се извини.
Моля ви, не ме принуждавайте да я освобождавам.
Ще ме разжалват.
Ковач, ще се погрижа да изгниеш в затвора!
Прави, каквото ти казвах!
Моля ви, госпожице, може да си вървите.
Ще ме целунеш ли на прощаване?
Ковач, ако клетият ти баща те видеше, щеше да се обърне в гроба!
Заради теб и подобни на теб негодници като Хедервари безчинстват.
Глупавият ми брат е същият.
Изчезвай оттук! Не искам да те виждам повече. Ясно?
Не се мяркай пред очите ми!
Седни, Ищван.
Провървя ти, Чарли.
Хората ти ме обискираха и ми взеха оръжието.
Все пак дойдох тук да те убия.
Ти си чума за страната.
Палач на народа.
С това ще бъдеш запомнен.
Ако въобще бъдеш запомнен.
Но аз ще те убия, Чарли. – Жалко, че са ти взели револвера.
Не ме е страх от оръжието ти. Няма да убиеш пак.
Един път е достатъчно за теб.
Да ти напомням ли за стария Андраш Бакша?
Провокацията ти няма да успее, Чарли.
Припомням ти, че не само аз,
но и брат ми, Негово превъзходителство министърът,
бяхме признати за невинни за убийството
от независимия унгарски съд.
Ищван, братко, успокой се.
Заради паметта на родителите ни спри да се правиш на палячо.
Само се погледни! Добре поне, че не дойде тук бос.
Напомням ти, че ти си господар като нас и винаги ще останеш такъв.
Не се прави на селянин, не ти отива.
Скъпи братко, Ваше превъзходителство г-н министре,
знам защо не се разбираме.
Ти си част от този свят, а аз от другия.
Аз и земята ми принадлежим на селяните и така ще бъде.
А ти?
Не си ли чел надписа на стената?
"Претеглен си на везните
и си намерен за твърде лек."
За грижи ний отгледани сме.
Възклицателен пламтящ знак сме ние. – "Ако са гладни, бедните ще крадат."
Хиляда години високомерие и тормоз не могат да смачкат тоз народ.
Смело ще извикаме към небето:
Ние ще бъдем утрешните свободни хора!
Пляскам със загрубели ръце!
Татко!
Скъпи татко!
Винаги започваш така, когато искаш нещо.
"Скъпи татко, това, скъпи татко, онова..."
Иначе ме наричаш "стари Банкош",
а понякога и "другарю Банкош".
Гърлото ти се е свило и думите не излизат, нали?
Но аз знам какво искаш.
Той не е за теб.
Ищван е господар и такъв ще си остане.
Може да раздаде всичко – земята си, къщата си,
но не може да се промени. Той е от друг тип хора –
от тези, които са научени да заповядват.
Само погледни как движи ръцете си, как блестят очите му.
Той знае само едно – да заповядва.
Но не може да търпи страдание и болка.
Само ние можем да търпим.
Бедните.
Съдбата е пожелала да страдаме безропотно.
Ако той се присъедини към нас и подкрепи делото ни,
това ще стане негово призвание.
Не се съмнявам в искреността на убежденията му.
Да, вярвам му.
Но спомените му...
Това, с което е закърмен...
Това го отличава от нас.
И от теб, момичето ми.
Колко си жесток, татко!
Не аз съм жесток, дъще,
а животът, който живях.
И който очаква и теб.
Бъди готова за него.
Младостта отлита бързо.
После идва старостта.
Ще останеш с празни ръце, с празно сърце,
без принципи.
Отсега укрепи сърцето си и се подготви,
така че после да бъдеш достойна за победата.
Искаш ли да чуеш отговора ми, татко, стари Банкош, др. Банкош?
Въобще не ми пука!
Четеш проповеди по-добре и от свещеник.
Бедността не е вечна, а младите не искаме да си умрем бедни.
Страхуваш се, че няма да си жив да видиш новия свят без бедност.
Боиш се, че няма да го видиш, затова завиждаш.
Някога вдигал ли съм ръка срещу теб? – Никога.
Тогава се приготви,
защото ще те ударя.
Не бъди толкова унила! Не знаеш ли, че сълзите са забранени?
Плесни я отзад!
Ние, младежите от работническия съюз единодушно решихме,
че Мария Ана Терезия Банкош може да се омъжи
за някогашния аристократ и експлоататор Ищван Жадани,
който с цялото си сърце стана един от нас.
Нека споменът за смелите ни предци ги води по житейския им път.
Права за народа, работа и хляб!
Мое красиво дете, излез на полето
да чуеш на тракторите песента!
Виж, изгрява нова звезда
и с утринния вятър носи новини.
Ела с нас и сподели радостта ни, приятелю!
Вятърът разнася над хълмове и долини
на сърцата наши песента!
Г-н капитан! – Защо ме наричаш така, Селеш-Тот?
По навик. Брат ви и жандармите арестуваха стария Банкош.
Оставете ги.
Добре дошли, момчета.
Сложете ги ето там.
Не тук. Ето там.
Тук.
Седни.
Дай си часовника, моля те.
Дръж го, синко.
Ако не изчезнеш до пет минути, ще те изритам.
Не съм те викал тук. Имението е мое, наследство от майка ми.
Ще правя с него каквото искам.
Застани там.
Името ти?
Старшина Ищван Ковач от Кралската жандармерия.
Не чувам!
Старшина Ищван Ковач от Кралската жандармерия.
Така ли стоиш мирно?
Изпъчи гърдите, прибери корема!
Чуй ме, синко. Тук не си на служба. Знаеш ли къде си?
Намираш се в имението на депутата. Повтори!
Намирам се в имението на депутата.
Негово превъзходителство депутата. Повтори!
Негово превъзходителство депутата.
И той има депутатски имунитет. Повтори!
Той има депутатски имунитет. – А сега три пъти.
Депутатски имунитет! – Депутатски имунитет!
Депутатски имунитет! – Депутатски имунитет!
Какво имам? – Депутатски имунитет.
А сега се махай оттук заедно с подчинените си.
Но първо ще освободиш стария Банкош. Бегом!
Стой!
Кой от тях те удари? – Защо питаш?
Те не са госпожици, обучени са да убиват.
Ти ли го удари?
Как се казва тази свиня?
Жандармерист Петер Пал Щрелец. – Имам честта да доложа!
Елате с мен. Ела и ти и го удари два пъти.
Не съм глупак. Аз не съм аристократ, нито депутат.
Бегом! Леви, десни!
Леви, десни!
Стой! Застанете един срещу друг.
Приближете се.
Свали му шапката.
Сега ти свали неговата.
Така. Сега го удари силно два пъти.
Моля ви, не ни принуждавайте да го правим.
Това е посегателство върху представител на властта.
Ще трябва да използвам оръжие.
Какво трябва да използваш?
Докъде бяхме стигнали? А, трябва да използваш оръжие. Извади го.
Извади го!
Вдигни го. Вдигни го!
Стреляй.
Стреляй!
Сложи го долу.
Габор Жадани, скъпи братко,
хубаво оръжие си избрал.
Помня този револвер, сигурно и ти го помниш.
С него можеш да запишеш името си до това на Каин.
Хайде, стреляй.
Столове!
Вдигнете ги!
Надясно! Ходом марш!
Да живеят! Да живеят младоженците!
Един войник на два коня.
Нека всички Божи дворци бъдат изоставени.
Нека Бог изпрати дъжд,
двамата да ги измие.
На човещина се научете.
Вземи го, дяволе. Под моста ти го скрий.
Ще го изядеш по изгрев-слънце във четвъртък.
Нека Бог изпрати дъжд,
двамата да ги измие.
На човещина се научете.
Веднъж във град голям по тясна уличка вървях.
И на един прозорец три хубави момчета аз видях.
Нека Бог изпрати дъжд,
двамата да ги измие.
На човещина се научете.
Едно от имената му е Йожеф, другото е Янош.
Третото няма да го кажа, за мене искам само то да е.
Нека Бог изпрати дъжд,
двамата да ги измие.
На човещина се научете.
Вехни ти, розо, вехни...
моя защото не си.
Моя, ако беше...
щеше по-красиви цветове да имаш.
Виж, розо моя, виж...
на дървото изсъхналия клон...
Не исках да ти давам дъщеря си, Ищван.
Скъпата ми Мариш го знае добре.
Но един ден
жандармерията ме извика в участъка.
Не казах на никого, че ще ходя там.
Онзи негодник, старшина Ковач ми каза:
"Чух, че искате да омъжите дъщеря си за Негово превъзходителство Ищван.
Ето какво ще ви кажа.
Ако това се случи, можете да се погребете още сега.
Разбрахте ли, Банкош?
Защото развратната ви дъщеря не е достойна за господаря Ищван.
Ясно ли е, Банкош?"
А сега ви пожелавам късмет и щастие, скъпи деца.
Нека се съблека, кръстнико Ищван. Искам най-сетне да ме видиш гола.
Момичетата обичаме това. Сравняваме гърдите си, окосмяването си.
Като ходим на реката с момчетата от Движението, всички сме голи.
Защото Движението не прави разлика между хората.
После майка ми и майката на майка ми ще проверят
дали съм загубила девствеността си.
Макар да знаят, че отдавна съм я загубила.
Татко казва, че жените са такива – интересуват ги само формалностите.
Жените, както казва баща ми,
са като католическата църква – никога не казват истината.
Татко ни предупреждава да не бъдем като църквата.
Татко ни предупреждава да не бъдем като църквата.
Но Движението не е такова. И няма да бъде, дори когато победим
и имаме много храна и напитки, обувки и дрехи.
И тогава ще обичаме голотата.
Защото Движението не прави разлика между хората.
За грижи ний отгледани сме.
Възклицателен пламтящ знак сме ние.
Хиляда години високомерие и тормоз
не могат да смачкат този народ.
Смело ще извикаме към небето:
Ние ще бъдем утрешните свободни хора!
"Усърдният, смел, борещ се човек, който защитава родината,
е насочван като добитък да избере някой депутат."
Здравей, Ищван. – Здравей.
Прокурорът би могъл да те обвини дори за тази книга.
Теб кой те е повикал тук? – Брат ти е министър, нали?
Може да придружава премиера.
Все пак и ти беше избран от нас с открито гласуване.
Иначе не се знае дали тази паплач би те избрала.
Теб, аристократа Жадани?
Какво искаш? – Да говорим за нещо важно.
И дойде с жандармите си.
Веднага ги отпрати!
Тогава може да говорим.
Исках да говорим насаме,
но щом предпочиташ така, нямам нищо против.
Кралският прокурор разпореди делото за Бакша да бъде подновено.
Делото за баща ми? Това беше отдавна.
Обвиняемите бяха оправдани от съда.
Не съм юрист, не разбирам от тези неща.
Но знам, че има нови доказателства срещу депутата Жадани.
Но не и срещу брат му? – Знам само това.
Разбира се.
Срещу мен има улики, срещу брат ми – не.
Нищо повече не мога да кажа.
Дойдох тук като приятел.
А може би и като първи човек в страната,
като слуга на народа.
И те моля да не напускаш имота си до второ нареждане.
Домашен арест!
Не се изразявай така грубо.
Ти си депутат, само парламентът може да вземе решение по случая ти.
А на парламента не може да се влияе, както знаем.
Поздравления за приятелката ти, Ищван.
Много е красива.
Всичко ще бъде наред, ако цял ден гониш фусти...
вместо да се занимаваш с тези болшевишки глупости.
Бих искал да поговорим.
Допускаш голяма грешка.
Премиерът дойде да те предупреди като приятел.
А ти как му отговори? От позицията на нихилист.
В тежките исторически времена, в които живеем,
подобно безотговорно отношение е като горящ фитил върху буре с барут.
Избра най-неподходящия момент.
Утопичният експеримент, който сте замислили с приятелите ти,
трудно би се осъществил и от здраво общество в мирно време.
А в напрегнато време е като отровна храна.
Обществото ще се защитава от отровата с всички средства.
Колко умен си станал, Комари!
С брат ми и премиера Хедервари изведнъж станахте философи.
Не сме философи, просто сме практични.
Премиерът иска, с приятелите ти да напуснете имението.
Унгарското и германското командване определиха района за военна зона.
Решението е окончателно.
Все по-често си мисля, че с вас трябва да се говори по друг начин.
На заплахите да се отвръща със заплахи.
На оръжието – с оръжие.
Жандармите ви бият селяните. Селяните трябва да бият тях!
Искате да ни съдите, но ние трябва да съдим вас.
Искате да ме убиете, но аз ще стрелям пръв.
Това е отговорът ми към премиера, граф Хедервари, моя стар приятел.
Ако не се бои от никого, да се бои от мен.
Ти никога не си бил истински политик.
Никога! – Говориш инфантилно.
Ако ситуацията не беше напрегната, бих се изсмял. И друго...
Знам, че би ме изхвърлил оттук, но вече не е възможно.
Между другото, тази стая ще бъде за щаба ми.
Не използваме сила само защото сме твои приятели.
И ти още си депутат. А брат ти е министър.
Тези господа ще те обискират за оръжие.
Страх ли те е от това? – Без възражения, моля.
И няма смисъл да се позоваваш на депутатския си имунитет.
Боклуци! Всички сте боклуци!
Успокой се, Ищван. Много са и ще ни избият.
Всичко е заради онези копелета.
Но аз ще отрежа главата на хидрата. Ще убия Хедервари.
Ще отида сам в името на милиони хора.
Ще изпълня тяхната присъда.
В Теб се уповаваме от извечни времена.
Господи, нашето убежище си Ти.
Ще убиеш Хедервари. Ще го замести Зичи, ще убиеш и него.
На негово място ще дойде Фещетич, ще го убиеш.
После ще дойде Естерхази. След него Палфи, Апор...
После Виндиш-Грец. Да продължавам ли? Няма нужда.
Грешиш, Ищван. Присъдата трябва да изпълниш не ти, а милионите.
Тяхната присъда е революция.
Но тя трябва да съзрее, да се организира колективна борба.
Говориш така, за да не направя нищо. Това ли искаш?
Не, но не искам да правиш безсмислени неща.
Ще бъде срамно да си тръгнем оттук, за да останем живи.
Целият народ не може да се жертва.
Не бива да допуска да бъде унищожен.
Но един човек трябва да се жертва, за да даде пример.
Държава за работниците!
Когато ни избият, когато ни подложат на терор,
този пример ще ни помогне да съхраним вярата си.
Този, чийто пример остава в историята,
ще живее вечно
Примерът му ще покаже също, че кръвопролитията и терорът
няма да попречат на историческата правда да възтържествува.
Казвате, че примерът ми е напразен.
Не е напразен, другари мои,
защото вие ще съборите стената,
в която моята смърт е само пукнатина.
Какво правиш тук? – Дойдох да докладвам на премиера.
Може ли?
Благодаря.
Здравей, Чарли. – Здравей, Ищван.
Какво те води насам? – Искам да говоря с теб.
Казвай. – Насаме.
Хубави пушки.
Пробвай тази.
Чарли!
Ковач!
Арестувай ме.
Докладвай на висшестоящите, че убих премиера.
Хвана ме на местопрестъплението.
Депутат може да бъде арестуван само в такъв случай.
Наредено ми е да ви докладвам,
че г-н премиерът стана жертва на нещастен случай.
Инцидентът се дължи на неизправност в оръжието му.
Бъдете така добър да се приберете у дома.
Изчезвай оттук!
Г-н министър, брат ви застреля премиера Хедервари.
Ти си се побъркал, Комари! – Видях го, други също го видяха.
Арестувахте ли го? – Изключено.
Разбирам. Значи смъртта на Хедервари е нещастен случай.
Разбира се. Върнете се в имението и се обадете на регента.
Иска да ви назначи за премиер.
Как се казвате? – Много добре знаете.
Отведете я.
Здравей, Ищван.
Добър ден, графе. – Донеси стол за г-н депутата.
Искаш ли нещо за пиене? Може би една студена бира?
Ситуацията е неловка.
Не мога да те пусна тук, въпреки че къщата е твоя.
И въпреки че си депутат и имаш имунитет.
Знам, че си избухлив, но не прави нищо необмислено.
Имат заповед да те застрелят.
Шампанско? Не?
Съжалявам, но вината е твоя. Флиртуваш с левите.
Знам, че не му е времето и мястото да говорим за политика.
Не си дошъл тук случайно.
Разбрал си, че обискирахме дома ти и че доведохме тук любимата ти,
спътницата ти в живота.
Щрелец! Доведи арестантката Мария Банкош.
Слушам! – По-бързо!
Разбираш, че възможностите ми са ограничени.
Мога само да се погрижа тя да стои пред къщата, за да се гледате.
Като в сантиментален роман на младия Дюма.
Приятелката ти е загазила много.
Станалото тук не е шега.
Има четирима убити, сред тях – унгарски и германски офицер.
Последствията може да бъдат непредвидими.
Това не е политическо убийство, а престъпление срещу воюваща страна.
Скандалът е международен. Германците ще реагират.
Твоите хора са ги убили. – Какво каза?
Нищо. Пак лъжеш.
Още по времето на контрареволюцията беше майстор на заговорите.
Въобразяваш си, Ищван.
Никога не се интересуваш от фактите, само от въздушните си замъци.
Но фактите са: Извършено е убийство, има трупове.
Намерихме вероятните убийци и сред тях е любимата ти.
Ще бъде изправена пред военен съд и присъдата е ясна.
Положението й е безнадеждно. Имаш само един шанс.
Може би брат ти още те обича.
Само той може да спаси приятелката ти от смърт.
Все пак е премиер. Ако я признаят за съучастница,
може да й се размине с доживотна присъда.
Намери го и говори с него. Побързай, нямаш много време.
Доведете момичето. Застани тук.
Може ли да поговорим разумно?
Тези негодници биха ли те? Насиниха ли красивото ти тяло?
Ще те осъдят на смърт и ще те екзекутират.
Ще те събудят призори.
Ще трепериш и ще се изпуснеш от страх.
Ако сега побегнеш към езерото в опит да избягаш, Щрелец ще стреля.
За мен няма да има последствия, а и за теб ще бъде по-добре.
Не храни празни надежди, ще те обесят.
Ще има съдебен процес и аз ще говоря!
Глупачка! Мислиш, че ще бъде открит процес с журналисти ли?
И ти ще се правиш на революционерка? Няма да има такъв процес!
Последен шанс – да или не?
Щрелец е отличен стрелец.
Телеграма. – Какво пишат?
Прочети основното, другото не ме интересува.
Осъдили са ги на смърт.
В тяхно отсъствие? И толкова бързо. Началството не си поплюва.
Германците очакват резултатите. Помогни ми за прессъобщението.
"Бяха съдени от военния съд, имаха защита и право на последна дума..."
Наляво!
Не искам да говорим за политика.
Когато зае поста на Хедервари, и ти стана унищожител на нацията.
Аз убих Хедервари, а вие искате да потулите нещата.
Но няма да стане, скъпи братко.
Ако трябва, ще говоря пред цялата страна.
Ще кажа на всички, че аз го убих. Аз го убих!
Първо казахте, че е нещастен случай,
а сега искате да натопите момиче, което няма нищо общо.
Искате да я пратите на бесилото, негодници!
Кога ще се вразумиш, Ищван?
Нима мислиш, че някой ще ти повярва, че не е нещастен случай?
В една правова държава премиерът не може да бъде убит.
Ако си такъв герой, застреляй ме.
Моля те. Утре ще прочетеш некролога ми.
А на момичето не мога да помогна. Не е в правомощията ми.
Случаят засяга и германците, а тях не ги е грижа за роднините ми.
"Стара наша слава, защо се бавиш в нощния мрак?"
Какво има, моето момиче? Не бъди толкова недружелюбна.
Все пак си житейска спътница на човека, който беше пример за мен.
Колко обичахме Ищван!
Ще ти целуна ръка и ще ти говоря на "вие". Заради Ищван.
Г-н подполковник, търсят ви по телефона.
Съобщиха ми лоша новина. Присъдата скоро ще бъде изпълнена.
С Ищван имаме политически разногласия,
но не мога да забравя дните, които прекарахме заедно.
Съжалявам, че ще причиня болка на стария си приятел
и че толкова красиво момиче ще увисне на бесилото.
Възможностите ми са ограничени.
Но ще направя за вас каквото мога. Само поискайте нещо.
Последно желание, както се казва.
Ако наистина искате да изпълните последното ми желание,
позволете ми да правя любов още един път.
Мога да направя много неща, но не и да ви позволя среща с Ищван.
Не, не. Мога да правя любов с всекиго.
Искам само още веднъж да изпитам удоволствие.
Необичайна молба. Виждал съм много осъдени на смърт
и много обесени комунисти.
Молбата ви е против правилата, но ще спазя обещанието си.
Кога ще ме екзекутират? – Нямам право, но ще ви кажа.
Днес преди залез-слънце.
Изберете си някого, може и двама.
Първите двама.
Първите двама, останете!
Огледайте се дали не ни подслушват. Излъгах го, че искам да правим секс.
Какво искаш от нас? – Да ме убиете.
Страх ли те е от бесилото? – Не.
Но смъртта на някой от нас ще бъде пример за другите само ако я видят.
Ако видят, че още има хора,
които не скланят глава пред оръжието на тирана.
Много романтично! – Целуни ме! Пак!
Целуни ме! Романтична съм, нали? Може би приличам на баща си.
Кой ще ме убие? – Аз не.
Кой ще го направи? Теглете жребий.
Няма смисъл от призиви от бесилото към жандармите и германците.
Ако ме убиете, ще бъдат разтърсени.
Ще почувстват, че краят наближава. Краят на техния свят.
Позволете да доложа, че тя е много красива.
И какво? – Още не са започнали.
Ще ви кажа, когато започнат. Не искате ли да гледате?
Какви ги дрънкаш, Щрелец? Изчезвай!
Г-н подполковник! Те я убиха!
Какво говориш?
Какво каза, негоднико?
Застреляйте ги като при опит за бягство!
За стрелба! Огън!
Огън!
Господи, Боже мой!
Моя закрила, моя подкрепа!
Надежда в лутанията ми!
В страданията ми мой хляб бъди!
В ролите участваха ДЬОРД ЧЕРХАЛМИ
ДЬОРД ТАРЯН
ЛАЙОШ БАЛАЖОВИЧ ИЩВАН КОВАЧ
ИЩВАН БУЙТОР, БЕРТАЛАН ШОЛТИ ЛАСЛО ХОРВАТ
ЙОЖЕФ МАДАРАШ, ГАБОР КОНЧ ГАБОР КОНЧ, ШАНДОР КАТО и др.
Сценарий ДЮЛА ХЕРНАДИ и МИКЛОШ ЯНЧО
Оператор ЯНОШ КЕНДЕ
Режисьор МИКЛОШ ЯНЧО
Превод Елена Илиева
Редактори Елисавета Каменова и Сенеаст
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©